Размисли по пътя към Европа

/ Тази статия бе публикувана със съкращения в „24 часа“ на 30 юни 2006 г. като писмо на читател под заглавие „Държавата подари монопол на…..“ Най-съществена е липсата на пасажа за омбудсмана Г. Ганев. Съкратени бяха и критичните бележки по адрес на авторката на публикацията, станала повод за написване на моята статия. Така оформената публикация бе определена от редакцията като писмо на месеца и бе премирана със 100лв./

В броя на в-к „24 часа“ от 26 юни прочетох публикация на Дарина Младенова за малката фирма „Уч“ от Германия, която е „номер едно в света сред производителите на регистрационни номера“. По повод на прочетеното се налага да отбележа следното:
Авторката посочва, че г-н Уч „…. е първият, който произвежда новите номера на Европейския съюз – същите, заради които стотици хиляди българи стояха с дни на опашки пред кат„/курсивът мой – Д.М./ Тук ме смущават две неща. Първото е миналото време на глагола стоя. Хиляди българи продължават да стоят всекидневно на опашките пред КАТ. Друг е въпросът, че демократичните медии от всякакъв род, изглежда масово считат, че много се е говорило и писало по въпроса за смяната на табелите /главно през м. март и около 31 май, когато изтичаха съответните крайни срокове, с които МВР и правителството като цяло ощастливиха своите господари, сиреч данъкоплатците/, та елиминираха изцяло темата. А тя продължава да бъде актуална, защото продължава висенето по опашките пред КАТ, продължава пилеенето на милиони лева пари на населението за безсмислена смяна на номерата на колите, които няма да пътуват в страните от ЕС. А може би пък средствата за масова информация не пишат и не говорят по въпроса защото не им се позволява? Или пък мълчанието им се заплаща?
Второто смущаващо нещо е използването на думата „същите“ за новопоставяните у нас табели и за евротабелите. Това е грубо невярно и личи от пръв поглед – на мястото на българския трикольор при евротабелите са поставени в кръга дванадесетте звезди. Знам за уверенията на представители на КАТ, че има договореност с представителите на ЕС /не се посочва кои/, новите български номера да важат след приемането ни в ЕС.
Много по-вероятно е ново правителство, след приемането ни в ЕС, да отчете като грешка сегашната подмяна на номерата и да накара хората отново да пълнят касите на фирми, които сега се облажават със солидни печалби от докараните под строй, в резултат на масиран медиен, политически и полицейски натиск, стотици хиляди клиенти. Защото в противен случай българският гражданин ще се чувства отново като бяла врана в европейските страни с по-особената табела на колата си.
Цитираната публикация съдържа ценна информация именно и от гледна точка на облажаването на производителя на табелите в България. В нея е посочено например, че миналата година фирма „Уч“ е сключила договор до 2010 година да бъдат доставени на Финландия 4 милиона табелки за 10 милиона евро. Тоест една табелка се доставя във Финландия на цена 2,5 евро или около 5 лева. А българските собственици на коли със стари номера са принудени да плащат на родния производител над два и половина пъти по-скъпо.
Нормално е да се предположи, че фирма „Уч“ продава табелите на финландските потребители по 2,5 евро, като в тази цена е калкулиран и съответен процент печалба. Налага се извода, че българското правителство в разрез с изискванията на пазарната икономика е осигурило по административен път монополно положение на българския производител на табелите и съответно този производител реализира монополно висока печалба за сметка на стотиците хиляди собственици на предимно стари коли Елиминирана е каквато и да било конкуренция, която би могла да доведе до поевтиняване на подмяната на номерата. По-малко щеше да боли, ако тази монополна печалба поне се получаваше от държавата и отиваше за нуждите на обществото. Открито и безцеремонно се фаворизира частна фирма и паралелно с това се говори за борба с корупцията, включително и по високите етажи на властта. При тези обстоятелства се налага това говорене да се приеме като лицемерие и хвърляне на прах в очите на обществеността – българската и европейската.
Със съжаление следва да се констатира, че липсата на формирано гражданско общество в България е благоприятната среда за разиграването на този уникален за Европа произвол на така наречената политическа класа. Дори омбудсманът на България мълчи вече половин година и както изглежда ще се произнесе едва когато приключи кампанията. Тъжно, но е факт. А пък дясната опозиция критикува общо взето кротко и неефективно, след като злополучната наредба бе приета по времето на тяхното управление.
Малко вероятно е горепосочените разсъждения да бъдат публикувани. Но дори това да стане, то най-вероятно отново ще бъдат отминати с високомерно мълчание. Ясно е, че всичи, и управляващи, и опозиция, се кълнат постоянно и на всеослушание, че са скъсали с тоталитаризма и че държавата ни е демократична. И същевременно е ясно, че политическата класа не се гнуси да използва една наследена от така наречения социализъм тоталитарна практика за отнемане на пари от населението чрез многократна смяна на номерата на колите /черни, жълти, бели и т.н./ Защо ли ми идва на ум един цитат от времето на дивия капитализъм: „При сигурни 10 % капиталът се оживява,…., при сигурни 100 % става безумно смел, а при сигурни 300 % няма престъпление, на което да не се реши“?

Димитър Н. Митев
Пловдив, 26. 06. 2006