Размисли по пътя към Европа

До г-н  Адрей  Икономов                                                                                                                                                           съдия във Върховен административен съд                                                                                                                       София
 
Уважаеми господин Икономов,                                                                                                                             В последните три години животът ми поднесе възможност два пъти да се срещна с Вас в качеството Ви на върховен административен съдия. Първият път беше през 2012 г. когато Вие бяхте председател на тричленен състав, който разгледа моя жалба срещу МВР по ЗДОИ – дело № 13595/2011 по описа на ВАС. Аз загубих това дело, но от него ми остана светъл спомен за Вашето особено мнение, с което се разграничихте от колежките си и потвърдихте основателността на моята жалба. После петчленен състав на ВАС (дело 8419/2012 г. ) не прие Вашето особено мнение и у мен остана чувството, че във ВАС (съдейки по конкретния казус) от 8 съдии има един почтен, спазващ закона съдия.
Втората ми среща с Вас е виртуална, от януари 2015 г., когато прочетох Определение № 717/21.01.2015 г. по дело 15872/2014 г. подписано от Вас в качеството Ви на председател на тричленния състав, с което е потвърдено Определение № 9914/16.10.2014  на ПАС по адм. дело 1080/2014 г.
Допускам, че е възможно да сте подписали определението , изготвено и докладвано от съдия Илияна Славовска без да се запознаете с преписката по делото поради заетост, предоверяване или по друга причина. Поради това си позволявам да припомня основните моменти по казуса.

1. Образувано е адм. дело 1391/2012 г. по описа на ПАС въз основа на жалба срещу Решение на ДМДТ – Пловдив. В жалбата се твърди незаконосъобразност и пряка дискриминационност на това решение.
2. Съдията по делото Здравка Диева отказва да гледа въпроса за пряката дискриминационност на решението и с определение от 05.07.2012 г. (неподлежащо на обжалване) иска със съответни мотиви от зам.председателя на ПАС да се образува ново дело с нов докладчик от специализиран състав.
3. Искането на съдия Диева е уважено, за казуса пряка дискриминация е образувано ново дело 2308/2012 г. със съдия-докладчик Татяна Петрова.
4. На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание съдия Т. Петрова счита делото за изяснено и дава ход  по същество.
5. Три месеца по-късно, на 28.02.2013 съдия Петрова постановява ново Определение 647, с което отменя първоначалното си определение за даване на ход по същество и прекратява делото. Мотив – по същия казус и между същите страни има друго дело – 1391/2012 г. С други думи казусът пряка дискриминация е изваден от първоначалното дело, но въпреки това е останал там.!!!!
6. Два месеца преди съдия Петрова да прекрати делото за дискриминация с повторното си определение, съдия Здравка Диева с решение № 2844/27.12.2012  потвърждава атакуваното от нас Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив и го оставя в сила въпреки че: а/по закон такса битови отпадъци (ТБО) се определя според количеството на същите;  б) назначената от съда съдебно-икономическа експертиза констатира, че в недвижимия имот не се генерират отпадъци; в) ответникът не оспорва експертизата. Съдия Диева намира за справедливо при тези обстоятелства за недвижимият имот  ТБО да се определя на базата на 5,5 промила от данъчната оценка, не приема да бъде определяна на базата на 1,2 промила, както е за жилищните имоти. А ако беше спазила закона, трябваше да освободи обекта от плащане на ТБО, след като в него не се генерират отпадъци.
7. Съществено в случая е обстоятелството, че в цитираното решение няма никакъв коментар и становище по въпроса за пряката дискриминация. Което е нормално, след като казусът е изваден от това дело и е препратен към специализиран състав.
8. Последва частна жалба до ВАС срещу въпросното решение на съдия Диева. Тричленен състав  с председател Йовка Дражева и членове Таня Вачева и Иван Раденков  също счете за справедливо, при липса на отпадък и непредоставена поради това услуга сметосъбиране, да се начислява ТБО (която трябва да е разходопокривна!!!) на базата на 5,5 промила и  потвърди нейното решение с Решение № 9945 по дело 1910/2013 г.
9. След като на двете инстанции не бе произнесено решение по същество за наличие или отсъствие на пряка дискриминация, подадох жалба до РС Пловдив в която подробно описах развитието на казуса в ПАС и ВАС. Последва Определение 12200 на ПРС по образуваното дело 15248/2013 г., с което случаят бе препратен „по компетентност” към ПАС.
10. Обжалвах пред ПОС Определението на ПРС, но с Определение 139/14.01.2014 бе потвърдено решението на първата инстанция.
11. Жалбата ми бе препратена към АС Пловдив и бе образувано ново дело 1080/2014 г.  Този път само след една седмица съдията по делото Мариана Михайлова се произнесе с  ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914/ 16. 10. 2014 г. и прекрати делото без да се произнесе по същество.
12. 12.           Съставът, председателстван от Вас отхвърли  жалбата ми с  цитираното в началото Определение 717/21.01.2015 г. и потвърди първоинстанционното определение. И така, след като жалбата ми срещу пряката дискриминация премина през 9(девет) административни и 2 (двама) граждански съдии така и не дочаках произнасяне по същество – е ли налице пряка дискриминация в атакуванато решение № 8 на ДМДТ – Пловдив или не.
13. 13.           За да придобиете още по-пълна представа за произвола на ДМДТ и отношението на ПАС и ВАС по случая се налага да посоча още следното. С цитираното вече по-горе Решение № 9945 по дело 1910/2013 г. по повод на жалбата ми срещу Решението на съдия Диева за незаконосъобразността на начина на определяне на ТБО, тричленният състав прави важни уточнения. По-конкретно посочва, че „… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоражадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
    ——————————————————————————————————————————————————————————————————————————
    С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”

И още:  „Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота.” 

1. На базата на тези становища на ВАС своевременно подадох декларация през 2013 г за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка през 2014 г., а съответно през 2014 г. за отказ от ползване на тази услуга през 2015 г. В двата случая декларацията ми не бе приета от ДМДТ с мотив, че трябва да представя документ от ВиК и Енергоснабдяване, че в обекта е спряно водоподаването и електрозахранването. В двата случая отново напомних, че нежилищният имот се използва и водата и токът не може да бъдат спряни. Това изобщо не впечатли ДМДТ и независимо от становището на ВАС, цитирам повторно: „…законодателят е е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата, не с ползването на имота” и за двете години ми е начислена ТБО.
2. Посочих неприемането на двете цитирани декларации за отказ от услугата като пример за преднамерена и продължаваща във времето дискриминация, но съдията по дело 1080/2014 М. Михайлова не намери за необходимо да задължи, в съответствие с решението на ВАС, ДМДТ да приеме декларациите ми.
3. Съдия Илияна Славовска е записала в подписаното и от Вас определение, че: „Правилно жалбата е оставена без разглеждане в частта, с която съдът е формулирал като искане да се приеме и уважи декларация за отказ от ползване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014 г. От твърденията се установява, че при първоначалното подаване на тази декларация органът е указал на декларатора да отстрани нередовности, това разпореждане е получено от ищеца през 2013 г., при което същият е подал нова декларация, но отново липсват данни за акта, с който е определен размера на дължимата такса, както и датата на връчване и доколкото се въвежда с молбата от 15.07.2014 г. правилно е оставено без разглеждане.”

За нея е без значение очевидно, че искането на органа да отстраня нередовности в декларацията е в противоречие с позицията на ВАС. Органът счита за нередности неща, които не са нередност според съда. Т.е. не е задължително да бъде спряно водоподаването и електрозахранването за да бъде приета декларацията. И второ, съдия Славовска не е отчела обстоятелството, че декларацията за отказ от ползване на услугата трябва да се подаде достатъчно предварително преди края на предшестващата година, а размерът на дължимата такса се определя половин година по-късно. Пък и в случая не е важно какъв е размерът на таксата, предмет на спора е правомерно ли е  приемането или неприемането на декларацията за отказ от услугата.
Въпреки че писмото ми стана много дълго, ще си позволя да цитирам още един пасаж от Определението, подготвено от докладчика Славовска: „Счита определението за неправилно и моли съда да го отмени като върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.” А аз съм написал в жалбата си: Досегашните разглеждания на казуса  създават у мен обосновано впечатление за необективност, зависимост и пристрастност на Пловдивски административен съд, поради което моля ВИЕ  да се произнесете по същността на спора:
Последния пример оставям без коментар.
Уважаеми господин Икономов,
Иска ми се да вярвам, че сте подписали Определението, изготвено от съдия Славовска,  в качеството си на председател на състава, без да проучите подробно преписката, било поради заетост, било поради предоверяване спрямо написаното от съдия Славовска. Това не е добре, но е по-добре в сравнение със случая, че сте се запознали с материалите по делото и въпреки всичко сте подписал. Не ми се иска да живея с представата, че приемате за законосъобразно Определението на съдия Т. Петрова по дело 2308, с което тя твърди, че въпросът за дискриминацията се съдържа в още едно дело след като е изваден от него. За мен това определение е документ с невярно съдържание, съставен и използван за да се избегне произнасяне по същество дали ДМДТ – Пловдив е упражнила дискриминация или не при определянето на ТБО за въпросния недвижим нежилищен имот. Ще ми се да получа потвърждение че сте същият принципен, смел и почтен съдия, който написа Особеното мнение, което споменах в началото. Иска ми се да остана с представата, че поне един от деветте съдии, участвали в разглеждането на казуса за пряката дискриминация не е скаран със закона и справедливостта. Защото е трудно да се живее с мисълта, че Административният съд е създаден за да легитимира безобразията на бюрократи от всякакъв род.
Все още с уважение: ………………………………Димитър Николов Митев, тел. 0888/704984                                                                                     e-mail: dimitr_mitev@abv.bg
ПП. Пропуснах да припомня, че по аналогичен казус има решение на Комисията за защита от дискриминация № 113 от 21.06. 2011 г. по преписка 267 /2009 г.   Казусът е определен като форма на пряка дискриминация според типа собственост. Посочил съм го във всички свои жалби.
април 2015 г.
До 23 май 2015 г. отговор не съм получил. Предполагам че мълчанието ще продължи.