|
|
ено поучително четиво за пиуешки гербаджийски мозъчета
***
Г-н Борисов, вие какво работите?
Такъв въпрос беше задал известен журналист на един министър в тв студиото си, който не даваше конкретен отговор на нито един въпрос и въобще се държеше сякаш „не е оттук и е за малко”.Баба Меца казала: „Тази година ще се родят много дренки!“
Попитали я: „Откъде знаеш, бабо Мецо?“
„Ами, много ми се ядат“, гласял отговорът.
С този анекдот може да се охарактеризира горе-долу почти изцяло поведението на столичния кмет Бойко Борисов през последните месеци. В която и медиа да се появи, където седне, където стане все повтаря едно и също – предсрочни изибори, премиерът Станишев да си ходи, правителството е вредно – да си ходи, предрочни избори, предсрочни избори…Не че има условия за тях, но на него много му се иска. А му се иска, защото кметския стол вече му убива – оказа се твърд и неудобен, та затова бърза да седне в премиерското кресло. Работата на министър-председателя едва ли е по-малко и по-лека от кметската, но изглежда засега Борисов така си мисли. По-точно мисли си, че ако стане премиер, ще седне на върха на държавата и само ще раздава задачи, квалификации, обвинения и критики из медиите, без никой копче да може да му каже.
В началото на 90-те години – времето на многохилядните ентусиазирани митинги, когато никой не беше и чувал за Бойко, а и не се знаеше той къде е и с какво се занимава – проф. Драгомир Драганов, за да ядосва седесарите, тълкуваше абревиатурата СДС така: Стани Да Седна. Днес не минава и ден, в който Бойко Борисов индиректно или по-директно да не отправя към премиера Станишев същата покана – стани доброволно от премиерския стол да седна аз.
По-интересният въпрос обаче е кого ще обвинява за неудачите си, за некомпетнетността си и за това, че е неспособен за пет пари работа да свърши, ако наистина стане премиер. Дали на мушката няма да попадне Европейската комисия, която ще се окаже, че все нещо невъзможно иска, подлага крак на добрите му намерения – абе, както си знаем, пречи му да си върши работата.
Защото през първите две години от кметуването си Борисов не спря да се оплаква от наследения от Софиянски Столичен общински съвет, който непрестанно го блокирал и му пречел да работи. Сега, след като вече има мнозинство в новия СОС, изведнъж премиерът Станишев стана главният виновник за това, че софийският кмет нищо не може да свърши – Станишев трябва да му даде пари да запълни уличните дупки, да разшири шосетата и да построи паркинги, за да облекчи натоварения
трафик в столицата, а още по-добре ще е, ако правителството свърши тази работа. Пак Станишев трябва да отпусне пари (или да накара финансовия си министър) за построяване на детски градини, а най-добре ще е, ако държавата ги построи и т. н. Ами, то в такъв случай защо избираме кмет на столицата въобще? Просто да запишем в конституцията, че премиерът по съвместителство е и кмет на столицата.
Та след като съдиите бяха основните „врагове“ на главния секретар на МВР Бойко Борисов („ние ги хващаме, те ги пускат“ , след като „смърфовете“ от стария СОС бяха главните саботьори на кмета първи мандат Бойко Борисов, след като премиерът от БСП Сергей Станишев и кабинетът му плюс Румен Овчаров се оказаха най-върлите душмани на кмета втори мандат Бойко Борисов, съвсем логично е, ако заеме още по-висок пост, на „нивото“ му да са само еврокомисарите.
И докато столичният градоначалник е зает основно с опровергаване на една или друга критика, казана по негов адрес или пък да дава мнение по всичко, случващо се в държавата, то положението в София от ден на ден става все по-непоносимо – градът е невероятно мръсен, задръстен, пренаселен, убийствено-задушен. Любопитен щрих е фактът, че докато софиянци си чупеха крайниците по заледените и непочистени столични улици, кметът Бойко Борисов в качеството си на неформален (?) лидер на ГЕРБ обикаляше из Париж, Брюксел и Мадрид, за да се здрависва със сродни и не чак толкова сродни партийни водачи, както и да получава различни метални отличия от тях, и междувременно да набута ГЕРБ в ЕНП. Тук искам да отворя една скоба и да припомня, че не за първи път Борисов демонстрира пълно пренебрежение, незачитане и непознаване на законите на страната – той си е самодостатъчен и в законово отношение. По закон кметът не може да бъде партиен лидер. Затова именно за формален такъв на ГЕРБ е произведен полицаят Цветан Цветанов – така е спазена буквата на закона, но цяла България вижда, че действителният лидер на партията е Бойко Борисов, който изобщо не се свени съвсем открито да гази и с двата крака философията и духа на същия този закон. Именно в качеството си на лидер на извънпарламентарна опозиционна партия той отиде и на протестния митинг миналия четвъртък, но очевидно разочарован от рехавото присъствие на площада пред НС побърза да се оправдае с работното си време на кмет и се изнесе от там. Сигурна съм обаче, че ако площадът гъмжеше от народ, нямаше да се намери сила, която да го спре и той да не дръпне една ярка популистка реч, далече засенчваща словата на Сидеров.
„Единственият доказано некорумпиран политик“, както сам се нарече, Стефан Софиянски все пак остави нещо на столицата – включително Халите, Милениума, бизнесцентъра на „Гурко“, макар и да го съдиха за тях, те все пак могат и да се видят, и да се пипнат. За две и половина години престой на Борисов в кметството на лице са основно реки от думи и езерото – или пък пързалка беше – „Ариана“. Обърках се малко, защото всяка пролет той му пуска водата и го открива като езеро, а всяка зима го открива като пързалка. Не че имам нещо против езерото или пързалката, но си спомням, че дъщеря ми като беше ученичка и се явяваше на разни олимпиади и изпити по литература все й се падаше тема за баба Илийца – Взовата „Една българка“. По едно време започнах да се притеснявам, че до пенсия все с баба Илийца ще кара.
Преди дни на сайта на общината се появи 60-странична програма за развитието на София до 2011 г. Тя звучи като приказка от „1001 нощ“ – развихрена фантазия, без прагматична и икономическа подплата, а ако трябва да се изпълни наистина – ще са нужни има-няма четири петилетки. Което навява на мисълта, че тя е пусната в интернет само за пред хората, да се каже, че има програма, но всъщност никой няма сериозно намерение да я осъществява. (За икономическата програма на ГЕРБ и създателят й Стоян Мавродиев няма да говорим – тя е пълна с откраднати идеи без да се казва как точно, стъпка по стъпка, ще бъдат реализирани – за плоския данък, който Мавродиев така ревниво брани, първи заговориха икономистите от ИПИ и от НДСВ). „Великият“ Бойко Борисов се е
устремил към по-висша цел – държавното управление – и е адски досадно непрестанно да го занимават с улични дупки, кучета, задръствания, боклуци…
Всъщност, новото в поведението на столичния кмет е, че след като не може вече да се оправдава с „чуждите“ общински съветници, които са виновни за всичко несвършено и нестанало в София, той започна да дава „жертви“ от администрацията си. След като уволни една пешка заради огромния гаф с он-лайн записванията за детска градина, той беше принуден да пожертва офицер заради неразбориите с концесионера по чистотата. Сега ще чакаме да видим каква фигура ще отгърми заради „Софийска вода“ или градския транспорт. Очевидно, нещата не отиват на добре и затова Бойко Борисов бърза толкова с преместването си от „Московска“ на „Дондуков“ 1. Защото след една година птиченцито на шанса може и да е излетяло от рамото му, сегашните му фенове да са крайно разочаровани от неможенето и некомпетентността му, а неуволнените от екипа му да са го загърбили. Партийните функционери от различни бои пък, които сега ще си счупят краката да тичат към новата звезда ГЕРБ и разните неудачни лидерчета, налепили се като репеи по кметската снага, ще изчезнат яко дим.
И друго прави впечатление. До скоро повечето от изреченията на столичния кмет започваха с личното местоимение в ед. ч. „аз“. От известно време той използва множественото му число „ние“ – нещо, което е характерно за коронованите особи. (Възможно е обаче просто да има предвид себе си и екипа си или ГЕРБ.) Не знам защо се сетих, но в много близкото минало имаше един политик Жорж Ганчев, който говореше за себе и в трето лице. Кой знае, може това да е третата фаза в развитието на кметския изказ, след като Борисов твърдо е убеден, че единственият начин БСП да стане интересна на хората, е да даде пресконференция, посветена на него. Честно казано, социалистите никога не са ми били симпатични, но все си мисля, че човек трябва да има някакво чувство за мярка и приблизително реална преценка за нещата. Това обаче вероятно не важи за част от тези, които се натискат да ни управляват.
И така, от известно време наблюдавам изявите на лицето Бойко Борисов, слушам изказванията му и се питам: всъщност, този човек като какъв работи – кмет на столицата, лидер на партия ГЕРБ, политически коментатор, премиер в сянка, семеен консултант, разказвач на небивалици, играч на „тука има тука нема“ (повишение на местни данъци и такси, завод за боклук, паркинги, модулни забавачки, електронни билети, улици с четири платна, градинки и каквото друго се сетите, все ще сте познали!) Някак си неестествено ми се струва все пак един човек да огрее навсякъде и да се справи с всичко – ето, дори Батман си намери помощник.
Преди време в едно тв предаване попитаха отец Любомир Братоев, много интелигентен човек и един от отличниците на играта „Стани богат“, кой от десетте смъртни гряха е най-страшен, най-голям? Веднага си помислих, че ще отговори: убийството. Той обаче каза: горделивостта. И обясни защо – човек, който много се е възгордял, не уважава хората, не зачита нищо и смята, че всичко му е позволено, т.е. той с лекота може да извърши останалите грехове без да изпитва угризения или вина.
Всъщност, свещеникът е много прав.
Posted: 22.3.2009 г. 22:49:46
|
|
