Размисли по пътя към Европа

До Административен съд
гр. Пловдив.
Ж А Л Б А
от Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН xxxxxxxxxx
чрез Димитър Николов Митев, ЕГН xxxxxxxxxx, Пловдив 4002, ул. xxxxxxxxxxx упълномощен да я представлява (телефон 0888/704984)
П Р О Т И В
Решение № 7/22.03.2017 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 17 СГ 15/23.01.2017 г.
Уважаеми административни съдии,
подадох жалба с вх. № 17 СГ 15/2.03.2017 г. до Директора на дирекция „Местни данъци и такси” Пловдив срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 939/30.12.2016 г. В отговор получих Решение № 7/22.03.2017 г. на Директора на дирекция МДТ с което се отхвърля жалбата ми и се потвърждава цитирания Акт за установяване на задължения на Ивана Димитрова Хоусен.
Не съм доволен и възразявам срещу цитираното Решение № 7 на ДМДТ. Мотиви:
1. В нежилищния имот на Ивана Д.Х. не се генерират битови отпадъци. ДМДТ упорито отказва да се съобрази с този факт, който е установен със ССЕ от вещо лице, назначено във връзка с адм. д. № 1391/2012г. Заключението на вещото лице не бе оспорено от ДМДТ, но същата упорито игнорира това обстоятелство и не се съобразява с него. Сега, в Решение № 7 се цитира следния текст от писмо от Дирекция „Екология и управление на отпадъците“: „ …Ползването на даден обект предполага генериране на отпадъци…“(курсивът мой ДМ) и се иска плащане на ТБО за ПРЕДПОЛАГАЕМИ ОТПАДЪЦИ!!!!. Оставям без коментар този абсурд.
2. В Решение № 7 бегло се споменава че съм цитирал извадки от адм. д. 1910/2013 по описа на ВАС, но внимателно се избягва конкретно посочване на становището на ВАС записано в Решение 9945/5.7.2013 г. А там е записано дословно:
„ „Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.“
……………………………………………………………………………………………………………………………………
„Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. ……………………Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет. ………………………………………….
Въпросът е, че община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“
3. Поучен от становището на ВАС по цитираното административно дела аз започнах да подавам декларации за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка поради липса на предмет за тази услуга в недвижимия имот на И.Д.Х.
Това обстоятелство е отразено по следния начин в оспорваното Решение: „Твърди,(жалбоподателят – бележката моя Д.М.) че от 12.08.2013 г. е започнал „ежегодно да подава декларации за отказ от използване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка съответно за 2014,2015,2016 и 2017 година“.
По-нататък във връзка с подадена от мен декларация вх. № 13П8831/12.08.2013 г.и заявеното чрез нея нежелание за ползване на у..слугата по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка в следващите години, считано от 10.08.2013 г. е записано:
„До лицето е изпратен отговор с Изх. № 13П883121.08.2013 г. с предоставени подробни разяснения, относно нормативната уредба на Закона за местните данъци и такси и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив в частта на Таксата за битови отпадъци за недвижими имоти , находящи се на територията на Община Пловдив. Лицето е уведомено, че подадената от него декларация с вх. № 13П8831/12.08.2013 г. не е по образеца на чл.19в, ал.1, т.2и т.3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на територията на община Пловдив, не съдържа необходимите данни определени в чл. 19в,ал.3 от наредбата, както и че към нея няма приложени описаните в чл. 19в ал.1, т.2 от Наредбата………..документи“.
От мен се изискваше да представя документ от ВиК и от Енергоснабдяване, че е спряно водоподаването и електроподаването в недвижимия имот и че той не се ползва. Изпратен ми беше тогава и в следващите години (без 2016 г., за която изрично помолих такъв образец да не ми изпращат) Образец на Декларация по чл. 19в, ал. 1, т.2 и т.3 от Наредбата ….
С други думи, въпреки изричното становище на ВАС, цитирано по-горе, че: „Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение.“
както и
„НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ (курсивът мой, ДМ)на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ, ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. (курсивът мой Д.М). Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“
ДМДТ в лицето на директорката Цвета Попова продължава да настоява да попълня образец на декларация, която не се отнася за конкретния случай, при който недвижимият имот се ползва. НА ТАЗИ ОСНОВА НЕ ПРИЗНАВА ПОДАВАНИТЕ ОТ МЕН ДЕКЛАРАЦИИ.
Изпращан ми беше в течение на три години Образец на Декларация, който се отнася за обекти, които не се ползват. Община Пловдив не се впечатли от цитираното становище на ВАС, че:
„Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.“
В тази връзка се питам дали има сила в Република България която да застави директорката на ДМДТ Цвета Попова да се подчини на съдебното решение или тя е над закона.
4). Възразявам срещу упоменатото Решение № 7//22.03.2017 г. на ДМДТ в лицето на директорката Цвета Попова и по още една, не по-малко съществена причина. С него се потвърждава Акт за установяване на задължение по декларация № 939/30.12.2016 г. , който Акт е доказателство, че собственичката на недвижимия нежилищен имот И.Д.Х. е подложена на пряка и непосредствена дискриминация . Това е така, защото за една и съща услуга – сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за нейния нежилищен имот са приложени многократно по-високи промили от данъчната стойност на имота в сравнение с промилите, въз основа на които се определя ТБО за жилищните имоти. До този момент няколко пъти съм възразявал пред ДМДТ срещу тази практика, позовавал съм се и съм информирал за съществуването на Решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищните имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост.
Гражданското и личното достойнство на жалбоподателката не и позволява да се съгласи с тази дискриминационна практика. Няма капка справедливост за непредоставяна услуга за нейния недвижим имот да се иска не просто ТБО, а ТБО по няколко кратно завишени промили в сравнение с жилищните имоти.
Уважаеми административни съдии,
Като имам предвид гореизложеното
МОЛЯ
да отмените Решение № 7//22.03.2017 г. на Директора на Дирекция МДТ Цвета Попова с което се ПОТВЪРЖДАВА Акт за установяване на задължение по декларация № 939/30.12.2016 г. на Ивана Димитрова Хоусен – ЕГН 7210034570 за такса битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. тъй като:
1) с това решение се утвърждава задължение на И.Д.Х. да заплати за непредоставена услуга;
2) с него в противоречие с Решение 9945/5.7.2013 г. на ВАС се отказва признаването на декларации от името на И.Д.Х. за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка.
3) с него се утвърждава АУЗ който е пряко дискриминационен и несправедлив.
Пловдив С уважение:……………………………………………
04.04.2017 г.
Приложения:
1) Акт за установяване на задължение на Ивана Д. Хоусен по декларация № 939/30.12.2016 г.
2) Жалба вх. № 17 СГ 15/2.03.2017 г. до Директора на дирекция „Местни данъци и такси” Пловдив срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 939/30.12.2016 г.
3) Решение № 7/22.03.2017 г. на Директора на дирекция МДТ за Жалба вх. № 17 СГ 15/2.03.2017 г
4) Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев