Posted by Administrator ⋅ 02.11.2012 ⋅ Вашият коментар

Filed Under  Лъжите на Станишев или защо БСП не може да управлява с него, Лъжите на Станишев или защо БСП няма да управлява

Станишев и неговите нежни партньори от българския социалдемократически бардак са решили да покажат, че още мърдат. Затова възнамеряват отново да съберат две-три хиляди души и да положат сенките им в основата на Храм-паметника “Александър Невски”, за да “протестират” срещу “всичко”. Това “всичко” за Станишев и политически метросексуалната му червенобуза кохорта се изчерпва с партията ГЕРБ.
Станишев вижда, че пропагандата му не работи, но това не му пречи да се облизва за бъдещ парламентарен пай. Е, господинът не разсъждава по темата, че европейската социалдемокрация съвсем се е провалила, щом избра точно него за свой Председател. Но, както казват, “няма нищо по-хубаво от лошото време”.
Станишев сам вярва в собствената си лъжа и се е превърнал в заложник на митове, които сам си съчинява. Той искрено предполага, че освен него няма никой друг в лявото пространство; че никой друг не е способен на рационални действия; че обществото е само декор за неговото ехидно съществуване, че Народът е само безмозъчна тълпа, която той трябва да манипулира. И, както се полага на един “строител на капитализма” в България, той не предлага някакви социалистически реформи, а само варианти на пазарен макиаж, които да активизират следващата ляво-станишевска манипулация. Мамин Сергейчо възнамерява да качи на платените от Гергов автобуси едни мизерстващи хорица, да ги накара да стоят на студа и да мръзнат, да проклинат властта и да отстояват правото си да бъдат жертви на капиталистическия му нагон. Станишев, обаче, не осъзнава, че, с всяко подобно действие, той създава все повече врагове срещу себе си и срещу политическата линия, която защитава. Защото хората виждат, че разлика между капиталистите, облечени с леви фрази, и капиталистите, облечени в десни изречения, няма. И че техния Сергей е просто поредното лъжливо политическо изчадие, което ползва хората, като средство за собственото си политическо и икономическо благосъстояние.
Станишев разчита на лоялността на едни изтормозени хора, които нямат никакво намерение, в края на житейския си път, да променят партията си, пък дори и заради възможността, отхвърляйки бардака на Станишев, да останат верни на марксисткото си мислене за промяна на света около тях. Тези хора, май, вече нямат сили да се противопоставят на капиталистическата отрова, просмукала се във вените на Станишев и на ръководството на партията им. Дори самоназоваването “социалисти” вече не върши работа, защото капиталистическата алчност на председателя на ПЕС и на БСП струи от всеки документ на организацията му.
За да може да разчита на онеправданите българи, г-н Станишев не трябва да мъкне хората на организирани мероприятия, да ги храни, да ги пои с подаянията на мастити бизнесмени и да им обещава светло бъдеще през 22-ри век след Христа.
Проблемът на Станишев не е в липсата на активни структури и партийни членове – той ги има достатъчно. Проблемът му не е и в риториката. Той трябва да смени не начина на говорене, а политиката на организацията си. Трябва не да събира митинги, а да строи барикади. Трябва не да разсъждава и да говори за страданията на народа, а да отрече и да се изправи срещу механизмите и представителите на капиталистическата пазарна икономика.
Но Станишев не може да го направи.
Не може, защото неговата организация може да води само такава политика.
Неговата организация не може да се бори в защита на бедните хора, защото Станишев е представител на богатите хора. Неговата организация не може да строи барикади, защото Станишев е представител на онези, които рушат барикади. Не може да се бори срещу реалностите на капитализма, защото Станишев е символът на капитализма. Да – вярно – един гримиран, напудрен, снизходителен, лепкав, хуманен, паркетен капитализъм със социални акценти, но – оставащ си винаги капитализъм.
Станишев е ярък представител на собствената си класа – класата на богаташите, които изграждат своето настояще и бъдеще за сметка на мизерията на обикновените хора.
Неговото главно оръжие срещу тези хора е лъжата.
Бунт за оцеляване няма да има и Станишев няма да го поведе. Защото той и неговата групичка, прегърнала се с ГЕРБ, СДС, ДСБ, ДПС, РЗС и останалите парламентарни кръвопийци, превърнаха активните българи в маса, потисната от проблеми, измъчена в ежедневната си борба за оцеляване, лишена от своите политически представители и от своите професионални съюзи. Низините, благодарение на Станишев и цялата капиталистическа мръсотия, са все още пасивни, но тяхната ненавист, насочена срещу всички политици, се трупа с всеки изминал ден във формата на безмълвна, стаена злоба. “Вековната злоба на роба…”
Самоорганизацията е трудна работа. Навиците на апатия, пасивност и страх не се преодоляват лесно. Но такива като Станишев, Борисов и с-ие сами принуждават хората да излязат по улиците; принуждават ги да поискат властта, която по презумпция трябва да бъде в ръцете на хората; превръщат ги в политици, идващи страшно от низините.
Станишев, Борисов и с-ие, със своето капиталистическо високомерие и наглост, подготвят сами политическата си смърт.
Станишев иска да покаже на хората, че той единствен може да бъде алтернатива на Борисов. Че, ако не е той, надеждите на хората ще бъдат пресушени. Неговата организация повтаря тази мантра до втръсване. Станишев се е превърнал в някакво късогледо божество – всички трябва да го славословят и да го обграждат с мирис от ароматни тлеещи пръчици.
Но нито Станишев, нито неговите херолди ще имат смелостта да кажат, дори на своите собствени съпартийци, че, ако си отиде Борисов и ГЕРБ – нищо няма да се промени.
Напротив, тогава ще стане още по-видно, че проблемите не се коренят в Борисов, в Станишев, в Костов, а в капитализма. Не се коренят в “мошениците и крадците”, а в пазара и буржоазията; не са в корупцията, а в неолиберализма и ерзац-социализма.
Дискредитацията на Борисов и Станишев протича паралелно, защото и двамата са представители на една и съща класа – класата на българските съвременни капиталисти.
Станишев и Борисов по един и същи начин се опитват да парализират съпротивата, зрееща в недрата на Народа, искат да я канализират, за да продължат да управляват и в бъдеще.
Да, но какво предлагат двамата на този “свой” Народ”? Искат АЕЦ, но – частен. Искат газова диверсификация – частна. Искат пазарна икономика – частна. Искат богатства – частни. Искат демокрация – частна.
Е, в защита на системата “Станишев-Борисов” трябва да кажем, че те са само търтеите, които нападат меда. Гражданите също трябва да поемат вината си и да разберат, че въпреки задълбочаващата се политическа и икономическа криза, въпреки приватизирането на Държавата, въпреки повсеместната корупция, те сами предпочетоха да живеят в някакъв свой изключително частен живот, предоставяйки правото за водене на политика на разни ненормалници и “професионалисти”.
Общественото събуждане ще бъде съпроводено с растящо осъзнаване на противоречията между интересите на мнозинството българи и политическия елит, претендиращ да говори от името на хората. И колкото по-активно има намерение да действа лицето Станишев, толкова по-силно ще бъде разочарованието и раздразнението на хората – без значение какво им говори или какво не им говори това лице.
Защото проблемът е в самата ситуация – в самата идея да обединиш необединимото в името на една-единствена цел – личната облага и властта. Защото вече никой не вярва и в изборите, като инструмент за демокрация – те са “сами по себе си” невъзможни и ненужни за никого. Защото причините за недоволството се коренят в политиката на властта по принцип. Управлението на ГЕРБ не може да бъде причина за протести, а само повод.
Причината трябва да бъде открита другаде!
И всички комунисти знаем къде е тя!
Наивният лозунг “Долу ГЕРБ” няма никаква тежест, както няма и надежда, че властта и нейната привидна станишева “опозиция”, ако се огледат в огледалото, ще се ужасят и ще се откажат от себе си с Държавен вестник.
Не може цял живот да си играем на асансьор и да качваме и сваляме различните играчи от един отбор по етажите на властовия небостъргач.
На хората им писна от сегашната система със сегашните партии и политици.
Станишев с Борисов, Костов с Янев… – на всички им предстои да слязат от влака на историята.
Смисълът на промените не е в играта ляво-дясно, а в промяна на системата.
Не само на политическата, но и на социално-икономическата.

РЕШЕНИЕ№ 13730
София, 01.11.2012В ИМЕТО НА НАРОДА