Молба уточняваща до АС Пловдив по дело 1080/2014 за дискриминация
ДО
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Гр. ПЛОВДИВ
ХІІ – ти СЪСТАВ
АДМ. ДЕЛО № 1080/2014г.
М О Л Б А У Т О Ч Н Я В А Щ А
от Ивана Димитрова Хоусен ЕГН ххххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. ххххххххх чрез Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. ххххххххххх упълномощен да я представлява.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,
Във връзка с Ваше определение, вписано в протокола от сз. от 10.07.2014 г. заявявам следното:
І.
- Запознах се с депозираната от ответника молба с искане за прекратяване на а.д. 1080/2014 г. по описа на АС – Пловдив. Не съм съгласен с искането за прекратяване на делото.Държа да подречтая, че документите, представени от ответника, съм представил и аз в жалбата си до РС Пловдив, която бе препратена за разглеждане от ПАС по компетентност. Тук накратко припомням следното:
Първо: по а.д. 1391/2012 г.съдия Здравка Диева ОТКАЗВА да разглежда казусът дискриминация и иска специализиран състав на ПАС да се занимае с него. Нейният отказ е уважен от ръководството на ПАС.
Второ: образувано е а.д. 2308/2012 със задача разглеждането на казуса за наличието на дискриминация. На първото с.з.на 29.11.2012 г. е даден ход на делото с мнение, че то е изяснено по същество и че съдът ще се произнесе в законния срок.
Трето: след точно три месеца, на 28.02.2013 г. съдията по дело 2308/2012 г. постановява определение 647 с което прекратява делото с мотив, че по въпроса за пряката дискриминационност има друго дело (1391/2012г. !!!!?????)
Два месеца преди това съдия Здравка Диева вече бе излязла с Решение № 2844/2012 г. по първоначлоното дело 1391, в което няма нито една дума по частта за дискриминационността на оспорваното Решение № 8 на Дирекция „МДТ” на Община Пловдив.
Четвърто. В тази абсурдна ситуация потърсих изход чрез частна жалба до ВАС срещу Определение 647 на съдия Т. Петрова. В крайна сметка тричленен състав на ВАС в противоречие с фактите по казуса с
ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 5323
София, 16.04.2013
потвърди определението на съдия Т. Петрова и нейния мотив. (Приложение 8)
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,
Тези документи доказват факта, че жалбата на тъжителката срещу ДМДТ към Община Пловдив в частта за пряката дискриминация НЕ Е РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО от нито един съдебен състав. Поради това молбата на ответника за прекратяване на делото е несъстоятелна предвид изложените в нея мотиви.Вече разсъждавахме за жалба до ЕСПЧ – Страсбург, но получихме обяснение, че още не са изчерпани всички възможности на правосъдието в Република България. Бяхме посъветвани в тази връзка да подадем жалба до РС Пловдив. По-нататък всичко е ясно от приложената преписка с РС, която бе препратена по компетентност на АС – Пловдив.
ІІ.
В отговор на указанието да бъде уточнено дали претенцията срещу Директора на Дирекция „МДТ” е насочена единствено срещу Решение № 8 или срещу начина на опредяляне на ТБО за процесния жилищен имот за периода 2011, 2012 и 2013 г. моля да имате предвид, че начинът, по който Дирекция МДТ определя таксата за битови отпадъци за имота на ИДХ е един и същ за целия период от 2006 до 2014 г. включително. В този смисъл жалбата е срещу дискриминацията, упражнявана от ответника през целия период. Тъй като делото се проточи с години, през това време се появяваха нови доказателства не само за наличието на дискриминация, но и доказателства за това, че тя е преднамерена и съзнателна.
Ето примери, които доказват това:
- Във връзка с дело № 1391/2012 по описа на ПАС, съдът определи вещо лице и разпореди извършването на съдебно-икономическа експертиза за количеството на генерираните отпадъци. Заключението на експертизата е, че в обекта не се генерират никакви отпадъци . Заключението на СИЕ не беше оспорено от ответника. С тази експертиза количеството на отпадъците е определено, заключението на експертизата не бе оспорено от Дирекция „МДТ”, но независимо от това същата определя ТБО за 2013 г. отново в промили от данъчната оценка на имота. Т.е. Дирекция МДТ е нарушила чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено. Това нарушение поставя ИДХ в по-неблагоприятно положение в сравнение с предвиденото по ЗМДТ и Наредбата на Общинския съвет Пловдив и налага извода, че пряката дискриминация е осъществявана от ответника съзнателно и преднамерено.
2. В нежилищния имот на жалбоподателката не се генерират отпадъци. Въпреки това в „Напомнително писмо” до председателя на ОбС Пловдив вх. № 11 Х 413 /19.08.2011 г. (Приложение 2 към жалбата до РС Пловдив) , като проява на добра воля и желание за постигане на компромис, е заявено: „Жалбоподателката приема с разбиране, че на този етап община Пловдив е затруднена да премине веднага към определяне на ТБО съобразно количеството на сметта. Поради което от нейно име настоявам, когато Община Пловдив пристъпи към издаване на изискваните от ПАС актове за установяване на ТБО за 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. да се съобрази с цитираното решение на КЗДискрим. и закона, на базата на който то е постановено и да изчисли ТБО за нежилищния имот, находящ се на ул. Константин Геров 30, в промилите, които се прилагат за жилищните имоти”. Това заявление съзнателно и преднамерено е пренебрегнато и оставено без отговор от ответника , което отново налага извода, че дискриминацията спрямо ИДХ е съзнателна и преднамерена.
3. В решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г.(Приложение № 5 от допълнително представените документи пред ПАС) е записано: „… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
На базата на цитираното становище на ВАС и на заключението на СЕИ, че в обекта, собственост на ИДХ не се генерират отпадъци, подадох декларация 13 П 8831/12.08.2013 до Дирекция МДТ (Приложение № 1 от допълнително представите пред ПАС документи с молба , приета на 30.04.2014 г.) , с което декларирах,
„че в следващите години, считано от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.”.
В отговор на подадената декларация получих писмо, изх. № 13 П 8831/21.08.2013 подписано от директорката на дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова, с което бях уведомен, че за да бъде уважена декларацията ми следва да представя документи, че са спряни токът и водата в имота в имота.(Приложение № 2 от допълнително представените пред ПАС документи)
Във връзка с това писмо повторно посочих, че не обектът се ползва, поради което не мога да представя документи за спряни ток и вода и повторно декларирах отказа си да ползвам услугата по сметосъбирането, като припомних отново становището на ВАС и заключението от СИЕ. (Приложение № 3 от допълнително представените пред ПАС документи) Оказа се обаче, че за ръководителката на Дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова становището на ВАС по цитираното дело
„Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота.” (Приложение № 5 от допълнително представените документи пред ПАС)
няма никакво значение и за 2014 г. отново получих съобщение за дължима ТБО, определена отново дискриминационно както преди – като промили от данъчната оценка за нежилищни имоти, които са многократно по-високи от промилите за жилищните имоти. (Приложение № 4 от допълнително представените пред ПАС документи).
Казано с други думи, към предишните доказателства за пряка, продължителна и преднамерена дискриминация, директорката на Дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова добави още едно с нежеланието си да вземе предвид становището на ВАС, заключението на съдебно икономическата експертиза и подадената от мен декларация за отказ от ползване на услугата.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,
като имам предвид горепосочените доказателства, уточнения и приложените по делото документи,
М О Л Я
в съотвествие с чл. 71 на Закона за защита от дискриминация да осъдите Дирекция „МДТ” за осъществената от нея пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да отмените Решение № 8/010.03.2012 г. на Дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив, постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. като пряко дискриминационно, както и да задължите Дирекция МДТ на Община Пловдив:
а)да определи отново дължимата ТБО за процесния имот на ИДХ за целия период от 2006 до 2012 г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на тази такса за жилищните имоти.
б) да определи ТБО за 2013 г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството на генерирания отпадък.
в) да приеме и уважи декларацията ми за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената за недвижимия имот на ИД Хоусен ТБО за 2014 г.
Моля също така да осъдите ответника да ми възстанови направените съдебни разходи за съдебноикономическа експертиза 170 лв. и за държавни такси – 40 лв.
Пловдив, 15.07.2014 г. С уважение:……….……………………