Размисли по пътя към Европа

До г-жа Пенка Стефанова                                                    
Ръководител на Върховна админ. прокуратура       – получено на 19.09.2010 г. Вх. №  912
и заместник-главен прокурор на РБ
Копие
Г-н Борис Велчев, главен прокурор на РБ – Регистр. с печат на ВКП на 16.09.2010 г. и вх. № 13437
Копие
Г-жа Маргарита Попова                        
Министър на правосъдието на РБ    – Рег. № 94 – Д – 208,       16.09.2010 г.
Копие
До членовете на Висшия съдебен съвет на РБ – Регистр. индекс 94 – 00 – 931      от 16.09.2010г.
Ж А Л Б А
от Димитър Николов Митев, живущ в гр. Пловдив , ул. …………………………… срещу неверни твърдения, изказани от прокурор Лидия Ангелова при гледането на дело 15095/2009 г. във Върховния административен съд.
Уважаема госпожо Стефанова!
През 2009-та година, във връзка с отменени от Районен съд Габрово и Районен съд Карлово като незаконосъобразни наказателни постановления и ЗППАМ срещу мен, предявих искове срещу МВР София по чл. 1. от ЗОДОВ за нанесени ми имуществени и неимуществени вреди от РПУ Габрово и РПУ Карлово. На делата в Пловдивски административен съд (№ 396 и 397 по описа на ПАС) се явиха двама прокурори, които участваха в делата и прецениха, че исковете ми са основателни и следва да бъдат уважени. Това е посочено в решенията на съдията, произнесъл се по двата иска.
Исковете ми не бяха уважени от Пловдивския административен съд, поради което аз подадох касационни жалби до Върховния административен съд срещу постановените решения. Там по двете дела (15094 и 15095 по описа на ВАС) се явиха двама представители на Върховна административна прокуратура (ВАП). На първото дело (15094/2009 г.) представителят на ВАП, също както представителите на Окръжна прокуратура – Пловдив на първа инстанция заяви, че искът ми е основателен и че следва да бъде уважен. За моя голяма изненада на второто дело (15095 по описа на ВАС, гледано на 29.04.2010 г.) представителят на ВАП прокурор Лидия Ангелова заяви обратно на своите трима колеги, че искът ми е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен и не следва да бъде уважен. Не оспорвам нейното право на преценка по случая, но съм особено възмутен от нейното твърдение, че в първоинстанционния съд „Подорбно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства” Тъй като съдът въобще не е обсъждал приложените писмени и устни доказателства (камо ли пък подробно), а на всичко отгоре е приел за казано от свидетелите обратното на онова, което те са казали, аз поисках да използвам правото си на реплика към прокурор Лидия Ангелова, но това не ми бе разрешено от председателката на тричленния състав, който гледаше делото. С думата „Свършихме” бях прекъсван както когато се опитах да отправя реплика към прокурор Лидия Ангелова, така и към процесуалния представител на МВР по делото.
Върховният административен съд в лицето на двата тричленни състава, макар и с различни мотиви, също не уважи исковете ми и отхвърли касационните ми жалби, като не пожела да се съобрази с чл. 1 на ЗОДОВ. Предстои въпросът да се решава в Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Аз обаче се чувствам морално задължен да Ви изпратя настоящата жалба, защото (въпреки че съдът въобще не е длъжен да се съобрази с мнението на прокуратурата) когато прокурор Лидия Ангелова твърди откровени неистини пред съда, това би трябвало да стигне до Вас като информация. А Ваше право е да решите какво ще предприемете след такава информация. Всички материали по делото, включително протокола от съдебното заседание с изказването на прокурор Лидия Ангелова, освен в архива на съда, са публикувани и могат да бъдат намерени в блога ми www.mitev.eu , категория Стари табели – ВАС – V и VІ серия.
С уважение: …………………………………….
Пловдив, 14.09.2010 г.
                                                                                             ХХХ
На 24.09.10 г. ми е изпратен следният формален отговор, който получих с препоръчано писмо и обратна разписка: