Писмо до Г. Маркова – в-к "24 часа"
Писмо до Генка Маркова
Уважаема госпожо Маркова,
Уважаема госпожо Гешакова,
На пети юли тази година Ви изпратих по и-мейла материал под заглавие “Смяната на номерата – корупция и безсрамие” От разговорите си около тази дата с Вас двете разбрах, че вестник “24 часа” не изпитва желание да публикува написаното, тъй като вече “ставало много да се пише по тази тема” Бях помолен “да не Ви притискам до стената”. Получих и нещо като полуобещание, че може би ще бъде публикувана поне частта за Омбудсмана.
Дълбоко съм убеден, че не Вие сте взели решението да не бъде публикуван изпратеният от мен материал. Поради това въобще не горя от желание да Ви притискам до стената, тъй като няма да бъде коректно.И все пак, тъй като често минавам край КАТ – Пловдив и гледам как нещастниците се пекат на опашките и псуват, си позволявам да се обърна още един път към Вас с молба да публикувате материала. Моля Ви да предадете това мое писмо на началниците си в редакцията, от които зависи публикуването на материала.
Като човек, който редовно следи пресата и телевизията, не мога да се съглася , че много е писано по въпроса за смяната на табелите. Особено недостатъчно е писано за икономическата същонст на тази безпрецедентна от европейска гледна точка кампания. Написаното от мен не се съдържа в нито една публикация. Не рарзбирам защо трябва да не се публикува критика към МВР и неговият министър, след като примерите са действителни и засягат огромен брой хора. Не разбирам и защо трябва нищо да не се публикува нищо по адрес на омбудсмана, след като написаното от мен е голата истина.
С риск да Ви досадя още повече ще опиша накратко с какво се сблъсках, опитвайки се като гражданин и икономист да изразя своя позиция. В началото на февруари се обърнах към г-жа Валерия Велева с молба да публикува моя статия по въпроса в Труд. След като прочете материала, каза, че действитетлно е за нейната рубрика, но и се сторил много дълъг. Четири стандартни машинописни стнраници /120 реда/ се оказват много за обема на Труд. Съгласих се да го съкрати, все пак дано нещо излезе. Материалът престоя на бюрото и /това е неин израз/ повече от три седмици и не излезе. Дадох го в Атака. Там излезе бързо, на 6 март, но чувствително съкратен и видоизменен до положения, обратни на това, което аз бях написал. Отпаднали бяха и пасажите, в които исках да провокирам да се изкажат по въпроса М. Кунева и Пл. Орешарски като инициатори на акцията /според казаното от Румен Петков/. Некадърност в обработката на статията или съзнателно изменение – остава да гадая. След това се свързах с вестник Сега. Там излязоха два мои материала : “Безсмислен тормоз по пътя към Европа” /14 март/ и “Старите номера на колите – тормозът продължава” /31 мерт/ И в двете публикувани статии бяха съкратени пасажите за М. Кунева и Пл. Орешарски. След това по повод на парламентарния вот на недоверие на правителството изпратих до същата редакция нов материал : “Вотът на недоверие не затрудни управляващите. А можеше да ги затрудни” В него отново поставих проблема за табелите, но от различна гледна точка в сравнение с публикуваното до този момент. Беше ми отговорено, че в редакцията са се изпокарали кой да пише за вота и статията ми не излезе. /Странното е, че нито в Сега, нито в 24 часа, нито в Труд не се появи някакъв материал за вота на недоверие/.
По повод на новите моменти в кампанията за подмяната на табелите написах още една статия за вестник “Сега” под заглавие “Корупция и наглост”. И тя не бе публикувана, при това с аргумента, че много е писано по проблема, въпреки че последната статия не съдържаше никакви публикувани текстове. После от една публикация на Огнян Минчев разбрах, че собственика на “Сега” Ал- Райчев е съветник на МВР министъра Р. Петков. Стана ми ясно, че повече по въпроса за табелите публикация няма да мине във вестник “Сега”.
Тогава изпратих на Вас статията, която публикувахте, която не е повторение на изпращаното в “Сега”. Единствено ми стана неприятно от съкратеното изречение за Омбудсмана.
Разбира се на фона на излъчванията на Канал 1 /под ръководството на У. Пръмова/, където за половин година не съм забелязал какъвто и да било критичен материал по повод на смяната на табелите, на БТв, на споменатия вече Труд, Вие, ако мога така да се пошегувам, можете да минете за активни борци против смяната на табелите.
Най-много възмущение у мен обаче предизвиква програма Хоризонт на БНР и особено нейното предаване “Хора, пътища, автомобили”, които не само че не изразиха каквото и да било критично становище за подмяната на табелите, но в цитираното предаване се сблъсках и със следните случаи:
В началото на март, беше петък, парламента реши да препоръча на правителството да удължи срока за подмяната на табелите На следващия ден говорителка в предаването “Хора, пътища, автомобили” съобщи, че веднага, след като се разбра, че срокът се удължава, опашките изчезнаха. “Те разбира се ще се появят отново като наближи новият кранен срок 31 май” иронично отбеляза същата дама. Тъй като два часа преди това бях минал край многокилометровата опашка пред пловдивският клон на КАТ, се обадих по обявеният от предаването телефон и попитах защо лъжат. Извинение не последва.Беше ми предложено обаче ако искам да си кажа мнението, да ме включат на живо и поискаха да им дам телефонния си номер, което с удоволствие направих. Освен това бях запитан кога ще е удобно да ми позвънят, на което им казах, че могат да звънят по всяко време. През цялата следваща седмица очаквах обаждане, но не дочаках такова. Следващата събота отново се свързах по телефона и припомних какво ми бе обещано. Отговорено ми бе, че такова нещо няма, че такава практика те нямат /дори не се смутиха от това, че всеки път пускат на живо слушатели/. Излиза, че съм сънувал като гладната кокошка просо.
