Чрез Административен съд                                                                                                                                                      гр. Пловдив                                                                                                                                                                                       до Върховен административен съд                                                                                                                                            гр. София
                                                                   Ч А С Т Н А    Ж А Л Б А
от  Димитър Николов Митев, ЕГН xxxxxxxxxx, гр. Пловдив xxxx, ул. xxxxxxxxxxx, като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен адрес в България – гр. Пловдив xxxx, ул. xxxxxxxxxxx
   СРЕЩУ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914 от 16 октомври 2014 г. на Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ –ти състав с председател Мариана Михайлова 
                                Уважаеми върховни съдии,
                                Не съм съгласен с цитираното определение на съдия Мариана Михайлова по дело 1080. За да станат по-ясни мотивите за това несъгласие се налага първо да направя кратък преглед на развитието по казуса за пряката, непосредствена и продължителна във времето дискриминация до момента:                                                                                                                                                          1)     Подадох жалба  Пловдивски административен съд срещу   Решение № 8/ 01.03.2012 г. на Директора на Дирекция „МДТ” –  община Пловдив като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и  ПРЯКО ДИСКРИМИНАЦИОННО. Съдията-докладчик по образуваното адм. дело 1391/2012 г. отказа да разглежда въпроса за пряката дискриминационност и с   писмо до зам. председателя  на ПАС поиска  образуване на ново адм. дело в частта за исканата от нас отмяна на акта като „пряко дискриминационен” и определяне на докладчик. Образувано бе ново адм. дело 2308/2012 г. което бе счетено за изяснено и му бе даден ход по същество на 29.11.2012 г. . Три месеца по-късно, на 28.02.2013 г. с ново определение (№ 647) председателката на състава Татяна Петрова постанови, че „поради наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено”.
                        Това определение бе като гръм от ясно небе. В детските приказки има мотив, при който принцът трябва да изпълни условие да бъде хем на кон, хем пеша, хем бос, хем обут и т.н. Хем пряката дискриминационност е извадена от дело 1391, хем според определението по дело 2308, продължава да  се съдържа в дело 1391!!!  Два месеца преди да бъде прието това приказно определение е постановено РЕШЕНИЕ № 2844/27.12.2012 г. по първоначалното дело 1391, в което няма нито една дума относно жалбата за пряка, преднамерена и продължителна дискриминация. Съвсем логично, след като бе образувано ново дело.
                        В резултат на тази съдебна виртуозност жалбата за пряка, продължителна и преднамерена  дискриминация не бе разгледана по същество нито в едното, нито в другото дело.
                        Подадох частна жалба до ВАС. Образувано бе дело 4432/2013,  по което тричленен състав:     

счете, че в приказната ситуация, пряката дискриминация хем да е извадена от дело 1391, хем да се съдържа в него, няма нищо нередно и с Определение № 5323/16.04.2013 г. потвърди определението на съдия Татяна Петрова от ПАС по дело 2308.
 
                        Само за пълнота посочвам, че въпреки разпоредбата на ЗМДТ, че ТБО се определя в зависимост от количеството на сметта и въпреки установеното с неоспорена от ответника съдебно-икономическа експертиза, че в нежилищния имот на И.Д.Х. не се генерират отпадъци, жалбата за незаконосъобразност на определената ТБО за имота бе отхвърлена и бе оставено в сила Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив за нейното определяне на база 5,5 промила от данъчната оценка вместо да бъде равна на 0. Решението на ПАС по дело 1391 бе оставено в сила от ВАС по адм. дело № 1910/2013 – с решение 9945  на тричленен състав:
 

 
 
                        Тъй като в решенията и определенията по трите цитирани дела няма становище по същността на спора – дали е налице пряка дискриминация от страна на ДМДТ – Пловдив при определяне размера на ТБО за нежилищния имот, опитах да потърся защита чрез жалба по същия казус до РС Пловдив, в която описах всички перипетии по казуса в системата на Административния съд. РС Пловдив постанови, въпреки че нямах имуществени претенции спрямо ДМДТ Пловдив, че делото е подсъдно на АС Пловдив и го препрати за разглеждане от него. Частната ми жалба до ОС Пловдив бе със същия резултат – потвърдено бе становището на РС.
                        Делото в крайна сметка бе препратено в АС Пловдив. По образуваното ново дело 1080/2014 г. съдия Мариана Михайлова се произнесе само за една седмица след откритото заседание с  Определение за прекратяване на делото.
 Мотиви:
„В административен съд гр.Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд.
Изложеното до тук обосновава извода, че претенцията, заявена от И.Д.Х. по настоящото дело за отмяна на решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“, като пряко дискриминационно и претенциите по цитираните по-горе административни дела, по които има влезли в сила съдебни актове са идентични.
При това положение, и поради наличието на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание исковата претенция в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено (курсивът мой – ДМ) съгласно чл.299 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК”
От горецитираното разбрах, че след като пет съдебни състава от АС, РС, ОС и ВАС с формални мотиви (включително абсурдни такива, като изваждането на казуса от дело 1391 и приемането, че той продължава да се съдържа в това дело) отказаха да разгледат казуса по същество дали е налице дискриминация или не спрямо ИДХ, спорът е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. СИГУРНО СЪМ НЕДОСТАТЪЧНО ГРАМОТЕН, ЗАЩОТО НЕ УСПЯХ ДА ОТКРИЯ РЕШЕНИЕ ЧЕ Е ИЛИ ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪЩЕРЯ МИ ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН ОТ СТРАНА НА ДМДТ – ПЛОВДИВ.
 
                „Само за пълнота в случая следва още да се добави и това, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ при обжалване на администпративните актове е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/ /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./, като такава преценка вече е извършена от административния съд в рамките на адм.дело № 1391/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив”.
                                Това е записала съдия Мариана Михайлова. Тя счита, че дори и след като е  от дело 1391 е изваден въпроса за пряката дискриминационност, без след това да спомене дори един път това понятие, съдия Здравка Диева все пак се е произнесла в рамките на същото това дело и поради това претенцията на ищцата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Уникално! Отказвам да правя коментар, защото той би бил твърде нелицеприятен.
                        Изложеното до тук очертава първия мотив, поради който не съм съгласен с цитираното Определение на съдия Мариана Михайлова. След като в нито едно от цитираните решения и определяния на АС и ВАС няма изразена позиция дали прилагането от ДМДТ – Пловдив на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка при определянето на ТБО за недвижимия нежилищен имот на жалбоподателката в сравнение с промилите, прилагани при определяне на ТБО за жилищните имоти, не може да се приеме, че съдебният спор е решен по същество.
                        По-нататък в мотивите си съдия М. Михайлова е записала, че „изложените от ищцата твърдения и формулирания петитум сочат, че същата твърди неравенство в третирането от страна на ответната администрация при определяне на ТБО за собствения и недвижим имот и претендира репарация на причинените й от това имуществени вреди,…”.
                        Горният текст съдържа едно вярно и едно невярно твърдение. Вярното е, че се претендира неравенство в третирането., но не е вярно че се претендира репарация за причинени имуществени вреди. Претендира се  привеждане на съдържанието на оспорваното Решение № 8 на ДМДТ в съответствие с изискванията на Закона за защита срещу дискриминация и не се търси никаква репарация за никакви имуществени вреди.
                        На базата на това произволно и невярно тълкуване на претенцията на И.Д.Х. спрямо ответника съдия Михайлова стига до извод, че „така предявената искова претенция е процесуално недопустима, за да бъде разгледана по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди, вр. чл. 203 и сл. АПК.”
             Съдия Михайлова правилно посочва, че „В Глава четвърта от Закон за защита от дискриминация е регламентиран подробно редът за осъществяване на такава защита – в производство пред Комисията (Раздел I) или пред Съда (Раздел II). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране разполагат с възможността да изберат способа на защита. И двете производства са приложими за всички случаи на дискриминация, срещу всички субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Единствената разлика между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпени вреди, каквато възможност е предоставена на Съда”.
             След това обаче е стигнала до неправилния извод, че  „прилагането на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. задължително е предпоставено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация (курсивът мой, Д.М.), в рамките на което, с влязъл в законна сила административен акт по чл. 65 от същия закон е бил установен случай на дискриминация”.
             Във връзка със случая посетих Комисията за защита от дискриминация и получих консултация, в смисъл че,
             а) както можеше да се очаква,  не е задължително предварително да има решение на Комисията по даден казус за да се произнесе и съдът по него.
             б) съдът не е длъжен да се съобрази с решението на Комисията, тъй като тя е държавен орган, а не съд.
             в) с оглед облекчаване и разтоварване на работата на съдилищата, честа практика е съдът да препраща към Комисията случаи за разрешаване.
             По смисъла на подточка в) съдебните състави  по дело 1391 в ПАС, по дело 2308 в ПАС, по дело 4432/2013, РС и ОС Пловдив, както и съдия Михайлова по оспорваното с тази частна жалба нейно определение по дело 1080/2014 са могли да препратят казуса към Комисята за защита от дискриминация.
             Нещо повече – пред всички съдебни състави, както и пред ответника Дирекция МДТ – Пловдив съм посочил съществуването на Решение № 113 от 2011 г., в което по аналогична жалба на засегнати от аналогични действия лица от София, Комисията се е произнесла със становище, че практиката за определяне на ТБО чрез различни промили върху данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти имоти е форма на пряка дискриминация според типа собственост.  
 
