Частна жалба до Върховен административен съд срещу определение за прекратяване на дело 1080/2014 г.
Чрез Административен съд гр. Пловдив до Върховен административен съд гр. София
Ч А С Т Н А Ж А Л Б А
от Димитър Николов Митев, ЕГН xxxxxxxxxx, гр. Пловдив xxxx, ул. xxxxxxxxxxx, като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен адрес в България – гр. Пловдив xxxx, ул. xxxxxxxxxxx
СРЕЩУ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914 от 16 октомври 2014 г. на Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ –ти състав с председател Мариана Михайлова
Уважаеми върховни съдии,
Не съм съгласен с цитираното определение на съдия Мариана Михайлова по дело 1080. За да станат по-ясни мотивите за това несъгласие се налага първо да направя кратък преглед на развитието по казуса за пряката, непосредствена и продължителна във времето дискриминация до момента: 1) Подадох жалба Пловдивски административен съд срещу Решение № 8/ 01.03.2012 г. на Директора на Дирекция „МДТ” – община Пловдив като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРЯКО ДИСКРИМИНАЦИОННО. Съдията-докладчик по образуваното адм. дело 1391/2012 г. отказа да разглежда въпроса за пряката дискриминационност и с писмо до зам. председателя на ПАС поиска образуване на ново адм. дело в частта за исканата от нас отмяна на акта като „пряко дискриминационен” и определяне на докладчик. Образувано бе ново адм. дело 2308/2012 г. което бе счетено за изяснено и му бе даден ход по същество на 29.11.2012 г. . Три месеца по-късно, на 28.02.2013 г. с ново определение (№ 647) председателката на състава Татяна Петрова постанови, че „поради наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено”.
Това определение бе като гръм от ясно небе. В детските приказки има мотив, при който принцът трябва да изпълни условие да бъде хем на кон, хем пеша, хем бос, хем обут и т.н. Хем пряката дискриминационност е извадена от дело 1391, хем според определението по дело 2308, продължава да се съдържа в дело 1391!!! Два месеца преди да бъде прието това приказно определение е постановено РЕШЕНИЕ № 2844/27.12.2012 г. по първоначалното дело 1391, в което няма нито една дума относно жалбата за пряка, преднамерена и продължителна дискриминация. Съвсем логично, след като бе образувано ново дело.
В резултат на тази съдебна виртуозност жалбата за пряка, продължителна и преднамерена дискриминация не бе разгледана по същество нито в едното, нито в другото дело.
Подадох частна жалба до ВАС. Образувано бе дело 4432/2013, по което тричленен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОВКА ДРАЖЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТАНЯ ВАЧЕВА ИВАН РАДЕНКОВ |
счете, че в приказната ситуация, пряката дискриминация хем да е извадена от дело 1391, хем да се съдържа в него, няма нищо нередно и с Определение № 5323/16.04.2013 г. потвърди определението на съдия Татяна Петрова от ПАС по дело 2308.
Само за пълнота посочвам, че въпреки разпоредбата на ЗМДТ, че ТБО се определя в зависимост от количеството на сметта и въпреки установеното с неоспорена от ответника съдебно-икономическа експертиза, че в нежилищния имот на И.Д.Х. не се генерират отпадъци, жалбата за незаконосъобразност на определената ТБО за имота бе отхвърлена и бе оставено в сила Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив за нейното определяне на база 5,5 промила от данъчната оценка вместо да бъде равна на 0. Решението на ПАС по дело 1391 бе оставено в сила от ВАС по адм. дело № 1910/2013 – с решение 9945 на тричленен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОВКА ДРАЖЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВАН РАДЕНКОВ СОНЯ ЯНКУЛОВА |
Тъй като в решенията и определенията по трите цитирани дела няма становище по същността на спора – дали е налице пряка дискриминация от страна на ДМДТ – Пловдив при определяне размера на ТБО за нежилищния имот, опитах да потърся защита чрез жалба по същия казус до РС Пловдив, в която описах всички перипетии по казуса в системата на Административния съд. РС Пловдив постанови, въпреки че нямах имуществени претенции спрямо ДМДТ Пловдив, че делото е подсъдно на АС Пловдив и го препрати за разглеждане от него. Частната ми жалба до ОС Пловдив бе със същия резултат – потвърдено бе становището на РС.
Делото в крайна сметка бе препратено в АС Пловдив. По образуваното ново дело 1080/2014 г. съдия Мариана Михайлова се произнесе само за една седмица след откритото заседание с Определение за прекратяване на делото.
Мотиви:
„В административен съд гр.Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд.
Изложеното до тук обосновава извода, че претенцията, заявена от И.Д.Х. по настоящото дело за отмяна на решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“, като пряко дискриминационно и претенциите по цитираните по-горе административни дела, по които има влезли в сила съдебни актове са идентични.
При това положение, и поради наличието на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание исковата претенция в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено (курсивът мой – ДМ) съгласно чл.299 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК”
От горецитираното разбрах, че след като пет съдебни състава от АС, РС, ОС и ВАС с формални мотиви (включително абсурдни такива, като изваждането на казуса от дело 1391 и приемането, че той продължава да се съдържа в това дело) отказаха да разгледат казуса по същество дали е налице дискриминация или не спрямо ИДХ, спорът е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. СИГУРНО СЪМ НЕДОСТАТЪЧНО ГРАМОТЕН, ЗАЩОТО НЕ УСПЯХ ДА ОТКРИЯ РЕШЕНИЕ ЧЕ Е ИЛИ ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪЩЕРЯ МИ ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН ОТ СТРАНА НА ДМДТ – ПЛОВДИВ.
„Само за пълнота в случая следва още да се добави и това, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ при обжалване на администпративните актове е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/ /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./, като такава преценка вече е извършена от административния съд в рамките на адм.дело № 1391/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив”.
Това е записала съдия Мариана Михайлова. Тя счита, че дори и след като е от дело 1391 е изваден въпроса за пряката дискриминационност, без след това да спомене дори един път това понятие, съдия Здравка Диева все пак се е произнесла в рамките на същото това дело и поради това претенцията на ищцата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Уникално! Отказвам да правя коментар, защото той би бил твърде нелицеприятен.
Изложеното до тук очертава първия мотив, поради който не съм съгласен с цитираното Определение на съдия Мариана Михайлова. След като в нито едно от цитираните решения и определяния на АС и ВАС няма изразена позиция дали прилагането от ДМДТ – Пловдив на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка при определянето на ТБО за недвижимия нежилищен имот на жалбоподателката в сравнение с промилите, прилагани при определяне на ТБО за жилищните имоти, не може да се приеме, че съдебният спор е решен по същество.
По-нататък в мотивите си съдия М. Михайлова е записала, че „изложените от ищцата твърдения и формулирания петитум сочат, че същата твърди неравенство в третирането от страна на ответната администрация при определяне на ТБО за собствения и недвижим имот и претендира репарация на причинените й от това имуществени вреди,…”.
Горният текст съдържа едно вярно и едно невярно твърдение. Вярното е, че се претендира неравенство в третирането., но не е вярно че се претендира репарация за причинени имуществени вреди. Претендира се привеждане на съдържанието на оспорваното Решение № 8 на ДМДТ в съответствие с изискванията на Закона за защита срещу дискриминация и не се търси никаква репарация за никакви имуществени вреди.
На базата на това произволно и невярно тълкуване на претенцията на И.Д.Х. спрямо ответника съдия Михайлова стига до извод, че „така предявената искова претенция е процесуално недопустима, за да бъде разгледана по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди, вр. чл. 203 и сл. АПК.”
Съдия Михайлова правилно посочва, че „В Глава четвърта от Закон за защита от дискриминация е регламентиран подробно редът за осъществяване на такава защита – в производство пред Комисията (Раздел I) или пред Съда (Раздел II). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране разполагат с възможността да изберат способа на защита. И двете производства са приложими за всички случаи на дискриминация, срещу всички субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Единствената разлика между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпени вреди, каквато възможност е предоставена на Съда”.
След това обаче е стигнала до неправилния извод, че „прилагането на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. задължително е предпоставено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация (курсивът мой, Д.М.), в рамките на което, с влязъл в законна сила административен акт по чл. 65 от същия закон е бил установен случай на дискриминация”.
Във връзка със случая посетих Комисията за защита от дискриминация и получих консултация, в смисъл че,
а) както можеше да се очаква, не е задължително предварително да има решение на Комисията по даден казус за да се произнесе и съдът по него.
б) съдът не е длъжен да се съобрази с решението на Комисията, тъй като тя е държавен орган, а не съд.
в) с оглед облекчаване и разтоварване на работата на съдилищата, честа практика е съдът да препраща към Комисията случаи за разрешаване.
По смисъла на подточка в) съдебните състави по дело 1391 в ПАС, по дело 2308 в ПАС, по дело 4432/2013, РС и ОС Пловдив, както и съдия Михайлова по оспорваното с тази частна жалба нейно определение по дело 1080/2014 са могли да препратят казуса към Комисята за защита от дискриминация.
Нещо повече – пред всички съдебни състави, както и пред ответника Дирекция МДТ – Пловдив съм посочил съществуването на Решение № 113 от 2011 г., в което по аналогична жалба на засегнати от аналогични действия лица от София, Комисията се е произнесла със становище, че практиката за определяне на ТБО чрез различни промили върху данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти имоти е форма на пряка дискриминация според типа собственост.
Независимо от това съдия Михайлова е записала в мотивите си за прекратяване на делото: „По делото нито се твърди, нито се установяват данни за сезиране на Комисията за защита от дискриминация от страна на Х., с искане за установяване нарушение по смисъла на ЗЗДискр., във връзка с твърдението за наличие на дискриминация по отношение на ищцата”.
Да, Комисията не е сезирана от нас по конкретния случай. Въпросът е трябваше ли да бъде сезирана след наличието на нейно решение по абсолютно идентичен случай за прилагане на различни промили при определяне на ТБО за жилищни и нежилищни имоти? И още – можеше ли всички съдебни състави, които са сезирани от нас (да не говорим, че те са служебно задължени да установят наличието на това решение) за наличието на такова решение, да се съобразят с него?
Очевидно е могло, но у мен се формира впечатление, че съдът във всичките шест случаи до момента е търсил (не знам защо) формални причини да не се произнесе по същество дали е налице дискриминационна практика от ДМДТ срещу жалбоподателката или не е.
Гореизложеното очертава втория мотив, поради който възразявам срещу определението на ПАС по дело 10802014 г.
Третият мотив, поради който възразявам е че с оспорваното определение съдия Михайлова демонстрира отказ от произнасяне по посочените в дело 1080/2014 нови примери за дискриминация, които не бяха налице в предишните дела. Става въпрос за:
- „Във връзка с дело № 1391/2012 по описа на ПАС, съдът определи вещо лице и разпореди извършването на съдебно-икономическа експертиза за количеството на генерираните отпадъци. Заключението на експертизата е, че в обекта не се генерират никакви отпадъци. С тази експертиза количеството на отпадъците е определено, заключението на експертизата не бе оспорено от Дирекция „МДТ”, но независимо от това същата определя ТБО за 2013 г. отново в промили от данъчната оценка на имота. Т.е. Дирекция МДТ е нарушила чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено. Това нарушение поставя ИДХ в по-неблагоприятно положение в сравнение с предвиденото по ЗМДТ и Наредбата на Общинския съвет Пловдив и налага извода, че пряката дискриминация е осъществявана от ответника съзнателно и преднамерено.”
Във връзка с това в петитума на жалбата ни по дело 1080 е записано искане съдът да задължи ДМДТ Пловдив:
б) да определи ТБО за 2013 г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството на генерирания отпадък.
ОСПОРВАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ СЪДИЯТА НЕ Е ИМАЛ ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ТОЗИ НОВ ПРИМЕР ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ И СЪОТВЕТНОТО ИСКАНЕ В ПЕТИТУМА НА ЖАЛБАТА!!! МОЖЕ БИ ПО ПРИМЕРА НА СЪДИЯ ТАТЯНА ПЕТРОВА ПО ДЕЛО 2308 СЪДИЯ МИХАЙЛОВА Е СЧЕЛА, ЧЕ И ТОЗИ ПРИМЕР ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ СЕ СЪДЪРЖА В ДЕЛО 1391/2012 ВЪПРЕКИ ПО-КЪСНАТА СИ ПОЯВА ВЪВ ВРЕМЕТО?!?
В заключение още един пример, който е като черешката на тортата:
В решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г е записано: „… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоражадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Поучен от цитираното становище на ВАС и във връзка със заключението на съдебно-икономическата експертиза, че в обекта, собственост на жалбоподателката, не се генерират отпадъци, подадох декларация 13 П 8831/12.08.2013 до Дирекция МДТ,
„че в следващите години, считано от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. В отговор на подадената декларация получих писмо, изх. № 13 П 8831/21.08.2013 подписано от директорката на дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова, с което бях уведомен, че за да бъде уважена декларацията ми следва да представя документи, че са спряни токът и водата в имота.
Във връзка с това писмо повторно посочих, че обектът се ползва, поради което не мога да представя документи за спряни ток и вода и повторно декларирах отказа си да ползвам услугата по сметосъбирането, като припомних отново становището на ВАС.
„Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота.”
Оказа се обаче, че за ръководителката на Дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова становището на ВАС по цитираното дело няма никакво значение и за 2014 г. отново получих съобщение за дължима ТБО, определена отново дискриминационно.
В петитума на жалбата по дело 1080/2014 по този повод е записано искане съдът да задължи Дирекция „МДТ”:
в) да приеме и уважи декларацията ми за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената за недвижимия имот на И.Д. Хоусен ТБО за 2014 г.
ОБЖАЛВАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДИЯ М. МИХАЙЛОВА ПО ДЕЛО 1080/2014 Г. СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ ТЯ НЕ Е ИМАЛА ЖЕЛАНИЕ ДА КРЕДИТИРА ДОРИ СТАНОВИЩЕТО НА ВАС ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОДАМ ДЕКЛАРАЦИЯ И НЕ Е ЗАДЪЛЖИЛА ДМДТ – ПЛОВДИВ ДА ПРИЕМЕ ДЕКЛАРАЦИЯТА МИ ЗА ОТКАЗ ОТ ПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА. ЗАЩО Е ИГНОРИРАЛА ЦИТИРАНОТО В ЖАЛБАТА МИ СТАНОВИЩЕ НА ВАС, АЗ НЕ ЗНАМ.
Уважаеми върховни съдии,
въз основа основа на гореизложените факти и обстоятелства, предвид липсата на произнасяне по същество дали е налице пряка дискриминация срещу Ивана Димитрова Хоусен от страна на Дирекция „Местни данъци и такси”при определянето на ТБО за недвижимия й нежилищен имот на ул. Константин Геров” 30 в Пловдив,
М О Л Я
да отмените ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914 от 16 октомври 2014 г. на Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ –ти състав с председател Мариана Михайлова по административно дело 1080 по описа за 2014 г. на същия съд. Досегашните разглеждания на казуса създават у мен обосновано впечатление за необективност, зависимост и пристрастност на Пловдивски административен съд, поради което моля ВИЕ да се произнесете по същността на спора:
- Дали е налице пряка дискриминация от страна на ДМДТ – Пловдив срещу Ивана Димитрова Хоусен при определяне на „такса битови отпадъци” за недвижимия нежилищен имот на ул. „Константин ГЕРОВ” 30 – Пловдив на базата на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка в сравнение с промилите, използвани за същата цел при жилищните имоти.
- Дали е налице пряка дискриминация срещу жалбоподателката при определяне на ТБО за 2013 г. в промили от данъчната оценка, а не според количеството на отпадъците съгласно разпоредбата на ЗМДТ и на чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено, при положение че количеството на отпадъците, генерирани в нежилищния имот е определено със заключение на съдебно-икономическа експертиза като равно на нула?
- Дали е налице пряка дискриминация от ДМДТ – Пловдив по отношение на жалбоподателката при определяне на ТБО за нежилищния имот за 2014 г. отново в по-високи промили от данъчната оценка след двукратно подадена декларация за отказ от ползване на услугата, подадена във връзка решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 и заключение на съдебно-икономическа експертиза?
23.11.2014 нг. С уважение:………………………………….
Пловдив.