Жалба до Районен съд и Определение 12200/26.09.2013 на ПРС по дело 15248/2013 за дискриминация
събота, октомври 12th, 2013 До Районен съд
Гр. Пловдив.
Ж А Л Б А
от Ивана Димитрова Хоусен ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. хххххххххххххх
чрез Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. хххххххххххххх
упълномощен да я представлява.
П Р О Т И В
Решение № 8/010.03.2012 г. (Приложение 1) на Община Пловдив – Дирекция „Местни данъци и такси” постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. и против начина за определяне на ТБО за процесния нежилищен имот на ул. „Константин Геров” 30 за 2011, 2012 и 2013 г.
Уважаеми районни съдии,
На базата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация оспорвам горецитираното Решение на Дирекция „МДТ” към община Пловдив, като подлагащо ме на пряка, преднамерена и продължителна във времето дискриминация.. Същото се отнася и за начина, по който е определена ТБО за процесния имот за некоментираните в това решение 2012 и 2013 г.
1.Такса битови отпадъци за нежилищния имот, находящ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив е изчислена на базата на много по-високи промили от данъчната оценка на имота в сравнение с промилите от данъчната оценка, използвани за определянето на същата такса за жилищните имоти. Промилите за нежилищния имот за разглеждания период от 2006 до 2012 г. са различни и варират от 9 до 5.5, докато за жилищните имоти са само 1.2. Собственичката на този нежилищен имот е принудена да плаща многократно по-висока такса смет в сравнение със собствениците на жилищни имоти със същата данъчна оценка, въпреки че услугата е една и съща и разходите за нейното осъществяване в двата случая са едни и същи. Налице е пряка дискриминация според типа собственост. Това е установено и с Решение № 113/21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация по аналогичен казус.
2. В нежилищния имот на жалбоподателката не се генерират отпадъци. Въпреки това в „Напомнително писмо” до председателя на ОбС Пловдив вх. № 11 Х 413 /19.08.2011 г. (Приложение 2) , като проява на добра воля и желание за постигане на компромис, е заявено: „Жалбоподателката приема с разбиране, че на този етап община Пловдив е затруднена да премине веднага към определяне на ТБО съобразно количеството на сметта. Поради което от нейно име настоявам, когато Община Пловдив пристъпи към издаване на изискваните от ПАС актове за установяване на ТБО за 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. да се съобрази с цитираното решение на КЗДискрим. и закона, на базата на който то е постановено и да изчисли ТБО за нежилищния имот, находящ се на ул. Константин Геров 30, в промилите, които се прилагат за жилищните имоти”. Това заявление съзнателно и преднамерено е пренебрегнато от компетентния общински орган , което означава, че дискриминацията е преднамерена.
3.Дискриминационната практика при определяне на ТБО за нежилищния имот на ул. „Константин Геров” 30 е продължителна във времето, защото се отнася за периода от 2006 до 2013 година. Независимо от възраженията на жалбоподателката вече осем години ТБО за този нежилищен имот се определя при многократно по-високи промили в сравнение с ТБО за жилищните имоти.
4. Във връзка с водено дело в Административен съд Пловдив № 1391 съдът разпореди извършването на съдебно-икономическа експертиза за количеството на генерираните отпадъци. Заключението на експертизата е, че в обекта не се генерират никакви отпадъци. (Приложение 3). С тази експертиза количеството на отпадъците е определено, но независимо от това ТБО за 2013 г. е определена отново в промили от данъчната оценка на имота. Т.е. не е спазен чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено.
Заключението на експертизата не е оспорено от община Пловдив. Следователно за 2013 г. е налице нова, допълнителна форма на дискриминация спрямо жалбоподателката – отказано и е определяне на ТБО съобразно с количеството на отпадъците, което е установено и въпреки ясната постановка в нормативния документ е приложен вариантът, при който количеството на отпадъците не може да бъде определено.
Уважаеми районни съдии,
Обжалвах цитираното Решение № 8/010.03.2012 г. на Дирекция „Местни данъци и такси” – община Пловдив, постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. пред Пловдивски административен съд като незаконосъобразно и пряко дискриминационно. Образувано бе адм. дело 1391/2012 г. На първото открито съдебно заседание съдия Здравка Диева отказа да разглежда въпроса за пряката дискриминационност на Решението и със съответно писмо (приложение 4) го препрати към ръководството на Пловдивски административен съд за образуване на ново дело с друг докладчик. На тази основа бе образувано ново адм. дело 2308/2012 г. специално по въпроса за пряката дискриминация. На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание бе даден ход на делото и бе констатирано, че то е изяснено по същество и че съдът ще се произнесе в законния срок. (Приложение 5) Три месеца след това на 28.0.2013 г. съдията по делото Т. Петрова приема Определение 647, с което с мотив, че по въпроса за пряката дискриминационност има друго дело (1391/2012г),
„ОТМЕНЯ определението от 29.11.2012 год. за даване на ход по същество на административноправния спор.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Х. чрез Д.Н.М., и двамата с посочен в жалбата адрес ***, срещу Решение № 8 от 10.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2308 по описа за 2012 г.на Пловдивския административен съд. (Приложение 6)
Два месеца преди това съдия Здравка Диева вече бе излязла с Решение № 2844/2012 г. по първоначлоното дело 1391, в което няма нито една дума по частта за дискриминационността на оспорваното Решение № 8 на Дирекция „МДТ” на Община Пловдив. (Приложение 7). Имайки предвид това обстоятелство, подадох частна жалба до ВАС срещу Определение 647 на съдия Т. Петрова. В крайна сметка тричленен състав на ВАС в противоречие с фактите по казуса с
ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 5323
София, 16.04.2013
потвърди определението на съдия Т. Петрова и нейния мотив. (Приложение 8)
ПО ТОЗИ НАЧИН ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЯКАТА ДИСКРИМИНАЦИОННОСТ НА ОСПОРВАНОТО РЕШЕНИЕ НА ОБЩИНСКАТА ДИРЕКЦИЯ „МДТ” НЕ БЕ РАЗГЛЕДАН ПО СЪЩЕСТВО ОТ НИТО ЕДИН ОТ СЪДЕБНИТЕ СЪСТАВИ.
Уважаеми районни съдии,
като имам предвид гореописаните факти и обстоятелства
М О Л Я
в съотвествие с чл. 71 на Закона за защита от дискриминация да отмените Решение № 8/010.03.2012 г. на Дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив, постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. като пряко дискриминационно, да задължите Дирекция МДТ на Община Пловдив да отстрани елементите на дискриминация при определяне на ТБО за процесния нежилищен имот на Ивана Димитрова Хоусен за целия период от 2006 до 2013 г. включително и да осъдите ответника да ми възстанови направените съдебни разходи за съдебноикономическа експертиза 170 лв. и за държавни такси – 40 лв.
Пловдив, С уважение:…………………………………
06.2013 г.
ПП.
Освен посочените в текста приложения допълнително прилагам:
– Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
– Документ за платена държавна такса .
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12200
гр. Пловдив, 26.09.2013 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1 5 2 4 8 / 2 0 1 3 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.Д.Х., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 71 от Закона за защита от дискриминацията. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменено решение № 8 / 10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси”, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ” при Община Пловдив да отстрани елементите на дискриминация при определяне на такса битови отпадъци за нежилищния имот на ищцата за периода от 2006 год. до 2013 год. и да бъде осъден ответника да възстанови направените от ищцата съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
Съобразно нормата на чл. 71, ал. 1 исковете с основание ЗЗДискрим. се предявяват пред Районния съд.
Но това е общата норма, уреждаща правото на защита на лицето, чиито права по този и други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени от произволно трето лице, автор на дискриминационно отношение и поведение.
В същия раздел втори /Съдебно производство/ е предвидена и специална норма – тази на чл. 74, ал. 2. Нормата е специална, като спецификата произтича от субекта, автор на противоправното действие, в резултат на което лицето е претърпяло вреди и съответно ответникът, срещу който е насочен иска. Според посочената норма, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Следва да се счита, че след изменението на ЗОДОВ през април 2006 год. с ДВ бр. 30/2006 год. и изричното предвиждане и на отговорност на общините за вреди, причинени на граждани, в препращащата норма на чл. 74, ал. 2 ЗЗД мълчаливо са включени и актовете и действията на длъжностните лица на общините.
Настоящият случай попада в хипотезата на последно цитираната разпоредба.
Следователно исковете по ЗЗДискр., насочени срещу лицата по чл. 74, ал. 2 от закона се подчиняват не на общите правила за подсъдност по чл. 71 ЗЗД, а на правилата за подсъдност, уредени в ЗОДОВ.
Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод административна дейност, като тези искове, съобразно ал. 2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК.
Компетентния съд по АПК е АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД – чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК.
На районните съдилища са подсъдни единствено исковете по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., които не са последица от незаконосъобразно изпълнение на административна дейност.
В тази насока е трайната практика на смесените състави ва ВКС и ВАС по повдигнатите от съдилищата спорове за подсъдност, в това число и най-новата такава от 2013 год., като определение № 40 / 09.07.2013 год. по адм. дело № 33 / 2013 год.; определение № 45 от 16.07.2013 год. по адм. дело № 42 / 2013 год.; определение № 1 от 08.01.2013 год. по адм. дело № 88 / 2012 год. и пр.
Ето защо ПРС, втори граждански състав намира, че не е родово компетентен да разреши спора, с който е сезиран от И.Х.. Компетентен да стори това Административен съд – Пловдив.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
П Р Е К Р А Т Я В А производството по гр. д. № 1 5 2 4 8 / 2 0 1 3 год. пред Пловдивския районен съд.
И З П Р А Щ А делото по подсъдност на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
Същото подлежи на връчване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Миглена Площакова
Вярно с оригинала
РЦ