Корупция и наглост
Отказ за публикуване във в-к Сега.
Тежко и горко на корупцията.Такава борба срещу нея е пламнала, че тя би следвало да изгори в тези пламъци без остатък. Срещу нея се борят управляващите с лостовете на властта. Срещу нея се бори парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Стотици партии, синдикати и други организации воюват с корупцията и с подкрепата на големите братя от ЕС и САЩ трябва скоро да я ликвидират съвсем или поне да я наврат в миша дупка. Да, ама не, както казваше един журналист. Засега по своите резултати борбата с корупцията прилича на борбата на алкохолика и заклетия тютюнопушач с алкохола и цигарите. Те признават, че са вредни и се борят с тях като всекидневно ги унищожават потребявайки ги.
На пръв поглед въпреки многообразието си корупцията може да бъде групирана в два вида. Единият вид е нашата корупция.С нея се борим внимателно и гледаме да не я обидим, тъй като от нея се храни нашата партия. Другият вид е чуждата корупция, от която се хранят другите партии или ко/к/алиции. Втората е достойна за люто заклеймяване и тотално унищожаване /особено пък ако е свързана с ДПС/ . Да, ама нали за някого тази чужда е своя и той си я пази.
Това е само на пръв поглед. В действителност има и трети вид корупционни практики, които всички партии пазят и ги критикуват само при абсолютна неизбежност на критиката, като внимават обаче тя да не доведе до конкретни резултати. Защото днес една партия или коалиция е на власт, утре пък ще бъде друга. Властта дава въможност за бъркане в меда и облизване на пръстите, а технологиите за това може да се наследяват при смяна на властта, затова не бива да бъдат ликвидирани.
Такива мисли поражда продължаващият вече пети месец агресивен натиск на управляващите с цел принуждаване на гражданите да сменят стария номер на колата, ремаркето или мотоциклета с нов. С наближаващият пореден краен срок гаврата със стотици хиляди шофьори става все по-безогледна. Според написаното в броя на в-к Труд от 6-ти май „400 000 коли и ремаркета ще бъдат спрени автоматично от движение на 1 юни, ако дотогава собствениците им не сменят регистрационните им табели с нови. На 1 септември пък всички автомобили със стари номера ще бъдат бракувани.“ Товя според Труд е казал зам. шефът на „Пътна полиция“ Димитър Киров.
Засега няма оплаквания от КАТ, че поради липса на кандидати за смяна на номерата служителите им не могат да си уплътнят работно време. Работи се и извънредно. За оставащите 25 дни от май по 7500 дневно /според министър Петков, чиито данни основателно предизвикват съмнение за достоверността си/ ще минат около 190 000 коли. Това означава, че ще има над 200 000 късметлии, за които КАТ ще положи двойни грижи и ще им осигури като „бонус“ две опашки – едната за получаване на временно разрешително, а другата за подмяна на табелата. Браво. На това му се казва грижа за човека. /Горните числа съм писал съобразно ТОГАВАШНАТА ОФИЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ. КОЛКО МОЖЕ ДА СЕ РАЗЧИТА НА НЕЯ И КАК БЪЛГАРИТЕ ОФИЦИАЛНО СА БИЛИ ЛЪГАНИ СТАВА ЯСНО ОТ СЪОБЩЕНИЕТО НА МВР, ЧЕ ОТ 01 10. 2006 Г. Е ПРЕКРАТЕНА СЛУЖЕБНО РЕГИСТРАЦИЯТА НА НАД 1 200 000 АВТОМОБИЛА С НЕСМЕНЕНИ ТАБЕЛИ/
Има още един нов момент. Досега с темата за табелите се ангажираха премиерът Станишев, министърът Петков, депутатът от НДСВ Станимир Илчев и други, а сега с плебеите, които не са сменили табелите на колите си, се занимават вече само полковници или комисари от КАТ. А би било редно правителството да отговори най-после на въпроси, които упорито отбягва вече месеци наред. Даже в тоталитарните времена, когато бащата на С. Станишев беше един от висшите ръководители на държавата, имаше решение на Политбюро, което задължаваше държавните органи да отговарят на критиката в средствата за масова информация. Сега такова нещо няма. Действа се по принципа „кучетата лаят, керванът си върви“. „Реформираната“ партия не изпълнява обещанията си за повишаване на доходите. Но пък за сметка на това без да е обещавала отнема от доходите на населението десетки милиони лева без да отговори на въпроси като:
1. Защо държавата едностранно нарушава фактическия договор със собственика на МПС, който е получил регистрационна табела /ЕГН на колата си/ и е заплатил за това. Коя е законовата основа за такова действие? Как хората да уважават държавата, когато тя не уважава собсствения си документ за регистрация? Защо собственика на МПС е притискан силово да заплати втори път за същата услуга, независимо дали той има или няма намерение да пътува в страните от ЕС с колата си /още по-малко с ремаркето или мотопеда си/?
2. Защо правителството се опитва да внуши, че смяната на табелите е по искане на ЕС? Защо правителството е глухо и сляпо за практиката в страните членки на ЕС като Германия, Чехия, Италия, Гърция, Великобритания и т.н и т.н., където няма кампании за смяна на номерата, а това става постепенно с подмяната на автомобилния парк? Може ли правителството да посочи поне една страна от ЕС, където да е възприета българската практика?
3. Защо чешкият гражданин, ако пожелае да смени номера на колата си, може да направи това срещу 450 крони /включително таксовата марка/ което е равно на около 30 лева, а българинът трябва да смени по принуда номера си срещу около 60 лева? Не е ли това защото средният българин е поне два пъти по-беден от средния чех? Като е по-беден, да плати повече, та да забогатее. А по БТв плахо се прокрадна информация, че в Малта номерата са заменяни срещи сума, равна на цената на две малтийски бири, тоест около 4 евро.
6. Ако затворници са накарани да се държат като кучета, това е извращение. А не е ли извращение десетки и стотици хиляди хора да бъдат карани дни и нощи в студ, сняг, дъжд и пек да висят по няколко денонощия на опашка за смяна на табелите? Каква обратна връзка е осъщестило правителството с чакащите на опашките? Ще награди ли най-изявилите се в премълчаването на проблема медии, които многократно съобщават например за опашки на някоя митница, но не се сещат да съобщят или покажат всекидневните многочасови и многодневни опашки пред КАТ?
7. Ако хулигани отнемат край училищата стотинките за закуски на малки ученици използвайки заплаха със сила, това е престъпление. Но ако държавата отнема със сила десетки милиони левове в изпълнение на злополучната наредба, това не е ли престъпление?
8. Кое непреодолимо препятствие не дава възможност на правителството на тройната коалиция да отмени смяната на табелите поне за собствениците, пострадали от природните бедствия?
9. От кога са дадени правомощия на КАТ да налага запор върху ползването на колите, а освен това и да ги бракува? С кой закон на пазарната икономика ще се оправдае правителството, ако бракува например автобусите на Градски транспорт Пловдив, които са със стари номера? И изобщо, при очертаващите се масови спирания от движение и бракуване на коли, ще кандидатства ли МВР за вписване в книгата на Гинес?
10. Защо правителството не прилага санкциите само за липса на застраховга „Гражданска отговорност“, а смяна да се изисква само за номерата на колите, които ще пътуват в страните от ЕС?
11. Какво пречи на правителството, като е решило да събере рекет от населението, да направи това по начин, изключващ унизителните опашки? От какво е продиктувано скъперничеството в удължаването на срока за подмяната?
В този дух може да бъдат зададени още много въпроси. Донякъде е разбираемо, че за десницата е трудно да ги задава, тъй като злополучната наредба бе приета преди години от нейното правителство. Тя би могла успешно преди президентските избори да атакува и „социалния“ президент, който мълчи по проблема, засягащ стохици хиляди души.
Очевидно смяната на табелите мирише на корупция. Ако това не беше така, правителството отдавна щеше без да го питат да отговори на горепосочените въпроси и да направи нещата прозрачни. А опозицията сега атакува плахо и кротко, както навремето БСП атакуваше кротко докарването под строй на много хиляди сергийни търговци, принудени да си купвят касови апарати, въпреки че това не донесе нищо на бюджета, защото те са на патентен данък, както и въпреки отсъствието на такава практика в страните от ЕС. Тогава със силата на властта бяха осигурени печалби на свързани с правителството фирми под благовидния предлог на грижата за потребителите, спазване на законността и т.н Сега се осигурява печалба на свързани с това правителство фирми под благовидния предлог на евронтеграцията Ще бъда щастлив, ако ми бъде доказано, че греша и от сърце ще се извиня.
За съжаление нещата засега показват, че ако написаното бъде публикувано, то отново ще бъде отминато с мълчание. Ясно е, че всички, и управляващи, и опозиция, се кълнат постоянно и на всеослушание, че са скъсали с тоталитаризма и че държавата ни е демократична. И същевременно е ясно, че политическата класа не се гнуси да използва една наследена от така наречения социализъм тоталитарна практика за събиране на пари от населението чрез многократна смяна на номерата на колите /черни, жълти, бели и т.н./ Защо ли ми идва на ум един цитат: „При сигурни 10 % капиталът се оживява,….при сигурни 100 % става безумно смел, а при сигурни 300 % няма престъпление, на което да не се реши“?
Димитър Н. Митев
Пловдив, 08. 05. 2006К