ІІІ серия – Стари табели – МВР (Габрово) – Адм. съд Пловдив


  
                                                                                    До г-н Председателя
                                                                                     на Адмистративен съд
                                                                                     гр. Пловдив
                                                   ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
от Димитър Николов Митев, живущ в град Пловдив 4002, ул. ……., ЕГН ……………………….
                                                               СРЕЩУ
                        Районно полицейско управление – град Габрово
                        Уважаеми господин Председател,
на   20.09.2007 г. в град Габрово ми бе съставен АУАН за управление на  МПС със  стари регистрационни табели. Възразих срещу този акт, но възражението ми не бе взето пред вид от Районното полицейско управление в град Габрово и ми бе издадена наказателно постановление за глоба от 20 лв. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка спиране на притежавания от мен микробус Рено Трафик заради несменените стари табели. В отговор на моя жалба Районният съд в град Габрово отмени наказателното постановление срещу мен като незаконосъобразно и неправилно, а след това  и Окръжната дирекция на полицията в град Габрово отмени заповедта за спиране от движение на споменатия микробус като незаконосъобразна.
                       Уважаеми господин Председател,
                       в  резултат на действията на РПУ – град Габрово аз бях лишен от възможността да ползвам единственото превозно средство, с което разполагам, в продължение на половин година. Причинен ми беше психически и морален тормоз, както и конкретни икономически щети. Във връзка с това, в съответствие с чл. 1 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите се обръщам към ръководения от Вас административен съд с искане да постанови Районното полицейско управление в град Габрово да ми изплати 1500 лева обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди. Доказателства за претърпените от мен неимуществени и имуществени вреди ще представя допълнително по време на насрочено от Вас съдебно заседание.
                        С уважение: ………………………………….
                                               Димитър Николов Митев
Приложения:

  1. Възражение до РПУ гр. Габрово от Димитър Николов Митев по повод на съставен АУАН.
  2. Наказателно постановление от РПУ гр. Габрово за наложена глоба на Димитър Николов Митев.
  3. Заповед за ППАМ издадена от РПУ гр. Габрово за спиране от движение на микробус Рено Трафик РВ6667К.
  4. Решение на Районен съд гр. Габрово за отмяна на наказателно постановление от РПУ гр. Габрово срещу Димитър Николов Митев.
  5. Заповед на директора на ОДП гр. Габрово за отмяна на заповедта за ППАМ – спиране на микробус Рено Трафик РВ6667К от движение.

В отговор на жалбата си получих следното съобщение от ПАС. (ще бъде публикувано по-късно)
                                                                                                   ХХХ
                                                                                   Административен съд
                                                                            Гр. Пловдив
                                                                            Административно отделение V състав      
                                                    У Т О Ч Н Е Н И Е
от Димитър Николов Митев, ищец по Административно дело № 396/2009 г. /искова молба-админ. Дело вх. № 2994/2009г до Административен съд Пловдив/
         Уважаеми господа съдии,
         1. Внесох държавна такса в размер на 10.00 лв. по сметката на Административен съд  в Пловдив и представих в деловодството на съда платежния документ. Първоначално не внесох такава такса, тъй като останах с впечатление, че съгласно чл.10,   ал. 2 на ЗОДОВ такава такса предварително не се дължи, за  което моля да бъда извинен.
         2.  Налага се още да уточня, че ответник по иска ми е Министерството на вътрешните работи на Република България, представлявано от РПУ Габрово доколкото юридическото лице е МВР, а РПУ Габрово не е самостоятелно юридическо лице.
         3. Претенциите ми  за възмездяване на имуществени вреди, причинени от  незаконосъобразното наказателно постановление  № 3984/18.10.2007, издадено от Началника на РПУ – Габрово и издадената пак от него незаконосъобразна  Заповед за прилагане на принудителни админстративни мерки № 3984/18.10.2007 – спиране  на моя л. а. Рено Трафик РВ 6667 К от движение и отменено  от РС Габрово като неправилно и незаконосъобразно се изразяват в следното:
         а/ във връзка с обжалването на горепосоченото наказателно постановление пред РС – Габрово се наложи три пъти да пътувам от Пловдив до Габрово /за  подаване на жалбата чрез РПУ Габрово до РС Габрово, за явяване на делото и за получаването на заверен препис от присъдата, доколкото без такъв КАТ Пловдив отказа да върне талона на автомобила, а същевременно РС Габрово отказа да ми изпрати заверен препис на решението по пощата, тъй като нямало такава практика. Разходите за пътни  и дневни за тези три пътувания възлязоха общо на 100 лева. Нямам претенции за разходи по подаването на възражението до РПУ Габрово срещу съставения акт, тъй като то бе подадено там от мой познат.
         б/ спирането от движение на единствения ми автомобил предизвика сериозни затруднения за търговската ми дейност що се отнася до снабдяването ми със стока и нейното пласиране. Дълги години осъществявах търговска дейност на седмичните пазари в Чирпан, Карлово и Димитровград. Спирането на микробуса ми от движение доведе при покачващи се цени до намаляване на оборота ми през 2007 г. в сравнение с 2006 от  Това се отрази  на доходите ми и предизвика дискомфорт в семейството ми. Не мога да документирам размера на загубите, но средно седмично престанах да получавам по около 100 лв от търговската си дейност на тези пазари.  Спирането от движение засегна зимния период, когато по-рядко ходех на тези пазари, така че загубите не бяха толкова големи, колкото ако спирането беше през летния период. Готов съм да представя свидетели за търговската си дейност на съответните пазари.
         в/ спирането на автомобила ми от движение попречи да прибера екологически чистата селскостопанска продукция от наследствения ми имот в община Трявна и се наложи да купувам същите продукти в Пловдив с което претърпях значителни щети , а продукцията остана неприбрана и се похаби.
          г/ спирането на автомобила ми от движение лиши  семейството ми от единствения ни автомобил и предизвика допълнителен дискомфорт и напрежение.
        Уважаеми господа съдии,
като имам предвид посоченото по-горе мисля че ще бъде справедливо да ми бъде присъдено обезщетение за причинени имуществени  в размер на минимум 500 /петстотин/ лева          
         4. Много по-големи са неимуществените вреди, които претърпях вследствие на наказателното постановление и особено спирането на автомобила ми в движение. Те се изразяват в следното:
         4а/ тормозът, на който бях подложен с горепосочените незаконосъобразни действия на РПУ Габрово, се отрази негативно върху здравословното ми състояние. На първо място се наруши сънят ми. Събуждах се в малките часове скоро след полунощ и до сутринта не можех да заспя, защото в главата ми се въртяха натрапчиво въпроси от рода на:
–   защо след като съгласно закона за движение по пътищата, член 141, (1) за всяко регистрирано моторно превозно средство се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или временна валидност и моето МПС е с безсрочна регистрация, МВР с подзаконов акт – Наредба І – 45 си позволява да анулира писаното в закона и да ме наказва за това, че не съм пререгистрирал  автомобила си, който, повтарям, е с безсрочна валидност на регистрация.
–  защо след като   в чл. 171 т. 2 на ЗДвП са изброени случаите, в които временно се спират моторните превозни средства от движение и законодателят не е счел за необходимо на такава санкция да подлежат собствениците на автомобили, които не са сменили регистрационнте табели на автомобила си, защо МВР с цитираната наредба като подзаконов акт си позволява противоправно да допълва закона с нова причина за временно спиране на МПС от движение?
–  защо  след като чл. 5 (1) на Закона за националната стандартизация постановява, че българските стандарти се прилагат доброволно, РПУ Габрово ме санкционира за управление на МПС с регистрационни табели, които не отговарят на новия стандарт? //Отделен е въпросът, че смяната на номерата на автомобилите у нас започна с наредба І – 45 на МВР от 2000-та година, когато България вече се бе ориентирала към кандидатстване в ЕС, където от 03.11.1998 г. вече бе в сила Регламент 2411. В изпълнение на наредбата в България бяха подменени милиони автомобилни регистрационни табели и дадени при първа регистрация, които не отговарят на изискванията на този Регламент /на тях липсва символът на ЕС/, въпреки че от 1.1.2007 г. той вече бе задължителен и за България като член на ЕС//.
–    защо новият стандарт не се прилага само за новорегистрираните автомобили, а с наредбата І – 45 му се дава и обратна сила – за регистрирани в миналото МПС?
–    защо властта мобилизира за пререгистрацията около 200 милиона лева от населението за целия период на кампанията и същевременно прави значителни разходи от бюджета за осъществяване на пререгистрацията, от която няма никакъв положителен ефект за собствениците на автомобилите и за бюджета и обществото?
–   защо МВР налага пререгистрацията  на минимум двойно по-високи цени от цените за регистрация в другите страни от ЕС?
–    защо правителството игнорира практиката в другите страни от ЕС, където новият стандарт за регистрационните табели е задължителен само при първа регистрация?
–   защо след като България бе приета за член на ЕС след 1.1.2007 г. МВР продължи да дава при регистрацията на МПС табели, които не отговарят на изискванията на задължителния за всички страни от съюза  Регламент 2411 от 03.11.1998 г. ?
–   защо имаме за министър председател човек, който заяви /на 15.03.06 г. по Канал 1 на БНТ/, че работа на държавата е да подменя номерата на автомобилите, т.е. да регистрира автомобилите и след това да не признава собствената си регистрация?
–  защо правителството и МВР в частност  не пожела да приложи член 171 в който е упоменато, че МПС без застраховка ГО се спира от движение до сключването на такава застраховка, а предпочете да повишава нивото на застрахованост посредством пререгистрация на МПС и смяна на номерата им?
         Уважаеми господа съдии,
         такива и още много други въпроси от подобен род нарушиха нормалният ми сън след като РПУ Габрово издаде посочените по-горе Наказателно постановление и Заповед за ППАМ. Колкото повече наближаваше денят за гледане на делото по жалбата ми в РС Габрово, толкова повече растеше напрежението в мен относно възможното решение на съда. Така през м. март 2008 г. започнах в течение на няколко дни да чувствам остра и непрекъсната болка в областта на сърцето. Знам, че когато болката не отшуми след 15-20 минути, вероятно става дума за инфаркт и потърсих медицинска помощ. При преглеждането ми със скенер бяха открити „Дискретни пунктиформени постинфарктни промени паравентрикуларно и субкортикално по типа промени на церебрална съдова недостатъчност , което според лекарите с които се консултирах означава, че най-вероятно съм прекарал инфаркт на крак. Прилагам копие от заключението на изследването, при необходимост ще представя и снимката от скенера.      
         4б. спирането на автомобила ми от движение предизвика неприятност за мен още и поради това, че имам коксартроза на тазобедрената става и гонартроза на колянната става. Налагаше се много повече да ходя пеша и да страдам от болки, които бяха значителни.
         4в. спирането  на автомобила ми от движение предизвика дискомфорт и напрежение и в семейството ми, тъй като засегнат бях не само аз, а и съпругата ми, тъй като автомобилът ми е само един и е семейна собственост.
         Уважаеми господа съдии,
         като имам предвид описаното в точки 4а, 4б и 4в, моля да осъдите Министерството на вътрешните работи на България, от чието име и по чиито пълномощия е действало РПУ Габрово   да ми изплати освен посочените по-горе 500 /петстотин/ лв. за имуществени вреди още и  1000/хиляда/ лева обезщетение за причиненият ми психически тормоз, увреждане на здравето и болки и страдания с незаконосъобразното Наказателно постановление и особено с незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ.
              Възпитаван съм в дух на борба с беззаконието и престъпността, в този дух възпитавах и студентите си, докато бях преподавател. В случая просто нямах полезен ход за здравето си, защото ако бях пререгистрирал автомобила си, щях да загубя уважението към себе си като човек, който се е поддал на натиск и е изневерил на принципите си, на закона и морала.  Нещо повече, от началото на 2006 г. аз се опитах да противодействам на приложението на абсурдната и уникална в световен мащаб българска повторна регистрация на регистрирани автомобили. Материалите свързани с този мой опит, като например мои публикувани в централния печат и непубликувани статии, писма до С. Станишев, Пл. Орешарски, омбудсмана Г. Ганев, до комисията за защита от дискриминация,заедно с отговорите от съответните институции, стенограмите от две парламентарни питания до Пл. Орешарски и Меглена Кунева, които бяха проведени по моя инициатива, както и много други, публикувах в мой интернет блог www.mitev.eu . Пиша това за да подчертая, че съвсем съзнателно не смених регистрационните табели на автомобила си и не го пререгистрирах, тъй като бях убеден, че тези действия на правителството и по-конкретно на МВР са незаконосъобразни, което в края на краищата бе потвърдено от решението на РС Габрово за отмяна на наказателното постановление от РПУ Габрово като незаконосъобразно и последвалата отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ –спиране на автомобила ми от движение също като незаконосъобразна.
              Редно е да посоча, че след като РС Габрово определи санкцията за управление на автомобила със стари табели за незаконосъобразна, ми беше съставен отново АУАН от полицаи от РПУ Карлово също за управление на МПС със стари табели, като не пожелаха дори да погледнат документите, които носех със себе си за отмяна на незаконосъобразните санкции, наложени ми от РПУ Габрово и същевременно ехидно подхвърляха, че този път санкцията няма да бъде отменена. За моя радост се оказа, че в България все пак има правосъдие и РС – Карлово също както РС Габрово отмени повторно наложените ми санкции за управление на МПС със стари табели като незаконосъобразни.
              Сега остава незаконосъобразните действия на РПУ Габрово и на РПУ Карлово /срещу РПУ Карлово съм предявил отделен иск/ да бъдат санкционирани от почитаемия Административен съд за да бъде даден урок на МВР в качеството му на правозащитен и правоналагащ орган, че и неговите действия, когато са незаконосъобразни, подлежат на санкция от съда и че за такива действия не само трябва в съответствие със ЗОДОВ да се плаща обезщетение на пострадалите от незаконосъобразните действия, но и на практика, действително се плаща. Смятам че това ще допринесе за намаляване на случаите на произвол и злоупотреба с власт. Според мен това ще бъде от полза за формирането на гражданско общество в Република България и ще даде кураж и на други да се противопоставят на евентуални незаконни действия на властта.
         С уважение:                                    Димитър Николов Митев
Пловдив,
18. 03.09 г.
Приложения:

  1. Годишни отчети от фискалния касов апарат за извършените продажби през 2006 и  2007 г.
  2. Документ за резултат от преглед със скенер.

                                                                                                  XXX

Заключително становище в ПАС с/у МВР /ГБ/

публикувано от DMitev
                                  ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ
на Димитър Николов Митев, ищец по административно дело № 396/2009 г. на Пловдивски административен съд.
              Уважаеми господин съдия,
               Като гражданин и икономист по професия аз се противопоставих на абсурдното от икономическа и правна гледна точка решение на изпълнителната власт да накара българските граждани единствени в света на монополно високи цени да пререгистрират автомобилите си и да сменят регистрационните им табели. Трудно ми е да опиша безсънните нощи, в които размишлявах върху използването на МВР в противоречие със законоустановените норми в услуга на частни и корпоративни интереси. Днес съм щастлив, че Габровски  районен съд, а след него и Карловски районен съд отмениха като незаконосъобразни издадените срещу мен наказателни постановления за глоби и спиране на автомобила ми от движение заради това, че го управлявам със старите му регистрационни табели. Приемам тези решения на цитираните съдилища за доказателство, че съм бил прав в позицията си за тази уникална за съвременния свят срамна акция за повторно регистриране на регистрирани вече автомобили, както и за доказателство, че в Република България вече има независимо и действащо правосъдие.
               Знам, че ако осъдите МВР, от чието име действаше РПУ Габрово, да изплати исканото от мен обезщетение за причинените от тормоза върху мен и от спирането на единствения ми автомобил от движение, обезщетението ще бъде изплатено не от конкретните виновници за предприетите срещу мен незаконосъобразни действия, а от бюджета. Изхождайки от това, аз предявих иск за общо 1500 лева обезщетение за претърпените от мен имуществени и неимуществени вреди, който в никакъв случай не покрива действителните щети и пропуснати ползи, защото те са много по-големи, като тези по здравето ми са и невъзстановими. Постъпвам така, защото за  мен е от изключително значение преди всичко да бъде даден урок с осъдителна присъда на ответника в лицето на МВР, от чието име действаше РПУ Габрово, а именно, че погазването на законите в република България, дори и когато е от институция като МВР, не може да остане безнаказано. Това ще има и силно превантивно въздействие за да не се допускат в бъдеще незаконосъобразни действия, при които с подзаконови актове се изменят и допълват неправомерно закони и се подлагат на тормоз и унижение българските граждани.
                         Ето защо:
                         Моля, този съд, на основание чл. 1 ал. 1 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да постанови решение с което да осъди ,  Районното полицейско управление в град Габрово, действало от името на МВР при налагането на санкциите срещу мен, да ми изплати 1500 лева обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди и пропуснати ползи, както и съответни дължими лихви в случай на забавяне на изплащане на обезщетението.
                                                                                                   ХХХ









     

 

 

 
 
 



 


 
Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е 
Номер               Година  2009, 06.10.            Град  ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІІ отд., V състав
 
   на 16.09.2009 година
 
в открито заседание в следния състав :
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
 
Секретар: М.Н.
                                        
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Я.К. а.х. дело номер 396 по описа за 2009 година и като обсъди :
     Производство пред първа инстанция.
Ищецът Д.Н.М. *** е предявил срещу ответника Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес на призоваване гр.София, ул.”Шести септември”№29 претенции за присъждане на сумата от общо 1 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подронване на чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формиращо усещане за правна и социална несигурност, породило нуждата от прием на съответни лекарства, продължително време на дискомфорт в семейството му, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, а също така и сумата от общо 500 лева, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи както следва: сумата от 100 лева за разноски по водене на НАХД №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово и сумата от 400 лева за неприбрана екологично чиста селско-стопанска реколта през 2007г. от имота му в гр.Трявна и за затрудняване и намаляване на търговската му дейност на седмични пазари в Чирпан, Карлово и Димитровград през същата 2007г.
Твърди се от М., че описаните по – горе по вид неимуществени и имуществени вреди са настъпили в сферата му в резултат на издаденото срещу него наказателно постановление/НП/ №3984 от 18.10.2007г. от Началник РПУ – Габрово, отменено като незаконосъобразно с Решение №23/08.02.08г. по н.а.х.дело №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово и приложена със Заповед №3984 от 18.10.2007г. на същия Началник принудителна административна мярка – спиране от движение на собствено на М. МПС “Рено Трафик” с ДКН РВ 6667 К, отменена като незаконосъобразна със Заповед рег.№369/28.03.2008г. на Директор ОДП – Габрово.
Ответникът МВР – София не взема становище така заявените обективно съединени претенции на ищеца с основания в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на исковата молба.
Пловдивският Административен Съд – Трето отделение, пети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, а и от приложеното  НАХД №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово се установява, че с наказателно постановление №3984 от 18.10.2007г., издадено от Началник РПУ – Габрово, е наложено на ищеца М. административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.185, предл. първо ЗДвП.
Със съдебното решение по делото от 08.02.2008г. състав на Районен съд – Габрово отменил оспореното в това производство НП, като приел, че същото е незаконосъобразно, тъй като е следвало същия да бъде сакциониран по чл.175 ал.1, т.1 ЗДвП, а не по посочения в НП чл.185 ЗДвП.
Заповедта, с която е била приложена принудителната административна мярка – спиране от движение на собственото на М. МПС – тази на Началник РПУ – Габрово, е била на свой ред също отменена, но по реда на йерархическия административен контрол от Директор ОДП – Габрово с негова Заповед рег.№369/28.03.2008г.
С исковата си молба М. е изложил детайлно фактическите основания /обстоятелствената част/ на всяка една от претенциите си за имуществена и неимуществена обезвреда от ответника, като в това производство сочи, че именно цитираните отменени по съответния ред НП и принудителна административна мярка са породили описания комплекс от вреди в сферата му.
Преди всичко следва да се посочи, че не е спорно, че за да се реализира отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ следва да са налице предпоставките, посочени в цитираната новела, а именно: настъпили вреди/от имуществен или неимуществен характер/, признати за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, част от държавния или общински апарат, но действащи при или по повод осъществявана от тях административна дейност, а също така и наличие на причинно – следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконните актове, действия или бездействия на лицата, осъществили конкретната административна дейност.
Що се отнася до изискването за наличие на вина, като предпоставка за възникването на задължението за обезвреда, то тук такава не е необходимо да се установява, доколкото последната не е законоворегламентирана предпоставка по ЗОДОВ, т.е. изследване субективното отношение на лицето, осъществило незаконосъобразната административна дейност било като е издало дефектен административен акт, било като е осъществило незаконно действие или е бездействало неоправдано, не е необходимо. Или в последната насока е налице пълно сходство с хипотезата на чл.49 ЗЗД, при която говорим за т.н. “обективна” отговорност, при която виновно поведение не се търси, тъй като това не част от фактическия състав на съответния вид специална деликтна отговорност.
Следва да се има предвид, съобразно изложеното по – горе и кръга “правоимащи” субекти, можещи да търсят обезвреда по този ред, който с допълнението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ ДВ бр.105/2005г. бе разширен и с категорията “юридическите лица”, а също така и разширението на кръга на отговарящите за вредите правни субекти, направено с изменението с ДВ бр.30/2006г., като наред с Държавата бяха посочени и общините/по отношение на последните и преди това изменение обаче съдебната практика прилагаше специалния режим на отговорност по чл.1 ЗОДОВ/.
Следва да се има предвид също така, че досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен административен акт – отмяната му по съответния за това ред, докато при  незаконосъобразно действие или бездействие – същите се установява от Съда, пред който е предявен иска за обезщетение.
От тази гледна точка е безспорно, че ищецът е физическо лице. От друга страна ответник е Министерство на вътрешните работи, което съобразно чл.3 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.
В случая цитираните актове – НП и Заповед за прилагане на ПАМ са издадени на дата 18.10.2007г. от Началник РПУ – Габрово, което учреждение е било структурна част от  Областна дирекция “Полиция” – Габрово/съгласно нормата на чл.14 ал.2 ЗМВР, действалата към този момент/, като в чл.12 ал.4 от Закона е посочено, че ОДП – Габрово е юридическо лице.
С изменението на ЗМВР с ДВ бр.69/2008г. областните дирекции “Полиция” за преобразувани в Областни Дирекции/ОД/ на МВР, като съгласно § 109 от ПЗР на ЗИД ЗМВР ДВ бр.69/2008г. създадените с този закон ОД на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции „Полиция“.
При това положение на нещата основния момент с оглед преценката за основателността за обективно съединените претенции с оглед отговора за въпроса кое юридическо лице следва да понесе евентуалната отговорност е къде точно организационно или бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действия или бездействия, са произтекли тези вреди/в този смисъл мотивите на Определение №9375 от 10.07.2009г. по адм. дело №7482/2009г. на ВАС на РБ ІІІ отд./.
В случая Началник РПУ – Габрово, както и самото РПУ е част от юридическото лице ОД на МВР – Габрово, поради което то може и следва да понесе, ако са налице е останалите предпоставки, отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за евентуални причинени вреди на М. от негови незаконосъобразни актове.
Действително и настоящият ответник МВР е юридическо лице, поради което претенцията е и формално допустима за разглеждане, но същият не е надлежен ответник в материалното правоотношение – по осъществяване на специалната деликтна отговорност по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В случая обособяването на ОД на МВР като отделни юридически лица има и за основна цел–да предостави възможност тези дирекции самостоятелно да се явяват като страни в гражданските правоотношения, респ. да отговарят по претенции на физически и юридически лица чрез своето обособено имущество и бюджет, където е предвиден и органът, издал акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
С оглед на това и само на това основание претенцията на М. срещу посочения от него ответник подлежи на отхвърляне, тъй като към самото Министерство, което макар и съгласно цитирания по – горе чл.3 ЗМВР също да е юридическо лице, посоченият Началник не се числи пряко.
Само за пълно на настоящото изложение следва да се спомене и въпроса с характера на акта с оглед приложение на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В случая ищецът М. твърди, че е налице хипотеза на незаконосъобразни актове, отменени – с решението на ГРС/наказателното постановление/ и на по – горестоящия административен орган/Директор ОДП – Габрово/, поради което следва да се прецени дали всъщност НП и Заповедта са именно такива актове по смисъла на ЗОДОВ и дали всъщност са налице предпоставките – акт, постановен при или при повод осъществена административна дейност от органи на изпълнително – разпоредителната власт в Държавата и дали този акт е отменен като незаконосъобразен.
В последната насока и само по отношение на първия посочен акт следва да се има предвид, че е безспорно, че наказателното постановление представлява правораздавателен акт, който се издава по реда, посочен основно в ЗАНН/но и в други отраслови закони/, като с него на определени правни субекти са налагат административни наказания или имуществени санкции за извършени от тях административни нарушения – деяния, нарушаващи установения ред на държавното управление, наказуеми с административно наказание, налагано по административен ред.
В трайната си практика по чл.1 от ЗОДОВ преди влизане в сила на АПК, с който исковете по този член станаха подсъдни на административните съдилища, ВКС на РБ последователно провеждаше разбирането, че посочената дейност е административна – така например решение №1973/30.01. 2002г. по гр.дело №1615/2001г. по описа на ВКС на РБ – непубликувано/в тази насока както нормотворческата, така и правораздавателната дейности на администрацията се разглеждат в съвременната доктрина на административното право и процес като част от присъща за изпълнителната власт дейност, като обосновано се застъпва тезата за “нормативният административен акт” – така докторска дисертация на В.К. – Б./2007г./, респ. се говори и за “правораздавателният административен акт”.
Напрактика това е резултат и от факта, че дейността на цели звена от административния апарат/например секторите “ПП и КАТ” при областните дирекции на МВР/ е насочена към осъществяване на административно – наказателната отговорност/съставяне на актовете за установяването им и издаване на наказателни постановления по тях/, т.е. по същество тази дейност се е превърнала в съвсем типична за администрацията дейност.
В тази насока след влизане на АПК в сила досежно съдебното производство настъпиха известни колебания в практиката на административното правосъдие, въпреки липсата на нови моменти с оглед материално – правните предпоставки по ЗОДОВ.
Така например с Определение №136/23.11.2007г. по адм.дело №155/2007г., постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС на РБ се прие, че при търсена обезвреда в хипотеза на неоснователно наложено и отменено от Съда административно наказание, което следва да се квалифицира като иск с правно основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ, компетентен да се произнесе е съответния Съд от системата на общите съдилища в страната.
 Отделно от това с определение №2646 от 10.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2008 г., III о. се доразви извода по – горе, като се заключи, че в крайна сметка наказателното постановление не е административен акт по смисъла на ЗОДОВ.
Впоследствие обаче с няколко последователни решения на смесени 5 – членни състави на ВКС и ВАС на РБ се отстъпи от последните становища,   като се прие, че в предметния обхват на чл.1 ал.1 ЗОДОВ влиза в пълна степен и търсенето на обезвреда от съответните субекти и в случаите на административни наказания, наложени с НП/извън разбира се тези, наложени от органите по чл.2 ЗОДОВ/, впоследствие отменени, като незаконосъобразни, поради което отговорността за тази отмяна е на съответния правосубектен административния орган, поради което и компетентни да се произнесат по една такава искова претенция са специализираните административни съдилища по реда на АПК/така определения №№39, 43 и 53 всичките от 2008г. по описа на ВАС на РБ и №123/04.04.2008г. по ч.гр.дело №98/2008г. на ВКС на РБ –всичките на 5 –чл. смесени състави/. Т.е. по този начин напрактика се “запази” и продължи практиката на ВКС на РБ по този вид дела.
Или следва де се обобщи, че е налице предпоставката, свързана с акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ/по отношение на НП/, който е постановен при осъществена административна дейност, като за целта наказателното постановление се приема/приравнява/ на административен акт по чл.1 ЗОДОВ/което понятие не се припокрива с определенията, дадени за административен – било той индивидуален, общ или нормативен акт по АПК/.
В случая настоящият състав намира, че по претенциите за имуществени вреди в общо размер общо 500 лева, от които 100 лева претърпени загуби и 400 лева пропуснати ползи – ищецът не установи настъпването им в патримониума си. По делото напрактика няма нито едно годно доказателство в посочената насока, като извод за релевантните факти не може да бъде почерпен дори от показанията на св.Митева – съпруга на ищеца, дадени в с.з. на 03.06.2009г., а още по – малко от представените разпечатки от фискална памет на лист 13 от делото, които не могат да бъдат съотнесени към сферата на М..
Що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитания по делото свидетел Митева/ не се установяват твърденията на последния за това, а именно че именно това НП и Заповед за налагане на ПАМ е  подронило чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, породило нуждата от прием на съответни лекарства, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, като в тази насока представените по делото медицински документи – тези на листове 14 и 33 – 35 от делото доколкото установяват здравасловни проблеми, то или касаят заболявания резултат от многогодишни изменения на организма, или не може да се установи пряката причинна връзка с отмяната на посочените два акта, или са от преди издаването им/така например документът на лист 34, който е от дата 22.11.2006г./.
Всичко това обосновава и извода на този Съда за неоснователност на заявените срещу този ответник обективно съединени искове на М., поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
 Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІІ отд., V състав :
Р      Е      Ш      И 
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.М. *** срещу Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес на призоваване гр.София, ул.”Шести септември”№29 претенции за присъждане на сумата от общо 1 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подронване на чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формиращо усещане за правна и социална несигурност, породило нуждата от прием на съответни лекарства, продължително време на дискомфорт в семейството му, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, а също така и сумата от общо 500 лева, представляващи претърпени загуби както следва: сумата от 100 лева за разноски по водене на НАХД №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово и сумата от 400 лева за неприбрана екологично чиста селско-стопанска реколта през 2007г. от имота му в гр.Трявна и за затрудняване и намаляване на търговската му дейност на седмични пазари в Чирпан, Карлово и Димитровград през същата 2007г., които вреди да са настъпили в сферата на М. в резултат на издаденото срещу него наказателно постановление/НП/ №3984 от 18.10.2007г. от Началник РПУ – Габрово, отменено като незаконосъобразно с Решение №23/08.02.08г. по н.а.х.дело №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово и приложена със Заповед №3984 от 18.10.2007г. на същия Началник принудителна административна мярка – спиране от движение на собствено на М. МПС “Рено Трафик” с ДКН РВ 6667 К, отменена като незаконосъобразна със Заповед рег.№369/28.03.2008г. от Директор ОДП – Габрово, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

Leave a Reply