Archive for декември, 2010

Дискусия с министър Дянков във форум "Сега"

петък, декември 24th, 2010
Mitev
[Златен]
от BulgariaОбщо мнения: 9652

 

Господин Дянков,
Попитах Ви:

Господин Дянков,
когато се въвеждаше плоския данък, тогавашният премиер Станишев заяви, че от неговото въвеждане ще спечелят хората с високи заплати (над средната) – т.е. малцинството в България, към което спада и политическата властова върхушка. На мнозинството българи Станишев обеща, че държавата ще вземе мерки те да не загубят от въвеждането на единната ставка.
Вие очевидно сте съгласен да спечели малък процент от населението, а голямата част от заетите да не загубят. Стигам до този извод след вашата реплика, че идеята за премахването на плоския данък е малоумна. Прогресивно-подохдното облагане съществува в мнозинството от държавите в света, включително в развитите западни държави. Плоският данък съществува в малко държави, предимно бивши социалистически. В тази връзка ви питам – мнозинството държави, включително най-развитите, малоумни ли са след като не прилагат плоския данък?
Битхе ли дали данни колко са били приходите от ДОД преди въвеждането на плоския му вариант и след това?
ПП.
Пропуснах да ви попитам дали смятате, че плоският данък щеше да бъде въведен в действие ако представителите на властта бяха в положението на мнозинството хора – т.е. да очакват, че им е осигурено да не загубят, а не да спечелят увеличение на доходите си.
Моят отговор на този въпрос е – НЕ, нямаше да бъде въведен. Лицемерието на властта е едно от най-ужасните неща на този свят.

Отговорихте ми:

Re: MitevНе мисля, че Естония, Латвия, Литва или Словакия са „малоумни държави”. Не знам какво разбирате под „малоумна държава”.Въвеждането на плоския данък е едно от най-важните постижения на предишното правителство. Стоя зад плоския данък, за нашите условия това е най-удачния вариант.[/quote]
В качеството си на бивш вузовски преподавател по политическа икономия оценявам отговора Ви с оценка (слаб) 2.
Защото – избягнахте да дадете отговор на питането ми малоумни ли са мнозинството държави, включително най-развитите, след като прилагат прогресивно подоходния данък.
Избягнахте да вземете отношение по користните мотиви на властимащите за въвеждането на плоския данък.
Избягнахте да направите съпоставка на приходите от ДОД преди въвеждането на плоския данък в РБ и след това. Липсата на такава съпоставка в отговора Ви си обяснявам с това, че най-вероятно липсва положителен ефект за бюджета от въвеждането на плоския данък. Иначе не бихте пропуснали да посочите с колко са се увеличили приходите в бюджета от неговото въвеждане.
Направихте се на разсеян с твърдението „не знам какво разбирате под „малоумна държава“. Не аз, а Вие първи употребихте израза „малоумна“ за идеята да се възстанови у нас прогресивно-подоходното облагане и да се премахне плоския данък. Обяснявам нещо, което странно защо не сте разбрал сам – след като идеята за въвеждане на прогресивно-подоходното облагане на мястото на плоския данък у нас е „малоумна“ според Вас, логично е да оцените по този показател развитите държави като „малоумни“ след като не се ползват от плоския данък.
Това, че стоите зад плоския данък, показва кому служите всъщност. Този, комуто служите с позицията си по този въпрос във всички случаи не е мнозинството от българския народ. А понятието социална справедливост очевидно за Вас е мръсна дума.
Показателно е и обстоятелството, че не намерихте начин да защитите властта от моето обвинение, че лицемерието и е едно от най-ужасните неща. Страните, които посочвате, че не смятате за малоумни, се управляват от посттоталитарни субекти на властта като в България. И те по същите фалшиви мотиви въведоха плоския данък. А Вие стоите зад него, но не се опитвате дори с две три изречения да защитите позицията си. Това е симптоматично.

Редактирано от – Mitev на 24/12/2010 г/ 13:02:01
Създадено: 24.12.2010 г. 12:07:06         

 

Mitev
[Златен]
от BulgariaОбщо мнения: 9652

 

Господин Дянков,
попитах Ви още:

Mitev
Господин Дянков,
колкото пъти мина през пловдивския квартал Шекер махала с автобус 113, толкова пъти виждам на улицата в разстояние от около километър и половина (колкото е обиколката на квартала), няколко десетки цигани и циганки, включително малки деца, които на десетина метра едни от други съвсем открито протягат към минувачите ръце, в които държат и предлагат контрабандни цигари. Предполагам, че картината е подобна навсякъде в страната в подобни квартали. Това известно ли е на вас и на подчинените ви данъчни служители? Ако е известно, означава ли, че има негласна договорка тези продавачи на контрабандни цигари и други стоки да не се санкционират от властта? Ако ви е неизвестно, смятате ли, че властта добре си върши работата, щом не забелязва такива неща?

Вие ми отговаряте по следния начин:

Re: MitevНа конкретния ви въпрос: не, няма негласна договорка продавачи на контрабандни цигари да не са санкционирани от властта. Това е нелепо.Приходните агенции непрекъснато са под пара и се справят много добре. По отношение на контрабандата на цигари – хората на Танов са задържали над 242 милиона къса от началото на годината. За сравнение, в периода 2007-2009 г. общо количество задържани контрабандни цигари е 54 милиона къса.

Похвално е това, което са направили хората на Танов. Но аз Ви питах защо месеци наред не се вземат никакви мерки от териториалната агенция на НАП в Пловдив, (предполагам, че положението е подобно навсякъде в страната и не става въпрос само за Пловдив) срещу откритата, дразнеща липса на каквито и да било мерки срещу посоченото явление. Попитах Ви дали това явление Ви е известно или не, но отговор не получих. Очаквах от Вас не само твърдение, че е нелепо да има такава негласна договорка, а също да се ангажирате в отговора си, че ще вземете необходимите мерки явлението – открито, демонстративно предлагане от десетки цигани по улицата на контрабандни цигари (и не само цигари) да бъде ограничено. Дано е случаен този Ваш пропуск за реакция на конкретен сигнал, какъвто се съдържаше в моя въпрос.
Но започвам да се съмнявам.
Нямам причина да съм доволен от Вашия отговор по този въпрос.
Редактирано от – Mitev на 24/12/2010 г/ 15:32:02
Създадено: 24.12.2010 г. 12:50:47         

Mitev
[Златен]
от BulgariaОбщо мнения: 9652

 

Господин Дянков,
а защо подминахте без отговор този въпрос:

Парламентът прие да се купува стаж до пет години само с плащане наведнаж на цялата сума за целия период?
Според мен това е глупаво решение, което ще елиминира преобладаващата част от потенциалните желаещи да закупят стаж поради липса на въпросната сума, както и поради наличието на по-добри варианти за влагане на такава сума при съществуващите банкови лихви по депозитите. Освен че ще бъдат ощетени мнозинството от желаещите да закупят стаж, ще бъде ощетена и системата на НОИ, тъй като по такъв начин в нея в крайна сметка ще постъпят по-малко средства.
Ще се радвам, ако ми докажете, че греша.

Като имам предвид горецитираните отговори и липса на отговори на моите въпроси, не се изненадвам, че не отговорихте и на последното ми питане:

В заключение последен въпрос.
Не виждате ли, че с хладното си, бих казал доста често безцеремонно, отношение към проблемите на различни социални категории и групи хора вредите на каузата на ГЕРБ и подкопавате доверието в тази партия? Трудно ли ви е да бъдете по-диалогичен, по-доказателствен, когато заемате определени позиции или считате, че хората в България не заслужават да им се обяснява и доказва, че предлаганите решения са обективно необходими?
Имате ли такива доказателства за обективната необходимост от всички предприемани от вас мерки?

Не мога да дам оценка на всичките Ви действия като министър тъй като ми липсва първичната информация, обусловила едни или други решения. Но ако съдя по отговорите Ви на моите въпроси, друга оценка освен слаба не мога да Ви пиша. Вие сте във възрастта на моите деца. Поради което ще си позволя един съвет към Вас. Опитайте се освен финансист да бъдете и политик и повече да уважавате хората на България.
Редактирано от – Mitev на 24/12/2010 г/ 15:40:33
Създадено: 24.12.2010 г. 15:21:22         

 

 

Обратна разписка от ЕСПЧ – Страсбург

събота, декември 18th, 2010

Жалба до ЕСПЧ – Страсбург.

събота, декември 4th, 2010
I. A. Les Parties The Parties СТРАНИ
Le Requérant/La Requérante
The Applicant
ЖАЛБОПОДАТЕЛ
(Renseignements à fournir concernant le/la requérant(e) et son/sa représentant(e) éventuel(le))
(Fill in the following details of the applicant and the representative, if any)
1.Nom de familleSurname Фамилно име Митев 2.Prénom(s) НиколовFirst Name(s) Димитър
Sexe : masculin / feminineSex: male / female Пол: мъжки / женски    мъжки
3.NationalitéNationality Гражданство Българско 4.Profession   пенсионерOccupation
5.Date et lieu de naissance  08.08.1944 г.  с. Маруцековци, област Габровска.Date and place of birth
6.Domicile              Пловдив 4002, ул. Милин камък 6,  БългарияPermanent address
7.Tél n°Tel no. Телефон  0888/704 984
8.Adresse actuelle (si différente de 6.)Present address (if different from 6.) Настоящ адрес (ако е различен от този по т. 6)
9.Nom et prénom du/de la représentant(e)2Name of representative Име на представителя
10.Profession du/de la représentant(e)Occupation of representative Професия на представителя
11.Adresse du/de la représentant(e)Address of representative Адрес на представителя
12.Tél n°Tel no. Телефон Fax n°Fax no.
       

 
(Попълнете следните данни за жалбоподателя и неговия представител, ако има такъв)
Собствено и бащино имена
Професия
Дата и място на раждане
Постоянен адрес
Факс
 
 

В.  La Haute partie contractante      The High Contracting Party      ВИСОКОДОГОВАРЯЩА СТРАНА
      (Indiquer ci-après le nom de l’Etat/des Etats contre le(s)quel(s) la requête est dirigée)
      (Fill in the name of the State(s) against which the application is directed)
13.  Република България.

 
 

  II.
Exposé des faits3
Statement of the Facts
ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФАКТИТЕ
(Voir § 19 (b) de la notice)
(See § 19 (b) of the Notes)
14.

 
(Вижте § 19 (b) на Обяснителната бележка)
         На 20.09.2007 г. ми бе съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)№ 093755  защото според полицаите   личния ми автомобил, който управлявах, не бил регистриран по съответния начин. Заедно със съставянето на АУАН ми бе отнет контролният талон без който нямам право да управлявам никакво МПС. Автомобилът ми е надлежно регистриран в КАТ – Пловдив през 1996 г. През 2000 г. Министерството на вътрешните работи (МВР) приема Наредба І – 45,  в съответствие с която всички регистрирани до този момент автомобили в България подлежат на пререгистрация и подмяна на регистрационните им табели.  Съгласно чл. 141 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) регистрацията на автомобилите (с някои, конкретно посочени, неприложими към моя случай изключения) е безсрочна и следователно не подлежат на пререгистрация и подмяна на регистрационните табели. Полицаите не се съобразиха с цитирания член от ЗДП и ми съставиха акт в съответствие със споменатата наредба. Подадох възражение срещу акта , но в отговор Районно полицейско управление (РПУ) Габрово  ми наложи наказателно постановление (НП) № 3984 от 18.10.2007 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 3984 от 18.10.2007 г. – спиране на автомобила ми от движение.
          Обжалвах наложените ми наказания пред Районен съд (РС) Габрово и той с Решение № 23 от 08.02.2008 г. отмени НП като незаконосъобразно и неправилно .  След влизането в сила на съдебното решение поисках от  РПУ Габрово да отмени наложената ЗППАМ , но от там  с писмо № 2163 от 18.03.2008 г.получих отказ  под претекст, че съгласно Наредба І – 45 на МВР регистрационните табели трябва да отговарят на българския държавен стандарт. Допълнително отбелязвам, че съгласно чл. 5 от  закона за стандартизацята прилагането на стандартите в Република България е доброволно. Така бе направен опит да бъде наложено ретроактивно действие на съответния стандарт за вида на автомобилните регистрационни табели. Очевидното обстоятелство, че управлявам автомобила си със законни и безсрочни   регистрационни табели от предишен стандарт, бе счетено  от РПУ Габрово за техническа неизправност, тъй като   ЗППАМ бе наложена за неспазване на  член 171, т. 2, буква „а” от ЗДП, който гласи: „Временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато моторното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение”. Абсурдността на този факт няма да обсъждам по понятни причини.
         Тъй като със съдебното решение бе отменено само Наказателното постановление на РПУ Габрово, по съвет на адвокат се обърнах към Габровски РС с искане  за допълване на съдебното решение и за отмяна на ЗППАМ –спиране от движение на автомобила. РС отказа да отмени ЗППАМ, тъй като това трябва да става по административен път от висшестоящия орган.
 
         След моя жалба до директора на Окръжна дирекция на полицията  той със своя Заповед № 369/28.03.2008  отмени въпросната ЗППАМ като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон. Съдебното решение влезе в сила в началото на м. март 2008 г., а ЗППАМ бе отменена   на 28.03.2008 г. От началото на м. април 2008 г. след шестмесечно прекъсване, при което неправомерно ми  бе ограничена възможността ,  предвидена в Протокол № 1 към Конвенцията,   Член 1
Защита на собствеността  мирно да се ползвам от притежавания от мен автомобил, аз вече отново можех да го ползвам.
         С цитираното решение на съда и със заповедта за отмяна на принудителната административна мярка неправомерните санкции срещу мен бяха отменени и прекратени.
         Напрежението около предстоящото решение на РС в Габрово, около възможността за евентуално обжалване от МВР на постановеното решение, около отказа на РПУ Габрово след съдебното решение да отмени приложената ЗППАМ и напрегнатото очакване на становището на Окръжна дирекция на полицията по жалбата ми срещу нежеланието на РПУ Габрово да отмени въпросната принудителна мярка не минаха без последствия за здравето ми. В началото на март близо десет дни чувствах почти постоянно болка в областта на сърцето. Тъй като съм чувал, че когато болката продължително време не преминава, може да става въпрос за инфаркт, посетих кардиолог. Той ме изпрати на преглед със скенер. Там, на 13.03.2008 г. бе констатирано, че имам „Дискретни пунктиформени постинфарктни промени паравентрикуларно и субкортикално по типа промени на церебрална съдова недостатъчност…”. Според личния ми лекар е възможно да съм прекарал лек инфаркт на крак. Проблемите със сърцето ми престанаха в началото на април, когато стана ясно, че санкциите на МВР срещу мен са отменени и вследствие на това аз се успокоих.
         За претърпените от мен имуществени и неимуществени вреди, свързани с издадените от РПУ Габрово незаконосъобразни НП и ЗППАМ, , в съответствие с чл. 1 на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно който „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица…”  на 27 февруари 2009 г. (след приключването на  казуса с повторната санкция от РПУ – Карлово, описан в раздел ІІ на това изложение) подадох иск за обезщетение пред Пловдивски административен съд (ПАС) – дело № 396 по описа за 2009 г.
         От ПАС получих съобщение за отстраняване на нередности за да бъде разгледан искът ми.  В изпълнение на изискванията на съда заплатих държавна такса (каквато според ЗОДОВ не съм длъжен да плащам преди разглеждането на иска ми) и представих Уточнение към исковата си молба.
         Въпреки доказаната в съд неправомерност на действията на полицейските служители искът ми бе отхвърлен от ПАС със съдебно решение № 1235 от 16.09. 2009 г. За тази цел първоинстанционният съд прие, че неправилно съм посочил за ответник Министерството на вътрешните работи, вместо Окръжната дирекция на полицията в Габрово, въпреки че по закон съдът не може да ми вменява такава вина, тъй като  е длъжен служебно да следи за правилното конституиране на ответника.
         Освен това съдът прие, че  искът ми е недоказан, но без да обсъжда аргументите ми и без да посочи относими мотиви за това свое заключение. За илюстрация ще посоча само, че представените от мен годишни финансови отчети от законно регистрирания от данъчните органи фискален касов апарат, с които илюстрирах спадането на оборота на фирмата ми по причина  спирането на автомобила от движение и невъзможността да осъществявам  търговската си дейност, бяха квалифицирани от съдията като нямащи отношение към сферата ми на дейност като едноличен търговец. Най-фрапиращо обаче бе изопачаването на показанията на свидетелите по делото, които потвърдиха моите аргументи, но съдиятa прие, че те не са ги потвърдили.
         Съдът не коментира в мотивите си ЗППАМ за спиране от движение на автомобила ми и нейната отмяна от висшестоящия орган като незаконосъобразна. Не са обсъдени имуществените и неимуществени вреди, претърпяни от мен и семейството ми, причинени от невъзможността да ползвам единствения си автомобил.
         Недоволен от това решение подадох касационна жалба пред Върховния административен съд (ВАС). Делото е с № 15094 от 2009 г. по описа на ВАС. С решение № 6468 от 17.05.2010 г. тричленен състав на ВАС не обсъди аргументите ми и не се произнесе по същество за претендираното от мен обезщетение, а обезсили решението на ПАС и прекрати делото с мотив, че първоинстанционният съд не е следвало да го разглежда, тъй като искът ми бил недопустим.  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. По такъв начин в разрез с чл. 6 ал. 1 на Конвенцията ми бе отказано правосъдие по дадения казус в разрез с текстовете на действащ в страната ми закон. Само за пълнота отбелязвам, че както на първа инстанция, така и във ВАС участващите прокурори бяха единодушни, че искът ми е допустим и следва да бъде уважен, факт, който е безспорен, предвид текстовете на действащия в страната ми ЗОДОВ. Мнението на прокурорите, моите аргументи и показанията на свидетелите не бяха взети превдид от съдиите, които постановиха цитираното решение.
 
 
 
 
                                         ІІ.
 
         Незаконосъобразните действия на служители на МВР срещу мен за  съжаление не приключиха с отмяната на НП № 3984 и ЗППАМ № 3984 като незаконосъобразни съответно от Габровския районен съд и Директора на Окръжна дирекция на полицията в Габрово.
         На 31.05.2009 г., т.е. след около два месеца,   бях спрян от полицаи на РПУ град Карлово отново заради старите табели на автомобила ми. Носех със себе си документите – съдебно решение и заповед, с които бяха отменени като незаконосъобразни издадените от РПУ Габрово НП и ЗППАМ. Спрелите ме полицаи демонстративно и арогантно не пожелаха дори да ги погледнат, въпреки че настойчиво им предлагах да се запознаят с тях. Съставиха ми АУАН № 060886 заради това, че според тях съм управлявал спрян от движение автомобил без разрешение на службата за контрол. Когато прочетох мотива, с който ми съставят акта, отново им предложих заповедта на директора на ОДП – Габрово за отмяна на спирането от двжение на автомобила, но те не пожелаха дори да я погледнат. Полицаите иззеха не само  талона на автомобила ми, но и контролния ми талон, без който документ по закон не мога да  управлявам не само спрения от движение, но и какъвто и да било друг автомобил.
         Подадох възражение срещу цитирания АУАН  до началника на РПУ Карлово. В отговор получих писмо изх. № 4335 от 11.06.2008 г., с което бях уведомен, че считано,  забележете –  от 01.06.2006 г.!?! автомобилът ми е спрян от движение и регистрацията му е прекратена служебно. Бях много изненадан, тъй като съгласно Закона за административните нарушения и наказания, „чл.36(1) Административнонаказателно производство се обраува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
(2) Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува…”.
         Преди 01.06.2006 г. и до 20.09.2007. г. не ми е  съставян никакъв акт за нарушение на ЗДП, не ми е  издавана никаква заповед за прилагане на принудителна административна мярка спиране от движение на автомобила ми. Такава заповед бе издадена на 18.10.2007 г. от РПУ Габрово и после бе отменена с нарочна заповед от директора на Окръжна дирекция на полицията (ОДП) в град Габрово като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон.
       Освен горепосоченото, при мистериозното „спиране от движение” от 01.06.2006 г. не е спазено и изискването на издадената от МВР Наредба І – 45, чл. 40 (2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2002 г.) „На временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „Спрян от движение”.
         Държа да подчертая, че никога на автомобила ми не е бил поставян знак „Спрян от движение”, а свидетелството за регистрацията му не бе иззето нито към 01.06.2006 г., нито при съставяне на АУАН от полицаи на РПУ Габрово на 20.09.2007 г.. То ми бе отнето едва на 31.05.2008 г., така че и по това направление нямаше как да разбера, че автомобилът ми е бил спрян от двиение от 01.06.2006 г.
         Независимо от възражението ми по този повод, коeто изпратих на началника на РПУ Карлово, той не се съобрази нито с решението на Габровски районен съд, нито със Заповедта на директора на ОДП Габрово за отмяна на ЗППАМ, нито с текста на чл. 141 от ЗДП за безсрочност на регистрацията на автомобила ми, нито с чл. 5 на Закона за стандартизацията за доброволно прилагане на стандартите в Република България, а позовавайки се на Наредба І – 45 – подзаконов акт, противоречащ на цитираните законови положения, издаде наказателно постановление № 1302 от 03.07. 2008 г., с което ми наложи глоба за управляване на спряно от движение моторно превозно средство.
 
         При тези обстоятелства бях принуден отново да се обърна към съответния районен съд.
         С решение № 148  от 15.12.2008 г. Карловски районен съд отмени наложеното ми НП като незаконосъобразно. Решението влезе в сила в началото на м. януари 2009 г. На 6.1.2009 г., след няколкочасова разправия в Окръжна дирекция на полицията – сектор Контрол на автомобилния транспорт (КАТ) Пловдив,  в крайна сметка бях накаран да напиша Заявление  вх. № 88 /КАТ – 92 от 06.01.2009 г., и след повече от седем месеца най-после ми бяха върнати талона на автомобила и контролния талон. За разлика от ОДП Габрово, ОДП – Пловдив не издаде документ, от който да е видно, че е отменено мистериозното „спиране от движение” на автомобила ми от 01.06.2006 г. Всички тези и още много неспоменати тук разправии, заплахи и административен тормоз, предизвикани не от мен, както и невъзможността да осъществявам обичайната си търговска дейност и семейството ми да ползва единствения ни автомобил, освен че ми причиниха имуществени вреди, се отразиха на здравословното ми състояние и наскоро след това получих сърдечен пристъп, за овладяването на който се наложи намесата на лекари от Бърза помощ.
 
         По повод на действията на РПУ Карлово срещу мен в съответствие със Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)  на 26.02.2009 г.се обърнах към Административен съд Пловдив с иск да ми бъде присъдено обезщетение за претърпените от мен имуществени и неимуществени вреди. Административният съд Пловдив се произнесе по образуваното дело № 397 /2009 г. с решение № 1076/28.07.2009 г. Въпреки доказаните в предхождаща редовна съдебна процедура неправомерни действия на държавен орган, искът ми да бъда обезщетен за понесените от мен имуществени и неимуществени вреди бе отхвърлен,  при това без да бъдат обсъдени по същество аргументите ми.
         Както в случая със ЗППАМ – спиране от движение на автомобила ми от РПУ Габрово, така и в този случай – мистериозното спиране на автомобила ми и изземването на документи, без които не мога да управлявам МПС, въобще не бе коментирано от съда в светлината на претенциите ми за обезвреда за настъпили по тази причина имуществени и неимуществени вреди.
         Подадох касационна жалба до Върховния административен съд, който образува по случая дело 15095/2009 г. На 20.05.2010 т. тричленен състав на съда се произнесе с решение № 6674. С това решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване,  ВАС потвърди решението на Пловдивски административен съд и отхвърли касационната ми жалба, като с това по същество ми отказа правосъдие, отказвайки да приложи разпоредбата на чл. 1 на ЗОДОВ.
 
         В заключение се налага да обърна внимание върху обстоятелството, че на първа инстанция по дело  № 396 за действията на РПУ Габрово и по дело № 397 срещу РПУ Карлово по описа на Пловдивски административен съд за 2009 г. се произнесе един и същ съдия – Явор Колев. Двете негови решения са почти еднакви като  текст – разликата е само, че в единия случай в мотивите се споменава, че искът ми е по повод НП и ЗППАМ, издадени от  РПУ Габрово, а във втория по повод НП, издадено от РПУ Карлово. Останалите текстове са еднакви.
         Във Върховния  съд по касационните ми жалби срещу двете съдебни решения на Пловдивски административен съд бяха образувани две дела – съответно № 15094 и № 15095 по описа за 2009 г. По тях се произнесоха два различни тричленни състава.
         По дело № 15094, както посочих вече по-горе, съответният състав обезсили решението на ПАС и прекрати делото с мотив, че първоинстанционният съд не е следвало да го разглежда, тъй като искът ми бил недопустим и не е следвало да се дава ход на делото. Решението е окончателно, а искът ми не е коментиран по същество.
         По дело 15095 другият състав на ВАС потвърди решението на първоинстанционният съд и го остави в сила с мотив, че законосъобразно  е отхвърлил претенцията ми. Това решение също е окончателно и в мотивите към него не са коментирани моите аргументи.
         Общото в двете решения на двата състава на ВАС е, че те отказаха да приложат на практика чл. 1 от ЗОДОВ в моите случаи за издадените незаконосъобразни актове и действия на служители на МВР и по такъв начин ми отказаха правосъдие.
         За нивото на обективност и безпристрастност на състава по дело №15095 ще посоча  записаното в неговите мотиви по повод на решението на първоинстанционния съд по дело № 397, че „Подробно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства и съдът правилно е приел,че в случая не са налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.” Всеки може да се убеди при изчитане на предявения от мен иск и уточненията към него и след това на решението на съдия Явор Колев, че въобще не са обсъждани приложените писмени и устни доказателства. Обсъждано е само дали правилно е посочен ответника и дали НП са административни актове или не. А моите претенции просто са изброени и след това е заявено, че са недоказани. Без изложени относими мотиви за това заключение.
         В заключение искам да посоча някои факти, които не са между кориците на делата. За разлика от първоинстанционния съд, където в протоколите е отразено началото и края на гледането на съответното дело с точност до минути, в протоколите на ВАС е отразен само края на заседанието по даденото дело. Не знам дали е нормално на 29.04.2010 г., (тогава бе гледано дело 15095) съдиите да влязат в залата в 14:03 часа, моето дело да е девето по ред, да се изредят всички дела преди мен и моето дело да приключи в 14:33 часа. След изказаните становища на прокурор Лидия Ангелова и представителя на ответника Благой Иванов аз поисках да отправя реплики. Въпреки че бяха изминали едва 3-4 минути от началото на разглеждането на моето дело, председателката на състава не ми позволи полагащото ми се по процедура право на реплика и прекъсна първите ми думи с категоричното и иронично звучащо: „Свършихме!” Опитах се с второ изречение да запитам ответника относно несъществуващото спиране на автомобила ми от 01.06.2006 г. на което се позовава РПУ Карлово, но не успях да изрека и две думи, когато отново бях прекъснат от председателката с категоричното „Свършихме!” За съжаление, за разлика от гражданските съдилища, в АС и ВАС не се прави звукозапис на заседанието. Така остават нерегистрирани съществени елементи, съдържащи информация за начина на работа на съдиите.
Съдийското „Свършихме” за мен означаваше край на илюзията ми, че в съда се води спор между ищец и ответник и че съдът като обективен арбитър преценява на чия страна е правото. Останах с впечатление, че  съдът вече е предрешил изхода на делото и затова не го интересуват никакви допълнителни обяснения и обстоятелства, които мога да поднеса по него.
         Това са основните факти, които са причина да се обърна с настоящата Жалба към Европейския съд по правата на човека.
 



 
 
III. Exposé de la ou des violation(s) de la Convention et/ou des Protocoles alléguée(s), ainsi que des arguments à l’appui Statement of alleged violation(s) of the Convention and/or Protocols and of relevant arguments ОБОСНОВАНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА НАРУШЕНИЕТО/НАРУШЕНИЯТА НА КОНВЕНЦИЯТА И/ИЛИ НА ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕЯ, ОТ КОЕТО/КОИТО СЕ ОПЛАКВАТЕ
(Voir § 19 (c) de la notice)
(See § 19 (c) of the Notes)

15.

 
Член 6 от Конвенцията за защита правата на човека: Право на справедлив съдебен процес:
„1.Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.”
 
 
         Най-същественото нарушение на правата ми е лишаването ми от справедливо гледане на делата ми от безпристрастен съд.
         Съгласно чл. 1, ал. 1.  от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), действащ в страната ми:
 „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.”
         А съгласно чл. 1. ал. 2.  от ЗОДОВ:
 „Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.”.
          Независимо от категоричните законови текстове, Върховният административен съд, като последна съдебна инстанция по случая прие, че първоинстанционният административен съд е сгрешил, като е приел иска ми за допустим, и постанови, че искът ми е недопустим, тъй като незаконосъобразните наказателни постановления, издадени от МВР срещу мен, не били административни актове (?!) и поради това не било допустимо да се разглеждат от Административния съд.
         Съдът в Република България отхвърли претенциите ми за заплащане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от мен в резултат на издаването на незаконосъобразни наказателни постановления, с мотив, че тези постановления не са от категорията административни актове по смисъла на чл. 21 и чл. 203. (1) от АПК, чиято отмяна може да бъде основание за отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни актове по ЗОДОВ.
         За пълнота на изложението посочвам текста на  чл. 21. (1) от АПК:
„Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.”
         Ето и текста на чл. 203 ал. 1 от Административно-процесуален кодекс (АПК):
        „Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.”
         Накрая ще цитирам и чл. 8. ал. 1. от ЗОДОВ:
„Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред.
         Въпреки че цитираните текстове съответстват на моя случай и следователно законът предвижда производство за обезщетение,  според мотивите в решенията на ВАС № 6468 по дело 15094/2009 г. от 17.05.2010 г. и  № 6674 от 20.05.2010 г. по дело 15095/2009 г. законът е изключил от приложното си поле тези актове и за вредите от тях не е предвидено производство за обезщетение, с което на практика игнорира цитираните по-горе законови текстове.  По този начин аз съм лишен от възможността да получа справедливост и обезщетение за претърпените от мен вреди, защото според тълкуванието,  съдържащо се в окончателните съдебни решения законът уж не допускал това.
         Длъжен съм да обърна внимание на това, което съдът в окончателните си решения е пренебрегнал, а именно, че в ЗОДОВ не съществува деление на актовете на държавата и общините на административни и неадминистративни, а е посочено пределно общото понятие – актове, нанесли щети, независимо от техния вид.
         Освен това в ЗОДОВ и АПК е посочено, че държавата и общините носят отговорност не само за техни отменени като незаконосъобразни актове, но и за техните действия и бездействия. В двете първоинстанционни съдебни решения, както и в двете окончателни решения на Върховния административен съд  не е обсъден въпросът за връзката на претърпените от мен имуществени и неимуществени вреди с приложената принудителна административна мярка (ПАМ) спиране от движение на автомобила ми, отменена като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон от директора на ОДП – Габрово.
      Още по-фрапираща е липсата на становище на съда от първа и окончателната втора инстанция по парадоксалното спиране от движение на автомобила ми от 01.06.2006 г. (действие!), за което нямам съставен нито Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), нито имам издадена Заповед за прилагане на ПАМ, нито по какъвто и да било начин съм бил уведомен по предвидения в законите ни начин за наличието на такава санкция, за да мога евентуално да я обжалвам по нормативно установения ред, както и да се съобразявам с нея и да не я нарушавам докато е в сила.  РПУ Карлово знаеше прекрасно тези обстоятелства, но въпреки всичко издаде цитираното Наказателно постановление срещу мен. За всичко това Административният съд на първа и втора инстанция не намери сили дори една дума да каже в мотивите си. Също така нито на първа, нито на втора инстанция Административният съд не е коментирал изземването на контролния ми талон и талона на автомобила ми (действие!) от полицаи на РПУ Карлово за нарушение, каквото не съм извършил, като без контролен талон нямам право да управлявам не само собствения, но и евентуално друг автомобил.
         За мен е пълна загадка защо нито първоинстнационният съд, нито съответният състав на ВАС не е коментирал факта, че аз няма как да знам, че съм управлявал автомобила си в нарушение на принудителна административна мярка спиране от движение след като от една страна наложената такава от РПУ Габрово е отменена като незаконосъобразна, а от друга страна по никакъв начин не съм бил уведомен за съществуването на друга такава санкция в течение на цели две години. Посочих в касационната си жалба, че ако такава мярка е съществувала от 01.06.2006 г., то още РПУ Габрово е трябвало да ми състави АУАН и да издаде наказателно постановление с такъв аргумент. То не ми състави акта с такъв мотив и не издаде съответно Наказателно постановление с такъв аргумент, защото автомобилът ми не бе спиран от движение. Съдът обаче отказа да се вгледа в тези действия на РПУ Карлово, действало в случая като представител на МВР.
         Първоинстанционният и Върховният административен съд са изопачили претенциите ми за обезщетение за вредите, представяйки тези вреди като резултат само на отменените наказателни постановления (НП), въпреки че изрично съм посочил в исковете си, че претендираните от мен искове са за имуществени и неимуществени вреди, причинени както от НП, така и от незаконосъобразните спирания от движение на автомобила ми общо за повече от една година.
         Доказателство за липса на  безпристрастност на съда и пристрастност в полза на държавна институция е тълкуванието на свидетелските показания. На първа инстанция по  двете дела двама свидетели с показанията си потвърдиха моите оплаквания за имуществените и неимуществените вреди, причинени ми от действията на МВР Габрово и МВР Карлово. Първоинстанционния съд обаче прие, че те не са потвърдили моите аргументи, а в единия от случаите показанията на единия от свидетелите въобще не бяха коментирани от съдията, което е несъмнено процедурно нарушение, сочещо за пристрастие срещу моята теза. Посочих това в касационните си жалби до ВАС, но там на това обстоятелство също не бе обърнато никакво внимание.
        Първоинстанционният и Върховният административен съд не са обсъдили загубите, които претърпях вследствие на това, че не можех да ползвам назначения по програма от Бюро по труда трудоустроен работник, който ми беше необходим при търговската ми дейност на седмичните пазари в различни градове, но беше излишен при положение, че няма с какво да пътувам  и да транспортирам стоката си. Повече от седем месеца бях принуден да му плащам заплата  и осигурителни вноски без той да работи, защото в противен случай трябваше или да закрия фирмата си, или да върна още по-голяма сума, възстановена ми от Бюрото по труда в гр. Пловдив за първата година работа на този работник
         Първоинстанционният съд, както и Върховния административен съд не са обсъдили въобще представените от мен медицински документи за заболяванията от коксартроза на дясна тазобедрена става и гонартроза на дясна колянна става. Тези заболявания получих като последствие от тежка автомобилна катастрофа през 1996 г. (счупен десен крак). Вследствие на тях аз изпитвам силна болка особено в дясната тазобедрена става когато ходя пеша и се налага след всеки 200-300 м. да почивам, за отшуми поне малко болката. При неправомерно отнетата  възможност да ползвам автомобила си болките и страданията при ходене пеша бяха ежедневие за мен, но съдът въобще не е коментирал това.
         Мога да дам още примери за погазване на правото ми на безпристрастен съд от първоинстанционния и Върховния административен съд, които се съдържат в материалите по делата, но мисля, че и посоченото до тук е достатъчно като илюстрация на факта, че по същество ми бе отказано правосъдие.
         Според мен при тези обстоятелства се налага изводът, че първоинстанционният и върховният административен съд не са преценявали обективно и безпристрастно материалите по делото в съответствие с чл.6 от Конвенцията, а са се водели от някави неизвестни за мен директиви и съображения.Всичко това поставя под съмнение и тяхната фактическа, а не формална независимост от изпълнителната власт.
 
                                             ХХХ
Целият случай може да се резюмира по следния начин. Два пъти две различни граждански съдилища отмениха издадени срещу мен наказателни постановления на МВР като незаконосъобразни.  Висшестоящият орган на РПУ Габрово – Окръжна дирекция на полицията отмени като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон наложената ми принудителна мярка – спиране на автомобила от движение. Отмяната на издадената от РПУ Габрово ЗППАМ като незазконосъбразна не е коментирана нито от първоинстнационния, нито от Върховния административен съд във   връзка с претенцията ми за обезщетение. Освен това  административният съд по закон беше длъжен да даде преценка за действията на РПУ Карлово, което иззе  документите ми и наложи Наказателно постановление за несъществуващо нарушение, но аргументите в жалбата ми по този повод бяха подминати без внимание, сякаш не съществуват. Изобщо не е обърнато внимание на обстоятелството, че без тези документи аз търпях щети, защото не можех да осъществявам нормалната си търговска дейност. С други думи нито първоинстанционният съд,  нито Върховният административен съд с  решенията си не пожелаха да приложат Закона за отговорност на държавата във връзка с моите искове и да бъда обезщетен от виновната страна.
Очевидно за  съдиите по делата ми в ПАС  и съответно във ВАС няма нищо противоправно и нередно в това някой  да бъде набеден за виновен от държавен орган, да участва по тази причина в съдебни спорове, губейки пари, нерви, време и доверието си в правозащитните органи, да бъде лишен от правото и възможността да ползва собствените си притежания и да изпитва страдания, причинени от обявените от съд за незаконни обвинения и ограничения. Според тях това не налага  никакви последствия и търсене на отговорност от виновните за тези актове и действия длъжностни лица и институции, a това е в разрез както с Конвенцията, така и с вътрешното ни законодателство.
        След отказа на Административния съд да отсъди по исковете ми в съответствие със ЗОДОВ и  липсата на правни инструменти, с които да го накарам да спази закона в решенията си, аз фактически съм лишен не само от правото по чл. 6 от Конвенцията, но и от ефективни правни средства за защита, което е очевидно нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи  – Право на ефективни правни средства за защита:
„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.
         При описаните обстоятелства аз нямам друг начин да се защитя в страната си освен да се обърна за помощ към Европейския съд по правата на човека.

18.
Dispos(i)ez-vous d’un recours que vous n’avez pas exercé? Si oui, lequel et pour quel motif n’a-t-il pas été exercé?
Is there or was there any other appeal or other remedy available to you which you have not used? If so, explain why you have not used it.
Имали ли сте на разположение вътрешноправно средство за защита, което не сте използвали? Ако сте имали, каква е причината, поради която не сте го ползвали?
Не съм имал на разположение вътрешноправно средство за защита, което да не съм използвал.

V. Exposé de l’objet de la requête Statement of the object of the application ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЦЕЛТА НА ЖАЛБАТА (Voir § 19 (e) de la notice)(See § 19 (e) of the Notes)
19.

 
         Уважаеми съдии от Европейския съд по правата на човека!
                                                           м о л я
          уважаемия съд да отхвърли отказа на справедливо и безпристрастно  гледане на исковете  ми в Република България и да реши по същество претенциите ми за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на Министерството на вътрешните работи на Република България, които   по моя преценка възлизат на  7 000 евро.
 

VI. Autres instances internationales traitant ou ayant traité l’affaire
Statement concerning other international proceedings
ДРУГИ МЕЖДУНАРОДНИ ИНСТАНЦИИ, ПРЕД КОИТО ЖАЛБАТА Е ИЛИ Е БИЛА ПРЕДСТАВЕНА
(Voir § 19 (f) de la notice)
(See § 19 (f) of the Notes)
20.Avez-vous soumis à une autre instance internationale d’enquête ou de règlement les griefs énoncés dans la présente requête? Si oui, fournir des indications détaillées à ce sujet.
Have you submitted the above complaints to any other procedure of international investigation or settlement? If so, give full details.

Представяли ли сте оплакванията по настоящата жалба пред друга международна инстанция за разглеждане или решаване? Ако сте ги представяли, дайте подробна информация за това.
 
Не съм представял оплалкванията по настоящата жалба пред друга международна инстанция за разглеждане или решаване.
 

VII. Pièces annexées (pas d’originaux, uniquement des copies ; prière de n’utiliser ni agrafe, ni adhésif, ni lien d’aucune sorte) List of documents (no original documents, only photocopies, do not staple, tape or bind documents) СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ДОКУМЕНТИ (БЕЗ ОРИГИНАЛИ, САМО ФОТОКОПИЯ; НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТЕЛБОД И ЛЕПЕНКИ И НЕ ПОДВЪРЗВАЙТЕ ДОКУМЕНТИТЕ) (Voir chapitre § 19 (g) de la notice. Joindre copie de toutes les décisions mentionnées sous ch. IV et VI ci-dessus. Se procurer, au besoin, les copies nécessaires, et, en cas d’impossibilité, expliquer pourquoi celles-ci ne peuvent pas être obtenues. Ces documents ne vous seront pas retournés.)
(See § 19 (g) of the Notes. Include copies of all decisions referred to in Parts IV and VI above. If you do not have copies, you should obtain them. If you cannot obtain them, explain why not. No documents will be returned to you.)
(Вижте § 19 (g) на Обяснителната бележка. Приложете фотокопия на всички решения, на които се позовавате в част ІV и част VІ по-горе. Ако не разполагате с фотокопия на въпросните решения, е необходимо да се снабдите с такива. Ако не можете, следва да обясните защо не сте успели. Изпратените документи няма да Ви бъдат върнати.)
 
21.

 
Обяснителна бележка 19  буква „g”
(g) да изброите всички съдебни и други решения, на които се позовавате в част ІV и част VІ, както и всички други документи, които бихте желали да представите пред Съда като доказателства (протоколи от съдебни заседания, изказвания на свидетели и т.н.) (част VІІ). Ако вече не сте го направили, трябва да изпратите копия на пълния текст на самите документи. Изпратените от Вас документи няма да Ви бъдат върнати. Във Ваш интерес е да изпращате само копия, а не оригинали.
                                       І.
1)  20.09.2007  г.  – Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) , съставен от полицаи на Районно полицейско управление – Габрово срещу мен.
2) 21.09.2007 г . Възражение от мен до Началника на районно управление на полицията в гр. Габрово срещу съставения ми АУАН.
3) 18. 10. 2007 г. Наказателно постановление (НП) № 3984 от РПУ Габрово. Документа получих срещу подпис на 19.11.2007 г. от Дирекция Контрол на автомобилния транспорт (КАТ) – Пловдив, което се вижда от датата в долната лява част на документа. 4) 18. 10. 2007 г. РПУ – Габрово – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 3894 за спиране на автомобила ми от движение. Документа получих срещу подпис на 19.11.2007 г. от Дирекция КАТ – Пловдив, което се вижда от датата в долната лява част на документа..
5) 22.11.2007 г. –  Жалба чрез РПУ Габрово до Районен съд (РС) – Габрово.
6) 08.02.2008 г.-  Решение № 23 на РС – Габрово по Наказателно административен характер дело 1172/ 2007 г.. След края на решението долу вляво има печат, удостоверяващ датата на влизане в сила на решението – 07.03.2008 г.
7) 15. 02.2008 г. –Заявление до РС Габрово за допълване на съдебното решение което подадох по съвет на адвокат.
8) 29.02.2008 г. Отговор  от РС – Габрово на заявлението за допълване на съдебното решение.
9) 09.03.2008 г. Заявление до Началника на РПУ Габрово с искане да отмени ЗППАМ 3894.
10)   18.03.2010 г. Отговор от Началника на РПУ – Габрово – изх. № 2163  с отказ да бъде отменена ЗППАМ.
11) 20.03.2008  Жалба вх. № 10813 до директора на Окръжна дирекция на полицията – Габрово  срещу отказа на РПУ Габрово да отмени заповед № 3894 за спирането на автомобила ми от движение. Тъй като КАТ Пловдив отказа да ми върне контролния талон  без заверен препис от съдебното решение на РС – Габрово, а съдът отказа да ми го изпрати по пощата, наложи се да пътувам до Габрово.   Така съчетах двете задачи – да подам жалбата и да получа заверен препис от съдебното решение.
12) 21.03.2008 г. Второ Заявление до началника на РПУ Габрово.
13) Писмо изх. № 9617 /28.03.2008  и  Заповед № 369/28.03.2008 г. на Директора на ОДП – Габрово с която ЗППАМ –бе отменена.
14) Февруари 2009 г.  Иск за обезщетение до Пловдивски административен съд  срещу РПУ Габрово за причинените  имуществени и неимуществени вреди с НП 3984 и ЗППАМ 3984.
15) 05.03.2009 г.  Съобщение от ПАС, че трябва да направя уточнение по иска си и да внеса държавна такса.
16) 18.03.2009 г.  Уточнение към иска  за обезщетение,  подадено от мен в ПАС.
17) 15.05.2009 г. – Протокол от първото съдебно заседание на ПАС.
18) 03.06.2009 г. Протокол от   второто заседание по дело 396/2009 г.. съдържащ свидетелските показания на двама свидетели.
19)  03.06.2009 г.  Мое заключително становище по дело 396, прието от съда.
20) 30.06.2009 г. Определение от ПАС по дело 396/2009 г.
21) 16.09.2009 г. Протокол от третото съдебно заседание по дело 396/2009  г .
22) 06.10.2009 г. Решение на  ПАС  с което искът ми за обезщетение срещу МВР София е отхвърлен.
23) 19.10.2009 г.  Касационна жалба до ВАС против решението на ПАС по дело 396/2009 г.
24)    21. 04.2010 г.  Протокол от заседание на ВАС по дело 15094.
25) На 21.04.2010. Заключително становище за касационната ми жалба.
26)17.05.2010 г. Решение № 6468 на тричленен състав на ВАС по дело  15094 обезсилва решението на първоинстанционния съд и прекратява делото.
                                                               ІІ.
27) 31. 05. 2008 г. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 060886 с мотив управление на МПС спряно от движение без разрешение от службата за контрол.
28) 02.06.2008 г.  Възражение до РПУ Карлово за АУАН 060886/31.05.2008 г.
29) 11.06.2008 г.  Писмо от РПУ Карлово № 4335. С него съм уведомен, че автомобилът ми е спрян на базата на Наредба І – 45 на МВР и служебно му е прекратена регистрацията.
30) 28.08.2008 г. Получих в КАТ – Пловдив Наказателно постановление (НП) № 1302., издадено от РПУ Карлово на 03.07.2008 г.основата на АУАН 060886 .
31) 01.09.2008 г.  Жалба до Районен съд Карлово чрез РПУ Карлово срещу НП № 1302/03.07.2008 г..
32) 23.09.2008 г.  Жалба до Окръжна дирекция на полицията – сектор КАТ – Пловдив Вх. № ВЕ/КАТ – 24660 от 23.09.2008 г.
33) 25.09.2008 г. Отговор от КАТ Пловдив № 9016 с отказ да ми бъде предоставен документ за спиране от движение на автомобила ми от 01.06.2006 г.
34)  15.12.2008 г. Решение  на РС Карлово  № 168     за отмяна на  НП № 1302, издадено от РПУ Карлово като незаконосъобразно.
35) 06.01.2009 г. посетих КАТ Пловдив с искане да ми бъде върнат контролния  талон и талона на автомобила ми. След няколко часа разправии комисар Господинов поиска от мен да напиша Заявление ВЕ/КАТ – 92/06.01.2009 г., за да ми бъдат върнати документите. Талоните ми бяха върнати, но не получих никакъв документ за отмяна на мистериозното спиране на автомобила ми от 01.06.2006 г. Напротив, беше ми „обещано”, че в бъдеще КАТ няма да издава заповеди за спиране от движение на автомобила ми, защото съдът отменял наказателните постановления заради принудителната мярка, а само ще ме глобяват с глоби, които не подлежат на обжалване пред съда.
36) 12.01.2009 г. Медицински документ за намеса на екип на Бърза помощ. Работна диагноза – Надкамерна пароксизмална тахикардия. (Изживях тежко начина на връщане на документите ми и отказът да ми бъде издаден документ за невалидност на спирането от движение от 01.06.2006 г., и отправените ми заплахи. Няколко дни страдах от безсъние, което очевидно се отрази на здравословното ми състояние и на 12. 01.2009 г. преди обяд в салона на клон на  Банка ДСК  в Пловдив получих тахикардичен сърдечен пристъп, за овладяването ка който се наложи намеса на екип на Бърза помощ.)
37) 27.02. 2009 г. Иск за обезщетение, подаден в Пловдивски административен съд (ПАС) срещу РПУ Карлово за причинените ми имуществени и неимуществени вреди с издаденото НП и отнетите ми талон на автомобила и контролен талон.
38)04.03.2009 г. Съобщение от ПАС, с което се искат уточнения по иска ми.
39)    Уточнение по иска ми.
40) 18.03.2009 г. Съобщение от ПАС, с което бях уведомен, че дело 397/2009 е оставено без движение и се нуждае от допълнителни уточнения.
41) 02.04.2009 г.  Молба уточняваща, изпратена в ПАС
42) 11.05.2009 г.Протокол от първо съдебно заседание по дело 397/2009г.
43)  01.06. 2009 г. Протокол от съдебно заседание по дело 397/2009 г. със свидетелски показания на двама свидетели.
44) 11.05.2009 г. Искане до Пловдивски административен съд да приеме допълнителни доказателства по дело 397/2009.
45) 27.07.2009 г.   Решение на съда по дело 397/2009 г., с което бе отхвърлен иска ми срещу МВР по повод НП и действията на РПУ Карлово.
46)  Касационна жалба до Върховен административен съд  срещу решението на Пловдивски административен  съд по дело 397/2009 г.
47) 29.04.2010  г.Мое заключително становище по дело 15095/2009 г.
48)  29.04.2010 г.   Протокол от съдебно заседание във ВАС по дело 15095.
49) Писмени бележки на процесуалния представител на Министъра на вътрешните работи Благой Иванов по дело 15095.
50) Решение № 6674/20.05.2010 г. по дело 15095/2009 г.
51) 11.10.2010 т. Документ за платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на правна преценка относно: „Допустимостта и основателността на жалба до ЕСПЧ за нарушени права по ЕКПЧ  на Димитър Николов Митев във връзка с незаконосъобразните актове на МВР и отказа на Административния съд да присъди обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди”.
52) 07.05.2007 г. Договор с Агенцията по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда” – гр. Пловдив и ЕТ „Рекс – Димитър Митев” за назначаване на работа на Пенчо Николов Митев, безработен.  Търговската си дейност осъществявах на седмични пазари в различни градове в страната. Работникът ми бе необходим само във връзка с продажбите на тези пазари. След отнемането на талона  на автомобила ми и контролния ми талон от 31.05.2008 г. не можех да пътувам повече и работникът не беше ми необходим. Видно от договора, който прилагам, съгласно т. 7.2. аз не можех да го освободя от работа, защото в такъв случай би трябвало да възстановя сума, равна на неговата заплата + осигуровки за цялата първа година от неговата работа при мен. Единственият вариант да избегна тази санкция бе да закрия фирмата си, което не желаех. По тази причина аз изплащах възнаграждение и осигуровки на назначения работник в размер на около 300 лв. месечно от 01.06.2008  г. до 06.01.2009 г. Загубите ми по тази линия възлязоха на около 2 100 /две хиляди и сто/ лева.
53) 22.11.2006 г. Медицински документ за рентгенография на дясна тазобедрена става. (диагноза коксартроза)
54)    07.01.2008 г.  Медицински документ за рентгенография на колянна става (диагноза гонартроза)
55) 08.03.2008 г. Медицински документ от Неотложна помощ – работна диагноза St.post  hypert  сrisis.
56) 14.03.2008 г.Медицински документ за преглед със скенер. Установени дискретни пунктиформени постинфарктни паравентрикуларни промени….
57) Писмо от енергоразпределително дружество EVN – за натрупани задължения в периода 01.11.2007 г. до 31.7.2008 г. – период, който съвпада с част от времето, през което не можех да водя търговската си дейност на седмичните пазари поради спирането от движение от РПУ – Габрово и след това от РПУ – Карлово.  Аналогично се натрупаха задължения и за данък сгради, такса смет, данък за автомобила и т.н. , които и до момента изплащам с не малки лихви за закъснение. Допълнително мога да представя съответни документи за това състояние.
 
VIII.
Déclaration et signature
Declaration and signature
ДЕКЛАРАЦИЯ И ПОДПИС
(Voir § 19 (h) de la notice)
(See § 19 (h) of the Notes)
 
 
Je déclare en toute conscience et loyauté que les renseignements qui figurent sur la présente formule de requête sont exacts.
I hereby declare that, to the best of my knowledge and belief, the information I have given in the present application form is correct.
Декларирам, съзнателно и искрено, че сведенията, които предоставям в настоящия формуляр, са точни.
 
 
 

LieuPlaceМясто:  Пловдив 4002, ул. Милин камък 6           Република България  
DateDate Дата:28  октомври  2010 г.

 
 
(Signature du/de la requérant(e) ou du/de la représentant(e))
(Signature of the applicant or of the representative)
Подпис на жалбоподателя: