Валерия Велева, в-к Труд
Писмо до Валерия Велева, редакция „Общество и анализи“ на в-к Труд, от 06.02.2006 г
Уважаема госпожо Велева,
Предварително моля да бъда извинен, че в известен смисъл Ви натрапвам написаното от мен, но все пак ми се струва, че то не пасва на ресора на г-жа Заркова. Като бивш преподавател по политикономия аз съм склонен да го отнеса към Вашия отдел “Общество и анализи”.
Не претендирам, че съм следил цялото течение на вестник “Труд” от излизането на критикуваната от мен наредба, но все пак ми се струва, че реакцията на най-тиражния вестник в страната е доста “мека” за създаденото положение. Поради това откровено казано малко се страхувам, че написаното от мен няма да се появи отпечатано във Вашия вестник. Дано греша за линията на Вашата редакция по поставените проблеми.
С най-дълбоко уважение: Димитър Н. Митев.
Пловдив, 06.02. 2006 г.
Тел. 0888/704984
Второ писмо до Валерия Велева, редакция „Общество и анализи“ на в-к Труд, от 22.02.2006 г
Уважаема госпожо Велева,
Моля да бъда извинен, че си позволявам да Ви пиша второ писмо, но имам чувство, че това се налага.
Преди няколко години се опитах да предизвикам публикация във вестник Труд по повод на безобразия на прословутия пазар в Димитровград. Обърнах се към моя позната в редакцията на Пловдивски труд да направи проверка и да напише материал за случая, но тя ме насочи към кореспондентката на Труд в Хасково, която отговаряла за района. Три месеца тази кореспондентка от Хасково /името вече не помня, пък и в случая не е важно/ отлагаше среща с мен било поради заетост, било поради болест и т.н.. След тези три месеца неочаквано промени благосклонността си и ми заяви, че вестник Труд няма да се занимава със случая. Предполагам, понеже е разбрала какви интереси са замесени.
Моля да бъда извинен, ако подозрението ми е несправедливо и Ви обижда, защото нямам такива умисли спрямо Вас, но продължителното чакане да излезе изпратеният от мен материал започва да ми напомня димитровградската история. Дано е чиста случайност.
Знам поговорката, че “всяка циганка си хвали черното циганче” и въпреки това си позволявам да считам, че в големия обем на Вашия вестник, като имам предвид колко по-маловажни материали излязоха за тези повече от две седмици, отдавна трябваше да се намери място за публикация по поставените от мен проблеми. Те не са мои, а на стотици хиляди смачкани от бедност и от произвол на управляващите хора. Предполагам, че има и други над Вас, които определят редакционната политика на вестник Труд по този въпрос. Моля да вземете предвид и да ги информирате, че ако до вторник, 28 февруари материалът не излезе в Труд, аз ще го предложа в друг вестник.
С уважение: Димитър Н. Митев
Пловдив, 22 февруари 2006 г.
Публикация в Труд не последва, а отговор от Валерия Велева не получих.