Писмо с отказа на статията и мой отговор до в-к Сега

Подател: Dimitar Mitev <dimitr_mitev@abv.bg>   добави в адреси 
До: Dilyana Dimitrova  
Относно: Re: Re: Изпратена статия.  
Дата: Вторник, 2008, Юни 17 15:20:24 EEST  

>––– Оригинално писмо –––
>От: „Dilyana Dimitrova“
>Относно: Re: Изпратена статия.
>До: „Dimitar Mitev“
>Изпратено на: Понеделник, 2008, Юни 16 15:47:55 EEST>G-n Mitev, izvinyavaite che po-rano ne se svarzah s vas, no izniknaha
>dopalnitelni angajimenti i prosto ne ostana vreme da se zanimaem sas
>statiata. Za sajalenie, v kraina smetka reshihme da ne ya puskame.
>Textat e malko neprivichen za nashtata auditoria, tui kato razchita
>osnovno na izchislenia, koito go pravi po-trudno smilaem. Osven tova v
>interview za nashia vestnik upravitelyat na NOI Yordan Hristoskov
>kaza, che vsashnost shte se preichislyat ne samo pensiite predi 2000,
>no vsichki i koito ima uvelichenie shte go poluchi. poradi koeto
>vtorata chast na argumentatsiata tryabva da otpadne.
>Ta tova sa prichinite da otkajem statiata. Smyatam obache che tya shte
>nameri svoyata auditoria, uspeh,
>Dilyana
>Здравейте Диляна,
не съм изненадан от решението на редакцията за съдбата на статията. Аз не Ви информирах, за което се извинявам, че преди почти четири месеца пратих на редакцията на „24 часа“ предложение за публикация на същата тема, но без втората част за предвижданото осъвременяване от есента, което тогава още не бе пусната в публично обращение. Получих мълчалив отказ. След това Мария Капон не пожела да направи устно питането от трибуната на парламента, за да чуят повече хора за този проблем, а предпочете писмения вариант и нещата останаха между нея, министър Масларова и мен. Имах малка надежда, че може Сега да публикува материал по този въпрос, която се позасили, след като ми се обадихте във вторник миналата седмица за уточняване на определени положения от статията. Между другото искам да Ви поздравя за това, че потърсихте контакт с автора. В повечето случаи редакторите прекрояват, понякога до неузнаваемост, изпратените им материали и после ги публикуват с името на автора.
Не знам дали сте забелязала, че в днешния брой на Труд/17.06./, на 14-та страница има публикуван материал от К. Кеворкян. Ето един цитат от него: „Наблюдава се очевиден отказ от сериозната публицистика. Има стръв към скандалното, екстремното, дори налудното. Разговорите са по повърхността, където трудно може да се намери нещо смислено.“ Този цитат привеждам по повод на твърдението, че материалът е малко непривичен за аудиторията на вестника Ви, в него има много изчисления и това го прави по-трудно смилаем. Съвсем скоро имаше и статия от Христофор Караджов, която третираше начинът на четене и читателския проблем. Видях и дискусията във форума по този повод. Моето мнение е, че такова твърдение не съответства на нивото на читателите на вестника Ви и че е неправилно те да бъдат подценявани. Откровеното ми мнение е, че това е просто формално оправдание на стоящите над Вас в редакцията и си позволявам да мисля, че дълбоко в себе си Вие не го споделяте.
Опитах се да открия интервюто с Христосков, но засега не успях. Обикновено в предизборна година, каквато е тази, на такива становища се дава широка публичност. Може да съм го пропуснал. Иска ми се да Ви помоля да ми съобщите било ли е публикувано и кога. В тази връзка втората част на статията за осъвременяването от есентна може да отпадне, но е по-добре да не отпада, а да се акцентира върху подхода и мисленето на правителството, защото по начало не би трябвало да се пуска в обръщение първоначално вариант за осъвременяване на пенсиите само преди 2000-та година. Тези неща касаят живи хора и могат да предизвикат и предизвикват стрес и безсънни нощи за много възрастни хора. Правителството в лицето на Е. Масларова по мое мнение нямаше право да сюрпризира неприятно половината български пенсионери, но всъщност това е изискване, което може да бъде отправено към правителство в бяла държава, както е модерно да се казва.
Вие ми пишете, че „това са причините да ОТКАЖЕМ статията“. Включвате и себе си в отказването на статията. Струва ми се, че щеше да бъде по-точно, ако бяхте написала например: „тези причини бяха посочени за отказа да бъде публикувана статията“, защото ако зависеше само от Вас, Вие бихте я пуснали. Не е справедливо да товарите и себе си с отговорност за отказа да бъде отпечатан материала. Благодаря Ви за изказаното мнение, че статията ще намери своята аудитория и за пожелания успех. Това също показва, че Вие не споделяте становището на редакцията. Мисля че не греша в тълкуването на думите Ви. А що се отнася до истинската причина, по мое мнение тя е в нежеланието на ръководството на вестника да влезе в конфликт с управляващите. Тъжно е, но е факт, че засега критика за явно дискриминиране на голям брой хора от страна на парламента и правителството не може да намери публичност. Остава ми засега единствено блога и надеждата, че ще влизат в него повече читатели.
В заключение искам да Ви помоля ако е възможно, да попитате Димитри Иванов, Бойко Ламбовски,Калин Донков и Св. Терзиев дали биха се съгласили да ми дадат техните електронни адреси за евентуална кореспонденция с тях.
Моля да бъда извинен за дългото писмо. Желая Ви много здраве и успехи.
Димитър МитевОТГОВОР НА ТОВА ПИСМО НЕ ПОЛУЧИХ.

Leave a Reply