Размисли по пътя към Европа

                                                                                       До г-жа Менда Стоянова
                                                                                  народен  представител от ПП „ГЕРБ”
                                                                председателка на комисията по бюджет и финанси         
              Здравейте госпожо Стоянова!
              Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да се обърна директно към Вас с настоящото писмо като ми дадохте своя имейл адрес.             
              Става въпрос за финансирането и организацията на масовия градски транспорт. Примерите, които Ви предлагам и предложенията, които правя, са за Пловдив, но до голяма степен са валидни не само за Пловдив. Подробности, както  Ви посочих, може да намерите в www.mitev.eu  – категория „Критични материали за транспорта…” 
              Сега има огромно несъответствие между броя на пътниците, които ползват масовия градски транспорт (МГТ) и броя на курсовете, които се изпълняват от превозните средства по различните линии. Това несъответствие се проявява във факта, че превозните средства пътуват дори във върховите часове обикновено с по-малко от 20 пътника в тях при разрешени 100 (за съчленениете автобуси и тролейбуси разрешеният брой пътници е още по-голям). Така от една страна пада рентабилността от използването на отделните превозни средства, от друга страна излишно се натоварва уличното движение и се замърсява окръжаващата среда.             
              Казано накратко, в момента гражданите на Пловдив все по-малко ползват услугите на масовия градски транспорт (МГТ).    Може да се каже, че те бяха пропъдени от МГТ  заради неправилни решения на общината. Първото и най-важно обстоятелство, довело до големия отлив на пътници е ценовата политика. В последните няколко години цените се покачиха от 0,40 на 0,50, после на 0,60, после на 0,80 лв и накрая на 1,00 лв. Наскоро  фирмите превозвачи изказаха претенции за ново увеличени на цената на билетите – на 1,20 лв, което бе отхвърлено от кмета Славчо Атанасов.
              Получи се двояк ефект. От една страна услугата на МГТ стана ценово недостъпна за хората с по-ниски доходи. От друга страна при тази цена на билетите за хората с по-високи доходи стана по-изгодно да ползват личните си автомобили вместо МГТ, което води до задръствания и по-малка средна скорост на движение и особено до тежки екологически последици
               Паралелно с нарастването на цената на услугата и предизвиканото от това намаляване на броя на пътниците, ежегодно нараства броят на предвидените по разписание курсове по отделните линии,  като се намалява интервала между отделните коли.
              Превозвачите не желаят да бъде намален броя на извършваните курсове чрез увеличаване на времевия интервал между отделните коли. Според мен това се дължи на начина на субсидиране на техните фирми, а то е в зависимост от броя на изминатите километри и величината на направените от тях разходи.
              Специално внимание заслужава въпросът за субсидиите и компенсациите, които получават фирмите и за техните действителни разходи за изминат километър. Според заместник кмета Константинов, превозвачите в Пловдив получават 1,70 лв/км, във Варна 2,00 лв/км, а в София – 2,80 лв/км. Директорът на Общинското предприятие „Организация и контрол на транспорта” обаче твърди, че 1,70 лв не е сума за субсидии и компенсации, а е величината на разходите на фирмите за един километър. Той твърди още, че фирмите за 2010 г. след получаването на субсидиите са останали с над 3 млн. лв. загуба. За загуби на фирмите превозвачи за 2009 г. говори и заместник-кмета по транспорта Константинов. Многократно питах защо след като фирмите реализират не печалба, а загуба, упорито се борят за повече линии, които да обслужват и за повече курсове по отделните линии. Отговор до този момент не съм получил. Това ме кара да мисля, че действителното положение старателно се крие.
              На 16.03.2010 г. кметът Славчо Атанасов по мое искане ме прие за разговор по темата в отговор на мое писмо.. http://www.mitev.eu/?p=1144
               На 30.03.2010 г. в кабинета на директора на ОП ОКТ Никола Янакиев се състоя уредената от г-н Атанасов среща между мен и трима от превозвачите. До съгласие по темата за оптимизиране на транспорта не се стигна, но ми беше обещан отговор на писмото ми в съответствие с резолюцията на кмета. Няколко пъти се обаждах по телефона и обещанието бе потвърждавано от Н. Янакиев, но отговор не идваше. През лятото  участвах в телевизонно предаване по темата заедно с общинския съветник от ГЕРБ г-н Държиков (от ОП ОКТ отказаха участие в предаването), с когото сме практически единомишленици и изпратих второ писмо до кмета, защото резолюцията му все още не бе изпълнена и отговор на писмото ми нямаше.
              Годината измина и цената на картите за преференциални пътувания бе увеличена с 20 %. Написах трето писмо до г-н кмета (вж. второ и трето писмо в http://www.mitev.eu/?p=1974 ) Третото писмо очевидно подейства и след около десет месеца най-после получих  писмо –„отговор” от директора на ОП ОКТ. http://www.mitev.eu/?p=2038  Предизвикан от характера на този отговор, изпратих писмо до г-н Янакиев. http://www.mitev.eu/?p=2042  Последва второ негово писмо до мен http://www.mitev.eu/?p=2047 и съответно мое второ писмо до него – http://www.mitev.eu/?p=2050  След това кореспонденцията секна, не по моя вина. Кметът и заместникът му по транспорта очевидно не проявиха по-нататъшен интерес към спора. Последва ново предаване по ПОТВ с участието на г-н Държиков и мен, на което отново не присъства никой от общината.
              Описах ви горните перипетии като илюстрация на упоритото нежелание на фирмите, ОП ОКТ и общинското ръководство да търси оптимизация на транспорта.
               Търсейки начин за по-нататъшно въздействие, стигнах до Вас. Убеден съм, че МГТ може да вози пътниците при цена на билета максимум  0,50 лв и с 30 до 50 % по-малък брой курсове (в зависимост от часовете на деня) и мога да предложа конкретни разчети за това. Това ще  превърне  пловдивският МГТ  от  недостъпен за  хората с ниски доходи  и стимулиращ чрез високата цена на билеите и картите  употребата на личните автомобили, (което е главна причина за  превръщането на  Пловдив в един от най-запрашените градове в Европа) във фактор, който ще върне пътниците и ще способства за решаване на екологическите проблеми. За тази цел обаче  е необходимо да се смени  ценовата политика и стратегията на субсидиите и компенсациите за превозвачите.
               Възможност за това има. Според ОП ОКТ разходите на превозвачите са средно 1,70 лв/км. Според мен те са по-малко, но нека приемем за вярно казаното от тях число.
Средната дължина на автобусните и тролейбусните линии е 23,7 км (общо в двете посоки). При положение, че един километър струва на фирмите 1,70 лв, то един курс струва  средно  40,29 лв (23,7 х 1,7  = 40,29). Ако броят на курсовете по линиите се намали, така че  превозните средства да превозват в едната посока 50 пътника и в обратната посока също 50 пътника – т.е. общо сто пътника, себестойността на едно пътуване ще е 0,40 лв.  (40,29 : 100 = 0,40). Припомням, че цената на билета в момента е 1,00 лв.
              Както посочих по-горе, обикновените автобуси и тролейбуси са предназначени за превоз максимално на 100 пътници (36 седящи и 64 правостоящи). Съчленените автобуси и тролейбуси естествено могат да превозват по-голям брой пътници. Вижда се, че дори при използването на 50 % от капацитета на превозните средства себестойността на едно пътуване е 0,40 лв.. Ако се превозят в едната посока 75  и в обратната посока 75 пътника, то себестойността пада още повече и става  приблизително 27 стотинки ( 40,29 лв: 150 = 0,268 лв.),  Като се има предвид, че пътниците, които пътуват от начална до крайна спирка са малко на брой, а на повечето спирки има слизане и качване, няма да се стигне до препълване на превозните средства, защото средният брой пътници в тях по всяко време обикновено ще е под 75.
              Тези изчисления показват, че в мемента цената на билетите от 1 лв е несъразмерно висока и долу-горе съответства на положение, при което се превозват в едната посока 20 пътника и в обратната посока – 20 пътника, т.е. общо 40. В такъв случай себестойността на едно пътуване ще е 1 лв, превозвачите няма да имат печалба и ще разчитат на субсидии и компенсации.
              Моето предложение е броят на курсовете да бъде намален с 30 до 50 % в зависимост от различните части на деня.  Разходите на фирмите съответно ще бъдат намалени с 30 до 50 %.. В момента по официални данни те възлизат на  32 000 000 лв и спокойно могат да бъдат сведени до максимално 20 млн. лв. Съответно трябва цената на билетите  да бъде най-много 0,50 лв. за да може транспортната услуга да бъде достъпна и за нискодоходните групи население. Те също плащат ДДС при всяка своя покупка, плащат и други държавни и местни данъци и такси, т.е. участват във формирането на приходната част на бюджета на държавата и общината, от където се дават субсидии и компенсации за превозвачите, но при сегашната цена на билетите нямат финансовата възможност редовно да ползват МГТ.
              Ниската цена на билетите ще направи неизгодно ползването на личните автомобили в значителна степен, което логично ще доведе до намаляване на автомобилния поток по улиците на града с всички произтичащи от това благоприятни последици от екологическа гледна точка (по-малко шум, по-малко прах, по-малко вредни газове, по-малко задръствания, по-висока средна скорост и т.н.).
              Според мен ще бъде бъде възможно и уместно да се въведе пътуване с евтини карти, които да важат за всички линии и да дават право да се пътува без билет. Сега такива карти има за учащи, пенсионери, инвалиди, майки с деца до 3 години и др. Ако билетът бъде с цена 0,50 лв, картите биха могли да бъдат с цена 20 лв, т.е. да покриват минимум 40 пътувания  на месец. Сега виждам че се продават карти само за някои линии на цена 30 лв месечно, но както се вижда от данните на ОП ОКТ картите рядко се купуват и приходите от тях са незначители (поне така е според отчетените данни).
              Търсенето на транспортната услуга е с висока еластичност и реагира обратно пропорционално на движението на цената на билетите. Така например по  данни от ОП ОКТ броят на закупените преференциални карти за пътуване е намалял от около 80 000 през 2009 г.на около 40 000 през 2010 г.. Цената на картите до 2009 г. беше на ниво 15 – 50 лв годишно (в зависимост от доходите) и даваше право на пенсионерите над 70 години и на инвалидите да пътуват по всички линии без билет. От 2010 г. картите станаха с цена 10 лв. месечно, т.е. 120 лв. годишно за всички преференциални групи с право на пътуване без билет и резултатът е повече от красноречив – броят на закупените карти е намалял наполовина. Като капак на всичко цената на преференциалните карти бе увеличена през 2011 г. с 20 % и сега тя е 144 лв. годишно (12 лв месечно) В София цената на картите за същата категория пътници е 8 лв. месечно. Това е красноречив пример за късогледа и неадекватна от икономическа гледна точка ценова политика на общинското ръководство и на фирмите-превозвачи.
              При положение, че само 100 000 граждани на Пловдив си купят карти за 20 лв,  месечно,това ще означава годишно 20 000 000 лв. приходи за превозвачите с ДДС. Ако към тях се прибавят преференциалните карти за пенсионери, учащи и т.н. които да са с цена максимум 40 лв годишно, това ще доведе до по-масовото им купуване и бройката от 80 000 отново ще бъде достигната. Това ще означава още 3, 200 000 лв приходи с ДДС годишно. Отделно ще има продажба на билети за тези, които не желаят да закупят карти и пътуват по-рядко. При това положение би могло да се помисли в Пловдив да се въведе безкондукторно обслужване като в София и разходите да бъдат намалени още повече.
              За да станат възможни горните разчети, трябва интервалът на движение между отделните коли да не бъде по-малък от 10 минути (сега доста линии се движат на интервал 5 минути с едноцифрен брой пътници) и да не надвишава 20 минути в зависимост от натовареността на отделните линии. И ТРЯБВА НАВСЯКЪДЕ ПО СПИРКИТЕ ДА ИМА РАЗПИСАНИЕ. Срамота е вторият град на България да няма  не само разписание, но на много места да няма въобще и обозначаване на спирките.
              Когато има разписание и то се спазва, когато цената на билетите и картите е ниска, гражданите няма да се сърдят, че интервалът между колите не е 5, 7,8,9,10,12 минути, както е сега, а ще бъде 10, 15, 20 минути. Сега има само една линия с интервал 20 минути и една с интервал 30 минути между отделните курсове) В крайна сметка заслужава си да се направи  допитване до населението при вземането на решение, но аз съм убеден, че то ще бъде подкрепено масово.
              Ако  не се направи оптимизация на МГТ (в условията криза и  на растящи цени на горивата тя е още по-необходима) ще продължи източването на бюджета на държавата и общината под формата на субсидии и компенсации, които няма да отиват  за привличането на повече пътници, а  за самоцелно изминаване на все повече километри при все по-намаляващ брой пътници с всички произтичащи от това отрицателни последици.  Показателно е, че днес непрекъснато расте броят на микробусите, обслужващи курсове по отделните линии вместо нормални автобуси.
              Искрено бих се радвал ако предложение в духа на горепосочените мерки залегне в предизборната програма на ГЕРБ за предстоящите избори. Ако проявите интерес съм готов на доброволни начала, без заплащане, да участвам в съответна работна група за детайлизиране на горепосочените предложения.
               С уважение: Димитър Н. Митев,   тел. 0888/704984
ПП.
Ще Ви бъда много благодарен, ако ми потвърдите получаването на това писмо
                                                                          х    х      х
Изпратих писмото на 28.04.2011 г . в 17:53 часа. На следващия ден – 29.04.2011 г.  в 13:58 часа получих следния отговор:

Подател:	Menda Stoyanova ……………….	добави в адреси
До:	Dimitar Mitev <dimitr_mitev@abv.bg>
Относно:	Re: Писмо за оптимизация на градския транспорт
Дата:	Петък, 2011, Април 29 13:58:35 EEST

 
П Р О Т О К О Л
София, 15.04.2013 година
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при участието на секретаря Маринела Цветанова
и с участието на прокурора Искренна Величкова
сложи на разглеждане дело № 1910 по описа за 2013 година ,
докладвано от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА
На поименно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК в 15.00 часа:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ивана Димитрова Хоусен, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник Димитър Митев с пълномощно от преди.
ОТВЕТНИКЪТ: Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
ЗА ВАП се явява прокурор Искренна Величкова.
Пълномощник Митев: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА касационната жалба на Ивана Димитрова Хоусен, срещу решение №2844/27.12.2012 година, постановено по административно дело №1391/2012 година по описа на Административен съд Пловдив, без приложени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА писмено становище от Красимира Ипократова – главен юрисконсулт при община Пловдив с дата 08.04.2013 година по съществото на спора.
Пълномощник Димитър Митев: Поддържам изцяло касационната жалба. Няма да соча доказателства. Правя допълнително искане да ни бъдат присъдени направените разноски за вещо лице изготвило съдебно-икономическата експертиза. Моля вие да се произнесете по делото след отмяна на първоинстанционното решение по същество.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Пълномощник Димитър Митев: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Дъщеря ми и аз не сме максималисти ние предложихме на общината, което не го уважи нито общината, нито съда да направим така, че таксата да се плаща както при домакинствата, а не за жилищен имот, тъй като няма отпадъци, вещото лице категорично потвърди, но това не беше разгледано въобще. В този смисъл искам да кажа, че ние не сме злонамерени, ние търсехме компромиса.
Прокурорът: Касационната жалба на Ивана Хоусен е в срок. По неконкретизираните оплаквания следва да се остави без уважение. Липсва спор по дължимостта на такса битови отпадъци за деклариран едва 2011 година нежилищен недвижим имот, а се релевира противоречие на чл.7, ал.1 вр. чл.67, ал.1 и несправедливост на определените задължения вр. чл.8, т.1 ЗМДТ. Служебната проверка по чл.168, вр. чл.146 АПК в производството по чл.104, ал.7 ДОПК не констатира отклонения от критериите за законосъобразност, налагащи отмяна на акта за установяване на задължения. Анализът на уредбата за събиране на такса битови отпадъци в ЗМДТ и наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги при така установените факти е обхванал трите компоненти на такса битови отпадъци събиране и извозване на битови отпадъци, за чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа и съоръжения. Обосновано е прието, че разграничената по периоди и видове такса битови отпадъци с оглед съотнасяне към чл.66 и чл.67 ЗМДТ кореспондира на смисъла на чл.62 ЗМДТ.
Пълномощник Димитър Митев /реплика/: Аз съм посочил конкретно, че съдът не е уважил конкретни тези – според закона количеството смет е определящо, вещото лице твърди, че няма смет, а съдът не обръща внимание на това нещо.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 Жалба до Общински съвет Пловдив за ТБО.













х     х     х




х     х     х

х     х     х

х     х     х

В отговор на горепосочената молба уточняваща получих следното съобщение:

Тъй като вече бях заплатил такса 10 лв  още при подаването на жалбата, бях изненадан, че отново се иска същата сума, плюс сумата от 20 лв. за Държавен вестник. Събщението получих в АС и там разбрах, че има и определение на АС по дело 551, което не ми беше иззпратено. Видях, че е образувано още едно дело – № 886, помолих да ми преснимат определението и писмото до председателя на АС – Пловдив.
Ето какво е решено при първото разглеждане на дело 551 в закрито заседание:


В съответствие с Определението за разделяне на делото на части   е изпратено следното писмо до заместник-председателя на АС – Пловдив:

х    х     х
Въпреки, че общината е получила моята жалба до съда и въпреки че през 2010 г. иззплатих повече от 500 лв. от задължанието, а тази година до момента изплатих още 220 лв., вчера получих отново „любовно“ писмо от Общинската дирекция МД и ТБО и РЕВИЗИОНЕН КОНТРОЛ.  Миналата година също получих такова писмо и след това започнах да плавщам. Очевидно общината не е доволна от темпа на изплащане и не желае да се съобразява с финансовото състояние на платеца.
х    х    х
Това са банковите документи за внесените 10 лв по сметката на АС – Пловдив и „Държавен вестник“

Предадох платежните документи в регистратурата на Пловдивски административен съд, което бе у достоверено с печат върху съобщението, което бях получил преди това.

х     х     х
На 09.05.2011 г. получих още две съобщения за новообразувани дела на базата на първоначалната ми жалба. Едното за образуваното дело 885/2011

а другото за образувано дело 822/2011 г.:

След като бях внесъл вече 10 лв. по сметката на Адм. съд Пловдив при първоначалната жалба, както и 10 лв по същата сметка и 20 лв. по сметката на Държавен вестник за обособеното дело за 2006 г. (за административно дело 886/2011), сега се иска по следващите две новообразувани дела (съответно за 2010 г. дело 885/2011    и за 2007 г – дело 882/2011)още два пъти по 10 лв. за Адм. съд Пловдив и два пъти по 20 лв. за Държавен вестник.
Днес, 10.05.2011 г. направих справка в деловодството на АС и разбрах, че за всяка година е образувано отделно дело. Съответно трябва да очаквам още три съобщения с искане за съответните такси по сметката на АС и ДВ. Освен получените до този момент съобщения за дела 886/2011, 882/2011 и 885/2011 г.  В книгата за делата видях, че другите дела, за които трябва да очаквам съобщения са с номера 883/2011, 884/2011 и 887/2011 г.
В папките към всяко дело е прикрепено определение 856 /04.04.2011 г. и писмо до зам.-председателя на Административния съд.
След консултация с приятел юрист след като вече бях платил таксите по делото за 2006 г. оставих без движение делата за 2007 и 2010 г. Мотивът за това е, че има опасност да загубя всичките шест дела и съответно да ми бъде разпоредено да заплатя и съдебните разноски на юристите на общината, което естествено не мога да си позволя. А ако спечеля делото за 2006 г., тогава ще искам по аналогия отмяна на решението и за останалите години.
Същевременно, тъй като се страхувам да не бъде отхвърлена жалбата по формални причини (например просрочие или давност), реших да не оставям без движение и делото за 2011 г. когато пристигне съответното съобщение.
х     х     х
За моя голяма изненада по образуваното за 2009 г. дело направо получих следните съобщение и определение



„Частна жалба до ВАС по повод на определение 1531 за 2011г.
До Върховен административен съд
Гр. София
Чрез Административен съд
Гр. Пловдив.
Ч  А  С  Т  Н  А      Ж  А  Л  Б  А
от   Димитър Ннколов Митев, ЕГН, …………гр. Пловдив 4002, ул. ………… като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН …………  с постоянен адрес в България – гр. Пловдив 4002,  ул…………..
Срещу
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №   1531 от 20.06.2011 г. на Пловдивски административен съд по административно дело 886/2011 г. по описа на същия съд.
Уважаеми върховни съдии,
Жалбата на Ивана Димитрова Хоусен не е разгледана по същество и съдът е търсил формални поводи за да я отхвърли.
Най-парадоксален и неприемлив е аргументът, че дължимите суми за такса битови отпадъци за 2011 г.са определени на базата на декларация от жалбоподателката по чл. 14 ЗМДТ от 2009 г. като е извършено тяхното изчисление при използване на съответния програмен продукт.
Програмният продукт тук няма нищо общо! Все едно съдът да се позове на химикалката на бюрото на кмета… Компютърната програма е помощно средство, и няма нищо общо с правните аргументи. Жалбоподателкта е възразила срещу заложената в тази компютърна програма методика таксата да се определя не според количество смет, както е по ЗМДТ, а според данъчната оценка на обекта. Съдът не се е  ангажирал със становище за законосъобразността на тази методика.
Освен незаконосъобразното определяне на ТБО на базата на данъчна оценнка, а не на предвиденото в ЗМДТ според количеството на тези отпадъци, в програмния продукт е налице и явна пряка дискриминация, тъй като  промилите за нежилищните имоти, какъвто е този на жалбоподателката, се облагат с 5,5 промила, докато за жилищните имоти промилите в Пловдив са 1,2. Това обстоятелство бе констатирано като пример за пряка дискриминация и с решение № 113 от  21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация.
Нещо повече. Съдът е счел, че липсва акт, подлежащ на оспорване след като механично е приел за правилно да се изчислява ТБО на базата на „съответния програмен продукт”. Без внимание е оставено приложеното към жалбата съобщение от ТД НАП – Пловдив до жалбоподателката за дължима сума за ТБО за притежавания от нея имот. В такъв случай се получава парадоксалното положение, че след като  община Пловдив практикува изпращането на единствено такива съобщения за дължимата сума, а съдът не ги признава за нарочен акт на служител от съответна общинска администрация за установяване на задължението, то съответно жалбоподателката, както и всички граждани на Пловдив са лишени от възможността да подадат допустима жалба до съда.
Бих могъл да посоча още пороци на  горепосоченото определение на АС Пловдив, но смятам, че приведените аргументи на този етап са достатъчни за да бъде илюстрирана порочността и незаконосъобразността на атакуваното определение.
Във  връзка с горното
МОЛЯ
Върховният административен съд да отмени определение № 1531 от 20.06.2011 г. на Пловдивски административен съд по административно дело 886/2011 г  и да продължи съдопроизводствените действия, като се произнесе по съществото на спора.
Моля също така Върховният административен съд да задължи община Пловдив да преизчисли дължимата сума за ТБО (в едно със  съответните лихви) за годините, посочени в жалбата на Ивана Хоусен, като бъде спазено изискването за ЗМДТ тази такса да се определя на базата на количеството образувани в обекта отпадъци и да бъде справедлива, а не дискриминационна.
С уважение: ………………………………
Пловдив, 10.07.2011 г.

След получаването на горепосоченото съобщение с искане за 15 лв. такса изпратих в писмо с обратна разписка  Молба до ВАС и внесох в деловодството на администнративния съд Предложение до ПАС:

До ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

М О Л Б А

От Димитър Николов Митев, гр. Пловдив, ул. Милин камък  6
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Обжалвах определение на Пловдивски административен съд (ПАдС) № 1531 от 20.06.2011 г.  по АД № 886 от 2011 година по описа на ПАдС. Задържат частната ми жалба неосноветелно и незаконосъобразно, под предлог, че трябвало да платя някаква несъществуваща в Тарифа №1 такса от 15 лв. Основанието ми да мисля, че ПАдС прилага незаконосъобразна процедура е не само факта, че в тарифата е предвидена държавна такса за първоинстанционна и касационна, но не и за частна жалба, но както и практиката на ВАС, отразена в директни произнасяния по въпроса, например в определения № 11223 от 01.10.2010 по АД № 11859/2010, № 9082 от 04.08.2008 по АД № 5449 /2008 на ВАС и много други.
Ето защо, моля, с цел икономия на процесуално време, да изискате папката по АД № 886 от 2011 година по описа на  ПАдС за да разгледате частната ми жалба, която прилагам и към тази молба.
Дата                              С уважение:………………………
17.08.3011 г.
Разписка за изпратеното писмо до ВАС  с касова бележка и Предложение на Пловдивски административен съд във връзка с исканата такса 15 лв.

Напомнително писмо до председателя на общинския съвет Илко Илиев. 

Обратната разписка от ВАС за полученото  писмо за частната жалба и исканата такса 15 лв.
 

 
На 29 декември най-после получих Акт за установяване на задължение който е обжалваем.
                                                                             Акт за установяване на задължение, стр. 1:

                                                                              Акт за установяване на задължение,  стр. 2:
                                                             
                                                                               Акт за установяване на задължение, стр. 3:
                                                                               
                                                                                Акт за установяване на задължение, стр. 4:
:
                                                                              Акт за установяване на задължение, стр. 5:
 
                                                                           Акт за установяване на задължение, стр. 6:
 

                                                                            Акт за установяване на задължение, стр. 7:

                                                                           Акт за установяване на задължение, стр. 8:

                                                                          Акт за установяване на задължение, стр. 9:

                                                                          Акт за установяване на задължение, стр. 10:

 
По повод на Акта за установяване на задължение написах следното възражение:
                                                                                                До Директора на дирекция
                                                                                               „Местни данъци и такси”
                                                                                                Община Пловдив
 
                                                        Ж  А  Л  Б  А
от  Димитър Николов Митев с пълномощие от Ивана Димитрова Хоусен срещу  „Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011 г., издаден от Стефан Петров Петров, Главен инспектор в Отдел „Ревизии” на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив.
 
                   Уважеми г-н Директор,
                    не съм доволен и възразявам срещу горепосочения Акт за установяване на задължение (по-тататък само Акта).
                    Мотиви:
1.С Акта е нарушено  изискването на ЗМДТ такса смет да се определя в съответствие с количеството смет. Магазинът е закупен през 2005 г. при данъчна оценка 22 000 лв.За пет години,  до 2010 г., данъчната оценка достига 49 677 лв, тоест увеличена е над два пъти. Същевременно генерираната в обекта смет е една и съща като количество.
                     2. С Акта е нарушено  изрично записаното в ЗМДТ изискване такса смет да е справедлива. Защото не е справедливо за  максимум 15 – 20 кг. отпадъци годишно да се определя такса от стотици левове ежегодно, т.е. над един лев за всеки работен ден.
                      3.  С  Акта   се налага пряка дискриминация при определянето на такса смет за обекта в сравнение с начина на определяне на същата за жилищни имоти. Не е взето предвид посоченото в Напомнителното ми писмо вх. №  11 Х – 413 /19.08.2011 г. Решение № 113 от 21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, което  се отнася и за практиката на Община Пловдив при определяне размера на ТБО. По закон таксата трябва да покрива разходите за извършване на съответната дейност. Не съществува никаква разлика в разходите за събиране, обработка и депониране на БО при жилищните и нежилищните имоти, но ТБО за нежилищните имоти е определена  на базата на неколкократно по-високи промили. (разлика над 4,5 до  6,5 пъти за отделните години).
                      4. Не е взето предвид обстоятелството, че в  един жилищен имот със същата данъчна оценка обикновено живеят няколко души и битовите отпадъци са много повече, отколкото  в магазина, където продаваната стока не води до появата на отпадъци и   по осем часа дневно стои само 1 (един) човек. Т.е. дискриминацията е двоявка -. за по-малко отпадъци в сравнение с жилищните имоти за нежилищните имоти се прилага ставка с много повече промили. В напомнителното писмо посочих, че собственичката Ивана Димитрова Хоусен  въпреки по-малкото количество смет  от обекта е съгласна  на компромис и е готова да плаща такса БО с промили като за жилищен имот.  Това нейно предложение въобще не е коментирано в Акта.
                        В  жалба до ОбС Пловдив вх . № 09 Х -416/12.11.2009 г. отправих молба  да бъде извършена проверка на действителното положение, но такава и до ден днешен не е извършвана и нещата се решават бюрократично, без да се взема предвид действителното положение.  Това е обидно и пренебрежително отношение от страна на общинската администрация,  която предпочита да реши нещата по най-лесния за нея начин без да държи сметка за справедливостта на решението си.
                        5. В Акта, срещу който е настоящата Жалба  като мотив за определяне на ТБО в промили от данъчната оценка е посочено, че Ивана Димитрова Хоусен не е подала Декларация в два екземпляра на основание чл. 19, ал. 1 и 2  от НОАМТЦУТОП  и не е сключила договори за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци. Общинският съвет обаче не е предвидил  стандартни съдове за малки количества смет, т.е. със съответна наредба е дадена   възможност само на големи обекти от типа на супермаркети, ресторанти и т.н. да се ползват от възможността да плащат такса смет съобразно количеството на същата.  За малките обекти с нежилищен характер, какъвто е магазинчето на жалбоподателката, заявяването на стандартен контейнер от сега съществуващите видове е безсмислено и абсурдно. С отпадъците от магазина такъв контейнер  не може да бъде напълнени дори за десет години.  На всичко отгоре се иска посочване честота на извозването на този контейнер. Това е откровена подигравка със собствениците на обекти с нежилищен характер, които генерират нищожно количество отпадъци. Тук нямам предвид служителя, изготвил Акта, а съветниците, които са приели  наредбата, от която се е ръководил съставителят на Акта..
                   От името и по пълномощие на Ивана Димитрова Хоусен настоявам да бъде анулиран посоченият по-горе Акт и такса смет да бъде определена на база на оценка на действителното количество смет, което се генерира в обекта, а натрупаната през годините лихва да бъде коригирана в съответствие с това.  Ако това е трудно на настоящия етап, приемам компромисен вариант такса смет да бъде определена пропорционално на данъчната оценка с промилите, които са валидни за жилищни имоти.
                     До решаването на проблема и отстраняване на дискриминационното отношение Ивана Димитрова Хоусен ще плаща такса смет в размер, валиден за жилишен имот със същата данъчна оценка. В случай че горните доводи не бъдат уважени ще последва жалба до съда за премахване на дискриминацията и възстановяване на справедливостта.
 
 
                      С уважение:                               …………………………………………..
Пловдив, 09.01.2012 г.
 
                                                                                  Х                    Х                  Х
                            Докато чаках в изпълнение на определенията на ПАС да получа от общината Акт за установяване на задължение, който да бъде обжалваем в съда, след няколко месеца липса на известие от ВАС за частната ми жалба направих справка в деловодството на ВАС. Там не можаха да открият следа от частната ми жалба и ме насочиха към ПАС. В деловодството на ПАС разбрах, че ВАС се е произнесъл по частната ми жалба и е върнал преписката по делото в Пловдив. Ето Определението на Върховния административен съд по частната ми жалба (№ 13531 от 21.10.2011 г.):
                                                                                Лице:

                                                                      Гръб:

И така  , оказа се, че исканата от Пловдивски административен съд сума от 15 лв за да бъде придвижена частната ми жалба до ВАС не е била наистина законна, в противен случай Върховният съд не би се произнесъл със съответното определение. Интересно ми е дали е била потърсена отговорност от съответното лице в ПАС което си позволи да ми иска непредвидена в нормативните документи такса.
                                                                                    Х               Х               Х
                         След около два месеца и половина от деня, в който подадох жалба  до Директора на дирекция „Местни данъци и такси“,. срещу издадения Акт за установяване на задължение, на 29 март 2012 г. получих Решение № 8 с който Актът е потвърден, а жалбата ми отхвърлена:
Придружително писмо към Решение № 8:

Решение № 8, стр. 1

Решение № 8, стр. 2:

Решение № 8, стр. 3:

Решение № 8, стр. 4:

 Решение № 8, стр. 5:
Решение № 8, стр. 6:
 Решение № 8, стр. 7:

Решение № 8, стр. 8:

Решение № 8, стр. 9:

Решение № 8, стр. 10:
 

 
                                                                                          Х               Х               Х
Жалба до Пловдивски административен съд срещу решение № 8:
 
                                                               Чрез Дирекция „Местни данъци и такси”
                                                                                на община Пловдив
                                                                                до Административен съд – Пловдив.
 
                                                           Ж   А   Л   Б   А
                                                от Ивана Димитрова Хоусен
                           чрез Димитър Николов Митев,  упълномощен да я представлява
 
 
                                                           П   Р   О   Т   И   В
Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г.
 
              Уважаеми административни съдии,
              подадох жалба  с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г.  до Директора на дирекция „Местни данъци и такси” Пловдив срещу Акт за установяване на задължение по декларация №  1041/28.12 г. В отговор получих Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция МДТ с което се отхвърля жалбата ми и се потвърждава цитирания Акт за установяване на задължения на Ивана Димитрова Хоусен.
               При внимателно запознаване с текста на горецитираното решение се вижда, че Директорът на дирекция „Местни данъци и такси” не е взел предвид и не е обсъдил  нито един от мотивите, изложени в жалбата  срещу оспорения Акт за установяване на задължения.  Общинският орган с оспорваното Решение упорито игнорира чл. 7(1) от ЗМДТ според който „местните такси се определят въз основа на необходимите материалнотехнически и административни разходи по предоставяне на услугата”.
                Игнорирана е и конкретизацията на чл. 7 (1) специално за такса битови отпадъци в чл. 67 (1) „Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци”.
                 В жалбата  е посочено, че данъчната оценка на притежавания от мен нежилищен имот – магазин за промишлени стоки като база за определяне на ТБО през 2005 г. е била 22 000 лв., а през 2009 г. е вече 50 000 лв. и това няма абсолютно никаква връзка с количеството на битовите отпадъци, но дирекция МДТ въобще не се смущава от това обстоятелство. Прието е абсурдното положение, че количеството на сметта не може да бъде установено  и поради това се налагало таксата да се определя на базата на данъчната оценка на обекта. А защо не например според средна продължителност на живота?
                  Това нарушение на закона за МДТ не е единственото в дадения случай. Защото компетентният по въпроса общински орган е игнорирал и чл. 8 на ЗМДТ, съгласно който „Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
                  1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
                  2.създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
                  3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.”
                    И за малките деца е ясно, че разходите по предоставяне на услугата и създаването на условия за разширяване и повишаване на качеството на услугата по
 
 
събиране, преработка и обезвреждане на битовите отпадъци въобще не зависят от данъчната оценка на обекта, от който те се извозват.
                   Особено фрапиращо е нарушението на изискването за постигане на по-голяма справедливост при определянето на  ТБО на базата на данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти. В нежилищния обект, собственост на Ивана Хоусен, работи един човек по 40 часа седмично. В едно средностатистическо домакинство живеят повече от трима души най-малко три пъти повече часа седмично. При равни други условия генерираните отпадъци в домакинството са много повече от отпадъците, генерирани в конкретния нежилищния имот.. Т.е. ако се спазва изискването на закона ТБО да се определя според количеството на отпадъците, редно е в този нежилищен имот абсолютният размер на тази такса да е по-малък в сравнение с размера на таксата за жилищен имот със същата данъчна оценка.  Това не само че не е така на практика, но е приложена абсурдна разпоредба промилите за определяне на ТБО да са многократно по-големи за нежилищните от промилите за жилищните имоти. Към момента за жилищните имоти промилите са 1,2, а за нежилищните са 5,5. Ако това е спазване на изискването за по-голяма справедливост, здраве му кажи. Налице е пряка дискриминация, а не справедливост.
                   Уважаеми административни съдии,
                   в израз на добра воля, въпреки че отпадъците в  моя магазин са много по-малко от отпадъците, генерирани в едно средностатистическо домакинство,  заявих че  „    приемам компромисен вариант такса смет да бъде определена пропорционално на данъчната оценка с промилите, които са валидни за жилищни имоти.”
                    Това мое предложение въобще не е коментирано в оспорваното Решение с което се потвърждава Акта за установяване на задължение срещу който бе подадената жалба. В подкрепа на това предложение  посочих и Решение № 113 от 21.06.2011 г.   на Комисията за защита от дискриминация с което бе констатирана пряка дискриминация при определянето на промилите за ТБО за жилищните и нежилищните имоти.
                   В случая с определянето на ТБО за  нежилищния обект е налице пряка дискриминация. Очевидно тази пряка дискриминация е преднамерена след като териториалната дирекция МДТ е игнорирала предложението  за прилагането на промилите за жилищните имоти и за  конкретния нежилищен имот. Разходите за събирането, преработката и обезвреждането на отпадъците от този нежилищен имот не са различни от разходите за същите процедури с отпадъците от жилищните имоти, но промилите за нежилищните имоти са 4,5 пъти по-високи.
 
                     Уважаеми административни съдии,
                      като имам предвид гореизложените обстоятелства  
 
                                                                МОЛЯ
да отмените като незаконосъобразно и пряко дискриминационно  Решение  № 8 /01.03.2012 г. с което се потвърждава издадения Акт за установяване на задължение по декларация  № 1041/28.12.2011 г. за притежавания от Ивана Димитрова Хоусен нежилищен имот.
 
                       С уважение:………………………………..
                                            /пълномощник/
 
04.04.-2012 г.
Пловдив
 
                                                                                        Х               Х               Х
Съобщение за оставено без движение дело 1391/2012 г. заради неплатена държавна такса 10 лв и непредставено копие от пълномощно: 
 
Държавна такса  10 лв за АД 1391/2012 г.

 
Държавна такса  10 лв за АД 1391/2012 г.

Бележка от регистратурата на ПАС за представените документи за държавната такса и пълномощното.
 
 
 

Зам.-кмет зове превозвачите за по-големи автобуси в часовете пик

ПЛОВДИВ, Марица вест, 19 Април 2011; 13:04
Зам.-кметът Александър Константинов изпрати писмо до превозвачите с настояване  автобуси от клас А на масовия градски транспорт да не се използват в пиковите часове, съобщават от пресцентъра на общината. Причината са многобройните жалби постъпили в общинската администрация за качеството на обслужване в този клас транспорт.
Особено много са оплакванията на гражданите през изминалата седмица от обслужването по линия № 66, заяви зам.-кметът. В ранните и следобедни пикови часове според гражданите, пътуващи по тази линия, е невъзможно да се придвижват нормално, поради малкото места в автобусите. Принудени са да чакат втори автобус, което от своя страна води до закъснение на пътуващите и техните основателни недоволства. Предполагам, че пускането на тези автобуси по линия № 66 не са съобразени с пиковото натоварване на линията с пътници и оттам и тази негативна реакция. Необходимо е фирмите да  изследват пътникопотока по линиите и тези автобуси да изпълняват курсове само тогава, когато пътниците са недостатъчно за по – големи автобуси.
Обслужването на линиите на градския транспорт с автобуси от клас А има и добри страни, както за фирмите, така и за града, счита Константинов. Това са икономиите от експлоатацията на по-икономични автобуси и по – малкото замърсяване на градската среда. Но използването на такива автобуси (клас А) може да бъде обосновано единствено и само с намаления брой пътници. Тези автобуси трябва да повишават качеството на обслужване, а не да правят пътуването некомфортно и нежелано.   В транспортната мрежа на Община Пловдив има място за такъв вид автобуси, но не и в пиковите сутрешни и вечерни курсове, и часовете в които пътниците са в повече  от превозния капацитет на автобуса. Това се отнася и за всички останали превозвачи, използващи автобуси клас А по линиите на обществения транспорт на Община Пловдив.
При продължаващи оплаквания от гражданите от линии, по които се движат автобусите от клас А, Община Пловдив ще предприеме необходимите мерки за подобряване на качеството на превозната услуга чрез намаляване или спиране на субсидиите и компенсациите по тези линии, за тези автобуси. Над 50% от финансирането на дейността „масов обществен транспорт“ се финансира от гражданите, пътуващи по тези линии, така че сме длъжни да се съобразяваме с тяхното мнение и правото им за качеството на транспорта. То е водещо в политиката на Община Пловдив относно транспорта, категоричен е зам.-кметът.“
                                                             х     х     х
Ех замкмете, замкмете! Пропъдихте пътниците от масовия градски транспорт, направихте го лукс с тази висока цена, а сега се чудите защо фирмите пускат микробуси вместо големи автобуси.
                                                            х     х     х
На следващия ден вестник Марица отново публикува материал по темата. Дали някога този вестник ще погледне по-задълбочено проблема за транспорта?

Забраняват малките бусове в пикови часове

ПЛОВДИВ, Валентина ЙЕРЕМИЕВА, 20 Април 2011; 08:26 
Превозвачът по линия № 10: Някой хвърля бензин в огъня 
Градската управа показа жълт картон на превозвачите за това, че возят пътници с маломерни рейсове в пикови часове. Транспортните фирми са задължени да ги заменят с нормални автобуси, в противен случай ще им намалим наполовина субсидиите, предупреди вчера зам.-кметът Александър Константинов и допълни, че превозвачите са уведомени с писма. 
Разпореждането е заради многобройните жалби на граждани, че са принудени да пътуват натъпкани като сардели в тесните бусчета, които приличат на маpшрутки. Особено много оплаквания са от обслужването по линия №66, заяви Константинов. Недоволните твърдят, че в ранните сутрешни и следобедни пикови часове изчакват да дойде втори автобус, защото не могат да се качат. Същата ситуация се наблюдава по линия № 20, №16. 
Подробности четете на страниците на в. „Марица“