Размисли по пътя към Европа

 
Член 6 от Конвенцията за защита правата на човека: Право на справедлив съдебен процес:
„1.Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.”
 
 
         Най-същественото нарушение на правата ми е лишаването ми от справедливо гледане на делата ми от безпристрастен съд.
         Съгласно чл. 1, ал. 1.  от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), действащ в страната ми:
 „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.”
         А съгласно чл. 1. ал. 2.  от ЗОДОВ:
 „Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.”.
          Независимо от категоричните законови текстове, Върховният административен съд, като последна съдебна инстанция по случая прие, че първоинстанционният административен съд е сгрешил, като е приел иска ми за допустим, и постанови, че искът ми е недопустим, тъй като незаконосъобразните наказателни постановления, издадени от МВР срещу мен, не били административни актове (?!) и поради това не било допустимо да се разглеждат от Административния съд.
         Съдът в Република България отхвърли претенциите ми за заплащане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от мен в резултат на издаването на незаконосъобразни наказателни постановления, с мотив, че тези постановления не са от категорията административни актове по смисъла на чл. 21 и чл. 203. (1) от АПК, чиято отмяна може да бъде основание за отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни актове по ЗОДОВ.
         За пълнота на изложението посочвам текста на  чл. 21. (1) от АПК:
„Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.”
         Ето и текста на чл. 203 ал. 1 от Административно-процесуален кодекс (АПК):
        „Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.”
         Накрая ще цитирам и чл. 8. ал. 1. от ЗОДОВ:
„Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред.”
         Въпреки че цитираните текстове съответстват на моя случай и следователно законът предвижда производство за обезщетение,  според мотивите в решенията на ВАС № 6468 по дело 15094/2009 г. от 17.05.2010 г. и  № 6674 от 20.05.2010 г. по дело 15095/2009 г. законът е изключил от приложното си поле тези актове и за вредите от тях не е предвидено производство за обезщетение, с което на практика игнорира цитираните по-горе законови текстове.  По този начин аз съм лишен от възможността да получа справедливост и обезщетение за претърпените от мен вреди, защото според тълкуванието,  съдържащо се в окончателните съдебни решения законът уж не допускал това.
         Длъжен съм да обърна внимание на това, което съдът в окончателните си решения е пренебрегнал, а именно, че в ЗОДОВ не съществува деление на актовете на държавата и общините на административни и неадминистративни, а е посочено пределно общото понятие – актове, нанесли щети, независимо от техния вид.
         Освен това в ЗОДОВ и АПК е посочено, че държавата и общините носят отговорност не само за техни отменени като незаконосъобразни актове, но и за техните действия и бездействия. В двете първоинстанционни съдебни решения, както и в двете окончателни решения на Върховния административен съд  не е обсъден въпросът за връзката на претърпените от мен имуществени и неимуществени вреди с приложената принудителна административна мярка (ПАМ) спиране от движение на автомобила ми, отменена като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон от директора на ОДП – Габрово.
      Още по-фрапираща е липсата на становище на съда от първа и окончателната втора инстанция по парадоксалното спиране от движение на автомобила ми от 01.06.2006 г. (действие!), за което нямам съставен нито Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), нито имам издадена Заповед за прилагане на ПАМ, нито по какъвто и да било начин съм бил уведомен по предвидения в законите ни начин за наличието на такава санкция, за да мога евентуално да я обжалвам по нормативно установения ред, както и да се съобразявам с нея и да не я нарушавам докато е в сила.  РПУ Карлово знаеше прекрасно тези обстоятелства, но въпреки всичко издаде цитираното Наказателно постановление срещу мен. За всичко това Административният съд на първа и втора инстанция не намери сили дори една дума да каже в мотивите си. Също така нито на първа, нито на втора инстанция Административният съд не е коментирал изземването на контролния ми талон и талона на автомобила ми (действие!) от полицаи на РПУ Карлово за нарушение, каквото не съм извършил, като без контролен талон нямам право да управлявам не само собствения, но и евентуално друг автомобил.
