Размисли по пътя към Европа

/След съобщението, че България ще бъде приета в ЕС от 01.01.2007 г. по програма „Хоризонт” на БНР бе излъчен разговор между депутата от Коалиция за България Петър Димитров и депутата от СДС и евронаблюдател Мартин Димитров. По време на този разговор Мартин Димитров лансира идеята за приемане на закон за последствията от приеманите закони и посочи наредбата за смяна на номерата като пример, при който не са ясни положителните или отрицателни последствия от нейното изпълняване. У мен се породи надежда, че той може би ще си позволи конкретна критика по адрес на правителството и му изпратих по интернет посочените по-долу материали. След това няколко пъти му звъних по телефона, но г-н Димитров отначало не беше чел нещата, после беше чел част от тях, но избягна да вземе становище даже само пред мен.  Темата за табелите и принудителната повтнорна регистрация на регистрирани автомобили повече не се появи в неговите публични изяви. ОТГОВОР НА ПИСМОТО, ПУБЛИКУВАНО ПО-ДОЛУ, ЕСТЕСТВЕНО НЕ ПОЛУЧИХ. Надеждата ми се оказа напразна.  Просто той се стъписа и се оказа един от многото политици /по това време беше и евронаблюдател/ който предпочете да мълчи за една от най-големите гаври, които политическите му противници от БСП осъществиха спрямо българските граждани  – единствената в света повторна регистрация на всички регистрирани автомобили в страната, осъществена при унизителни условия и с големи загуби за бюджета и икономиката като цяло. Сега мнозина го лансират като добър икономически експерт, но този икономически експерт никъде не каза каква бе икономическата полза на България от разходите, направени за повторна регистрация на милиони  регистрирани автомобили. По този въпрос той мълча геройски и в народното събрание, и в медиите. Така се прояви неговата „опозиционност“ спрямо кампанията, форсирана от тройната коалиция начело с БСП/

Уважаеми господин Димитров.

По повод на примера със смяната на номерата на колите, който използвахте в разговор, предаван по програма Хоризонт на БНР, си позволявам да споделя с Вас следното:

1. От началото на кампанията за ускорена смяна на номерата на колите се опитвам чрез публикации в пресата да критикувам тази стъпка на правителството на тройната коалиция, но в повечето случаи се сблъсквам с форми на зле прикрита автоцензура от страна на вестниците, към които се обръщах с молба за публикаване на мои статии. Най-напред се обърнах към госпожа Валерия Велева от в-к Труд. Изпращам Ви материал под заглавие “Не на демокрацията, да живее фиска”, който престоя на бюрото на посочената журналистнка три седмици без в края на краищата да бъде публикуван. Изпращам Ви и двете мои писма до г-жа Велева.

След това изпратих същият материал във в- к Атака. Там излезе бързо, на 6 март, но съкратен и видоизменен на места до неузнаваемост.

Все пак успях да публикувам във вестник Сега две статии на 14 и 31 март под заглавия съответно “Безсмислен тормоз по пътя към Европа” и “Старите номера на колите – тормозът продължава”.

Изпращам Ви оригиналите на двете статии /втората изпратих със мое заглавие “Сагата с табелите – лош атестат за управляващите”

След това изпратих в същата редакция още две статии /изпращам Ви и двете: “Вотът на недоверие не затрудни правителството, а можеше да го затрудни”и „Корупция и наглост” /, като в тях се опитвах да реагирам в съответствие с развитето на процеса на подмяната на регистрационните табели, както и да публикувам становище по незасягани до този момент от медиите аспекти на проблема. Със стандартния отговор, че “много е писано по проблема” статиите бяxа отклонявани и не видяха бял свят.

Сблъсквайки се с нежеланието да бъдат публикавани статиите, написах Отворено писмо до Сергей Станишев, което изпратих в най-малко 20 редакции на телевизии, вестници и радиопредавания. Дадох лично един екземпляр на кмета Бойко Борисов при негово посещение в Пловдив. Писмото бе посрещнато с пълно мълчание – никаква реакция нито от вестниците, нито от Слави Трифонов и сценаристите му, нито от М. Михнева, нито от В. Ахчиева, нито от Б. Борисов и т.н. /Доста по-късно Б. Борисов в предаването “Телевизионен таблоид” на Нова телевизия по същество подкрепи правителствената кампания, упреквайки българите че са имали пет години за смяна на номерата, а сега протестират срещу опашките/ Изпращам Ви за сведение и това писмо.

Провокиран от публикация във в-к 24 часа им изпратих критична статия, която излезе под заглавие “Държавата подари монопол ….”на 28 юни под формата на писмо на читател. Изпращам Ви оригинала на статията със заглавие: „За германеца, който прави евротабелите и българската смяна на номерата” Няма да споря за съкратения обем с изключение на непубликувания пасаж, отнасящ се до пасивността на националния омбудсман Гиньо Ганев.

Във връзка с това изпратих втора статия под заглавие “Смяната на номерата – корупция и безсрамие”/ . Получих категоричен отказ за публикуване и 17 минутен разговор по телефона с г-жа Генка Маркова , която ми била много обидена. Изпращам Ви двете си писма до нея и самата статия, която не видя бял свят с традиционния аргумент, че много е писано по въпроса.

Във връзка с ареста на сина на шефа на софийския КАТ и изявление на Румен Петков изпратих във в-к Сега статия “Кой пречи на министър Петков в борбата срещу корупцията”. Получих похвала, че “ставам все по-добър”, но публикуването бе отказано. Отказаха да я публикуват и в 24 часа. Пробвах и в Монитор, откъдето отказаха с мотив, че статията е “много пристрастна”. Накрая въпреки малкия тираж на в-к Демокрация реших да пробвам и там и подложих на своеобразен тест и вестник на опозицията. На 2

септември в рубриката Писма до редакцията излезе под същото заглавие само 1/3 от статията, като по същество бяха съкратени най-важните неща. Изпращавм Ви оригинала и препис на публикуваното

Сблъсквайки се с незаинтересованост и прояви на цензура в печата потърсих среща с независимата депутатка госпожа Мария Капон. По мои идеи тя внесе питания до министъра на финансите Пл. Орешарски и министърката по въпросите на евроинтеграцията М. Кунева. Питането до Пл. Орешарски вече мина. Изпращам Ви внесените въпроси и стенограмата от питането и отговорите на министъра на финансите. Отначоло ми бе казано, че ще има само писмен отговор, та съжалявах, че министъра на финансите няма да се поти пред цяла България, а сега съжалявам, че отговора не бе писмен, защото той всъщност избяга от отговор по същество. Като допълнителен уточняващ въпрос бях предложил да бъде запитан защо правителството не пожела да упражни същият натиск директно за липсата на застраховка Гражданска отговорност, т-.е защо предпочита образно казано да пътува от София за Пловдив не директно, а през Плевен и Велико Търново. Този въпрос не бе зададен, а той е ключов. Нямам коментар докато не се срещна отново с г-жа Капон, ако тя разбира се пожелае да ме приеме и да разговаряме на тази тема.

Госпожа Капон внесе отвореното писмо до С. Станишев в Министерския съвет и имам входящия му номер, но засега няма никаква реакция. Всъщност реакция има, защото в момента, когато Ви пиша това писмо, по радиото отново съобщават за спирането на коли със стари номера и цитират изявление на Ал. Стратиев, че още една седмица може да се сменят старите номера с нови. Тоест правителството не се смущава от никаква критика и по стар тоталитарен способ продължава да притиска останалите няколкостотин хиляди собственици на коли със стари номера да дадат своята лепта в полза на фирма БМВ и другите частни фирми, които печелят от обективно излишната смяна на номерата за колите, които няма да пътуват в страните от ЕС.

Ж. М. Барозу може да говори колкото си иска срещу неправилното използване на парите на данъкоплатците, това не пречи на правителството на тройната коалиция с цената на загуби за бюджета, бизнеса и населението да пълни частни каси. А за тъжната ситуация, в която е поставено населението, говори обстоятелството, че никой от противниците на Г.Първанов в предстоящите избори за президент не се сеща в кампанията си да използва казуса с уникалната за Европа насилствена смяна на номерата. Това наистнина би могло да “промени статуквото”, но не е известно доколко са искрени приказките за такава промяна.

Уважаеми господин Димитров,

Предполагам че имате искрено желание да се разкриват последиците от приемането на един или друг закон и по-общо казано от едни или други действия на властта. В случая със смяната на табелите аз като икономист посочвам предимно икономическите последствия, но те не са единствените. Готов съм да споделя с Вас своите виждания и по други аспекти на проблема и в рамките на своите възможности да помагам за преодоляване на порочната практика при упражняването на властта.

Димитър Митев

Писмо до Кемал Еюп, председател на комисията за борба с дискриминацията

До господин Кемал Еюп
председател на комисията за
борба с дискриминацията
Уважаеми господин Еюп,
През 2006 г. над един милион български граждани, собственици на автомобили със стари регистрационни табели, бяха подложени на уникален за цивилизованите страни натиск за смяна на табелите с нови., като на всичко отгоре това бе представено като изискване на ЕС, в който ние ще бъдем приети на 1.1.2007 г.
Българските граждани бяха подложени на дискриминация в сравнение с гражданите на другите страни от ЕС по няколко направления: като например:

• в другите страни смяната на номерата става с постепенната подмяна на автомобилния парк , както и по желание на собственика на автомобил със стар номер. У нас това е вменено като задължение за всички собственици независимо дали ще пътуват в страните от ЕС с колите си или не. Налице е дискриминационно отнемане на правото на избор на българските граждани.
• българските собственици на коли със стари номера са подложени на дискриминация и в икономически аспект, тъй като цената на замяната на табелите у нас е най-малко двойно по-висока в сравнение с другите европейски страни. В Чешката република например смяната ,освен че е по желание на собственика на автомобил със стара табела, струва 450 крони, което е равно на 30 лева. В Република България, която е с поне два пъти по-ниски средни доходи на населението цената е около 60 лв т.е. два пъти по-висока.!!!
• българските собственици на коли със стари номера бяха подложени на унизителна дискриминация от правителството, тъй като сроковете за ускорена подмяна на регистрационните табели бяха определени без връзка с реалните възможности на КАТ. Повече от половин година на опашките за смяна на номерата се чакаше по 3-4 денонощия /смяната още продължава, но в последните месеци чакането е само един ден/ в студ и пек, в дъжд и сняг.
• В страните от ЕС смяната е по-желание, евтина, без опашки и завършва с получаването на номер, който отговаря на стандарта на ЕС. Българските собственици на автомобили /всички/ са дискриминирани, защото получават нова табела, която не отговаря на стандарта на ЕС.
• Българските граждани са дискриминирани спрямо гражданите от страните членки на ЕС и заради това, че са принудени да заплащат два пъти за една и съща услуга, каквато е регистрацията на колата. Няма в Европа /а струва ми се и в целия свят/ държава, която да иска от своите граждани да платят за повторна регистрация на колата, след като тя веднаж е била регистрирана, защото държавата е решила да се откаже без каквато и да било обективна необходимост от първата регистрация.
• Освен преките разходи /най-малко 60 милиона лева/, които собствениците на коли със стари номера бяха принудени да правят и все още правят, всички български данъкоплатци практически поемат и загубите, които правителството причини с бруталното налагане на наредбата за смяната на номерата. Прилагам писмо до министъра на финансите Пламен Орешарски /вх. № в МФ :94-00-366 от 05.10.2006 г./, в което са посочени някои от тези загуби и желая да вземете отношение и по този род дискриминация на българските граждани, които практически са лишени от възможността да принудят правителството да понесе отговорността за последиците от управленските му действия.
• Като български гражданин се чувствувам дискриминиран и поради това, че държавата в лицето на правителството и по специално на МВР и неговият орган КАТ ми налагат със заплаха от солени санкции да спазя подзаконов акт /каквато е наредбата за смяната на номерата на колите/, който противоречи на закона за стандартизацията /от 2005 г./, съгласно който спазването на стандартите е доброволно. Защо за собствениците на коли със стари номера важи наредба, а не важи закон?

Бих желал да вземете отношение и по мълчанието на омбудсмана на Република България , който до този момент не е отговорил на моя жалба срещу смяната на номерата вх.№1586 от 29.05.06 г. За мен и за милион и половина български граждани , засегнати от смяната на номерата на колите, очевидно омбудсмана не съществува, което е чиста проба дискриминация.

Димитър Николов Митев
Пловдив, 14.11.2006 г

======== Отговор на комисията по дискриминация, 11.12.2006 ========

След като се запознах с постъпилата Жалба с вх. № 2089041206 по описа на Комисията за защита от дискриминация, подадена от ДИМИТЪР Н. МИТЕВ,
установих от фактическа и правна страна следното:
Постъпилата жалба не съставлява годно правно основание по чл.51, ал.1, т.З от Закона за защита от дискриминация за образуване на производство за защита от дискриминация по реда на Глача четвърта, Раздел първи от Закона, както и по чл.6, ал.1, т.З и чл.6, ал.2, т.2 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация.
Комисията за защита от дискриминация не е компетентна да разгледа жалбата, поради което и на основание чл.8, ал.2 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация
РАЗПОРЕДИХ:
ОТКАЗВАМ ДА ОБРАЗУВАМ ПРОИЗВОСТВО по жалба с вх. № 2089041206 по
описа на Комисията за защита от дискриминация, подадена от ДИМИТЪР Н.МИТЕВ.
Това разпореждане подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок съгласно чл.68 от Закона за защита от дискриминация.

/Писмото в превод на чешки език /г-н Владимир Шпидла е бивш министър председател на Чешката република/ бе изпратено през есента на 2006 г. на адрес : vladimir.spidla@cec.eu.int

За съжаление не получих отговор от еврокомисаря по равните възможности и не знам дали писмото ми е стигнало до него. За мен е много странно защо Европейската комисия не се разграничи от лъжата на българските управляващи, че смяната на номерата на колите в България се извършва в изпълнение на мнима европейска директива./

Уважаеми господин Шпидла,

в навечерието на 2006 година над 1 500 000 собственици на моторни превозни средства бяха неприятно изненадани от решение на правителството на Република България до 31 март 2006 година да сменят регистрационните табели на колите си с нови. Това беше представено като изискване на ЕС. Гражданите бяха заплашени със солидни глоби при неспазване на посочения срок.

В резултат на предвидените санкции и култивираният в населението страх отще от тоталитарно време, седемнадесет години след уж демократичните промени се извиха километрични опашки пред пунктовете на КАТ, където се извършваше замяната. Работното време на КАТ беше от 7 до 19 часа, работеше се и в събота и неделя. Въпреки това се налагаше да се чака по три-четири денонощия за да бъде сменен номерът на колата с нов. Телевизия “Европа” съобщи за починал след тридневно чакане на опашка човек /6.3.06/.

Независимият депутат М. Христов внесе предложение в парламента да бъде отменена наредбата на правителството за смяната на номерата, но предложението бе отхвърлено от коалиционното мнозинство. По време на дебати в парламента министърът на вътрешните работи Румен Петков излъга пред всички депутати и пред цяла България /дебатите се предаваха по националната телевизия и националното радио/ че към началото на март са сменени номерата на 500 000 коли и че не се налага удължаване на срока след 31 март 2006 г. Седмица по-късно председателят на парламентарната група на БСП съобщи в парламента че са сменени номерата само на 202 000 коли и срокът беше удължен до края на м. май 2006 г.

Министърът на вътрешните работи заяви още, че предложението за смяна на номерата е направено от министърката по европейските въпроси Меглена Кунева и министъра на финансите Пламен Орешарски. Дори премиерът Станишев в телевизионно интервю заяви, че НЯМА ДРУГ НАЧИН ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ИЗИСКВАНЕТО НА ЕС ЗА НИВОТО НА ЗАСТРАХОВАНОСТ НА КОЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ.

След двумесечното удължаване на срока , отново с удължено работно време и работа в почивните дни /но на опашка незавивсимо от това се стоеше по около три денонощия/ в края на м. май бе отчетено, че са сменени номерата на около 608 000 коли. На населението бе съобщено, че от 1 юни колите със стари номера ще бъдат спрени от движение служебно, а който иска след това да смени номера на колата , трябва да поиска временно разрешение от КАТ да кара колата си и в седемдневен срок да стори това.

После натискът бе леко намален , смяната продължи през цялото лято, но вече без удължаване на работното време на КАТ и без да се работи в почивните дни, като смяната изискваше средно по един ден чакане на опашка.

В края на септември и началато на октомври отново чрез масиран медиен натиск на населението бе съобщено, че от 1 октомври служебно е прекратена регистрацията на около 1 000 000 моторни превозни средства. В момента който кара превозно средство със стар регистрационен номер е заплашен от глоба 100 до 300 лева и отнемане на шофьорската книжка. Естествено опашките пред пунктовете на КАТ продължават и в момента.

Уважаеми господин Шпидла,

Пиша Ви всичко това за да изразя пред Вас а чрез Вас и към Еврокомисията възмущението си от горепосочените обстоятелства и особено от следното:

1. СЛЕД ТАЗИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА СМЯНА НА НОМЕРАТА РЕГИСТРАЦИОННИТЕ ТАБЕЛИ НА КОЛИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПАК НЯМА ДА ОТГОВАРЯТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СТАНДАРТ, ЗАЩОТО ЛИПСВАТ ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗВЕЗДИ.

2. Българските граждани са дискриминирани в сравнение с гражданите от другите страни-членки на ЕС, защото там смяната на номерата е доброволна за колите със стари табели, а тук е задължителна.

3. Българските собственици на коли със стари номера са дискриминирани и икономически, тъй като смяната тук е най-скъпа от всички държави в ЕС. За сравнение – в Чешката република смяната струва 450 крони, а в България е равностойна на 900 крони.

4. По въпроса за смяната на номерата с малки изключения в най-важните медии в страната се сблъсках с фактическа цензура.. Тук не може да бъдат публикувани материали с въпроси като:

а/ какво е законовото основание за отнемането от населението на страната на над 60 милиона лева и насочването им към обективно ненужна смяна на номерата. /Изпълнява се правителствена наредба от 2000 г , която противоречи на Закона за стандартизацията от 2005 г./ АКО ТЕЗИ МИЛИОНИ БЯХА ПОПАДНАЛИ В БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВАТА, ЩЕШЕ ДА МЕ БОЛИ ПО-МАЛКО., НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ ТЕЗИ СРЕДСТВА ПОПАДНАХА В РЪЦЕТЕ НА ЧАСТНИ ФИРМИ. При това бе засегната социално по-слабата част от населението!!! Хората бяха принудени насила да заплатят два пъти за регистрация на колите си.

б/ при положение че произведеният брутен продукт на един зает в икономиката на България за 2005 година е 51 лв това означава че изгубените в чакане на опашки пред КАТ над 2 000 000 работни дни са довели до загуба на брутен вътрешен продукт за над сто милиона лева. Тъй като над 40 % от БВП минава през бюджета, това означава за 40 000 000 лева по малко приходи в него.

в/ с пари от бюджета бяха сменени номерата на колите на държавните ведомства – здравеопазване, полиция, пожарна, градски транспорт , земеделие и горско стопанство и т.н. Това също е неоправдан разход на милиони левове, платени от данъкоплатците. А в ЕС правилното изполване на парите на данъкоплатците се следи с особено внимание. Не и в България.

г/ значителни средства бяха изразходвани за заплащане на извънредният труд на служителите на КАТ , полаган в течение на около половин година. Те също тежат на съвестта на правителството,

защото нямаше обективна нужда от тази форсирана смяна на номерата.

НИКОЙ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ПУБЛИКУВА И ДА ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСА ЗАЩО ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ УПРАЖНИ СЪЩИЯТ МАСИРАН НАТИСК ДИРЕКТНО ЗА СКЛЮЧВАНЕТО НА ЗАСТРАХОВКА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ БЕЗ ДА СЕ СМЕНЯТ НОМЕРАТА НА КОЛИТЕ, КОИТО НЯМА ДА ПЪТУВАТ В СТРАНИТЕ ОТ ЕС!!!

По горепосочените проблеми за дискриминацията спрямо българските граждани и за икономическите загуби независимата депутатка Мария Капон, която е и евронаблюдател от България в Европейския парламент, се съгласи да внесе питане в парламента към министъра на европейските въпроси Меглена Кунева и министъра на финансите Пламен Орешарски. След няколко месеца чакане в крайна сметка в парламента се получи пародия на парламентарен контрол, а отговор на горепосочените въпроси не бе даден. Ако проявите интерес мога да Ви изпратя стенограмите от съответните заседания на парламента за да се убедите сам , че парламентарен контрол всъщност няма.

Опитах се с молба до омбудсмана на Република България да го ангажирам за съдействие по посочените проблеми, но вече тече шести месец откакто нямам отговор. Същевременно получих отказ за публикуване на статия по повод на мълчанието на омбудсмана по проблем, засягащ над един и половина милиона както посочих по-горе предимно бедни граждани на България

Обърнах се с писмо към премиера С. Станишев, което изпратих в Министерския съвет, в Президентството, в Парламента и в поне 20 редакции във вестници и телевизии. Отникъде никакъв отговор, нито публикуване на писмото.

В заключение искам да Ви посоча, че ми е много тъжно след като научих, че министър Меглена Кунева, която излъга, че задължителната смяна на номерата в съкратени срокове е изискване

на ЕС и предложи на над един и полонина милиона български граждани да принудително “потребят” нови номера за колите си, сега ще бъде определена за еврокомисар, който ще отговаря за защитата на потребителите в мащабите на ЕС. Нямам думи. Пожелавам на европейските потребители да бъдат добре защитени от снахата на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов.

С уважение: Димитър Николов Митев

Пловдив тел. 0888/704984

07.11.2006 г. e-mail: dimitr_mitev@abv.bg

PS. Ще бъда щастлив ако мога да се срещна с Вас и да Ви предложа още съществена информация за уникалната за ЕС смяна на номерата в България. Обръщам се към Вас с това писмо защото доколкото ми е известно отговаряте в Еврокомисята по въпросите на социалната политика и равните възможности. Говоря чешки език и не бих имал езикови трудности при изясняването на проблемите.