Размисли по пътя към Европа

                                                                                                                Чрез Окръжен съд

                                                                             гр.  Пловдив

                                                                             до Върховен касационен съд

                                             Ч А С Т Н А    Ж А Л Б А

от Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, гр. Пловдив 4002, ул.ххххххххххххххххх, като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН ххххххххххххххх с постоянен адрес в България – гр. Пловдив 4002,хххххххххххххххххх

                                                        С Р Е Щ У

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 139  от 14.01.2014 г. на Пловдивския  окръжен съд, VІІІ граждански състав по гражданско дело № 3648/2013 г.

                     Уважаеми върховни съдии,

                     не съм съгласен с цитираното определение на Пловдивския окръжен съд по гражданско дело 3648/2013 г.

                     Жалбата на Ивана Димитрова Хоусен до Пловдивски окръжен съд е с искане съдът да се произнесе по въпроса подложена ли е тя на пряка дискриминация от Община Пловдив при определянето на ТБО за нейния недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30, Пловдив. В жалбата няма предявена претенция за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ ВРЕДИ от действията на Дирекция „МДТ”. Искане има единствено за възстановяване на съдебни разноски.

                 Не желая жалбата да бъде препратена за разглеждане от АС Пловдив, както е постановено в потвърденото от ОС Пловдив Определение 12 200/2013 г. на Районен съд Пловдив. В жалбата ни РС Пловдив подробно е описано поведението на Административен съд Пловдив и Върховен административен съд – София.

                    Припомням накратко как се отнесоха административните съдии към казуса:

              „ Обжалвах цитираното  Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. пред Пловдивски административен съд като незаконосъобразно и пряко дискриминационно.  Образувано бе адм. дело 1391/2012 г. На първото открито съдебно заседание съдия Здравка Диева отказа да разглежда въпроса за пряката дискриминационност на Решението и със съответно определение го препрати към ръководството на ПАС. На тази основа бе образувано ново адм. дело 2308/2012 г. специално по въпроса за пряката дискриминация. На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание бе даден ход на делото и бе констатирано, че то е изяснено по същество и че съдът ще се произнесе в законния срок.  Три месеца след това на 28.0.2013 г. съдията по делото Т. Петрова приема Определение  647, с което с мотив, че по въпроса за пряката дискриминационност има друго дело (1391/2012г),

„ОТМЕНЯ  определението от 29.11.2012 год. за даване на ход по същество на административноправния спор.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Х. чрез Д.Н.М., и двамата с посочен в жалбата адрес ***, срещу Решение № 8 от 10.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2308  по описа за 2012 г.на Пловдивския административенсъд.

               Подадох частна жалба срещу цитираното определение, но въпреки че от дело 1391 бе отстранен въпросът за пряката дискриминационност на Решение № 8, като за целта бе образувано друго дело  тричленен състав на ВАС с      ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 5323
София, 16.04.2013

потвърди определението на съдия Т. Петрова и нейния мотив.

                        ПО ТОЗИ НАЧИН ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЯКАТА ДИСКРИМИНАЦИОННОСТ НА ОСПОРВАНОТО РЕШЕНИЕ  НЕ БЕ РАЗГЛЕДАН ПО СЪЩЕСТВО.”

                    Уважаеми върховни съдии,

                    след описаното поведение на съдиите от Пловдивския АС и ВАС е съвсем естествено да не изпитваме доверие към безпристрастността, обективността и спазването на закона от Административния съд. Налице е нежелание да бъде постановено решение допусната ли е пряка дискриминация в дадения случай или не. Цитираните решения на административните съдии са неправилни, нарушават съществено съдопроизводствените правила и са необосновани.

                     Уважаеми върховни съдии,

                     предвид и на основание гореизложеното                  

                                                                  М О Л Я

в съответствие с чл.чл. 71, 280 и 281 на ЗЗД да отмените оспорваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение 12200 на Пловдивския районен съд по гр. дело 15248/2013 г. по описа на РС – Пловдив, ІІ гр. състав и да се произнесете вместо административните съдии по въпроса дали е налице продължаваща във времето, преднамерена, пряка дискриминация при определянето на ТБО за нежилищния имот на Ивана Димитрова Хоусен, както и да осъдите ответника да ми възстанови направените съдебни разходи за съдебноикономическа експертиза 170 лв и държавни такси – 40 лв.

Пловдив                                      С уважение:………………………….

07.02.2014 г.

Чрез Районен съд
гр. Пловдив
до Окръжен съд
гр.  Пловдив
 
Ч А С Т Н А    Ж А Л Б А
от  Димитър Николов Митев, ЕГН …………….., гр. Пловдив 4002, ул………………., като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН ……………….. с постоянен адрес в България – гр. Пловдив 4002, ул…………………….
С Р Е Щ У
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12200 от 26.09.2013 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по гражданско дело № 15248/2013 г. по описа за 2013 г. на същия съд.
 
Уважаеми окръжни съдии,
Не съм съгласен с цитираното определение на Пловдивския районен съд по   по гр. дело № 15248/2013.
Жалбата на Ивана Димитрова Хоусен до Пловдивски районен съд, във връзка с която е образувано цитираното гражданско дело № 15248/2013 г. е с искане съдът да се произнесе по въпроса подложена ли е тя на пряка дискриминация от Община Пловдив при определянето на ТБО за нейния недвижим имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30. В нейната жалба няма предявена претенция за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ ВРЕДИ от действията на органа на общината „Дирекция Местни данъци и такси”. Предявеното от ищцата искане за възстановяване на съдебните разноски в размер на 170 плюс 40 лв. не е иск за обезщетение за претърпени вреди от действия на общината и съдът правилно го е посочил като искане за възстановяване на съдебни разноски.
В тази връзка считам, че в оспорваното определение неправилно е прието, че случаят не попада в хипотезата на общата норма на чл. 71 на Закона за защита от дискриминация, а попада в хипотезата на специалната норма на чл. 74, ал. 2, (засягащ трудово- правни взаимоотношения), че следователно   трябва да се гледа по ЗОДОВ и поради това е постановено да се изпрати по подсъдност на Административен съд Пловдив.
Уважаеми окръжни съдии,
 предвид  и на основание гореизложеното
                                                             М О Л Я
да отмените оспорваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ  на Пловдивския районен съд  и да се произнесетe по същността на спора дали Ивана Димитрова Хоусен е подложена на пряка дискриминация от компетентния орган на Община Пловдив при определянето на ТБО за притежавания от нея недвижим нежилищен имот на ул. „Константин Геров” 30 в Пловдив и съответно да осъдите ответника да прекрати практикуваната години наред от него пряка дискриминация срещу ищцата.
 
С уважение:……………………………………
Пловдив,
14.10.2013 г.
Приложение:
Документ за платена държавна такса по сметката на Окръжен съд – Пловдив.
Определение № 139 на Пловдивски окръжен съд

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито
заседание на 14.о12.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно частно – гражданско
дело № 3648/2013 г., намира следното:
Производството по реда на чл. 274 – 279 от ГПК
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 47472/14.10.2013г. от Ив-
ана Димитрова Хоусен, ЕГН…………чрез пълномощник Димитър Митев про-
тив определение № 12200/26.09.2013 г., постановено по г.д.15248/2013 г. по
описа на РС – Пловдив, ІІ граждански състав, с което производството по делото
е прекратено и постановено същото да бъде изпратено на Административен
съд – Пловдив по компетентност.
Ответникът не е взел становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е изпълнена про-
цедурата по чл. 275 и чл. 276 от ГПК за нейното администриране.
С определение № 12200/26.09.2013 г., постановено по г. д. №
15248/2013 г.по описа на РС – Пловдив, ІІ граждански състав, производството
по делото е прекратено и постановено същото да бъде изпратено на Админис-
тративен съд – Пловдив по компетентност.
За да постанови обжалваното определение, районният съд е преце-
нил, че, тъй като се касае за искове с правна квалификация чл. 71 от Закона за
защита от дискриминация, компетентен да разгледа спора е съответният адми-
нистративен съд.
Пред РС – Пловдив са предявени претенции против Община Пловдив
за отмяна на акт на този орган като пряко дискриминационен, както и за преус-
тановяване на дискриминацията при определяне на ТБО за определен недви-
жим имот. При така формулираните претенции се налага недвусмислен извод,
че се касае за позоваване на хипотезите на чл.- 71 от ЗЗД. След като се твърди
––––––––-
Пренос от определение от 14.01.14 г., постановено по в.ч.г.д. № 3648/2013 по описа на ОС – Пловдив, VІІІ г. състав
– 2 –
дискриминация, произтичаща от административен акт, компетентен да разгле-
да спора е съответният административен съд, съобразно правилата на чл. 73 и
чл. 74 от ЗЗД, като в случая това е Административен съд – Пловдив.
Следователно обжалваното определение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12200/26.09.2013 г., постановено по
г.д. № 15248/2013 г. по описа на РС – Пловдив, ІІ граждански състав, с което
производството по делото е прекратено и постановено същото да бъде изпра-
тено на Административен съд – Пловдив по компетентност.
Препис от определението да бъде изпратен на частния жалбопода-
тел.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280
от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: нечетлив подпис
ЧЛЕНОВЕ: нечетлив подпис
нечетлив подпис.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА нечетлив подпис
Кръгъл печат на Окръжен съд – Пловдив.