Сигнал до ВСС, НС и президента Плевнелиев за прокурор Галя Гугушева.
До членовете на Висшия съдебен съвет.
До г-жа Цецка Цачева, председател на
41-то народно събрание.
До г-н Плевнелиев, президент на РБ
СИГНАЛ
от Димитър Николов Митев, живущ в гр. Пловдив, ул.Милин камък 6, тел. 0888/704984
Уважаеми госпожи и господа!
Пиша Ви по повод на предложението, направено от трима депутати да бъде избрана за нконституционен съдия госпожа Галя Гугушева.
Животът ме „ощастливи” с възможност лично да се запозная с работата на госпожа Гугушева в качеството и на заместник-районен прокурор в гр. Казанлък. Приложено изпращам Ви нейно Постановление от 20.12.1996 г. за прекратяване на наказателно производство срещу виновник за катастрофа, причинила ми сериозни телесни повреди, страдания на мен и семейството ми и материални загуби.
Катастрофата се случи на 29.03.1996 г. След почти девет месеца „работа” по случая прокурор Гугушева издаде горецитираното Постановление. В него , позовавайки се на автотехническата експертиза, тя признава част от вината на обвиняемия за катастрофата и след това заключава:
„При тази обстановка като вземем предвид добрите характеристични данни на обв., обстоятелството, че има три деца и не представлява деец с висока обществена опасност, считам, че спрямо него успешно може да се приложи административно-наказателна санкция на чл. 78 „А” от НК вместо търсене на наказателна отговорност”. Следва: ПОСТАНОВИХ: прекратявам наказателното производство срещу ……………………………….. и отменям мярката за неотклонение „Подписка”.
Не знам дали за да прекрати наказателното производство и да предложи само административно-наказателна санкиция на виновното лице тя е била по някакъв начин облагодетелствана от него или не. Не мога обаче да отмина без внимание следните обстоятелства:
1. В мотивите за прекратяване на наказателното производство липсва съществения факт, съдържащ се в преписката по делото, че обвиняемият вече е бил осъждан ефективно за виновно причинено от него ПТП с жертви и пострадали лица и е бил лишен от право да управлява МПС в течение на три години. Тоест пропуснато е обстоятелството, че става въпрос за рецидив на опасно управление на МПС..
2. Виновникът за катастрофата е посочил в показанията си, че е тръгнал от Пловдив в 17:10 ч. и че около 18:10 часа е чул удара от откаченото полуремаррке в моя микробус. Това става на 100 км. от Пловдив на около 10-12 км. от гр. Казанлък..Госпожа Гугушева не разсъждава по въпроса с каква скорост е карал въпросният водач за да измине за около 60 минути 100 км. като при това пътят му минава през повече от 10 населени места и през серпентините на калоферската седловина!! Вместо да приеме това обстоятелство като доказателство за опасен начин на кормуване на виновника, тя приема за вярно неговото твърдение , че се е движил с около 70 км. в час и не е преценила, че при такава скорост той не би могъл да стигне до мястото на катастрофата в посочения час.
3. Прокурор Гугушева е приела за вярно твърдението на виновника за катастрофата, че времето било сухо, топло и с добра видимост и е игнорирала моите показания, че. времето беше студено, мъгливо, с чести превалявания от дъжд и сняг, асфалтът беше мокър, видимостта – чувствително намалена, светлината на фаровете се губеше на мокрия асфалт. (Че твърдението на обвиняемия за сухо, топло време с добра видимост е абсолютно невярно се вижда от справката за времето в този ден и в този пътен участък от хидро-метеорологичния институт – филиал Пловдив която изисках и приложих по делото) При тези пътни и климатични условия несъобразената скорост, с която се е движил обвиняемият е още по-фрапираща, но прокурор Гугушева не счита това за обществено опасно поведение.
4. Прокурор Гугушева е счела че не е обществено опасно лице, което, видно от автотехническата експертиза, не е сложило осигурителния палец, който да не позволи разкъсване на връзката между влекача и полуремаркето.
5. Автотехническата експертиза посочва липсвата на автоматична блокировка на спирачките на полуремаркето в случай на разкъсване на връзката му с влекача. Вследствие на тази неизправност полуремаркето след като връхлита върху микробуса ми и го преобръща на 180 градуса спира далеч от пътното платно в полето. Съдейки по заключението за прекратяване на наказателното производство за прокурор Гугушева очевидно не е обществено опасно управлението на грамадната композиция с тази съществена неизправност.
6. Прокурор Гугушева не се е впечатлила и от това, че лицето, управляващо грамадния ТИР не е имало сключена застраховка Гражданска отговорност.
Тя посочва факта, че обвиняемият е баща на три деца, но не се поинтересува от това, че аз също съм баща на три деца, към този момент и трите студенти и че те останаха за продължително време без издръжка поради продължителния период на лечение и възстановителни процедури, на които трябваше да се подложа. Липсата на застраховка гражданска отговорност у виновния водач попречи да получа обезщетение от ДЗИ за претърпените вреди. Прокурор Гугушева е „забравила”, че за да се приложи разпоредбата на чл. 78 „а”кумулативно е издигнато искането виновното лице да е репарирало причинените щети на пострадалия или да е осигурило надеждно обезпечаване за тяхното възстановяване. Нищо подобно не бе направено от виновника за катастрофата, но за прокурор Гугушева това очевидно е било нещо, което може да бъде пренебрегнато и тя с „чиста съвест” издава Постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Воден от горепосочените съображенпия аз се опитах да говоря с прокурор Гугушева, но разговор високомерно ми беше отказан с мотив, че не съм юрист и следователно нямало смисъл да бъда изслушван.
Като имам предвид горепосочените обстоятелства стигам до извод, че госпожа Галя Гугушева не притежава професионалните и морални качества да бъде избрана за член на Конституционния съд на Република България. При необходимост съм готов да представя допълнително и други документи освен приложеното Постановление за прекратяване на наказателното производство..
С уважение: ……………………………
Пловдив, 04.12.2012 г. тел. 0888/704984.
Кратък преглед на сагата с катастрофата и ролята на прокуратурата и адвокатите ми
Може би ще Ви бъде безинтересно да четете това, но все пак ще го споделя. Малко преди да се случи катастрофата с помощта на адвокат Крачанов (може би най-известният по това време в Казанлък) закупих къщичка за майка ми в близкото до Казанлък с. Осетеново. Беше естествено да потърся отново него след катастрофата за съдействие, тъй като друг не познавах. След малко повече от три месеца от датата на катастрофата, т.е. в началото на м. юли 1996 г. се появих при него с патериците, без които не можех да ходя (не ми беше разрешено да стъпвам на десния счупен крак). Позна ме. Разказах му каква е историята с катастрофата .Казах му, че на другия ден след като дойдох в съзнание в болницата ме посетиха виновникът за катастрофата и съпругата му. От тях разбрах, че за ТИРа няма сключена застраховка гражданска отговорност. При посещението двата ме увериха че независимо от това те ще ми дадат полагащото се за случая обезщетение. Аз им повярвах и поради това на въпроса на следователя дали ще искам да бъде наложен запор на ТИРа отговорих че няма нужда, позовавайки се на обещанието им. Месеците обаче минаваха един след друг без да получа каквото и да било обезщетение. А междувременно научих, че ТИРът е бил продаден. Адвокат Крачанов ме посъветва да напиша писмо до виновника в Бургас и да му посоча кой ми е адвоката в Казанлък. На мен обеща, че ще ми го докара на крака в Пловдив да ми се наплати. Написах писмото и го изпратих. Наред с другото написах:
„Адвокатът ми в Казанлък е господин Крум Крачанов. Отговаря на домашен телефон 2 – 13 – 57, служебен телефон 4 – 55 – 89. Кантората му се намира в сградата на казанлъшкия съд. За Вас ще бъде полезно да чуете какво ще Ви каже той, пък ако искате после пак вярвайте само на Вашия адвокат”.
Не получих никакъв отговор от виновника. След като измина още известно време се появих отново пред адвокат Крачанов за да го попитам има ли движение по въпроса. Отново бях с патериците, отново бях с брадата, която носех по това време. За моя огромна изненада този път адвокат Крачанов „не ме позна“. Направи се че никога не ме е виждал и всякакъв опит от моя страна да му припомня обстоятелствата и какво ме е накарал да направя остана без резултат.
И така около девет месеца след катастрофата прокурор Гугушева издаде Постановлението за прекратяване на наказателното производство. Тя отказа да разговаря с мен по случая с мотив че не съм юрист и разговора поради това няма смисъл.
Поради нежелание да пътуват до Казанлък пловдивски адвокати не изявиха желание да поемат случая и отново се наложи да търся адвокат в Казанлък. Попаднах при адвокат Горунска (дано не ме лъже паметта за името и) бивша прокурорка. Беше петък и това беше първият ден от седемдневния срок за обжалване на Постановлението. Оплаках се на г-жа Горунска от постъпката на адвокат Крум Крачанов и я помолих до поеме случая. Тя не възрази и ми каза да дойда следващия петък от Пловдив отново в Казанлък за да ми даде възражението и да го внеса в прокуратурата. На въпроса ми не е ли късно, тъй като това е последния ден от срока и ако се случи нещо ще изпусна срока за обжалване, тя каза че няма такава опасност. Между другото по повод постановлението на Гугушева, адвокатката – бивша прокурорка, ми заяви, че всеки прокурор първо си задава въпроса не може ли да прехвърли случая на друг прокурор, след това се пита дали не може да прекрати делото и само ако първите две не са възможни се заема със съответния случай.
Имах някакво предчувствие че мога да бъда подведен и подготвих възражението в Пловдив. Когато в определения от адвокат Горунска ден отидох да получа подготвеното от нея възражение тя отсъстваше, а нейният сътрудник ми каза: „Случва се и адвокати да се разболеят“. Сътрудникът не можа да ми отговори на въпроса дали все пак е подготвила възражението и дори не се опита да се свърже с нея по телефона.
Подадох предвидливо подготвеното още в Пловдив възражение чрез Районна прокуратура Казанлък до Окръжна прокуратура Стара загора. След известно време посетих окръжния прокурор на Стара загора (мисля че се казваше Никола Василев). Той ме прие свойски, любезно, даже вдигна крачола на панталона си за да ми покаже, че и той е пострадал при катастрофа. Тръгнах си окуражен. Това беше през януари 1997 г. И зачаках. Отговор нямаше. По съвет на адвокат през м. ноември 1997 г. пуснах нотариална покана до виновника за катастрофата да уреди въпроса с обезщетението за да оттегля жалбата си срещу Постановлението на прокурор Гугушева. Отново без отговор. Така изтече цялата 1998 г. и девет месеца от 1999 г. Тогава по съвет на адвокати пуснах молба до Окръжна прокуратура да ми бъде позволено да направя препис от документи по делото за да мога да подам жалба до ЕСПЧ – Страсбург.
От ОП Стара загора отговор не получих.. За моя изненада получих писмо от Бургас, изпратено от адвокатите на виновника с предложение за извънсъдебно или съдебно споразумение. Отговорих положително. Попаднах на пловдивски адвокат, който се съгласи да поеме делото въпреки че ще се гледа в Бургас . Той поиска 350 лв адвокатско възнаграждение на базата на предложените от другата страна 4500 лв. обезщетение. Същевременно ми обеща че ще издейства от съда минимум 15 000 лв. Разчувстван аз му казах, че ако успее да постигне сума над 4500 лв аз ще му дам половината от превишението. Поех му разноските до Бургас, храних го, платих му пътните. Преди съдебното заседание той ме остави да си говоря с виновника, който ми заплати 4500 лв., а отиде да говори с адвоката на ответника. Нямам представа какво са си говорили. Малко след като започна гледането на моето дело започна да звъни мобилния ми телефон. Излязох за малко от залата за да кажа, че не мога да говоря и да изключа телефона. Не помня от къде беше позвъняването, но като влязох отново в залата чух съдийката (млада, симпатична жена) да казва : „ами това прилича на отказ от иск” в отговор на нещо казано от адвоката ми преди това. И така аз, посъветван от адвоката да приема сумата, макар и много по-малка от обективно необходимото обезщетение, се съгласих, защото бях в крайна нужда, а той ми каза, че инак делото ще се проточи с години и пак не е сигурен резултата. В духа на чешката поговорка „по-добре врабец в шепата отколкото гълъб на покрива” се видях принуден да се съглася. Делото приключи и си тръгнахме. Във влака за моя голяма изненада адвокатът ми поиска половината от получените пари. Аз в духа на уговорката ни му посочих че не е издействал нищо над 4 500 лв и следователно нищо повече от заплатеното вече не му дължа. Почна да ругае себе си, да се обвинява че ми е повярвал, че не си е опекъл работата както трябва, че това ще му е за поука и т.н. и т.н. и отиде в друго купе на влака. Повече не съм го виждал. По късно научих че е бивш милиционер/полицай, както и че е член на „асоциацията за европейска интеграция и човешки права” на известния пловдивски адвокат Михаил Екимджиев.