Размисли по пътя към Европа

Сигнал до главния инспектор на ВСС

входящ номер 607
27.01.2020 г.

ДО

ГЛАВНИЯ ИНСПЕКТОР НА

ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

С И Г Н А Л

от Димитър Николов Митев……………..ЕГН xxxxxxxxxx………………………….

/име, презиме и фамилия на подателя/

адрес:..гр.Пловдив 4002, ул. xxxxxxxxxxxx, ……………………………………………..

телефон за контакт:.0888704984. dimitr_mitev@abv.bg…………………………….

/електронен адрес, факс и пощенски адрес, ако има такива/

друг подходящ начин за кореспонденция

…………………………………………………………………………………………………………………….

/попълва се при желание на подателя/

……………………………………………………………………………………………………………..

срещу:1)Х състав на Пловдивски административен съд – съдия Янко Ангелов, адм. дело 551/2011 по описа на Пловдивски АС , Определение № 856/04 април 2011 г. 2) Пловдивски АС, VІ състав, съдия Здравка.Диева – адм. дело 1391/ 2012 г. – Решение 2844/27.12.2012 г.; 3) Пловдивски АС, ХVІІ състав, съдия Татяна Петрова – адм. д. 2308/2012 г., Определение 647/28.02.2013; 4) ВАС, седмо отделение, съдебен състав Йовка Дражева – председател, членове Таня Вачева, Иван Раденков – определение 5323/16.04.2013 по адм. дело 4423/2013 г ; 5) ВАС, седмо отделение, съдебен състав Йовка Дражева председател, Иван Раденков, Соня Янкулова – членове – Решение 9945/02.07.2013 по адм. дело. № 1910/2013 г.; 6) Районен съд – Пловдив, съдия Миглена Площакова,ІІ граждански състав, Определение № 12200/26.09. по гр. дело 15248/2013 г.; 7) Окръжен съд – Пловдив VІІІ граждански състав : председател: Станислав Георгиев, членове Румяна Андреева, Михаела Лазарова, Определение 139/14.01.2014 г по частно гражданско дело 3648/2013 г.; 8) Пловдивски АС, ІІ отделение, ХІІ състав – председател Мариана Михайлова – определение 9914/16.10.2014 г.по а.х. дело 1080/2014 г.; 9) ВАС – съдебен състав Андрей Икономов – председател, ДонкаЧакърова, Илиана Славовска – членове, по адм. дело 15872/2014 г. – определение № 717/21.01.2015 г.; 10) Пловдивски административен съд, петнадесети състав, съдия Любомира Несторова, Решение № 1711/19.10.2017 г. по адм. дело № 930/2017 г. ; 11) ВАС – седмо отделение, съдебен състав с председател ТАНЯ ВАЧЕВА и членове МИРОСЛВА ГЕОРГИЕВА и ЮЛИЯ РАЕВА – Решение № 6753/07.05.2019 г.- адм. дело 1643/2018 г. с което ОСТАВЯТ В СИЛА Решение № 1711 от 19.10. 2017 г. по адм. дело 930 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив

/име, презиме, фамилия на лицето, срещу което се подава сигнала, и заеманата от него длъжност/

……………………………………………………………………………………………………………..

Конкретни данни за твърдяното нарушение – изрично се посочва № на дело/преписка, във връзка с които се подава сигналът, в т. ч. място и период на извършване на нарушението и, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено; позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепящаизложеното в сигнала, в т. ч. посочване на данни на лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация.

Първоначално подадох жалба до ПАС относно законосъобразността на определената ТБО за периода 2005 – 2011 г. Образувано бе адм. дело 551/2011 по описа на Пловдивски АС . По него се произнесе Х състав на ПАС, съдия Янко Ангелов с Определение № 856/04 април 2011 г. (не подлежащо на обжалване) за разделяне на делото на 6 (шест) отделни дела.

Мотив – за да не бъдат затруднени съдиите ако периодът се разглежда в едно дело. А ставаше въпрос за шест години, в които се повтаря едно и също действие – умножава се данъчната оценка на имота по промилите, предвидени в съответната Наредба на общината за нежилищните имоти. За всичките новообразувани след разделянето дела ми бяха изпратени съобщения за дължима държавна такса 10 лв и по 20 лв за обявяване в Държавен вестник – общо 180 лв!!! Отделно непоносими и неприемливи за мен юрисконсултски възнаграждения при възможна загуба на делата.

Избрах да продължа производството с дело 884/2011. По него се произнесе съдия Явор Колев който го прекрати с мотиви просрочие и представен нередовен документ (съобщение за дължима такса) и с писмо до ДМДТ поиска да бъде издаден обжалваем документ – Акт за установяване на задължение:

Община Пловдив представлявана от Дирекция местни данъци и такси не бързаше да издаде искания от съда акт, поради което се наложи да подам Напомнително писмо:

Цитирам:

Съществени моменти в това писмо е информирането на общинското ръководство и ДМДТ за Решението на комисията за защита от дискриминация, и компромисното ни предложение ТБО за процесния нежилищен да бъде изчислена с използване на промилите, прилагани при изчисляването на таксата за жилищните имоти. ДМДТ не прие компромисното предложение и през целия следващ период продължи да дискриминира жалбоподателката чрез определяне на ТБО с много по-високите промили за нежилищни имоти.

х х

След издаването на искания от съда документ, който може да бъде обжалван, подадох жалба до АС Пловдив и бе образувано дело 1391/2012 г. В жалбата настоявах за отмяна на Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив като незаконосъобразно и пряко дискриминационно. Съдия Здравка Диева назначи вещо лице, за което заплатих 170 лв, което беше повече от тогавашния размер на месечната ми пенсия. Вещото лице посети недвижимия имот и представи пред съда заключение, че в нежилищния имот не се генерират отпадъци.

Ответникът община Пловдив не оспори това заключение на вещото лице. По време на съдебното заседание съдия Диева прояви предубеденост и заяви, че не може да няма отпадъци и не призна заключението на вещото лице от проверката на обекта. Възниква въпрос след като не призна това заключение, както и моите пояснения, че обектът се почиства по мокър способ и събраният по такъв начин отпадък отива в канализационната система, а не в поставените от общината контейнери за смет, защо не назначи повторна, тройна експертиза.. В закона за местните данъци и такси е посочено, че когато количеството на отпадъците не може да бъде определено, тогава таксата за битовите отпадъци се определя по друг начин с наредба, определена от Общински съвет. Така, въпреки че количество на отпадъците бе определено, съдия Диева потвърди решение № 8/01.03.2011 г. на Дирекция местни данъци и такси с което таксата бе определена на базата на завишените за нежилищни имоти промили от данъчната оценка на обекта, което е нарушение на член 67, ал. 1 и 2 на ЗМДТ.

Тъй като в оспорваното решение на ДМДТ таксата бе определена на базата на няколкократно по-високи промили в сравнение с промилите за жилищните имоти, с неговото потвърждение съдия Здравка Диева наруши и изискването на член 8 от ЗМДТ за постигането на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните данъци и такси. Същото изискване е залегнало и в съответната общинска наредба за определяне и администриране на местните данъци и такси, но ДМДТ на общината не го спазва. Съдия Здравка Диева отказа да гледа включения в жалбата ни въпрос за пряката дискриминация, проявена от ДМДТ на Община Пловдив, изразяваща се в няколкократно по-високите промили за нежилищния имот в сравнение с промилите от данъчната оценка за жилищните имоти. Тя изпрати писмо до ръководството на АС Пловдив с искане въпроса да бъде разгледан от специализиран състав. В тази връзка припомням, че повече от година преди това бе прието Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което бе постановено, че определянето на ТБО на базата на по-високи промили от данъчната оценка на недвижимите нежилищни имоти в сравнение в сравнение с жилищните имоти е форма на пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост.

Ръководството на Пловдивски административен съд одобри искането на съдия Диева и след нейното писмо бе образувано ново дело – 2308/2012 по описа на ПАС, със съдия Татяна Петрова, която, след едно отлагане на делото по технически причини, в открито съдебно заседание 29.11.2012 г счете , че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, че то е изяснено за и с Определение от същата дата обеща да се произнесе в законоустановения срок.

* По време на заседанието поисках да бъде прието като доказателство по делото заключението на съдебноикономическата експертиза, съгласно което в процесния обект не се генерира отпадък нито от търговската дейност, нито от битови дейности. Съдията по делото категорично отказа. Предложението ми и отказа не са вписани в протокола.

х х

След това с Решение 2844/27.12.2012 г. съдия Здравка Диева потвърди оспорваното решение № 8 на ДМДТ за дължимата такса битови отпадъци без да се произнесе по същество по въпроса има ли дискриминация в него или не. Цитирам:

х х

Точно три месеца след даването на ход на дело 2308, и два месеца след решението на съдия З. Диева съдия Т. Петрова с определение № 647/28.02.2013 г. постанови:

„От данните по делото се установява, че между същите страни и на същото основание в Административен съд Пловдив е образувано адм.дело № 1391/2012 г. В тази връзка по делото е приложен заверен препис от протокол от с.з. проведено на 11.07.2012 г. и копие от жалбата, въз основа на която е образувано горното дело адм.дело № 1391/2012 г.

При това положение, поради наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Само за пълнота следва да се добави, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/. При констатиране на нарушение на разпоредба на ЗЗД, съдът би следвало да отмени обжалвания акт, като незаконосъобразни – издадени в противоречие с материално-правни разпоредби. /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./.

Това налага определението, с което е даден ход по същество на правния спор, да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 7 от АПК, Пловдивският административен съд,ХVІІ състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението от 29.11.2012 год. за даване на ход по същество на административно-правния спор. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Х. чрез Д.Н.М., и двамата с посочен в жалбата адрес ***, срещу Решение № 8 от 10.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2308 по описа за 2012 г.на Пловдивския административен съд.“

В крайна сметка произнасяне по същество по въпроса за дискриминацията не се появи нито в решението на съдия Диева по дело 1391, нито в определението на съдия Петрова за дело 2308, образувано от ръководството на ПАС специално по казуса дискриминация. Обжалвах с отделни частни жалби решение 2844/27.12.2012 на съдия Здравка Диева и определение 647/28.02.2013 г. на съдия Татяна Петрова.

ВАС, седмо отделение, съдебен състав Йовка Дражева – председател, членове Таня Вачева, Иван Раденков – с определение 5323/16.04.2013 по образуваното за частната ми жалба адм. дело 4423/2013 г счете че съдия Татяна Петрова е постъпила правилно и потвърди приетото от нея определение 647/28.02.2013. Цитирам:

„С оспореното определение административният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Ивана Хоусен, подадена чрез пълномощника й Димитър Митев, против Акт за установяване на задължение по декларация N 1041 от 28.12.2011 год., потвърден с решение N 8 от 01.03.2012 год. на директора на дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че по отношение на оспорения административен акт е налице друго административно дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание, което предхожда образуваното, предвид на което е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК за недопустимост на жалбата. Така постановеното определение е правилно.
По делото са приложени копия от жалба, въз основа на която е образувано адм. дело N 1391/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив, както и заверен препис от протокол от проведено на 11.07.2012 год. съдебно заседание по същото дело, от които се установява, че действително пред Административен съд Пловдив, е образувано друго адм. дело N 1391/2012 год., предхождащо настоящото, между същите страни, срещу същия Акт за установяване на задължение по декларация N 1041 от 28.12.2011 год., потвърден с решение N 8 от 01.03.2012 год. на директора на дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив. Няма данни междувременно производството по по-рано образуваното дело да е прекратено, напротив по същото е постановено решение N 2844 от 27.12.2012 год., както се установява от справка в деловодната система през уеб страницата на Административен съд Пловдив.
Наличието на друго дело, със същия предмет, основание и страни, което предхожда настоящето, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването съгласно чл. 159, т. 7 от АПК. Като е констатирал тази недопустимост, съдът е приложил правилно закона и определението му се явява законосъобразно.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът му е отказал правосъдие, тъй като липсва произнасяне за наличието на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация. Законосъобразен, в тази връзка, е изводът на административния съд, че преценката на съда за допуснато нарушение на антидискриминационното законодателство е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон, каквато преценка е извършена в рамките на адм. дело N 1391/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив.“

КАЗАНО НАКРАТКО, СЪДИЯ ЗДРАВКА ДИЕВА ОТКАЗА ДА ГЛЕДА КАЗУСА ДИСКРИМИНАЦИЯ, РЪКОВОДСТВОТО НА ПАС ОБРАЗУВА НОВО ДЕЛО С № 2308, СЪДИЯ Т. ПЕТРОВА МУ ДАДЕ ХОД И ГО СЧЕТЕ ЗА ИЗЯСНЕНО, НО СЛЕД ТОЧНО ТРИ МЕСЕЦА С НОВО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТМЕНИ ПЪРВОНАЧАЛНОТО СИ ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ПРЕКРАТИ ДЕЛО 2308, А ЦИТИРАНИЯТ СЪСТАВ НА ВАС Йовка Дражева – председател, членове Таня Вачева, Иван Раденков НЕ НАМЕРИ НИЩО НЕРЕДНО В ТЕЗИ ДЕЙСТВИЯ И ПОТВЪРДИ СКАНДАЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 647. ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК ПРИ ВСИЧКИ СЛЕДВАЩИ ДЕЛА СЪДИИТЕ ПРИЕМАХА, ЧЕ СЛУЧАЯ Е ПРИКЛЮЧЕН Е НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ!!

След това ВАС, седмо отделение, съдебен състав Йовка Дражева председател, Иван Раденков, Соня Янкулова – членове – с Решение 9945/02.07.2013 по образуваното за частната ми жалба адм. дело. № 1910/2013 г. потвърди и Решение 2844/27.12.2012 на съдия Здравка Диева, с което дискриминационното и нарушаващо член 8 и член 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив бе оставено в сила.

Кръгът се затвори и аз бях принуден без да има отпадък за сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, следователно без поради това да съм ползвал цитираната услуга, предоставяна от община Пловдив, да платя сумата от 919,91 лв (529,01 главница и 390,90 лв лихви), определена с решение № 8 за да избегна допълнителни загуби от принудителното събиране. ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНА ДА ТЪРСЯ СПРАВЕДЛИВОСТ ПО СЪДЕБЕН РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНИЯ ПЕРИОД 2006 – 2010 Г. ВЕЧЕ БЯХ ПЛАТИЛ БЕЗЛИХВЕНО 737,56 ЛЕВА.

Така завърши първият етап от борбата ми за законосъобразност и справедливост, в която оказа се напразно съм разчитал на Административния съд. Осем съдии намериха за правилно да одобрят Решение № 8 на ДМДТ на община Пловдив защото общината е създала съответните условия за ползване на цитираната услуга. Изобщо не ги трогна обстоятелството, че поради липса на отпадък в нежилищния имот не съм могъл и съответно не съм ползвал услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. С това на практика узакониха рекета, на който бях подложен от ДМДТ на община Пловдив.

Напразна се оказа и надеждата ми, че след като повече от година преди това бе прието Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, това ще послужи като опора на въпросните съдии при разглеждане на жалбата ни. Припомням, че според това решение определянето на ТБО на базата на по-високи промили от данъчната оценка на недвижимите нежилищни имоти в сравнение в сравнение с жилищните имоти е форма на пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост. Добре ми е известно, че Комисията за защита от дискриминация е държавен орган и че съдът е независим от държавните органи, но за себе си нямам достоверно обяснение защото административните съдии избягнаха да се произнесат по същество има ли или няма проявена дискриминация в Решение № 8 на ДМДТ към община Пловдив.

х х

Мой познат съдия от Върховния административен съд ме посъветва, след като няма произнасяне по същество за наличието или отсъствието на дискриминационно третиране при определяне ТБО за недвижимия нежилищен имот, да се обърна с жалба до Пловдивския районен съд. В нея описах как ми е отказано правосъдие от съответните състави на ПАС и ВАС. Така започна вторият етап от съдебната сага.

Районен съд – Пловдив, съдия Миглена Площакова,ІІ граждански състав, с Определение № 12200/26.09. по образуваното във връзка с жалбата ми гр. дело 15248/2013 г отказа да се произнесе по същество по казуса за дискриминацията като прекрати делото в РС и го изпрати по компетентност отново в АС Пловдив.

Обжалвах определението на съдия М. Площакова и Окръжен съд – Пловдив VІІІ граждански състав : председател: Станислав Георгиев, членове Румяна Андреева, Михаела Лазарова, Определение 139/14.01.2014 г по частно гражданско дело 3648/2013 г. потвърди определението на съдия М. Площакова. За обжалване пред върховния касационен съд имаше изискване да ползвам адвокат, и тъй като нямах пари за адвокат не обжалвах пред ВКС. И така процедурата започна отново пред ПАС.

Пловдивски АС, ІІ отделение, ХІІ състав – председател Мариана Михайлова – с Определение 9914/16.10.2014 г.по образуваното а.х. дело 1080/2014 г.; се произнесе в кратък срок – прекрати препратеното от Окръжен съд Пловдив дело без да се произнесе налице ли е пряка дискриминация или не в оспорваното решение на ДМДТ. По конкретно в определението е записано:

„Пловдивският административен съд, като обсъди процесуалните предпоставки за допустимост исковата молба, и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така предявената искова молба е процесуално недопустима. Съображенията в тази насока са следните:

На първо място следва в случая да се констатира, че претенцията на И.Д.Х. в частта й относно искането за отмяна на решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив относно определената такса за битови отпадъци за периода 2006г. – 2010г. като пряко дискриминационно е процесуално недопустима на следното основание.

От данните по делото се установява, че между същите страни и на същото основание в Административен съд гр.Пловдив е образувано адм.дело № 1391/2012г., приключило с Решение № 2844/27.12.2012г., с което е отхвърлена жалбата на И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. против Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011г., потвърден с решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г., размер на задължението съобразно частични вноски за погасяване на дължимата такса за битови отпадъци – 529, 01 лв., лихва в размер на 390, 90 лв. /общо 919,91 лв./. Въпросното решение е било предмет на контрол пред Върховен административен съд, по повод на което е образувано адм.дело № 1910/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение, по което с решение № 9945/02.07.2013г. е оставено в сила решение № 2844/27.12.2012г. на Административен съд гр.Пловдив, постановено по адм.дело № 1391/2012г.

В административен съд гр. Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд.

Изложеното до тук обосновава извода, че претенцията, заявена от И.Д.Х. по настоящото дело за отмяна на решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“, като пряко дискриминационно и претенциите по цитираните по-горе административни дела, по които има влезли в сила съдебни актове са идентични.

При това положение, и поради наличието на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание исковата претенция в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено съгласно чл.299 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.

Съгласно чл. 299, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съобразно ал. 2 на същия член повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.“

Освен това е добавена и забележка, че е трябвало първо да обжалвам дискриминацията пред Комисията за защита от дискриминация.

В КРАЙНА СМЕТКА ПАРАДОКСАЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДИЯ ТАТЯНА ПЕТРОВА ПО ДЕЛО 2308/2013 г. И НЕГОВОТО ПОТВЪРЖДАВАНЕ ОТ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ВАС Йовка Дражева – председател, членове Таня Вачева, Иван Раденков – с определение 5323/16.04.2013 СЕ ОКАЗАХА УДОБЕН ФОРМАЛЕН ПОВОД ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО ОТ СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА БЕЗ ПРОИЗНАСЯНЕ ПО СЪЩЕСТВО ДАЛИ Е ДОПУСНАТА ПРЯКА И НЕПОСРЕДСТВЕНА ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ТБО ЗА НЕДВИЖИМИЯ НЕЖИЛИЩЕН ИМОТ НА И.Д.Х.

Обжалвах с частна жалба до ВАС Определение 139/14.01.2014 на съдия Михайлова, но съдебен състав Андрей Икономов – председател, ДонкаЧакърова, Илиана Славовска – членове, по адм. дело 15872/2014 г. с определение № 717/21.01.2015 г. го потвърди. Имах много добро впечатление от принципността на съдия Андрей Икономов и затова бях изненадан че и той е подписал постановеното от съдия Мариана Михайлова определение. Написах му по този повод писмо. Писмен отговор не получих, а в разговор по телефона той ми каза, че не е чел делото а е подписал определението като се е доверил на съдията докладчик!!! Заяви ми, че вече нищо не може да се направи.

ТАКА С ПОРЕДЕН ОТКАЗ НА ПРАВОСЪДИЕ ЗАВЪРШИ ВТОРОТО ДЕЙСТВИЕ НА СЪДЕБНИЯ ФАРС. ЧЕТИРИ ГРАЖДАНСКИ И ЧЕТИРИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ НАМЕРИХА НАЧИН ДА НЕ СЕ ПРОИЗНЕСАТ ПО ВЪПРОСА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯТА, ДОПУСНАТА В РЕШЕНИЕ № 8 НА ДМДТ – ПЛОВДИВ.

х х

Налага се да се върна малко назад, за да посоча, че съдебният състав Йовка Дражева председател, Иван Раденков, Соня Янкулова – членове, който с Решение 9945/02.07.2013 по образуваното за частната ми жалба адм. дело. № 1910/2013 г. потвърди решение 2844/27.12.2012 на съдия Здравка Диева, ми вдъхна малко надежда с написаното в мотивите към Решение 9945:

„Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.
––––––
Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса. Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.
Имено защото ползването на услугата е решаващия факт за дължимостта на таксата таксите за обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се дължат по силата на презумираното от закона общо ползване на тези две услуги от задължените по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ лица тогава, когато общината ги предоставя и тогава, когато имотът се намира на територията, на която ги предоставя. Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. Освобождаването от заплащане на такса означава, че съответното лице е задължено за таксата, т.е. то е ползвател на услугата, но за него се създава субективното право да не изпълни задължението си за плащането й без от това да последват негативните последици, предвидени в закона. Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет.

–––––––––-
Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране.

–––––––––
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение.“

Поучен от написаното в цитираните мотиви започнах от 2013 г. ежегодно да подавам декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и престанах да плащам ТБО. Ето за илюстрация една от тях:

До ръководството на

дирекция „Местни данъци и такси”

община Пловдив.

Вх. №: 15 П 110013/28.09.2015

Д Е К Л А Р А Ц И Я

от Димитър Николов Митев, ЕГН xxxxxxxxxx, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,

ЕГН xxxxxxxxxx, адрес гр. Пловдив 4002, ул. xxxxxxxxxxxxx

Уважаеми госпожи и господа,

-със съдебноикономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. xxxxxxxxxxxxxxxxxxx в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;

– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:

„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”

Като имам предвид заключението на цитираната съдебноикономическа експертиза и цитираните мотиви в Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2016 г., отново, този път за 2016 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година)

Д Е К Л А Р И Р А М

че в следващата 2016 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.

Пловдив, С уважение:…………………………………..

28.09.2015 г. /пълномощник/

Приложение:

Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.“

ДМДТ на община Пловдив обаче отказа да се съобрази с написаното в цитираните мотиви в Решение 9945 на ВАС и в отговор на моите декларации ми изпращаше образец на декларации, предвиден за имоти, който не се ползват. Освен пряката дискриминация, изразена в различните, няколкократно промили от данъчната оценка за нежилищните имоти, вече се появи и друга форма. Общината не признава подадените декларации, ако нежилищният имот се ползва. А съдът, потвърждавайки съответните актове за установяване на вземания и решения, приети от ДМДТ, фактически толерира тази форма на дискриминация. Даже и след записаното в мотивите на решение 9945: „Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугата да заплати дължимите за нея такси.ВЪЗНИКВА ВЪПРОСЪТ ЗАЩО ДРУГИТЕ СЪДЕБНИ СЪСТАВИ НЕ СЕ СЪОБРАЗИХА С ЦИТИРАНОТО СТАНОВИЩЕ ОТ РЕШЕНИНЕ 9945?

Аз подавах декларации за отказ от услугата и съответно не плащах задълженията, за които ДМДТ ми изпращаше съобщения. И така се стигна до м. декември 2016 г., когато бе издаден Акт за установяване на задължение в който бяха включени като дължими сумите, начислявани от ДМДТ за целия петгодишен период. Обжалвах по административен път, но ДМДТ с решение № 7 от 22.03 2017 г. потвърди издадения преди това Акт за установяване на задължение, като задължението бе определено в завишени промили от данъчната оценка, като за нежилищен имот. А към този момент алинея (2) от ЗМДТ вече беше с нов текст: ЦИТИРАМ: (…..изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Въпреки категоричния текст на закона с Решение № 7 бе потвърден Акт за установяване на задължение с определена ТБО в промили (четири пъти по-високи от промилите за жилищните имоти) от данъчната оценка на нежилищния имот.

х х

НАЛОЖИ СЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ТРЕТИ ЕТАП НА БОРБАТА НИ СРЕЩУ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИТЕ И ДИСКРИМИНАЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ НА ДМДТ – ОБЩИНА ПЛОВДИВ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ТБО ЗА НЕЖИЛИЩНИЯ ИМОТ НА И.Д.Х.

Обжалвах пред Пловдивски административен съд Решение № 7 като незаконосъобразно и пряко дискриминационно. Имах надежда, че предвид посоченото в цитираните мотиви от Решение № 9945 на тричленния състав на ВАС, предвид становището на вещото лице че в нежилищния имот не се генерира отпадък и предвид цитираното Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, както и предвид цитирания по-горе текст на ал. 2 от член 67 на ЗМДТ Решение № 7 ще бъде отменено, но Пловдивски административен съд, петнадесети състав, съдия Любомира Несторова, с Решение № 1711/19.10.2017 г. по адм. дело № 930/2017 г. отхвърли жалбата ми и потвърди цитираното Решение на ДМДТ.

В мотивите на Решението дори е записано, че „Позоваването на констатации в заключение на вещо лице и отделни мотиви в съдебно решение от страна на жалбоподателката са най-малкото некоректни.“ А аз имах наивността да вярвам, че след написаното в мотивите на Решение 9945 и цитираната алинея 2 от ЗМДТ най-после ДМДТ на община Пловдив ще бъде заставена да промени образеца на декларациите, за да може да се подават такива и когато недвижимият нежилищен имот се ползва, но няма битови отпадъци, предназначени за сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка.

Заслужава да отбележа че съдия Несторова поиска да назначи вещо лице за изясняване на въпроси, по които няма спор и не се отнасят за същността на нашата жалба и по този начин да ме принуди да направя ненужни допълнителни разходи за хонорара на това вещо лице. Наложи се да подам възражение, което за щастие бе уважено. Отново (вече за трети път в досегашната история) трябваше да представя ново пълномощно от дъщеря ми, която е собственичката на имота , защото според съдия Несторова за обжалване пред ВАС такова щяло да бъде необходимо.

Позовавайки се на цитираните по-горе съдебни решения и определения по въпроса за пряката дискриминация, съдия Несторова не се произнесе по същество има ли дискриминация или не в оспорваното Решение № 7 на ДМДТ.

За пореден път подадох частна жалба , но ВАС – седмо отделение, съдебен състав с председател ТАНЯ ВАЧЕВА и членове МИРОСЛВА ГЕОРГИЕВА и ЮЛИЯ РАЕВА с Решение № 6753/07.05.2019 г.- адм. дело 1643/2018 г. две години и половина след влизането в сила на член 67, алинея 2 от ЗМДТ (Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена) ПОТВЪРДИ Решение № 1711 от 19.10. 2017 г. по адм. дело 930 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив. Мотиви:

„В случая касационният жалбоподател не е декларирал, че няма да ползва имота, а е декларирал, че няма да ползва услугата, тъй като от ползването на имота не се генерират отпадъци. Следователно не е изпълнена нито една от предвидените в чл. 71, т. 1 от ЗМДТ хипотези, поради което правилен и обоснован е изводът на съда за дължимостта на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за целия процесен период.

–––––––

Оплакванията за дискриминационно третиране също са неотносими. Цитираните съдебни актове на Административен съд – Пловдив, с които е прекратено съдебното производство по предявени искове от същото данъчно задължено лице за установяване на дискриминационно третиране, не са предмет на обжалване и не подлежат на съдебна проверка по настоящото дело, поради което не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касационния жалбоподател за тяхната неправилност.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от делото на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът следва да осъди касационния жалбоподател за заплати в полза на община Пловдив – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1711 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 930 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И. Хоусен от [населено място] да заплати в полза на община Пловдив разноските по водене на делото в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки).
Решението е окончателно.

Така ВАС представляван от съдебен състав с председател ТАНЯ ВАЧЕВА и членове МИРОСЛВА ГЕОРГИЕВА и ЮЛИЯ РАЕВА потвърди Решение № 7 на ДМДТ въпреки дискриминационно определеното задължение за ТБО на базата на промили от данъчната оценка, въпреки липсата на отпадък като предмет на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и въпреки влязлото в сила две и половина години преди това изменение на чл. 67 от ЗМДТ с което се забранява използването на промили от данъчната оценка за определяне на ТБО. По такъв начин цитираният състав на ВАС отказа да осъди рекета (т.е. принудата да бъде платено за недоставена услуга поради липса на смет като обект на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка) и фактически толерира пряката и непосредствена дискриминация, проявявани от Дирекция МДТ на община Пловдив при определянето на ТБО на базата на завишени промили от данъчната оценка на недвижимия нежилищен имот на Ивана Димитрова Хоусен, находящ се на ул. Константин Геров № 30 в Пловдив.

Всичко това въпреки влезлият в сила от 01.01.2017 г. нов текст на член 67, алинея 2 от ЗМДТ: „ (Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена). ЗАЩО СЪДИТЕ Л. НЕСТОРОВА, ТАНЯ ВАЧЕВА, МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА И ЮЛИЯ РУСЕВА НЕ СПАЗИХА ТАЗИ КАТЕГОРИЧНА ЗАБРАНА, ФИКСИРАНА В ЗАКОНА СЛЕД НЕЙНОТО ВЛИЗАНЕ В СИЛА!?!? КОЙ ЩЕ ЗАЩИТАВА ГРАЖДАНИТЕ ОТ ТАКЪВ ТИП СЪДИИ, КОИТО ГРУБО ПОКАЗВАТ ЗАКОНА?

.…………………………………………………………………………………………………………………..

ПП. Длъжен съм да отбележа, че след като съдия Несторова и съдебен състав с председател ТАНЯ ВАЧЕВА и членове МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА и ЮЛИЯ РАЕВА не уважиха закона за МДТ, становището на вещото лице за липса на отпадък в нежилищния имот и Решение 11382011 г. на Комисията за защита от дискриминация, след като по този начин не ни защитиха от рекета и пряката дискриминация, те не пропуснаха да уважат искането на ответника (негов представител не се яви на делото пред ВАС) и присъдиха съответно по 371 лв., общо 742 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да се науча да не водя дела в български съд когато пенсията ми е 204 лв. месечно. И за да бъде още по-значителна нанесената ни щета от порочното незаконосъобразно решение. И за да не вярвам на становище като записаното в мотивите на Решение 9945 и цитирано по-горе: „Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“

……………………………………………………………………………………………………………..

ЕПИЛОГ:……………………………………………………………………………………………………..

На 16 юли 2019 г. Пловдивската обществена телевизия ми даде възможност да разкажа подробно за почти десет годишната ми борба за справедливост по случая с начина на определяне на такса битови отпадъци за нежилищния имот на дъщеря ми И.Д.Х. Записът от предаването може да бъде видян Тук: https://www.youtube.com/watch?v=7F-KAiw__fI . Изпратих този запис на новоизбрания кмет на Пловдив за когото гласувах на последните избори и на новата областна управителка. От кмета не получих никакъв отговор. От областната управителка получих формален отговор в който любезно ми бяха дадени разяснения за Наредбата на общинския съвет:

и ми бяха припомнени влезлите в сила съдебни решения. По този повод изпратих второ писмо на г-жа Дани Каназирева:

Уважаема госпожо областен управител,

В подписаният от Вас отговор до мен:

не видях Ваша позиция относно констатираното на 02.07.2013 г. от тричленен състав на ВАС – ЙОВКА ДРАЖЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ, СОНЯ ЯНКУЛОВА в РЕШЕНИЕ № 9945. че

„Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране.

…………………………

С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ” (курсивът мой – ДМ)

Въпреки недвусмисленото становище на тричленния състав на ВАС за неизпълненото законово задължение на община Пловдив вече няколко години ДМДТ старателно отказва да се съобрази с подадените от мен декларации и ми праща съобщения за дължима ТБО на базата на много по-високи промили от данъчната оценка в сравнение с жилищните имоти.

2) не открих Ваше становище относно игнорирането в постановеното Решение № 7 от 22.03.2017г. от ДМДТ на представеното пред ПАС по дело 1391 и неоспорено от ДМДТ заключение на вещото лице, че в недвижимия нежилищен имот на И.Д.Х.не се генерира отпадък. ЗМДТ поставя на първо място изискването ТБО да бъде съобразена с количеството на отпадъка и само в случай, че е невъзможно то да бъде определено да се използва друг начин за определянето на таксата. В случая количеството е определено, но ДМДТ си позволява да игнорира истината и нарушава закона, определяйки ТБО за имота в промили от данъчната оценка. В ЗМДТ освен това е записано и изискване таксата да бъде по-справедлива, като това изискване е записано и в съответната НОАМТЦУ на общинския съвет. В случая става въпрос за нарушаване на три изисквания на закона за МДТ. Особено съм впечатлен от проявената „висша справедливост“ от страна на дирекция МДТ съгласно която за липса на отпадък е определена четири пъти по-висока такса в сравнение с таксата за жилищните имоти.

3) в предложения Ви за подпис отговор до мен също така не видях Ваше становище относно продължителната пряка и непосредствена дискриминация, прилагана с Решение № 7 от 22.03.2017г. от ДМДТ въз основа на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите. Общинският съвет на град Пловдив като орган на държавна администрация и ДМДТ многократно са информирани от мен за приетото от Комисията за защита от дискриминация (въпреки че би трябвало да знаят за него и без да ги информирам), Решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищни имоти за една и съща услуга е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост.14 административни и 4 граждански съдии „успяха“ да не се произнесат по същество за жалбите ни срещу дискриминацията. И ако съдът като орган на независимата съдебната власт не е длъжен да се съобрази с решението на КЗДискр. и формално може да си позволи да подминава този казус без да се произнесе по същество, то ОбС Пловдив би трябвало да реагира в качеството си на част от държавната администрация.

Уважаема госпожо Каназирева,

когато Ви изпратих записа от предаването по ПОТВ и касационната жалба, аз имах предвид следните положения от Закона за администрацията:

Чл. 29.(1) Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.

Чл. 31.(1) (Предишен текст на чл. 31 -ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Областният управител:

1. провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт;

2. осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;

4. осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове;

5. упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация;“

и особено

„Чл. 32.

(2) (Изм. -ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му.

(3)(Изм. -ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред съответния административен съд.“

За мое голямо съжаление, както и за съжаление на хилядите собственици на недвижими имоти, които като мен са подложени при определянето на размера на ТБО на пряка и непосредствена дискриминация, а в случаи като описания тук при липса на отпадък и на откровен рекет, предложеният Ви за подпис отговор на моя сигнал завършва със следния текст:

В цитирания отговор виждам позоваване на член 29, ал. 1 от закона за администрацията, но не виждам споменаване на валидните за случая членове 31 и 32 на същия закон. Тъжно е когато под такъв тип отговор на сигнал като подадения от мен стои подпис на Областния управител на втория град в България, а още по-тъжно ми е, когато този подпис е на доктор по конституционно право. Надявам се, че ще предприемете необходимите стъпки за изменение на НОАМТЦУ на ОбС – Пловдив в посоката, очертана от цитираното становище на ВАС и Комисията за защита от дискриминация. Цитираните законови положения от Закона за администрацията Ви дават такава възможност и право да отмените и Решение № 7/от 22.03.2017 г. на директора на дирекция МДТ като пряко дискриминационно след като нито един от съдебните състави не се е произнесъл по същество по въпроса, а е налице цитираното по-горе решение № 113 на Комисията за защита от дискриминация.

Ако прецените за необходимо да се срещнете с мен мога да Ви поднеса още факти и документи по казуса.

С уважение: Димитър Николов Митев

Пловдив, 17.12.2019 г.

Последва нов формален отговор, в който бе посочено, че вече ми е отговорено на поставените въпроси

Докато подготвях настоящия сигнал, на 17 януари получих съобщение за образувано дело при частен съдия изпълнител. Не при съответното поделение на НАП. Предполагайки, че това може да се случи, помолих съответния служител на ДМДТ да ме уведоми преди да бъде предприета такава стъпка за да заплатя доброволно съответната сума по Решение № 7 и да избегна допълнителни разходи. Получих съответно обещание в тази връзка. Обещанието не бе спазено и Дирекция местни данъци и такси, „в духа“ на законовото изискване за постигане на по-голяма справедливост при определянето и администрирането на ТБО, трябва, без да бъда предупреден, актът бе изпратено на частен съдебен изпълнител, което означава допълнителен разход от над 500 лева (почти две и половина мои пенсии) над претендираните от ДМДТ 2023 лв. ( 1563,48 лв. главница и 460,40 лв. лихва).

…………………………………………………………………………………………………………….

……………………………………………………………………………………………………………..

Искане:

Да бъде отменено Решение № 6753/07.05.2019 г.- по адм. дело 1643/2018 г. като незаконосъобразно, неправилно и пряко дискриминационно. Бих се радвал ако бъде потърсена отговорност за упоменатите съдии, които „В ИМЕТО НА НАРОДА“ не зачитат законите и практически подкрепят рекет и пряка дискриминация, осъществявани от общинските администрации в страната не само за конкретния нежилищен имот, а и върху хилядите собственици на имоти, които са подложени на пряка и непосредствена дискриминация.

……………………………………………………………………………………………………………..

Приложения:.упоменати са в текста, с който се посочват конкретните възражения срещу посочените съдебни състави и постановените от тях решения и определения.. ……………………………………………………………………………

/документи и източници, подкрепящи изложените твърдения/

1………………………………………………………………………………………………………………

……………………………………………………………………………………………………………..

…………………….. ПОДПИС:

This entry was posted on вторник, февруари 22nd, 2022 at 8:21 pm and is filed under Uncategorized. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Сигнал до главния инспектор на ВСС

Leave a Reply