             Независимо от това съдия Михайлова е записала в мотивите си за прекратяване на делото: „По делото нито се твърди, нито се установяват данни за сезиране на Комисията за защита от дискриминация от страна на Х., с искане за установяване нарушение по смисъла на ЗЗДискр., във връзка с твърдението за наличие на дискриминация по отношение на ищцата”.
             Да, Комисията не е сезирана от нас по конкретния случай. Въпросът е трябваше ли да бъде сезирана след наличието на нейно решение по абсолютно идентичен случай за прилагане на различни промили при определяне на ТБО за жилищни и нежилищни имоти? И още – можеше ли всички съдебни състави, които са сезирани от нас (да не говорим, че те са служебно задължени да установят наличието на това решение) за наличието на такова решение, да се съобразят с него?
             Очевидно е могло, но у мен се формира впечатление, че съдът във всичките шест случаи до момента е търсил (не знам защо) формални причини да не се произнесе по същество дали е налице дискриминационна практика от ДМДТ срещу жалбоподателката  или не е.
             Гореизложеното очертава втория мотив, поради който възразявам срещу определението на ПАС по дело 10802014 г.
 
             Третият мотив, поради който възразявам е че с оспорваното определение   съдия Михайлова демонстрира отказ от произнасяне  по посочените в дело 1080/2014 нови примери за дискриминация, които не бяха налице в предишните дела. Става въпрос за:
 

1.                         „Във връзка с дело № 1391/2012 по описа на ПАС, съдът определи вещо лице и разпореди извършването на съдебно-икономическа експертиза за количеството на генерираните отпадъци. Заключението на експертизата е, че в обекта не се генерират никакви отпадъци. С тази експертиза количеството на отпадъците е определено, заключението на експертизата не бе оспорено от Дирекция „МДТ”,  но независимо от това същата определя ТБО за 2013 г. отново в промили от данъчната оценка на имота. Т.е. Дирекция МДТ е нарушила  чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено. Това нарушение поставя ИДХ в по-неблагоприятно положение в сравнение с предвиденото по ЗМДТ и Наредбата на Общинския съвет Пловдив и налага извода, че пряката дискриминация е осъществявана от ответника съзнателно и преднамерено.”

