Жалба до ВАС чрез министъра на вътрешните работи

ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ДО ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
 
ЖАЛБА
от Димитър Николов Митев
чрез адв. Александър Кашъмов
съд. адрес: София, бул.”В .Левски” № 76, ет.2
 
СРЕЩУ
Отказ рег. № І-22109/ 29.07.2011 г.
НА ОСНОВАНИЕ
Чл.40 ЗДОИ
Уважаеми Върховни съдии,
Подадох до министъра на вътрешните работи заявление по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, с което поисках информация в пет точки. Заявлението ми бе регистрирано с вх. № ЗДОИ-55 от 22.07.2011 г. С писмо рег. № І-22109/ 29.07.2011 г. министърът на вътрешните работи оставя без разглеждане заявлението ми. Мотивите за това са, че исканата от мен информация не била обществена, тъй като не представлява информация, от която гражданите могат да си съставят мнение за дейността на МВР. Поддържа се, че информацията е свързана с мои интереси в производства, по които съм страна. С цитираното писмо се засяга конституционното ми право на достъп до обществена информация, същото притежава белезите на индивидуален административен акт по ЗДОИ и подлежи на обжалване.
Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е гарантирано с чл.41, ал.1 от Конституцията. В РКС № 7/96 г. по к.д. № 1 от 1996 г. Конституционният съд е извел необходимостта от приемането на закон за детайлна уредба на тази материя, какъвто именно се явява приетият през 2000 г. ЗДОИ. Несъмнено е, че всяка информация, създавана или съхранявана от органите на държавна власт по презумпция дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на тези органи. Това се извежда от прочита на чл.2, ал.1 вр. чл.10 и чл.11 от ЗДОИ. Естествено, целта на законодателя не е била административните органи по свое усмотрение да решават коя информация е от значение за съставяне на мнение и коя – не. В противен случай не би съществувало право на достъп до обществена информация, а само някаква правна възможност гражданите да бъдат информирани по отделни въпроси според желанието на държавните органи. В такъв случай определението „обществена информация” би се схващало субективно и няма да бъде възможно нито еднаквото прилагане на закона. Подобно становище противоречи обаче на Конституцията и на принципите на това законодателство.
От друга страна, дори информацията, свързана със защитата на собствени права и законни интереси, няма как да се получи по АПК, тъй като същият не регламентира процедура по искане на информация и предоставянето й. При наличието на такава празнота отново съгласно правилата на тълкуването следва да се приложан разпоредбите, които се прилагат за подобни случаи, а това са разпоредбите на ЗДОИ. Следователно и по това съображение оспореният административен акт е незаконосъобразен.
Предвид и на основание горното моля да отмените оспорения отказ.
Приложение: препис от жалбата
 
                                                                       С уважение:
                                                                                  /пълномощник/
 
адм.дело № 13595/2011 г.
по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Делото е насрочено
за 11 април 2012 г. от 9.00 ч.

Leave a Reply