         За мен е пълна загадка защо нито първоинстнационният съд, нито съответният състав на ВАС не е коментирал факта, че аз няма как да знам, че съм управлявал автомобила си в нарушение на принудителна административна мярка спиране от движение след като от една страна наложената такава от РПУ Габрово е отменена като незаконосъобразна, а от друга страна по никакъв начин не съм бил уведомен за съществуването на друга такава санкция в течение на цели две години. Посочих в касационната си жалба, че ако такава мярка е съществувала от 01.06.2006 г., то още РПУ Габрово е трябвало да ми състави АУАН и да издаде наказателно постановление с такъв аргумент. То не ми състави акта с такъв мотив и не издаде съответно Наказателно постановление с такъв аргумент, защото автомобилът ми не бе спиран от движение. Съдът обаче отказа да се вгледа в тези действия на РПУ Карлово, действало в случая като представител на МВР.
         Първоинстанционният и Върховният административен съд са изопачили претенциите ми за обезщетение за вредите, представяйки тези вреди като резултат само на отменените наказателни постановления (НП), въпреки че изрично съм посочил в исковете си, че претендираните от мен искове са за имуществени и неимуществени вреди, причинени както от НП, така и от незаконосъобразните спирания от движение на автомобила ми общо за повече от една година.
         Доказателство за липса на  безпристрастност на съда и пристрастност в полза на държавна институция е тълкуванието на свидетелските показания. На първа инстанция по  двете дела двама свидетели с показанията си потвърдиха моите оплаквания за имуществените и неимуществените вреди, причинени ми от действията на МВР Габрово и МВР Карлово. Първоинстанционния съд обаче прие, че те не са потвърдили моите аргументи, а в единия от случаите показанията на единия от свидетелите въобще не бяха коментирани от съдията, което е несъмнено процедурно нарушение, сочещо за пристрастие срещу моята теза. Посочих това в касационните си жалби до ВАС, но там на това обстоятелство също не бе обърнато никакво внимание.
        Първоинстанционният и Върховният административен съд не са обсъдили загубите, които претърпях вследствие на това, че не можех да ползвам назначения по програма от Бюро по труда трудоустроен работник, който ми беше необходим при търговската ми дейност на седмичните пазари в различни градове, но беше излишен при положение, че няма с какво да пътувам  и да транспортирам стоката си. Повече от седем месеца бях принуден да му плащам заплата  и осигурителни вноски без той да работи, защото в противен случай трябваше или да закрия фирмата си, или да върна още по-голяма сума, възстановена ми от Бюрото по труда в гр. Пловдив за първата година работа на този работник
         Първоинстанционният съд, както и Върховния административен съд не са обсъдили въобще представените от мен медицински документи за заболяванията от коксартроза на дясна тазобедрена става и гонартроза на дясна колянна става. Тези заболявания получих като последствие от тежка автомобилна катастрофа през 1996 г. (счупен десен крак). Вследствие на тях аз изпитвам силна болка особено в дясната тазобедрена става когато ходя пеша и се налага след всеки 200-300 м. да почивам, за отшуми поне малко болката. При неправомерно отнетата  възможност да ползвам автомобила си болките и страданията при ходене пеша бяха ежедневие за мен, но съдът въобще не е коментирал това.
         Мога да дам още примери за погазване на правото ми на безпристрастен съд от първоинстанционния и Върховния административен съд, които се съдържат в материалите по делата, но мисля, че и посоченото до тук е достатъчно като илюстрация на факта, че по същество ми бе отказано правосъдие.
         Според мен при тези обстоятелства се налага изводът, че първоинстанционният и върховният административен съд не са преценявали обективно и безпристрастно материалите по делото в съответствие с чл.6 от Конвенцията, а са се водели от някави неизвестни за мен директиви и съображения.Всичко това поставя под съмнение и тяхната фактическа, а не формална независимост от изпълнителната власт.
 
                                             ХХХ
Целият случай може да се резюмира по следния начин. Два пъти две различни граждански съдилища отмениха издадени срещу мен наказателни постановления на МВР като незаконосъобразни.  Висшестоящият орган на РПУ Габрово – Окръжна дирекция на полицията отмени като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон наложената ми принудителна мярка – спиране на автомобила от движение. Отмяната на издадената от РПУ Габрово ЗППАМ като незазконосъбразна не е коментирана нито от първоинстнационния, нито от Върховния административен съд във   връзка с претенцията ми за обезщетение. Освен това  административният съд по закон беше длъжен да даде преценка за действията на РПУ Карлово, което иззе  документите ми и наложи Наказателно постановление за несъществуващо нарушение, но аргументите в жалбата ми по този повод бяха подминати без внимание, сякаш не съществуват. Изобщо не е обърнато внимание на обстоятелството, че без тези документи аз търпях щети, защото не можех да осъществявам нормалната си търговска дейност. С други думи нито първоинстанционният съд,  нито Върховният административен съд с  решенията си не пожелаха да приложат Закона за отговорност на държавата във връзка с моите искове и да бъда обезщетен от виновната страна.
Очевидно за  съдиите по делата ми в ПАС  и съответно във ВАС няма нищо противоправно и нередно в това някой  да бъде набеден за виновен от държавен орган, да участва по тази причина в съдебни спорове, губейки пари, нерви, време и доверието си в правозащитните органи, да бъде лишен от правото и възможността да ползва собствените си притежания и да изпитва страдания, причинени от обявените от съд за незаконни обвинения и ограничения. Според тях това не налага  никакви последствия и търсене на отговорност от виновните за тези актове и действия длъжностни лица и институции, a това е в разрез както с Конвенцията, така и с вътрешното ни законодателство.
        След отказа на Административния съд да отсъди по исковете ми в съответствие със ЗОДОВ и  липсата на правни инструменти, с които да го накарам да спази закона в решенията си, аз фактически съм лишен не само от правото по чл. 6 от Конвенцията, но и от ефективни правни средства за защита, което е очевидно нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи  – Право на ефективни правни средства за защита:
„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.
         При описаните обстоятелства аз нямам друг начин да се защитя в страната си освен да се обърна за помощ към Европейския съд по правата на човека.

18.
Dispos(i)ez-vous d’un recours que vous n’avez pas exercé? Si oui, lequel et pour quel motif n’a-t-il pas été exercé?
Is there or was there any other appeal or other remedy available to you which you have not used? If so, explain why you have not used it.
Имали ли сте на разположение вътрешноправно средство за защита, което не сте използвали? Ако сте имали, каква е причината, поради която не сте го ползвали?
Не съм имал на разположение вътрешноправно средство за защита, което да не съм използвал.

 
         Уважаеми съдии от Европейския съд по правата на човека!
                                                           м о л я
          уважаемия съд да отхвърли отказа на справедливо и безпристрастно  гледане на исковете  ми в Република България и да реши по същество претенциите ми за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на Министерството на вътрешните работи на Република България, които   по моя преценка възлизат на  7 000 евро.
 

Представяли ли сте оплакванията по настоящата жалба пред друга международна инстанция за разглеждане или решаване? Ако сте ги представяли, дайте подробна информация за това.
 
Не съм представял оплалкванията по настоящата жалба пред друга международна инстанция за разглеждане или решаване.
 