Във връзка с това в петитума на жалбата ни по дело 1080 е записано  искане съдът да задължи ДМДТ Пловдив:
б) да определи ТБО за 2013 г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ  положение, че ТБО се определя според количеството на генерирания отпадък. 
ОСПОРВАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ СЪДИЯТА НЕ Е ИМАЛ  ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ТОЗИ НОВ ПРИМЕР ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ И СЪОТВЕТНОТО ИСКАНЕ В ПЕТИТУМА НА ЖАЛБАТА!!! МОЖЕ БИ ПО ПРИМЕРА НА СЪДИЯ ТАТЯНА ПЕТРОВА ПО ДЕЛО 2308 СЪДИЯ МИХАЙЛОВА Е СЧЕЛА, ЧЕ И ТОЗИ ПРИМЕР ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ  СЕ СЪДЪРЖА В ДЕЛО 1391/2012 ВЪПРЕКИ ПО-КЪСНАТА СИ ПОЯВА ВЪВ ВРЕМЕТО?!?
                В заключение още един пример, който е като черешката на тортата:
                             В решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г е записано:  „… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоражадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
                        Поучен от цитираното становище на ВАС и във връзка със заключението на съдебно-икономическата експертиза, че в обекта, собственост на жалбоподателката, не се генерират отпадъци, подадох декларация 13 П 8831/12.08.2013 до Дирекция МДТ,
           „че в следващите години, считано  от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на  отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин  Геров 30 в гр. Пловдив.            В отговор на подадената декларация получих писмо, изх. № 13 П 8831/21.08.2013 подписано от директорката на дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова, с което бях уведомен,  че за да бъде уважена декларацията ми следва  да представя документи, че са спряни токът и водата в имота.
         Във връзка с това писмо повторно посочих, че  обектът се ползва, поради което не мога да представя документи за спряни ток и вода  и повторно декларирах отказа си да ползвам услугата по сметосъбирането, като припомних отново становището на ВАС.  
 „Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота.” 
Оказа се обаче, че за ръководителката на Дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова становището на ВАС по цитираното дело няма никакво значение и за 2014 г. отново получих съобщение за дължима ТБО, определена отново дискриминационно.
                        В петитума на жалбата по дело 1080/2014 по този повод е записано искане съдът да задължи Дирекция „МДТ”:
в) да приеме и уважи декларацията ми за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената за недвижимия имот на И.Д. Хоусен  ТБО за 2014 г.
ОБЖАЛВАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДИЯ М. МИХАЙЛОВА ПО ДЕЛО 1080/2014 Г.  СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ ТЯ НЕ Е ИМАЛА ЖЕЛАНИЕ ДА  КРЕДИТИРА ДОРИ СТАНОВИЩЕТО НА ВАС ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОДАМ ДЕКЛАРАЦИЯ И НЕ Е ЗАДЪЛЖИЛА ДМДТ – ПЛОВДИВ ДА ПРИЕМЕ ДЕКЛАРАЦИЯТА МИ ЗА ОТКАЗ ОТ ПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА. ЗАЩО Е ИГНОРИРАЛА ЦИТИРАНОТО В ЖАЛБАТА МИ СТАНОВИЩЕ НА ВАС, АЗ НЕ ЗНАМ.
                        Уважаеми върховни съдии,
                                въз основа основа на гореизложените факти и обстоятелства, предвид липсата на произнасяне по същество дали е налице  пряка дискриминация срещу Ивана Димитрова Хоусен от страна на Дирекция „Местни данъци и такси”при определянето на ТБО за недвижимия й нежилищен имот на ул. Константин Геров” 30 в Пловдив, 
                                                                                М  О  Л  Я
да отмените ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914 от 16 октомври 2014 г. на Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ –ти състав с председател Мариана Михайлова  по административно дело 1080 по описа за 2014 г. на същия съд. Досегашните разглеждания на казуса  създават у мен обосновано впечатление за необективност, зависимост и пристрастност на Пловдивски административен съд, поради което моля ВИЕ  да се произнесете по същността на спора:

1. Дали е налице пряка дискриминация от страна на ДМДТ – Пловдив срещу Ивана Димитрова Хоусен при определяне на „такса битови отпадъци” за недвижимия  нежилищен имот на ул. „Константин ГЕРОВ” 30 – Пловдив на базата на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка в сравнение с промилите, използвани за същата цел при жилищните имоти.
2. Дали е налице  пряка дискриминация срещу жалбоподателката при определяне на ТБО за 2013 г. в промили от данъчната оценка, а не според количеството на отпадъците съгласно разпоредбата на ЗМДТ и на  чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено, при положение че количеството на отпадъците, генерирани в нежилищния имот е определено със заключение на съдебно-икономическа експертиза като равно на нула?
3. Дали е налице пряка дискриминация от ДМДТ – Пловдив по отношение на жалбоподателката при определяне  на ТБО за нежилищния имот за 2014 г. отново в по-високи промили от данъчната оценка след двукратно подадена декларация  за отказ от ползване на услугата, подадена във връзка решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 и заключение на съдебно-икономическа експертиза?

23.11.2014 нг.                                                                  С уважение:………………………………….
Пловдив.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 9914

гр. Пловдив,  16.10.  2014 год.

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 
 
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
 
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА а.х.дело № 1080 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с искова молба подадена пред районен съд гр.Пловдив от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М., с която е предявен иск с посочена в същия правна квалификация чл. 71 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да отстрани елементите на дискриминация при определяне на такса битови отпадъци за нежилищния имот на  И.Д.Х. за периода от 2006 год. до 2013 год. и да бъде осъден ответника да възстанови направените от ищцата съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
С определение № 12200 от 26.06.2013г. на състав на Пловдивски районен съд е приел, че искът не му е подсъден и е прекратил производството, като е изпратил исковата молба по подсъдност на Административен съд Пловдив, с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗД в която попада настоящият случай.
Във връзка с изложеното е образувано и производството по настоящото дело.
От страна на ответника по делото – Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е депозирано становище за процесуална недопустимост на предявеният иск, по смисъла на чл.299 от ГПК, тъй като спорът, предмет на настоящото дело е разрешен с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и не може да бъде пререшаван. В тази насока ответникът се позовава на влезли в сила съдебни актове по  адм.дело № 1391/2012г. и адм.дело № 2308/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Алтернативно се застъпва становище за неоснователност на иска, който като такъв следва да бъде оставен без уважение.
С оглед възражението на ответника (л.32 и сл. от делото) е указано на ищцата да уточни исковата си претенция, в смисъл, да уточни дали претенцията й по отношение на ответника е насочена единствено по отношение на решение № 8/10.03.2012г. Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и начинът на определяне на такса за битови отпадъци за процесния нежилищен имот за 2006г. – 2010г. (в какъвто смисъл са влезлите в сила съдебни актове) и/или претенцията й е насочена срещу дискриминационно третиране по отношение на начина на определяне на таксата за битови отпадъци за процесния нежилищен имот за периода 2011г., 2012г. и 2013г. С оглед указанията на съда е постъпило уточнение от ищцата (л.64 и сл. от делото) в следния смисъл :  Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси„ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8 /10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г.; да се осъди ответника да възстанови неправените съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
Пловдивският административен съд, като обсъди процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така предявената искова молба е процесуално недопустима. Съображенията в тази насока са следните:
 На първо място следва в случая да се констатира, че претенцията на И.Д.Х. в частта й относно искането за отмяна на решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив относно определената такса за битови отпадъци за периода 2006г. – 2010г. като пряко дискриминационно е процесуално недопустима на следното основание.
От данните по делото се установява, че между същите страни и на същото основание в Административен съд гр.Пловдив е образувано адм.дело № 1391/2012г., приключило с Решение № 2844/27.12.2012г., с което е отхвърлена жалбата на И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. против Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011г., потвърден с решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г., размер на задължението съобразно частични вноски за погасяване на дължимата такса за битови отпадъци – 529, 01 лв., лихва в размер на 390, 90 лв. /общо 919,91 лв./. Въпросното решение е било предмет на контрол пред Върховен административен съд, по повод на което е образувано адм.дело № 1910/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение, по което с решение № 9945/02.07.2013г. е оставено в сила решение № 2844/27.12.2012г. на Административен съд гр.Пловдив, постановено по адм.дело № 1391/2012г.
 В административен съд гр.Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд.
Изложеното до тук обосновава извода, че претенцията, заявена от И.Д.Х. по настоящото дело за отмяна на решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“, като пряко дискриминационно и претенциите по цитираните по-горе административни дела, по които има влезли в сила съдебни актове са идентични.
  При това положение, и поради наличието на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание исковата претенция в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено съгласно чл.299 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.
 Съгласно чл. 299, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съобразно ал. 2 на същия член повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
 В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК, съгласно която влязлото в сила съдебно решение по оспорването е абсолютна процесуална пречка за повторно оспорване между същите страни и със същия предмет. Макар и възникнало в този случай, правото на иск, респ на  оспорване  се погасява, когато по същото има влязло в сила решение или определение/разпореждане (чл. 299, ал. 1 ГПК вр. с чл. 159, ал. 1, т. 6 АПК). Влезлият в сила съдебен акт, независимо от неговото наименование – решение или акт, с който се слага край на съдебното производство, се ползва със сила на присъдено нещо по разрешения с него въпрос. Възникнал спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, който е приключил с влязъл в сила съдебен акт, не може да бъде пререшаван, а съгласно алинея втора на същия текст повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Понятието „решение“, цитирано в чл. 299, ал. 1 от ГПК и чл.159, т. 6 от АПК е употребено в широк смисъл и безспорно включва в себе си определенията и актовете, с които производството по делото се прекратява / в този смисъл е Определение № 6961 от 3.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2007 г., I о.; Определение № 6366 от 6.07.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2004 г., IV о., и други/.
Само за пълнота в случая следва още да се добави и това, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ при обжалване на администпративните актове е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/ /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./, като такава преценка вече е извършена от административния съд в рамките на адм.дело № 1391/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив.
 По изложените съображения,  претенцията на ищцата в тази й част като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.
 На следващо място в случая следва  да се констатира, че претенцията на ищцата в останалата й част е процесуално недопустима поради следното.
Каза се вече, че с оглед възражението на ответника за недопустимост на исковата молба е указано на ищцата да уточни исковата си претенция. В случая уточнената претенция от ищцата  (л.64 и сл.) е в идентичен смисъл с първоначално заявена такава с исковата молба, като съдът намира, че в случая се касае за претенция, попадаща в хипотезата на чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминацията. В този смисъл следва да се посочи, че изложените от ищцата твърдения и формулирания петитум сочат, че същата твърди неравенство в третирането от страна на ответната администрация при определяне на ТБО за собствения и недвижим имот и претендира репарация на причинените й от това имуществени вреди, а не въвежда обстоятелства, съставляващи самостоятелно основание на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото не атакува като незаконосъобразни актове или действия на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
В случая обаче така предявената искова претенция е процесуално недопустима, за да бъде разгледана по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди, вр. чл. 203 и сл. АПК. Съображенията в тази насока са следните:
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иск по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация. (В този смисъл е трайно установената практика на Върховния административен съд на Република България – Определение № 14115/23.11.2010 г. по адм. дело № 3874/2010 г. на ВАС; Решение № 2545/2009 г. по адм. дело № 14069/2008 г. на ВАС; Определение № 9302 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 6743/2011 г. на ВАС, VІІ отделение; Определение № 6346/09.05.2011 г. по адм. дело № 5788/2011 г. на ВАС, VІІ отделение; Определение № 956/21.01.2013 г. по адм. дело № 822/2013 г. на ВАС, VІІ отделение, и др.)
В Глава четвърта от Закон за защита от дискриминация е регламентиран подробно редът за осъществяване на такава защита – в производство пред Комисията (Раздел I) или пред Съда (Раздел II). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране разполагат с възможността да изберат способа на защита. И двете производства са приложими за всички случаи на дискриминация, срещу всички субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Единствената разлика между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпени вреди, каквато възможност е предоставена на Съда.
Репарирането на вреди може да бъде реализирано по реда на чл. 74 ЗЗДискр. Имайки предвид цитираните норми следва да се приеме, че прилагането на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. задължително е предпоставено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което, с влязъл в законна сила административен акт по чл. 65 от същия закон е бил установен случай на дискриминация. Тогава, когато дискриминацията е извършена в резултат на издаден административен акт, или е причинена от действия/бездействия на органи на Държавата или на общините, искът за обезщетяване на вредите се предявява пред административен съд, по реда на чл. 1 ЗОДОВ. В тази хипотеза на преценяване от административните съдилища подлежи, причинени ли са вреди, които да са в пряка причинна връзка с доказания от Комисията случай на дискриминационно отношение, по смисъла на ЗЗДискр. Нормата на чл. 74, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗДискр. е специална по отношение тази на чл. 204, ал. 4 АПК. Касае се за актове, действия/бездействия, законосъобразността на които следва да бъде преценявана през призмата на ЗЗДискр., а именно Комисията за защита от дискриминация е независимият специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, на която Законът е възложил осъществяването на контрол по прилагането и спазването му (чл. 40, ал. 1, ал. 2). По делото нито се твърди, нито се установяват данни за сезиране на Комисията за защита от дискриминация от страна на Х., с искане за установяване нарушение по смисъла на ЗЗДискр., във връзка с твърдението за наличие на дискриминация по отношение на ищцата. Процесуалната допустимост на исковата молба е задължителна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. Проверката за такава допустимост Съдът извършва служебно при всяко положение на делото. Установяването на недопустимост е основание исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.
 Крайният извод, който се налага е, че исковата молба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.
  Изложеното налага определението, с което е даден ход по същество на правния спор да бъде отменен.
 Така мотивиран, Пловдивският административен съд,
 
 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 
 
ОТМЕНЯ определение от 09.10.2014 г. за даване ход на делото по съществото на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. искова молба за следните искови претенции : да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси„ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г.; да се осъди ответника да възстанови неправените съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1080/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд.
 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщението до страните.
 
 
 
 
 
 
 
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: