Размисли по пътя към Европа

Предишно Р/О:

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебнозаседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:

при секретар	Мария Попинска	и с участието
на прокурора	Ангел Ангелов	изслуша докладваното
от съдията	ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело № 8419/2012.

Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Димитър Николов Митев от гр.Пловдив, подадена от процесуалния му представител срещу решение № 6713 от 11.05.2012 г., по адм.дело № 13595/2011 г. от тричленен състав на Пето отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против отказа на Министъра на вътрешните работи да му предостави достъп до обществена информация. По подробно изложени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново, с което административният акт да бъде отменен.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Митев, като е приел че исканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на легалното определение за такава, дадено в закона за достъп до обществена информация.
Този извод на съда е правилен и обоснован.
Формулираните от Митев искания за предоставяне на достъп до обществена информация са свързани с информация по движението и начина на произнасяне по негов сигнал до министър на вътрешните работи, включително конкретно извършените лично от министър действия по този сигнал, при което обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в случая исканата информация не е свързана с получаване на данни за създавана и съхранявана от органа и неговата администрация такава, а се иска отговор на конкретни възникнали въпроси, касаещи жалбоподателя.
В случая наведеният довод в касационната жалба, че неправилно в решението е изследван правният интерес на жалбоподателя е неоснователен, тъй като такова изследване не е правено в обжалваното решение, като съдът в случая е извел изводите си единствено тълкувайки легалното определение за обществена информация, дадено в закона. Такава информация е тази, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (чл.2 ал.1 ЗДОИ). Същевременно чл.9 ЗДОИ посочва видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации – официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, служебна е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Правилно в конкретния случай, тричленният състав е приел, че исканата от Митев информация не представлява нито официална, нито служебна, доколкото се иска информация, относима към подаден сигнал от Митев, както и относно съдебен спор, в който участва МВР.
Същевременно в тази насока следва да бъде посочено, че в ЗДОИ е налице изрична разпоредба, изключваща приложението на този ред за снабдяване с информация, в случаите, когато исканата информация евъв връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица (чл.8 т.1 ЗДОИ).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6713 от 11.05.2012 г., постановено по адм. дело № 13595/2011 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение.
Решението е окончателно.

И.С

ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ДО ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
 
ЖАЛБА
от Димитър Николов Митев
чрез адв. Александър Кашъмов
съд. адрес: София, бул.”В .Левски” № 76, ет.2
 
СРЕЩУ
Отказ рег. № І-22109/ 29.07.2011 г.
НА ОСНОВАНИЕ
Чл.40 ЗДОИ
Уважаеми Върховни съдии,
Подадох до министъра на вътрешните работи заявление по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, с което поисках информация в пет точки. Заявлението ми бе регистрирано с вх. № ЗДОИ-55 от 22.07.2011 г. С писмо рег. № І-22109/ 29.07.2011 г. министърът на вътрешните работи оставя без разглеждане заявлението ми. Мотивите за това са, че исканата от мен информация не била обществена, тъй като не представлява информация, от която гражданите могат да си съставят мнение за дейността на МВР. Поддържа се, че информацията е свързана с мои интереси в производства, по които съм страна. С цитираното писмо се засяга конституционното ми право на достъп до обществена информация, същото притежава белезите на индивидуален административен акт по ЗДОИ и подлежи на обжалване.
Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е гарантирано с чл.41, ал.1 от Конституцията. В РКС № 7/96 г. по к.д. № 1 от 1996 г. Конституционният съд е извел необходимостта от приемането на закон за детайлна уредба на тази материя, какъвто именно се явява приетият през 2000 г. ЗДОИ. Несъмнено е, че всяка информация, създавана или съхранявана от органите на държавна власт по презумпция дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на тези органи. Това се извежда от прочита на чл.2, ал.1 вр. чл.10 и чл.11 от ЗДОИ. Естествено, целта на законодателя не е била административните органи по свое усмотрение да решават коя информация е от значение за съставяне на мнение и коя – не. В противен случай не би съществувало право на достъп до обществена информация, а само някаква правна възможност гражданите да бъдат информирани по отделни въпроси според желанието на държавните органи. В такъв случай определението „обществена информация” би се схващало субективно и няма да бъде възможно нито еднаквото прилагане на закона. Подобно становище противоречи обаче на Конституцията и на принципите на това законодателство.
От друга страна, дори информацията, свързана със защитата на собствени права и законни интереси, няма как да се получи по АПК, тъй като същият не регламентира процедура по искане на информация и предоставянето й. При наличието на такава празнота отново съгласно правилата на тълкуването следва да се приложан разпоредбите, които се прилагат за подобни случаи, а това са разпоредбите на ЗДОИ. Следователно и по това съображение оспореният административен акт е незаконосъобразен.
Предвид и на основание горното моля да отмените оспорения отказ.
Приложение: препис от жалбата
 
                                                                       С уважение:
                                                                                  /пълномощник/
 
адм.дело № 13595/2011 г.
по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Делото е насрочено
за 11 април 2012 г. от 9.00 ч.

Когато писах долупоместения сигнал до министъра на вътрешните работи Цв. Цветанов не бях обърнал внимание на обстоятелството, че на делото във ВАС  МВР бе представлявано от юрисконсулт, упълномощен от предишния министър на вътрешните работи Михаил Миков. Без да съм сигурен, предполагам, че главен юрисконсулт Благой Иванов е „защитавал интересите на МВР“по случая съгласно линията на министъра на вътрешните работи от правителството на Станишев – Михаил Миков   и не е съгласувал писмените си бележки пред ВАС с новото ръководство на МВР и министър Цветанов.
                                                                                     ХХХ
Входящ № в МВР:                                                                До г-н Цветан Цветанов
М – 13043                                                                                  министър на вътрешните работи
от 28.07.2010 г.                                                                   на Република България.
                                                                                                       Копие
Входящ № в ПП „ГЕРБ“                                                     До г-н Бойко Борисов
94-А-Я-4                                                                                   министър- председател
28.07.2010                                                                             на Република България
                                                                                                      и председател на партия ГЕРБ.
                                                               С  И  Г  Н  А  Л
             от  Димитър Николов Митев, живущ в град Пловдив 4002, ул…………………
                         е-mail: dimitr_mitev@abv.bg  , тел. 0888/704 984
                    Уважаеми господин Цветанов,
                  с разбиране и надежда приемам Вашия и на цялото правителство стремеж да отвоювате българската държава от мафията и да допринесете за възстановяването на реда и законността в българската държава. Като гражданин приветствам стремежа Ви да се освободите от кадри в МВР, които петнят името на институцията и с действията си погазват законите на държавата. Подкрепям призивите Ви към гражданите за помощ и съдействие на МВР в борбата с престъпността и беззаконието и си позволявам да Ви запозная със следните случаи на погазване на закони от служители на МВР с които се сблъсках лично.
                  Предисторията накратко:
                    Съгласно чл. 141 от Закона за движение по пътищата автомобилите в България са с безсрочна регистрация. Съгласно чл. 5 от Закона за стандартизацията в Република България стандартите се прилагат доброволно.
                   В разрез с горепосочените законови положения с  вътрешноведомствен подзаконов акт Наредба І- 45 на  МВР, приета през 2000-та година при  правителството на Иван Костов, бе въведен краен срок за валидност на предишната регистрация на автомобилите и бе наложено задължително въвеждане на новия стандарт за табелите  и съответно задължителна пререгистрация под заплахата от сурови санкции. Нарушени са два закона от бивши ръководства на МВР при три последователни правителства.
                    І. случай.
                    Разчитайки на защитата на горепосочените законови положения аз не се подчиних на наредбата на МВР и не пререгистрирах автомобила си. На 20.09.2007 г. полицаи от РПУ Габрово ми съставиха АУАН заради старите табели на автомобила ми. Възражението ми срещу акта не бе уважено от началника на РПУ Габрово, въпреки че по закон следва да съм защитен. Последва НП 3984/2007 за глоба и Заповед за ПАМ 3984/2007– спиране на автомобила ми от движение.
                   В отговор на моя жалба Районния съд в гр. Габрово обяви с Решение №  №23 от 08.02.2008 издаденото НП за незаконосъобразно. Въпреки съдебното решение началникът на РПУ Габрово отново , позовавайки се на Наредба І – 45, с писмо № 2163 от 18.03.2008 г.  след уточнение, че спирането от движение е по чл. 171 буква „а” от ЗДвП (счетено е, че старите табели са техническа неизправност!!!) отказа да отмени принудителната мярка спиране на автомобила от движение, поради което се наложи да се обърна към директора на ОДП в Габрово. Той   със заповед № 369/28.03.2008 г. отмени и спирането на автомобила от движение като незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Контролният талон ми беше върнат, автомобилът ми не фигурираше като спрян в масива на КАТ, т.е. заповедта на РПУ Габрово за ПАМ – спиране от движение на автомобила ми въобще не е била регистрирана в информационния масив на КАТ. (Случайно установих това обстоятелство когато през м. февруари 2008 г. получих обявление за решението на Районния съд и с него в ръка отидох в КАТ Пловдив да искам връщане на контролния ми талон. Беше ми отказано връщане на талона без заверен препис от съдебното решение, но по този повод разбрах, че повече от месец преди директорът на ОДП Габрово да отмени спирането от движение, автомобилът ми не фигурираше в информационния масив на КАТ   като спрян от движение, нещо повече, беше ми иззет само контролния талон, а не и талона на автомобила). Това е важно да се има предвид във връзка със следващия
                   ІІ. Случай.
                   „Въоръжен” със съдебното решение и заповедта на ОДП Габрово аз отново подкарах автомобила си след половингодишно принудително прекъсване. До 31 май 2008 г., когато ме спряха полицаи от РПУ Карлово, които ми съставиха  АУАН „за това, че на 31.05.2008 г. около 15,50 часа на РП – І – 6 при км. 265 + 608 метра до разклона за с. Куртово, обл. Пловдив управлява лек автомобил „Рено Трафик” с рег. № РВ 6667 К /стар образец/, което е спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, с което е нарушил чл. 177 /1/ т. 4 от ЗДвП” като при това категорично и арогантно отказаха да се запознаят със съдебното решение и заповедта за отмяна на спирането от движение. Иззеха  талона на автомобила  и контролния талон. Не помогна и възражението ми до РПУ Карлово. От там с писмо ми съобщиха, че автомобилът ми е бил спрян от движение от 01.06.2006 г. !?!
                  В Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е записано:
Чл. 36.(1) Административнонаказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
(2) Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува…
                   Нямам съставен АУАН през 2006 г., нямам издадена заповед за прилагане на ПАМ – спиране от движение на автомобила ми, не е изземан талона на автомобила ми, не са свалени табелите му и няма залепен стикер – спрян от движение – все нормативни изисквания за такива случаи. Въпреки всичко през 2008 г.полицаи от  РПУ Карлово ми съставиха АУАН с цитирания по-горе мотив.
                   Обяснявам си случилото се по следния начин. През м. април 2008 г. аз публикувах в блога си решението на РС Габрово и Заповедта на директора на ОДП Габрово за отмяната на санкциите срещу мен като незаконосъобразни. Някъде в този период – април – май 2008 г.  някой в МВР е взел мерки и без да ме уведоми за фактическото анулиране на издадената от директора на ОДП Габрово заповед  е наредил в масива на КАТ автомобилът ми да бъде вписан като спрян от движение при това от 01.06.2006 г.. Това е било известно на редовите полицаи актосъставители на 31 май 2008 г..  С това мога да си обясня вписаното от тях в акта „нарушение” и категоричното и арогантно  отказване да се запознаят с решението на РС и заповедта на директора на ОДП Габрово, които носех за всеки случай със себе  си. Нещо повече, полицаите ехидно и уверено  ми заявиха, че този път санкциите няма да бъдат отменени. Останах с чувството, че пътуването ми от Пловдив към Казанлък е било засечено от КАТ и че полицаите са били подготвени предварително за срещата с мен.
                       Обстоятелството, че началникът на РПУ Габрово през есента на 2007 г. издаде срещу мен НП за управление на автомобил със стари табели, а не за управление на автомобил, който е спрян от движение също потвърждава тезата ми, че вписаното в информационния масив на КАТ без законово основание спиране от движение уж от 01.06.2006 г. е било извършено в периода април-май 2008 г.
                   Началникът на РПУ Карлово отказа да се съобрази (!) със съдебното решение от габровския РС и Заповедта на директора на ОДП Габрово за отмяна на заповедта за спиране от движение като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон и издаде НП 1302/08  от 03.07.2008 г. за глоба 100 лв. за това, че съм управлявал спряно от движение МПС. Не ми се вярва да си е позволил подобен груб произвол на своя глава – без одобрение или препоръка от висшестоящ орган в МВР. Както вече посочих били са взети  съответни „мерки” и автомобилът ми вече фигурираше като спрян от движение в масива на КАТ. Подозирам че въпросната мярка срещу мен бе предприета във връзка с моя блог в интернет www.mitev.eu,  в който с много публикации аз се противопоставих на единственото  в света всеобщо пререгистриране на  регистрирани автомобили.
                    РПУ Карлово не придвижи жалбата ми до РС Карлово в законния срок. След цял месец чакане се наложи в няколко телефонни разговора да подсещам началника му и така жалбата ми стигна до  РС с повече от месец закъснение, което означаваше съответно по-дълго принудително неползване на автомобила ми. Районния съд в Карлово, отмени  НП, издадено от началника на РПУ Карлово като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Второто, седеммесечно принудително неползване на автомобила ми, приключи когато документите ми бяха върнати след продължителна разправия в КАТ Пловдив (началникът му се опита да ме склони да се съглася на временно удостоверение докато все пак си сменя регистрационните табели), а един от неговите подчинени недвусмислено ми заяви, че вече няма да ми спират от движение автомобила, а само ще ме глобяват, защото съдът отменя глобите заради спирането от движение, а самите глоби били необжалваеми до определен размер. Сега отново управлявам автомобила си със старите му табели, но не разполагам с документ, с който се отменя мистериозното „спиране” на автомобила ми от движение от 1.6.2006 г.
                   Тъй като Наредба І – 45 на МВР все още не е отменена,  през лятото на 2009 г.  ме спряха полицаи на територията на област Стара загора заради старите табели, но след като ги запознах с документите за предишните случаи, те не ми съставиха пореден акт.
                  Уважаеми господин Цветанов,
                   Горепосочените случаи касаят действия и незаконосъобразни актове на МВР от времето, когато Вие не сте бил министър на вътрешните работи.
                  Третият случай касае поведение на служител на МВР от 2010 година, т.е. когато Вие сте министър.
                  В съответствие с чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) подадох иск за обезщетение за причинените ми имуществени и неимуществени вреди пред АС в Пловдив. Съдът   не се съобрази с фактите по делото  и с чл. 1 на ЗОДОВ и не ми възстанови щетите, доказано нанесени ми от неправомерните действия на Вашите служители. Последва моя касационна жалба във ВАС. Там два пъти по двете дела (15094 и 15095 по описа на ВАС за2009 г.) се яви в качеството на процесуален представител на Министъра на вътрешните работи, т.е. като Ваш представител  главен юрисконсулт Благой Иванов. Прилагам копие от неговите невероятни за юрист писмени бележки до ВАС
                   Видно от тези бележки г-н Иванов в разрез с изискването на ЗОДОВ защитаваше позицията, че искът ми не следва да бъде уважен. Въпреки че разполагам с две НП от началници на РПУ-та, отменени като незаконосъобразни от български съдилища и заповед от Директора на ОДП гр. Габрово за отмяна на ПАМ като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон.
                   Освен това в разрез с фактите г-н Иванов си позволи да се позовава на несъществуваща заповед на началника на РПУ  Карлово за ПАМ. Той въобще не се смущава от обстоятелството, че такава заповед не съществува, поради което съответно не ми е представена за подпис и изпълнение.
                   В качеството си на Ваш процесуален представител главен юрисконсулт Б. Иванов настоява да не бъде уважен иска ми в разрез с допълнителния протокол към конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от Република България и където е записано в член 1. : „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право”. Поради двете принудителни спирания от движение аз не можах да ползвам автомобила си повече от година.
                   Уважаеми господин Цветанов,
                   на Вас, разбира се, са Ви познати лъжите на престъпниците пред съдилищата с цел да избегнат наказания. В случая  Вашият процесуален представител се опитва да заблуди съда по същия начин. Известно ми е , че съдът не е длъжен да се съобрази с писмените бележки на Вашия подчинен. Но се питам дали съответства на новата политика на МВР служител на министерството, при това главен юрисконсулт, да защитава позиции, противоречащи на закона , вместо да признае вината на МВР за издадените две незаконосъобразни НП, за незаконосъобразното спиране на МПС от движение от РПУ Габрово и за безпрецедентното налагане на НП за неизпълнение на несъществуваща принудителна административна мярка, както и за предприетото в случая отнемане на талона на автомобила ми и контролния талон от РПУ Карлово. Не беше ли правилно и законосъобразно след посочените факти да не възрази срещу иска ми, а да признае неговата обоснованост и да се извини за действията на съответните служители на МВР?
                   И което е най-съществено – питам се, дали позицията, изразена от главен юрисконсулт Благой Иванов, е съгласувана с Вас или не? Защото ако  Вие сте го упълномощил да пледира по този начин, това означава, че не само при предишни правителства, но   и сега законите не са на почит в МВР. Надявам се, че това не е така и че в случая процесуалният Ви представител е действал от Ваше име без Ваше знание. Вашата реакция на настоящия сигнал ще покаже дали греша или не.
                   След като ВАС се постави над законодателната власт (това там се случва не за първи път) и отказа да приложи изискването на чл. 1 от ЗОДОВ като отхвърли двете ми касационни жалби, случаят вече ще се решава в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Държа да Ви уведомя, че ми е неприятно да съдя България и много ми се иска воденето на подобно дело в ЕСПЧ да стане ненужно,  ако законността и справедливостта бъдат възстановени с политически и  вътрешно-правни средства, т.е. :

1. Ако Вие отмените Наредба І – 45, приета от предшествениците Ви в МВР при  правителството на Иван Костов и видоизменена от правителството на тройната коалиция като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и обявите това на всеослушание чрез медиите.
2.  Ако МВР се извини на милионите български граждани, принудени от предишното правителство с унизителни опашки и масиран натиск в масмедиите да пререгистрират законно регистрираните си автомобили.
3. Ако МВР публично обяви, че БСП и нейните съдружници във властта излъгаха българския народ, че смяната на номерата е изискване на ЕС.
4. Ако МВР публично обяви загубите, които бяха нанесени на гражданите /около 200 млн. лева, отнети като разходи за пререгистрацията/ и бюджета на страната с изпълнението на Наредба І – 45. Например в периода от 01.01.2006 до 28.05.2006 г. бяха пререгистрирани 608013 автомобила при средно три денонощия чакане на опашка пред КАТ. Това прави повече от 1 800 000 загубени работни дни, а за един работен ден един зает според статистиката е произвеждал тогава 65 лв брутен вътрешен продукт. Т.е. загубен е БВП за повече от 100 млн. лева, извън загубеното време на около 150 000 души, които са чакали за първа регистрация. За корупцията, която се вихреше при  „бърза регистрация без чакане на опашка”да не говорим.
5.   Ако бъде обяснено на българските граждани, че „социалното правителство” на БСП и сие ги принуди да плащат тройно повече за регистрация на МПС например в сравнение с таксата в Германия.
6. Ако МВР публично посочи, че при наличието на текст от ЗДвП, че МПС без застраховка ГО се спира от движение, „компететнтото” правителството на Станишев се отказа от прилагането на този законов текст и реши да изпълнява изискванията на ЕС за 90 % застраховани с ГО чрез пререгистрация и смяна на номерата на автомобилите.
7. Ако МВР припомни на българските граждани, че петчленен състав на ВАС в 2006 г. отказа да отмени като незаконосъобразна Наредба І – 45 въпреки категорично и противоречие с чл. 141 на ЗДвП и с чл. 5 на Закона за стандартизацията и с този си акт се постави над законодателната власт и обслужи престъпната акция на политико-икономическата върхушка,

                   „Административен произвол”, „опит да бъде ловена риба в мътна вода”, „унизително и пренебрежително отношение”, „едни обикновени изнудвачи”, „тъпо решение”, „невероятен корупционен модел”, „поредната управленска дивотия”,”гавра с българските граждани”, „къде отиде социалният усет на левицата?”,”едно безумие,един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани”, „правите /хората/ на маймуни”и т.н. и т.н.
                Уважаеми господин Цветанов,
                  горецитираните определения  са от изказванията на депутати от опозицията при обсъждането на предложението на независимия депутат Минчо Христов да отпадне Наредба І – 45, проведено в пленарна зала на НС на 16.03.2006 г.  След това заседание случаят бе забравен. Защо всички партии изпаднаха в амнезия по този въпрос? Възможните отговори според мен са, че или всички са се облажили от отнетите от населението при смяната на номерата и талоните на автомобилите около 200 милиона лева, или нямат нужната компетентност да оценят същността на акцията. Мисля, че политическа партия ГЕРБ  трябва най-после да даде политическа оценка на уникалната в световен мащаб българска пререгистрация на вече регистрирани автомобили, при която управляващата върхушка злоупотреби с МВР и го превърна в инструмент за недопустим натиск и рекет върху гражданите.                 
               Надявам се, че ще реагирате на сигнала ми и предварително Ви благодаря.
С уважение:         Димитър Николов Митев,
Приложение: Писмени бележки от главен юрисконсулт Благой Иванов в качеството му на      
                         процесуален представител на Министъра на вътрешните работи.

/На 03.09.2010 г. в приемната на МВР г-н Георгиев, който преди време прие с входящ номер Сигнала ми до г-н Цветан Цветанов, отказа да ми даде входящ номер на долупосочената жалба. Даде ми интернет адрес  deloskiad@mvr.bg и телефонен № 02/982-38-24 за да поискам от там входящия номер във вторник, 07.09.10 г. . На 04.09.2010 г. написах писмо и го пратих на посочения интернет адрес.  Във вторник в пощата си нямах отговор. Изпратих писмото още веднаж. След като и в петък, 10.09.2010 г. нямах събщение в пощата си, позвъних на посочения телефон. Обади се жена, която ми каза, че материалите /жалбата и Сигнала до Константин Пенчев и останалите адресати са обединени в едно/  са с входящ номер М – 14835/03.09.2010 и че по тях се готви отговор, който ще получа в писмо с обратна разписка. Беше ми посочено, че не трябва да пиша на дадения ми в приемната адреc deloskiad@mvr.bg  а в бъдеще евентуални писма трябва да изпращам на адрес  skiad@mvr.bg.
На изрично заявеното от мен желание да бъда записан за приемане при министър Цветанов служителят в приемната г-н Георгиев отговори, че министърът няма приемни дни и че не може да му нареди да ме приеме. Нямали практика да приемат заявления с искане за среща с министъра. Докато при първото ми посещение в приемната г-н Георгиев внимателно изчете сигнала ми до министъра, този път погледна отгоре-отгоре нещата, които му представих. Държеше се учтиво и с усмивка, зад която ми се стори че прозира раздразнение от второто ми посещение и от характера на реакцията ми за изпратения отговор с подписа на министър Цветанов./
До г-н Цветан Цветанов
Вх. № в МВР :      М – 14835/03.09.2010      Заместник-председател на МС и                                                                                                                  министър на вътрешните работи на РБ
Копие
Вх. № в МС  1126/03.09.2010                           до г-н Бойко Борисов,
министър-председател на РБ

Ж  А  Л  Б  А

                 от Димитър Николов Митев, живущ в гр. Пловдив 40023, ул………………………………
срещу игнориране и тенденциозно манипулиране на факти в Писмо № І -26857/24.08.2010г.
Уважаеми господин Цветанов,
благодаря за отговора, изпратен от Ваше име и с Вашия подпис (рег. № І – 26857 от 24.08.2010 г. Екз. № 1) на сигнала ми с вх. № М – 13273/02.08.2010. по описа на ДКИАД – МВР.
След като се запознах с неговото съдържание стигнах до извода, че трябва да Ви изпратя тази жалба, тъй като съм дълбоко огорчен и възмутен от безочливото подминаване на част от фактите, както и от недобросъвестното и тенденциозно манипулиране на другата част от тях.
В изпратения  отговор се твърди, че е направена проверка по моя сигнал. В петте страници текст обаче не успях да открия никакво становище на проверяващите, които са Ви изготвили отговора, по посочени от мен конкретни случаи на неправомерни действия на служители на МВР. В този „отговор“, който са Ви поднесли за подпис, няма нито дума по повод двете отменени от различни съдилища като незаконосъобразни Наказателни постановления, издадени от РПУ Габрово и РПУ Карлово.
Подминато е без внимание издаването от полицаи  на АУАН и НП в нарушение на чл. 36 от ЗАНН. Проверяващите не са забелязали, че съм наказан на базата на несъществуваща санкция за неизвършено нарушение.
                     Липсата на каквото и да било становище по цитираните по-горе въпроси, поставени от мен в сигнала ми до Вас, е богато „компенсирана“ от 79 машинописни реда цитати и преразказ от първоинстанционните и касационните съдебни решения, с които са отхвърлени исковете ми срещу МВР. Много време и усилие са хвърлили съставителите на отговора, но напразно, защото аз познавам добре решенията и на първа, и на втора инстанция на АС и изрично съм посочил два пъти в сигнала си до Вас, че исковете ми са отхвърлени от съда. Посочил съм също така, че не съм доволен от тези тях и че предстои дело в ЕСПЧ в Страсбург.
Специално за решенията на съда аз подготвих  сигнал  до   съответните компетентни   органи, в който посочвам защо не мога да ги приема като справедливи и законосъобразни. Прилагам копие от този сигнал за Ваша информация.  Тук е уместно да посоча, че три пъти наблюдаващи прокурори по делата (два окръжни от Пловдив и един от Върховна административна прокуратура ясно заявиха, че исковете ми са основателни и следва да бъдат уважени  и да бъда компенсиран за нанесените ми от полицейски служители щети. Само прокурор Лидия Ангелова от ВАП застана на позициите на съдиите. Това е отразено в мотивите към двете първоинстанционни и двете второинстанционни решения. Така че възраженията срещу действията на МВР и съда не са  само на Димитър Митев.
Възмутен съм от следното в подписания от Вас отговор:
„Писмените бележки на главен юрисконсулт Благой Иванов, депозирани пред ВАС в съдебно заседание по адм. д. № 15095/2009 г. са основани на доказателствата по делото и на изводите на Пловдивския районен съд, изложени в решение № 1076/28.07.2009 т. по дело 397/2009 г.“.
                      Подминавам несъществена грешка, че вместо Пловдивския административен съд е записано Пловдивския районен съд и подчертавам, че писмените бележки НЕ СА ОСНОВАНИ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО, ТЪЙ КАТО ТЕ НЕ СА ОБСЪЖДАНИ НИТО ОТ СЪДИЯТА, НИТО ОТ ПРОЦЕСУАЛНИЯ ВИ ПРЕДСТАВИТЕЛ.
                    И не само съм възмутен от такова грубо несъответствие с истината, но съм и сериозно обезпокоен за отражението, което неминуемо има върху работата на МВР наличието на такива кадри в системата му, които могат да казват на черното бяло и на бялото черно. Страхувам се, че ако не бъдат взети мерки за прочистване в средното управленско ниво на МВР това може да се окаже пагубно за стремежа Ви да отвоювате  държавата от мафията, може да доведе и до Вашия и на правителството политически провал. Подобни отговори, като този, който ми е изпратен с Вашия подпис никак, ама никак не съдействат за укрепването на авторитета на МВР и не водят по никакъв начин да получаване на така необходимата обществена подкрепа на Вашите и на правителството усилия. Напротив, способстват за създаване на впечатление, че с промяната на министъра в министерството на вътрешните работи все още законите не са на почит, а безобразията се защитават с всички средства.
                     За илюстрация ще посоча реакцията на съставителите на подписаното от Вас писмо на предложението ми Наредба І – 45 /2000 г. на МВР да бъде отменена от Вас като незаконосъобразна. Претенцията ми е обявена като неоснователна, защото „Посочената наредба е издадена въз основа на делегирано правомощие по силата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП.“                     
      Вярно е, че чл. 140, ал. 2 от ЗДвП делегира правомощие на министъра на вътрешните работи да издава наредби, но там не е казано, че тези наредби могат да са в противоречие със закона.  Странно защо нито съставителите на Наредб І – 45, нито съдиите от Административния съд, нито Вашият процесуален представител, нито авторите на подписаният от Вас отговор не забелязват, че това делегирано правомощие е ограничено от чл. 141 на ЗДвП, където е записано, че регистрацията на автомобилите е безсрочна /с изключение на някои частни случаи, при които е предвидено регистрацията да бъде временна/. И с лека ръка приемат, че министърът има право със своя заповед да определи краен срок на валидност на регистрация на автомобили, извършена преди издаването на въпросната наредба. При бедността на България бе престъпление да се изземат от населението стотици милиони лева за да се направи повторна регистрация на милиони регистрирани автомобили, но с цена три пъти по-висока от цената за регистрация на автомобил например в Германия. Не е ли време това да Ви направи впечатление и  ДАНС да се позаинтересува от целия случай по тази безпрецедентна и безсмислена кампания?
Тъжно ми стана като прочетох следния текст:
“ В случай, че Вие считате,  Наредбата за  незаконосъобразна е налице правна възможност да оспорвате нейната законосъобразност пред ВАС по реда на раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове чл. 185 – чл. 196 от АПК, като това оспорване е без ограничение във времето.„
                       Тъжно е, защото ми  е отправена невалидна препоръка. Юристите в повереното Ви министерство би следвало да знаят, че петчленен състав на ВАС с Решение № 6782 отказа да отмени като незаконосъобразна Наредба І – 45 и по-конкретно записаното в нея изискване да бъдат пререгистрирани всички автомобили със заварена регистрация и да бъдат сменени регистрационните им табели, с което не пожела да приложи както чл. 141 от ЗДвП, така и чл. 5 от Закона за стандартизацията (приет в 2005 г.). С това решение (което е окончателно и не подлежи на обжалване) този петчленен състав на ВАС ((председател Йордан Константинов, членове Бисерка Коцева, Анна Димитрова, Маринка Чернева и Румяна Монова) се постави над законодателната власт и обслужи  мотивирана от частни и корпоративни интереси акция на политико- икономическата върхушка.
По повод на отговора, който получих, се налага да Ви посоча, че аз вече един път разговарях лично с Вас по тази тема. Преди малко повече от три години, в концентна зала на бившия партиен дом в Пловдив, след приключване на срещата за откриване на предизборната кампания за евродепутати (2007 г.), аз се обърнах към господин Бойко Борисов с мнение, че ГЕРБ прави грешка, като не атакува БСП и тройната коалиция за уникалната гавра със закон и морал при единственото в света пререгистриране на законно регистрирани автомобили. Тогава г-н Борисов ме насочи към Вас и като разбрахте за какво искам да говоря, Вие казахте, че „те (тройната коалиция) искаха да понапълнят бюджета“. Примерът, който Ви дадох с милионите изгубени работни дни по опашките пред КАТ,  приехте с думите, че „може и да съм прав“, че бюджета е загубил, а не е спечелил от мероприятието. Дадохте ми визитната си картичка, там имаше интернет адрес, на който Ви изпратих по-подробно писмо с описани прегрешенията на властта при смяната на номерата. Становище на ПП ГЕРБ не се появи публично нито през 2007 г. преди изборите за евродепутати, нито през следващите избори.
Защо ПП ГЕРБ предпочете мълчанието пред възможността да спечели много повече гласове разкривайки истината за тази срамна кампания?                  
“ „Административен произвол”, „опит да бъде ловена риба в мътна вода”, „унизително и пренебрежително отношение”, „едни обикновени изнудвачи”, „тъпо решение”, „невероятен корупционен модел”, „поредната управленска дивотия”,”гавра с българските граждани”, „къде отиде социалният усет на левицата?”,”едно безумие,един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани”, „правите /хората/ на маймуни”и т.н. и т.н.
Това  са  изказвания на депутати от тогавашната опозиция при обсъждането на предложението на независимия депутат Минчо Христов да отпадне Наредба І – 45, проведено в пленарна зала на НС на 16.03.2006 г.  След това заседание случаят бе забравен. Защо всички партии изпаднаха в амнезия по този въпрос?“ Сега към този пасаж добавям и въпроса: В състояние ли сте Вие лично и ГЕРБ като партия да нарушите мълчанието по темата и да назовете открито нещата с истинските им имена и участници в нея? Обществеността в България би посрещнала с интерес и разбиране разкритията по една от мащабните далавери на прехода.
Горните неща Ви пиша в качеството си на избирател, гласувал за ГЕРБ. И живо се интересувам от отговора, защото той е показателен за много неща и преди всичко за политическия профил на партия ГЕРБ и ценностите, които изповядва.
Като имам предвид, че и на настоящата жалба  може да получа отговор, подготвен от кадри, назначавани от  Р. Петков и М. Миков (евентуално и от техни предшественици в МВР) по техните критерии, т.е от хората, срещу чието безобразно отношение към фактите и законите се жалвам,  позволявам  си да поискам лична среща с Вас.
Надявам се, че  ще получа отговор на жалбата си и предварително Ви благодаря.
С уважение: …………………………………..
Приложение:  Сигнал до председателя на ВАС Константин Пенчев, министъра на правосъдието Маргарита Попова, членовете на ВСС, министър-председателя Бойко Борисов, председателката на НС  Цецка Цачева относно факти от работата на Административния съд.
На жалбата до министър Цветан Цветанов  получих „отговор“, който този път не беше  с неговия подпис.

   До г-н Цветан Цветанов
                                               Зам. председател на МС, министър на вътрешните работи         
                                               и председател на предизборния щаб на ПП „ГЕРБ”
                   Уважаеми г-н Цветанов!
                    За мен е странно мълчанието на ПП „ГЕРБ” и по-специално на Вас в качеството Ви на министър на вътрешните работи във връзка със следните факти:
                    1.През 2000-та година при правителството на Иван Костов МВР приема Наредба І-45, с която се слага краен срок за валидност на регистрацията на автомобилите в България и се изисква собствениците им да сменят номерата и талоните им. С тази наредба е нарушен ЗАКОН. (съгласно  чл. 141 на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), регистрацията е безсрочна.)
                     2. МВР при правителството на спрягания за носител на европейски ценности Симеон Сакскобурготски изпълнява незаконната наредба.
                     3.  Правителството на  Сергей Станишев не само продължава изпълнението на тази незаконна наредба, но форсира нейното изпълнение със съкращаване на срока за пререгистрация на автомобилите.
                      4.  Правителството на Станишев пуска в оборот лъжата, че смяната на номерата и пререгистрацията на автомобилите е изискване на ЕС.
                       5.  Съкратените срокове и огромният медиен и полицейски натиск водят до опашки пред пунктовете на КАТ, на които се чака по три-четири денонощия и от една страна икономиката губи от несъздаден брутен вътрешен продукт  над сто милиона лева, а от друга страна се създава идеална корупционна обстановка.
                       6. Повторната регистрация, както и първата регистрация на автомобилите се извършват на тройно по-висока цена от цената за регистрация в Германия.
                       7. В интервю по БНТ премиерът Станишев изказва колосална глупост като критикува държавата, че дълго време не си е вършила работата и не е подменяла номерата на автомобилите.
                        И т.н. и т.н.. Бих могъл да продължа още.
                        Идва на власт ПП „ГЕРБ” и не се сеща да отмени въпросната незаконна наредба. Нещо повече,  процесуален представител на министъра на вътрешните работи пред Върховен административен съд открито защитава  цитираната незаконна наредба. На сигнал и жалба до Вас са изпратени формални отговори, въпреки че става въпрос дали да бъде съдена България в Страсбург или не. Вж.    http://www.mitev.eu/?p=1610   
                        От дълго време ръководството на партия ГЕРБ, премиерът Борисов и Вие лично сте превърнати в нещо като боксова круша от критиките на политици от ляво и дясно.  Същите политици унижиха милиони български граждани с прилагането на горецитираната наредба, причиниха огромни икономически щети, погазиха закона и т.н., но ПП „ГЕРБ” не желае да реагира адекватно и да покаже истинското лице на „пререгистраторите” на българските автомобили като разкрие истинската същност на тази мащабна гавра със закона и морала .
                         От разкриването на истината за единствената в света пререгистрация на законно регистрирани автомобили ПП „ГЕРБ” може да спечели симпатиите на милионите засегнати от тази срамна за 21-ви век акция. ЗАЩО НЕ ЖЕЛАЕТЕ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ?  Не разбирате същността на случилото се или сте солидарни с „пререгистраторите”? За съжаление няма медия която да публикува това писмо.
                          Пловдив, 11.05.2011 г.              Димитър Н. Митев   /тел. 0888/704984/
Горепосоченото писмо, заедно с разпечатка на http://www.mitev.eu/?p=1610  (сигнал до Цв. Цветанов  и  жалба срещу отговора на сигнала и отговор от МВР на жалбата) успях да предам лично на министър Цветанов. (Когато г-н Цветанов  се появи на изхода на НС човек от охраната му каза на представителя на жандармерията, стоящ до мен, че министърът е предупреден. По такъв начин нямаше вече никаква пречка да предам материалите лично. Първоначално се опитах да предам  писмата при пристигането на министъра в НС, но бях спрян от представителя на жандармерията) Обясних, че писмата касаят работата на служители от МВР, както и предизборни въпроси.  Дадох му и копие от писмото си до премиера г-н Борисов  http://www.mitev.eu/?p=2802, като казах, че държа да го прочете и той.   Г-н Цветанов взе пликовете с двете писма без да каже нищо.
В приложените към това писмо сигнал и жалба до Цветан Цветанов е показан начинът на работа на средния ешелон  в МВР.   Иска ми се да си изясня дали министърът намира за правилни  тези действия или не. Всъщност не знам дали той въобще ще прочете лично материалите или ще ги погледне отгоре отгоре и ще ги препрати за отговор на онези, срещу чиито действия  аз възразявам със сигнала и жалбата. Във всеки случай аз направих това, което смятам за нужно и зависи от мен – да подам информация за работа на подчинените му звена, която считам за порочна и вредна. Дали и как ще използва тази информация – това вече не зависи от мен.

След като измина един месец, през който не получих отговор от министър Цветанов за материалите, които му предадох лично, реших да потърся законова възможност да получа информация за предприетите действия и за позициите на министър Цветанов по следния начин:
                                                             До господин Цветан Цветанов
                                                              Министър на вътрешните работи на РБ
                                                              София
                                                               З   А   Я    В   Л    Е   Н   И   Е
от Димитър Николов Митев, ЕГН ……………..,  гр. Пловдив, ул. ………………………………..   за предоставяне на информация в съответствие с член 2 (1) на  Закона за достъп до обществена    информация
                   Уважаеми господин  Цветанов,
                    на 28.07.2010 г. с входящ № М – 13043 в МВР бе приет мой Сигнал до Вас. (Приложение 2). Получих отговор на сигнала, който е  подписан от Вас. (Приложение 3). Недоволен от отговора на моя сигнал на 03.09.2010 г.   подадох Жалба до Вас, която бе регистрирана в МВР с входящ №  14835 (Приложение 4).  На 30.09.2010 г. ми бе изпратен формален  отговор Рег. №  І – 30389 (Приложение № 5), който няма нищо общо със съдържанието на жалбата ми, този път подписан не от Вас.
                    Считам, че проблемите, които поставих в Сигнала и Жалбата са с висока обществена значимост и касаят недостатъци в работата на  подчинени Ваши служители в МВР. Освен това предположих, че поради голямата Ви заетост сте подписали отговора на Сигнала  без да четете какво е съдържанието му и сте се предоверили на съставителите му, а както посочих по-горе отговорът на Жалбата до Вас не е с Вашия подпис. По тази причина търсих възможност да предам въпросните материали лично на Вас. Такава възможност се създаде на 17.06.2011 г., когато пред Народното събрание Ви предадох писмо до Вас (приложение № 1) заедно с посочените по-горе документи.
                   Към днешна дата след повече от един месец нямам отговор от Вас за документите, които приехте лично от мен. В тази връзка  в съответствие със закона за достъп до обществена информация желая да получа сведения за следното:
                  1/ Представяни ли са Ви за одобрение  писмените бележки на процесуалния Ви представител главен юрисконсулт Благой Иванов (приложени към сигнала ми до Вас), които той представи на заседание на Върховния административен съд. Желая да получа на хартиен носител информация дали тези писмени бележки са били одобрени от Вас преди представянето им  в съда. Също така желая да получа информация на хартиен носител дали сте прочел Сигнала ми до Вас или не.
                  2/ В Сигнала ми до Вас съм посочил условията, при които бих оттеглил жалбата си срещу Република България до Европейския съд по правата на човека. Желая да получа информация на хартиен носител запознат ли сте с тези условия и  какво е Вашето становище по тях. Готов ли сте като министър на вътрешните работи да изпълните тези от тях, които са във Вашата компетентност за да оттегля жалбата си от ЕСПЧ?
                  3/ Желая да получа на хартиен носител информация дали сте прочел Жалбата ми срещу подписания от Вас отговор на Сигнала. Също така желая да получа информация на хартиен носител дали сте упълномощили служителката в подчиненото Ви министерство А. Емануилова да отговори по начина, по който е отговорила на тази Жалба.                 
                   4/ Желая да получа на хартиен носител информация за това как сте се разпоредили с материалите, които Ви връчих лично. Прочетохте ли ги лично или ги предадохте за отговор на служители, срещу практиките на които възразявам в Сигнала, Жалбата и писмото си до Вас.
                    5/ Жалбата ми до Вас завършва със следния текст:
„ Като имам предвид, че и на настоящата жалба  може да получа отговор, подготвен от кадри, назначавани от  Р. Петков и М. Миков (евентуално и от техни предшественици в МВР) по техните критерии, т.е от хората, срещу чието безобразно отношение към фактите и законите се жалвам,  позволявам  си да поискам лична среща с Вас.”
                         На 03.09.2010 г. в  приемната на МВР г-н Георгиев отказа да ме запише за прием при Вас с мотив, че нямате приемен ден. Желая да получа информация на хартиен носител вярно ли е че нямате приемен ден за граждани, както и ще приемете ли искането ми за лична среща с Вас.        
                    Отговорът на настоящото заявление ми е необходим за да си съставя мнение за работата на МВР с граждани и граждански сигнали и предложения и дейността Ви като задължен по закона субект.
21.07.2011 г.                         С уважение:………………………………
Входящ № на Заявлението в МВР: ЗДОИ-55/22.07.2011

В законоустановения срок получих следния „отговор“ от МВР с подписа на министър Цветан Цветанов. Иска се голямо майсторство да се изработи такъв отговор, от който не става ясен отговорът на нито един от въпросите по които поисках информация. Разбира се и съответната наглост от страна на съставителите на отговора, както и юнашко доверие от страна на подписалия го министър.