НАБЛЮДАТЕЛ
Минало непредсказуемо
Към произхода на българския политически елит
Иван Илчев
Иван Илчев
През последните седмици се разгоря остър спор за българския политически елит. Та реших, че не ще да е излишно да се върнем към корените – как се е създавал след Освобождението до Балканските войни. Не че елит не е имало и дотогава, но връзките му със следосвобожденския не са много силни, докато взаимовръзките, установени през последните десетилетия на 19-ото столетие, издържат чак до Втората световна война.
За анализ бяха избрани лицата, заемали министерски постове от Освобождението до Балканските войни. Те не са толкова много, защото според Търновската конституция у нас има само 6 министерства. През този период у нас се сменят 33 правителства. Начело на 30 от тях стоят българи. В тях министри са били общо 96 души. За руснаците министри няма да говорим
Малко повече от половината министри са родени в земите на днешна Северна България. Извън държавните граници са родени 17 – най-много в Бесарабия и Македония.
На пръв поглед учудващо малко са родените в Македония (А. Ляпчев, Н. Генадиев, К. Помянов и Ал. Радев са сред най-известните). Това се дължи и на изоставането на областта във възрожденските процеси. Но и многобройната емиграция от Македония излъчва малцина представители на първото поколение емигранти, които се аклиматизират в новите условия и предявяват претенции за политическа кариера.
Още по-малко са родените в Източна Тракия. Не можем да търсим в това причините за пренебрежението на така важното тракийско направление, но все пак характерът на информацията, с която си закърмен, влияе на политическите решения.
Сравнително много са родените в Бесарабия. Гладът за образовани хора след Освобождението води до притока на по-добре подготвените изселници в царска Русия, явление, което във вестникарската полемика от онези години
не се свенят да кръщават „бесарабската чума“
Детайлното взиране в картата на България води до интересни изводи. Повечето министри идват от тясна област. Ако свържем в груб петоъгълник Свищов-Пирдоп-Пловдив-Сливен-Шумен-Свищов, ще видим, че в тези предели, обхващащи не повече от 1/5 от територията на България, се раждат над 2/3 от министрите. Още по-рязко е разграничението, ако очертаем триъгълника Свищов-Габрово-Шумен. В него са разположени градове като Велико Търново с 11, Свищов с 9 и Шумен с 5 министри. Бихме могли с голяма доза увереност да сметнем, че тази географска област е центърът на развитието на политическото съзнание на българина на границата на две епохи. Едва ли е просто съвпадение, че това е и един от най-добре развитите в икономическо отношение райони и в него сравнително добре е развита и образователната система.
През Освобождението 82% от населението на новата държава е селско. Не се промени съществено тази цифра и до Балканските войни. При министрите съотношението е точно обратното. Почти всички са родени в градове. Това потвърждава правилото, че политическата култура в съвременния смисъл на думата е градска култура. Малко бяха родените в смятаните тогава за големи градове като Пловдив, София и Русе. Може да се приеме, че малките и средните градове с опит във вътрешното самоуправление и сравнително нисък дял мюсюлманско население – макар и не винаги – станаха люлка за повечето министри.
След Освобождението България е страна с относително хомогенна социална структура. Мнозинството от министрите
идват от средно заможни и заможни търговско-занаятчийски семейства
В края на XIX и началото на XX век пирамидата на възрастта в България има типичния вид на изостанала страна със слабо развито здравеопазване. Средната възраст на мъжете на ръба на двата века не надвишава 40 г. Министрите обаче на тези години едва навлизат в най-активната си възраст. Повечето от тях се радват на завидно за времето си дълголетие. През 1920 г. едва 53% от мъжете доживяват 40-годишна възраст. При министрите процентът е 93. Само 1/3 от българите достигат 60 години – при министрите 63%. Средната продължителност на живота им можеше да бъде и по-голяма, ако не бяха жертви на престъпление или нещастен случай (като убитите Стамболов, Белчев, Вълкович и Кънчов).
Важен е въпросът за подготовката на министрите. Освобождението ни свари с тънка културна прослойка. През 1887 г. общата грамотност на населението е едва 10.7%, а на мъжете – 17%. Четвърт век по-късно грамотността при мъжете стига вече 58%. Получилите по-висока степен на образование са малко. Дори през 1934 г., 46 години след основаването на Софийския университет, висшистите са към 1 %. Сред министрите картината е съвсем различна. Почти без изключение те
принадлежат към получилите най-добро образование българи
– огромното мнозинство има висше, неколцина (сред тях Стамболов и Ив. Вазов) средно и само един – начално образование. Това, разбира се, не трябва да се абсолютизира. Високо образованият д-р Ст. Данев бе основен виновник за първата национална катастрофа, а незавършилият и основно образование Д. Петков остана в историята като умел кмет на София и решителен министър-председател (да не забравяме, че той цял живот упорито се самообразова).
В онези години се смята, че юристът е професионалист с широк диапазон на знанията и разбиранията и е подходящ едва ли не за всяка длъжност. Та
правистите са най-много сред министрите
Следват ги получилите военно образование – първият министър гражданско лице министър на войната е Андрей Ляпчев, и то в края на Първата световна война. След това икономисти, финансисти и медици. По-екзотични са професии като тази на историка или инженера.
Дълго време беше модерно да се търсят външнополитическите пристрастия в мястото на получаване на висше образование. Ако това беше вярно, в Първата световна война България трябваше да се сражава на страната на Антантата срещу Централните сили. Та нали във Франция, Русия и Великобритания завършват 59 от министрите срещу само 10 в Германия и Австро-Унгария. Всъщност истината е съвсем друга. Страната, към която аспириращият за роля в политиката младеж се стреми, е Франция. Оттук от студентските спомени идват и носталгията, и негата на българския управник, неговата любов към Франция, която никога не бе споделена в Париж.
Понякога е полезно да се вгледаме в миналото и да видим, че практика, която ни изглежда нова, има дълбоки корени.
Участието в предосвобожденските борби е важно условие
да заемеш министерски пост. Стефан Бобчев е редактор на в. „Стара планина“, Васил Друмев е един от създателите на БКД, Гр. Начович е председател на дружество „Напредък“ във Виена. Марко Балабанов и Тодор Бурмов са сред най-активните в обсъжданията на църковния въпрос, а Г. Тишев е секретар на Екзархията. Георги Живков участва в Търновското въстание през 1862 г., Гр. Начович е член на Свищовския революционен комитет, Христо Стоянов е председател на комитета в София. Да не говорим за Ст. Стамболов, Олимпий Панов, Дим. Петков и Мих. Сарафов. Рядкост бяха водачи като Петко Каравелов. Но и той се възползва от авторитета на брат си Любен.
Основните министерски постове след Освобождението бяха заемани от ограничен кръг лица. Средно всеки един от анализираните министри е заемал 2.85 пъти правителствен пост. Това се дължи и на малкия брой подготвени кандидати и на недостатъчната историческа дистанция, която не позволяваше на млади лидери да предявяват претенции за промяна. Рекордьори са д-р В. Радославов и д-р К. Стоилов, заемали министерски пост по 9 пъти, Гр. Начович – 8, Рачо Петров -7, П. Каравелов, М. Савов и Ст. Паприков – 6.
Времето след Освобождението като всяко революционно време е
време на младите водачи
Затова първите остри спорове в Учредителното събрание бяха по възрастта на някои депутати, ненадхвърлили 25 години и чийто авторитет бе извоюван по ридовете на Стара планина или в турските кауши. Огромното мнозинство народни представители извоюват първия си мандат, преди да са надхвърлили 40 г., т.е. вече имат натрупан жизнен опит и не са загубили инициативността и дръзновението си. (7 от министрите стават депутати, преди да навършат 30 г., а 22-ма между 30 и 40 г.).
Не по-различна е и възрастта, когато за първи път народните избраници заемаха министерския пост. Като правило това става около четиридесет годишна възраст. Най-млади на 26 години са министри като Рачо Петров и Михаил Сарафов. Тодор Иванчов и Константин Стоилов печелят тази чест на 28 години. Сред най-възрастните са Петко Славейков (52) и Драган Цанков (51), към които от години вече обръщението е „дядо“.
И накрая да се върнем към днешния ден. Струва ми се, че ако беше жив сега Стамболов, щеше да бъде обвинен, че настанява на най-хубавите места, включително министерски постове, свои приятели търновци; д-р Константин Стоилов – че толерира съучениците си от Робърт колеж в Цариград. Щяха да атакуват Г. Живков, че настанил сестра си Вела и съпруга й Димитър Благоев на хубави места, д-р В. Радославов – че прокарва в политиката своя земляк, приятел, съученик и състудент Димитър Вачов. Така е в застрахователното дружество „Балкан“ и Българска търговска банка, доминирани от приятелско-роднински кръг от Народната партия. Подобни връзки има и по сватбена или кумска роля. Такъв е Теодор Теодоров, който със своя брак и тези на сестрите си се сродява със Ст. Бобчев, Мих. Маджаров, Г. Губиделников и т. н. – все отбор народняци. Подобни са браковете и в широко разклонената фамилия Гешови. Зетят на Драган Цанков Ал. Людсканов на два пъти става министър и т. н.
Не винаги, разбира се, роднинството е основание за близост. Типичен пример са братовчедите П. Каравелов и Ив. Гешов, които са в различни политически лагери.
Та, какво е ново под слънцето?
Възпитаниците на Робърт колеж, снимани около преподавателя си Джордж Уошбърн са типичен пример за широко разклонена мрежа, основана на общи преживявания и установени приятелства в училище.
12
734
Дай мнение по статията
СЕГА Форум – Мнения:
12
Видими
щурчо
08 Октомври 2017 19:44
Та, какво е ново под слънцето?
Сичките изброени по-горе са некви титани.
Сравнени с тоя елит докаран от савецките щикове след 44-та.
Нема как да сравняваме Каравелов с Пеко Таков и Цола Драгойчева, примерно…
Рики Еповери
08 Октомври 2017 20:08
По цървулите ще ги познаете
Sine_metu
08 Октомври 2017 20:54
Сичките изброени по-горе са некви титани.
Сравнени с тоя елит докаран от савецките щикове след 44-та.
Нема как да сравняваме Каравелов с Пеко Таков и Цола Драгойчева, примерно…
Титани на клепто… упс… демокрацията!
Бащи-основатели
Тодор Бурмов – първият български министър-председател. През 1879 г. в Ливадия получава брилянтен пръстен от царя. Продава го за 67 фунта, а после иска „вместо него“ и получава от руското консулство 400 рубли, около 1 000 франка. „Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие“ (Иречек, Български дневник)
Стефан Стамболов – открадва 30 дка дворни места в София и около 17 000 декара гори, ниви и пасища. Раздава 269 000 лева на 29 приближени предприемачи. Големи злоупотреби с пари: помощи за македонските българи (откраднати 440 000 от общо 500 000 златни лева), военни доставки, железници
Константин Стоилов – доктор, западен възпитаник. Спекулации с акциите на Русчушко-Варненската железница. Чрез министъра си Вълкович дава на некой си Адженов 60 000 франка. Стоилов дава оставка след разправия с Фердинанд кой да вземе комисионните при доставките за Източните железници.
Димитър Греков – присвоява фабриката за спирт в Княжево.
Тодор Икономов – купува пансион в София от рушвети като експерт по шосетата.
Димитър Петков – ортак на Стамболов. Краде по всякакви начини, включително и куриозни (жълтици в табли с бадеми).
Васил Радославов – кратко управление на Либералната партия, станало прочуто с чудовищната си корупция. Утвърждава корупционните практики на открито подкупване (лобиране) и пряко участие на политиците в стопански и инфраструктурни проекти, съществували до комунистическия преврат.
Тодор Иванчов – осъден за корупция от Първия държавен съд на тъмничен затвор и лишаване от права завинаги.
Рачо Петров – генерал, сводник на жена си, министър-председател (1903 г.) от Народнолибералната (стамболовистката) партия. За начало открадва 59 945 златни лева, предназначени за строежа на жп линия Радомир-Кюстендил-Турска граница (Горна Джумая).
Никола Генадиев – министър на търговията и земеделието. Първият голям подкуп от банка „Париба“ (ранен предшественик на подкупването на Меглена Кунева и, вероятно, Милко Ковачев): осигурява приоритетно финансиране на жп линията В. Търново-Трявна-Борущица срещу акции на „Париба” в мина „Княз Борис”.
Михаил Савов – генерал, съучастник на Р. Петров в аферата „Шарл и Жан“ (муниции, една от безбройните кражби чрез военни доставки).
Фердинанд – 106 млн. заем от „Париба“ и руската държавна банка. Вдига скандал на премиера Стоян Данев, че е внесъл парите в държавното съкровище. Били лично за него.
„Захарна афера“ и т.н., и т.н., само през 19 век
Демократи, народняци, прогресисти, либерали, консерватори – семейно-роднински кланове
И така, до цървулите.
Не че не са.
От 1990 – отначало
виждащ
08 Октомври 2017 21:31
Щурав не бой се.Пак си в същите.Не че ти дреме де :-).
щурчо
08 Октомври 2017 21:31
Мхъ, да видим що са писале у National Geographic преди 110 годин:
Когато Берлинският конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация – без пари, само с няколко образовани водачи и с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави.
Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) да образоват народа; (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда.
Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна – нито от съседните на България, нито от тези по на запад – – не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.
През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчетаи пет за момичета, четири педагогически училища за подготовката на добри учители за началните класове, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета – един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право. Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред които и няколко жени, които преди три години бяха допуснати на равна нога с мъжете. Държавата харчи за университета 500 000 франка, или 100 000 долара, годишно.
Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове.
Преди двайсет и пет години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти във всички административни клонове – финансовия, промишления, стопанския – и в организацията и ръководството на обществените сили. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба.
http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=1113
анастаси сиров
08 Октомври 2017 21:36
Та, какво е ново под слънцето?
Годината е 2017-та.
Bacho Кольо
08 Октомври 2017 21:45
Sine_metu
08 Окт 2017 20:54
Уважаеми колега, фактите , които си дал са прелюбопитни.
Откъде са взети?
Каква е степента им на достоверност?
плямпало
08 Октомври 2017 21:45
В онези времена тези хора са се наричали ПЪРВЕНЦИ. „Елит“ е новоговор замърсяващ българския език.
Butch
08 Октомври 2017 21:56
Откъде са взети?
Рачо Петров
Нали за неговата жена пише Памукчиев като записва спомените на Буров.
Butch
08 Октомври 2017 21:57
Sine_metu
08 Окт 2017 20:54
щурчо
08 Октомври 2017 22:04
Рачо Петров помита сръбете при Сливница. Ма нема кой да помни.
Селските клюкарки за жена му питат…
Butch
08 Октомври 2017 22:07
Селските клюкарки за жена му питат…
Това Буров ли е? Човекът се е опитвал да си удължи дните като разказва…
Щурците не ги разбират тези неща…
Няма значение какво си направил. По-важно е с какво ще те запомнят.
Почти всеки се ражда гений, а умира като идиот!

панталон няма да остане на мястото си!
февруари 27, 2017
kevorkian
Печели ли нещо политиката от долитането на „известни лица“ в нейното тресавище?
За предстоящите избори Политическата Секта усърдно примъкна „известни лица“ в партийните листи – за да ги използва като удобни възглавници под задниците си. Политика обаче само с известност не се прави. Тогава какво търси новият набор Манекени в нея? Народът със сигурност ще търси нужните му отговори и отвъд нечия известност. Дали ще ги получи? Много се съмнявам.
Отгоре на всичко, политиците забравят, че по известността винаги има и ръждиви петна.
Печели ли нещо политиката от долитането на „известни лица“ в нейното тресавище? Те ще кярат някой лев. Партиите пък ще си припишат актива, че са ги направили манастирски послушници. И толкова.
В повечето от партиите не съществува ясна политическа доктрина – и те дори не се замислят върху тази липса. Дали са я зарязали или изпратили в някой екарисаж, не е ясно. Е, добре, как ще им помогнат тогава Манекените? Носят ли някакви нови идеи – или ще участват в погребалното шествие, като му придават повече бравурност?
В крайна сметка, всичко опира до една безжалостна експлоатация, при това и доста безсмислена, от страна на Партийните Чорбаджии. Известността на Наемниците/Манекени – фактическа или спаружена – трябва да прикрие липсата на доктрини.
Партиите си въобразяват, че щом наемат известни лица, подсилват репутацията си – Манекените трябва да са виагра срещу политическата им немощ. Може и да са наясно, че в повечето случаи получават фиктивна репутация, но пък нищо не губят. Предоставят им избираеми места – и не се интересуват дали Манекените ще имат някакво реално влияние. Те пък, от своя страна, получават кредити, с които удължават известността си, без да се налага да ги изплащат. Повечето от тях накрая направо ще бъдат опикани, но не си дават сметка за това.
Едно препитване на Манекените пред публика би предизвикало шокиращи разкрития за неосведоменост. В сравнение с повечето от Манекените, дори Цецка Цачева, примерно, изглежда като Конфуций. Политическата грамотност на Манекените в болшинството от случаите е направо нулева. Малцина са подготвени за коварствата на делничната политика, която е едно мръсно занятие. Тепърва ще ходят на уроци за едно или друго – при Чичко Гугъл, разбира се. Но ще гласуват с удоволствие.
Вождовете се опитват да убеждават „простолюдието“ чрез физиономиите на Манекените, а не чрез онова, което има в главите им. Невъзможно е да се постигне някаква промяна по този начин. Вождовете вероятно са наясно с това, но предпочитат да се държат като фенове на знаменитости, като ловци на автографи. За тях друго е далеч по-важно: те са наясно, колко опасни са мислещите хора в политиката, затова предпочитат Манекените.
Най-важното е друго: ние не знаем, какво мислят Манекените за Българската Съдба – а това е ключът към тях.
Бойко пък казва, че мажоритарните избори са това – търсят се известни лица, а не тези, които разсъждават трезво. Това е едно красиво самопризнание за ролята на Манекените. Обаче и той наема Калин Вельов – сигурно, за да стои с тъпаните си в Парламента и да събужда по-поспаливите депутати на ГЕРБ, когато трябва да гласуват.
Лудостта по новата мода е видима: Евгений Михайлов, Манекенът на фалшивия антикомунизъм, води листа на ДОСТ. Слави Бинев пък, Манекенът на „патриотизма“, отива в ДПС. При такава въртигъзовщина, нито един панталон няма да остане на мястото си.
Тия дни все ме питат за решението на журналиста Тома Томов да става депутат. Наскоро той нарече Бойко новият Цар Борис Трети-Обединителя – и се очакваше да пристане на ГЕРБ. А той искал да става депутат от БСП – сигурно е казал на Корнелия Нинова, че е новата Долорес Ибарури. Цар Борис Трети пък веднага почерпи публиката с една от своите сладости: Томов ходел навремето в милиционерската школа в Симеоново да обяснява прелестите на комунизма. Българската политика се прави с майтапи.
Всъщност, няма защо излишно да препитват Манекените. Ясно е, какво ще остане след това занимание. Важно е обаче да научим, дали знаят поне две думи: „България“ и „Съдба“. И, ако не е прекалено сложно за тях, да ги съчетаят в едно. Това е достатъчно – да имаме поне една гаранция, че ще се замислят за нещо действително важно, извън съдбата на Вождовете си.
Кеворк Кеворкян, Фейсбук
http://onovini.com/2017/02/%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D0%B7%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD/

Гробарите на спорта
Кросс
/Поглед.инфо/ Толкова сме свикнали с нашите сезонни дупедавци, че когато някой се осмели да каже нещо различно от техния лай, направо се смайваме.
Затова направи впечатление упорството, с което коментаторът Евгени Николов /БНТ/ се връщаше към скандала с американската женска щафета на сто метра.
Олимпиадата в Рио ще остане в историята с това безобразие.
След като справедливо бяха дисквалифицирани, американките бяха върнати в състезанието – подобна бруталност Игрите не помнят.
Но Евгени Николов си свърши работата.
Ето, на такива дребни неща се радваме вече.
***
Манченко пък се опита да утеши незаслужено дискриминираната Исинбаева, че навремето войните са спирали заради олимпиадите – а тази в Рио започнала с война.
Не само започна – тя бе само поредният епизод от една непрекъсната нечиста битка, без особени правила.
Поне от 1972 година това е факт: тогава, след „мюнхенското клане“, когато бяха избити 11 израелски спортисти, нито една делегация не пожела да напусне игрите.
***
Колкото пъти наричаха Фелпс „Водния Бог“, толкова пъти се сещах за Ланс Амстронг – Богът на колоезденето, който се оказа гигантски мошеник.
А на Болт би трябвало да му дадат и още един златен медал – за нарцисизъм.
Никой обаче вече не се сеща за великия Карл Люис, който бе по-универсален атлет от ямаеца.
Американците догодина трябва да изхвърлят, освен руснаците, и китайците, за да са напълно щастливи.
***
Днешните Игри са битка на фармаколози, а второстепенната роля е отредена на ямайски вещери.
Обаче и по 50 златни медала да спечелят някои атлети, все ще си останат в сянката на Естествените Великани – като Джеси Оуенс, например – героят на олимпиадата в Берлин /1936/.
Джеси – кошмарът на Хитлер, който се беше изпуснал да каже, че Оуенс не е точно човек, понеже е черен.
Днешният спорт не третира по-различно спортистите – дори най-големите. Те не са съвсем човеци за фармаколозите.
***
През 2004 година, по време на олимпиадата в Атина, разговарях с Томас Мъри, който беше участвал в разследването на най-шумните допинг-скандали, разтърсили спортния свят; към онзи момент той беше член на Комисията по етика на Световната антидопингова агенция и президент на центъра „Хейстингс“ за изследвания в областта на биоетиката.
Американецът още тогава беше сигурен, че битката е загубена.
Каза ми, например, че забранените вещества вече така са създавани, че да бъдат елиминирани в организма на спортиста от самите контролни тестове.
Мъри беше сигурен, че занапред американци трудно ще бъдат уличавани.
Феноменалната Марион Джоунс с пет медала от Сидни, три от които златни, щяла да бъде една от последните жертви. Ако не се брои друга голяма звезда, която, десет години след Сеул, където спечели пет медала, мистериозно почина само на 38 годишна възраст.
Днес сме свидетели на триумфа на фармакологията.
Скоро няма и да го крият.
Големият Грабеж е почти узаконен.
***
И ние бяхме ограбени – дори още по-жестоко.
Нашето крушение започна преди четвърт век и постепенно ни превърна в бедняците на световния спортен бизнес.
В Сеул /1988/ спечелихме 30 медала, от които 10 златни.
В Рио спечелихме едва 3 – и нито един златен.
Кой извърши грабежа, кои бяха идеолозите му?
Същите, които извършиха криминалната приватизация.
Костов продаде Кремиковци за 1 долар.
За десетилетие и половина същият този долар се превъртя в 1 милиард лева.
Добре – Костов смяташе Кремиковци и всички останали стопански достояния на България за боклуци – макар че той самият не построи нищо, освен къщата си в Драгалевци.
Подаряваше или продаваше на безценица – за да се измъкне час по-скоро от наследството на соца.
Ами човешкият материал – какъв беше той, че бяхме четвърта световна спортна сила в Сеул?
Как щяха да се справят с него?
Как щяха да обяснят успехите му?
***
Костов веднъж каза, че до 1989-а в България нямало култура.
Това не беше някакво срамно изпускане – напротив, той си вярва, когато говори подобни безумия.
Не посмя да каже същото и за спорта – защото щяха да го зарият с медали. Само в художествената гимнастика тогава те бяха около 300.
Грамада от медали пред Кмета Цеко/Костов.
Какво са си мислили тия грандомани, няма значение.
Но спортът, като толкова други неща, бе изхвърлен в нищото.
Всичко трябваше да започне от начало – за да се примъкнат и да си намерят място новите властници, повечето от тях формени нищожества.
***
Веднага след 10 ноември 1989-а започна атаката срещу гимнастичките. Нарекоха ги „момичетата на Политбюро“.
По този повод, имам един поразителен разговор с Лили Игнатова и Диляна Георгиева – можете да го откриете в сайта „Всяка неделя“/Блиц.
Двете шампионки донесоха торба с медали и ги оставиха в студиото.
Всъщност, хвърлиха ги в лицето на задаващото се Нищо.
***
А крушението бе неизбежно, след като Народът бе тотално изоставен – без порядък и ценностна система.
Опитаха се да го оставят и без памет – а това за него щеше да бъде най-голямото унижение.
Само че, на всеки четири години споменът за Сеул ще изплува.
Отново и отново.
Напук на насилниците на Миналото.
***
Значителна част от политиците на Прехода се оказаха свирепи към Народа – сякаш социалната им чувствителност бе ампутирана още на 10 ноември 1989 година.
И започна голямото Пропадане – включително и в спорта.
Спортът бе зарязан, защото дразнеше и напомняше, че не всичко е било
криво в Миналото.
А сега строим стадиони за по пет милиона лева в села, където не живеят и пет души.
***
Ние се радваме на сребърния ни медал в скока на височина.
Хубаво, обаче невъзможният рекорд на Стефка Костадинова стои като един Еверест – непревземаем вече близо 30 години.
Той е още по-фантастичен, като се има предвид, какви висоти достигна през това време допинг-индустрията.
Тази експлозия на Стефка я прави по-голяма от Болт.
Но ние се свеним да го казваме.
Питайте Стефка, Боян Радев и останалите ни велики спортисти, как ги караха да се чувстват виновни, понеже са били велики спортисти в „онова време“ – проклетото време, което все не дава мира на Костов и другите фанфарони.
***
Пак добре, че Плевнелиев не мята в Рио гюбеци с трибагреника, както направи в Лондон.
***
Гледах по телевизията един младок, който се представи за представител на „дясното на десните“.
Те така си говорят вече.
За въпросните „десни в дясното“, най-важното бил опита, те ценели преди всичко опита.
И този на разсипника Костов ли влиза в библията им?
Ценят „опита“, но за тях той започва от 1989-а, може би дори от 1997 година.
От тогава трябва да започва и спортното летоброене.
***
По-горе стана дума за Хитлер и това ме подсети за една любопитна книга, появила се наскоро – „Личната библиотека на Хитлер“ на Тимъти Райбек /издателство „Рива“/.
От нея научаваме, че сред любимите книги на Хитлер са събраните индиански произведения на Карл Май – но това между другото.
Също и социологически трудове, включително и едно уникално съчинение на Роберт Лей, написано през 1935 година.
Тази книга е отпечатана в 6 хиляди екземпляра и всички те са унищожени – с изключение на личния екземпляр на Фюрера.
Ето защо: книгата на Лей така идеализирала Хитлер, че дори самият той не можел да преглътне публикуването й.
***
В този факт има поука и за нашите властници.
Те така и не разбират, че техните съветници ги правят за смях, когато публично им кадят тамян.
А от напъните им доста често мирише и на по-лошо.
Но тъй и не мирясват да хвалят чорбаджиите си.
Тяхна си работа.
***
Снимка на Кеворк Кеворкян.Снимка на Кеворк Кеворкян.
Източник: Фейсбук
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
Публикувано на
23.08.2016 @ 15:29
Автор: Кеворк Кеворкян
Тагове: Кеворк Кеворкян, гробари, спорт,
Коментари
Видяна: 5268
Авторски
Южнокитайско море, Третата световна война Петко Ганчев
Прочетена 385 пъти
Може ли Южнокитайско море да “подпали” нова (“Третата световна”?) война?
Отношение, Вагенщайн, мерило Борислав Цеков
Прочетена 1067 пъти
Отношението към Вагенщайн е мерило!
Мантра, криза, вляво, омръзва Мария Пиргова
Прочетена 667 пъти
Мантрата за кризата вляво взе да омръзва
Война, българска идентичност Васил Проданов
Прочетена 2370 пъти
Войната срещу българската идентичност
Пловдив, гасим, пожари Ервант Степанян
Прочетена 944 пъти
Докога ще гасим пожари?
Акад. Георги Марков: Съюз Анкара-Москва, пагубва, България Валерия Велева
Прочетена 4781 пъти
Акад. Георги Марков: Съюзът „Анкара-Москва “ ще е пагубен за нас
Президент, Кралят без топки, САЩ, Хилари, Тръмп, избори Иво Атанасов
Прочетена 2465 пъти
Ще бъде ли президент „Кралят без топки“?
Най-четени
Сара Вагенкнехт, Бундестаг, резолюция, разпускане, НАТО 17.08.2016 | Видяна 12855 пъти
Сара Вагенкнехт: В немския Бундестаг внасяме резолюция за разпускане на НАТО
Михаил Хазин, Тръмп, Путин, подялба, света 20.08.2016 | Видяна 8837 пъти
Михаил Хазин: Тръмп и Путин ще си поделят света
Спор, Вагенщайн-Нинова, забрана, публикуване, Дума 23.08.2016 | Видяна 6710 пъти
Спорът „Вагенщайн-Нинова“ приключи със забрана за публикуване във в. „Дума“
Сорос, управлявал, Украйна, Иван Кръстев, война, Путин 22.08.2016 | Видяна 5750 пъти
Сорос е управлявал Украйна през 2014 г. Иван Кръстев давал съвети как да се води войната срещу Путин
Доган, сервилност, Борисов, Ердоган 17.08.2016 | Видяна 5744 пъти
Доган беше прав за сервилността на Борисов към Ердоган
Времето в момента
София
Незначителна Облачност
Температура в момента: 21°C
Усеща се като: NA°C
Вятър: 26 км/ч от West
Варна
Ясно
Температура в момента: 26.9°C
Усеща се като: NA°C
Вятър: 1.4 км/ч от З-ЮЗ
София | Варна | Пловдив | Бургас | Велико Търново | Каварна | Кърджали | Ловеч | в. Мусала | Плевен | Разград | Русе | Сливен | Видин | Враца | Сандански | Кюстендил | Витоша

Пакт Молотова-Риббентропа
Ну, во-первых, не было никакого «пакта». Был «договор». Договор о ненападении.
Во-вторых, этому договору предшествовали некоторые другие «пакты».
Для начала, кто там подписывал договора с Гитлером и Муссолини задолго до Сталина? Ой, внезапно! 30 сентября 1938 года был заключён так называемый Мюнхенский сговор, согласно которому Великобритания и Франция отдавали Третьему Рейху Судетскую область Чехословакии. Представителям СССР, между прочим, было отказано в участии в переговорах.
«Пакт» о сливе Судетской области Чехословакии нацистам был подписан премьер-министром Великобритании Невиллом Чемберленом, премьер-министром Франции Эдуардом Даладье, рейхсканцлером Германии Адольфом Гитлером и премьер-министром Италии Бенито Муссолини.
Два года назад, в 2014 году, «договор о ненападении» между Януковичем и майданной оппозицией был подписан министрами Франции и Германии. Не напрашиваются аналогии и параллели?
Собственно, вот фото всей компании, не отвертеться (слева направо, как выше перечислено).
Мюнхенское соглашение
Но вернёмся к истории. Весной 1939 года в Чехословакию вторгаются нацистские войска. Советский Союз, у которого с Чехословакией был договор о взаимопомощи, готов вмешаться и просит у Польши коридор, чтобы советские войска защитили Чехословакию от нацистов.
Кстати, из всех стран-участников Лиги наций только СССР пытался в марте 1938 года протестовать против аннексии Австрии, но против советских усилий резко выступила, снова внезапно, Великобритания.
И именно советский представитель заявил на пленуме Совета Лиги наций о необходимости срочных мер в поддержку Чехословакии, а также требования постановки в Лиге наций вопроса о германской агрессии. Что было проигнорировано Великобританией и Францией (ничего не напоминает?).
Более того, советское правительство делает заявление правительству Польши о том, что любая попытка последней оккупировать часть Чехословакии автоматически аннулирует договор о ненападении между СССР и Польшей.
И вот Польша отказывает СССР в праве прохода для советской армии. Дошло до того, что польский посол в Париже Лукасевич заверил посла США во Франции Буллита, что Польша немедленно объявит войну СССР, если он попытается направить войска через польскую территорию для помощи Чехословакии, и если советские самолеты появятся над Польшей по пути в Чехословакию, они тотчас же будут атакованы польской авиацией.
Вместо помощи чехам Польша сама вторгается в Чехословакию и захватывает Тешинскую область (после чего СССР имел все права объявить Польше войну). Фактически Польша делит Чехословакию с Третьим Рейхом, о чём была предварительная договорённость между польским министром иностранных дел Юзефом Беком и министром иностранных дел Третьего Рейха пресловутым Риббентропом.
Так называемый «пакт Бека-Риббентропа». Что случилось? Пилсудский хуже Гитлера?
А вот он, кстати, вместе Геббельсом.
Пилсудский хуже Гитлера?
И на третьем фото как раз польский министр Бек. Ой, с кем это он? Неужели с Адиком? Не может быть! Это фотошоп! Кремлёвская пропаганда!
Польский министр Бек. Ой, с кем это он? Неужели с Адиком?
Так что же получается, граждане? Глава Польши Мосцицкий такой же, как Гитлер? Премьер Великобритании Чемберлен такой же, как Гитлер? Премьер Франции такой же, как Гитлер? Или все они даже хуже Гитлера, как вещают нам либералы про Сталина (в Польше тоже, кстати, были свои концлагеря, например в Берёзе Картузской)?
Разве это не советник британского премьер-министра Гораций Уилсон заявлял, что «Германия и Англия являются двумя столпами, поддерживающими мир порядка против разрушительного напора большевизма»? Целовались с Гитлером в дёсна? Ещё как, причмокивая!
Получается, что капиталистическая идеология (либеральная, демократическая, без разницы) равна нацизму? Нужно решительно осудить британскую монархию за сотрудничество с нацистами? Куда смотрит демократическая общественность? Пора призвать к ответу проклятых лицемеров, заключавших договора с Гитлером!
Купить вам зеркало, господа «демократы»?
P.S. Должен признать, что в этой ситуации достойно выглядит Уинстон Черчилль, который именно по этому поводу сказал «Англии был предложен выбор между войной и бесчестием. Она выбрала бесчестие и получит войну».
Александр Роджерс, специально для News Front
Александр Роджерс

БСП, ново ръководство, Тихомир Стойчев е роден е на 23 февруари 1953 г. в София Завършил е история във ВТУ „Св. Кирил и Методий“, слушателски курс в Академията на МВР и политология. Специализирал е управление и овладяване на кризи. Работил е на различни длъжности в МВР, в Националната служба за сигурност и в Централната служба за борба с организираната престъпност. Директор на ЦСБОП през 1991-1992 г. Председател на НААФ (Национален антикриминален и антитерористичин форум).
Още от автора
» Не им се връзвайте! Лъжат ни!
» „Хибридна война” даде своите резултати в България – разрушенията са повсеместни
» Национални идеи, доктрини и конфликти. Да продължим към решения!
» Докато България си отива, истински виновни играят театър
» Нормални неща за една ненормална държава
» Българските властници станаха постоянна заплаха за националната сигурност
» Кой чакаше оставката на Вучков?
» За значението на думата селекторат, за котвите и спасителните пояси
» Клаузевиц, „1806” – Историята се повтаря като фарс
» По- лошо е, отколкото го мислим!
» Помощ! Спасете ни от спасителите!
» Проваленият модел днес е Ваша вина. Моля, спрете!
» За калинките, криминалинките и цвет(е)линките
» Тероризмът и терорът като средство – история, традиция, бъдеще
» Безалтернативност, заключена между „калинки” и „криминалинки”
» Зад политическите алтернативи прозира безплодно статукво
» Всички виновни трябва да бъдат наказани
» За Сирийския конфликт и националната сигурност
» Заради статуквото „националният елит“ е готов да пролива и още кръв
» Източник на власт трябва да бъде свободната воля на народа
Автор: Тихомир Стойчев 22.05.2016 | Видяна 5200 пъти
Не им се връзвайте! Лъжат ни!
/Поглед.инфо/ Онзи ден от Сърбия завъртяха страхотна песен – „Систем те лаже”1.
Тия сърби май винаги са били по-борбени от нас.
И по-осъзнати.
А ние зяпнахме за пореден път добре познатите ни политически въжеиграчи, които дори не се охарчиха поне да поосвежат декорите и поизбършат мухъла.
И дочакахме поредните спасители.
Новото ръководство на БСП щяло да бъде на изпитателен срок и без заплати?!
Че то ще е обидно, ако някой от попадналите в него се качи на кола, която е различна от караното негово лично бижу. Да не говорим, че няма кой да започне да получава заплата, в пъти по-ниска от онази, на която е свикнал, било като висок политически деятел, всевластен народен представител, безнаказан дежурен приватизатор, рискуващ да се пореже при броенето на поредните пачки перач на ДДС или зле прикрит крадец.
Щеше да повярваме, че ще има промени, ако не се вгледаме в персоналния списък, от който веднага става ясно, че в БСП нищо не се е случило. Просто след поредния Конгрес все по-рехавият партиен елит продължава да се страхува да не загуби властта, заради което обещава и имитира промени.
Откъде идват част от имената, които са малко свързани с обявяваните на думи ценности от партията. В най- голяма част те, ако не са от досегашните играчи, отговорни за състоянието на държавата, са се крили зад гърба им техни помагачи и съответно хранени хора. Сега са подбрани да станат поредните производители на илюзии и митове.
За сегашната председателка и нейна колежка, интронирана на седемгодишен мандат като омбудсман, припомням, че тези две дами изгряха в БСП, призовани като неизвестни говорещи лица да разпръснат вонята, извинете, вината.
Когато след поредица от изборни загуби, редувани с катастрофални участия във властта и трайна тенденция в масовите загуби на обществена подкрепа и редовната членска маса, виновните от върхушката на БСП направиха своя исторически компромис. Т. е. окончателно се отказа от всички леви ценности, като привлякоха в ръководството и представителството на партията уж нови лица.
Последните пък бяха грижливо отглеждани по най-ретроградна традиция, когато не лични качества, а лична преданост, не класово-партийният подход, а верноподаническо послушание придобиват значение при избор, назначение и кариерно развитие на кадрите. Под егидата на гръмката „Политическа академия”, регистрирана и ръководена от С. Станишев и Ивелин Николов, се вихреше процес, който трябваше да увековечи „лидерите” и тяхната „линия”. Единствен резултат се оказа безконечното набъбване на листите за кандидати за партийна и държавна власт със средна възраст, достатъчна за всичко друго, но не и за да докажат, че множеството дипломи не са без покритие. А натрупаният житейски и професионален опит не им стига дори за безопасни самостоятелни решения поне за себе си.
Че кадрите са важно нещо за всяка партия, стана ясно.
Настанени в коридорите на властта, те се прочуваха не с политически успехи, а с разнасяне на цветни „прашки”, жартиери и бикини по ежедневните „купони” и групова гонка с имащи ролки столове по коридорите.
Традицията да не се водят протоколи лишават окончателно обществото от правото да научи някога, че нямащи трудов стаж съветват поставени над тях себеподобни. А тази симбиоза единствено гарантира политическа и управленска немощ. Това осигури на коалиционните партньори на БСП(БЛ или както се казва поредният ерзац-продукт) удобно прикритие за продължаване на традиционния грабеж, договорен от Кръглата маса, един огромен театър, целящ да заблуди, че „български преход” и „демокрация” са съвместими.
Сега в множество варианти и сценарии се редуват имена на хора, политически партии, движения и коалиции, но истинските режисьори остават неколцина нашенски предатели, приели да служат на „Новия ред” заради собствени зависимости.
Именно те осигуряват хаоса с всяко следващо партийно, политическо, властово или кадрово решение, като позволява едно малцинство да се разпореди с общественото богатство, обричайки България.
В това време национални предатели, „политически елит” и откровенни престъпници заеха ролята на колониална администрация, претендиращи да се впишат в редиците на световния елит, който възприема представителите на нашия политическия джамбазлък като най-обикновенни прислужници и пандизчии.
За тях няма значение кой от коя партия е, кой е президент, премиер, министър.
Ролите отдавна са разпределени и договорени.
А участието предплатено, без да се отчита обезценяването и риска.
Поредните претенденти за слава май се надценяват предвид състоянието на партиите въобще. Ако се съди по излъчваното представителство на квотен принцип на делегати за конгресите БСП, членската маса се е свила значително.
А за състоянието ѝ надолу сочат множество примери.
В една софийска районна партийна организация от двадесет и няколко кандидати за народни представители преди последните избори, над половината бяха на средна възраст под 25 години, но сочеха дипломи от поне по два чужди университета и няколко езика. Повечето сочеха тежки длъжности като „мениджър” и „изпълнителен директор” в чуждоземно звучащи фирми, за които скоро ставаше ясно, че са всъщност на „мама и тате”. Преобладаващо партийната обвързаност сочеше „първо поколение социалисти”, изглежда по примера на председател от БСП, допълзял до най- висока държавническа позиция, станал после възвисил се до съсобственик на верига от СПА центрове, заедно с „наследник на тате”, венчан за партийни постове. Иначе за редовни участници в театралните политически сценарии позиция извън властта не съществува.
Малкото останали хора в България и изританите в емиграция техни близки отлично знаят това, но липсва обществена енергия и социални умения, които да осигурят промени с легални средства.
А подобно състояние обещава опасен и неясен хаос.
На този фон е смешен напънът на „новото” политическо ръководство на БСП, на която и да е традиционна българска партия, които със своето минало имат наглостта да се представят за национална управленска алтернатива.
Просто ни поднасят поредната лъжа.
За последната Партия ще обясня защо.
Първо, бил съм в нея и я познавам достатъчно.
А ще съм непримиримо критичен заради:
огромната умишлено ликвидирана и отблъсната обществена подкрепа;
подмененият традиционен български морал;
допуснатото безнаказано и криминално унищожаване на устоите на държавната власт и икономиката;
умишленото разпиляване на огромния човешки и кадрови потенциал;
умишленият отказ от идейно-политическа същност;
отказ от гарантиране с политики на обосновани национални и обществени интереси, свързани с тях приоритети и цели;
заради тотален отказ от участие на безпринципна основа във властта, разяждаща корупция и верига от национални предателства;
Това няма как да се чуе от сегашното ръководство, в което личат подбрани имена.
Новата председателка не отрича връзката си със СДС и се гордее с неясната приватизация на активите на задгранични български фирми, където уж била назначавала или пазила кадри, свързани с „лявото”.
Кой, кого, за колко – историята и удобно разложената власт мълчи.
Във веригата приватизации бяха изковани новите „братства” на обречените на власт „вечни спасители”, изпълващи по начин на създаване и участие определенията за организирани престъпни групи от най-мафиотска традиция. В тези сенки не е никога ясно откъде изпълзяват нови пълчища, жадни за власт, която след това употребяват единствено за себе си и своите благодетели.
И както в мафиотските структури, под отговорност обичайно попадат най-незначителните фигури, защото в страни като България това е законодателно и институционално обусловено, докато международните институции и лидери се правят, че ни критикуват.
Досущ както на международните политически сцени.
В списъка на новото ИБ(Политбюро) на БСП изпъкват имената на неколцина придворни, нарцистично и почтително припкали около „цар”, склонен срещу тлъста лепта да изиграе ролята на политическа алтернатива, докато зад него си отдъхнат и трупат „давностни срокове” опасно сближилите се в криминалните традиции елити.
За цвят някои изградиха образи на дисиденти, други на „напуснали Партията заради несъгласие с акта на деполитизация”, като се ешелонираха в подстъпите на властта срещу обет за пълно послушание.
Напуснал БСП, за да стане царствен вицепремиер, днес обещаващ играч в новото ръководство казва, че за негово решение следва да се пита някогашния председател Георги Първанов. Явно човекът не иска персонално да носи вина за участие в правителството на НДСВ, което просто продължи разграбването. А финансов колега на „нашия” изнесе зад граница и после ограби милионни фондове. Докато вицепремиерът, дотогава селски учител, когато трябваше да санкционира с подпис вече извършената крупна кражба, изпрати нищичко не вдяващия заместник, интуитивно подписал с особено мнение.
С подобни стъпки мафията укрепна.
В редицата на новото Политбюро на БСП личат поне няколко имена от личния слугинаж, осигурил меко „слизане” от властта на дългогодишен председател на софийската организация, който като министър възнагради с Панаир и други крупни материални придобивки провинциален тарикат, клел се във вярност на всевъзможни партии и велможи. Благодетелят пък публично се кокошинеше при един партиен контейл в НДК, пред очите на гладуваща България, че около препълнените маси има достатъчно хора, които можели да си купят всеки по едно…НДК?!
През целия преход стана традиция в разните директорски бордове охолно да си докарват тлъсти добавки към министерските и депутатски спестявания подбрани партийни лидери. И дори генерали на прехода. Събрани заедно от материални интереси, за тях загуби значение, че преди единият е наричал всички членове на БСП „сръбски мекерета”. Всъщност май днешните „нови надежди” на БСП тогава не са и се сънували овластени комунисти или социалисти. Та затова им е все едно кой кого и как е наричал онези, които днес претенциозно настояват да представляват политически.
Днес борецът с „чуждите мекерета” и воин за партийна принципност е омекнал от текли към него по частни и държавни канали тлъсти приходи.А най-младите попълнения на Лявата и 100 годишна са поредните брошки на ревера на каките и батковците от „първите редици”.
Новите „ако слушкат, ще папкат”.
Ако не, аут!
Личат повсеместно следи, водещи от партиите към криминалните групировки, прикривани от внимателно подбирани във властите кадри на всички равнища, докато плеяда вътрешни министри и главни секретари неистово пищят каква опасност за националната сигурност е „битовата престъпност и корупцията”, срещу които се хвърлят с поредна стратегия или план.
Иначе „международният тероризъм и радикализъм” са опасност, защото застрашават властта, включително световната.
Докато организираната и трансгранична престъпност, обединени с корупцията, осигуряват пазар на криминални стоки и услуги, от които се ползват националните и международните монополи и политически елити.
А те заедно нямат необходимост да се борят един с друг.
Личат в новото Политбюро и имена на съвсем млади и неопитни хора.
Прехранващите се със слово и перо нерядко се заблуждават, че от тях нещо ще зависи.
Не, уважаеми наивници.
Както няма да зависи и от артисти, изиграли в живота роли, които нямат общо с тяхната човешка същност и ценности. Но изиграли ролята да вкарат България в НАТО, като объркат и без това силно увредената ценностна система на левите партии, изоставени в потоците на външно финансиране и зависимости да бъдат единствено безмълвни свидетели на задълбочаващите се кризи.
Та едва ли някой ще очаква нова и успешна роля.
Май по-скоро младата лъвица въвлича във водовъртежа на бъдещата си неминуема катастрофа фигуранти, с които успешно да се оневини.
А един млад публицист и журналист, сам създал си ореол на непримирим борец за принципи и идеи, се е приготвил да служи за забавление на заседанията на посветените партийни играчи. Те с голямо удоволствие допускат подобни пеперуди да припкат до изказвания по форуми, дори ще озвучават словцата им и подсилят инакомислието. След което ще подлагат предложенията му на гласуване, което предварително ще обричат да не бъдат приети. Така хербарият от уникални екземпляри в коридорите на „Позитано” ще се обогати с нови.
Говоря от позиции на участник в Пленум на БСП, на който се взе решение да се обследва и задават въпроси по „миналото на Бойко Борисов”, което по-късно цялото ръководство се загрижи да не се случи.
В този ред си припомням, че в ръководството на БСП с интерес бяха създавани, а после четени произведения като „Корупцията – основен елемент в управлението на СДС” и множество доклади, обобщаващи данни от криминалните прояви на прехода.
Това са действия, целящи даване на знаци за опозиционност.
А след идване на власт, такива се скриват в най-дълбокото дъно на партийните чекмеджета.
Със сигурност документи и програми с подобен знак са готвени, четени и обсъждани и в други партии, в които също предназначението на подобни творби е не да сложат началото на битка с престъпността, а да създадат инструменти за скрито въздействие и безпринципни договорки при поредното разпределение на властта.
Свидетели сме как тежката държавна и политическа администрация се увеличава успоредно със средствата за нейната издръжка. В същото време с корупцията и престъпността се изпращат да се борят подбирани все по-некомпетентни кадри, които просто нямат способност да го направят.
Сега към поредната порция избори се подхожда с въвеждането на още по-префинени техники. И пак от старите играчи.
Разпределени са ролите за различните НПО, псевдо- и нео- движения, до един радетели за „национално единство и прогрес”, „за национално спасение”, чиито програми и декларации по традиция от години завършват с „Да живее България”, подсмихвайки се лукаво при това.
В сравнение с такива сценаристи и актьори, дори г-жа Кунева май излъчва повече свежест с пионерската готовност да рапортува за поредните успехи.
Всъщност на последната права преди изборите всички като един ще плеснат и ще се прегърнат, пресметнали кой от многото „проекти за заблуда” ще се окаже най-печеливш.
Заблудените ще сме отново масата!
Иначе жалко за поредните напъни и на международните играчи.
Горките западноевропейци и янки, сякаш не познават балканското, еле па българско притворство. Османското и ориенталското така ни е попило в душиците, че самите им родоначалници на въпросните мурафети трудно ще ни надминат.
Русия уж ни е сърбала попарата, но и нейното чиновничесто, скрито в удобните кресла на политиката и дипломацията, явно не смее да информира обективно какво се случва, докато като гледа към значително по-важните за нея конфликтни региони.
Опасно се получава, че от един момент насетне става все по-вероятно всички да спрат да се занимават с Балканите. Още по-малко в България.
Нищо че сега на изток и на запад летят едни и същи кавалкади от български тарикати, представящи се според дестинацията за световни величини, готови да изиграят поредната читалищна постановка.
Сега гледат да осигурят афишите им да се лепят през сезона и поливат финансово без да ги е еня, че публиката напуска заради бездарната им игра.
__________________________
1 Sistem te laze, https://www.youtube.com/watch?v=hEr0J4hjuK8
Тагове: БСП, ново ръководство,
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
Donka Stoqnova
Още през 1997 г стана ясно,че за истински опозиционни партии няма място в България.Когато хладнокръвно бе изтъргувана и Партията ,и държавата/най-вече!/за благото на няколко семейства.И за мир,да-срещу военни бази.Те ни пазят сега,нали!?Безплатно!Оттогава всичко е читалищно театро.
Like · Reply · 38 mins
Elka Taneva
Прав сте,г–н Стойчев,лъгаха и продължават да лъжат.Хареса им,да са от бандитския т.нар.политически елит.
Like · Reply · 2 hrs
Ivanka Ganeva · МГ „Баба Тонка“
жестоката истина „и за да докажат, че множеството дипломи не са без покритие. А натрупаният житейски и професионален опит не им стига дори за безопасни самостоятелни решения поне за себе си…Традицията да не се водят протоколи лишават окончателно обществото от правото да научи някога, че нямащи трудов стаж съветват поставени над тях себеподобни А тази симбиоза единствено гарантира политическа и управленска немощ…Май по-скоро младата лъвица въвлича във водовъртежа на бъдещата си неминуема катастрофа фигуранти, с които успешно да се оневини…Опасно се получава, че от един момент насетне става все по-вероятно всички да спрат да се занимават с Балканите. Още по-малко в България….“- чудесно и точно описано, за мен лично болка без удовлетворение, че хипотезата ми вероятно е точна, ЗАЩОТО НОСИ БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Like · Reply · 4 hrs
Теньо Тенев
И защо толкова загадъчно? Сякаш е предназначено за тези, които си го знаят и без да са чели материала. Но за какво е тогава статията и каква е ползата за другите – тези, които искат да научат нещо или има нужда да им го припомнят?
Иначе отсъствието на „новост“ в избора се усеща интуитивно, но друго си е с конкретни аргументи.
Like · Reply · 2 · 6 hrs
Sonya Encheva
Не им вярваме г-н Стойчев.!Но и финалът е апокалептичен.!Сами не можем , а и никой не се интересува от нас …дори матушка Русия.На доизживяване сме! Естествен отбор -който оцелее.Безнадеждно като в Дантевия „АД““О,ВИЙ ,КОИ ПРИСТЪПЯТЕ ТОЗ ПРАГ,НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ!“

Георги Марков до Димитър Бочев
ПИСМОТО
18-22. 02.1977 г.
Лондон
Драги Митко,
Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”. Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.
Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.
Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.
За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен“.
Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?
Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.
Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).
Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.
И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.
Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.
Драги Митко,
Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.
След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.
Най-сърдечно твой
Жоро

Поетесата Миряна Башева изпрати открито писмо до съпартийците на баща си Иван Башев. Повод бе възпоминателната вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на видния политик и дипломат. Ето какво написа Миряна Башева:
Здравейте, другарки и другари!
Благодаря за поканата да присъствам на такова мило и важно за мен събитие – честването на рождената дата на незабравимия ми баща. За съжаление възрастта – 69 г. навършвам утре, родени сме в един и същи ден (б.р.11 февруари) – и здравословното ми състояние не позволяват. Психическото също. Твърде съм потисната от развоя на събитията както по света, така и в Родината ни. Навярно и вие.
Какво да ви разкажа за баща си? Той беше много добър, честен, демократичен, с огромна обща култура човек и убеден комунист – тези неща ги знаете, някои ги помнят лично. Но понеже темата за образованието е парещо актуална, да ви разкажа как ме образоваше от преди да тръгна на училище.
Научих се рано да чета – обичайните детски книжки – Ангел Каралийчев, български народни приказки, Малкият Мук и пр. Но все ме теглеше към „истинска книга“ – това, което четяха възрастните. Лелите ми бяха на мнение, че ми е рано дори за Андерсен, нямало да схвана поетиката. Баща ми мълчаливо извади том на Андерсен и ми го връчи. Триумф! Обожавах го. Какво съм схващала или несхващала не помня, но и досега ми е сред Великите.
Малко преди да тръгна в първо отделение, баща ми пак мълчаливо ми връчи „Под игото“ и каза: „Каквото не разбираш, питай“. Аз се зачетох и… почти не питах, всичко ми беше ясно – разбирах за какво време иде реч и за какви събития. Дядо ми (от Прилеп) ми превеждаше турцизмите, ако много закъсвах със смисъла: онбащи, конак, башибозук… За неизвестния ми „дядо Иван“ татко ми разказа за няколкото руско-турски войни и за Кримската – и така навлязох и в международната история, спомена се и ролята на Англия… И толкова сълзи излях, че за успокоение ми дадоха „Опълченците на Шипка“, само дето в началото също едва не ревнах и стисках юмручета така, че ноктите ми оставиха белези, до прочутия финал.
По-нататък, докато повечето ми съученици още се трудеха над азбуката и краснописа (той и мен ме мъчеше), вкъщи пристигнаха Жул Верн, Майн Рид, Валентин Катаев, Анатолий Рибаков, Марк Твен, Дикенс, Тургенев… Лелите и майка ми се вайкаха, че ще полудея от такива сложни четива, но баща ми, аз и авторите победихме!
Същевременно ме водеха веднъж седмично във филхармонията. Там ми беше скучно. Заведоха ме на балет – живнах. После на опера – беше „Трубадур“ – пощурях, няколко години от прогимназиалната ера прекарвах през вечер в операта с една приятелка.
Водеха ме по всички български исторически светини. В костницата в Батак се уплаших и разплаках. На връх Шипка се чувствах едва ли не самия Радецки, тъй победоносно ми беше.
Баща ми много държеше на индустриализацията и електрификацията и ме е мъкнал по много язовири, ВЕЦ-ове и каскади, както и в строящи се заводи. Помня как на язовир „Сталин“ инженерите ми показваха въртящи се турбини и бях потресена от огромната мощ на водата и машините пред очите си, а чичковците ми обясняваха механиката и техниката.
Та така. Имали сме и сблъсъци. Четях прекалено бързо, и досега. Татко се сърдеше: „Трябва да се чете внимателно, с вникване!“ Вярно, че от първи път не вниквах изцяло, но препрочитах по няколко пъти. Но заради осквернената от рекорден бързочет книга „Зеленият лъч“ (не помня автора) не си говорихме цял месец! Бяхме инати и двамата.
От служебния и партийния му живот почти нищо не знам. Не говореше на тези теми. Само веднъж се случи така, че той пишеше нещо в кабинета, а аз тръгвах да си търся книга за лягане и бях близо до петолъчката, а тя иззвъня. Викна ми да вдигна слушалката. Вдигнах я и чувам разтреперан глас: „Извинявайте, другарко Башева, Лозан Стрелков е насреща, мога ли да чуя съпруга ви? Важна новина – убили са Джон Кенеди!“
Стресната, вместо да го викна, отидох на пръсти до него и му пошепнах новината. Той замръзна за секунди, метна писалката без да гледа къде и отиде до телефона. Изслуша несвързаната реч на шефа на БТА и изведнъж избухна, както не бях го чувала:
– Каквоо? Сложил си ембарго на новината? Това да не е българска държавна тайна? Вдигай ембаргото веднага! След 5 минути да го чуя по радиото!
Не пуснахме радиото, а просто поседяхме и помълчахме. На Кенеди симпатизираха и твърди комунисти въпреки наглата му щуротия с ракетите в Турция. Аз го харесвах като мъж, също и жена му и особено тоалетите й.
Баща ми имаше добри връзки, почти приятелства с чужди външни министри – Кув дьо Мюрвил от кабинета на Дьо Гол, клетият убит по-късно Алдо Моро, един от турските външни министри, при чийто кабинет Тодор Живков сключи не помня с кой премиер или президент изгодна за България спогодба благодарение и на външните министри… С Громико не знам да бяха гъсти, той беше навъсен човек, но се разбираха. Веднъж съм ходила в апартамента им в Москва с майка ми – на чай с другарката Громико. Апартаментът беше пълен със зачехлени мебели с инвентарни номера, очевидно не живееха там, а на дачата. Беше краят на август.
За този август баща ми бе поканен да прекара отпуската си в Ялта със семейството. Татко проведе пазарлък с руснаците – вместо да се излежаваме в Ялта, да пообиколим Съветския съюз. И обиколихме първо (през Тула) Ясна поляна. На първо място – заради гроба на Толстой, пред когото баща ми се прекланяше и му беше последовател в отношението към притежаване на недвижими имоти. Той така и не пожела да купи нито апартамент, нито вила, нито дори нещо движимо – автомобил. Защото държавата предоставяла всичко. Чак след смъртта му майка ми, по-прагматична, с голям зор нагоди нужната сума от нищожните му спестявания и разни заеми плюс помощ от ЦК на БКП за апартамента, в който аз живея и сега.
След святата Ясна Поляна отлетяхме за Сибир. Иркутск, наполовина построен от заточеници-декабристи. Байкал. Река Ангара. Невероятни гледки. Невероятни хора. И якути от остров Олхон с най-чист руски. Невероятна риба… После – Ташкент, Самарканд (уникален!), Тбилиси, военно-грузинская дорога с отбив към градчето Гори, но не ни заведоха там… И досега съжалявам.
Виж, на спорт и дипломатичност не ме научи баща ми. Не се поддавах. И в партията не пожелах да вляза, защото вече усещах, че членството се използва за по-лесна кариера, а аз така и така имах предимства. Пък и бях бохем-човек. Татко ме разбра. Майка ми не можа. Рано-рано им доведох зет. Съвпаднаха си с баща ми в четенето на едни и същи книги и в почти философските разговори, които водеха.
Няколко думи за приятелите му. Съученици, състуденти, бивши колеги от Културата и просветата, десетина бележити творци. От номенклатурата – комай само Венелин Коцев, Ганчо Ганев и Мария Захариева (Бойка). Е, и сватовете.
И така, в рутинна работа, пътувания, речи в ООН, разговори със зетя, бридж с приятелите и дундуркане на внучката Марина мина времето до гибелния ден, в който той за хиляден път предизвика съдбата си.
Знаете как завърши това. Умря като комунист – в борба със стихиите.
Подчертавам думата комунист, защото вие не сте. И сега ще ви покритикувам малко. Убедена съм, че ако беше доживял, баща ми би напуснал партията още на пленума може би, и със сигурност след преименуването. За тия неща не вие носите вина. Но се смятате за наследници на БКП. Не е ли време да преразгледате ролите, които изиграха за преименуването и прехода Андрей Луканов, Александър Лилов и Петър Младенов (вероятно и други) и да им дадете нови оценки? Не е ли редно да поискате сметка от Георги Първанов като ваш бивш първи секретар за изненадващото му клякане на НАТО? А какво търсят още Сергей Станишев и Кристиан Вигенин във вашите редици? Та те най-малкото преполовиха гласуващите за вас! А вие им крепите креслата в катраника на буржоазията ПЕС!… А как гледате на някои изненадващо забогатели членове на ръководството или скромни партийци от по-ниските ешелони със съмнителни доходи?
И друго. Ако сте опозиция, бъдете такава не само в пленарната зала, където също сте слабички (изключвам последните два жеста), но и по улиците и площадите. Защо само Волен Сидеров извежда „шепата си спартанци“ при посещения у нас на отявлени врагове и господари, уж партньори на България, а „червените“ ги няма? Защо не полагате усилия по места и ППО-та за постоянно повишаване на общата култура и моралния кодекс на вашите членове и симпатизанти? Поддържате ли изобщо някакви връзки с Русия или евросанкциите ви връзват ръцете и краката? Разкъсайте тия въжета! Посетете бесарабските и донбаските българи, те не са табуирани. А след това – и Крим. Докажете, че българският народ в по-голямата си част е винаги с Русия! Установете връзки с чехи, словаци и унгарци, научете се на доблест от тях. Съживете старите революционни песни най-сетне, не се отричайте от наследството на БКП, и лошото, и хубавото, което определено беше повече!
И тогава Иван Башев и още стотици, да не са и хиляди починали комунисти, сред тях и ваши предци, ще се успокоят там, където са сега.
Благодаря за помена. Бъдете бойки! Повече адреналин ви пожелавам!
НЕПРИМИРИМИТЕ
Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам –
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети –
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като „здрасти“.)
А им завиждат,
и то – красиво –
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово –
с божествена аудитория.
И кой ги знае
отде се взимат…
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз баш такива обичам.
Поглед.инфо

О. р. ген. Леонид Кацамунски е роден в Плевен. Завършва Юридическия фактултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Преди 10 ноември 1989 година заема ръководни постове в МВР. Бивш началник на Главно следствено управление и на Националната следствена служба /НСлС/. Работил е и като съдия и прокурор. В момента е адвокат, специалист в областта на наказателното право. Бил е официален кореспондент на България в ООН по превенция на престъпността.
Специално за „ШОУ” ген. Кацамунски, който е работил при 7 министри на вътрешните работи и е “сменил” 9 главни прокурори, разказва прелюбопитни истории от своята кариера и годините на прехода, на които е бил пряк свидетел.
– Ген. Кацамунски, последният скандал в държавата е, че има записи на Първанов и Румен Петков с Борисов – как се договаряли около формацията АБВ. Как ще коментирате? СРС-тата са били част от вашата кариера дълго време…
– Всеки има право да се среща с всеки! Важното е какво са говорили. Който има такъв запис, да го даде! Ненаиграли се хората на конспиративни методи – говоря за всички, които се занимават и коментират тази работа! Кой каквото каже, всичко е конспирация у нас! На мен ми се струва, че доста от хората са чели много криминални романи и затова са влюбени в теорията на конспирацията!
– Каква ще произтече от това разделение в БСП?
– Тези, които създават нови движения, след това със сигурно ще имат партии – щом не са съгласни със своята партия – да я напускат и да правят друга! Но, исторически погледнато, който се къса от голямата организация, винаги губи!
Този, който иска да обновява нещо, трябва да седи в своята партия! Който не се съгласява с ръководството и начина на действие на своята партия, да я напусне партията, тя не е негова тогава! Е, щом е много силен, да си създаде нова партия! Който и да е – Първанов, Станишев, който и да е! Това за мен е борба за власт! Няма ръководител, който да е обичан от всички! Но явно, че на някои егото е по-силно и търсят ниши! И явно, че те вътре в БСП не могат на намерят ниши за своите разбирания, другите не са с тях или много малко са с тях – там не могат да победят с вижданията си и излизат с друга визия. Не можеш обаче да кажеш: “Аз ще седя в партията, но ще правя друга листа за изборите!”…
Може би е хубаво за тези с егото да излязат от БСП, добре е и за БСП, и за която и да е партия! Сами да се изключат! Но това са партийни въпроси, аз не членувам в БСП.
– Как анализират в кръга “Монтерей” тези процеси?
– Те са ми приятели! Като пием по едно вино, решаваме всички съдби! Като има толкова хора да са изпростели, да си мислят така! То си е тяхна работа!
Скоро не съм ходил при тях. Но там няма хора, които искат да дойдат на власт. Ако някой го е страх, то си е за негова сметка! Това са възрастни хора като мен! Каква власт ще искам аз?!
– А не са ли кукловоди?!
– Кого мога да управлявам сега аз във властта?! Кой ме слуша?! Говорят глупости хората! Това е същото, като: “Има опасност да се върне комунизмът!”. Тоя народ се е побъркал! То, първо, не е имало комунизъм!
– Излезе официално, че Андрей Луканов е бил агент на военното разузнаване. Вие сте били близък с него някога…
– Работил съм за държавата, както и той е работил!
Агент, мошеник, крадец, раздавал куфарчета!…
Да! А Андрей, след като е раздавал куфарчета, защо самият той не си е взел куфарче?! Та неговото семейство сега е по-бедно и от моето, и от вашето, и от на тези, дето го критикуват! Той знаеше много добре, че от планово стопанство отиваме към пазарна икономика, защото беше много добър икономист. Имаше много добри и близки контакти със Запада. Посланици са го канили на гости. Обаче каквото и да каже вече някой, дори да се обоснове с документация, никой няма да му повярва. Защото митовете много трудно се рушат. Имал съм разговори с хора от Висшия съвет на БСП – и те не вярват! Викат: “Абе, има нещо!…”. Всеки има право да говори…
– Казвали сте ми, че вие сте причината Желю Желев да стане първият демократичен президент…
– Виктор Вълков беше първият министър на външните работи след 10 ноември 1989 г. През 1990 г. щяха да го избират за президент и ми се обади по ВЧ-то. Вика: “Ела да ядем по една шкембе чорба в “Балкан” /днес – хотел “Шератон”/, да се видим!”. Казах му: “Не се занимавай с тази политика!”. Той се съгласи: “Няма да се занимавам!”. Ако беше се съгласил, те щяха да го изберат!
Вълков щеше да бъде първият президент, а не Желю Желев
но той не се съгласи! Ние сме приятели с него много отдавна. С Виктор си ходехме по кръчмите, пиехме по някое питие, лафехме си…
– Вие като следовател и като адвокат сте си пили преди кафето и питието с доста интересни персони. Какви спомени пазите?
– И като адвокат, а и преди това, съм си пил кафето и с тези, как ги наричате вие – от групировките, седели сме, говорили сме… – това значи ли, че аз съм бил с тях?! Говорили сме си общи приказки. Казвал съм им, че са тръгнали по лош път, че срещу ръжен не се рита!
С Васил Урумов – Чико примерно бяхме много близки – душа човек! Много добър комарджия, то и това е професия. Но след промените влезе под кожата на Сугарев и дадоха пресконференция, че бил политически преследван. Започна да твърди, че Кацамунски, като шеф в милицията, е командвал България, а не Тодор Живков! Бил ми е агент, боготвореше ме! Обадих му се по телефона: “Чико, защо така?!…”. Но не му се сърдя – вече беше демокрация и всеки искаше да трупа дивиденти…
– Сядали ли сте с Васил Илиев, с брат му Георги Илиев?
– Васко лично го познавам, в Парка на свободата сме пили кафе с него. Георги Илиев беше по-терсене, по-агресивен… Хората ще кажат, че ми е разказвал какво върши… Не ме е питал нищо. “Шефе, какво става, как си?” – общи приказки. Вие, журналистите, ги наричате “подземни босове”! Какви босове?! В България нямаме такива! Може някой да е искал да прилича на американските, когато се е натрупвал капиталът, на италианската мафия… Глупости! Пълна профанщина! Ние ги направихме герои!
– Познавали сте се добре и с Илия Павлов…
– Илия Павлов беше много добро момче. Отрака се. Направи много голям бизнес. Много бях близък с него, с баща му бай Павел – също. Той от едно време беше в бизнеса с ресторантите. Илия беше много свестен човек. Първо в спорта, след това започна да учи, да се занимава с мениджърство, друго, трето, знаеше езици… Човекът се развиваше. Ходил съм му на гости. Той даже ме е викал да работя при него в “Мултигруп”. Викаше: “Акъл ще ми даваш, само ще седиш, за авторитет!”. Не се съгласих. После ме питаше кой да отиде там. Викам: “Твоя работа!”…
– С Емил Кюлев сте били колеги…
– Кюлев беше подчинен при мен в милицията. Мен и Емил Кюлев ме е викал при себе си. Никога не съм искал! Кюлев можеше да ми помогне, ако съм искал помощ, и пари ми е предлагал… Но не съм приемал.
Баща му – Сашо Кюлев, беше един от най-добрите специалисти по разкриване на убийствата. Бил е сирак по сиропиталищата… И после направо като “детето на полка” в милицията се развива.
Синовете му и двамата не можаха да станат някакви големи разузнавачи…
– Защо не отидохте да работите при новите капиталисти? Съмнително ли ви се виждаше?
– Не, не! Можех да тръгна по друга писта, да правя пари – просто не ме е влечал капиталът! Обичах си професията. Аз и като адвокат можех да направя много пари. Ако кажех на някого: “20-30 хиляди долара ми дай сега” – ще ми ги даде! Друг беше животът – по това време се натрупваше капиталът… Имаше мои колеги, юристи от МВР, които бяха по-амбициозни и законно си взимаха парите. Отидоха да работят към банки по събирания на вземания… Плащаха данъци по 1 млн. лева!
– Като шеф в милицията вие сте раздавали разрешенията за СРС-та – проследявания, подслушвания…
– Да, и много трудно съм ги давал. Това е скъпо мероприятие! На година не повече от 1000 такива случаи сме имали. Някои мислят, че преди поголовно е подслушвано всичко. Глупости говорят хората! Там, където се е налагало, сме подслушвали. Трябвало е да се съберат много доказателства и едва тогава да почнем да си играем със СРС-та!
– Когато бяхте шеф на Следствието, се възобнови процесът за убийството на папа Йоан-Павел Втори. Разкрийте нещо зад кулисите?
– Съгласих се да направим второ дело за убийството на папата с адмирациите на демократичните сили. Идваха при мен италианци – съдиите, които са водили преди това делото, какви ли не… Дадох им пълен достъп. Всички се съгласиха, че нямаме отношение към убийството, и си отидоха. И прекратихме процеса. Агджа е минавал през България – да, и аз знам, че е минавал. Колко пъти, в кой апартамент в Японския хотел е спал – ние знаехме! Тогава обаче политиката на държавата и на органите на сигурността беше да не се закачаме с терористични групи. Само да ги наблюдаваме. И ако някой направи анализ, ще види, че терористични акции в България нямаше. Докато в Гърция пукаше непрекъснато!
Та Агджа къде ли не е ходил! В Италия също е ходил! Италианските служби не знаят ли?! Аз знам, пък те не знаят – хайде де! На същото основание може да се каже, че италианците са убили папата! Грубо казано…
Само съсипаха този човек Сергей Антонов! Беше създаден мит около него!
ЦРУ даде пари на Клеър Стърлинг да напише книга.
Пълно мошеничество!
– Когато бяхте шеф на Следствието, трябваше да има напредък и в разследването на убийството на Георги Марков… Кажете нещо повече от официалните версии?
– И по убийството на Георги Марков няма нищо, че ние сме го убили. Толкова труд хвърлихме под мое давление да отговорим на изискванията, че може да има нещо… Нищо няма! Нямаме пръст в убийството! Кой го е убил, не мога да кажа. Пращах мои работници в Скотланд Ярд, и техните идваха тук, и си говорихме. Смеят се: “Ние нищо не можем да кажем, ако можете, кажете вие!”. Викам: “И ние не можем!”. Английската разведка да не е по-слаба от българската, защо не го разкрият?! Как аз, Кацамунски, ще го разкрия тук, в България?! И президентът Желев настояваше… Та убийството не е извършено в България, а в Англия – да бяха си го разкрили англичаните!
– Казвате, че нямате вкус към натрупване на вещи…
– По онова време не можеше да се забогатее. С една заплата как ще забогатееш?! Член на политбюро на БКП вземаше някъде към 900 лв., аз в милицията като шеф съм вземал някъде 700. От “Кореком” съм си взимал цигари, хубав алкохол. В чужбина командировъчните си съм ги харчил за хубави работи, не съм ги връщал, живял съм хубаво там… Кола не съм си купувал. Жена ми беше зъболекар във Велинград, работеше и държавно, и частно – бяха разрешили – и купи един москвич за 5-6 хиляди. Така си седеше в гаража. Не го карах, защото мен постоянно ме возеха шофьори. Бил съм постоянно на разположение. Хеликоптери ме взимаха. Не ми е трябвало. Жилище си взех със заем. Исках да си го изплащам, но жена ми ме накара, като напуснах МВР и получих 20-25 заплати накуп, да го изплатя. Ателието, където рисувам, си купих вече като адвокат преди 18 години за 7000 долара.
– Не обичате вещите, но не отричате, че сте били “по живота”…
– Поживял съм си добре. И сега не мразя живота като много други! Мразят и живота, и себе си! Не мразя никой! Пил съм си, всичко съм вършил на този свят, не мога да се оплача! Знаех нощните барове в София, ходехме с Джагаров, а той беше зам.-председател на Държавния съвет. Не съм се крил. С много хора съм общувал. Защо да се страхувам – да не съм вършил бели?! Нито преди, нито след 10 ноември 1989 година… Разни банди, които нашите ги разработват, понякога ги засичахме да си говорят за мен: “Видяхме “баровеца” в еди-кое си заведение, да знаеш…”. На другия ден ме вика шефът на тези служби и ми вика: “Ей, пак говорят за теб!”. Викам:
“Е..и им майката, нека говорят!”
Ако беше сега, щяха ме изкарат и мене бандит! Движил съм се между хората! Не съм ползвал охрана, и пищов не съм носил на задника си! Даже карта не съм имал понякога, защото ме познаваха дежурните офицери и ме пускаха. Генерал съм, а ни форма имам, ни пагони! Някакви пагони ми бяха дали, не ги знам къде са! Никога не съм обличал форма в живота си! Ни като полковник, ни като подполковник, никога!
– Кое ни пречи най-много днес?
– Лошото е, че много от хората обсъждат един или друг проблем, като изкарват на преден план чувствата си, сърцето си, а разумът… го няма! Така и анализи се правят на събития, така и вие, журналистите, си пишете, като първо започвате с емоциите, без да обсъдите реалността. Сигурно така е по-интересен животът?! Разликата между животните и човека е разумът! Нали това ни различава?!… Никога не съм тръгвал с чувствата. Така съм се научил. И като следовател, и като съдия, и като прокурор – през цялата си служебна кариера!
– Как успяхте да преживеете трагедията, която се случи с дъщеря ви Ани Заркова заради работата й като журналист?
– Като всеки родител…
– Не събрахте ли злоба и омраза, не отиде ли тогава разумът на заден план?
– Не искам да се връщам към това! Като случаите, когато питат майката, загубила детето си при катастрофа: “Какво сега?!”, а тя: “Искам смъртна присъда!”. Това са трагични неща! Това, което се случи с дъщеря ми, беше свързано с професията й. Има хора – умират! Такива задачи са изпълнявали! Даже съм я успокоявал тогава… Но това са лични неща, моля ви, не ме връщайте към тях!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА, БЛИЦ

https://alterinformation.wordpress.com/2015/04/01/95919591/#more-8509
 
Дългът на САЩ надминал $19 трлн.долара – 110% от БВП на държавата
Реалния дълг на Съединените щати е космически и неизплатим – общо $37 трлн. долара. Според най-страшните прогнози това означава, че Щатите ще иницират нова глобална война, за да се спасят
 
Появиха се нови данни за дълга на САЩ. Според Департамента на финансите през 2014 г. дългът на САЩ е надминал 19 трилиона долара, което е 110 процента от брутния продукт на страната.
Това обаче е само официалното признание за неизплатимия дълг, тъй като в „чистия дълг“ (т.е. реалния) на държавата не влиза онази част, която е дълг на отделните щати, както и дълговете на различните държавни организации, функциониращи автономно и непряко зависещи от централния бюджет.
Освен това дълговете на централното правителство се делят на публични и вътрешни. Ако се погледне от този критерий федералният дълг на САЩ е 18,14 трилиона, публичният дълг е 13,04 трилиона, вътрешният дълг – 5,1 трилиона, общо 37 трилиона.
Но и това не е всичко. Налице са и държавните задължения спрямо своите граждани в областта на пенсионното осигуряване, здравеопазването, помощите за безработица, нуждаещи се, многодетни семейства и т.н.
И така, какъв всъщност е съвкупният дълг на САЩ? Преди три години той беше изчислен в Бостънския университет – към 2011 г. съвкупният дълг на САЩ беше 220 трилиона долара, а с дериватите 800 трилиона, а може би и… 1 квадрилион долара.
Тези данни съвпаднаха с публикуването на друга статистика. Тя показва, че 9 най-големи държави имат отношение „дълг – брутен продукт“ над 300 процента, а 40 процента от останалите държави имат съотношение „дълг – продукт“ над 100 процента.
Това е основният проблем на съвременния капитализъм. Присъдата вече е приведена в изпълнение. Дългът е неизплатим, той е колосален, космически,
Какви са причините? Ще ги повторим отново.
И така, американската икономика от края на 70-те години на миналия век е в крайно тежко положение. Доходите на американците падаха, научно-техническият прогрес се забавяше. СССР и социалистическите страни налагаха своята идеология по света. И в този момент на американския народ беше направена безпрецедентна „оферта“. Същността й беше в следното: „Взимайте пари на кредит и купувайте нови стоки. А ние няма да искаме да връщате кредитите от своите доходи и ще ви даваме нови кредити, от които ще връщате старите и ще правите нови покупки.“

• Четете още: Американските служби очакват фалити и нова 25-годишна Голяма депресия

И така се завъртя въртележката на потребителския капитализъм. Нова беше именно офертата – взимай, не мисли и харчи колкото искаш. Беше направо глупаво да отказват…
Днес резултатите са налице. Дълговете на домакинствата спрямо техните годишни приходи нараснаха два пъти. Сега всеки американец дължи 150 000 долара. Дълговете на корпорациите са още по-големи, на държавата – най-големи. Стойността на кредита падна почти до нулата, фондовият пазар пък скочи до небесата.
От гледна точка на икономиката и обществото важни са два проблема. Първият се състоеше в това, че делът на финансовия сектор, обслужващ това колосално кредитиране, нарасна няколко пъти. На второ място рязко се засили и диференцирането в доходите на американците. 90 процента от най-бедните не увеличиха своите доходи, а 10-те процента от най-богатите ги увеличи няколко пъти. Външно обаче това не се проявяваше силно, тъй като през последните 30 години жизненото равнище на американците се определяше не толкова от доходите им, колкото от разходите, т.е. от кредитите.
И преди 7 години се оказа, че тази оферта, която беше приета не само от американците, но и от много държави, вече не действа. Системата изгърмя. Тя работеше само в условията на падането на стойността на кредита. Но той вече не иска да пада. Никак. Просто вече няма накъде да пада – лихвата на Федералната резервна система на САЩ от 4 години е практически нула. А капитализмът е система, която се гради върху лихвите. Значи, това което наблюдаваме, сега вече не е капитализъм. Какво е, никой не знае.
Простите изчисления показват, че жизненото равнище на американците трябва да падне два-три пъти, за да се търси някакво равновесие. Но, ако това се случи, ще започне наистина революция. Шах и мат.
Често ме обвиняват, че не обичам твърде много САЩ. Нищо подобно. При мен, като единствен анализатор в Източна Европа, има приемственост от почти 40 години. САЩ не са Уол стрийт. Това казвам на онези, които са си възложили професионалната любов към тази страна.
Но онези, които все още могат да мислят, знаят и други неща.
И така, за първи път през 2009 г. 51 милиона американци практически всеки шести, нямат медицинска осигуровка.
На второ място, още през юли 2010 г. беше установен нов рекорд при американците, получаващи талони за храна – 41 милиона, т.е. всеки осми американец получава талони за храна.
На трето място са данните за разрива между богатите и бедните (достигнал максималното равнище за цялата история на наблюдението след 1967 г.) 14,5 (през 1968 г. – 7,69).
Общо равнището на бедността в САЩ е рекордно за последните 15 години. Под чертата на бедността живеят 13,3 процента от населението, т.е. 43,6 милиона американци.
Могат да се дадат още цифри – например за рекордните индивидуални банкрути или конфискуваните заради неизплащане на ипотеки домове. Това не променя същността, че цялата система в САЩ се движи към крах.
САЩ не могат да спасят себе си, да не говорим за световната икономика. За разлика от Великата депресия 1929-1932 г., сегашната криза не е само финансова. Истина е, че финансовият сектор стана напълно виртуален и не съдържа в себе си никаква реално полезна за обществото функция, въпреки своя колосален обем. Дълговите задължения, създадени от американското виртуално финансиране, са 20 пъти по-големи от целия световен брутен продукт. Някои казват – даже 40 пъти, т.е. всички пари за следващите 20-40 години вече са похарчени и средства за развитието на реалния сектор няма и не се предвиждат. Натрупани са дългове с дериватите за 700 трилиона долара при годишен брутен продукт на целия свят от 30 трилиона. И всички опити да се стабилизира ситуацията с ново наливане на долари са обречени, тъй като не е възможно да се спасят старите дългове с нови.
С това е свързана и втората причина за кризата, т.е. колосалното количество с нищо необезпечени в реалността долари на САЩ, които даже изпълняват ролята на универсална световна валута. Заради това парите загубиха своето основно качество – да са средство за натрупване на капитал, тъй като нямат никаква реална стойност. Натрупаните купища пари в един момент могат да се обезценят, тъй като не са обезпечени с нищо.
Така стигаме до следната причина на кризата – дисбалансът между реалния сектор и сектора на услугите. В стремежа към по-големи печалби производството на стоки от САЩ започна да емигрира към развиващите се страни, където работната сила е по-евтина. Допълнително те са затрупвани с долари и ценни книжа без никакво покритие, но изнасят към САЩ напълно реални нефт, газ, храни, дрехи и т.н.

• Четете още: Към кои държави САЩ има най-голям дълг?

В момента става и преразпределението на политическата карта на света. То става пред нашит очи и е неизбежно. Основният признак на кризата са военните действия. В момента е започнала поредица от паралелно развиващи се локални конфликти, които ще доведат до промяна на политическата карта на света.
С войната в Украйна кризата ще влезе в нова фаза, която обхваща целия свят.
Какви са изходните позиции на участващите в нея страни? Върхушката на САЩ е взела решение за гореща фаза на започнатата от години Трета световна война в Близкия Изток и Северна Африка. Сега тя се разшири към Украйна, Русия, Китай и други основни ресурсни държави.
САЩ открито поеха курс към силово преустройство на света и демонтаж на международната система за сигурност. Стратегията на глобалната плутокрация е ясна.
Основните задачи за новата война на Запада са:

• да се отвлече вниманието на западните общества от кризата и от срива на тяхното жизнено равнище чрез създаването на външния враг – ислямският, руският, китайският, иранският, като гневът на населението бъде канализиран срещу тях, а не срещу собствения елит;
• да се „изчистят“ чрез войната колосалните дългове, да се осъществи „банкрут чрез кръв“, Федералният резерв на САЩ и доларовата система да останат в миналото и огромните дългове да бъдат „отписани“;
• в процеса на войната трябва да се построи новата неоколониална цивилизация на основата на нови технологии, но със старото съдържание. Господарите на Запада са убедени, че планетата е пренаселена и „излишните хора“ използват твърде много ресурси. Заради това „под нож“ ще отидат повечето от тях;
• на тази основа трябва да настъпи раздробяване на големите национални държави и държави-цивилизации: Русия, Китай, Индия и Иран, като основният военен инструмент на новата колониална система ще е НАТО.

Кризата се приближи до най-опасната за тях точка – не финансова или икономическа, а системна. От нея те искат да се спасят чрез поредна макрорегионална или даже глобална война. За тази цел сега става бързо консолидиране на голяма част от буржоазно-аристократичната върхушка по света в защита на нейните геостратегически цели. Това е първата част от въпроса за тях.
Втората е да се спечели. Световната олигархия отива на война, за да спечели.
Към този момент пътят беше дълъг. Още през 2001 г. (след събитията в Ню Йорк), а в някои случаи още от началото на 90-те години с още няколко коментатори по света, започнахме да анализираме и предвиждаме най-вероятния път към колапса на съвременния либерален капитализъм и на неговия бастион САЩ. Жизнено важна част от този анализ беше икономическото дестабилизиране на планетата, предизвикано от загубата на долара на статута на световна резервна валута.
Освен това винаги съм сочил, че финансовата криза няма да се случи в ситуация на политическо затишие или вакуум, и че западната финансова банкерска върхушка, която създаде сегашната криза, няма да позволи крахът на западната икономика, на долара и на глобалните пазари да стане без събитие – прикритие, което да скрие тяхната вина. На тях им беше нужно нещо наистина голямо, което да „гипсира“ обикновените хора, да ги изпълни със страх и безпомощност. На глобалния елит е необходим Апокалипсис.
Сега идеологията отпадна и грозната муцуна на Апокалипсиса изплува още по-релефно и светът стигна до реалната опасност от термоядрена война.
Военните действия на САЩ срещу Сирия и сега срещу Русия в Украйна, каквато и да е тяхната мотивация, могат да бъдат началото на Трета световна война – ядрена и глобална.
Но много бързо САЩ стигнаха до момента, в който фигурите им на дъската започнаха да падат.
Пред нашите очи завършва ерата на либералния капитализъм и на капиталистическата цивилизация, базираща на единния емисионен център и частното присвояване на печалбата от банковите лихви.
Това е същността на капитализма въобще. Едновременно се води колосална война за икономиката на бъдещия свят и за неговата идеология.
Става дума за нова социална и икономическа цивилизация. Сегашната капиталистическа теория и практика рухнаха. Това е демонтажът на капитализма и на епохата на финансовите пирамиди и западни емисионни парични центрове.
Срещу тях започна ренесансът на съпротивата срещу диктатурата на банките и глобалния банков фашизъм.
Крахът на САЩ и на Западния проект остави целия свят в дълбок идеологически вакуум. САЩ фактически се отказват от своята позиция на лидер на Западния проект и вече нямат ресурси да налагат на света неговите принципи, което ще доведе и до разпадане на технологичната зона на САЩ. Това означава, че в близка и средносрочна перспектива САЩ ще затъват в паяжината на жестоки идеологически и икономически битки. Да се удържи ситуацията в рамките на предишните правила н играта вече е невъзможно.
Така стигаме до същността на нещата – че става дума за криза на системата, тоест на системна криза на капитализма.
Капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно.
САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, тоест кредитен капитализъм. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него.
Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 6 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.
И така, какво ни очаква?
Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута.
В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари. Всичко това е обречено на глобален крах.
Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказва се, че „цялата земя вече е малка“, и че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.
По този начин в момента в една точка се сливат две огромни кризи – на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.
Въпросът вече не е по какъв начин ще оцелее капиталистическата система, а какво ще дойде на нейно място.
Днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува. Ще останат обаче огромни дългове и милиони безработни в сферата на услугите.
САЩ са фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите.
Заради това сега финансовата върхушка на САЩ се опитва да скрие колкото се може по-дълго фалита на държавата и да запази статуквото, докато започне икономическо реколонизиране на света.
По-просто казано, пред американците стои задачата да нулират собствените дългове и да продължат да живеят за сметка на другите. Да постигнат това могат само ако насочат разрушителните сили на кризата срещу конкурентите – ЕС, Китай, Русия, Япония, и проведат презареждане на глобалната икономическа система пак за сметка на останалия свят.
Тъй като САЩ се опитват да се спасят като прехвърлят кризата си върху другите, нещата закономерно стигнаха и до Европа, където може да се появи срив на жизненото равнище с 60 процента, което ще доближи ситуацията до сегашната в Египет, тоест разходите за продоволствие в Европа, които сега възлизат на около 40 процента от доходите, ще стигнат 80 процента, толкова, колкото са в Египет.
САЩ са в ситуация, която в шахмата се нарича цугцванг. Всеки следващ ход само влошава ситуацията. Заедно с нея все по-отчетлива е неизбежността от техен банкрут.
Сегашната криза отдавна надмина Великата депресия от 30-те години на миналия век, това е последната криза на капитализма, тъй като е криза на самата система.
Това е и краят на така наречения „Златен телец“. Доларовото колонизиране на планетата от либералния капитализъм стигна до лимита. Печатането на зелени хартийки, на всякакви кредити и деривати, надмина 700 трилиона долара.
Това е краят на цялата идеология, основаваща се на вярата в банките и всемогъщество на долара, тоест на тоталното идеологизиране на лъжата. Това вече го няма. „Край“, The End.
Това е краят на така наречения „Западен проект“.
Когато се говори за катастрофа на сегашната цивилизация или за края на сегашната икономическа епоха, това е и край на епохата на долара и нефта. Досега глобализирането ставаше на основата на нефта, оценяван в долари. Когато този ресурс ставаше все по-малко САЩ започнаха да го търсят по целия свят и се опитват да го контролират чрез печатането и оценката му в долари.
Съвременната геополитика е геополитиката на нефта. За това писах още преди 20 години. А съвременният долар – това е нефтодоларът, въведен в началото на 70-те години на миналия век, когато САЩ се отказаха от златното покритие на долара. Кризата на САЩ като глобален лидер се дължи на кризата на долара като глобална валута, което пък се дължи на кризата на нефта като глобален енергоносител. Сега на мястото на традиционния нефтен и доларов свят идва нов свят. Все повече страни в двустранните си отношения преминават към национални валути, което означава, че делът на долара се съкращава. Тенденцията е все по-отчетлива.
Битката е колосална. Върху долара беше построена цялата световна финансова система. Но липсва фундаментът. Силата на долара не е в това, че икономиката на САЩ произвежда повече от другите. Силата на икономиката на САЩ е, че тази страна потребява повече от другите. По-точно, че основното потребление в света се изразява в долари, в това число на енергоресурсите.
Това означава, че главният механизъм на кризата е падането на потреблението в САЩ и на търсенето на долари. Заради това САЩ правят всичко възможно да наливат потреблението и чрез спасяването на банките искат да запазят контрола върху добива и търговията с енергоресурси.
Такава криза не е имало в историята на капитализма. Това е същността. Защото икономиката на тази планета все пак е най-важна.
В Украйна се разиграва поредната драма. Какво ще става оттук нататък едва ли може да се предвиди. Но едно е ясно – еднополюсният свят, налаган от 80-те години на ХХ век от САЩ и световната олигархия, приключва. Сега въпросът е дали ще завърши с ядрена катастрофа или светът ще намери сили да погребе без сериозни трусове западната империя.
На повърхността изплуваха всички процеси, които се трупаха и оформиха през последните 20 години – САЩ срещу Русия, възходът на Китай, залезът на долара, развитието на новите икономики в БРИКС, „нуждата от нова идеология за човечеството“ и т.н.
САЩ правят всичко възможно да останат на върха чрез пълно хаотизиране на света, и ограждането с него на Русия, след това на Китай.
През последните години неведнъж писахме, че арабската пролет и цветните революции в Югославия, Грузия, Египет, Северна Африка, сега и в Киев, имат една цел – да родят хаос и насилие.
САЩ откриха и украинския фронт и докато всички изгледи са насочени към него, подготвят нови – балтийски, молдавски, киргизки, черноморски. Утре ще дойде и полски и накрая немски фронт. Това е целта, т.е. украинската криза да даде метастази в други райони на Евразия.
След пораженията в Афганистан, Ирак, Либия и особено в Сирия, САЩ се решиха на най-голямата провокация, пренесоха фронта в Украйна, пред вратите на Русия. Заради това украинският конфликт е само епизод в цялата тази операция, чиято крайна цел е разрушение на изграждания съюз между Русия и Китай и между Русия и Европа.
Още по-добре е това да е война между Русия и Украйна. Трябва да настъпи пълен колапс в Киев и Москва и хаосът и гражданската война да преминат в Русия. Рикошетът трябва да удари и Европа. На сцената трябва да излязат нови атланто-фашисти и европейски ултрадесни групировки, които в съюз с анархизма и левичарството да станат сила, аналогична на салафитите и уахабизма в ислямския свят.
Световният ред ще бъде окончателно разрушен и ще настъпи хаос в него. САЩ ще се опитат да продължат своята хегемония, тъй като в глобалния колапс те могат да припишат на извънредните обстоятелства всички свои проблеми и противоречия. В този хаос вече никой няма да има време и желание да пита кое е истина и кое е лъжа.
За Вашингтон не е нужно мирно решение в Украйна. Той иска конфронтация. Иска да въвлече Москва в конфликт в Украйна и да пресъздаде Афганистан от 80-те години, но вече в сърцето на Европа. Целта е да бъде въвлечен Путин във военната пропаст, която ще изолира Русия от нейните съюзници, ще подкопае съвземащата се руска икономика, ще сблъска руските войски с американските наемници и ще разруши отношенията на Русия с ЕС, ще създаде оправдание за интервенции на НАТО, след което ще последва разполагане на ядрено оръжие на украинска територия. Такъв е планът.
За да създадат оправдание за своя имперски план САЩ трябва да направят Путин да изглежда като опасен агресор. Това е капанът в Украйна – че Путин няма да издържи на провокацията и ще изпрати руски войски.
С други думи, няма никаква украинска страна на конфликта, още повече че има хунта, появила се в Киев. Има руска страна и американски марионетки, завзели с преврат властта в Киев и изпълняващи инструкциите на господарите си.
Светът е на прага на нещо невиждано и нечувано. Онова, което става днес, не е само криза, но финансово-икономически апокалипсис, който ще доведе до залеза на съвременния капитализъм.
Това е краят на западната капиталистическа цивилизация и на Американския век, който трябваше да продължи 100 години, но продължи точно 1 година – до 11 септември 2001 г., след което започна агонията.
Това е и началото на истинския постамерикански ХХІ век, който е с коренно различни параметри. Това е първата глобална Велика депресия и началото на нов непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век.
Капиталистическата финансова система се оказа мит, опиращ се на зелени хартийки. Днес всички говорят за финансово Ватерлоо и цунами, както и за необходимостта от изграждане на многополюсен свят. И задават въпроса „какво ни очаква“.
Изходът е смяна на системата. Всички страни, в това число Русия и Китай, действат в рамките на същата система и принципни различия на проектите вече няма. САЩ не могат да останат извън войната и ще трябва да вземат в нея непосредствено участие, даже да я започнат.
Така, в момента САЩ нямат почти никакъв избор – или затъват в хаоса, или бавно се свличат в ямата, което е едно и също. От дълга може да ги избави само глобална война, която ще „отпише“ всички задължения. Но това в съвременния свят е невъзможно и е самоубийствено. В икономиката се нарича край на системата. Единственият възможен финал е още по-голям крах.
В този смисъл Третата световна война отдавна е започнала.
Значи, по-точният въпрос е дали не сме пред началото на ядрения етап на Третата световна война.
Така нареченото „казино на края на вселената“ е пред ядрена катастрофа. Какъв е поредният номер на световната война няма никакво значение, нито пък дали се определя като Армагедон или Апокалипсис.
В това казино САЩ и Западът дължат 2 квадрилиона долара на другите. Всички сме участници в трилъра „безкрайният ужас на ужасния край“. Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна.
Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм.
Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира „елитите“, за да стигнем до момента, в който Западът с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници.
Ясно е, че кризата ще продължи докато не изчезне самата система. Това е криза на системата. Системата се нарича капитализъм.
Разбира се, капитализмът мисли с точно обратните категории…и в това е най-голямата опасност.
 
Красимир Иванджийски

https://www.youtube.com/watch?v=Mt3BpQU_7c0
Срам и позор!!!
 

Световна икономика
Krassimir Ivandjiiski – Красимир Иванджийски
Глобалната криза е в нов етап
САЩ са взели решение за начало на горещата фаза
08.2014
С войната в Украйна глобалната криза навлезе в нова фаза, която обхваща целия свят.
Какви са изходните позиции на участващите в нея страни. Върхушката на САЩ е взела решение за началото на горещата фаза на започнатата от години Трета световна война в Близкия Изток и Северна Африка. Сега тя се разшири към Украйна, Русия, Китай и други основни ресурсни държави.
САЩ открито поеха курс към силово преустройство на света и демонтаж на международната система за сигурност. Стратегията на глобалната плутокрация е ясна – те строят неоробовладелчески порядък и последователно реализират своите замисли.
Основните задачи на новата война на Запада са:
да се отвлече вниманието на западните общества от кризата и от срива на тяхното жизнено равнище чрез създаването на външния враг – ислямският, руският китайският, иранският, като гневът на населението бъде канализиран срещу тях, а не срещу собствения елит;
да се „изчистят“ чрез войната колосалните дългове, да се осъществи „банкрут чрез кръв“, Федералният резерв на САЩ и доларовата система да останат в миналото и огромните дългове да бъдат „отписани“;
в процеса на войната трябва да се построи новата неоколониална цивилизация на основата на нови технологии, но със старото съдържание. Господарите на Запада са убедени, че планетата е пренаселена и „излишните хора“ използват твърде много ресурси. Заради това „под нож“ ще се отидат повечето от тях;
на тази основа трябва да настъпи раздробяване на големите национални държави и държави-цивилизации: Русия, Китай, Индия и Иран, като основният военен инструмент на новата колониална система ще е НАТО.
Кризата се приближи до най-опасната за тях точка – не финансова или икономическа, а системна. От нея те искат да се спасят чрез поредна макрорегионална или даже глобална война. За тази цел сега става бързо консолидиране на голяма част от буржоазно-аристократичната върхушка по света в защита на нейните геостратегически цели. Това е първата част от въпроса за тях.
Втората е да се спечели. Световната олигархия отива на война, за да спечели. Можете да наречете рака грип, но това не променя нещата.
Към този момент пътят беше дълъг. Още през 2001 г. (след събитията в Ню Йорк), а в някои случаи още от началото на 90-те години с още няколко коментатори по света, започнахме да анализираме и предвиждаме най-вероятния път към колапса на съвременния либерален капитализъм и на неговия бастион САЩ. Жизнено важна част от този анализ беше икономическото дестабилизиране на планетата, предизвикано от загубата на долара на статута на световна резервна валута.
Освен това винаги съм сочил, че финансовата криза няма да се случи в ситуация на политическо затишие или вакуум, и че западната финансова банкерска върхушка, която създаде сегашната криза, няма да позволи крахът на западната икономика, на долара и на глобалните пазари да стане без събитие – прикритие, което да скрие тяхната вина. На тях им беше нужно нещо наистина голямо, което да „гипсира“ обикновените хора да ги изпълни със страх и безпомощност. На глобалния елит е необходим Апокалипсис.
Сега идеологията отпадна и грозната муцуна на Апокалипсиса изплува още по-релефно и светът стигна до реалната опасност от термоядрена война.
Военните действия на САЩ срещу Сирия и сега срещу Русия в Украйна, каквато и да е тяхната мотивация, могат да бъдат началото на Трета световна война – ядрена и глобална.
САЩ и Европа са смъртно болни. Болна е и американо-англо-холандската монетарна система, наложена на целия свят. Заради това САЩ и Англия провеждат политика към съкращаване на населението на земята до 1 милиард.
Целта е кардинална трансформация на света според американския диктат, създаване на глобален концлагер, пълен със страх, който ще бъде използван като капитал на онова, което глобалистите наричат „нов световен ред“.
Но много бързо САЩ стигнаха до момента, в който фигурите им на дъската започнаха да падат.
Пред нашите очи завършва една ера. Това е ерата на либералния капитализъм и на капиталистическата цивилизация, базираща на единния емисионен център и частното присвояване на печалбата от банковите лихви.
Това е същността на капитализма въобще. Едновременно се води колосална война за икономиката на бъдещия свят и за неговата идеология.
Става дума за нова социална и икономическа цивилизация. Сегашната капиталистическа теория и практика рухнаха. Това е демонтажът на капитализма и на епохата на финансовите пирамиди и западни емисионни парични центрове.
Срещу тях започва ренесансът на съпротивата срещу диктатурата на банките и глобалния банков фашизъм. Светът е пред радикален прелом.
Крахът на САЩ и на Западния проект оставя целия свят в дълбок идеологически вакуум. САЩ фактически се отказват от своята позиция на лидер на Западния проект и вече нямат ресурси да налагат на света неговите принципи, което ще доведе и до разпадане на технологичната зона на САЩ. Това означава, че в близка и средносрочна перспектива САЩ ще затъват в паяжината на жестоки идеологически и икономически битки. Да се удържи ситуацията в рамките на предишните правила на играта вече е невъзможно.
Западният елит е в паника. Всички технологии за управление на обществото са изчерпани. Необходимо е нещо да се направи, народът да се изплаши от нещо. Необходим е ужас, а най-големият ужас за обикновения човек е бедността и войната. Значи, трябва да се използват.
Разразилата се след 2008 г. криза се задълбочава. Според последни данни безработицата по целия свят надминава 400 милиона души. Не само в Третия свят, но и в САЩ и ЕС управляващите все по-трудно се справят със своите социални проблеми и задължения. В бедните страни нараства продоволственият проблем.
Но капитализмът няма намерение да се предава, особено неговият глобален изразител САЩ.
Така стигаме до същността на нещата –че става дума за криза на системата, тоест на системна криза на капитализма.
Капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно.
САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, тоест кредитен капитализъм.
Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 60 и 200 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват).
Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.
Сегашната световна финансова криза е само първият звънец.
И така, какво ни очаква?
Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони. Световната икономика повече не може да търпи такова положение.
В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари. Всичко това е обречено на тежък глобален крах.
Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказа се, че „цялата земя вече е малка“, и че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.
По този начин в момента в една точка се сливат две огромни кризи – на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.
Въпросът вече не е по какъв начин ще оцелее капиталистическата система, а какво ще дойде на нейно място.
Днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува. Ще останат обаче огромни дългове и милиони безработни в сферата на услугите.
САЩ са една фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите. И в момента, в който паниката обхване чуждестранните инвеститори, които дават все по-малко пари за държавните облигации на САЩ, банкрутът на американското правителство ще стане очевиден за всички. Това означава, че изход от кризата за САЩ вече е невъзможен.
Заради това сега финансовата върхушка на САЩ се опитва да скрие колкото се може по-дълго фалита на държавата и да запази статуквото, докато започне икономическо реколонизиране на света.
По-просто казано, пред американците стои задачата да нулират собствените дългове и да продължат да живеят за сметка на другите. Да постигнат това могат само ако насочат разрушителните сили на кризата срещу конкурентите – ЕС, Китай, Русия, Япония, и проведат презареждане на глобалната икономическа система пак за сметка на останалия свят.
Това е неизпълнима задача. Но американците се опитват.
Стратегическата задача за преформатирането на световната икономическа система може условно да се разбие на три етапа – унищожение на конкурентните капитали, нулиране на американските дългове и накрая изкупуване на световните активи.
Но достатъчна е само малка паника и ще започне масивно освобождаване от държавните облигации на САЩ. Изхождайки от тези съображения американската финансова върхушка се нуждае от нулиране на дълговете. Причина за замразяване на външния дълг на САЩ може да стане терористична атака „с мръсна“ ядрена бомба в американски град, разпространение на пандемията от „свински грип“, или нещо подобно. Все нещо ще измислят.
Тъй като САЩ се опитват да се спасят като прехвърлят кризата си върху другите, нещата закономерно стигнаха и до Европа, където може да се появи срив на жизненото равнище с 60 процента, което ще доближи ситуацията до сегашната в Египет, тоест разходите за продоволствие в Европа, които сега възлизат на около 40 процента от доходите, ще стигнат 80 процента, толкова, колкото са в Египет.
САЩ са в ситуация, която в шахмата с нарича цугцванг. Всеки следващ ход само влошава ситуацията. Заедно с нея все по-отчетлива е неизбежността от техен банкрут.
Сегашната криза отдавна надмина Великата депресия от 30-те години на миналия век, това е последната криза на капитализма, тъй като е криза на самата система.
Това е и краят на така наречения „Златен телец“. Доларовото колонизиране на планетата от либералния капитализъм стигна до лимита. Печатането на зелени хартийки, на всякакви кредити и деривати, надмина 700 трилиона долара.
Това е краят на цялата идеология, основаваща се на вярата в банките и всемогъщество на долара, тоест на тоталното идеологизиране на лъжата. Това вече го няма. „Край“, The End;
Това е краят на така наречения „Западен проект“.
По принцип съм противник на използването на чужди думи и изрази. Но в случая ще използвам израза Finitа la commedia – „край на комедията“, с акцент върху „комедия“. Комедията е колосална. За съжаление за нея плащат обикновените хора.
А ето и някои от най-страшните факти за държавния дълг на САЩ. Кутията на Пандора се отваря.
В момента националният дълг на САЩ е 70 трилиона долара (но според неофициални източници сумарният дълг на СЩА е над 700 трилиона долара).
Преди 30 години националният дълг на САЩ беше 14 пъти по-малък.
За да се задължи с 1 трилион долара правителствата на САЩ се нуждаеха от времето от президента Джордж Вашингтон до президента Роналд Рейгън.
От времето на Рейгън САЩ натрупаха дълг от 13 трилиона.
Върху САЩ лежат над две-трети от всички държавни дългове на планетата.
Ако се подели този дълг, на всеки американец се падат повече от 130 000 долара.
От 2007 г. д 2012 г. брутният продукт на САЩ нарасна само с 4 на сто, докато националният дълг излетя със 75 процента.
През първите две години на мандата на Обама САЩ натрупаха повече дългове, отколкото всичките първи 100 конгреса взети заедно.
Националният дълг на САЩ в момента нараства всеки ден с над 4 милиарда долара.
В момента САЩ трябва да плащат като дълг около 41 цента от всеки долар, който изразходват.
Само един ден от войната в Афганистан струва повече от строителството на целия Пентагон.
Ако САЩ използват общоприетите счетоводни принципи, дефицитът на техния бюджет ще бъде 5 трилиона долара всяка година.
През 2019 г. за изплащането на лихвите по националния дълг ще отиват 92 цента от всеки долар държавни разходи.
Според МВФ, до 2060 г. държавният дълг на САЩ ще нарасне до 400 процента от техния брутен продукт.
Ако държавният дълг на САЩ от 16 трилиона се постави в пирамида от петдоларови банкноти, ще измине три четвърти от разстоянието до Луната.
Ако харчите по един милион долара от деня на раждането на Христос, пак няма да можете да изразходвате 1 трилион до днес.
Ако се харчи по 1 долар на секунда, за да похарчите 1 трилион, ще са ви необходими 31 000 години.
Ако САЩ сега започнат да връщат дълга си със скорост п 1 долар на 1 секунда, ще им трябват 440 000 години, за да платят целия си дълг.
Как се излиза т тази яма никой не знае, защото е невъзможно.
Както писа един известен финансов експерт, „САЩ не са в задника на света, а много по-дълбоко.“
Нещата наистина са страшни. Втората цунами на глобокризата ни поглъща. В момента гърми балонът на държавните задължения на богатите страни на Запада. Според прогнозите през 2014 г. те ще достигнат рубежа от 125 процента от техния общ брутен продукт. До една-две години ще изгърми и този балон. Това ще е страшен взрив, спрямо който пукането на балоните на недвижимостите и дериватите през 2008 г. ще изглежда като леко недоразумение.
Положението прилича на нагнетяване на пара в прегрят парен котел плътно затворен с предпазни клапи. Рано или късно той ще изгърми. Вътре се нагнетяват колосални държавни дългове. По-точно държавите поемат дълговете на частните корпорации и банки. Но това вечно не може да продължи.
Сегашната криза е безпрецедентна и ще доведе до безпрецедентен социален взрив и глобална революция. САЩ приличат на локомотив, който е останал без спирачки и се спуска по нанадолнище като завлича цялото човечество.
Неравенството е чудовищно. Днес 359 милиардера имат доход, надвишаващ съвкупния доход на 50 на сто от човечеството. Върхът на тази пирамида е глобалният мафиотско-олигархичен синдикат, на чийто връх са най-богатите крезове, които определят хода на световните процеси. Те контролират основните планетарни ресурси, купуват парламенти и правителства. И само сривът на системата може да ги унищожи.
Дилемата е или доларът ще изчезне, или светът. Но те нямат намерение да се предадат. Обратно. Готвят прехода към техния „нов свят“, като са готови да сринат планетата до „кота нула“, както взривиха двете кули в Ню Йорк.
Тяхната версия за глобалната шокова доктрина е, че ако „колапсът е тотален, ще можем да постигнем онова, което искаме да постигнем и да изтрием следите от предишните престъпления“. Следите на предишно престъпление се изтриват с още по-голямо престъпление.
То ще има и геополитически измерения. САЩ обкръжават Русия и Китай с военни провокации. САЩ бързат с разработката на новата си стратегия за „бързия глобален удар“, който няма да дава възможност на Русия и Китай на отговор.
Дали ще има ядрена световна война? От подготовката се вижда, че западният финансово-банкерски елит има намерение да остане на върха на новата глобална система със сила или измама. Новата ядрена война вече е предвидена от тях и може да е търсеният изход за тоталния колапс и депопулацията на планетата.
Дали САЩ могат да спечелят тази война? Това е невъзможно, освен ако не ликвидират цялото човечество. Има симптоми, че са предвидили и този вариант.
Заради това, когато се говори за катастрофа на сегашната цивилизация или за края на сегашната икономическа епоха, това е и край на епохата на долара и нефта. Досега глобализирането ставаше на основата на нефта, оценяван в долари. Когато този ресурс ставаше все по-малко САЩ започнаха да го търсят по целия свят и се опитват да го контролират чрез печатането и оценката му в долари.
Съвременната геополитика е геополитиката на нефта. За това писах още преди 20 години. А съвременният долар – това е нефтодоларът, въведен в началото на 70-те години на миналия век, когато САЩ се отказаха от златното покритие на долара. Кризата на САЩ като глобален лидер се дължи на кризата на долара като глобална валута, което пък се дължи на кризата на нефта като глобален енергоносител.
Дали светът ще избегне нова голяма война, не е ясно. Но така или иначе на мястото на традиционния нефтен и доларов свят идва нов свят. Все повече страни в двустранните си отношения преминават към национални валути, което означава, че делът на долара се съкращава. Тенденцията е все по-отчетлива.
Битката е колосална. Върху долара беше построена цялата световна финансова система. Но липсва фундаментът. Силата на долара не е в това, че икономиката на САЩ произвежда повече от другите. Силата на икономиката на САЩ е, че тази страна потребява повече от другите. По-точно, че основното потребление в света се изразява в долари, в това число на енергоресурсите.
Това означава, че главният механизъм на кризата е падането на потреблението в САЩ и на търсенето на долари. Заради това САЩ правят всички възможно да наливат потреблението и чрез спасяването на банките искат да запазят контрола върху добива и търговията с енергоресурси.
Такава криза не е имало в историята на капитализма. Това е същността. Защото икономиката на тази планета все пак е най-важна.
Последният път, когато елитът се сблъска с подобно нещо, но с много по-малки мащаби, започна Втората световна война.
Сега създадените от глобалния капитализъм производителни сили не могат да се развиват в рамките на остарялата система, основаваща се на частното присвояване на добавената стойност. Това е краят на грабежа чрез лихвата.
Светът е на прага на нещо невиждано и нечувано. Онова, което става днес, не е само криза, но финансово-икономически апокалипсис, който ще доведе до залеза на съвременния капитализъм.
Това е краят на западната капиталистическа цивилизация и на Американския век, който трябваше да продължи 100 години, но продължи точно 1 година – до 11 септември 2001 г., след което започна агонията.
Това е и началото на истинския постамерикански ХХІ век, който е с коренно различни параметри. Това е първата глобална Велика депресия и началото на нов непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век.
Капиталистическата финансова система се оказа мит, опиращ се на зелени хартийки. Днес всички говорят за финансово Ватерлоо и цунами, както и за необходимостта от изграждане на многополюсен свят. И задават въпроса „какво ни очаква“.
Дали това ще бъде възходът на Китай, съвземащата се Русия или разпадащата се Европа? Никой не знае.
Еднополюсният свят никога не е бил нещо повече от една обикновена метафора. Реално, САЩ в нито един момент не успяха да постигнат унищожително превъзходство над останалия свят. Те сами се изпратиха в нокаут и сега висят на въжетата на ринга. И няма кой да хвърли кърпата.
В крайна сметка САЩ се оказаха един обикновен банкрут и от няколко години са в технически фалит, за да се стигне до сегашния момент на „спасявай се всеки както може“.
САЩ не могат да предложат нови ценности или интелектуални импулси. Този колос на глинени крака може да рухне всеки момент – геополитически и икономически.
Сега обаче не става дума само за преход от еднополюсен към многополюсен свят. Става дума за нов цивилизационен модел или както се казва парадигма, която вероятно ще лежи извън конфликта „капитализъм-социализъм“, за нещо ново, неизвестно и непроучено.
Светът е на прага на прехода към нова техно-промишлена и социо-културна система. Засега това са абстрактни теми. Но глобалната финансова система, която е грабеж на ресурсите на цялата планета, не е абстрактна, а е конкретна колосална наглост.
Това беше наречено ново варварство. Погледнете в каква държава живеете – вакханалия на грабежа, алчността, простотията, некомпетентността, пълен набор от всевъзможни извращения и низости.
Как да се излезе от тази зловонна яма? Даже ако започнем от утре, последствията от варваризирането ще продължат минимум три поколения. Ще трябва да преминем през историческата нощ.
Изходът е смяна на системата. Всички страни, в това число Русия и Китай, действат в рамките на същата система и принципни различия на проектите вече няма. САЩ не могат да останат извън войната и ще трябва да вземат в нея непосредствено участие, даже да я започнат. Така, в момента САЩ нямат почти никакъв избор – или затъват в хаоса, или бавно се свличат в ямата, което е едно и също. От дълга може да ги избави само глобална война, която ще „отпише“ всички задължения. Но това в съвременния свят е невъзможно и е самоубийствено. В икономиката се нарича край на системата. Единственият възможен финал е още по-голям крах.
Все повече хора разбират скрития геноцид, осъществяван от Запада в мащабите на цялата планета. Геноцидната програма е глобална по своето същество, както и използването на генното, бактериологичното, биологичното, химическото, информационното, климатичното, електромагнитното, ядреното и всички други видове оръжия и специални средства, които ръкотворните катастрофи и бедствия се планират и реализират на наддържавно, на планетарно равнище. Глобалната програма за редуциране на населението на Земята от 8 на 1 милиард съвсем не е измислица, а резултат от действието на самия либерален капитализъм и неговата имплозия. Оттук нататък той само ще се свива, а заедно с него и възможностите за живот на хората, населяващи планетата.
В този смисъл Третата световна война отдавна е започнала. Заради това казвам, че постоянно ни се предлагат две алтернативи – една – лоша, другата – още по-лоша.
Значи, по-точният въпрос е дали не сме пред началото на ядрения етап на Третата световна война.
Така нареченото „казино на края на вселената“ е пред ядрена катастрофа. Какъв е поредният номер на световната война няма никакво значение, нито пък дали се определя като Армагедон, или Апокалипсис. Защото след броени минути топчето на рулетката в казиното ще падне върху двойната нула.
В това казино САЩ и Западът дължат 2 квадрилиона долара на другите. Това е „казиното на края на вселената“, като всички сме участници в трилъра „безкрайният ужас на ужасния край“.
Въпросът за фалита на това казино е въпрос на време. Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна. Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм.
Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира „елитите“, за да стигнем до момента, в който Западът с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници.
Светът е пред своя нов „нулев час“. Оттук-нататък всичко е възможно.
Ясно е, че кризата ще продължи докато не изчезне самата система. Това е криза на системата. Системата се нарича капитализъм.

Французский сенатор назвал Путина российским Де Голлем

После распада Советского Союза Россия нуждалась в таком политике как Владимир Путин, который стал для страны стал новым Де Голлем, заявил французский сенатор, один из основателей Соцпартии и почетный председатель партии Республиканское и гражданское движение Жан-Пьер Шевенман в передаче радиостанции Europe1 «Россия Путина».

 

«Россия прошла через большие трудности после распада СССР. Страна лишилась половины своего ВВП, ее экономика подверглась шоку либерализации, была проведена девальвация рубля. Во многих сферах царил хаос. Важнейшей задачей в этих условиях стало восстановление авторитета государственной власти. Владимир Путин был необходим стране – и можно считать, что он стал новым Де Голлем, то есть сделал для России то же, что знаменитый генерал сделал во Франции после 1958 года – занялся наведением порядка в стране, созданием вертикали власти», – сказал Жан-Пьер Шевенман, передает ИТАР-ТАСС.
«В мире существуют различные модели общества, нельзя все сводить к образцу американского капитализма»
«Большинство россиян высоко оценивают деятельность Владимира Путина», – подчеркнул французский политик, приведя дынные российских опросов общественного мнения и результаты президентских выборов.
В ходе передачи Шевенман выступил с критикой усиливающейся в настоящее время на Западе русофобии, подчеркнув, что она «явно носит идеологический характер».
Политик, являющийся специальным представителем МИД Франции по развитию связей с Россией, подчеркнул необходимость учитывать особенности истории страны, характер ее отношений с Западом во времена Ивана Грозного, Петра Первого, Екатерины Великой. «В мире существуют различные модели общества, нельзя все сводить к образцу американского капитализма и выражать недовольство тем, что Россия отличается от этой схемы», – сказал Шевенман.
Он указал на «крайнюю необдуманность политики Евросоюза» при планировании и осуществлении программы «Восточного партнерства». «ЕС обязательно следовало проконсультироваться по этому вопросу с Россией, которая связана с Украиной не только исторически, но, в частности, и тесными экономическими связями», – сказал Шевенман.
 

Популярные материалы

	Французский сенатор назвал Путина российским Де Голлем
	Главком ВВС России предположил, откуда у Украины столько Су-25
	Мнение: Если бы Россия была нормальной западной страной. она уже бомбила бы Украину
	Опубликована справка об умственной отсталости главы СНБО Украины
	Одна из лучших групп ополчения уничтожена

Яндекс.Директ

Обзор событий Новороссии. СегодняИнформационное агентство Донецкой НР и Луганской НР. Последние новости на18+novorus.info

Он особо подчеркнул высокой экономический потенциал России и ее тесные связи с Францией. «Россия располагает огромным богатством в сфере энергетики. Она оспаривает сейчас у Германии первое место в Европе по производству автомобилей. При этом каждая третья машина, сходящая в России с конвейера – французской марки, Renault-Nissan либо Peugeot. Объем французских инвестиций достиг в РФ 12 млрд евро – причем в таких важных областях, как транспорт, электроника, авиация, фармацевтика, энергетика. Товарообмен между двумя странами находится на прекрасном уровне, причем немало товарной продукции является высокотехнологичной», – сказал Шевенман.
«У России и Франции не было и не должно быть расхождений в их интересах в Европе», – подчеркнул французский политик. Напомним, в ночь на субботу Европейский союз опубликовал обновленный черный список в отношении России и Украины. В него попали главы ФСБ и СВР, а также секретарь Совбеза РФ и администрации провозглашенных Донецкой и Луганской народных республик.
Теперь в перечне фигурируют в общей сложности 87 физических лиц и 20 юридических лиц. Всем им запрещен до ноября этого года въезд в Евросоюз, а их активы, в случае обнаружения таковых в европейских банках, подлежат замораживанию, европейскому бизнесу запрещено вести дела с фигурирующими в списке юридическими лицами.
В то же время СМИ сообщают, что страны Европейского союза пока не пришли к единому мнению по вопросу введения запрета на передачу Москве «чувствительных технологий» в энергетическом секторе и продажу техники двойного назначения, что является частью секторальных санкций против России.

https://www.google.cz/search?q=22+%D0%B8%D1%8E%D0%BD%D1%8F+1941+%D0%B3.+%D0%B2+4%3A00+%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80+%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85+%D0%B4%D0%B5%D0%BB+%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF+%D0%B2%D1%80%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB+%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83+%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D1%83+%D0%B2+%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%83+%D0%BD%D0%BE%D1%82%D1%83+%D0%BE%D0%B1+%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B8+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%8B+%D0%B8+%D1%82%D1%80%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BA+%D0%BD%D0%B5%D0%B9%3A+%C2%AB%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0+%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%85+%D0%B4%D0%B5%D0%BB+%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C+%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%85%D1%81%D1%84%D1%8E%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B0+%D0%A1%D0%A1+%D0%B8+%D1%88%D0%B5%D1%84%D0%B0+%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9+%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8+%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83+%D0%BF%D1%80&rls=com.microsoft:bg:IE-SearchBox&ie=UTF-8&oe=UTF-8&sourceid=ie7&rlz=1I7ADFA_bgBG410&gws_rd=ssl
 
.Качен на 20.07.2010 г.
22 июня 1941 г. в 4:00 Имперский министр иностранных дел Риббентроп вручил советскому послу в Берлине Деканозову ноту об объявлении войны и три приложения к ней: «Доклад министра внутренних дел Германии, рейхсфюрера СС и шефа германской полиции Германскому правительству о диверсионной работе СССР, направленной против Германии и национал-социализма», «Доклад министерства иностранных дел Германии о пропаганде и политической агитации советского правительства», «Доклад Верховного командования германской армии Германскому правительству о сосредоточении советских войск против Германии». Ранним утром 22 июня 1941 года после артиллерийской и авиационной подготовки немецкие войска перешли границу СССР. Уже после этого, в 5:30 утра посол Германии в СССР В. Шуленбург явился к Народному комиссару иностранных дел СССР В. М. Молотову и сделал заявление, содержание которого сводилось к тому, что советское правительство проводило подрывную политику в Германии и в оккупированных ею странах, проводило внешнюю политику, направленную против Германии, и «сосредоточило на германской границе все свои войска в полной боевой готовности». Заявление заканчивалось следующими словами: «Фюрер поэтому приказал германским вооружённым силам противостоять этой угрозе всеми имеющимися в их распоряжении средствами». Вместе с нотой он вручил комплект документов, идентичный тем, которые Риббентроп вручил Деканозову.

http://tehnowar.ru/9524-nauka-nenavidet-rossiyu.html
Мировое обозрение » Новости
Наука ненавидеть Россию
Опубликовано Вчера, 08:07, посмотрело: 118, Источник
Крым ответил на «майданный призыв» своих абитуриентов
Одесса, июнь, Приморский бульвар. Вверх по Потемкинской лестнице поднимается группа молодчиков. Около сотни молодых людей с бандеровскими флагами. Проходят мимо памятника Дюку, скандируют «Москалей на ножи» и выкрикивают матерную песню о Путине. Публика старается глядеть в другую сторону, милиция вовсе не мешает шествию по бульвару: «А шо такого, то ж студенты-патриоты! Они каждый день ходят…»
Молодежные призывы резать москалей – украинская обыденность. Такая же, как девочки-«зажигалки», разливавшие «коктейли Молотова» для сожжения людей в Доме профсоюзов.
Не будем о причинах, констатируем факт. Эти девочки чудесным образом продолжают учиться в Одесском университете, чувствуют себя героинями и сдают летнюю сессию практически без экзаменов. Ведь если какой-нибудь «препод-сепарат» решится поставить патриоткам неудовлетворительную оценку – ему попросту разобьют голову дубиной. Или в лучшем случае загребут в СБУ по быстренько сочиненному доносу.
Они «зигуют» и весело кричат «москаляку на гиляку». Не важно, что большинство продолжает говорить по-русски. Зато уже очень неграмотно, с местечковым суржиком и ужасной неспособностью изложить письменно даже куцую фейсбучную мысль.
Красавица-Одесса под контролем Коломойского. То же самое творится в Днепропетровске и Запорожье. Все это нынешняя собственность губернатора-олигарха. Его первый зам, известный спец по рейдерским захватам Геннадий Корбан, излагает программную идею воспитания юных:
– Поколения должны ненавидеть Россию. Именно ненавидеть!..
По словам Корбана, только таким образом украинцы станут «нормальной европейской страной»:
– Латвия ненавидит Россию. Украина должна превратиться в Латвию.
Ровно неделю назад в Днепропетровской обладминистрации состоялась встреча Игоря Коломойского с лидером крымско-татарских экстремистов Мустафой Джемилевым. Как известно, был подписан Меморандум о начале совместной борьбы и презентован новый карательный батальон «Крым». На его шевронах – ордынские сабли и тамга ханов Гиреев.
Суть их Меморандума – Приднепровье становится основной базой для радикальных исламистов, готовых воевать с «российскими оккупантами». Сюда стекаются боевики, здесь получат деньги и инструкторов, оружие и обмундирование. Непосредственный контроль над процессом поручен вождю «правосеков» Ярошу, который давно на прикорме у Бени. Полевая ставка «ПСов» находится в двух шагах от обладминистрации, в здании бывшего военного госпиталя.
…У мусульман Днепропетровска есть своя мечеть. Солидное новое здание на улице Оренбургской. Мустафа Джемилев ее посетил, пообщался с людьми и тут же получил от губернатора сенсационное обещание вернуть мусульманам еще одну дореволюционную мечеть на ул. Херсонской.
Сейчас в старинной постройке размещена городская специализированная детско-юношеская спортивная школа олимпийского резерва. Получается, школу выбросят вон? Родительский комитет протестует, пишет письма в мэрию и пытается урезонить председателя мусульманской общины Рамазана Курбанова. «Больше всего возмущает, что в здании есть арендуемые помещения, по вечерам там развлекаются. Мы бы тоже могли устроить протест и привести своих к мечети!» – грозит в ответ г-н Курбанов.
– На самом деле, это абсолютно не соответствует действительности! Ни одного арендованного офиса в нашей школе не было и нет! – утверждают родители юных спортсменов и активисты, обращаясь к представителям власти и СМИ.
Людям очень быстро посоветовали заткнуться. Беня принял решение – в спортшколе на улице Херсонской есть отличный специализированный зал для занятий тхэквондо. Мягкое покрытие, тренажеры, уютные раздевали с душевыми кабинками, методические и медицинские кабинеты. Плюс оборудованные залы для волейбола, фехтования и стрельбы.
То есть, готовая учебно-тренировочная база карателей батальона «Крым»! Под видом возрожденной мечети планируется создание мобилизационного исламского центра прямо в сердце Днепра.
Загородных баз им уже мало. Надо разместиться в одном квартале со стадионом «Днепр-Арена», главным местом сбора футбольных ультрас Коломойского.
Есть в Меморандуме и другие пункты, не мене важные и перспективные. Например, этот:
– создать условия для перевода на обучение в высшие учебные заведения Днепропетровской области студентов, обучающихся в высших учебных заведениях, расположенных на территории Автономной Республики Крым и г. Севастополя; создать условия для внешнего независимого оценивания и поступления крымских абитуриентов в высшие учебные заведения, расположенные в Днепропетровской области.
Уже через несколько дней после днепропетровского рандеву соответствующее решение приняла Верховная Рада. Теперь переселенцы из «оккупированного Крыма» имеют право на получение или продление образования во всех других регионах Украины. Причем за счет государственного бюджета с предоставлением мест в общежитиях на время обучения. За внесение этих изменений в закон Украины «Об обеспечении прав и свобод граждан и правовой режим на временно оккупированной территории», касающихся права на образование, проголосовали 233 из 316 депутатов, зарегистрированных в сессионном зале.
Итак, крымские студенты могут бесплатно обучаться на Украине. Им сулят жилье, стипендию и прочие льготы. Получить образование в государственных учебных заведениях можно на основании одной лишь справки из миграционного органа с указанием нового адреса проживания.
Ректор Днепропетровского нацуниверситета Николай Поляков клянется, что студентов-беглецов примут как своих. Достаточно покинуть Крым – и ты в шоколаде. Для абитуриентов автономии в следующем месяце объявлена специальная дополнительная сессия внешнего независимого оценивания. Это самостийный вариант экзаменов для поступления в ВУЗы. «Мы за счет своих студентов потеснимся и этим ребятам дадим места в общежитиях», – говорит г-н Поляков.
Какое образование получат юные крымчане, решившиеся на переезд? Уже год в украинских аудиториях идет веселуха «ктонескачеттотмоскаль». Визит на Евромайдан гарантирует заполнение зачетной книжки. В общагах вовсю работают вербовщики «Правого сектора», молодежной общественной организации «Студенческая Свобода» и других экстремистских структур.
До победы хунты численность «ПСов» по всей Украине составляла около 2,5 тысяч молодых людей. Сегодня столько находятся только в Запорожской области. 3 тысячи в Одессе, 6 тысяч в Харьковской и 4,8 тысячи в Днепропетровской областях. Между прочим, это крупнейшие вузовские центры Юго-Востока. По задумке Коломойского, Корбана и Джемилева, именно им предстоит принять таврическую молодежь…
Сейчас карательный батальон «Днепр-1» перебрасывают на Херсонщину. В составе батальона много студентов. Они гордятся расстрелами в Донбассе и готовы действовать плечом к плечу с уголовниками из батальона «Херсон». Так на южном направлении, в районе Херсонской и Николаевкой областей и непосредственной близости от границ Крыма создается еще одна группировка хунты.
Сюда же обещают бросить батальон «Азов». Молодые каратели переформировываются под Киевом. Один из командиров – активист «Автомайдана», галичанин Андрей Дзиндзя, который отсидел два месяца в тюрьме по обвинению в организации беспорядков возле Администрации президента. Он в числе первых записался в батальон. Цель Дзиндзи – отвоевать Крым для Украины: «Рано или поздно мы это сделаем», – говорит пухлый наци корреспонденту «Украинской правды».
Похоже, такую же цель ставят все остальные наемники в черном камуфляже.
– Сейчас главное – вернуть Крым и Кубань, а там разберемся, – смеется 19-летний боевик по кличке «Холодный». – Кубань – это этнически украинская территория. И я хочу, чтобы украинцы вернулись в состав нашей державы.
Первые мобильные группы батальона «Крым» также перебрасывают на юг. Дело увлекательное. Конечно, пока не получишь пулю в голову. Но ведь каждый уверен, что убьют кого-то другого. Зато он сам вдоволь наиграется в реальный Call of Duty.
По данным министерства образования Украины на материк уже выехало больше 600 крымских выпускников. Есть информация, что многие из них вовсе не собираются садиться за учебу.
Крымчане, решившиеся на участие в карательных батальонах украинского олигарха Игоря Коломойского по призыву Мустафы Джемилева, будут строго наказаны в соответствии с уголовным законодательством РФ. Это предупреждение главы правительства Крыма Сергея Аксенова.
– Призывы к крымским татарам о вступлении в созданные карательные батальоны – однозначно бесперспективны, – считает Аксенов. – Те, кто решится на участие в подобных бандформированиях, будут подвергнуты самому строжайшему наказанию. Воевать с собственным народом – большая глупость и путь к военным преступлениям.
Тем временем, 24 июня группа сотрудников ФСБ провела масштабный обыск в медресе пригородного симферопольского села Кольчугино. Руководство этого исламского учебного заведения подозревают в наборе волонтеров для отправки на Днепропетровщину.
Возможно, операция была жесткой. Но куда они отправляют свою молодежь? Нынешний Днепропетровск на грани помешательства. Утром 25 июня за один час работы магазинов население города скупило месячный запас соли. Сейчас на дверях супермаркетов висят объявления «Солi нема».
Паника возникла из-за слухов о прекращении работы крупнейшего производителя пищевой соли в донецком Артемовске. Днепропетровские власти пытаются успокоить население – мол, после снижения ажиотажа соль вновь будет в свободной продаже. Горожане не верят, а в местных теленовостях показывают счастливого покупателя, который нашел несколько последних пачек соли, спрятанных на стеллаже с салфетками. Вотчина Коломойского продуцирует войну и потому морально готова к самому худшему.
Фото ИТАР-ТАСС/ Зураб Джавахадзе

http://www.novorosinform.org/articles/id/75 Лидеры ДНР обратились к Президенту Путину с просьбой о вводе миротворческих войск
 
22 Июн Политика Лидеры ДНР обратились к Президенту Путину с просьбой о вводе миротворческих войск 21 июня • 20:17 поделиться: Твитнуть Официальные лидеры Донецкой Народной Республики обратились к Президенту РФ В. Путину с просьбой о введении миротворческого контингента для предотвращения геноцида населения и величайшей гуманитарной катастрофы. Сегодня сразу четыре лидера Донецкой народной республики обратились к Президенту РФ Владимиру Путину с просьбой о вводе войск на территорию Новороссии. С таким заявлениями выступили: Председатель Президиума Верховного Совета ДНР Денис Пушилин, Министр иностранных дел ДНР Екатерина Губарева и лидер партии „Новороссия“ Павел Губарев . Также с обращение к России с просьбой вмешаться в конфликт выступил премьер-министр ДНР Александр Бородай. Предлагаем Вашему вниманию тексты обращений, полученные редакцией нашего агентства: Лидер партии «Новороссия» Павел Губарев обратился к Президенту России Владимиру Путину Братья и сестры! Соотечественники! От своего имени и от имени народа Новороссии обращаюсь к руководству Российской Федерации и лично к Владимиру Владимировичу Путину. Владимир Владимирович! На протяжении долгих дней и бессонных ночей, украинская армия методично и целенаправленно уничтожает мирное население Донбасса. Погибают женщины, старики и дети. Уничтожаются жилые дома и гражданские объекты инфраструктуры и жизнедеятельности. На лицо проявление настоящего геноцида – истребление народа по этническому признаку. Идет уничтожение русских людей за то, что они хотят быть русскими. За то, что они хотят быть русскими и готовы за это бороться. Мы начинали нашу борьбу с мирных гражданских протестов: с митингов и шествий. Мы хотели, чтобы киевская хунта услышала наши требования и приняла их. Мы хотели мирного цивилизованного диалога, чтобы мы смогли найти компромисс и избежать проливания крови. Вместо этого бандеровская власть начала травлю на всех наших общественных лидеров и активистов: начались аресты, допросы и преследования. Но наш народ не испугался этого давления и продолжил борьбу за свои права. Все это увенчалось проведением всенародного референдума, где люди цивилизовано, в рамках демократических процедур, выразили свое единогласное мнение об отделении от Украины – от Украины, где бандеровская власть стремится возродить фашизм в Европе. За это украинские нацисты пообещали нам стереть нас с лица земли. И теперь нас утюжат авиацией и артиллерией, жгут минометами и «градом». Уничтожаются целые города и сёла. Уничтожается целый народ… В этой связи, сотни, тысячи людей через социальные сети и при личном общении слезно просят меня, чтобы я от имени народа обратился к Президенту России с просьбой ввести российский миротворческий контингент с целью обезвредить и обезоружить украинскую армию, ведущую уничтожение мирного населения. Владимир Владимирович! Я, Павел Губарев, названый жителями Донбасса народным губернатором, от своего имени и от имени народа Новороссии прошу Вас спасти людей от истребления. Прошу Вас проявить политическую решительность и твердость и отдать приказ вооруженным силам России принять необходимые меры по защите соотечественников за рубежом. Мы понимаем последствия этого решения и вой западных СМИ и политиков, которые обрушаться с критикой и грязными заявлениями лично на Вас и на Россию. Но у нас больше не осталось никакой надежды на спасение, которое мы видим в Вас и в силе России. Спасите народ Донбасса от уничтожения! Спасите своих соотечественников! Сегодня здесь решается судьба Русского Мира. Сегодня здесь решается судьба нашей общей Родины – России.
 
 
/////////////////////////////////////////// Председатель Верховного Совета ДНР Денис Пушилин обратился к Президенту Путину От имени Верховного Совета Донецкой Народной Республики я официально обращаюсь к Вам с просьбой о вводе на территорию Донецкой Народной Республики российских миротворческих войск. Ситуация такова, что перед лицом целенаправленного и планомерного геноцида местного мирного населения нам всем грозит гибель – включая стариков и детей, женщин и гражданских лиц, ополченцев и добровольцев, журналистов и врачей. Незаконные вооруженные формирования, не подчиняющиеся Киеву, а также регулярные войсковые соединения Вооруженных Сил Украины целенаправленно и осознанно уничтожают мирное население Донецкой Народной Республики. Они не делают исключения ни для детей, ни для больниц и врачей, ни для школ, ни для ветеранов, которых они убивают с особой жестокостью. Народное ополчение ДНР более не в силах оказывать агрессору должное сопротивление. Против нас воюет регулярная армия. Владимир Владимирович! На Референдуме народ Донецкой Народной Республики подавляющим большинством голосов проголосовал за Независимость. В такой нацистской Украине, истребляющей мирных людей, еще вчера живших в одной стране, мы жить больше не будем. Лучше мы все умрем – до последнего. Если Россия не поможет нам сейчас, то это произойдет довольно скоро. Вы сказали на Прямой Линии, обращаясь ко всем россиянам и ко всем тем, кто Вас слушал, о Русском Мире и Русской Цивилизации. Народ Донбасса – ДНР и ЛНР, да и всей Новороссии – это неотъемлемая часть Русского Мира, и ни в каком ином мире мы больше себя не мыслим. Мы видим свою будущее только с России и лучше всего в ее составе. Но на то, чтобы провести все необходимые политические процедуры, как это произошло в Крыму, у нас нет ни времени, ни сил, ни возможности. Нас убивают, пытают, насилуют, стирают с лица земли, как, впрочем, лидеры государственного переворота и обещали всему Юго-Востоку, населенного, по мнению украинских нацистов, «людьми второго сорта». Только введение миротворческого континента из России может дать нам шанс на жизнь и свободу, на будущее. Киев в этом будущем нам решительно отказал. Никакого перемирия, о котором заявлял Порошенко, нет и в помине: после его слов каратели принялись нас убивать с новой силой. Действия карателей не управляемы, они движимы одной мыслью – убивать, убивать, убивать. Никакие договоренности не соблюдаются, никаких гуманитарных коридоров не создается. Это называется одним словом: «геноцид». Я официально обращаюсь к Вам, как Президенту Российской Федерации и Верховному Главнокомандующему Вооруженными Силами РФ о вводе войск на территорию ДНР для спасения всего нашего народа от неминуемой в противном случае гибели. Пушилин Д. ///////////////////////////////////////////////////////////
И.о. Министра Иностранных Дел Донецкой Народной Республики Екатерина Губарева обратилась к Президенту России Владимиру Путину В Донецкой Народной Республике в данное время происходит гуманитарная катастрофа чудовищных масштабов. Автобусы с беженцами в Россию прицельно обстреливаются отрядами Национальной Гвардии и «Правого Сектора», которые не щадят ни женщин, ни детей, ни стариков. По прицельным огнем снарядов и мин оказались огромные территории с живыми людьми. Им просто некуда бежать: на Западе их отправляют в фильтрационные лагеря, где подвергают унижениям, пыткам, относятся как к людям «низшей расы» («москали», «колорады»); на Востоке они не могут пробиться в Россию, так как каратели контролируют границу и не позволяют создать гуманитарного коридора. В Славянске и окрестных городах и селах начались эпидемии: в городе полностью разрушена система водоснабжения, бригады, пытающиеся восстановить его, безжалостно расстреливаются отрядами Национальной Гвардии. Доступ в Славянск для врачей и представителей гуманитарных организаций закрыт карателями. Счет жертв среди мирного населения идет на тысячи. Ополченцы уже не могут отбиться от непрекращающихся атак регулярной армии и хорошо вооруженных карателей, уничтожающих людей с помощью высокоточного оружия. Владимир Владимирович, спасите, ради Бога, наших людей! По свидетельствам граждан тоже самое происходит в Луганской Народной Республике. Спасти жителей Донецкой и Луганской Народных Республик может только гуманитарная операция и ввод миротворческих сил России и стран Евразийского Союза. Мы не верим ни Киеву, ни западным лидерам, закрывающим глаза на то, что нацисты на глазах у всего мира истребляют мирное славянское, русское и украинское население. Мы верим только России, только Вам персонально, дорогой Владимир Владимирович! Я мать троих детей чудом спаслась от гибели от рук карателей. На меня велась охота за мою приверженность идеалам свободы и независимости Донбасса и всей Новороссии. Сегодня я от лица моей Республики, всего народа Донбасса обращаюсь к Вам с мольбой о помощи. Мы за последней чертой. Еще немного и нас уничтожат. Помогите нам. Сами мы без миротворческого российского контингента уже не справимся. И.о. Министра Иностранных Дел Донецкой Народной Республики Екатерина Губарева
 
///////////////////////////////////////////////////////////// Председатель Правительства Донецкой Народной Республики Алекандр Бородай обратился к России за военной помощью В результате проводимой киевскими властями карательной операции в Донбассе назревает гуманитарная катастрофа – сообщил на пресс-конференции в Доме Правительства в Донецке премьер-министр Донецкой народной республики Александр Бородай. «Я хотел бы обратиться к мировому сообществу в целом, – заявил Бородай, – ко всем людям доброй воли с предупреждением: гуманитарная катастрофа огромных масштабов не за горами. В районе Славянска находятся насосная станция «Воды Донбасса», основного канала, который питает города и села Донецкой народной республики. Эта насосная станция разбита. Сейчас нас спасает только дождливая погода, и канал наполняется естественным путем. Если дождей не будет, то останется только несколько дней до прекращения водоснабжения городов ДНР. Может прекратиться водоснабжение Мариуполя, Волновахи и других населенных пунктов. Донецк чуть в лучшем положении, резервной воды хватит на 7-10 дней. Вы можете себе представить миллионный город без водоснабжения и канализации? Я молчу о промышленности Донбасса, которая тоже требует воды. Здесь много предприятий непрерывного цикла, если они станут, то это значит, что эти предприятия умерли. Сейчас я обращаюсь к России: готова ли Россия принять полтора, два, три миллиона беженцев? Потому что люди побегут. Мне представляется, что эта история давно уже провоцируется киевскими властями. Они же хотят зачистить Донбасс от населения, это, конечно, «прекрасный» способ».
Източник: http://www.novorosinform.org/articles/id/75