Размисли по пътя към Европа

До г-жа Люба Кулезич
водеща на предаването „На светло”
Нова телевизия
Уважаема госпожо Кулезич,
Гледам с голям интерес предаването, което водите. И много ми се иска в него да се появи темата за една мащабна гавра със закона и милиони български граждани, която отсъства от медийното пространство и политическата кампания преди изборите.
Вероятно си спомняте, че през 2006 г. собствениците на автомобили в България бяха пришпорени ускорено да пререгистрират автомобилите си и да сменят регистрационните им табели. Кампанията бе в изпълнение на Наредба І – 45 на МВР, приета при правителството на Костов през 2000-та година. По предложение на Меглена Кунева и Пламен Орешарски, министри в правителството на Станишев и тройната коалиция, бе определен краен срок за пререгистрацията до 31 март. Заформиха се многодневни опашки пред пунктовете на КАТ. После срокът бе удължен до 31 май 2006 г.
Хората се редяха по опашките, (някои предпочитаха да дадат по 100 лв.допълнително на „наши фирми” за пререгистраця без чакане на опашка), а икономиката на страната и хората търпяха загуби. По официални данни от 01.01.2006 г. до 28.05.2006 г. са пререгистрирани 608 013 автомобила. При средно три денонощия чакане на опашка. Което означава един милион и осемстотин хиляди човекодни загуба за производството. Един зает в икономиката тогава произвеждаше около 60 лв. брутен продукт средно. Или загубата от непроизвенен продукт е над 100 милиона лева. Без да броим загубите от чакането по опашките на около 150 000 души, които през този период са направили първа регистрация на автомобилите си. А позорната, единствена в света кампания продължи и през следващите месеци и години.
Днес мнозинството от хората все още си мислят, че правителството е искало да понапълни бюджета. Така наивно реагира и Цветан Цветанов при разговор с мен през 2007 г. Начинът на употреба на приходите от пререгистрацията (освен покриването на разходите за самата пререгистрация) бе засекретен.
Обърнете внимание върху следните факти:
1.Съгласно чл. 141 на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) регистрацията на автомобилите е БЕЗСРОЧНА. Ако притежавате автомобил, погледнете в неговия регистрационен талон и ще се убедите, че там е записано същото. С наредба законът бе елиминиран и регистрацията бе направена срочна. Днес различните видове опозиция неистово пледира за законност и справедливост, но не иска да се върне към този факт.
2. Освен това съгласно Закона за стандартизацията стандартите в Република България се прилагат доброволно. Но това не бе взето предвид и хората бяха принудени да подменят регистрационните табели, защото не отговаряли на новия стандарт (с трикольора отгоре вляво).
3. Правителството и медиите внушаваха лъжата, че пререгистрацията е изискване на ЕС. Мнозинството българи и до днес вярват, че без нови номера не са можели да пътуват в ЕС.
4. Пререгистрацията бе извършена на тройно по-висока цена в сравнение с цената за регистрация на автомобил в Германия например.
Бих могъл да продължа още с изброяването на факти, но мисля, че и горепосочените са достатъчни.
Имайки предвид ролята на Меглена Кунева в тази страмна история, аз и написах писмо след едно нейно интервю във в-к „24 часа”. http://mitev.eu/?p=2957 След дълго чакане аз изпратих писмото на всичките нейни сътрудници в кандидатпрезидентската и кампания и тогава получих отговор лично от нея. http://mitev.eu/?p=2948 . Възмутен от лъжите и манипулациите, съдържащи се в този отговор, аз написах и изпратих второ писмо. http://mitev.eu/?p=2942 . Повече от година и половина отговор на второто писмо нямам.
Днес ежедневно г-жа Кунева и нейната партия облъчва гражданите на България под мотото „Да на нормалността”. Аз мечтая хората, които вярват на нейните послания и са готови да гласуват за нея, да прочетат тази кореспонденция. Пък ако искат след това пак да гласуват за нея и нейната партия.
Сега Станишев и компания атакуват предишното правителство на темата полицейщина. Аз му написах няколко писма, в които го обвиних ,че е клетвопрестъпник. Писмата ги предадох лично на него на 17.06.2011 г. пред Народното събрание. До ден днешен нямам отговор на http://mitev.eu/?p=2808 . Без внимание от политици, медии и правозащитни организации остана колосалната глупост, която той изрече в разговор с 4 избрани журналисти по Канал 1 на БНТ на 15.03.2006 г (21:00 ч). Там той разкритикува държавата, че дълго време не си е вършила работата и не е подменяла номерата на автомобилите. http://mitev.eu/?p=59 Интересно, дали ако БСП спечели изборите държавата ще започне отново да си върши РАБОТАТА. Защото след тази масирана кампания пререгистрираните български автомобили не отговорят на изискванията на Регламент 2411 от 03.11.1998 г. на ЕС. Липсват звездичките като символ на ЕС. Мераклии да рекетират милионите български граждани с нова заповед за пререгистрация ще се намерят. Ще се намери и кой отново да излъже хората, че това е изискване на ЕС.
Аз не пререгистрирах автомобила си съвсем съзнателно. Два пъти ми бяха съставяни актове за старите табели, два пъти съответните РПУ-та не уважиха възраженията ми и издадоха наказателни постановления за глоба и Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка – спиране на автомобила ми от движение. Два пъти две различни районни съдилища – в Габрово и в Карлово отмениха наложените ми санкции като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ. Когато ми съставяха втория акт полицаите въобще не пожелаха да погледнат съдебното решение на габровския РС, което носех със себе си.А по време на делото в Карлово на въпрос от съдията колко акта за същото нарушение е съставил полицаят, който написа и моя акт, отговори: 100 (сто). А колко са били в мащаба на страната? Колко хора са били тормозени от КАТ затова, че управляват законно регистрираните си автомобили, но не са изпълнили противозаконната наредба на МВР? За тази полицейщина днес никой от критиците на ГЕРБ не говори. Парадоксално на пръв поглед, но ГЕРБ също мълчи по темата и се оставя да бъде бит като боксова круша.
В съответствие с чл.1 на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) аз се опитах да осъдя МВР. Пловдивският АС и ВАС не пожелаха да приложат закона и отхвърлиха жалбите ми. Вече трета година как е приета жалбата ми в ЕСПЧ – Страсбург.
Не ми е приятно да съдя България в Страсбург. Поради което опитах да избегна тази стъпка. За предприетите от мен стъпки в тази насока може да получите информация ако прочетете сигнала ми до Цветан Цветанов http://mitev.eu/?p=2980 , както и материалите за делата по Закона за достъп до обществена информация, които се гледаха пред тричленен и после петчленен състав на ВАС.
Можете да прочетете и материалите в категорията „Преди Страсбург” на блога ми www.mitev.eu
Съжалявам че писмото ми стана много дълго. А инак бих могъл да насоча вниманието Ви към много други факти, свързани с темата. В блога ми може да намерите реакциите на Комисията за защита от дискриминация, на Пламен Орешарски, на бившия омбудсман Гиньо Ганев, както и липсата на отговор например от Волен Сидеров, на писмо, което му връчих на 06.09.2012 г.
Ще бъда щастлив ако намерите възможност преди изборите на 12. май темата да бъде поставена във Вашето предаване. Готов съм да участвам сам или в дискусия с опоненти – евентуални защитници на действията, които аз определям като гавра със закона, морала и милиони българи. Гражданите на България заслужават да научат истината за гаврата и рекета, на които бяха подложени.
С най-голямо уважение: Димитър Николов Митев, тел. 0888/704984.
ПП.
Писмото ми до Вас, както и евентуален отговор, ще бъдат публикувани в блога ми.

До г-н Кеворк Кеворкян
водещ на предаването „Всяка неделя”
Нова телевизия.
Уважаеми господин Кеворкян,
Днес, 21.04.2013 година гледах интервюто Ви с господин Минчо Христов, депутат в 40-то народно събрание. Гледах и се размечтах. Размечтах се и се представих, че може би съществува възможност да застана на мястото на господин Христов и да споделя с Вас и зрителите Ви позабравени или неизвестни за широката общественост факти:
По време на правителството на Иван Костов през 2000-та бе приета ведомствена наредба на МВР І – 45. С тази наредба бе определен краен срок за валидността на регистрацията на над 3 милиона автомобила в Република България. Този краен срок бе фиксиран в споменатата наредба на МВР въпреки че съгласно чл. 141 на Закона за движение по пътищата регистрацията на автомобилите е безсрочна (с изключение на регистрацията при временен внос).
Приет бе график за пререгистрацията и смяната на регистрационните табели. Костов и правителството му паднаха от власт. Наследилият го на правителственото кормило Симеон Сакскобурготски очевидно бе зает повече с горите, дворците и апетитната хапка за приватизиране БТК, така че не си даваше много зор да изпълнява цитираната наредба.
През 2005 г. на власт дойде правителството на тройната коалиция с премиер С. Станишев. По предложение на министрите Меглена Кунева (юристка, бъдеща еврокомисарка за защита на потребителите в ЕС) и Пламен Орешарски това правителство допълнително съкрати срока за пререгистрация на автомобилите и фиксира крайна дата – 31 март 2006 г. Започна тотален медиен и полицейски натиск, сипеха се заплахи за солени глоби и се съставяха актове за управление на МПС със стари регистрационни табели. Заформиха се опашки пред пунктовете на КАТ, на които се чакаше по 3-4 денононщия. Намериха се и сръчни пререгистратори, които срещу парична сума (в повечето случаи 100 лв) осигуряваха пререгистрация без чакане на опашка.
Пререгистрацията се извършваше на тройно по-висока цена от цената за регистрация в Германия. Същевременно правителството разпространяваше лъжата, че пререгистрацията е изискване на ЕС.
Прави чест на интервюирания от Вас тогавашен депутат Минчо Христов (изключен от парламентарната група на Атака), че предложи народното събрание да отмени задължителния характер на Наредба І – 45. С гласовете на БСП, ДПС, НДСВ и Атака, (при отсъствието на около 80 народни представители) предложението на Минчо Христов бе отхвърлено на 16 март 2006 г.. В стенограмата от парламентарното заседание се съдържат уникални бисери,но за съжаление обикновените хора рядко четат парламентарни стенограми и не знаят за тях
На 15 март, часове преди заседанието на парламента, в разговор с четири избрани журналисти от 21 часа по Канал 1 на БНТ, в отговор на въпрос на Петьо Цеков от вестник Сега (зададен по моя инициатива), Станишев направи „фундаментален” принос, заявявайки, че държавата дълго време не си е вършила работата и не е подменяла номерата на колите. http://mitev.eu/?p=59 Уникална глупост, изискваща, след като държавата регистрира автомобила, да отмени валидността на този свой акт и да поиска нова регистрация. Този „бисер” на държавническа мъдрост и компетентност бе подминат без внимание от медии и политици. В интервюто Станишев се обяви против удължаването на срока за пререгистрация, но народното събрание на следващия ден го бламира и „милостиво” удължи срока, представете си – с цели два месеца.
И така, по официални данни, до 28 май 2006 г. бяха пререгистрирани 608 013 автомобила. При средно три дена чакане това означава пропилени един милион и осемстотин хиляди работни дни, без да се броят чакащите през същия период за първа регистрация около 150 000 души. При брутен продукт на зает в икономиката около 60 лв., само от пререгистрацията това означава загуба от над 100 милиона лева от непроизведен БВП само за този период.
След това гаврата продължи, като официално се искаше от собствениците на автомобили да подадат заявление за удължаване на срока за пререгистрация и т.н. В крайна сметка бе обявено, че от 1.10.2006 г. министър Румен Петков служебно е прекратил регистрацията на един милион и двеста хиляди автомобила със стари номера. Тяхната пререгистрация продължи и през следващите месеци и години.
По моя инициатива тогавашната независима депутатка Мария Капон направи две питания в НС – до Пламен Орешарски през месец септември 2006 г. и след това до Меглена Кунева http://mitev.eu/?p=365 (3.11.2006 г.). Питанията бяха проведени формално и не доведоха до положителен резултат, но са показателни за начина на мислене на претендентите за власт в предстоящите избори.
В блога ми www.mitev.eu са публикувани писмата ми до С. Станишев, до Пл. Орешарски, до Гиньо Ганев, до Комисията за защита от дискриминация, до Меглена Кунева и т.н. и отговорите, които съответно получавах на някои от тях. В мнозинството от случаите тези отговори бяха формални,писани и подписани от подчинени на съответните политици служители. Няма да имате време да се запознаете с всички, но си заслужава да прочетете поне моето първо писмо до М. Кунева http://mitev.eu/?p=2957, нейният отговор до мен http://mitev.eu/?p=2948 , както и второто ми писмо до нея, което повече от година е без отговор. http://mitev.eu/?p=2942 (Писмата до Станишев предадох лично на него на 17 юни 2011 г. пред народното събрание, но до момента нямам отговор).
Писмото ми стана много дълго, но все пак искам да Ви посоча, че аз съзнателно не пререгистрирах автомобила си, вследствие на което два пъти ми бяха съставяни актове, издавани наказателни постановления за глоби и за спиране от движение на автомобила ми. Същевременно два пъти две различни съдилища отмениха тези санкции като незаконосъобразни.
Опитах се в съответствие със Закона за отговорност на държавата и общините за вреди да осъдя МВР за потвърдените със съдебните решения незаконосъобразни действия на КАТ, но Пловдивския административен съд и Върховния административен съд отказаха да спазят закона. Вече три години жалбата ми е в ЕСПЧ.
Неприятно ми е да съдя България в Страсбург, още повече, че евентуално осъждане ще бъде платено от данъкоплатците, а не от виновните за единствената в света пререгистрация на законно регистрирани автомобили. За предприетите от мен стъпки за избягване на делото в Страсбург и за резултатите от тях може да научите ако прочетете в блога ми www.mitev.eu категориите „Преди Страсбург” и „Писма до Цветан Цветанов и отговори”.
Чух Вашата реплика към главния секретар на МВР Калин Георгиев, че мечтаете той да полудее и да отговори на въпросите Ви и казано шеговито, питам се дали Вие ще полудеете и ще ми дадете възможност да запозная преди изборите многобройните Ви зрители с действията и позициите на участниците в напреварата за депутатски кресла и власт по време на уникалната преререгистрационна кампания. За да могат като гласоподаватели да вземат информирано решение за кого да дадат гласа си, ако решат да гласуват. (Сега например е модно да се атакува правителството на ГЕРБ за полицейщина. А когато съдията в Карловски районен съд попита полицая, съставил ми втория акт заради старите табели, колко такива акта е съставил, той отговори – сто! Само един полицай е съставил сто акта за управление на законно регистрирани автомобили, а колко са били съставени в цялата страна – не ми се мисли! При това този полицай отказа въобще да погледне решението на Габровския районен съд, който месец преди това бе отменил като незаконосъобразно издаденото от РПУ Габрово наказателно постановление за управление на автомобил със стари регистрационни табели. Добре е хората да си спомнят за едната и за другата полицейщина и да си направят съответни изводи).
От стотиците разговори, които съм провел на най-различни места с различни хора, оставам с твърдото убеждение, че мнозинството граждани са повярвали на лъжите, че със старите номера не може да се пътува в ЕС, че пререгистрацията е изискване на ЕС, че правителството е искало да понапълни бюджета и т.н. Когато през 2007 г. разговарях с Цветан Цветанов (тогава все още само формален лидер на ГЕРБ), той наивно реагира, повтаряйки именно последната теза – че са искали да „понапълнят бюджета”. Начинът на разходване на приходите, които остават след покриване на разходите по самата пререгистрация, бе засекретен, но парите в никакъв случай не попаднаха в бюджета на държавата. Истината трябва да стигне до българските граждани за да се преодолеят заблудите.
Сега гледам предизборен клип на партията на Меглена Кунева под мотото „Да на нормалността”.В тази връзка мисля, че е нормално гражданите на България да научат истината за срамната рекетьорска пререгистрация, включително и гражданите, участващи в движение „България на гражданите”, включително привържениците на БСП, на Атака, на ДПС и т.н.Защото излъганите и унижени в хода на тази кампания българи бяха милиони.
Уважаеми г-н Кеворкян,
спирам до тук, въпреки че мога да поднеса още много факти и да коментирам още много аспекти на проблема. В заключение ще посоча само, че в резултат на тази пререгистрация българските автомобили са с регистрационни табели, които не отговарят на Регламент 2411 от 03.11.1998 г. на ЕС (т.е. съществуващ две години преди приемането на Наредба І – 45 на МВР), защото липсва емблемата с дванадесетте звезди. Подозирам, че пришпорването на пререгистрацята е било с идеята да се направи още една пререгистрация, този път за смяна на табелите с българския трикольор и поставянето на табели със символа на ЕС. Ако обществото е готово да изтърпи и това.
Най-учтиво Ви моля да отговорите на настоящото ми писмо и в случай, че не счетете за възможно да включите мое участие във „Всяка неделя”. Нямам нищо против ако поканите и опоненти от МВР или от политическите партии, които желаят да защитават необходимостта от пререгистрацията на автомобилите и да доказват, че действията на МВР и КАТ в тази насока са били правилни.
Пловдив С уважение: Димитър Николов Митев, тел. 0888/704984
21.04.2013 г.
ПП.
Писмото ми до Вас ще бъде публикувано в блога ми, както и евентуален отговор от Вас.

 
Госпожо Кунева,
На 4. 04.2011 г. по повод на ваше интервю ви изпратих следното писмо: http://mitev.eu/?p=2957. Повече от три месеца то оставаше без отговор, поради което на 14.07.2011  го изпратих на всичките ви сътрудници в кандидатпрезидентската ви кампания.Това изглежда ви постави в неловко положение пред тях и вие се видяхте принудена да ми отговорите на 11.08.2011 г. със следното писмо http://mitev.eu/?p=2948 . Възмутен от лъжите, демагогията и манипулативните твърдения,съдържащи се в него, аз ви изпратих на 21.08.1911 г. второ писмо. http://mitev.eu/?p=2942 .  Година и осем месеца оттогава отговор нямам. За мен това означава, че не сте в състояние да опровергаете доказателствата, с които ви уличих  за лъжите, които написахте и ми изпратихте.
   Днес българските граждани са облъчвани ежедневно с вашите предизборни послания от рода на „да на нормалността“. Същевременно милионите българи благодарение на цензурата и сервилността на медиите не могат да научат, че за вас е нормално:
 1. Да лъжете, че от пререгестрицията на автомобилите у нас е зависело приемането на България в ЕС;
 2. Да лъжете, че пререгистрацията е изискване за приемането на България в зоната на Шенген;
 3. Да лъжете, че българските граждани не можели да пътуват в страните от ЕС с автомобили, които са със стара регистрация,
 4. Да не намирате нищо нередно в това, че тази унизителна и единствена в света повторна регистрация на законно регистрирани автомобили с безсрочна по закон (чл. 141 на ЗДвП) регистрация бе извършена на тройно по-висока цена в сравнение с цената за първа регистрация в Германия.
  За вас е нормално да търсите зад буквалния смисъл на закона неговия „точен“ смисъл, което в случая да ви позволи да приемете, че законодателят с термина безсрочна регистрация дава възможност на изпълнителната власт да слага краен срок, т.е. да я прави срочна. Не искам  да си представя какви „нормални точни“ тълкувания ще правите на законите ако все пак влезете във властта. Имам предвид интервюто ви, в което казвате „…благодарение на екипа, който имам, ще направим успешно правителство и аз мога да бъда начело на това правителство“.
 
  За вас очевидно е нормално навсякъде да тръбите че сте за диалог с гражданите и същевременно да не реагирате на поканата, която ви отправих
„ПП. Ако въпреки всичко продължавате да считате, че правдата по темата е на ваша страна, нямам нищо против  участие в публична дискусия с вас. За мен медиите по тази тема са затворени. Вие се радвате на медиен комфорт. На ваше разположение съм ако уредите публично обсъждане на темата в някоя от медиите.“
 Мълчите и бягате от дебат по тази тема,защото с основание се боите, че след такъв дебат милионите българи, които изтърпяха рекета и унижението от многодневните опашки  пред пунктовете на КАТ, ще видят какъв е истинският ви политически профил и  с основание ще нарекат движението „България на гражданите“ движение „България на измамените граждани“. И в предстоящите избори ще получите в най-добрия за вас случай само гласовете на ваши роднини и евентуални напазарувани гласове.
 
Димитър Митев, Пловдив, тел. 0888/704984
26.04.2013 г.
 
ПП. Това писмо, както е евентуален, макар и много малко вероятен отговор от вас ще публикувам в блога си www.mitev.eu 
 
 
Организационен отдел
02 / 843 38 00
office@grajdani.bg
 Съобщението Ви беше изпратено успешно!
 
Пресофис
02 / 843 38 01
press@grajdani.bg
 
Съобщението Ви беше изпратено успешно!

http://svejo.net/attachments/stories-photos/0192/3345/size_large/hora-na-kuneva-tarsyat-b-b-bulkata-beglets.jpg?1362040297
 
 

Уважаеми Панайотис,
Тъй като съм наказан за три месеца http://mitev.eu/?p=3960 (до 30 април) и не мога да реагирам пряко във форума, позволявам си да Ви изпратя това писмо.
Прочетох Вашите мнения:
„Panayotis18 Април 2013 12:29
Някои жалки хорица непрекъснато сочат инициатора Станишев, уж „забравяйки“, че по темата са се изказали вече много други български политици.
ДОЛУ ГЕРБ!“
както и:
“
Panayotis18 Април 2013 12:33
Кунева и Сидеров за подслушването: Цветанов е виновен.
Натисни тук“
Ако не греша за Вас освен Станишев авторитети по темата с подслушванията са Кунева и Сидеров.По тази причина ги цитирате.
Позволявам си по тази причина да Ви изпратя три писма, които могат да Ви обогатят представата за Кунева.
По повод на нейно интервю във в-к 24 часа през м. април 2011 г. аз и изпратих писмо http://mitev.eu/?p=2957 Повече от два месеца нямах отговор от нея. Тогава изпратих същото писмо на всичките нейни сътрудници в кандидат-президентската и кампания. Това даде резултат и в крайна сметка получих отговор от нея. http://mitev.eu/?p=2948 Нейният отговор съдържа много откровени лъжи и демагогски внушения, както и забележителният и „принос“ за разграничаване на „буквалния“ и „точния“ смисъл на законовите разпоредби. По тази причина аз и написах второ писмо. http://mitev.eu/?p=2942 Отговор на второто писмо нямам, въпреки че го изпратих по интернет, но го оставих и в централата на ДБГ на ул. Будапеща в София.
Надявам се, че ще изчетете писмата и че по този начин ще обогатите представата си за тази дама и за нейното отношение към българските граждани на базата на конкретни нейни действия и становища. По моя инициатива през 2006 г. депутатката Мария Капон направи парламентарно питане към Кунева по този въпрос. Ето Ви стенограмата от питането и отговора на Кунева. http://mitev.eu/?p=365
По същата тема аз тествах всички известни политици у нас. Ето писмото ми до Волен Сидеров, предадено лично на него на 6-ти септември в Новотел Пловдив по време на мероприятие на Атака. Когато предавах писмото не знаех, че приятел е направил снимките, които са публикувани в блога ми преди писмото. За да имам доказателство, че съм предал на Сидеров писмото, аз му поисках автограф, който е публикуван заедно с Отвореното ми писмо до него. http://mitev.eu/?p=3827 Вече седем месеца нямам отговор от Сидеров.
За да не ме обвините в пристрастие, ето и мое писмо до Борисов по същата тема, също останало без отговор. http://mitev.eu/?p=2802
Можете да погледнете в блога ми и писмата ми до Станишев, които му предадох лично на 17 юни 2011 г. и за които той мълчи и до ден днешен. http://mitev.eu/?p=3515
Нямам точна представа, но предполагам че сте привърженик на идеята Орешарски да бъде следващия премиер. Ако това е така, погледнете и неговата реакция по темата, защото той, заедно с Кунева, беше инициатор на съкратените срокове за повторно регистриране на законно регистрираните автомобили на българските граждани. http://mitev.eu/?p=39
Надявам се, че след като изчетете писмата, които Ви изпращам по този начин, ще разберете защо не приемам лица като Кунева, Сидеров, Станишев,Костов (наредбата, с която бяха подлудени всички български собственици на автомобили, бе приета от неговото правителство), Доган и т.н. и т.н. да бъдат съдници на Цветанов и ГЕРБ. Това по никакъв начин не означава, че ГЕРБ и лидерите му няма защо да бъдат критикувани. Вижте по този повод в www.mitev.eu категория Писма до Цв. Цветанов (предадох му ги също лично) и как в края на краищата петчленен състав на ВАС спести на министъра задължението му да ми отговори на Заявлението по ЗДОИ. Това ми костваше 150 лв., които заплатих на МВР по решение на съда, тъй като касационната ми жалба бе отхвърлена.
В заключение искам да Ви се извиня за дългото писмо и да Ви посъветвам да се вглеждате повече в делата и по-малко в приказките на политиците, на които симпатизирате.
Бъдете жив и здрав.

Подател:	Dimitar Mitev <dimitr_mitev@abv.bg>	добави в адреси
До:	start@bnt.bg
Относно:	Цензурирани мнения в предаването „Денят започва“
Дата:	Сряда, 2013, Април 10 16:27:22 EEST

 
До днес, 16.04.2013 г.  няма отговор от предаването на БНТ „Денят започва“. Интернет адресът, на който изпратих това писмо, е техен.

Отмъщението на Карл Маркс
Webcafe.bg, по сп. TIME 25.03.2013, 15:58 (обновена 26.03.2013, 12:10)
Или как класовата борба оформя света
Карл Маркс трябваше да си остане мъртъв и погребан. С колапса на Съветския съюз и големия скок към капитализма от страна на Китай, комунизмът премина в старомодния декор на филмите за Джеймс Бонд или маниакалните мантри на Ким Чен Ун.
Класовият конфликт, който според Маркс определя хода на историята, сякаш се стопи в процъфтяващата ера на свободната търговия и предприемачеството. Вездесъщата сила на глобализацията, свръзваща най-отдалечените кътчета на планетата в сложни финансови връзки, аутсорсинг и „безгранично“ производство, предложи на всички – от технологичните гурута на Силициевата долина до китайските фермери – широки възможности за забогатяване.
През последните десетилетия на 20 век Азия успя да постигне може би най-значителното ограничаване на бедността в човешката история, благодарение на капиталистическите инструменти на търговията, предприемачеството и чуждестранните инвестиции.
Изглежда капитализмът изпълняваше своето обещание – да помогне на хората да стигнат до нови величини на богатството и благополучието
Или поне така си мислехме. Предвид продължителната световна финансова криза и нарастващата безработица и дългове, хапливата критика на Маркс по отношение на капитализма като по същността си несправедлива и саморазрушителна система не може да остане незабелязана.
Според теорията на Маркс, капиталистическата система неизбежно ще доведе до обедняване на масите, тъй като световното богатство ще се концентрира в ръцете на един ограничен и алчен елит. (Курсивът мой – Д.М. Това твърдение на автора на статията не отговаря на истината. Маркс разглежда въпроса за обедняването на пролетариата в два аспекта – като абсолютно и като относително обедняване. Абсолютното обедняване се наблюдава по време на кризи, войни и т.н. То не е постоянно явление. Постоянно явление е относителното обедняване – т.е. изоставане на темпа на повишаване на работната заплата от темпа на нарастване на печалбата на капиталистите и по-такъв начин намаляване на относителния дял  на работническата класа при разпределението на общественото богатство. Това не означава системно и абсолютно обедняване на масите, а пак повтарям, намаляване на техния ОТНОСИТЕТЕЛЕН дял при разпределянето на обществения продукт. )
Това, от своя страна, ще предизвика икономически кризи и изостряне на конфликта между богаташите и работническата класа. „Акумулирането на богатства на единия полюс означава същевременно акумулиране на мизерия, агония, робство, невежество, жестокост и умствена деградация на другия полюс,“ пише Маркс.
Все повече доказателства предполагат, че Маркс може би все пак е бил прав. За съжаление е твърде лесно да се открият статистически данни, според които богатите стават все по-богати, а средната класа постепенно обеднява. Проучване от септември 2012, осъществено от Института за икономически политики (ИИП) във Вашингтон отбелязва, че средните годишни доходи на работещ на пълно работно време мъж в САЩ през 2011 са $48 202, което е значително по-малко в сравнение с 1973 г.
Между 1983 и 2010 г., 74% от печалбите в САЩ са отишли при най-богатите 5% от обществото, докато при най-бедните 60% се наблюдава спад в доходите. Нищо чудно, че вече все повече хора се обръщат за пореден път към теориите на немския философ от 19 век.
В Китай например – марксистката държава, която обърна гръб на Маркс, драматургът Ю Ронджун се вдъхнови от световните събития и създаде мюзикъл, основаващ се на класиката на Маркс „Капиталът“. „Можете и сами да се уверите, че реалността съвпада с това, което е описано в книгата,“ коментира той.
Това не означава, че Маркс е изцяло прав
„Господството на пролетариата“ не сработи точно по план. Ала последствията от нарастващото неравенство са точно такива, каквито Маркс предвижда: класовата борба отново е налице.
Световната работническа класа става все по-гневна и все по-настоятелно изисква дължимото си от глобалната икономика. От долните етажи на американския Конгрес, през улиците в Атина, до производствените конвейри в Китай, политическите и икономическите събития понастоящем се оформят от ескалиращото напрежение между капитала и труда до степен, напомняща за комунистическите революции на 20 век.
