Размисли по пътя към Европа

Тази статия изпратих в редакцията на вестник Атака, защото си мислех, че там е най-вероятно да бъде публикувана. Отначало при телефониране в редакцията ми казваха, че не са я получили, а после, че е получена и че за четвъртък или петък /11-12 октомври/ ще излезе в рамките на подготвян голям материал. Бях поканен да следя броевете и да си купя, когато излезе. В указания срок нищо не беше публикувано от нея. През следващата седмица отново се свързах по телефона и ми беше казано, че ще излезе в рубриката писма на читателите. През следващите няколко дни и това не стана и отново се свързах с редакцията – с госпожа Маргарита Върбанова, която отговаряла за публикациите по стачката. Не се получи разговор, а назидателна тирада. Беше ми казано, че съм подлудил редакцията с моята статия и че ми е казано каква ще и бъде съдбата. Последва затваряне на телефона. Статията не излезе до края на октомври.
Влязох в контакт със синдиката на българските учители към КНСБ . От тях разбрах, че още излиза вестник Учителско дело и изпратих веднага статията там. Казаха ми, че е изпратена малко късно, /изпратена в понеделник, вестника излиза в петък!/ и че понеже сега публикуват много материали за протичането на стачката, няма да излезе в предстоящия брой. Следващата седмица отново се обадих в редакцията и ми бе казано, че няма да бъде публикувана. Попитах какво не им харесва написаното и получих отговор: “Всичко, което сте написали, е вярно. Но сега водим лобистки преговори в парламента за отделяне на 5 % от брутния вътрешен продукт и не искаме да дразним правителството”!!! Тази позиция на редакцията на синдикалния орган на българските учители е показателна за характера на българските синдикати. Петте процента не бяха записани в бюджета за 2008 година, а учителите масово считат, че са били излъгани и предадени.

ВЛАСТТА И УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА

Повече от една седмица продължава стачката на учителите, а се очертават и други стачкуващи. Правителството под претекст за запазване на стабилността на икономическото развитие, както и твърдейки, че исканията на учителите са нереалистични, засега отказва преговори. Президентът се гласи да посредничи в конфликта. В повечето от медиите услужливо се развива тезата за нереформираната образователна система, за качеството на преподавателската работа и общо взето спомагат да се вбива клин между учителското съсловие и останалата част от обществото.
На фона на конфликта е уместно да се повдигне въпроса за вината на властта за появата на стачния конфликт. А тя определено е голяма, но остава почти без внимание и за нея едва ли ще бъде потърсена отговорност. Необходимо е да се потърси политическа, а в някои случаи и наказателна отговорност, за огромното количество пропуснати възможности, както и за нанесени преки щети на икономиката и населението през всичките години на прехода, който сякаш няма край.
Примерите за това са много, но тук за илюстрация ще приведа само няколко. На първо място ако сега възможностите за задоволяване исканията на учителите, /общо взето не се отрича, че те са справедливи/, на горските работници, на лекарите, на пенсионерите и т.н. и т.н. са малки, изключителен принос за това има така наречената политическа класа, която осъществи най-неефективната от гледна точка на обществото приватизация на създаденото през предишните десетилетия. Достатъчно е за илюстрация да бъде посочена продажбата на 63 % от БТК за 230 милиона евро и последвалата препродажба на сума по-голяма с милиард евро. Затова обаче отговорност никой не понесе. За сравнение през 2002 г. не 63%, а 50 % от чешкия телеком / в общи линии съпоставим с БТК/ бяха продадени за един милиард и 700 милиона евро.
Никой не носи отговорност за публично известния факт, че липсва следприватизационен контрол, че масово не се изпълняват приватизационните договори, че в много случаи в процеса на приватизацията предприятията умишлено бяха водени към фалит, за да бъдат продадени за жълти стотинки.
Министърът на финансите Пл. Орешарски демонстрира загриженост за пропорциите в икономиката, но и той, и цялото правителство /при това не само сегашното/, демонстрират абсолютно ориенталско, в най-лошия смисъл на думата, отношение към времето, работно и свободно, с което населението и държавата като цяло разполагат. Достатъчно е да се припомнят многодневните опашки за смяна на регистрационните табели над един милион МПС. Само до “крайният” срок 31 май след чакане по три денонощия по официални данни над 600 000 души смениха номерата на колите си. Това са загубени 1 милион и 800 хиляди работни дни. /за нервите и здравето на гражданите няма да говорим/, които по 55 лева брутен вътрешен продукт на зает от населението за 2006 година представляват загуба за страната в размер на 100 млн. от непроизведен продукт. Замяната продължи до късна есен, съответно продължаваха да растат и загубите. А и през 2007 година правителството единствено в ЕС не е кадърно да осигури регистрация на новозакупените коли без опашка и всеки ден на опашки пред КАТ се пилее работното време на страната. А то по вина на така наречената политическа класа съществено намаля след емигрирането на над един милион млади хора в трудоспособна възраст. За загубите от висене по опашки не само пред КАТ, а практически пред всички държавни органи, правителството не се чувства виновно. А загубата на работно време в страната намалява обема на произведените блага и услуги и с това намалява възможностите за решаване на проблемите не само на учителите.
В степента на “прозрачност” на нашето общество остана тайна, за която финансовият министър и правителството като цяло не желаят да говорят, а именно колко струваше смяната на номерата на държавните коли, колко пари бяха изплатени на служители на КАТ за извънреден труд за да бъде изпълнена една наредба, авторите на която би следвало да носят наказателна отговорност. За безсмислената и единствена в ЕС насилствена смяна на номерата Пламен Орешарски намери пари, но за пенсионери, за учители и т.н. – няма. А като капак на всичко един от инициаторите на тази скъпо струвала гавра с населението на страната –Меглена Кунева бе предложена и избрана за еврокомисар да ЗАЩИТАВА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ!!!
В крайна сметка каква оценка заслужава правителство, упражнило масиран натиск за смяна на номерата, като уж единствен начин да се накарат собствениците да сключат застраховка ГО.? Това правителство не можа да се сети, че може направо да упражни същия натиск само за застраховане на колите, без смяна на номерата. Или много добре се е сещало, но не е могло да откаже на частните фирми, обслужващи смяната на номерата? Случайно ли беше това, че смяната на номерата, освен принудителна /повтарям единствена в ЕС/, бе и най-малко два пъти по-скъпа за гражданите от смяната по желание в другите страни? И случайно ли е, че след смяната днес всички номера на колите /и на новорегистрираните/ не отговарят на стандарта на ЕС? Има ли това връзка с корупцията на най-високо равнище? Сега това правителство, чиято управленска практика е под всякаква критика, се прави на света вода ненапита и упреква учителите за ниското качество на образователната система. А омбудсманът Г. Ганев прави скъпи симпозиуми за “правото на добро управление”, но избягва въпроса дали това добро управление е на лице в България.
“Доброто” управление на тройната коалиция се изрази в чувствителното раздуване на управленския апарат в министерства, областни управи и т.н. за което веднага след последните парламентарни избори бяха намерени пари без при това да е обявявано за приоритет като образованието.
“Доброто” управление се изрази и в това, че въпреки волята на мнозинството от българите страната харчи значителни парични средства за участие във войната в Ирак, в мироподдържащи мисии и т.н. Много по-богати от България страни отказаха участие в подобни акции и мисии или участвуваха със символични контингенти. У нас пари за защита на чужди интереси в далечни страни се намират, но за преодоляване на мизерията на пенсионери, учители и т.н. не се намират.
Ако имаше в страната добро управление, то щеше да разбере, че доходите на заетите в образователната система на страната от дълго време все повече изостават от средната работна заплата в страната, /която пък поради “доброто управление” изостава от развитието на доходите в другите страни от ЕС, включително Румъния/. Не за един или два дни средната заплата в образованието стана около 70 % от средната заплата в страната. Сега властта признава, че учителите имат право да искат по-високи доходи, но не се поема никаква отговорност от тези, които допуснаха да се стигне до това положение и същевременно се предлага решение, което само ще намали степнта на изоставане на учителските заплати от средната работна заплата, но няма да го преодолее. Нещо повече. Обективно необходимо е трудът на тези, от които зависи подготовката на бъдещите поколения и в крайна сметка бъдещето на страната да бъде оценяван чувствително над средната работна заплата. Правителството изглежда не разбира, че отлагането на радикалното решаване на проблемите с доходите на заетите в образованието ще го обезкървява допълнително и към преподавателската професия все по-рядко ще се насочват най-способните представители на подрастващото поколение. Същевременно много от сега работещите в тази сфера ще продължат да напускат.
Обезкървяването на образованието и науката е стратегически проблем, който ако не бъде преодолян, неминуемо ще има многопосочни отрицателни последици, които в перспектива ще се отразят на цялото общество. Затова е необходимо властта да престане да противопоставя чрез изказванията си различните слоеве на народа, а да обедини усилията на всички за преодоляване на създаденото ненормално положение с доходите в образователната система и нейното качество. Възможности за бърза промяна на ситуацията в положителна насока има и те трябва да се използват.
Ако не е в състояние да положи необходимите усилия за превръщане на образованието в приоритет на практика, а не само на думи, за нацията ще бъде по-добре сегашното правителство да бъде сменено от друго, по-отговорно към проблемите на обществото и което е не по-маловажно – по-компетентно. Защото е много тъжно да чуеш, как министър-председателят на страната в интервю по Нова телевизия говори за 5,5 % инфлация в Румъния и едновременно с това за 8,3 % обезценяване на румънската лея. Когато един премиер не разбира и не може да даде оценка на икономическите процеси, той не бива да бъде премиер, защото е вреден за обществото, независимо че може да е полезен за тези, които стоят зад него и му дърпат конците.

Димитър Н. Митев
Пловдив, 05.10.2007 г.