Размисли по пътя към Европа

Това е първата статия с която се опитах да реагирам на натиска на правителството за форсирана смяна на регистрационните табели. Изпратих я в редакцията на вестник “Труд”, като предварително се обадих на титулярката на рубриката “Общество и анализи” Валерия Велева. Тя каза да пратя материала на Анна Заркова, но аз възразих. /вж. първо писмо до Валерия Велева./ По-късно, при запитване дали е получила статията, тя ми отговори, че наистина е за нейната рубрика и че е на бюрото и. Не пожела да уточни кога ще излезе. След като в течение на две седмици не последва публикуване, изпратих второ писмо. За три седмици в “Труд” не се намери място и желание за отпечатване на статията. През цялата 2006 г. във вестника не видях да излезе нито една критична статия за същността на безпрецедентната акция на правителството. За сметка на това обаче периодично се появяваха кратички, стряскащи собствениците на коли, с манипулативен характер материали-съобщения от типа на приложените тук. Като се изключи въпросът за опашките, по същество най-тиражният български вестник подкрепи правителствената гавра със стотици хиляди българи. В крайна сметка февруари изтече и аз изпратих същия текст във вестник “Атака”. По -долу /след текста на оригинала/ е публикувано сканирано копие на отпечатаното в този вестник.

НЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, ДА ЖИВЕЕ ФИСКА?

„…Грабете го неразбрани,
скоро той не ще да стане“

Около милион, милион и половина собственици на стари моторни превозни средства получиха неприятна честитка за новата 2006 г. Съобщено им бе, че трябва да сменят регистрационните номера на колите си с нови съобразно изискванията на ЕС., като първоначалният срок до края на 2006 г. бе драстично съкратен до края на първото тримесечие на 2006 г.
В общи линии тази честитка бе посрещната общо взето изненадващо спокойно най-напред от средствата за масова информация. Малко бяха сравнително критичните материали по този въпрос в пресата /например статията във в-к Сега “ Поредната държавна куче-касичка”и някои други./ В повечето случаи се изтъкваше само появата на огромни опашки и се поставяше под въпрос реалността на този срок
На наредбата реагира и част от опозицията в лицето на Атака.и ДСБ Стигна се и до внасяне на проект за решение на парламента по този въпрос и отговори ва вътрешния министър, който по същество сведе ролята на МВР до положението на прост изпълнител на правителствено решение, прието по инвициатива на министър Кунева и министър Орешарски. Появи се и информация, че парламентарната група на Коалиция за България е обсъждала този въпрос, че е докладвано на министър-председателя. И толкова. Повече от два месец хората са принудени да изпълняват едно погрешно от много гледни точки решение Тази стъпка на съответните министри и в крайна сметка на цялото правителство и трипартийната коаалиция показва много съществени неща, като например:
1. управляващите са забравили конституцията, в която са се клели, по точно са забравили от кого произтича и на кого принадлежи цялата власт. Инак те биха се допитали дали е необходимо да се сменят номерата на коли, които никога няма да пресекат границите на България /освен може би като скрап за износ/ или е по добре да се оставят на доизживяване със старите им номера /каквото решение например е налице в Гърция, която е членка на ЕС/ Отговорът на всеки нормално мислещ човек е ясен априори.
2. управляващите в случая /и за съжаление не само в този, а и не само тези управляващи/ не само че не се съобразяват с конституционния суверен, но се отнасят с голяма част от населението като с безправна рая, която има само задължения, а не като с граждани на държава, имаща претенции да и се признае, че принадлежи към цивилизования свят.
3. ако за момент се приеме, че е необходимо да бъдат сменени номерата и да бъде платена въпросната сума, възниква въпроса има ли нормално общество, в което гражданинът да бъде принуден с часове да мръзне на опашка за да даде на държавата част от своя доход. За такова не съм чувал. .За съжаление и днешните управляващи се отнасят с времето на своите граждани не в съответствие с мисълта, че времето е пари, а по ориенталски маниер – времето пари не чини. Доказателство са огромните опашки, предизвикани от наредбата.
4. Очевидно правителството не познава какво е това състрадание . Само по такъв начин може да бъде обяснено , че опитът за набиране на няколко десетки милиона лева за бюджета става чрез засягане на доходите на около една четвърт от населението на страната /собствениците на старите МПС и техните семейства/ през най тежкият за всеки семеен бюджет период – зимата.
Очевидно е, че управляващият политически “елит” не само не страда от излишни сантиментналности по отношение на най-бедната част от избирателите си, но проявява и определена жестокост, като принуждава хората, които още известно време биха могли да ползват старите си коли за да решават проблеми на своето битие, като не могат да отделят една пенсия за смяната на номера с нов, да бракуват возилото, с което е свързан техният живот. Колко хуманно е това, господа управляващи!? Това ли е социалната държава?
Наредбата за ускорената смяна на регистрационните номера на около милион, милион и половина коли показва още, че правителството не е проумяло, че всяко негово действие освен първичен ефект има и вторични, третични и т.н. последици. Няколко примера за илюстрация на некомпетентността му от икономическа гледна точка:
1. Парите в населението във всеки един момент са определена величина, а не плюс безкрайност. Сумите, които ще отидат за смяна на номерата и свързаните с това допълнителни разходи /като например дерибейски такси за банкови преводи/, при равни други условия означават по-малко пари за каране на колите, т.е. за бензин, газ или нафта. С други думи по-малко приходи от акцизен данък за държавата.
2. При отчитаните засега около 3500 сменени номера дневно, за деветдесет дни до края на март ще бъдат сменени номерата на 315 000 автомобила. А трябва да се сменят над един милион регистрационни табели. Дилемата пред правителството ще бъде дали да признае управленската си немощ и некомпетентното си решение по случая и да уддължи срока в съответствие с реалните възможности на КАТ, или твърдоглаво да санкционира над 700 000 собственици със спиране на колите им от движение. Второто означава най-малко 20 млн лева по-малко от винетки /при положение ,че всеки похарчи не 60, а средно по 30 лева за винетки/.
3. Аналогично ще бъде отражението на злополучната наредба върху приходите от пътен данък
4. По същия начин ще бъдат засегнати и приходите от застраховки гражданска отговорност, както и приходите от годишни технически прегледи.
5. Бракуваните коли биха означавали удар по автосервизите, които са обслужвали тези коли, по –малко работни места в тях и т.н.
6. Трябва да се вземат предвид и завишените разходи на държавата по линия на КАТ за да се осигури форсираното изпълнение на тази наредба А те съвсем не са само за поставяне на химически тоалетни за чакащите на опашката , за каквато добрина бе съобщено.
Дано и симпатичната министърка по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева осъзнае, че в случая се прави на по-голям католик от папата. Защото европейските ценности, в които се кълнем, изключват отношение към гражданите на обществото от типа на това, което наблюдаваме в дадения случай.. А определено може, по-иначе, може. И в Европа ще ни разберат., щом като дори и за съдбата на мечките у нас се грижат.
Две думи и за бюрократичния упрек, че българинът винаги чака последния момент за да изпълни дадено разпореждане. Не го упреквам. В много случаи действията на властимащите имат за него ефекта на стихийно бедствие и той действа рационално. Защо да сменя номера на своята “Сивушка” още през 2000-та година, когато не знае дали тя ще доживее до крайния срок през 2005 или 2006 година. И нали веднъж е платил тя да има номер! Всъщност властимащите бюрократи би трябвало по-скоро да са му много благодарни, че още ги търпи и послушно /за да не кажа овчедушно/ се реди на опашките пред КАТ.
Димитър Н. Митев
Пловдив, 06.02.2006 г.
                                                                                              ХХХ                                                                      
    Писма до г-жа Валерия Велева

Валерия Велева, в-к Труд

Приложение: Сканиран материал от в-к Труд от есента на 2006 г.

Приложеният отпечатан в Труд материал заслужава отделен обстоен коментар, за който е възможно в бъдеще да намеря време. След като Труд не публикува предложената от мен  статия, в началото на март я изпратих във вестник Атака с кратко описание на съдбата и във Труд. Очаквах наивно, че вестник Атака ще захапе Труд за отказа му да публикува материала и ще направи това на своите страници. С видоизменено заглавие, сериозно съкратен и със значително променено съдържание/както читателят може сам да се убеди като сравни публикувания по-горе текст на оригинала и поместеното по-долу копие на публикуваното/, но от мое име, материалът /оформен като писмо на читател/ излезе в Атака в броя от 6 март 2006 г. Подчертаният от мен текст в копието  дава само частична представа за  степента на изменение – написани са неща, обратни на онова, което съдържа оригинала и съответно неверни. Съкратени са икономическите аргументи срещу наредбата и избраното от редакцията заглавие увисва по този начин без съответните доказателства. Близо две години по-късно случайно попаднах и на изключително благосклонна публикация в Атака за смяната на номерата отпечатана на 09.01.2006 г.. Публикувах я  в този блог в категория Политици.
Скоро след това срещнах случайно заместник председателя на партия Атака юриста депутат Павел Шопов. Оплаках му се от качеството на публикацията на статията ми и го попитах защо партия Атака не поведе хората от опашките срещу изпълнението на наредбата за смяната на номерата. Отговорът му беше зашеметяващ: ”Как да ги поведеш, като там са сини, червени, жълти, всякакви”!!! Не можах нищо да кажа в отговор, удивен от неспособността да се види еднаквото положение и интерес на хората от опашките. По-късно, когато разглеждах стенограмата / 16. март/ от обсъждането на предложението на независимия депутат /бивш член на парламентарната група на Атака/ Минчо Христов за отпадане на задължителния срок за пререгистрация и смяна на номерата на автомобилите, разбрах, че нещата не са случайни. В изказването си Павел Шопов предложи УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА, А НЕ ПРЕМАХВАНЕТО МУ. По този начин с помощта и на гласове на депутати от Атака бе отхвърлено предложението на Минчо Христов. Самата стенограма от 16 март 2006 г. с парламентарното обсъждане на предложението на М. Христов, подкрепено само от 62, а при прегласуването от 61 депутати и по този начин отхвърлено е изключително ценна документална снимка на българската политическа класа, върху която ще разсъждаваме допълнително.
Приложение: публикацията във в-к “Атака”

This entry was posted on понеделник, февруари 6th, 2006 at 2:35 pm and is filed under Статии. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.