Сагата с табелите – лош атестат …
САГАТА С ТАБЕЛИТЕ – ТОРМОЗЪТ ПРОДЪЛЖАВА
Статията е публикувана във вестник Сега на 31 март 2006 г. под заглавие „Старите табели – тормозът продължава“
Решението за удължаване на съкратения срок за подмяна на номерата на колите бе закономерен резултат от погрешната оценка на МВР за възможностите на КАТ. Правителството отново греши – удължаването е недостатъчно и пак ще възникне напрежение към края на срока, но не по вина на гражданите /те ежедневно са на опашките/, а поради обективните възможности на КАТ.
Това обаче не е най-важното. В случая. по важно е казуса да се анализира от гледна точка на същността на процесите, които МВР наредбата предизвика и дали действията на управляващите служат на интересите на гражданите и обществото като цяло. Накратко казано поведението на правителството на трипартийната коалиция дава повод за много изводи, които не предизвикват уважение и подкрепа, а тъга и възмущение.
Ето няколко примера за илюстрация на горното твърдение.
На първо място правителството направи погрешен избор на средството за постигане на целта. Целта е минимум 90 % от общия брой на колите да бъдат застраховани в съответствие с правилното изискване на ЕС. Средството – смяната на регистрационните табели. Грешката е в няколко аспекта. Първият от тях е, че правителството не разчита на разбиране и подкрепа от страна на засегнатите собственици, а на страх от предвидените в наредбата на МВР санкции. В този смисъл възниква.логичният въпрос: след като се разчита на страха какво пречи на правителството да определи същите санкции за липса на застраховка, а колите, които няма да пътуват извън България да останат на изживяване със старите номера? Преобладаващата част от хората у нас не застраховат колите и другото си имущество главно поради липса на средства. Наредбата на МВР предвижда като нямат 90 лв за застраховка, да намерят 90 + 60 за застраховка и смяна на табелата Браво на социалната държава!
Вторият аспект е свързан с икономическата грамотност на управляващата трипартийна коалиция и нейното правителство. Този извод ще стане ясен от следния пример: Ако някой беден /каквато е държава ни и преобладаващата част от нейното население/ си купи обувки и ги изхвърли за да си купи същите обувки за задоволяване на същата потребност, при равни други условия поведението му ще бъде счетено за глупаво.В случая държавата заменя добре функциониращи у нас номера с номера, изпълняващи същата задача в рамките на страната. /Друг е въпросът при пътуване в чужбнна и по него няма спор/ Но докато индивида сам носи последствията от нерационалното си решение, държавата принуждава гражданите си да понесат и финансовите последици, и унижението на огромните опашки. Управлявавщите или не се замислят за тази страна на проблема, или, което е доста възможно, защитават онези, които печелят от смяната на табелите. Това са банките, печелещи стотици хиляди левове за превода на таксите за замяна на номерата. и фирмата , произвеждаща табелите за подмяната, която няма да върши това без печалба. Така държавата /между другото не само това правителство/ осигурява корпоративна печалба за сметка и във вреда на обществото Може би затова правителството е глухо и сляпо за примерите от други страни – членки на ЕС а милиони човекодни се губят за производството на табелите, за монтирането им и за чакането по опашките.
Правителството не отрича, нито потвърждава мнението, че с тази кампания се цели вкарване на около 60 милиона лева в бюджета. Ако все пак има такова очакване, то показва отново липсата на реална представа за същността на процеса и цялата гама от последици. /Вж. в-к “Сега” 14 март 2006 г. “Безсмислен тормоз по пътя към Европа”/
Странно впечатление прави мълчанието по проблема на министъра на финансите и министърката по европейските въпроси, които според МВР министъра са инициаторите, а МВР е само изпълнител на правителственото решение. В стремежа си старателно да изпълни решението министърът прави гаф след гаф.
На първо място очевидно е скаран с изискването за точност на подаваната от него информация. Най- напред заяви в парламеита на 10 март, че към тази дата са подменени 500 000 табели, както и че не се налага удължаване след срока. Седмица след това Михаил Миков посочи числото 202 579 за сменените табели, а срокът беше удължен. След този гаф министърът си остана министър и продължи в свойстнвения си стнл да дава неточна информация и съзнателно или не да заблуждава обществото.
На 19 март той каза , че капацитетът на КАТ е увеличен и дневно минават по 7500 коли., а от началото на кампанията са минавали средно по 2000 коли. Пита се в задачата има ли на практика три пъти повече канали за преглед на колите, три пъти повече хора за монтаж на табелите и т.н. или пък е намерена някаква супер рационализация, която да позволи постигането на този резултат. Ако е утроен капацитета на КАТ май ще трябва всяка година да се сменят номерата, инак направените вложения ще останат неизползвани.
Всъщност нивото на министъра личи от изявлението му, че след 31 май колите, които са с несменени табели ще бъдат спирани служебно от движение , а гражданите няма да бъдат санкционирани. Тъжно, много тъжно. Министърът не знае, че спирането на колата от движение също е санкция. И не мисли как би се отразило на пострадалите от наводненията, на бизнеса и всекидневието на хората.
Тъжно е, че министър-председателят счита за честно не да се извини на шофьорите, които бяха унижени по опашките и засегнати финансово, а да продължи тази силова практика.
Тъжно е, че социалният ни президент дори в този предизборен период мълчи . Мълчат правозащитните организации. Мълчат социолозите. Мълчат и много от медиите или пък, без да познават нещата, обвиняват българина че чака последния ден.
Тъжно е, че опозицията се задоволява само с дебатите в парламента, където зае правилни позиции, но не стигна до идеята за по-решителни действия за отмяната на наредба, която е анахронизъм за двадесет и първи век. Парламентът избира и сваля правителствата, но не изменя подзаконов акт на изпълнителната власт. Така юристите позволиха на мнозинството да си измие ръцете като Пилат Понтийски и да препоръча удължаване на срока, а не отмяна на наредбата. Тъжно е, че все още гражданското общество и гражданският контрол върху правителството в най-добрия случаой са само в зародиш и че още стотици хиляди хора са принудени да дават пари и да си хабят нервите в изпълнение на злополучната наредба.
Димитър Н. Митев
Пловдив, 22. 03. 2006