Чрез Административен съд гр. Пловдив До Върховен административен съд гр. София
К А С А Ц И О Н Н А Ж А Л Б А
от Ивана Димитрова Хоусен – ЕГНхххххххххх, адрес Пловдив, ул. ххххххххххх чрез Димитър Николов Митев ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. ххххххххххх– пълномощник, тел. 0888/704984, интернет адрес dimitr_mitev@abv.bg
против
Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм.д. № 930/2017г.
основание: чл. 208 на АПК
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Обжалвам горепосоченото Решение в законоустановения срок. Считам, че решението е взето в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила.
Нарушението на материалния закон се състои в несъобразяване на съда със смисъла на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 71 от ЗМДТ, посочващи кога не се дължи заплащане на такса смет.
Тъй като таксата за битови отпадъци не е данък, т.е. дължимостта ѝ е обвързана с предоставянето и ползването на услугата, то за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период на имота не са генерирани битови отпадъци и услугата не е ползвана. Доказването на фактическото негенериране на битови отпадъци и неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване би било доказване на отрицателен факт. А отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил, не се е случил, отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК определя като предмет на доказване положителните факти. Поради тази логика на предмета на доказване законодателят, с разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, е създал правна възможност за доказване на релевантния факт на неползване на имота. Подаването от лицето по чл. 64 ЗМДТ на предвидената в чл. 71, т. 1 ЗМДТ декларация създава презумпция за нейното неползване. Доказателствената тежест за доказването на този факт – на подаване на декларация, с оглед на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е на задълженото лице. Наличието на подадени декларации за целия период доказва чрез презумпцията, неползване на услугата. Разпоредбите на НОАМТЦУТОП, в нарушение на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, установяват условие, което не е предвидено в закон. Сравнението на двете разпоредби – на чл. 71, т. 1 ЗМДТ и на чл. 69а, ал. 1 от Наредбата, установява недвусмислено, че условията, при които е приложима хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, са установени в закона, а разпоредбата на подзаконовия нормативен акт я допълва недопустимо с изисквания, каквито законът не е предвидил.
Употребеният от законодателя израз „се освобождават“ е непрецизен. В хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос за освобождаване, защото освобождаване значи дължимост на таксата, но освобождаване от нейното заплащане по една или друга причина. В хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за установяване на недължимост на таксата поради неползване на услугата. Но тази непрецизност на законовата норма се преодолява чрез логическото тълкуване и в случая е без правно значение.
Правилно в Решение № 7802 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 15149/2014г. Върховният административен съд е заключил следното: „Законодателят изрично е посочил кога не се дължи такса – когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки – чл.71 ЗМДТ и чл.8, ал.5 ЗМДТ. Всякакви други условия са незаконосъобразни и недопустими от закона.”
За да постанови това решение:
1. Съдът е игнорирал приложено по делото заключение на Съдебно икономическа експертиза, че в недвижимия имот на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН не се генерират отпадъци. Игнорирал е и посочените в жалбата ми допълнителни доказателства, че от обекта не постъпват никакви отпадъци в контейнерите за сметосъбиране, разположени близо до него. Като аргумент за това игнориране съдът е записал: „Подложено е на проверка твърдението, че ползването на недвижимия имот не генерира никакви битови отпадъци, като е изпратено запитване до дирекция „Екология и управление на отпадъците“ при община Пловдив. Получен е отговор със съдържание, което се свежда до следното: ползването на даден обект предполага генериране на отпадъци, различни по код и наименование. (курсивът мой, Димитър Митев) В течение на годината собственикът на имота не може да заяви неползване на услугата, като в общината не е изграден механизъм, чрез който да бъде контролирано ползването или неползването на услугата по събиране и извозване, включително от трети лица. (Курсивът мой – ДМ) Контейнерите за смет са за общо ползване на общодостъпни места, няма механизъм за отчитане, претегляне, проследяване количеството на отпадъци, генерирани от всеки жител, съответно обект на територията на община Пловдив“.
Горецитираното становище дирекция „Екология и управление на отпадъците“ страда от съществени недостатъци, които съдът не е взел предвид (не знам по каква причина – некомпетентност, предубеденост или друго).
а) Никога в течение на няколкото години, в течение на които се води спорът, представител на споменатата дирекция, въпреки отправено искане от мен до общината, не е посещавал обекта за да се убеди на място дали дейността, извършвана в него, съдържа възможност за генериране на отпадъци. А ако има предвид отпадъците от физиологичната дейност на ползвателя, то трябва да му се напомни, че те отиват в тоалетната, съществуваща в имота, а не в контейнера за сметосъбиране, осигурен от общината. Не отива в контейнера и въздуха, който издишвам.
б) Съдът е могъл да забележи, че за констатацията на споменатата комисия „общината не е изграден механизъм, чрез който да бъде контролирано ползването или неползването на услугата по събиране и извозване, включително от трети лица“ не е виновна жалбоподателката, но страда тя, защото е принуждавана да плаща за непредоставена услуга. Посочих в жалбата си до съда, че услугата не може да бъде предоставена поради липса на обект – смет, битови отпадъци и отпадъци от търговската дейност, които да тръгнат от имота към контейнерите, които общината е разположила наблизо. Виновникът за констатираното от комисията положение е общината, но потърпевш е невинния – в случая жалбоподателката.
в)Същото съждение е в сила и за другата цитирана част от становището на комисията: „няма механизъм за отчитане, претегляне, проследяване количеството на отпадъци, генерирани от всеки жител, съответно обект на територията на община Пловдив“. За това състояние не е виновна жалбоподателката, а общинската администрация. Съдът обаче с това, че отхвърля нейната жалба, фактически осъжда невинния и поощрява многогодишното бездействие на общинския орган за управление.
г) Съдът не е намерил за необходимо да укаже на гореспоменатата комисия и на ответника, че когато не са изградени посочените механизми за проследяване на отпадъците, съществува реална възможност, във връзка с ежегодно подаваните декларации за отказ от услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, да се установи дали са налице отпадъци чрез посещение на място, в обекта. И да се потърси отговорност от подалия декларациите, ако те са с невярно съдържание. За това обаче е необходимо да е налице уважение към гражданина – данъкоплатец, който с данъците и таксите си участва в издръжката на общинския апарат и неговите комисии. И правосъдие, което да защити гражданина от бюрократичното бездушие и административен произвол.
От изложеното до тук се налага извод, че Дирекция местни данъци и такси на община Пловдив съзнателно и преднамерено отказва да се съобрази със законовото положение, че ТБО се определя в зависимост от количеството на отпадъците и въпреки че количеството в случая може да бъде определено и е определено със СИЕ, погазва залегналото в общинската наредба изискване ТБО да бъде справедлива и се опитва да налага определяне на таксата за обекта на базата на данъчната оценка.
2. Съдът е записал, че „ползването на констатации в заключение на вещо лице и отделни мотиви в съдебно решение от страна на жалбоподателката са най-малкото некоректни“(курсивът мой –ДМ). Съдът не дава разяснение в какво се състои некоректността на ползваните от жалбоподателката констатации от заключението на СИЕ и отделни мотиви от съдебното решение. В жалбата си до АС Пловдив против Решение № 7 на ДМДТ, с което се потвърждава АУЗ от 30.12.2016 година, както и в писма до директорката на дирекция Местни данъци и такси, до председателя на Общинския съвет, а също и в ежегодно подаваните от мен по пълномощие от дъщеря ми Декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка съм посочил следните „отделни мотиви“ от цитираното решение на ВАС:
„Тогава, когато имотът на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата, както обосновано е приел съда, е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота.
И още:
„Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9. Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. И второ. Законодателят е обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 от ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора, следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. …. Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет. ………………………………………….
Въпросът е, че община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“ (Навсякъде в цитираните мотиви на ВАС курсивът и подчертаните текстове са добавени от мен – ДМ).
Уважаеми върховни административни съдии, когато прочетох тези мотиви на Върховния административен съд аз разбрах в какво се състои грешката ми при предишните ми действия в търсене на справедливост при определянето на ТБО за недвижимия имот на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН и започнах ежегодно, считано от 2013 г., да подавам декларации за отказ от ползване на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, следвайки указанията на ВАС и позовавайки се на заключението на СИЕ за липса на отпадък в обекта.
