Размисли по пътя към Европа

До административен съд гр. Пловдив – ХV- ти състав съдия Любомира Несторова председател на състава
МОЛБА УТОЧНЯВАЩА
от Димитър Николов Митев с пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен
Уважаема госпожо съдия, днес, 21.06.2017 г. се запознах с протокола от публично съдебно заседание по а.д. 930/2017 г. , състояло се на 15.06.2017 г. Във връзка със записаното в него: „Съдът намира, че за изясняване на правния спор е необходимо назначавана не СИЕ, ето защо О П Р Е Д Е Л И : НАЗНАЧАВА СИЕ, като вещото лице следва да се запознае с административната преписка, посети на място административния орган, процесния имот при необходимост и отговори на следните въпроси и задачи“: (следва изброяване на въпросите и задачите). По повод на изброените задачи заявявам, че всички въпроси и задачи, с които трябва да се занимае, да даде отговор и да реши вещото лице, НЕ СА ПРЕДМЕТ НА СПОР ПО ЦИТИРАНОТО ДЕЛО. Жалбоподателката и аз като неин пълномощник не твърдим: 1)че данъчната оценка не е определена вярно спрямо нормативните документи в това направление; 2) че не е спазена методиката на административния орган за определяне промила за облагане с такса за битови отпадъци (ТБО) по съответните решения на ОбС Пловдив за всички процесни периоди; 3) че имаме възражения спрямо математическата точност при определяне на задълженията на жалбоподателя за ТБО и съответните лихви за просрочие към дата 30.12.2016 г.; 4) че виждаме необходимост от съобразяване на евентуално внесени вноски за погасяване на дължимата такса, тъй като това вече е направено в становище на вещо лице, назначено във връзка с адм. д. № 1391/2012г. и ние не възразяваме спрямо констатираното в това становище; 5) че имаме възражения относно вярното определяне на размера на таксите за всяка услуга по отделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ, съответно – сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци, за чистотата на териториите за обществено ползване. Нашите възражения срещу АУЗ 939/30.12.2016 г. и Решение № 7/22.03.2017 г. на ДМДТ, с което се потвърждава този АУЗ се отнасят за следното: 1) Със СИЕ от вещо лице по адм. д. № 1391/2012г е установено безспорно, че в нежилищния имот на жалбоподателката не се генерират отпадъци. ДМДТ не е оспорила това заключение, но независимо от това, въпреки изричната разпоредба на ЗМДТ Чл. 67 (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г.,ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци (т.е. в случая при липса на отпадъци трябва да не бъде начислявана ТБО) е предпочела да приложи в цитираните АУЗ и Решение следващата алинея на ЗМДТ: (2) (Предишно изр. второ на ал. 1, т. 2 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Освен чл. 67 на ЗМДТ е нарушен и Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
Това е така, защото при липса на генериран отпадък в нежилищния имот на жалбоподателката услугата обективно не може да бъде предоставена и следователно няма разходи по нейното предоставяне. А от друга страна е във висша степен несправедливо при липса на предоставена услуга да се начислява такса за нейното предоставяне.
2) С цитираните АУЗ и Решение № 7 на ДМДТ жалбоподателката е подложена на пряка, непосредствена и продължителна дискриминация. Това е така, защото за една и съща услуга – сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за нейния нежилищен имот са приложени многократно по-високи промили от данъчната стойност на имота в сравнение с промилите, въз основа на които се определя ТБО за жилищните имоти. До този момент няколко пъти съм възразявал пред ДМДТ срещу тази практика, позовавал съм се и съм информирал за съществуването на Решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищните имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост. Резултат от моите настоявания няма – с оспорваните АУЗ и Решение на ДМДТ не само несправедливо се начислява ТБО за липса на отпадък, но и дискриминационно се определят по-високи промили от данъчната оценка в сравнение с данъчните промили за жилищните имоти при ЕДНА И СЪЩА УСЛУГА, като същевременно упорито се игнорират възраженията ни срещу тази дискриминационна практика. В отговорите, които получаваме от ДМДТ няма нито една дума по този въпрос. 3) Третото възражение срещу цитираните АУЗ и Решение № 7 е заради това, че с тях системно се игнорира Решение № 9945/05.07.2013 г. на ВАС по административно дело № 1910/2013г. с което ДМДТ разполага в качеството си на ответник. В него наред с другото е записано:
„Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.
……………………………………………………………………………………………………………………………………….
Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.
Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса.
Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. ….. Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси.“
Съобразявайки се с горе цитираните пасажи от решението на ВАС, както и със заключението на съда:
„С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение.“ считано от 2013 г. ежегодно своевременно подавах декларации за отказ от ползването на услугата, но ответникът ДМДТ, видно от приложените АУЗ и Решение № 7, упорито игнорираше цитираните становища на ВАС и настояваше да подам декларациите с придружаващи документи от ВиК и ЕВН като доказателство, че обектът не се ползва. Тъй като обектът се ползва, естествено не можеше да подам такива декларации. По този начин ДМДТ не дава възможност да се ползва законното право, изрично посочено от ВАС в цитираното решение за отказ от ползване на нежеланата услуга когато обектът се ползва.
Уважаема госпожо съдия, Предвид обстоятелството, че въпросите и задачите, възложени за отговор от вещото лице, нямат връзка с предмета и мотивите на нашата жалба до съда от една страна, а и не са оспорвани от нас от друга страна, моля да отмените назначената СИЕ като ненужна и създаваща неоправдано финансово затруднение за мен.
22.06.2017 г. Подпис:……………………………………..