Този случай бледнее в сравнение с изказаното в събота, 8 юли пак в същото предаване на БНР. Водещият предаването от името на целия екип изказа приблизително следните мисли /цитирам по памет/.. Тези, които се оплакват от големите опашки пред КАТ не са за съжаление, тъй като те са имали достатъчно .време от 2000-та година досега да си сменят номерата Тяхното място е там, на опашките. Жалко е само, че хора, които са успели да скътат някой лев и да си купят нова кола, са принудени да чакат на същите опашки за да регистрират колите си. Опашките ще продължат да се вият до края на октомври – ноември, месец преди да започне замяната на номерата със символа на европейския съюз – 12-те звезди!!!
От държавното радио се казва, че мястото на виновните е там, на опашките. Виновните са тези, от кояито произтича и на които принадлежи цялата власт в страната съгласно конституцията. Виновни са наистина, но не за смяната на табелите, а за това, че търпят такива управници.
Пропуснах да отбележа, че изпратих до повече от 30 редакции на вестници, телевизии и радиа, както и до Министерски съветн, Президентство, Народно събрание, Върховен административен съд и др. отворено писмо до премиера Сергей Станишев Дадох го на ръка и на Бойко Борисов. От никъде никакъв отзив, никакво публикуване, включително и в 24 часа.. Предполагам че може да го намерите в електронната поща на “24 часа” от 31 май или 1 юни.
Още преди да зная /може би това е само слух/, че бащата на сценариста от Шоуто на Слави Росен Петров е в основата на смяната на табелите, пратих материал с надеждата, че Слави Трифонов ще заеме гражданска позиция по въпроса. Писмото изпратих до Кулеков и до сценаристите тъй като Сл. Трифонов не е посочил и-мейл адрес. Подобни материали пратнх до предаването “Открито” на Валя Ахчиева, до М. Михнева, до “Господари на ефира”. От никъде нищо, никакво желание за предаване или публикация по смяната на табелите.
Остана ми да очаквам вече да бъда глобен за стар номер на колата си и да се подложа на експеримент с жалба до съда за отмяна на глобата. Чашата очевидно ще изпия до край, дано не е много горчива.
В крайна сметка българският гражданин е подложен на дискриминация в сравнение с гражданите от страните-членки на ЕС в няколко направления:
- за него смяната е задължителна, а в страните от ЕС е по желание и се реализира с подмяната на автомобилния парк. Нова кола – нов тип номер, а за старите – по желание.
- за българският гражданин смяната е най-малко два пъти по-скъпа, а той е най-малко два пъти по-беден от гражданите в най-бедната страна от ЕС.
- смяната за българския гражданин е съпроводена с унизителни опашки /или може би чехи, германци, гърци и т.н. трябва да се чувстват дискриминирани, защото не са им осигурени такива опашки?/
По всичко това ако се напише нещо, се оказва че е писано много и че не може да бъде публикувано. Но същевременно се публикуват стряскащи кратички съобщения от КАТ от типа на “Дават 7 дни за смяна на номера”/”24 часа – 4 юли 2006 г –по повод на което написах втория материал за вестника Ви/ ,: “Срокът няма да се удължава” /”Труд – 31.05-2006/, “КАТ спира 400 000 коли от 1 юни” /”Труд – 6 май/, “Амнистия до 21 юни получиха чакащи за нови табели от КАТ “/24 часа – 1 юни 2006 г./, “И през юли КАТ няма да глобява за стари номера” /”Труд”-1 юли 2006/ Аналогично е положението в електронните медии. Не съм си и помислял, че средствата за информация могат да наложат информационно затъмнение и да не публикуват тези съобщения от КАТ. Защо обаче трудно се публикуват критични материали в отговор на тези съобщения или се публикуват в окастрен вид?
Редно ли е например да се пишат десетки публикации в пресата всекидневно за търсенето на синият кандидат-президент /примерът го избрах произволно, може да се посочат още много такива, които са омръзнали на читатели, зрители и слушатели/ и да се отказва публикуването на материал, касаещ стотици хиляди хора и акцентиращ върху безобразията на МВР и мълчанието на омбудсмана. В крайна сметка Вие /упрекът ми се отнася и към много други средства за масова информация/ сте търговско дружество и можете свободно да определяте какво ще публикувате или няма да публикувате. Тоест не вършите нищо незаконно. Не е случайно и това, че комисията за медийна етика предлага защита срещу вреди от неверни публикации, но нищо не споменава за вреди поради отказ да се публикуват материали.
Мълчи Съюзът на българските автомобилисти. Мълчат правозащитните организации. Социолозите изобщо не се занимават с проблема.
Но мълчи сърце. Ще да доограбят и тоз път народа. Лошото е, че няма да е за последно.
С уважение, Димитър Н. Митев
Пловдив, 20.07.2006 г