Развитието на тази борба ще повлияе на посоката на глобалната икономическа политика, бъдещето на социалната държава, политическата стабилност в Китай и управляващите по целия свят.
Какво би казал Маркс днес? Вероятно някаква разновидност на „Нали ви казах…“, коментира Ричърд Уолф, икономист в нюйоркския университет New School. „Разликата в доходите генерира такова социално напрежение, каквото не съм виждал през целия си живот“.
Напрежението между икономическите класи в САЩ безспорно нараства. Масово се счита, че обществото е разделено на 99% „обикновени“ хора, борещи се за оцеляването си и 1% богаташи с връзки и привилегии, които с всеки изминал ден стават все по-богати.
Според проучване на Pew Research Center от миналата година, 2/3 от респондентите са убедени, че в САЩ има „силен“ или „много силен“ конфликт между бедни и богати. Процентът на респондентите с това мнение е нараснал с 19 пункта в сравнение с 2009 година, което прави различието в доходите най-значимият разделящ фактор в обществото.
Налице са знаци, че новото класово разделение в Америка е променило дебата за икономическата политика на държавата. „Икономиката на просмукването“, която проповядва, че успехът на единия процент ще се отрази положително на останалите 99%, е подложена на жестоки критики.
Дейвид Медлънд, директор на вашингтонския мозъчен тръст „Център за американски прогрес“ е убеден, че президентската кампания от 2012 е възобновила фокуса върху повторното изграждане на средната класа и търсенето на различен икономически дневен ред, който да постигне тази цел. „Целият начин, по който мислим за икономиката, в момента се преосмисля,“ коментира той. „Усещам, че в момента се случва фундаментална промяна“.
Новата класова борба е още по-ожесточена във Франция
Миналият май, докато финансовата криза и съкращенията в бюджета направиха разделението между бедни и богати още по-очевидно за много обикновени граждани, във Франция дадоха своя глас за социалиста Франсоа Оланд, който навремето бе заявил: „Не харесвам богатите“. Оказа се, че той държи на думата си.
Ключов успех за неговата кампания бе заканата му да вземе още от богатите, за да поддържа социалната държава във Франция. Неговите планове бе да повиши данъка върху доходите за най-богатите до 75%. Макар че тази идея отпадна благодарение на Конституционния съвет на държавата, понастоящем Оланд обмисля нови начини да наложи подобна мярка.
Междувременно, президентът насочи правителството към обикновения човек. Той отхвърли непопулярното решение на своя предшественик за увеличение на пенсионната възраст, като я свали отново на 60 години за някои работници. Голяма част от френското население иска Оланд да отиде дори по-далеч.
„Предложението на Оланд за данъчна реформа трябва да бъде първата стъпка на правителството към признаването на факта, че капитализмът в настоящата му форма е толкова несправедлив и нефункционален, че рискува да се провали при липсата на по-съществени реформи,“ коментира Шарлот Буланже, мениджър по развитието на НПО.
Тактическите ходове на Оланд обаче предизвикват недоволството на капиталистическата класа – и вместо да плащат, френските богаташи масово бягат, вземайки така необходимите работни места и инвестиции със себе си.
Разделението между бедни и богати вероятно обаче е най-критично в Китай. Засилващата се класова борба не е просто феномен на бавно развиващия се, изпълнен с дългове, индустриализиран свят. Дори в бързо разрастващите се изгряващи икономики, напрежението между бедни и богати се превръща в проблем от първостепенно значение за управляващите.
Противно на това, което вярват много недоволни американци и европейци, Китай не е рай за работниците. „Желязната купа ориз“ – практиката от ерата на Мао за гарантиране на работа за цял живот – си отиде заедно с маоизма, а по време на ерата на реформите работниците имаха все по-малко права.
Въпреки че заплатите в големите китайски градове са нараснали значително, пропастта между бедните и богатите е изключително голяма. Друго изследване на Pew Research разкрива, че близо половината китайски респонденти считат разликата в доходите за много голям проблем, а 8 от 10 души са съгласни с твърдението, че в Китай „богатите стават все по-богати, а бедните обедняват все повече“.
Недоволството достига крайни предели в китайските производствените градчета като Шенжен. Изправени пред дълго работно време, растящи цени, безразлични мениджъри и често закъсняващи заплати, работниците започват да се държат като истински пролетариат.
Освен ако правителството не предприеме по-активни мерки за подобряването на тяхното състояние, трудещите се ще стават все по-склонни да поемат инициативата в собствените си ръце. Това може би дори вече се случва.
Проследяването на недоволството сред работниците в Китай е трудно, ала експертите са убедени, че то определено нараства. Новото поколение работници в производството е по-открито в исканията си за по-добри заплати и условия на труд.
До този момент правителството демонстрира смесени реакции – управляващите повишиха минималните работни заплати, за да покачат доходите, коригираха трудовото право, осигурявайки по-голяма защита на работниците и в някои случаи дори им позволиха да стачкуват. Ала правителството все още не одобрява активизма на независимите работници.
Подобни действия ограбват доверието на китайския пролетариат. „Правителството мисли повече за компаниите, от колкото за нас,“ оплакват се работниците. Ако Си Дзинпин не реформира икономиката, така че обикновените китайци да се възползват повече от растежа на нацията, той рискува да предизвика голямо социално недоволство.
Маркс би предсказал точно такъв резултат
Когато пролетариатът осъзнае общите си класови интереси, той би отхвърлил несправедливата капиталистическа система и би я заменил с нова, социалистическа страна на чудесата. Комунистите „открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати само чрез насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия,“ пише Маркс.
„Пролетариатът няма какво да губи, освен веригите си.“ И има известни признаци, че трудещите се по света стават все по-нетърпеливи по отношение на своите неясни перспективи. Десетки хиляди излязоха на улиците на градове като Мадрид и Атина, протестирайки срещу рекордните нива на безработица и мерките за икономии, които правят ситуацията още по-тежка.
И все пак до този момент революцията на Маркс така и не се реализира. Работниците имат общи проблеми, но те не се сплотяват, за да ги решат. Движението за окупация на Уолстрийт скоропостижно се спихна без особен резултат. Според Жак Рансиер, експерт по марксизма в Парижкия университет, протестиращите не се стремят да заменят капитализма с друг строй, както е предсказал Маркс, а само да го реформират.
„Не виждаме протестиращите класи да призовават за отхвърляне или разрушение на съществуващата социоикономическа система,“ обяснява той. „Това, което класовият конфликт поражда сега, са призиви да бъде променена системата така, че тя да стане по-жизнеспособна и устойчива в дългосрочен план чрез преразпределение на създаваното богатство.“
Но въпреки тези призиви, сегашните икономически политики продължават да подхранват класовото напрежение. Обременените с дългове европейски страни не спират да свиват програмите за социални помощи, дори след нарастването на безработицата и спада на растежа.
В повечето случаи избраното решение за справяне с недостатъците на капитализма е още повече капитализъм. Политиците в Рим, Мадрид и Атина са под натиск от притежателите на бонове да ликвидират защитата на работниците и още повече да дерегулират локалните си пазари. Оуен Джоунс, автор на книгата „Демонизацията на работническата класа“, нарича това „класова война отгоре надолу“.
И малцина са тези, които могат да й попречат
Възникването на глобалния пазар на труда направи практически беззъби профсъюзите в развитите страни. Политическата левица, избутвана вдясно още от яростния стремеж към максимално свободен пазар на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, не е предложила достоен за доверие алтернативен курс.
„Практически всички прогресивни или клонящи вляво партии в някакъв момент са допринесли за възхода и огромния мащаб на финансовите пазари, както и за свиването на системите за социална подкрепа, целейки да докажат, че са способни на реформи,“ отбелязва Рансиер.
„Бих казал, че перспективите на лейбъристки или социалистически партии или правителства където и да е да преконфигурират в сериозен мащаб настоящата икономическа система – а още по-малко да я отхвърлят изцяло – са практически нищожни.“
Което ни води една изключително плашеща перспектива: може би Маркс не само е диагностицирал правилно недостатъците на капитализма, но и резултата от тези недостатъци.
Ако политиците не открият нови методи за гарантиране на справедливи икономически възможности, може би пролетариите от всички страни наистина ще се съединят. И Маркс може би ще получи закъснялата си отплата.