 
Обяснителна бележка 19  буква „g”
(g) да изброите всички съдебни и други решения, на които се позовавате в част ІV и част VІ, както и всички други документи, които бихте желали да представите пред Съда като доказателства (протоколи от съдебни заседания, изказвания на свидетели и т.н.) (част VІІ). Ако вече не сте го направили, трябва да изпратите копия на пълния текст на самите документи. Изпратените от Вас документи няма да Ви бъдат върнати. Във Ваш интерес е да изпращате само копия, а не оригинали.
                                       І.
1)  20.09.2007  г.  – Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) , съставен от полицаи на Районно полицейско управление – Габрово срещу мен.
2) 21.09.2007 г . Възражение от мен до Началника на районно управление на полицията в гр. Габрово срещу съставения ми АУАН.
3) 18. 10. 2007 г. Наказателно постановление (НП) № 3984 от РПУ Габрово. Документа получих срещу подпис на 19.11.2007 г. от Дирекция Контрол на автомобилния транспорт (КАТ) – Пловдив, което се вижда от датата в долната лява част на документа. 4) 18. 10. 2007 г. РПУ – Габрово – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 3894 за спиране на автомобила ми от движение. Документа получих срещу подпис на 19.11.2007 г. от Дирекция КАТ – Пловдив, което се вижда от датата в долната лява част на документа..
5) 22.11.2007 г. –  Жалба чрез РПУ Габрово до Районен съд (РС) – Габрово.
6) 08.02.2008 г.-  Решение № 23 на РС – Габрово по Наказателно административен характер дело 1172/ 2007 г.. След края на решението долу вляво има печат, удостоверяващ датата на влизане в сила на решението – 07.03.2008 г.
7) 15. 02.2008 г. –Заявление до РС Габрово за допълване на съдебното решение което подадох по съвет на адвокат.
8) 29.02.2008 г. Отговор  от РС – Габрово на заявлението за допълване на съдебното решение.
9) 09.03.2008 г. Заявление до Началника на РПУ Габрово с искане да отмени ЗППАМ 3894.
10)   18.03.2010 г. Отговор от Началника на РПУ – Габрово – изх. № 2163  с отказ да бъде отменена ЗППАМ.
11) 20.03.2008  Жалба вх. № 10813 до директора на Окръжна дирекция на полицията – Габрово  срещу отказа на РПУ Габрово да отмени заповед № 3894 за спирането на автомобила ми от движение. Тъй като КАТ Пловдив отказа да ми върне контролния талон  без заверен препис от съдебното решение на РС – Габрово, а съдът отказа да ми го изпрати по пощата, наложи се да пътувам до Габрово.   Така съчетах двете задачи – да подам жалбата и да получа заверен препис от съдебното решение.
12) 21.03.2008 г. Второ Заявление до началника на РПУ Габрово.
13) Писмо изх. № 9617 /28.03.2008  и  Заповед № 369/28.03.2008 г. на Директора на ОДП – Габрово с която ЗППАМ –бе отменена.
14) Февруари 2009 г.  Иск за обезщетение до Пловдивски административен съд  срещу РПУ Габрово за причинените  имуществени и неимуществени вреди с НП 3984 и ЗППАМ 3984.
15) 05.03.2009 г.  Съобщение от ПАС, че трябва да направя уточнение по иска си и да внеса държавна такса.
16) 18.03.2009 г.  Уточнение към иска  за обезщетение,  подадено от мен в ПАС.
17) 15.05.2009 г. – Протокол от първото съдебно заседание на ПАС.
18) 03.06.2009 г. Протокол от   второто заседание по дело 396/2009 г.. съдържащ свидетелските показания на двама свидетели.
19)  03.06.2009 г.  Мое заключително становище по дело 396, прието от съда.
20) 30.06.2009 г. Определение от ПАС по дело 396/2009 г.
21) 16.09.2009 г. Протокол от третото съдебно заседание по дело 396/2009  г .
22) 06.10.2009 г. Решение на  ПАС  с което искът ми за обезщетение срещу МВР София е отхвърлен.
23) 19.10.2009 г.  Касационна жалба до ВАС против решението на ПАС по дело 396/2009 г.
24)    21. 04.2010 г.  Протокол от заседание на ВАС по дело 15094.
25) На 21.04.2010. Заключително становище за касационната ми жалба.
26)17.05.2010 г. Решение № 6468 на тричленен състав на ВАС по дело  15094 обезсилва решението на първоинстанционния съд и прекратява делото.
                                                               ІІ.
27) 31. 05. 2008 г. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 060886 с мотив управление на МПС спряно от движение без разрешение от службата за контрол.
28) 02.06.2008 г.  Възражение до РПУ Карлово за АУАН 060886/31.05.2008 г.
29) 11.06.2008 г.  Писмо от РПУ Карлово № 4335. С него съм уведомен, че автомобилът ми е спрян на базата на Наредба І – 45 на МВР и служебно му е прекратена регистрацията.
30) 28.08.2008 г. Получих в КАТ – Пловдив Наказателно постановление (НП) № 1302., издадено от РПУ Карлово на 03.07.2008 г.основата на АУАН 060886 .
31) 01.09.2008 г.  Жалба до Районен съд Карлово чрез РПУ Карлово срещу НП № 1302/03.07.2008 г..
32) 23.09.2008 г.  Жалба до Окръжна дирекция на полицията – сектор КАТ – Пловдив Вх. № ВЕ/КАТ – 24660 от 23.09.2008 г.
33) 25.09.2008 г. Отговор от КАТ Пловдив № 9016 с отказ да ми бъде предоставен документ за спиране от движение на автомобила ми от 01.06.2006 г.
34)  15.12.2008 г. Решение  на РС Карлово  № 168     за отмяна на  НП № 1302, издадено от РПУ Карлово като незаконосъобразно.
35) 06.01.2009 г. посетих КАТ Пловдив с искане да ми бъде върнат контролния  талон и талона на автомобила ми. След няколко часа разправии комисар Господинов поиска от мен да напиша Заявление ВЕ/КАТ – 92/06.01.2009 г., за да ми бъдат върнати документите. Талоните ми бяха върнати, но не получих никакъв документ за отмяна на мистериозното спиране на автомобила ми от 01.06.2006 г. Напротив, беше ми „обещано”, че в бъдеще КАТ няма да издава заповеди за спиране от движение на автомобила ми, защото съдът отменял наказателните постановления заради принудителната мярка, а само ще ме глобяват с глоби, които не подлежат на обжалване пред съда.
36) 12.01.2009 г. Медицински документ за намеса на екип на Бърза помощ. Работна диагноза – Надкамерна пароксизмална тахикардия. (Изживях тежко начина на връщане на документите ми и отказът да ми бъде издаден документ за невалидност на спирането от движение от 01.06.2006 г., и отправените ми заплахи. Няколко дни страдах от безсъние, което очевидно се отрази на здравословното ми състояние и на 12. 01.2009 г. преди обяд в салона на клон на  Банка ДСК  в Пловдив получих тахикардичен сърдечен пристъп, за овладяването ка който се наложи намеса на екип на Бърза помощ.)
37) 27.02. 2009 г. Иск за обезщетение, подаден в Пловдивски административен съд (ПАС) срещу РПУ Карлово за причинените ми имуществени и неимуществени вреди с издаденото НП и отнетите ми талон на автомобила и контролен талон.
38)04.03.2009 г. Съобщение от ПАС, с което се искат уточнения по иска ми.
39)    Уточнение по иска ми.
40) 18.03.2009 г. Съобщение от ПАС, с което бях уведомен, че дело 397/2009 е оставено без движение и се нуждае от допълнителни уточнения.
41) 02.04.2009 г.  Молба уточняваща, изпратена в ПАС
42) 11.05.2009 г.Протокол от първо съдебно заседание по дело 397/2009г.
43)  01.06. 2009 г. Протокол от съдебно заседание по дело 397/2009 г. със свидетелски показания на двама свидетели.
44) 11.05.2009 г. Искане до Пловдивски административен съд да приеме допълнителни доказателства по дело 397/2009.
45) 27.07.2009 г.   Решение на съда по дело 397/2009 г., с което бе отхвърлен иска ми срещу МВР по повод НП и действията на РПУ Карлово.
46)  Касационна жалба до Върховен административен съд  срещу решението на Пловдивски административен  съд по дело 397/2009 г.
47) 29.04.2010  г.Мое заключително становище по дело 15095/2009 г.
48)  29.04.2010 г.   Протокол от съдебно заседание във ВАС по дело 15095.
49) Писмени бележки на процесуалния представител на Министъра на вътрешните работи Благой Иванов по дело 15095.
50) Решение № 6674/20.05.2010 г. по дело 15095/2009 г.
51) 11.10.2010 т. Документ за платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на правна преценка относно: „Допустимостта и основателността на жалба до ЕСПЧ за нарушени права по ЕКПЧ  на Димитър Николов Митев във връзка с незаконосъобразните актове на МВР и отказа на Административния съд да присъди обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди”.
52) 07.05.2007 г. Договор с Агенцията по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда” – гр. Пловдив и ЕТ „Рекс – Димитър Митев” за назначаване на работа на Пенчо Николов Митев, безработен.  Търговската си дейност осъществявах на седмични пазари в различни градове в страната. Работникът ми бе необходим само във връзка с продажбите на тези пазари. След отнемането на талона  на автомобила ми и контролния ми талон от 31.05.2008 г. не можех да пътувам повече и работникът не беше ми необходим. Видно от договора, който прилагам, съгласно т. 7.2. аз не можех да го освободя от работа, защото в такъв случай би трябвало да възстановя сума, равна на неговата заплата + осигуровки за цялата първа година от неговата работа при мен. Единственият вариант да избегна тази санкция бе да закрия фирмата си, което не желаех. По тази причина аз изплащах възнаграждение и осигуровки на назначения работник в размер на около 300 лв. месечно от 01.06.2008  г. до 06.01.2009 г. Загубите ми по тази линия възлязоха на около 2 100 /две хиляди и сто/ лева.
53) 22.11.2006 г. Медицински документ за рентгенография на дясна тазобедрена става. (диагноза коксартроза)
54)    07.01.2008 г.  Медицински документ за рентгенография на колянна става (диагноза гонартроза)
55) 08.03.2008 г. Медицински документ от Неотложна помощ – работна диагноза St.post  hypert  сrisis.
56) 14.03.2008 г.Медицински документ за преглед със скенер. Установени дискретни пунктиформени постинфарктни паравентрикуларни промени….
57) Писмо от енергоразпределително дружество EVN – за натрупани задължения в периода 01.11.2007 г. до 31.7.2008 г. – период, който съвпада с част от времето, през което не можех да водя търговската си дейност на седмичните пазари поради спирането от движение от РПУ – Габрово и след това от РПУ – Карлово.  Аналогично се натрупаха задължения и за данък сгради, такса смет, данък за автомобила и т.н. , които и до момента изплащам с не малки лихви за закъснение. Допълнително мога да представя съответни документи за това състояние.
 
VIII.
Déclaration et signature
Declaration and signature
ДЕКЛАРАЦИЯ И ПОДПИС
(Voir § 19 (h) de la notice)
(See § 19 (h) of the Notes)
 
 
Je déclare en toute conscience et loyauté que les renseignements qui figurent sur la présente formule de requête sont exacts.
I hereby declare that, to the best of my knowledge and belief, the information I have given in the present application form is correct.
Декларирам, съзнателно и искрено, че сведенията, които предоставям в настоящия формуляр, са точни.
 
 
 

 
 
(Signature du/de la requérant(e) ou du/de la représentant(e))
(Signature of the applicant or of the representative)
Подпис на жалбоподателя: