Меглена Кунева – Пръмова – таргетът на БКП и ДС или непобедимото мазмантийство.
четвъртък, януари 31st, 2013Автор: toross Категория: Политика Прочетен: 2086 Коментари: 8 Гласове: 28 Последна промяна: 09.08 20:34
Меглена Кунева – Пръмова – таргетът на БКП и ДС или непобедимото мазмантийство.
Седмо Велико народно събрание, част от ПГ на СДС през 1990 г., третият ред, от ляво на дясно: Георги Бунов, Христо Марков /с бялата риза/, Румен Воденичаров /с очилата, наведен/, Методи Недялков, Георги Липовански. В това обкръжение Воденичаров ще сподели за другарката Кунева-Пръмова и службата и` при едни специални другари. 
Цялата кариера на Кунева-Пръмова е бурен кючек под диригентството на БКП и ДС.
| „Знам, че съм европейски политик, и знам как да използвам това.” /Другарката при откриване на кампанията си за Президент на РБ./ Дотук разказахме за удивителната прилика на Меглена Кунева-Пръмова с Гена Абисинката или Уруспията, за активното и` участие в Габонската афера, ощетила държавата с милиони долари под вещата диригентска палка на ДС, а днес ще разкажа за срещата си с другарката в далечната 1990 г., просто един личен спомен, за да припомня номенклатурната кариера на дамата. Благородната европейска дама. В официалната и` биография четем впечатлителни откъслеци – завършила право без да е практикувала в общопознатия обхват – съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт; работила нещо като журналист – не се откриват нейни материали; занимавала се с екологични теми преди 1989 г./?!?/ в националното радио, ама член на „Екогласност” или Русенския комитет не е била; специализации в чужбина без яснота кой ги е финансирал във времето, когато излизането от България минаваше през задължителната благословия на ДС и БКП. Като депутат в Седмото Велико народно събрание попадам в анкетна комисия, която е създадена „ад-хок”, заради „вълненията” в Кърджали и областта. Този път се бяха „развълнували” националистите около Минчо Минчев, Димитър Арнаудов, Задгорски и Георги Първанов, т.е. ОКЗНИ /Обществен комитет за защита на националните интереси/ във връзка с намерението на мюсюлманското население да изучава майчиния си език /съвсем в реда на нещата/. Страстите в пленарна зала по темата винаги са нажежени до бяло, комунистите играеха „конструктивни националисти”, а сините минавахме за защитници на ДПС /нали си спомняте налудното обръщение на Велко Вълканов към Желю: „Желю, ти си турчин с фес!” в президентския дебат?/. Та някой реши след гръмовните заклинания и обвинения в комисията да се изберат „по-умерени по темата депутати от двете страни”, каквото и да означаваше това. За председател бе избран д-р Атанас Узунов от БЗНС /земеделците се опитваха да са междинно звено между БСП и СДС/, от ДПС представител бе Ремзи Осман/май само той, Доган, Пирински и Костов са депутати от 1990 г. та досега/, червените посочиха двама: Ирина Бокова /да, същата сегашна шефка на ЮНЕСКО/ и Кръстю Трендафилов /стана министър на земеделието при Жан за няколко месеца/, а от СДС представители бяха Димитрина Петрова /членуваше в „Екогласност”, съпруга на хелзинския шеф Красимир Кънев/ и Христо Марков /скромният автор на текста, който четете/. Та пъстрата компания трябваше да посетим района на Кърджали, да проведем проучване на място за настроенията, желанията, напрежението и причините за него и да предложим текст в пленарната зала, който да стане решение на ВНС. Преди да се запътим топтан към размирния етнически край от Гиньо Ганев/заместник-председател на ВНС/ ни бе предложено да се срещнем с представители на Комитета по правата на човека, който вършел „много дейности, свързани с човешките права, договореностите от Хелзинки” , абе, въобще били хора от бранша на професионалните правозащитници. От СДС и ДПС възразихме, че са дърти номенклатури, ръководени от ДС и ЦК на БКП, а шеф е бившия началник на международния отдел към Политбюро К. Теллалов. Гиньо възрази, че Теллалов се оттеглил и Комитета вече бил „демократичен с млади, способни и неопетнени служители”. Мир да е, съгласихме се за такава среща, щом щяхме да получим експертна помощ от професионални защитници. Да де, но изумлението бе пълно, когато в уречения ден пристигна колегата от ПГ на БСП и мастит юрист Велко Вълканов, придружен от млада безлична дама с очилца тип „другарко, вдигам ръка”, приличаща на отличничка от подуенската руска гимназия, с ретро прическа тип „дружинна ръководителка на пионери”, с обувчици „късно сабо” и самочувствие „Станка Шопова”. Другарят Вълканов на шашнатите ни погледи обясни, че не е член на БСП, в Комитета работил още от 1988 г., вършел много правозащитни добри дела, особено сред малцинствените общности /?!?/, но поради заетостта му във ВНС прехвърлил основната тежест върху крехките рамене на „основния двигател”… другарката Меглена Кунева, която щяла да ни запознае с „основните положения по работата на комисията”. Демек да ни обясни какво да правим в района на Кърджали. Възразихме, но др. Вълканов бе настоятелен и трябваше да изслушаме водената другарка. Тя пък настоятелно ни „разясни”, че има опит в „тези дела”, че познава изтънко малцинствените проблеми, защото като католичка се чувствала част от „онеп равданите”, че освен в комитета на Теллалов е и старши юридически съветник в правителството на другаря Андрей Луканов и то точно по въпросите за правата на човека, екологията и т.н. Извади младото дарование на партията и правителството куп листя и ни зачете за договореностите от Хелзинки и как Комитета, който представлявала извършил толкова добри дела, ах, толкова правозащитни и демократични дела, че аха да се наредим в челото на свободните народи… Тук някъде не издържахме и прекъснахме „нашето момиче” за ужас на другарката Бокова и правозащитника Вълканов – възмутен от „арогантността на опозицията”. Презентацията на другарката представляваше общи приказки и нещо като отчет на този комитет, което никой така и не разбра, нито пък целта на „опознавателната” среща. Разделихме се с колегата Вълканов, а след него със ситни стъпчици напусна и момичето с очилцата и сабото, с нацупени джуки и леко обидено. Това бе първата ми среща с др. Кунева-Пръмова. После научихме повечко за нея. Комисията все пак си свършихме работата. Обикаляхме кърджалийския край, срещахме се с местните активисти и организатори, предложихме някакъв помирителен текст, който се прие от пленарната зала /май от него започна изучаването на майчин език/ и самодоволно се разделихме с чувството на изпълнен дълг. После няколко пъти срещах дамата в кулоарите или на Народното събрание, или на Министерски съвет. Със същата ангажирана физиономия зад очилцата, забързана, обикновено прегърнала куп папки. Беше времето на Луканов, после на Димитър Попов – все така се разхождаше другарката на другаря Вълканов. И още един щрих. Симптоматичен. В началото на заседанията на ВНС се случи да съм съсед по място с „правозащитника” Румен Воденичаров /тогава минаващ за радикален седесар, формално оглавяващ Независимото дружество, направил преврат на легендарния Илия Минев/ и се допитах до него за този „комитет” на Теллалов. Буквално думите му бяха: „Креатура на ЦК на БКП, де факто се ръководят от Държавна сигурност.” От него и научих за първи път, че „консултантката”, която доведе Вълканов е снаха на секретаря на ЦК на БКП другаря Иван Пръмов. С неговата характерна лукавичка усмивка добави: „Едно от новите дарования на Партията, която скоро ще стане първа демократка.” Излезе прав, колкото и да не ми се ще да го призная. Поразрових се в „историята” на Комитета, където се трудеше дамата с очилцата и сабото. В края на 80-те години на 20 век Горбачов е обявил „перестройката”, което навсякъде в Източна Европа се приема като трескава подготовка за трансформацията на големите комунистически пари, за осигуряване удобен плацдарм на висшата червена номенклатура и сподвижниците и`. В България се активират първите неформали около еколози и правозащитници. На 16 януари 1988 г. политически затворник № 1 на континента Илия Минев създава Независимото дружество за правата на човека и според разсекретените архиви на ДС още в началото членовете му надхвърлят 500 души, през май се провеждат първите гладни стачки срещу насилствената асимилация на етническите турци. Преди това, през април 1988 г. Минев и сподвижниците му изпращат до Държавния съвет, Народното събрание, Министерство на правосъдието и медиите учредителния протокол с молба за регистриране на правозащитното дружество, придружени с искане за освобождаване на политическите затворници. Комунистическата власт реагира светкавично и като контрадействие, като реплика срещу Илия Минев и дружеството му създава на 3 юни 1988 г. казионен Комитет по правата на човека с председател видния партиен функционер Константин Теллалов – бивш секретар на ЦК на БКП. Комитетът е под прякото наблюдение и ръководство на Григор Шопов и Държавна сигурност, отчита се само на Секретарията на ЦК и абсурдно за наименованието си има и чисто репресивни функции. Основни действащи лица в него са верни и проверени „общественици”, сред които блестят с неотразима червена светлина Велко Вълканов, Александър Янков – висш деец на ДС от Първо главно, дипломат под прикритие, проф. Николай Тодоров – бъдещ председател на Великото народно събрание, Никола Инджов – фанатичен привърженик на режима на Фидел Кастро, Леда Милева, Огнян Герджиков, Севда Севан и … Меглена Кунева. Ето как самият Велко Вълканов я представя наскоро във в. „Дума”: „Спомням си, че Кунева тогава бе определена като “наше момиче” – знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов – човек със сериозен принос към изграждането на нашето селско стопанство. Авторитетът на Пръмов се прехвърляше автоматически и върху неговата снаха. Тя се държеше скромно, сдържано и по този начин укрепваше предварително установеното към нея добро отношение. Такова отношение към нея имах и аз.” Мисля, че характеристиката, която прави др. Вълканов на другарката си Кунева е напълно реалистична и точна. Просто – наше, вярно, комунистическо девойче. Само да припомня, че по това време другарят Иван Пръмов е народен представител/от 58 до 90 г./ и обвит със славата на осъществил колективизацията, т.е. отнел земята от собствениците и`. Да не забравяме и „подвига” му в Пловдив, когато заповядва на милиционерите да стрелят в множеството стачници. На месо. И още един щрих в битието на снахата, този път като еколог от онези времена. На 5 май 1988 г. Политбюро на БКП взима решение за превръщането на екологията в „национален приоритет” и създава екологична масова организация под егидата на Отечествения фронт /припомняме, че шеф на ОФ е Гиньо Ганев, който ще участва с Кунева след няколко години в Габонската афера/. В националното радио е сформиран екип от проверени другари, които да „работят по екологични теми” – естествено казионен опит да се представят застрашително нарасналите протести в Русе, около проекта „Рила-Места” от гледна точка на правата линия. Радиожурналистът натоварен с тази задача, познайте кой е, драги читатели? Разбира се, вярната снаха Меглена Кунева-Пръмова. През годините се смениха много Кабинети, Народни събрания, министри, президенти, държавните служители се сменяха като мръсни чорапи, но една фигура присъства неизменно в номенклатурния списък на Министерски съвет от 1989 до 2001 г., натрапчиво. Ще познаеш ли драги читателю коя е тя? Разбира се – незаменимата снаха, правозащитничка, еколожка, специалистка по въпросите на гората, международничка, съветничка по всякакви въпроси, ерго Миглена Щилянова Кунева, крипто Пръмова. Няма Луканов, Виденов, Костов /по негово време се издига до директор на международна дирекция/ – тя все си е там, ерцаз политичката и незаменима специалистка. Злите езици разправят, че от дърговечното си въртене в кулоарите на властта дамата се е сдобила с множество потенциални остри компромати, които я правят незаменима ценност в международното работническо движение, други отдават това на видния масон и неин съпруг, виден мулташки деец и устойчив милионер Андрей Пръмов, трети го отдават на щедрия саван, опнат над нея от вездесъщата ДС /пак питам дали е известно на Кунева-Пръмова понятието кандидат-агент?!/. През 2001 г. тя от резерва на царската листа в Русе се превръща в безценен царски депутат, министър и впоследствие еврочиновник, ще се сдобие с огромен апартамент в центъра на Брюксел /недеклариран пред родните данъчни власти/, с милиони, изсипани в личните и` сметки от Барозу и ПариБа /тя скоро най-нагло отказа да оповести каква е платата и` във финансовата институция/ и в същото време зад очилцата нагло отказва с биографията да защити слогана си „аз съм твоя избор”, предпочита дървения административен език, който е изучила старателно в Брюксел и преди това в Комитета по правата на човека. Какви ли загадъчни и зловещи тайни предстои да научим за персоната изтъркала стотици подметки из кулоарите на властта?! Пък нека някой ми доказва, че нейните the comarades са напуснали властта, че тя не е от тях, че даже е „дясна”, че е „европейски политик”, че едва ли не е някаква българска Пепеляшка, дочакала царската каручка пред „Враня” и рипнала изведнъж върху нея… На това великият медвенски овчар Захари е намерил непостижим и досега епитет – мазмантийство ! |
