Размисли по пътя към Европа

Световна икономика
Krassimir Ivandjiiski – Красимир Иванджийски
Глобалната криза е в нов етап
САЩ са взели решение за начало на горещата фаза
08.2014
С войната в Украйна глобалната криза навлезе в нова фаза, която обхваща целия свят.
Какви са изходните позиции на участващите в нея страни. Върхушката на САЩ е взела решение за началото на горещата фаза на започнатата от години Трета световна война в Близкия Изток и Северна Африка. Сега тя се разшири към Украйна, Русия, Китай и други основни ресурсни държави.
САЩ открито поеха курс към силово преустройство на света и демонтаж на международната система за сигурност. Стратегията на глобалната плутокрация е ясна – те строят неоробовладелчески порядък и последователно реализират своите замисли.
Основните задачи на новата война на Запада са:
да се отвлече вниманието на западните общества от кризата и от срива на тяхното жизнено равнище чрез създаването на външния враг – ислямският, руският китайският, иранският, като гневът на населението бъде канализиран срещу тях, а не срещу собствения елит;
да се „изчистят“ чрез войната колосалните дългове, да се осъществи „банкрут чрез кръв“, Федералният резерв на САЩ и доларовата система да останат в миналото и огромните дългове да бъдат „отписани“;
в процеса на войната трябва да се построи новата неоколониална цивилизация на основата на нови технологии, но със старото съдържание. Господарите на Запада са убедени, че планетата е пренаселена и „излишните хора“ използват твърде много ресурси. Заради това „под нож“ ще се отидат повечето от тях;
на тази основа трябва да настъпи раздробяване на големите национални държави и държави-цивилизации: Русия, Китай, Индия и Иран, като основният военен инструмент на новата колониална система ще е НАТО.
Кризата се приближи до най-опасната за тях точка – не финансова или икономическа, а системна. От нея те искат да се спасят чрез поредна макрорегионална или даже глобална война. За тази цел сега става бързо консолидиране на голяма част от буржоазно-аристократичната върхушка по света в защита на нейните геостратегически цели. Това е първата част от въпроса за тях.
Втората е да се спечели. Световната олигархия отива на война, за да спечели. Можете да наречете рака грип, но това не променя нещата.
Към този момент пътят беше дълъг. Още през 2001 г. (след събитията в Ню Йорк), а в някои случаи още от началото на 90-те години с още няколко коментатори по света, започнахме да анализираме и предвиждаме най-вероятния път към колапса на съвременния либерален капитализъм и на неговия бастион САЩ. Жизнено важна част от този анализ беше икономическото дестабилизиране на планетата, предизвикано от загубата на долара на статута на световна резервна валута.
Освен това винаги съм сочил, че финансовата криза няма да се случи в ситуация на политическо затишие или вакуум, и че западната финансова банкерска върхушка, която създаде сегашната криза, няма да позволи крахът на западната икономика, на долара и на глобалните пазари да стане без събитие – прикритие, което да скрие тяхната вина. На тях им беше нужно нещо наистина голямо, което да „гипсира“ обикновените хора да ги изпълни със страх и безпомощност. На глобалния елит е необходим Апокалипсис.
Сега идеологията отпадна и грозната муцуна на Апокалипсиса изплува още по-релефно и светът стигна до реалната опасност от термоядрена война.
Военните действия на САЩ срещу Сирия и сега срещу Русия в Украйна, каквато и да е тяхната мотивация, могат да бъдат началото на Трета световна война – ядрена и глобална.
САЩ и Европа са смъртно болни. Болна е и американо-англо-холандската монетарна система, наложена на целия свят. Заради това САЩ и Англия провеждат политика към съкращаване на населението на земята до 1 милиард.
Целта е кардинална трансформация на света според американския диктат, създаване на глобален концлагер, пълен със страх, който ще бъде използван като капитал на онова, което глобалистите наричат „нов световен ред“.
Но много бързо САЩ стигнаха до момента, в който фигурите им на дъската започнаха да падат.
Пред нашите очи завършва една ера. Това е ерата на либералния капитализъм и на капиталистическата цивилизация, базираща на единния емисионен център и частното присвояване на печалбата от банковите лихви.
Това е същността на капитализма въобще. Едновременно се води колосална война за икономиката на бъдещия свят и за неговата идеология.
Става дума за нова социална и икономическа цивилизация. Сегашната капиталистическа теория и практика рухнаха. Това е демонтажът на капитализма и на епохата на финансовите пирамиди и западни емисионни парични центрове.
Срещу тях започва ренесансът на съпротивата срещу диктатурата на банките и глобалния банков фашизъм. Светът е пред радикален прелом.
Крахът на САЩ и на Западния проект оставя целия свят в дълбок идеологически вакуум. САЩ фактически се отказват от своята позиция на лидер на Западния проект и вече нямат ресурси да налагат на света неговите принципи, което ще доведе и до разпадане на технологичната зона на САЩ. Това означава, че в близка и средносрочна перспектива САЩ ще затъват в паяжината на жестоки идеологически и икономически битки. Да се удържи ситуацията в рамките на предишните правила на играта вече е невъзможно.
Западният елит е в паника. Всички технологии за управление на обществото са изчерпани. Необходимо е нещо да се направи, народът да се изплаши от нещо. Необходим е ужас, а най-големият ужас за обикновения човек е бедността и войната. Значи, трябва да се използват.
Разразилата се след 2008 г. криза се задълбочава. Според последни данни безработицата по целия свят надминава 400 милиона души. Не само в Третия свят, но и в САЩ и ЕС управляващите все по-трудно се справят със своите социални проблеми и задължения. В бедните страни нараства продоволственият проблем.
Но капитализмът няма намерение да се предава, особено неговият глобален изразител САЩ.
Така стигаме до същността на нещата –че става дума за криза на системата, тоест на системна криза на капитализма.
Капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно.
САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, тоест кредитен капитализъм.
Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 60 и 200 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват).
Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.
Сегашната световна финансова криза е само първият звънец.
И така, какво ни очаква?
Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони. Световната икономика повече не може да търпи такова положение.
В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари. Всичко това е обречено на тежък глобален крах.
Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказа се, че „цялата земя вече е малка“, и че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.
По този начин в момента в една точка се сливат две огромни кризи – на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.
Въпросът вече не е по какъв начин ще оцелее капиталистическата система, а какво ще дойде на нейно място.
Днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува. Ще останат обаче огромни дългове и милиони безработни в сферата на услугите.
САЩ са една фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите. И в момента, в който паниката обхване чуждестранните инвеститори, които дават все по-малко пари за държавните облигации на САЩ, банкрутът на американското правителство ще стане очевиден за всички. Това означава, че изход от кризата за САЩ вече е невъзможен.
Заради това сега финансовата върхушка на САЩ се опитва да скрие колкото се може по-дълго фалита на държавата и да запази статуквото, докато започне икономическо реколонизиране на света.
По-просто казано, пред американците стои задачата да нулират собствените дългове и да продължат да живеят за сметка на другите. Да постигнат това могат само ако насочат разрушителните сили на кризата срещу конкурентите – ЕС, Китай, Русия, Япония, и проведат презареждане на глобалната икономическа система пак за сметка на останалия свят.
Това е неизпълнима задача. Но американците се опитват.
Стратегическата задача за преформатирането на световната икономическа система може условно да се разбие на три етапа – унищожение на конкурентните капитали, нулиране на американските дългове и накрая изкупуване на световните активи.
Но достатъчна е само малка паника и ще започне масивно освобождаване от държавните облигации на САЩ. Изхождайки от тези съображения американската финансова върхушка се нуждае от нулиране на дълговете. Причина за замразяване на външния дълг на САЩ може да стане терористична атака „с мръсна“ ядрена бомба в американски град, разпространение на пандемията от „свински грип“, или нещо подобно. Все нещо ще измислят.
Тъй като САЩ се опитват да се спасят като прехвърлят кризата си върху другите, нещата закономерно стигнаха и до Европа, където може да се появи срив на жизненото равнище с 60 процента, което ще доближи ситуацията до сегашната в Египет, тоест разходите за продоволствие в Европа, които сега възлизат на около 40 процента от доходите, ще стигнат 80 процента, толкова, колкото са в Египет.
САЩ са в ситуация, която в шахмата с нарича цугцванг. Всеки следващ ход само влошава ситуацията. Заедно с нея все по-отчетлива е неизбежността от техен банкрут.
Сегашната криза отдавна надмина Великата депресия от 30-те години на миналия век, това е последната криза на капитализма, тъй като е криза на самата система.
Това е и краят на така наречения „Златен телец“. Доларовото колонизиране на планетата от либералния капитализъм стигна до лимита. Печатането на зелени хартийки, на всякакви кредити и деривати, надмина 700 трилиона долара.
Това е краят на цялата идеология, основаваща се на вярата в банките и всемогъщество на долара, тоест на тоталното идеологизиране на лъжата. Това вече го няма. „Край“, The End;
Това е краят на така наречения „Западен проект“.
По принцип съм противник на използването на чужди думи и изрази. Но в случая ще използвам израза Finitа la commedia – „край на комедията“, с акцент върху „комедия“. Комедията е колосална. За съжаление за нея плащат обикновените хора.
А ето и някои от най-страшните факти за държавния дълг на САЩ. Кутията на Пандора се отваря.
В момента националният дълг на САЩ е 70 трилиона долара (но според неофициални източници сумарният дълг на СЩА е над 700 трилиона долара).
Преди 30 години националният дълг на САЩ беше 14 пъти по-малък.
За да се задължи с 1 трилион долара правителствата на САЩ се нуждаеха от времето от президента Джордж Вашингтон до президента Роналд Рейгън.
От времето на Рейгън САЩ натрупаха дълг от 13 трилиона.
Върху САЩ лежат над две-трети от всички държавни дългове на планетата.
Ако се подели този дълг, на всеки американец се падат повече от 130 000 долара.
От 2007 г. д 2012 г. брутният продукт на САЩ нарасна само с 4 на сто, докато националният дълг излетя със 75 процента.
През първите две години на мандата на Обама САЩ натрупаха повече дългове, отколкото всичките първи 100 конгреса взети заедно.
Националният дълг на САЩ в момента нараства всеки ден с над 4 милиарда долара.
В момента САЩ трябва да плащат като дълг около 41 цента от всеки долар, който изразходват.
Само един ден от войната в Афганистан струва повече от строителството на целия Пентагон.
Ако САЩ използват общоприетите счетоводни принципи, дефицитът на техния бюджет ще бъде 5 трилиона долара всяка година.
През 2019 г. за изплащането на лихвите по националния дълг ще отиват 92 цента от всеки долар държавни разходи.
Според МВФ, до 2060 г. държавният дълг на САЩ ще нарасне до 400 процента от техния брутен продукт.
Ако държавният дълг на САЩ от 16 трилиона се постави в пирамида от петдоларови банкноти, ще измине три четвърти от разстоянието до Луната.
Ако харчите по един милион долара от деня на раждането на Христос, пак няма да можете да изразходвате 1 трилион до днес.
Ако се харчи по 1 долар на секунда, за да похарчите 1 трилион, ще са ви необходими 31 000 години.
Ако САЩ сега започнат да връщат дълга си със скорост п 1 долар на 1 секунда, ще им трябват 440 000 години, за да платят целия си дълг.
Как се излиза т тази яма никой не знае, защото е невъзможно.
Както писа един известен финансов експерт, „САЩ не са в задника на света, а много по-дълбоко.“
Нещата наистина са страшни. Втората цунами на глобокризата ни поглъща. В момента гърми балонът на държавните задължения на богатите страни на Запада. Според прогнозите през 2014 г. те ще достигнат рубежа от 125 процента от техния общ брутен продукт. До една-две години ще изгърми и този балон. Това ще е страшен взрив, спрямо който пукането на балоните на недвижимостите и дериватите през 2008 г. ще изглежда като леко недоразумение.
Положението прилича на нагнетяване на пара в прегрят парен котел плътно затворен с предпазни клапи. Рано или късно той ще изгърми. Вътре се нагнетяват колосални държавни дългове. По-точно държавите поемат дълговете на частните корпорации и банки. Но това вечно не може да продължи.
Сегашната криза е безпрецедентна и ще доведе до безпрецедентен социален взрив и глобална революция. САЩ приличат на локомотив, който е останал без спирачки и се спуска по нанадолнище като завлича цялото човечество.
Неравенството е чудовищно. Днес 359 милиардера имат доход, надвишаващ съвкупния доход на 50 на сто от човечеството. Върхът на тази пирамида е глобалният мафиотско-олигархичен синдикат, на чийто връх са най-богатите крезове, които определят хода на световните процеси. Те контролират основните планетарни ресурси, купуват парламенти и правителства. И само сривът на системата може да ги унищожи.
Дилемата е или доларът ще изчезне, или светът. Но те нямат намерение да се предадат. Обратно. Готвят прехода към техния „нов свят“, като са готови да сринат планетата до „кота нула“, както взривиха двете кули в Ню Йорк.
Тяхната версия за глобалната шокова доктрина е, че ако „колапсът е тотален, ще можем да постигнем онова, което искаме да постигнем и да изтрием следите от предишните престъпления“. Следите на предишно престъпление се изтриват с още по-голямо престъпление.
То ще има и геополитически измерения. САЩ обкръжават Русия и Китай с военни провокации. САЩ бързат с разработката на новата си стратегия за „бързия глобален удар“, който няма да дава възможност на Русия и Китай на отговор.
Дали ще има ядрена световна война? От подготовката се вижда, че западният финансово-банкерски елит има намерение да остане на върха на новата глобална система със сила или измама. Новата ядрена война вече е предвидена от тях и може да е търсеният изход за тоталния колапс и депопулацията на планетата.
Дали САЩ могат да спечелят тази война? Това е невъзможно, освен ако не ликвидират цялото човечество. Има симптоми, че са предвидили и този вариант.
Заради това, когато се говори за катастрофа на сегашната цивилизация или за края на сегашната икономическа епоха, това е и край на епохата на долара и нефта. Досега глобализирането ставаше на основата на нефта, оценяван в долари. Когато този ресурс ставаше все по-малко САЩ започнаха да го търсят по целия свят и се опитват да го контролират чрез печатането и оценката му в долари.
Съвременната геополитика е геополитиката на нефта. За това писах още преди 20 години. А съвременният долар – това е нефтодоларът, въведен в началото на 70-те години на миналия век, когато САЩ се отказаха от златното покритие на долара. Кризата на САЩ като глобален лидер се дължи на кризата на долара като глобална валута, което пък се дължи на кризата на нефта като глобален енергоносител.
Дали светът ще избегне нова голяма война, не е ясно. Но така или иначе на мястото на традиционния нефтен и доларов свят идва нов свят. Все повече страни в двустранните си отношения преминават към национални валути, което означава, че делът на долара се съкращава. Тенденцията е все по-отчетлива.
Битката е колосална. Върху долара беше построена цялата световна финансова система. Но липсва фундаментът. Силата на долара не е в това, че икономиката на САЩ произвежда повече от другите. Силата на икономиката на САЩ е, че тази страна потребява повече от другите. По-точно, че основното потребление в света се изразява в долари, в това число на енергоресурсите.
Това означава, че главният механизъм на кризата е падането на потреблението в САЩ и на търсенето на долари. Заради това САЩ правят всички възможно да наливат потреблението и чрез спасяването на банките искат да запазят контрола върху добива и търговията с енергоресурси.
Такава криза не е имало в историята на капитализма. Това е същността. Защото икономиката на тази планета все пак е най-важна.
Последният път, когато елитът се сблъска с подобно нещо, но с много по-малки мащаби, започна Втората световна война.
Сега създадените от глобалния капитализъм производителни сили не могат да се развиват в рамките на остарялата система, основаваща се на частното присвояване на добавената стойност. Това е краят на грабежа чрез лихвата.
Светът е на прага на нещо невиждано и нечувано. Онова, което става днес, не е само криза, но финансово-икономически апокалипсис, който ще доведе до залеза на съвременния капитализъм.
Това е краят на западната капиталистическа цивилизация и на Американския век, който трябваше да продължи 100 години, но продължи точно 1 година – до 11 септември 2001 г., след което започна агонията.
Това е и началото на истинския постамерикански ХХІ век, който е с коренно различни параметри. Това е първата глобална Велика депресия и началото на нов непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век.
Капиталистическата финансова система се оказа мит, опиращ се на зелени хартийки. Днес всички говорят за финансово Ватерлоо и цунами, както и за необходимостта от изграждане на многополюсен свят. И задават въпроса „какво ни очаква“.
Дали това ще бъде възходът на Китай, съвземащата се Русия или разпадащата се Европа? Никой не знае.
Еднополюсният свят никога не е бил нещо повече от една обикновена метафора. Реално, САЩ в нито един момент не успяха да постигнат унищожително превъзходство над останалия свят. Те сами се изпратиха в нокаут и сега висят на въжетата на ринга. И няма кой да хвърли кърпата.
В крайна сметка САЩ се оказаха един обикновен банкрут и от няколко години са в технически фалит, за да се стигне до сегашния момент на „спасявай се всеки както може“.
САЩ не могат да предложат нови ценности или интелектуални импулси. Този колос на глинени крака може да рухне всеки момент – геополитически и икономически.
Сега обаче не става дума само за преход от еднополюсен към многополюсен свят. Става дума за нов цивилизационен модел или както се казва парадигма, която вероятно ще лежи извън конфликта „капитализъм-социализъм“, за нещо ново, неизвестно и непроучено.
Светът е на прага на прехода към нова техно-промишлена и социо-културна система. Засега това са абстрактни теми. Но глобалната финансова система, която е грабеж на ресурсите на цялата планета, не е абстрактна, а е конкретна колосална наглост.
Това беше наречено ново варварство. Погледнете в каква държава живеете – вакханалия на грабежа, алчността, простотията, некомпетентността, пълен набор от всевъзможни извращения и низости.
Как да се излезе от тази зловонна яма? Даже ако започнем от утре, последствията от варваризирането ще продължат минимум три поколения. Ще трябва да преминем през историческата нощ.
Изходът е смяна на системата. Всички страни, в това число Русия и Китай, действат в рамките на същата система и принципни различия на проектите вече няма. САЩ не могат да останат извън войната и ще трябва да вземат в нея непосредствено участие, даже да я започнат. Така, в момента САЩ нямат почти никакъв избор – или затъват в хаоса, или бавно се свличат в ямата, което е едно и също. От дълга може да ги избави само глобална война, която ще „отпише“ всички задължения. Но това в съвременния свят е невъзможно и е самоубийствено. В икономиката се нарича край на системата. Единственият възможен финал е още по-голям крах.
Все повече хора разбират скрития геноцид, осъществяван от Запада в мащабите на цялата планета. Геноцидната програма е глобална по своето същество, както и използването на генното, бактериологичното, биологичното, химическото, информационното, климатичното, електромагнитното, ядреното и всички други видове оръжия и специални средства, които ръкотворните катастрофи и бедствия се планират и реализират на наддържавно, на планетарно равнище. Глобалната програма за редуциране на населението на Земята от 8 на 1 милиард съвсем не е измислица, а резултат от действието на самия либерален капитализъм и неговата имплозия. Оттук нататък той само ще се свива, а заедно с него и възможностите за живот на хората, населяващи планетата.
В този смисъл Третата световна война отдавна е започнала. Заради това казвам, че постоянно ни се предлагат две алтернативи – една – лоша, другата – още по-лоша.
Значи, по-точният въпрос е дали не сме пред началото на ядрения етап на Третата световна война.
Така нареченото „казино на края на вселената“ е пред ядрена катастрофа. Какъв е поредният номер на световната война няма никакво значение, нито пък дали се определя като Армагедон, или Апокалипсис. Защото след броени минути топчето на рулетката в казиното ще падне върху двойната нула.
В това казино САЩ и Западът дължат 2 квадрилиона долара на другите. Това е „казиното на края на вселената“, като всички сме участници в трилъра „безкрайният ужас на ужасния край“.
Въпросът за фалита на това казино е въпрос на време. Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна. Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм.
Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира „елитите“, за да стигнем до момента, в който Западът с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници.
Светът е пред своя нов „нулев час“. Оттук-нататък всичко е възможно.
Ясно е, че кризата ще продължи докато не изчезне самата система. Това е криза на системата. Системата се нарича капитализъм.