Размисли по пътя към Европа

Основания

Искаме съдиите, прокурорите и следователите да носят отговорност
за техните служебни действия и за постановените от тях актове!
 
В разделянето на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна няма нищо лошо. Лошото започва, когато това разделение се използва за оправдаване на пълната безотговорност на съдиите и прокурорите, защото така се създава отлична среда за корупция, мърлявост, беззаконие или изобщо казано за съсипване на самата идея за правосъдие!
 
Безотговорността на съдебните магистрати е дефинирана в чл. 132 алинея 1 от Конституцията на Република България:
 
„При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, …“
 
Излиза така, че в рамките на съдебния процес съдебните магистрати имат конституционно закрепеното право да нарушават законите на страната, без да носят отговорност за това. Това „право“ обезсмисля идеята за ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА. Излиза така, че ние живеем не в правова, а в СЪДИЙСКА ДЪРЖАВА!
 
Защитниците на тази безотговорност твърдят, че този текст гарантирал НЕЗАВИСИМОСТТА на съдебната власт от другите две власти. Този странен аргумент, обаче, няма нищо общо с реалността. В действителност, чл. 132 ал. 1 от Конституцията дава независимост на съдебните магистрати не от другите две власти, а от Закона! Т.е. поставя ги НАД Закона. Този текст им дава право докато изпълняват служебните си задължения да нарушават самия Закон. И съдиите и прокурорите го нарушават смело и без притеснения. Доказателства? Ами прочетете което и да е решение или определение на по-висша инстанция по отношение на обжалван акт на по-долната инстанция. В един огромен брой от случаите там пише „отменя … поради НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ“. Т.е. признава се факта на неспазване на Закона от сгафилия съдия. Но нима може съдия да нарушава закона?! Другото име на това действие е беззаконие. Дали така съдията или прокурора ще съсипе нечий живот или просто нечия собственост ще смени притежателя си е въпрос на казус и на късмет.
 
През 2003 година към горепосоченият текст беше добавено :
 
„… освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер“
 
Отлична корекция! Но дали някога е била прилагана? И дали всяко нарушение на Закона е „престъпление от общ характер“? Всеки, който е опитвал да представи пред прокуратурата подобни случаи знае какъв е резултатът. Та тази добавка противоречи на първата част от текста! За да може да бъде задействано това правило, трябва да бъде премахната първата част от члена! Трябва да се даде възможност на всеки засегнат от съдийско или прокурорско престъпление гражданин, да може сам да представи казуса в съда! Никой няма да защити моята кауза така, както бих си я защитил сам. Най-малкото пък прокуратурата…
 
Необходимото и достатъчно условие, казвам, съдебната ни система да започне да правораздава, а не да събира там едни пари, е премахването на съдийската и прокурорска безотговорност. Просто този член няма място в ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА и трябва да бъде заличен от нашата Конституция.
 
Ама, ще кажат защитниците на съдийската безотговорност, Конституцията не забранява дисциплинарните наказания на магистратите! Така е. Но някой чул ли е съдия, осъдил видимо невинен или освободил от отговорност доказан убиец или съсипал живота на жертвата на престъпление да е бил прогонен от съдебната система? Или да е платил съдебните разноски, присъдени на жертвите му от съда по правата на човека в Страсбург? Аз не знам такъв случай. Ако някой знае – нека ни го съобщи! А случаи на „съдебни грешки“ вече се понатрупаха достатъчно. Време е гражданите сами да се преборят с рушветите, неграмотността и пристрастието в съда. Явно е, че Държавата не може или не иска да се справи. Това би било от полза не толкова на индивида, колкото на обществото!
 
Нима не е ясно, че премахването на чл. 132 ал. 1 е въпрос на оцеляване на нацията?!
 
                                                                          X                     X                     X

Пламен Пенев posted in ПЛОВДИВ не харесва съдийската безотговорност! Пламен Пенев created the doc: „Искаме“ 1. Да бъде премахнат чл. 132 ал. 1 от Конституцията. Отсъствието на този текст ще направи съдиите и прокурорите по-прецизни в прилагането и интерпретирането на Закона. В допълнение ще им даде истинска независимост от другите власти. Ясно е, че никой съдия не би приел внушения „по телефона“ за нарушаване на Закона, ако знае, че той, а не ментора му, ще носи отговорност за това нарушение. 2. Да бъде въведен в глава 16 на ЗСВ (Дисциплинарни производства) текст, който да гарантира уволняването на съдебния магистрат при системно нарушаване на Закона. Критерият за „системно нарушаване“ на Закона съществува и сега – това е броят на актовете, определени от висшестоящата инстанция като „незаконосъобразни“. Трябва просто да се прецени и постулира колко върнати незаконосъобразни дела ще водят до дисциплинарно производство, което, при доказване на вина, да води до изключване на магистрата от съдебната система като непригоден за отговорността, която носи. 3. Да се въведе изборност на административните ръководители на съдилищата и прокуратурите. Начинът на избора трябва да бъде добре обмислен така, че да дава възможност кандидатите за тови пост да могат да бъдат добре преценявани не само от колегите и началниците си в професионален план, но и от гражданството в морален. Ясно е, че за да бъдат реализирани нашите искания в полза на цялото общество е достатъчна само политическа воля от управляващите. Техният отговор на тези искания ще покаже ясно искат ли да имаме стабилна и работеща съдебна система или не. Нека настояваме да спре постоянното преливане от пусто в празно в отговор на атаките срещу съдебната ни система от страна на Европейския съюз!