Размисли по пътя към Европа

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебнозаседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

при секретар	Илиана Иванова	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от председателя	АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
по адм. дело № 13595/2011.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Димитър Николов Митев от гр. Пловдив, против отказ на министъра на вътрешните работи (министъра/ът), обективиран в писмо рег. № І-22109/29.07.2011 г., да му предостави достъп до искана от него обществена информация, посочена в заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) счита, че жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима. Неоснователен е доводът, развит от процесуалния представител на ответника, че тя е недопустима, предвид уведомителния характер на писмото, което се обжалва. Ако писмото не представлява административен акт, а уведомителен такъв, то тогава е налице мълчалив отказ на министъра да се произнесе по искането на Митев. Съгласно текста на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и тълкуването му, давано в постоянната практика на ВАС, мълчалив отказ по този закон е недопустим. Въпреки правните квалификации, дадени в обжалваното писмо, характерът на последното направено с него изявление сочи, че поради факта, че министърът е преценил искането на Митев като недопустимо, той го оставя без разглеждане. Т.е. постановен е един административен акт на министъра, с който той отказва да предостави искана от Митев информация. Именно този акт е предмет на проверка и преценка за законосъобразност от страна на ВАС.
Неоснователно е и второто възражение за недопустимост на подадената от Митев жалба на основание нейното просрочие. Действително, видно от приложеното на л. 10 от делото „известие за доставяне”, обжалваното писмо е връчено на жалбоподателя на 04.08.2011 г. Жалбата против него е постъпила в МВР на 03.10.2011 г. Видно от текста на писмото обаче, в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва то, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца, които към датата на подаване на жалбата не са били изтекли. Т.е. тя се явява подадена в срок и съответно е процесуално допустима.
С обжалваното писмо рег. № І-22109/29.07.2011 г., министърът е отказал да предостави на Митев искана от него информация, поради недопустимост на заявлението му. Твърди, че същата не е „обществена” информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като се иска не за да може гражданинът да си състави собствено мнение относно дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР). Видно от представените към заявлението приложения, информацията се отнася до съдебно производство, в което Митев е бил страна, както и за подаден от него и разгледан от министъра, сигнал. Освен това се касае не за създадена, събирана и съхранявана в МВР информация, а за предоставяне на становища, мнения или съображения от административния орган, които да се изготвят в отговор на заявлението му. Претенциите на жалбоподателя относно негова жалба срещу решението на министъра по подадения от Митев сигнал, не са съобразени с чл. 124, ал. 2 от АПК, прогласяващ необжалваемост на решенията по подадени сигнали. За информацията относно подадени от жалбоподателя сигнали, се прилага специалния ред на АПК, поради което и на основание чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОДОИ , искането му е оставено без разглеждане като недопустимо.
Недоволен от отказа, Митев го обжалва. Твърди, че с отказът на министъра се засяга конституционното му право на достъп до информация. В устните си пледоарии пред съда поддържа тезата, че от отговора на поставените от него въпроси, той ще си направи изводи за това как работи администрацията в МВР и в частност – министъра. Моли отмяна на отказа.
Ответната страна – министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление рег. № ЗДОИ-55/22.07.2011 г. до министъра. В същото, след хронологичен преглед на разменена между двамата кореспонденция до този момент, е направил искане за предоставяне на достъп до следната информация:
1. Представяни ли са на министъра за одобрение писмените бележки на юрк. Б. Иванов, представени от последния в съдебно заседание пред ВАС? Прочел ли е министърът подадения от Митев сигнал до него?
2. Запознат ли е министърът с условията, поставени от Митев в сигнала му до него, за да оттегли той подадената против България жалба до Европейския съд по правата на човека? Готов ли е министърът да изпълни тези от тях, които са в неговата компетентност?
3. Прочел ли е министърът жалбата на Митев против подписания от него (министъра) отговор на сигнала му? Упълномощавал ли е министърът служителката в министерството А. Емануилова, да отговори по начина, по който е отговорила тя на жалбата му?
4. Как се е разпоредил министърът с материалите, връчени му лично от Митев; прочел ли ги е лично или ги е дал за отговор на служители, срещу практиките на които възразява той в сигнала, жалбата и писмото си до министъра?
5. Вярно ли е, че министърът няма приемен ден за граждани и ще приеме ли той искането на Митев за лична среща с него?
Към заявлението Митев е приложил негово писмо от 11.05.2011 г. до министъра; сигнал от Митев до министъра с копие до министър-председателя с вх. № в МВР М-13043/28.07.2010 г.; писмо на министъра до Митев с рег. № І-26857/24.08.2010 г.; жалба от Митев до министъра с вх. № в МВР М-14835/03.09.2010 г.; писмо до Митев от директор Дирекция „КИАД” – МВР рег. № І-30389/30.09.2010 г.; сигнал на Митев до министъра с копие до министъръ-председателя с вх. № в Дирекция „ПНО” – МВР 9815/03.08.2010 г. и писмени бележки на юрисконсулт, процесуален представител на министъра по а.д. № 15095/2009 г. по описа на ВАС.
При така установеното от фактическа страна, жалбата на Митев се явява неоснователна.
Легалното определение за понятието „обществена информация е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“. Видно от характера на исканата със заявлението на Митев информация, същата не отговаря на посочените критерии, поради което не е и „обществена“ такава. Очевидно е, че тя се иска не за да състави гражданинът свои представи за начина на работа в системата на МВР, а за да се снабди с доказателства и данни, относими към негов личен съдебен спор, в който участва и МВР, вкл. и за разрешаването на лични проблеми на Митев. До този извод съдът стига, тъй като в случая интересът на жалбоподателя не е за получаване на осветеност по въпроси, свързани с работата по сигнали и предложения от страна на граждани до МВР, а по конкретен спорен въпрос, разрешаването на който при това е отнесено до съда. При това, исканата информация не е свързана с получаване на данни за „създавана и съхранявана от органите и техните администрации“, каквото е изискването на чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, а за отговор на конкретни, сега възникнали въпроси. Т.е., иска се становището (мнението) на министъра по същите въпроси. Тези особености от своя страна, също не дават възможност за квалифициране на исканата информация като „обществена“. При липса на искане за предоставяне на достъп до обществена информация, каквото е направеното от Митев, за министъра, като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, не възниква задължение за отговор въобще. Настоящият състав счита, че обжалваното писмо е нещо направено „свръх задълженията“ на министъра.
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което тя следва да се отхвърли като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Димитър Николов Митев от гр. Пловдив, против отказ на министъра на вътрешните работи, обективиран в писмо рег. № І-22109/29.07.2011 г., да му предостави достъп до искана от него информация, конкретизирана в заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г.
Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

А.И.
Особено мнение на съдията Андрей Икономов:
Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав , че исканата от Митев информация няма характер на обществена такава. Вярно е твърдението, изразено в обжалвания акт, че тя е свързана със съдебно производство, по което Митев е бил страна. Вярно е обаче и това, че информацията се иска от жалбоподателя не за използването `и като доказателство за прилагане по същото това дело, а за да си състави самия той мнение за начина на работа на органите на МВР и в частност на министъра. Както изрично е заявил Митев пред ВАС по време на съдебното заседание по делото, проведено на 11.04.2012 г., от отговорите на поставените от него въпроси, той ще може да си състави мнение, дали решението по тях е взето лично от министъра или са разпределени за обработка, даване на становище и вземане на решение от средното звено в МВР. Така поставен, въпросът за търсене на информация води до извод, че в случая се търси служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, която е по повод дейността на органите и на техните администрации. При това, в закона не съществува забрана за предоставяне на обществена информация по въпроси, с които заявителят на искането е лично свързан, нито има някакви ограничения за предоставянето `и. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съществени обстоятелства, за да се прецени дали тя е „обществена” са дали е свързана с обществения живот в страната ни и дали дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти – условия, които според мен в настоящия случай са налице.
Неоснователен е и доводът развит от процесуалния представител на министъра, че по отношение искането на Митев намират приложение само нормите на АПК, дерогиращи нормите на ЗДОИ. Подобна конструкция по начало е невярна. Банална истина е, че АПК е общ нормативен акт, а ЗДОИ – специален такъв. В правоприлагането е познат и приложим принципа за дерогация на общия закон от специалния такъв, не и обратното. Освен това както се каза, целта, с която се иска информацията (макар и създадена по повод конкретно съдебно дело или питане) недвусмислено сочи, че се касае за служебна обществена информация, която министърът като задължен по закона орган, е длъжен да предостави. Необосновано е твърдението, изразено в обжалвания акт, че Митев иска не „създадена, събирана и съхранявана от МВР …”официална” и „служебна” информация”, а „…становища, мнения или съображения от административния орган, които да бъдат изготвени вследствие на отправеното от него искане…”. Видно от текста на заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г., подадено от Митев, той иска конкретни отговори на конкретни въпроси, а не „становища, мнения или съображения от административния орган”.
По изложените съображения считам, че жалбата се явява основателна. Следва да се отмени като незаконосъобразен отказът на министъра да предостави на Митев достъп до служебната обществена информация, поискана от него със заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г., а делото се върне като преписка за ново произнасяне от министъра.
Съдия:
/А. Икономов/
 
 
 

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

при участието на секретаря Илиана Иванова и с участието на прокурора сложи на разглеждане дело № 13595 по описа за 2011 година, докладвано от председателяАНДРЕЙ ИКОНОМОВ

На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Димитър Николов Митев, редовно призован, се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ: Министъра на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от ЮРК. УЗУНОВА.
ЖАЛБ. МИТЕВ:Да се даде ход на делото.
ЮРК. УЗУНОВА: Моля да не давате ход на делото, тъй като жалбата се явява процесуално недопустима поради липса на предмет на оспорване. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп на обществена информация на обжалване пред административните съдилища и съответно пред ВАС подлежат решенията за предоставяне на достъп и такива решения, с които се отказва предоставяне достъп на информация. В случая се обжалва писмо с уведомителен характер, с което заявителят е уведомен, че по отношение на търсената от него информация не е намерил приложение Закона за достъп до обществена информация. Ако приемете, че жалбата е допустима на това основание, правя възражение, че е недопустима и поради просрочване, тъй като въпросното уведомително писмо видно от приложената обратна разписка е връчено на заявителя на 04.08.2011 г., а жалбата е заведена в деловодството на Министерството на вътрешните работи на 03.10.2011 г. Това е едно уведомително писмо, което няма характера на решение и не подлежи на обжалване пред съда. Министърът е уведомил заявителя, че по отношение на търсената информация не намира приложение ЗДОИ.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, с оглед становището на страните

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
ЖАЛБ. МИТЕВ: Поддържам жалбата изцяло. Тази информация представлява съществено обществен интерес, защото, ако аз съм връчил материалите на министър Цветанов лично и след това без негово знание решава средното звено, то по същество управлява средното звено, а не министъра на вътрешните работи. Аз съм поискал личен прием при министър Цветанов, а там съм попитал каква е практиката, защото в приемната ми казаха, че министъра няма приемен ден. За мен представлява класически пример на обществена информация, дали министъра има приемен ден за граждани или няма такъв. Според мен събитията и фактите, които съм предал на министъра показват незаконосъобразни и нередни действия на неговите служители. Нямам доказателствени искания и няма да представям доказателства.
ЮРК. УЗУНОВА: Оспорвам жалбата като неоснователна. Няма да соча други доказателства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с жалбата и административната преписка писмени доказателства.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пето отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ЖАЛБ. МИТЕВ: Моля да уважите жалбата по съображенията, изложени в нея. Важно за мен е, дали моите сигнали до министър Цветанов са разгледани от него за закононарушение на неговите подчинени или са прехвърлени към негови подчинени да отговорят на тези, срещу които се жалват. Ако решават нисшите звена и министъра поради заетостта си само подписва, доверявайки се на тези звена, които предприемат незаконосъобразни нередни стъпки, то при това положение, той трябва да научи по някакъв начин, за да вземе ефективни мерки. Водя делото, за да бъде променена ситуацията.
ЮРК. УЗУНОВА: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите като неоснователна подадената жалба. Търсената информация от заявителя не може да бъде дефинирана като обществена информация, така както е определено в чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация. Производството по чл. 28 и чл. 36 от ЗДОИ специално обслужва само постигането на нормативно определените в този закон цели. В случая по отношение на депозираното в Министерство на вътрешните работи заявление, приложение намират разпоредбите на АПК, а те от своя страна дерогират приложението на Закона за достъп до обществена информация. Моля да ми бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.31 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
 
 
СПИСЪК
на лицата, призовани по административно Дело № 13595/2011 г. ,
насрочено за 11.04.2012 09:00 зала № 3