Подмяната – целият файл верен вариант с корекциите
П О Д М Я Н А Т А
1. Увод – Велинград, Кърджали войник (БКП), болтова фабрика
Завърших техникума по горско стопанство във Велинград през пролетта на 1963 година, а през есента на същата година постъпих в казармата в град
председателят Олдржих Черник и членът на Политбюро на ЦК на ЧКП Васил
Биляк. В крайна сметка през м. април 1969 г. за ръководител на ЧКП бе избран
словакът Густав Хусак, човек с богато политическо минало . Той е участвал в
Словашкото национално въстание, след 1945 година бързо се издига в йерархията
на властта, но по време на култа към личността през петдесетте години е бил
осъден в процеса със словашките буржоазни националисти и прекарва близо десет
години в затвора заедно с осъдени за криминални престъпления. Първите седмици
и месеци е прекарал в пражкия Рузински затвор в Чехия, където по негови думи
е научил чешки език.
Спомням си как по време на разговори със Станко Тодоров през 1978 година
чехословашкият премиер Лубомир Щроугал споменаваше, че неговият шеф
(разбирай Хусак) е на мнение, че всеки истински мъж трябва да е прекарал поне
година в затвора. И после Щроугал на шега допълваше, че още не е бил в затвора,
но може би му предстои.
Олдржих Черник остана министър-председател още около година, до
изключването му от ЧКП през 1970 г. , а Васил Биляк остана първи секретар на
Словашката комунистическа партия и член на политбюро на Чехословашката
комунистическа партия.
- Телевизията за Зденек Млинарж и Густав Хусак.
През този период за мен беше важно българските студенти в пражките висши
учебни заведения да не се поддадат на антисъветските и в крайна сметка
антисоциалистически настроения сред голяма част от чехословашките студенти.
Имаше случаи, при които някои се изказваха, че подобни събития трябва да станат
и в България. Спомням си за един от тях, син на генерал С. Симеонов, който
открито застъпваше тази позиция.
Телевизията през този период все още в голяма степен беше под влиянието
на „реформаторите“ и обслужваше противниците на социализма. Спомням си за
телевизионно предаване, в което говорителката заяви: „Днес имаше
забележителна реч Зденек Млинарж (един от представителите на така наречените
реформатори). В речта му нямаше нищо ново, нищо фундаментално. След това
говорителката обяви: „Днес имаше реч и Густав Хусак“. Без епитет от типа важна,
съществена, забележителна или нещо подобно. А всъщност това беше ключово
изказване на Густав Хусак още преди да бъде избран за първи ръководител на
ЧКП. Той заяви: „Всеки у нас беше за социализъм, но за какъв социализъм?“ За
първи път официално публично бе поставен този въпрос с който така да се каже
се бръкна в раната. Защото на думи никой официално не оспорваше социализма,
но на практика нещата изглеждаха съвсем различно. - Доклад за отчетно-изборно събрание , К. Телалов, среща с Митко
Григоров, среща с армейски генерал Отакар Ритирж.
Кърджали за да отбия задължителната редовна военна служба. Военната ми специалност бе изчислител, обработвах и подавах данните, на които трябваше артилеристите да водят стрелба. На снимката съм в зимни условия край град Хисар, а на гърба ми е кутията с прибора за управление на огъня ПУО 3.
Уволнен бях през есента на 1965 година. През 1964 г. като войник бях приет за кандидат-член на БКП (в рамките на така наречения „набор на свободата“ по случай 20 годишнината от девети септември 1944 г.) , а през лятото на 1965 година преди уволнението бях утвърден за член на БКП. През първата година бях избран за комсомолски секретар на девета батарея, в която бях приет за кандидат-член на БКП
председателят Олдржих Черник и членът на Политбюро на ЦК на ЧКП Васил
Биляк. В крайна сметка през м. април 1969 г. за ръководител на ЧКП бе избран
словакът Густав Хусак, човек с богато политическо минало . Той е участвал в
Словашкото национално въстание, след 1945 година бързо се издига в йерархията
на властта, но по време на култа към личността през петдесетте години е бил
осъден в процеса със словашките буржоазни националисти и прекарва близо десет
години в затвора заедно с осъдени за криминални престъпления. Първите седмици
и месеци е прекарал в пражкия Рузински затвор в Чехия, където по негови думи
е научил чешки език.
Спомням си как по време на разговори със Станко Тодоров през 1978 година
чехословашкият премиер Лубомир Щроугал споменаваше, че неговият шеф
(разбирай Хусак) е на мнение, че всеки истински мъж трябва да е прекарал поне
година в затвора. И после Щроугал на шега допълваше, че още не е бил в затвора,
но може би му предстои.
Олдржих Черник остана министър-председател още около година, до
изключването му от ЧКП през 1970 г. , а Васил Биляк остана първи секретар на
Словашката комунистическа партия и член на политбюро на Чехословашката
комунистическа партия.
- Телевизията за Зденек Млинарж и Густав Хусак.
През този период за мен беше важно българските студенти в пражките висши
учебни заведения да не се поддадат на антисъветските и в крайна сметка
антисоциалистически настроения сред голяма част от чехословашките студенти.
Имаше случаи, при които някои се изказваха, че подобни събития трябва да станат
и в България. Спомням си за един от тях, син на генерал С. Симеонов, който
открито застъпваше тази позиция.
Телевизията през този период все още в голяма степен беше под влиянието
на „реформаторите“ и обслужваше противниците на социализма. Спомням си за
телевизионно предаване, в което говорителката заяви: „Днес имаше
забележителна реч Зденек Млинарж (един от представителите на така наречените
реформатори). В речта му нямаше нищо ново, нищо фундаментално. След това
говорителката обяви: „Днес имаше реч и Густав Хусак“. Без епитет от типа важна,
съществена, забележителна или нещо подобно. А всъщност това беше ключово
изказване на Густав Хусак още преди да бъде избран за първи ръководител на
ЧКП. Той заяви: „Всеки у нас беше за социализъм, но за какъв социализъм?“ За
първи път официално публично бе поставен този въпрос с който така да се каже
се бръкна в раната. Защото на думи никой официално не оспорваше социализма,
но на практика нещата изглеждаха съвсем различно. - Доклад за отчетно-изборно събрание , К. Телалов, среща с Митко
Григоров, среща с армейски генерал Отакар Ритирж.
(в рамките на така наречения „набор на свободата“ по случай 20 годишнината от девети септември 1944 г.) , а през лятото на 1965 година преди уволнението бях утвърден за член на БКП. През първата година бях избран за комсомолски секретар на девета батарея, в която служех, а през втората година от военната ми служба бях избран и за член на полковия комитет за държавен и народен контрол.
През втората година от военната си служба кандидатствах в Софийския университет по специалност „българска филология“, но не бях приет. Така през есента на същата година след уволнението постъпих на работа в завода за свързочни материали „Гочо Грозев“ (по известен в Пловдив като „болтовата фабрика“). Назначен бях за термист и работех на три смени с месечна заплата от 57 лева. Работата ми се състоеше в пълнене на големи метални съдове, подобни на варели, с болтове. С портален кран закарвах болтовете до две електропещи, където те се загряваха доколкото си спомням до 1100 градуса и след това ги изваждах и зареждах нова партида. Съумявах да подготвям следващата партида бързо, с пот на чело, а след това вадех материалите за подготовка за кандидат-студентските изпити и четях. На някои това не се харесваше, но началникът на цеха прояви разбиране и така, рационално използвайки работното време, успях да се подготвя за приемните изпити и бях приет в специалност „народностопанско планиране“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“.