V серия – Върх. адм. съд – по жалба с/у МВР (Габрово)

                                                              ЧРЕЗ  ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                                                                
                                                                   ДО ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
                                                                   С О Ф И Я
                                 К А С А Ц И О Н Н А   Ж А Л Б А             
                                          от Димитър Николов Митев,
                                          живущ в гр. Пловдив, ул. ……………………..
                                          ПРОТИВ
                                          Решение № 1235 от 06.10.2009 г.по адм. д. № 396 от 2009 г.
                                          на Административен съд – Пловдив, ІІІ. Отд. VІІ състав.
                   УВАЖАЕМИ  ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
               С решение №  1235 по адм. д. № 396 от 06.10.2009 г. на Пловдивски административен съд е отхвърлен предявения от мен иск за обезщетение за вреди, причинени ми с НП № 3984 от 18.10.2007 г.и ЗППАМ 3984 от 18.10.2007 г. издадени от Началника на РПУ Габрово и отменени като незаконосъобразни.
                 В мотивите за постановеното решение са игнорирани моите показания, показанията на свидетелката Митева са неправилно тълкувани, показанията на свидетеля Митев въобще не са взети предвид и не са коментирани. Представените данъчни документи са игнорирани, медицинските документи са  или игнорирани, или неправилно тълкувани.Налице са многобройни, предизвикващи недоумение у мен, очевидни  разминавания между същността на представените доказателства и тълкуванието на съда, поради което за мен с основание възниква въпросът дали постановеното решение не е плод на упражнен натиск върху съда от лица и среди, които са  заинтересовани да не се стигне до осъждане на  МВР по дадения казус.                   
                  Съдът е записал в мотивите си : „С исковата си молба Митев е изложил детайлно фактическите основания /обстоятелствената част/ на всяка една от претенциите си за имуществена и неимуществена обезвреда от ответника, като в това производство сочи, че именно цитираните отменени по съответния ред НП и ПАМ са породили описания комплекс  от вреди в сферата му.”                  
                  На детайлно посочените от мен фактически основания  за претенциите ми, съдът е реагирал само с: „В случая настоящият състав намира, че по претенциите за имуществени вреди в общо размер общо 500 лв., от които 100  лева претърпяни загуби и 400 лева пропуснати ползи – ищецът им не установи настъпването им в патримониума си.  По делото на практика няма нито едно годно доказателство в посочената насока, като извод  за релевантни факти не може да бъде почерпен дори от показанията на св. Митева – съпруга на ищеца, дадени в с.з. на 03.06.2009 г., а още по-малко от представените разпечатки от фискална памет на лист 13 от делото, които не могат да бъдат съотнесени към сферата на Митев.”             
               В тази връзка: 1/  странно е, че съдът не е признал дори разходите от 100 лв., направени от мен за трите ми пътувания от Пловдив до град Габрово във връзка с обжалването на  незаконосъобразните актове на РПУ – Габрово и за получаването на заверен препис от съдебното решение. А аз дори не поисках сума, която да включва всичките щети, които съм понесъл във връзка с тези пътувания, като например загуба на работно време, нарушавне на нормалния ритъм на дейността на фирмата ми и т.н. Пътуването до град Габрово от Пловдив и обратно при съществуващите транспортни връзки във всяка от посоките трае от пет до седем-осем часа. Неудобствата, свързани с това, няма да коментирам.
                2/  странно е  непризнаването на годишните  отчети от фискалната памет на касовия ми апарат, които са официалени документи за оборота на фирмата ми. Ако те „не могат да бъдат съотнесени към сферата на дейност на Митев”, тогава какво може да бъде съотнесено към моята сфера на дейност? От представените годишни отчети на фирмата ми през двете години, личи ясно спад на оборота, който е свързано единствено със спирането на автомобила ми от движение и по такъв начин отнемане на възможността  да продавам на седмичните пазари.
               3/  странно е, че съдът  е игнорирал релевантните факти за сферата ми на дейност, посочени от свидетелката Митева, че се занимавам с търговска дейност и че съм я развивал  на пазарите в Чирпан, Карлово и т.н.с безспорната употреба на незаконно спрения ми от движение автомобил..
               4/ още по-странно е, че съдът въобще не е коментирал показанията на свидетеля Митев, който като назначен от мен работник пътуваше заедно с мен до посочените пазари  и който недвусмислено е посочил:
 „Брат ми се занимава с търговска дейност, ходи по пазарите. Беше през есента и според това, което правим като оборот, щетите не бяха чак толкова големи, губил е около 100 лв на седмица от пазар.”
                Незаконосъобразното спиране на автомобила ми продължи малко повече от шест месеца, през което време аз пропуснах по около 20 посещения на всеки пазар. . 20 пазара в Карлово и 20 пазара в Чирпан – общо по 100 лв. пропусната печалба означава загуба на печалба от около 2000 лв. за този период.  Не включих тези загуби в претенциите си за обзвреда, защото ако МВР бъде осъдено, сумата ще бъде платена не от истинските виновници, а от бюджета.За мен    е изключително важно не толкова пълното възмездяване за претърпените от мен загуби, колкото осъждането на МВР за действията, предприети срещу мен, защото е недопустимо правозащитен  орган да действа незаконосъобразно.
              Невъзможността да пътувам до съответните пазари се отрази на финансовото състояние на семейството ми и започнаха да  се натрупват неплатени или платени със закъснение сметки от Топлофикация Пловдив, данък сгради, такса смет, патентен данък на фирмата и т.н. Може да представя разпечатки, от които се вижда, че наказателните лихви, които съм платил и продължавам да плащам съвсем не са безобидна сума.
                5/ съдът неправилно игнорира обстоятелството, че не съм прибрал от наследствения си имот реколта от екологически чиста продукция, която нямах начин да транспортирам до Пловдив.  Само по тази линия аз загубих повече от исканите общо от мен 500 лв като обезвреда за понесени икономически вреди.
                 По иска ми за неимуществени вреди съдът е счел, че: „ що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитания по делото свидетел Митева не се установяват твърденията на последния за това, а именно, че именно това НП и Заповед за налагане на ПАМ е подронило чувството му за доверие в органите на властта и по-специално на МВР като правозащитен орган., формирало е усещане у него за правна исоциална несигурност, породило нуждата от прием на съответни лекарства, болки и страдания, породено от заболяването му от „коксартроза” на дясна тазобедрена става и”гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, като в тази насока представените по делото медицински документи – тези на листове 14 и 33 – 35 от делото, доколкото установяват здравословни проблеми, то или касаят заболявания резултат от многогодишни изменения на организма, или не може да се установи пряката причинна връзка с отмяната на посоченитедва акта, илиса от преди издаването им/ така например документът на лист 34, който е от дата 22.11.2006 г. „
               Във връзка с това становище на съда се налага да отбележа следното:
                1/ Показанията на свидетелката Митева са записани крайно непълно. Тъй като на делата за отмяната на наказателните постановления в РС Габрово и РС Карлово имаше звукозапис на показанията, аз помислих, че и в ПАС се процедира по същия начин и не предприех необходимото за уточняване на показанията на свидетелката в съответния срок. Тя във всеки случай каза много повече от записаното в протокола от с.з. :” По повод съставения му акт на 20.09.2007 г. от полицията на РПУ гр. Габрово започна да страда от безсъние, имаше нервно напрежение и чувстваше болки в областта на сърцето. Потърси лекар и изследванията показаха, че е прекарал слаб инфаркт.”  И от непълния запис личи ясно показана връзка между предприетите срещу мен незаконосъобразни действия от РПУ Габрово и измененията в здравословното ми състояние, която връзка съдът  е игнорирал.
                2/При тълкуването на претенциите ми за неимуществени вреди, съдът отново  е пренебрегнал  показанията на свидетеля Митев   „ По повод съставения му акт от полицията на РПУ гр. Габрово много трудно го понесе и това го травмира. В този акт не се посочи никакъв член, който е бил нарушил. Когато ни се обадиха, че не искат да приемат жалбата, едва се сдържаше от отчаяние и командирова мен и ми каза да стоя там и да търся адвокат, докато не се документира това. Не се довери на пощата, не сме били наясно. Това го извади от равновесие, не се чувстваше добре и се провокира нервната му система. Имаше болки в сърдечната област. Ходи на изследвания, правиха му скенер. Скенера установи инфаркт, следи от поражения на мозъка. Това беше след инцидента през м. ноември 2007 г. В коя болница са направени изследванията аз не съм се интересувал…………………….Аз и съпругата му се опитвахме да го успокояваме. Има причинна връзка междусъставения акт и получения инфаркт”.
                3/ Не е вярно твърдението на съда че от представените медицински документи не може да се установи пряката причинна връзка с отмяната на посочените два акта. Посочил съм ясно, че с наближаване на датата за гледане на делото в РС Габрово напрежението в мен растеше и въздействието му  е отразено както в документа за прегледа ми в Бърза помощ , така и в проведения седмица по-късно преглед при невролог и със скенер, с който бе установено посоченото в съответните документи изменение в здравословното ми състояние. Това става през м. март 2008 г., а делото бе гледано в началото на м. април същата година. Непосредствена връзка съществува и е повече от ясна.
                 4/ Съдът правилно е забелязал , че част от медицинските документи, /за коксартрозата на тазобедрената ми става и гонартрозата на колянната ми става/ касаят заболявания, плод на многогодишни изменения на организма. Пропуснал е обаче да забележи, че аз не съм ги изтъкнал като предизвикани от незаконосъобразните действия срещу мен, а съм  посочил, че при наличието на тези заболявания спирането на единствения ми автомобил от движение е довело до болки и страдания защото се наложи много повече да ходя пеша.
                   5.Съдът не е обърнал внимание и на обстоятелството, че  МВР с действието си по спирането на автомобила ми от движение е нарушило допълнителния протокол към конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи  , която е ратифицирана от Република България и в чиито член 1. Защита на собствеността е записано, че „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.” Без да съм нарушил някакъв закон аз бях лишен от възможност да ползвам автомобила си.
                   8. Съдът неправилно е игнорирал дискомфорта, който  изпитвах не само аз, но  и семейството ми поради спирането на автомобила ми от движение.
                  9. Съдът неправилно е подминал без внимание моите показания в подточка 4а на уточнението към исковата ми молба и ги е игнорирал, въпреки че  те са много показателни за състоянието, в което бях поставен от противоправните действия на служителите на МВР.
                 10. В уточнението си към исковата ми молба посочих МВР София като ответник, защото РПУ – Габрово издава  незаконосъобразни актове  срещу мен базирайки се на подзаконов нормативен документ, издаден от Министерството на вътрешните работи. Съдът посочва, че като ответник е трябвало да бъде посочена ОД на МВР Габрово и приема, че  „само на това основание претенцията на Митев срещу посочения от него ответник подлежи на отхвърляне”. Много странно е обстоятелството, че  това е прието за основателен мотив за отхвърляне на иска, въпреки че административният съд е длъжен СЛУЖЕБНО ДА СЛЕДИ ЗА ПРАВИЛНОТО КОНСТИТУИРАНЕ НА СТРАНИТЕ по делото. Ако делото е протекло без участието на ответника, който е трябвало да бъде конституиран , то само на това основание делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от същия съд, който да разгледа делото след като правилно конституира страните.
                    Уважаеми  върховни съдии,
                    повече от очевидно е, че искът ми е доказан по основание. Освен това предявеният иск е доказан и по размер с всички допустими доказателства. С приложеното дело  и свидетелските показания се удостоверява размера на имуществените ми вреди.       
                  По изложените съображения моля да отмените решението на Пловдивския административен съд по дело 396 от 06.10.2009 г. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано  и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.                    
                   С уважение: Димитър Николов Митев……………………..
                                                                                            ХХХ
                          ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ НА
ДИМИТЪР НИКОЛОВ МИТЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С АДМИН. ДЕЛО № 15094/2009г.
/по описа на Върховен административен съд – гр. София./
              Уважаеми върховни съдии,
С решение №  1235 по адм. д. № 396 от 06.10.2009 г. на Пловдивски административен съд е отхвърлен предявения от мен иск за обезщетение за вреди, причинени ми с НП № 3984 от 18.10.2007 г.и ЗППАМ 3984 от 18.10.2007 г. издадени от Началника на РПУ Габрово и отменени като незаконосъобразни.
                 В мотивите за постановеното решение са игнорирани моите показания, показанията на свидетелката Митева са неправилно тълкувани, показанията на свидетеля Митев въобще не са взети предвид и не са коментирани. Представените данъчни документи са игнорирани, медицинските документи са  или игнорирани, или неправилно тълкувани.Налице са многобройни, предизвикващи недоумение у мен, очевидни  разминавания между същността на представените доказателства и тълкуванието на съда.
                   Доказателства за горепосочените констатации са посочени в касационната ми жалба до Върховния административен съд срещу решението на първоинстанционния Административен съд в Пловдив. Поддържам касационната си жалба и посочените в нея аргументи и доказателства, както и всички посочени в останалите документи по делото факти и обстоятелства.
                   Повече от очевидно е, че искът ми е доказан по основание. Освен това предявеният иск е доказан и по размер с всички допустими доказателства. С приложеното дело  и свидетелските показания се удостоверява размера на причинените ми вреди. Държа да подчертая, че не съм предявил претенции за всички вреди, които ми бяха причинени (особено за неимуществените), тъй като за съжаление обезщетенията в случая се изплащат не от конкретните виновници, а за сметка на бюджета, т.е. на данъкоплатците.
                   Уважаеми върховни съдии,     
                   По изложените съображения моля да отмените решението на Пловдивския административен съд по дело 396 от 06.10.2009 г. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано  и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
                   Паралелно с това моля да решите жалбата ми по същество и да присъдите в съответствие със ЗОДОВ исканото от мен обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, причинени ми с цитираните  НП и ЗППАМ (спиране на автомобила ми от движение), издадени от РПУ Габрово и  отменени като незаконосъобразни от РС Габрово и ОД на МВР – Габрово.
                   С уважение: Димитър Николов Митев
Гр. София, 21.04.2010 г.                   
                                                                                                    ХХХ
Съдебното заседание се състоя на 21.04.2010 г. Предстои решение на Върховния административен съд, което ще бъде публикувано тук.
                                                                                                    ХХХ

П Р О Т О К О Л

София, 21.04.2010 година
Върховният административен съд на Република България – Трето отделениев съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
при участието на секретаря Десислава Александрова 
и с участието на прокурора Николай Николов
сложи на разглеждане дело № 15094 по описа за 2009 година Document Link Icon,
докладвано от председателя ПЕНКА ИВАНОВА

На именно повикване на второ четене страните се представиха така:
Касационният жалбоподател Димитър Николов Митев, редовно призован, се явява лично. 
Ответникът министъра на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юрк. Иванов.
За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Николай Николов.
Страните: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което 
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Кас. жалбоподател Митев: Поддържам касационната жалба. Няма да представям доказателства. 
юрк. Иванов: Оспорвам касационната жалба. Няма да представям доказателства.  ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Кас. жалбоподател Митев: Моля да уважите жалбата ми и отмените процесното решение, като неправилно. Съдът не е взел предвид показанията на свидетелите, представените данъчни документи са игнорирани. Не става въпрос само за 20-те лева. Това дело е въпрос на чест и достойнство. Считам, че съдът в нарушение на закона отхвърли исковете ми. Аз претендирам за присъждане на обезщетение за причинените ми имуществени и неимуществени вреди. Моля да отмените обжалваното решение, по изложените в касационната ми жалба съображения, като се произнесете по същество и ми присъдите исканото от мен обезщетение. Представям писмено становище.
юрк. Иванов: Моля да оставите в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. 
Прокурорът: Касационната жалба е е подадена в законния срок и по същество е основателна. Съдът правилно е констатирал в мотивите към атакуваното решение, че след като е налице обособяване на ОД на МВР като отделно юридическо лице, което разполага със свое имущество и бюджет и към която дирекция структурно принадлежи и съответното РПУ, то една такава претенция като тази, предявена от жалбоподателя Митев с основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, следва да бъде насочена именно срещу Дирекцията. Съдът обаче, не е следвало да отхвърля претенцията на основание, че същата не е участник в настоящия процес, а е следвало служебно да конституира като страна по делото съответната Дирекция на МВР, към която се числи РПУ-Габрово.
Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната на съдебния акт. Освен това съдът не е отговорил изчерпателно в мотивите си защо смята, че доказателствата представени по делото – писмени и гласни от страна на жалбоподателя, не са годни такива.
Предвид гореизложеното, моля да се уважи касационната жалба като се отмени атакуваното съдебно решение като незаконосъобразно.
Кас. жалбоподател Митев /реплика/: По делото съм представил отчета си от фискалния касов апарат, който също не е взет предвид от съда при постановяване на решението.*/
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.20 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
*/Това е само част от репликата ми. Изпуснато е: ПАС в мотивите за решението си е записал, че представеният отчет няма отношение към сферата на Митев. Аз питам като едноличен търговец ,ако годишния отчет от фискалния  касов апарат няма отношение към дейността ми, кое тогава има отношение?
                   Решение на Върховен Административен съд по дело 15094/2009
№ 6468
София, 17.05.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 ПЕНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
 КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар  Десислава Александрова 
и с участието
на прокурора  Николай Николов
изслуша докладваното
от председателя ПЕНКА ИВАНОВА
по адм. дело № 15094/2009. Document Link Icon
Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Димитър Николов Митев от гр. Пловдив, подадена срещу решение № 1235/06.10.2009 г., постановено по адм.дело № 396/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив.
В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ образувано по предявени искове от Димитър Н.Митев срещу министерството на вътрешните работи за обезщетение за вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт, е приел, че исковете са неоснователни.
Обжалваното решение не е основано на приетите от съда за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон ЗОДОВ и е процесуално недопустимо по следните съображения:
От доказателствата по делото е установено, че исковата молба за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 1500 лв. е подадена от жалбоподателя Димитър Митев на основание отменено наказателно постановление № 3894/18.10.2007 г. на началника на РПУ гр. Габрово с влязло в сила решение № 23/08.02.2008 г. по описа на Габровския районен съд.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е поддържал, че следва да бъде обезщетен за вредите /имуществени и неимуществени/, които му са причинени от незаконосъобразен акт – от отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление издадено от началника на РПУ гр. Габрово.
Преценявайки допустимостта и основателността на предявените искове, съдът е изложил мотиви, които противоречат на разпоредбите на чл. 204 и чл. 205 ЗОДОВ.
Искът по чл. 1 ЗОДОВ се предявява след отмяната на административния акт по съответния ред на основание чл. 204, ал. 1 АПК. Незаконосъобразността на акта /индивидуален, административен или нормативен/, от които се претендира, че произтичат вредите, е елемент от фактическия състав на отговорността на ответника и процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
За конкретния случай съдът незаконосъобразно е приел, че наказателното постановление е административен акт и след отмяната му с влязло в сила решение е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска.
В правната теория няма спор, че наказателните постановления не са административни актове по определението на чл. 21 АПК. Наказателните постановления са актове, с които по административен ред се налагат предвидени в закона наказания за по-ниски по степен на обществена опасност деяния, които не са престъпления. Дейността по налагане на административните наказания по наказателните постановление не е административна и затова те подлежат на обжалване за законосъобразност не по реда на АПК, а пред съответния районен съд.
Ответникът по иска е определен в чл. 205 АПК- юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ако административният орган, от чийто незаконосъобразен акт е причинено увреждането, не е юридическо лице, искът се предявява срещу юридическото лице, към чиято административна структура органът принадлежи /виж. чл. 30 и 31 ГПК -представителство на юридическите лица и на държавата/. Обстоятелството, че съдът за конкретния случай е конституирал като ответник по иска министерството на вътрешните работи, не следва да се преценява като съществено нарушение на процесуални правила, а още по-малко да се преценява като основание за неоснователността на иска, както е приел съдът.
По изложените съображения съдът е постановил решение по същество на спора по недопустим иск по чл. 203, ал. 1 АПК и решението като процесуално недопустимо следва да се обезсили и производство по делото да се прекрати.
Водим горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1235/06.10.2009 г., постановено по адм.дело № 396/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 /п/ Пенка Иванова
секретар: 
ЧЛЕНОВЕ:
 /п/ Кремена Хараланова
/п/ Таня Куцарова
П.И.
Коментар ще публикувам допълнително.

Leave a Reply