Глас в политическа пустиня
(По-долу съм описал накратко опитите си да заангажирам различни политически личности за критично отношение към уникалната българска принудителна смяна на табелите съгласно Наредба І – 45 на МВР, която е нагледен пример за злоупотреба с власт. За съжаление всички мои опити се оказаха безуспешни, което ме кара да мисля, че въпреки критиките, отправени на 16 март 2006 г. вж стенограма с коментари от същата дата опозицията в крайна сметка действаше заедно с управляващите или поне не се оказа на ниво, което да и позволи да разбере истинската същност на проблема със смяната на табeлите. Нямам друго обяснение за себе си за обстоятелството, че опозицията забрави за това „безумие”, както го нарече чрез свои представители в парламентарния дебат и отказа да го използва в политическата си дейност. )
ГЛАС В ПОЛИТИЧЕСКА ПУСТИНЯ
04.11.2006 г. Вчера си уговорих среща с независимата депутатка Стела Банкова. Вечерта споменах за това на Спасов. Той ми каза, че тя е била секретарка на министъра на културата от Живково време Георги Йорданов. Въпреки това реших да се срещна с нея. Беше ми казала, че от 9,00 до 13,00 ще бъде в парламента. Идеята ми беше да се опитам да я проагитирам тя и Петър Берон като кандидат-президентска двойка в хода на предизборната кампания за президентските избори да използват казуса с абсурдната смяна на регистрационните табели срещу Г. Първанов и тройната коалиция.
Около 9,10 часа се свързах по телефона с нея. Каза ми че идва, но закъснява малко. След малко се появи и ми каза, че бърза за разглеждането на някакви закони и ще излезе след малко Дадох и дискетата с материалите за смяната на табелите с молба да си я прехвърли в компютъра си и да ми я върне. След около час излезе и ми върна касетата в плик с емблемата на народното събрание. Тогава и дадох отвореното писмо до Станишев и статията “Кой пречи на министър Румен Петков в борбата срещу корупцията”. Казах и още, че деня съм го посветил на срещата с нея и че ще я изчакам за да говорим след като свърши заседанието на парламента. Тя не възрази.
Докато чаках за касетата край мене минаваха и влизаха или излизаха депутати – Олимпи Кътев, Йордан Цонев, Тома Томов, Деница Димитрова в инвалидната си количка /макар че не ме биждала никога когато погледнах към нея тя ме поздрави с широка сърдечна усмивка/, Мария Капон, Михаил Миков, Татяна Дончева и др. Мария Капон или не ме видя, или не ме позна. Някак импулсивно казах “Добър ден, госпожо Дончева”, когато тя мина с намръщена физиономия край мен. Очевидно изненадана, не отговори на поздрава ми, а издаде звук, приличащ на нещо средно между изсумтяване или изръмжаване и влетя във входа. Инак мерцедесите плавно спираха и докарваха или откарваха “народните избранници”.
След като получих обратно касетата реших да потърся служителя на омбудсмана Иво Иванов, който преди време прие писмото ми до Г.
Ганев.Той категорично отказа да ми даде копие от жалбата ми, редактирана от него и изпратена в МВР. Забранено било да се
дават жалбите под страх от дисциплинарно уволнение. За разлика от първата ни среща сега се държеше по хладно. Каза че са разбъркали
голями интереси и че вероятно ще се самосезират. (Като споделих това с депутата Минчо Христов, той каза, че не е нужно омбудсмана да се самосезира, защото той вече го е сезирал.) Отново ми обеща да получа писмен отговор. на жалбата си. Споменах му, че може реакцията им .в крайна сметка да се откаже като в поговорката “след дъжд качулка”. Относно посещението ми при заместник-омбудсмана Метин Казак заяви, че той е нещо като вицепрезидент и има по-скоро представителни функции. С въпросите за табелите се занимава главния секретар /не знаех че в омбудстманството има и такава длъжност/ Цеков..
След това в Софийския университет успях да открия професор Драгомир Драганов, който бе публикувал срещу принудителната смяна на табелите два силно критични материала във в-к „24 часа” и призив към читателите на вестника да не си сменят табелите . Седеше в компания около маса в заведението на двора на университета. Изчаках да свърши разговора си и когато стана от масата му се представих и казах за какво го търся. Отидохме до кабинета му и там той прехвърли материалите от касетата в неговия компютър. След повторна молба ми даде визитната си картичка. Спомена, че за петък, 6.10. Минчо Христов готви някакви въпроси към Румен Петков, но под предлог че бърза отказа разговор по
темата. И неговото отношение ми се стори резервирано и хладно. (След избирането на Г. Първанов за втори президентски мандат проф. Драгомир Драганов е назначен за съветник в президентството.)
Около 13 часа депутатите започнаха да напускат сградата на парламента. Видях кандидат-президента Петър Берон, изчаках да остане сам и го заговорих. С усмивка посрещна идеята ми след като му казах какво съм предал на госпожа Банкова и какво съм предложил. Обеща да се запознае с материалите, които съм предоставил, но по-късно не последва никаква реакция от негова страна. Впрочем липсата на становище от негова страна също е в определен смисъл становище.
Най-после излезе Ст. Банкова, но се отправи към възрастен човек, който също я чакаше с някакъв свой проблем. След около половин час разговор с този човек тръгна да се качва в спрял пред служебния вход на парламента микробус. Междувременно излезе и независимият депутат Минчо Христов, с когото вече бях се срещал преди няколко месеца и тръгна заедно с г-жа Банкова към микробуса. Присъединих се към тях и се опитах да говоря с госпожа Банкова, но те се качиха в микробуса и не
проявиха желание за разговор. Почувствах се като натрапник и си помислих, че кандидат-президентската двойка П. Берон – Ст. Банкова
едва ли ще използва в кампанията си случаят с пререгистрацията на автомобилите.
4.10.2006 г.
За съжаление се оказах прав в прогнозата си за П.Берон и Ст. Банкова. /Фалшиво се оказа обещанието на Ст. Банкова, казано в парламента на Т март 2006 г. при обсъждане на внесено от М. Христов проект за отмяна на задължителната пререгистрация – вж стенограма от 16 март 2006 г. и коментарите към нейното изказване/. Тогава реших да подложа на този своеобразен тест за принципност и опозиционност и други кандидат-президентски двойки. Следващият, към когото се обърнах с писмо бе бившият конституционен съдия и настоящ кандидат-президент Георги Марков. /Вж. писмо до Г. Марков/ . Бях песимист, когато изпратих материалите до Г. Марков. Скоро след 10 ноември 1989 г. на един от първите митинги в Пловдив го чух от трибуната да заявява : „ние сме за свободна конкуренция и гарантирана печалба”, а публиката възторжено вдигаше ръце с два изправени пръста, без да се замисля, че при свободна конкуренция не може да има гарантирана печалба. Както очаквах, в предизборните изяви на бившия конституционен съдия темата за уникалната българска смяна на табелите и талоните на автомобилите въобще не се появи. За конституционалиста обстоятелството, че български граждани са принудени да заплащат повторно за заплатена вече от тях услуга при това на монополно висока цена, се оказа маловажно за да му посвети внимание.
Междувременно се състоя първия тур на изборите и за балотажа останаха Г. Първанов и В. Сидеров. Веднага изпратих материалите за смяната на табелите в предизборния щаб на В. Сидеров. По телефона получих информация, че това, което съм изпратил, е получено и че го четат с интерес. Имах подозрението, че и В. Сидеров няма да засегне държавния произвол с табелите в кампанията си. Това подозрение се оказа
основателно, Сидеров не взе отношение по въпроса, а някакъв отговор не получих.
Не се опитах да агитирам кандидат президента Неделчо Беронов. Мислех си, че като блюстител на конституцията той сам би трябвало да забележи гаврата с огромен брой български граждани. Уви, той също мълча по въпроса.
15.11.2006 г.
През пролетта на 2007 г. се опитах за втори път да проагитирам Б. Борисов и партия ГЕРБ да атакуват тройната коалиция заради злоупотребата с власт при налагането на обективно ненужна смяна на табелите и талоните на автомобилите. Попаднах на предизборна среща за откриване на кампанията за изборите за евродепутати в Пловдив. На входа ми дадоха програма за срещата с лика на Бойко Борисов на първата страница. След приключване на деловата част мнозина се наредиха на опашка пред Бойко Борисов за да получат автограф. Застанах и аз на края на опашката. Бях последен. Бойко Борисов ме погледна в очите и ме попита как се казвам, като междувременно дръпна от ръцете ми брошурката със снимката си. Отговорих – Димитър и той написа: На Димитър и се подписа. След като ми даде автограф аз му благодарих и му казах, че съм дошъл с друга цел. Припомних му, че преди една година по време на почивка на футболен мач, когато е излизаше от терена към съблекалнята, аз му подадох плик, в който имаше мое отворено писмо до С. Станишев. (Тогава той без да каже нито дума пое плика от ръцете ми и влезе в съблекалнята, а аз зачаках дали ще реагира по някакъв начин в публичните си изяви).След това аз му казах, че ГЕРБ прави грешка, като не атакува БСП и тройната коалиция за смяната на номерата, но той ме прекъсна с думите : При Цветанов, при Цветанов, при Цветанов и бързо ме препрати към Цв. Цветанов. / Вж. Писмо до Цв. Цветанов/. Както очаквах и в кампанията на ГЕРБ за избор на български депутати в парламента на ЕС лъжата на правителството, че смяната на табелите се извършва по искане на Европейската комисия, въобще не бе предмет на обсъждане и критика. Така партия ГЕРБ пропусна да вземе много повече гласове и да изпрати по-голям брой депутати в европарламента, а за мен стана ясно, че тя в поведението си не се различава принципно от управляващата тройна коалиция.
Последният опит, който направих в стремежа си да накарам да се използва смяната на табелите в предизборната кампания за евродепутати, бе с бившия президент Петър Стоянов. Открих го по време на хепънинг край гребната база в Пловдив. Като разбра за какво го агитирам бързо каза че е зает и ме насочи към двама млади свои придружители от СДС. Дадох и на тях отвореното писмо до Станишев и други материали, но и СДС не си позволи да критикува правителството и тройната коалиция за грубия им произвол срещу стотици хиляди граждани на България.
Пловдив, 30.05.2007 г. Димитър Митев