Живеех с надеждата, че най-после ще постигна справедливост. Надеждата ми обаче се оказа напразна илюзия. ДМДТ игнорираше подадените от мен декларации въпреки цитираните в тях мотиви на ВАС и ми изпращаше образец на декларация, който се отнася за случай, когато обектът не се ползва. Естествено не можех да подам декларация по изпращания от дирекцията образец, тъй като обектът се ползва и водоподаването, както и електрозахранването не бяха спрени. Непризнавайки декларациите ми, съответно и мотивите в решение 9945 на ВАС, дирекция МДТ ежегодно ми изпращаше съобщения за дължима такса за БО. Тези съобщения намериха обобщен израз в обжалвания АУЗ от м. 30 декември 2016 г.
Обжалвахме този АУЗ с жалба до ДМДТ, но жалбата ни бе отхвърлена с Решение № 7 на ДМДТ от 22.03.2017 г. Наложи се да обжалваме това решение пред АС Пловдив с надежда, че поне съдът ще се съобрази с мотивите на ВАС, които съм използвал като аргумент при подаване на декларациите. Тази надежда, както и надеждата, че заключението на вещото лице за липсата на отпадък в обекта, ще бъде кредитирано, също се оказа напразна илюзия, видно от постановеното решение № 1711/19.10.2017 на съдия Любомира Несторова.
В тази връзка например, в обжалваното решение на ПАС е записано цитираното по-горе твърдение за некоректност на позоваване на мотивите от решението на ВАС и се твърди:
Жалбоподателката не оспорва дължимост на таксата, включително не спори, че услугите са предоставени от общината. Във връзка с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци (като отпадъци се отделят или създават не от имотите, а от ползвателите на имотите). Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имотът не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имота и не се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, поради което лицата по чл. 64, вр. с чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.“
Да, твърди се ползване на имота, но твърдението на съда, че не СЕ СПОРИ по предоставянето от общината на услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот е откровена лъжа.> Спорът се състои в това, че наличието на контейнери за смет не означава, че общината е предоставила услугата сметосъбиране и сметоизвозване на този имот. Причината е банална – няма отпадък и следователно няма предмет на услугата. Разбира се това не трогва ДМДТ, а както се вижда и съдът не се интересува от този аспект на нещата и с потвърждаването на оспорваното Решение № 7 на ДМДТ постановява задължение за плащане за фактически непредоставена услуга. Налице е абсурдна позиция: „Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.“ Съдът изобщо не се вълнува от обстоятелството, че тези твърдения отговарят на истината и следователно ползвателят на имота е принуждаван да плаща за непредоставена услуга. Защото наличието на контейнери за сметосъбиране в близост до въпросния имот не доказва по никакъв начин изнасянето на смет от имота към контейнера.
По-нататък в съдебното решение е записано: Доколкото количеството на отделените битови отпадъци по смисъла на закона – чл. 67 ал. 1 ЗМДТ, е основният критерий, въз основа на който следва да бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци – в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Общински съвет Пловдив е предвидена възможност от подаване на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци (задължените лица, предприятията – извършваната търговска дейност – ТЗ…), съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината (чл. 19, ал. 2 от Наредбата). За процесните отчетни години жалбоподателят не е подал такава декларация за имота (това обстоятелство не е спорно), поради което размерът на таксата е определен въз основа на отчетната стойност на имота – данъчната оценка. Подаването на декларация има действие за напред.“
Вярно е, че не е подавана декларация за имота с посочване вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината. Причина за това е липсата на отпадък от една страна, а от друга страна общината предлага съдове във вид контейнери с вместимост 700 литра – тип „бобър“. При тези обстоятелства е абсурдно да се иска подаването на такава декларация, а следва да се приеме декларация за отказ от услугата, така, както е записано в мотивите на цитираното решение на ВАС В случая игнорирането на мотивите на ВАС от общината и съдия Л. Несторова напомня за поговорката „царят дава, пъдарят не дава“.
И още нещо за пълнота на изложението. В жалбите и декларациите за отказ от услугата навсякъде упоменаваме отказ от сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. Общината обаче е поставила неправилно сметообработката на едно ниво заедно с поддържането на околната среда и иска за сметообработката да се плаща автоматично, щом тя се доставя за града, без значение дали даден обект генерира битови, търговски и т.н. отпадъци или не. С това се нарушава принципът, възприет в ЕС „замърсителят плаща“, доколкото се изисква и от тези, които не замърсяват, нямат смет, да плащат за сметообработка.
3. Съществен момент в жалбата на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН е желанието да бъде прекратена пряката, непосредствена и продължителна дискриминация при определянето на ТБО. По този въпрос в оспорваното решение на ПАС е записано:
„В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че подобни възражения са направени и при обжалването на АУЗД, предмет на производството по адм. дело № 1391 от 2012г. След допълнителна служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че по повод претенция по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация е образувано адм. дело № 1080 от 2014г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено от ВАС. Постановено е определение № 9914 от 16.10.2014г., с което е оставена без разглеждане предявената от Ивана Хоусен, (курсивът мой – ДМ)представлявана от баща си Д.М. искова молба за следните искови претенции: да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012г. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата;
Съдебният състав по настоящото дело не си е дал труда да навлезе подробно в обстоятелствата, при които е постановено определение № 9914 от 16.10.2014г., поради което се налага да бъде посочено следното:
Образувано е адм. дело 1391/2012 г. по описа на ПАС въз основа на жалба на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН срещу Решение № 8 от 1912 г. на ДМДТ – Пловдив. В жалбата се твърди незаконосъобразност и пряка дискриминационност на това решение.
Съдията по делото Здравка Диева отказва да гледа въпроса за пряката дискриминационност на решението и с определение от 05.07.2012 г. (неподлежащо на обжалване) иска със съответни мотиви от зам.председателя на ПАС да се образува ново дело с нов докладчик от специализиран състав.
Искането на съдия Диева е уважено, за казуса пряка дискриминация е образувано ново дело 2308/2012 г. със съдия-докладчик Татяна Петрова.
На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание съдия Т. Петрова счита делото за изяснено и дава ход по същество.
Три месеца по-късно, на 28.02.2013 съдия Петрова постановява ново Определение 647, с което отменя първоначалното си определение за даване на ход по същество и прекратява делото. Мотив – по същия казус и между същите страни има друго дело – 1391/2012 г. С други думи казусът пряка дискриминация е изваден от първоначалното дело, но въпреки това е останал там.!!!! ТОЗИ БИСЕР В БЪЛГАРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ БИ ТРЯБВАЛО ШИРОКО ДА БЪДЕ ОГЛАСЕН И ДА БЪДЕ ОКАЗАНА НУЖНАТА ЧЕСТ НА АВТОРКАТА МУ!!!!
Два месеца преди съдия Петрова да прекрати делото за дискриминация с повторното си определение, съдия Здравка Диева с решение № 2844/27.12.2012 потвърждава атакуваното от нас Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив и го оставя в сила въпреки че: а/по закон такса битови отпадъци (ТБО) се определя според количеството на същите; б) назначената от съда съдебно-икономическа експертиза констатира, че в недвижимия имот не се генерират отпадъци; в) ответникът не оспорва експертизата. Съдия Диева намира за справедливо при тези обстоятелства за недвижимият имот ТБО да се определя на базата на 5,5 промила от данъчната оценка, не приема да бъде определяна на базата на 1,2 промила, както е за жилищните имоти. А ако беше спазила закона, трябваше да освободи обекта от плащане на ТБО, след като в него не се генерират отпадъци.
Съществено в случая е обстоятелството, че в цитираното решение няма никакъв коментар и становище по въпроса за пряката дискриминация. Което е нормално, след като казусът е изваден от това дело и е препратен към специализиран състав. Крайният резултат от това е, че казусът пряка, непосредствена и продължителна във времето дискриминация не е разгледан нито в нарочно образуваното дело със съдия Т. Петрова, нито в делото със съдия Диева. Разбира се този резултат напълно устройва причинителите на дискриминацията.
Последва частна жалба до ВАС срещу въпросното решение на съдия Диева. Тричленен състав с председател Йовка Дражева и членове Таня Вачева и Иван Раденков също счете за справедливо, при липса на отпадък и непредоставена поради това услуга сметосъбиране, да се начислява ТБО (която трябва да е разходопокривна!!!) на базата на 5,5 промила и потвърди нейното решение с Решение № 9945 по дело 1910/2013 г.
• След като на двете инстанции не бе произнесено решение по същество за наличие или отсъствие на пряка дискриминация, подадох жалба до РС Пловдив в която подробно описах развитието на казуса в ПАС и ВАС. Последва Определение 12200 на ПРС по образуваното дело 15248/2013 г., с което ПРС не се произнесе по същество дали е налице дискриминация и случаят бе препратен „по компетентност” към ПАС.
Обжалвах пред ПОС Определението на ПРС, но с Определение 139/14.01.2014 бе потвърдено решението на първата инстанция.
Жалбата ми бе препратена към АС Пловдив и бе образувано ново дело 1080/2014 г. Този път само след една седмица съдията по делото Мариана Михайлова се произнесе с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914/ 16. 10. 2014 г. и прекрати делото без да се произнесе по същество.
12. ВАС с Определение 717/21.01.2015 г. и потвърди първоинстанционното определение. И така, след като жалбата ми срещу пряката дискриминация премина през 9(девет) административни и 2 (двама) граждански съдии така и не дочаках произнасяне по същество – е ли налице пряка дискриминация в атакуваното решение № 8 на ДМДТ – Пловдив или не.
13. Видно от гореизброените етапи в борбата ни срещу упражняваната пряка, непосредствена и продължителна дискриминация съдия Любомира Несторова е 12-ти поред съдия, която не пожела да се произнесе по същество дали при определянето на ТБО в акта за установяване на задължение от 30.12. 2016 г. е допусната дискриминация или не. След като няма произнасяне по същество въпросът обективно продължава да стои на дневен ред. ВЪПРОСЪТ Е ЩЕ СЕ НАМЕРИ ЛИ В СЪДИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КОЙТО ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ С ЯСНО СТАНОВИЩЕ ПО СЪЩЕСТВО – ДОПУСНАТА ЛИ Е ПРЯКА, НЕПОСРЕДСТВЕНА И ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ДИСКРИМИНАЦИЯ ЧРЕЗ АУЗ ОТ 30.12.2016 г. ИЛИ НЕ. .
Уважаеми върховни административни съдии, Както се вижда от гореизложените обстоятелства по дело 930/2017 г. по описа на ПАС, съдът не се е съобразил с обективната истина, не е отчел липсата на отпадъци в процесния нежилищен имот, поради което услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, предоставяна за района, фактически не е предоставяна на собственичката на имота ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН . Съдът не е отчел нежеланието на ДМДТ да направи проверка на място във връзка с подаваните от нас декларации за отказ от ползване на съответна услуга и да установи действителното положение след като не е оспорила заключенията на вещото лице, а е продължила дискриминационно да начислява ТБО в промили от данъчната оценка на имота, при това особено „справедливо“ с няколко пъти по-високи промили в сравнение с промилите за жилищните имоти. Може би този начин именно според съда ДМДТ и Общинския съвет в Пловдив са изпълнили приетата от тях НОАМТЦУТОП, в която изрично е записано, че ТБО трябва да е справедлива?
Само за пълнота добавям, че имотът бе закупен по данъчна оценка 22 000 лв, а година след това данъчната оценка бе завишена на 50 000 лв. Питам това каква връзка има с количеството на отпадъците, след като и в единия, и в другия случай ТБО се изчислява в промили от данъчната оценка?
Съдът в оспорваното решение не е отчел критичната оценка в мотивите на ВАС относно методиката за определяне на ТБО, не е отчел нежеланието на ДМДТ да се съобрази с нея и да направи съответни промени в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП) за да бъдат защитени правата на собствениците на недвижими имоти, които ползват тези имоти и същевременно не генерират отпадъци за сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. Съдът се е отнесъл формално към жалбата на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН за упражняваната пряка, непосредствена и продължителна във времето дискриминация, намерила израз в Решение № 7 на ДМДТ с което е потвърден АУЗ от 30.12.2016 г. Посочил е, че жалбоподателят е информирал дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за съществуването на решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищни имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост, но не е коментирал липсата на каквито и да било предприети стъпки от ДМДТ и Общински съвет в Пловдив за отстраняване на тази дискриминация чрез съответна промяна в НОАМТЦУТОП. С тази си позиция съдът фактически толерира дискриминационната практика на ДМДТ по посочения въпрос за различните промили с които се изчислява ТБО за жилищните и нежилищните имоти.
Уважаеми върховни административни съдии,
С оглед на гореизложеното,
М О Л Я
да отмените Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 930/2017 г., с което е потвърдено Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърждаващо Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на община Пловдив, като вместо това постановите ново, с което да отмените Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърждаващо Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив като неправилно и незаконосъобразно.
Иска ми се да вярвам, че след като ВАС с мотивите в решение 9945 е казал „а“, т.е. е направил първата стъпка, ще каже и „б“ като отмени оспорваното съдебно решение и свързаните с него актове на ДМДТ – Пловдив. Доколкото съм информиран, зад управлението и администрирането отпадъците в Република България стоят могъщи интереси, които не са заинтересовани от промяната на сегашното състояние, при което гражданите са принуждавани да плащат ТБО и когато в обектите им не се генерират отпадъци. Надявам се, че ВАС ще има нужната воля, както и необходимата смелост, да реши казуса в съответствие с обективната истина и действащите закони.
С уважение:…………………………
Пловдив
07.12.2017 г.
Приложения:
1.Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
2. Втори екземпляр на касационната жалба за ответника.
РЕШЕНИЕ
№ 6573
София, 07.05.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЮЛИЯ РАЕВА
при секретар Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора Владимир Йорданов
изслуша докладваното
от съдията ЮЛИЯ РАЕВА
по адм. дело № 1643/2018. Document Link Icon
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. Хоусен от [населено място] срещу Решение № 1711 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 930 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 939 от 30.12.2016 г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че в имота не се генерират отпадъци и тъй като таксата за битови отпадъци (ТБО) се определя в зависимост от количеството на отпадъците, то размерът на таксата е неправилно определен въз основа на данъчната оценка на имота. Счита, че съдът не е анализирал в пълнота събраните по делото доказателства, избирателно и едностранно се е позовал на някои от тях, което е довело до неправилни изводи за наличие основание за възникване на процесните задължения. Изложени са твърдения, че собственикът на имота е подал в законния срок декларации за освобождаване от ТБО за част от процесния период. Подадените от касатора декларации не били по образец, тъй като същите касаели само случаите, когато имотите не се ползват, докато в случая имотът се ползва, но при ползването му не се генерират отпадъци. Допълнително са изложени аргументи за пряка дискриминация при определяне размера на ТБО. По посочените съображения прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт.
Ответникът – директорът на Дирекция “Местни данъци и такси“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е АУЗД № 939 от 30.12.2016 г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив (определен като орган по приходите със Заповед № 09 ОА-833/27.04.2009 г. на кмета на общината), потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
Задълженията са установени, както следва:
По подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 0949582/07.04.1999 г. за 1/32 ид. ч. от 294.00 кв. м земя, 1/1 ид. ч. от търговски обект с РЗП – 26.01 кв. м и 1/1 ид. ч. от склад (търговски) с РЗП – 21.39 кв. м с партиден № 7210034570001, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Константин Геров“ № 30, са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 2 023,88 лв., от които главница 1 563,48 лв. и лихви 460,40 лв.
Таксата е определена при основа, равна на данъчната оценка на имота.
Съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, спазването на формата, процесуалния и материалния закон и е формирал извод за неговата законосъобразност. Относно основния спорен въпрос дали жалбоподателят е освободен от заплащане на ТБО, съдът е приел, че същият не е подал декларации по образец за процесните имоти за освобождаване от заплащане на ТБО, същевременно по делото са събрани доказателства, че имотите са ползвани и процесните услуги са извършвани от общината през съответните периоди.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Всяка от тези услуги има свой собствен предмет и цел. Тъй като услугите са различни по предмет и удовлетворяват различни потребности и няма законово изискване те да бъдат престирани едновременно (винаги в пакет), право на кмета на общината – чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е да прецени кои услуги, кога и с каква честота ще бъдат предоставяни. Освен това, различни са и условията, при които не се дължи такса за тях.
Услугите обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са насочени към удовлетворяване на общите потребности, породени от съвместното съжителство в рамките на едно населено място. Поради това законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение и на депа за обезвреждане в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота. Дължимостта на ТБО за тези два компонента се изключва само при условие, че тези услуги не са престирани. Видно от доказателствата по делото тези две услуги безспорно са били предоставяни и с оглед на това правилен и обоснован е изводът на съда за тяхната дължимост.
Друг е подходът на законодателя относно компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Сметосъбирането и сметоизвозването удовлетворяват потребността от освобождаване от битови отпадъци на конкретния правен субект. Именно поради това законодателят е създал възможност правният субект да декларира предварително, че няма да ползва услугата – чл. 8, ал. 5 ЗМДТ или да определи предварително обема и честотата за ползване услугата. Тогава, когато имотът на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота. В случая декларации за процесните периоди 2011 г. и 2012 г. въобще не са подавани, а за 2013 г. декларацията е подадена след като отчетният период е започнал – едва на 23.08.2013 г. За останалите периоди – 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съдържанието на подадените декларации не съответства на императивната законова разпоредба на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ в приложимата за 2014, 2015 и 2016 г. редакция. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. В случая касационният жалбоподател не е декларирал, че няма да ползва имота, а е декларирал, че няма да ползва услугата, тъй като от ползването на имота не се генерират отпадъци. Следователно не е изпълнена нито една от предвидените в чл. 71, т. 1 от ЗМДТ хипотези, поради което правилен и обоснован е изводът на съда за дължимостта на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за целия процесен период.
Цитираната съдебна практика – Решение № 7802/29.06.2015 г. по адм. д. № 15149/2014 г. на Върховния административен съд, касае оспорване на подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Добрич, който не е приложим на територията на община Пловдив, поради което не следва да се обсъжда в настоящото производство.
Оплакванията за дискриминационно третиране също са неотносими. Цитираните съдебни актове на Административен съд – Пловдив, с които е прекратено съдебното производство по предявени искове от същото данъчно задължено лице за установяване на дискриминационно третиране, не са предмет на обжалване и не подлежат на съдебна проверка по настоящото дело, поради което не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касационния жалбоподател за тяхната неправилност.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от делото на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът следва да осъди касационния жалбоподател за заплати в полза на община Пловдив – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1711 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 930 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И. Хоусен от [населено място] да заплати в полза на община Пловдив разноските по водене на делото в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки).
Решението е окончателно.
Печат
П Р О Т О К О Л
София, 08.04.2019 година
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЮЛИЯ РАЕВА
при участието на секретаря Маринела Цветанова
и с участието на прокурора Владимир Йорданов
сложи на разглеждане дело № 1643 по описа за 2018 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ЮЛИЯ РАЕВА
На поименно повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 11.54 часа страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: И. Хоусен, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник Д. Митев.
ОТВЕТНИКЪТ: Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ЗА ВАП се явява прокурор Владимир Йорданов.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Пълномощник Митев: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА касационната жалба на И. Хоусен срещу решение № 1711/19.10.2017 година, постановено по административно дело № 930/2017 година по описа на Административен съд – Пловдив, без приложени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА постъпил на 18.01.2018 година в Административен съд – Пловдив писмен отговор по касационната жалба от ответника, без приложени писмени доказателства.
Пълномощник Митев: Поддържам касационната жалба. Представям молба с приложени доказателства които моля да приемете, а именно 2 броя декларации, които съм подавал до дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив и съобщенията които получаваме от Общината за продължаващо дължене на таксата, въпреки, че ВАС с предишно решение потвърди, че имам право да подавам декларации и Общината трябва да ги уважи.
Прокурорът: Предоставям на съда по доказателствата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с молба в днешното съдебно заседание писмени доказателства, а именно два броя декларации – вх. № 17П 9714/26.09.2017 г. и вх. № 18П 12141/19.11.2018 година, с приложени съобщения, като допустими такива, по тяхната относимост съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Пълномощник Митев: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея и да отмените решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно. Първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон при който такса смет се определя според количеството на сметта. Вещото лице установи, че няма отпадък там. Общината не оспори заключението пред съда, не поиска друго вещо лице или тройна експертиза и независимо от това постановиха да се плаща сумата. След което се състоя дело пред Върховен административен съд, което по същество загубих, но ме интересуваше изключително важния въпрос, че такса смет не е данък, че няма относимост между ползване на обекта, и ползването на услугата е продажба, и аз на тази база вече въоръжен със становище на ВАС подавам декларации ежегодно в законния срок. Общината не ги съобразява, иска ми съответно данъците, и аз съм застрашен, трябва да ги платя, защото ще дойде съдия изпълнител и ще трябва да плащам. Вие сте 13, 14 и 15 съдии които могат да променят практиката. Досега 12 съдии отказаха да се произнесат по казуса пряка дискриминационност на самото решение на дирекция „Местни данъци“ при община Пловдив. Комисията за защита от дискриминация по аналогично дело установи, че това е форма на пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост, защото за една и съща услуга се определят различни промили. Такса смет е сметопокривна и тя зависи от количеството на сметта. По време на правителството на Станишев беше прието удвояване на данъчните такси и такса смет автоматично скочи, без каквато и да била връзка с количеството. Не е въпросът само в тази сума, която трябва да се заплати неправомерно, защото няма отпадък, неправилно ми вменяват задължение да заплащам местни данъци и такси. Пет и половина промили са абсолютно несправедливи при липса на отпадък. Не генерирам отпадък. Не е извършена за десет години никаква проверка от общината, за да ми кажат, че фалшив документ е издаден и имам отпадък и да ме накажат. Решението на Общинския съвет съм го оспорил. Има влязло в сила решение. Съдия Диева в Пловдив определи, че пряката дискриминация трябва да се гледа от специализиран състав насрочила бе дело, съдия Т. Попова даде ход по същество на делото и след три месеца отрече своето собствено определение, тъй като се съдържало в друго дело. Моля да се произнесете има ли или няма пряка дискриминация в случая, защото досега никой не се произнесе.
Прокурорът: Така подадената касационна жалба е допустима, в срок, но по същество се явява неоснователна по следните причини:
Оспореното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК във вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ. Правилно съдът е преценил, че жалбоподателят не е представил достоверни доказателства за неползване на притежавания от него недвижим имот съгласно изискванията на чл. 71 от ЗМДТ, които да го освободят от дължимите ТБО. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба на община Пловдив, уреждаща администрирането на местните такси, собственикът е следвало да представи удостоверения за прекратяване ползване на услуги от доставчиците на ел.енергия и ВиК. Отделно е било установено, че за първите три години от проверявания период (2011-2013 год.) имотът е бил ползван от наемател. Представени са заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за определяне видовете услуги сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на територии за обществено ползване и границите на районите, в които те се предоставят. Тяхното действие се е простирало и върху процесния имот, попадащ в границите на населеното място, като общината ползва депа за неопасни отпадъци.
Пълномощник Митев (реплика): Въпросът е по същество – следва ли да не се плаща такса смет при ползване на обекта. Върховният административен съд е постановил, че такса смет не е данък, че тя се свързва не с ползане или неползване на обекта, а с ползване на услугата или не. Предмет на услугата няма, смет няма, а Общината игнорира решението на Върховния административен съд и продължава да си държи на своята Наредба. Наредбата е отменена от ВАС, като неправилна и незаконосъобразна. Постановено е решение № 7802/29.06.2015 година по административно дело № 15149/2014 година на ВАС. Това решение го цитирам във всяка декларация и Общината не го взима в предвид.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.59 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
