Ако до преди един месец някой ми кажеше, че такова поведение на съда е възможно, нямаше да му повярвам. За съжаление вече вярвам, че българският съд е способен на всичко. Ето историята накратко.
Подадох жалба (Приложение 1) до Пловдивски АС   срещу решение на Община Пловдив по моя жалба против Акт за установяване на задължения. В нея аз се обърнах към Пловдивския административен съд с молба:
МОЛЯ
да отмените като незаконосъобразно и пряко дискриминационно  Решение  № 8 /01.03.2012 г. с което се потвърждава издадения Акт за установяване на задължение по декларация  № 1041/28.12.2011 г. за притежавания от Ивана Димитрова Хоусен нежилищен имот.
Образувано бе административно дело 1391/2012 г. На първото съдебно заседание съдията-докладчик отказа да коментира доказателствата за дискриминация и в протокола бе записано: „Съдът допълнително ще се произнесе относно необходимост от разделяне на делото в частта на така заявеното оспорване по закона за защита от дискриминацията“.
Допълнително произнасяне на съда (Приложение 2):
„….съдията докладчик ОПРЕДЕЛИ:
Отделя за самостоятелно разглеждане в отделно съдебно производство жалбата на Ивана Димитрова Хоусен, представлявана от Димитър Николов Митев – гр. Пловдив, ул……………против АУЗД №1041/28.12.2011 г., потвърден с Решение № 8/01.03.2012 г. на Директор Дирекция „МДТ“ – община Пловдив в частта за поисканата отмяна на акта като „пряко дискриминационен“.
 
Изпратено бе нарочно писмо до зам. председателя на съда  (Приложение 3) за образуване на ново административно дело с определяне на докладчик.  Образувано бе ново дело 2308/2012 г. с докладчик съдия Татяна Петрова.
На закрито заседание е издадено Разпореждане  № 1916/20 юли 2012 г. (Приложение 4)
Изпратено     ми бе указание с изискване за отстраняване на допуснати нередовности в жалбата. (Приложение 5)
В отговор на това указание представих Молба уточняваща (Приложение 6)
Изпратено ми беше съобщение че делото е насрочено за 09.10.2012 г. (Приложение 7)
Тъй като по това време ми се налагаше да бъда извън България, изпратих молба за отлагане на делото. (Приложение 8)
На закрито съдебно заседание, състояло се на първоначално определената дата не е даден ход на делото, а е отложено и насрочено за 29.11.2012 г. (Приложение 9 – Протокол)
На 29.11.2012 г. се състоя открито съдебно заседание, на което бе даден ход на делото  и бе определено: СЪДЪТ намира делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със своя съдебен акт в законоустановения срок. (Протокол – Приложение 10)
В законоустановения срок до 29.12.2012 съдът не се произнесе със свой съдебен акт. Междувременно излезе решение на другия състав по първоначалното дело 1391. (Приложение 11) В него няма нито дума по казуса дискриминация. Но въпреки заключението на съдебноикономическата експертиза, че в процесния недвижим имот не се генерират отпадъци, съдът отказа да отмени обжалваното решение на Дирекция „Местни данъци и такси“ като по този начин отказа да спази Закона за местните данъци и такси, който постановява ТБО да се определя в зависимост от количеството смет.
След  точно три месеца съдията по дело 2308 се произнесе с определение (Приложение 12). С  него съдия Т. Петрова отменя определението от 29.1.2012 г.  за даване на ход по същество  на административноправния спор. Остави без резглеждане жалбата  и прекрати производството по делото.
Мотивът за постановеното определение: „От данните по делото се установява, че между същите страни и на същото основание в Административен съд Пловдив е образувано адм дело № 1391/2012. В тази връзка по делото е приложен заверен препис от протокол от с.з. проведено на 11.07.2012 г. и копие от жалбата, въз основа на която е образувано горното  адм. дело № 1391/2012 г.
При това положение, поради наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството  по делото – прекратено.“
Подадох частна жалба срещу определението за отмяна на даване на ход по същество и прекратяване на производството. (Приложение 13).
Върховният административен съд се произнесе с определение чрез което се потвърждава определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. (Приложение 14).
 
Резюме:
Въпросът за дискриминационността на общинското решение е отделен нарочно в отделно дело. Не е разглеждан по тази причина в първоначално образуваното дело. Дава се ход по същество в новообразуваното по този казус дело, след това се отменя даването на ход, делото се прекратява и оставя без разглеждане, защото казусът бил включен в другото дело. ВАС потвърждава определението на ПАС. И дискриминацията остава неразгледана, нито потвърдена от съда, нито отхвърлена……………..!?!
 
Приложение 1:
Ж   А   Л   Б   А
от Ивана Димитрова Хоусен
чрез Димитър Николов Митев,  упълномощен да я представлява
П   Р   О   Т   И   В
Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г.
Уважаеми административни съдии,
подадох жалба  с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г.  до Директора на дирекция „Местни данъци и такси” Пловдив срещу Акт за установяване на задължение по декларация №  1041/28.12 г. В отговор получих Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция МДТ с което се отхвърля жалбата ми и се потвърждава цитирания Акт за установяване на задължения на Ивана Димитрова Хоусен.
При внимателно запознаване с текста на горецитираното решение се вижда, че Директорът на дирекция „Местни данъци и такси” не е взел предвид и не е обсъдил  нито един от мотивите, изложени в жалбата  срещу оспорения Акт за установяване на задължения.  Общинският орган с оспорваното Решение упорито игнорира чл. 7(1) от ЗМДТ според който „местните такси се определят въз основа на необходимите материалнотехнически и административни разходи по предоставяне на услугата”.
Игнорирана е и конкретизацията на чл. 7 (1) специално за такса битови отпадъци в чл. 67 (1) „Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци”.
                 В жалбата  е посочено, че данъчната оценка на притежавания от мен нежилищен имот – магазин за промишлени стоки като база за определяне на ТБО през 2005 г. е била 22 000 лв., а през 2009 г. е вече 50 000 лв. и това няма абсолютно никаква връзка с количеството на битовите отпадъци, но дирекция МДТ въобще не се смущава от това обстоятелство. Прието е абсурдното положение, че количеството на сметта не може да бъде установено  и поради това се налагало таксата да се определя на базата на данъчната оценка на обекта. А защо не например според средна продължителност на живота?
Това нарушение на закона за МДТ не е единственото в дадения случай. Защото компетентният по въпроса общински орган е игнорирал и чл. 8 на ЗМДТ, съгласно който „Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2.създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
                  3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.”
                    И за малките деца е ясно, че разходите по предоставяне на услугата и създаването на условия за разширяване и повишаване на качеството на услугата по събиране, преработка и обезвреждане на битовите отпадъци въобще не зависят от данъчната оценка на обекта, от който те се извозват.
Особено фрапиращо е нарушението на изискването за постигане на по-голяма справедливост при определянето на  ТБО на базата на данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти. В нежилищния обект, собственост на Ивана Хоусен, работи един човек по 40 часа седмично. В едно средностатистическо домакинство живеят повече от трима души най-малко три пъти повече часа седмично. При равни други условия генерираните отпадъци в домакинството са много повече от отпадъците, генерирани в конкретния нежилищния имот.. Т.е. ако се спазва изискването на закона ТБО да се определя според количеството на отпадъците, редно е в този нежилищен имот абсолютният размер на тази такса да е по-малък в сравнение с размера на таксата за жилищен имот със същата данъчна оценка.  Това не само че не е така на практика, но е приложена абсурдна разпоредба промилите за определяне на ТБО да са многократно по-големи за нежилищните от промилите за жилищните имоти. Към момента за жилищните имоти промилите са 1,2, а за нежилищните са 5,5. Ако това е спазване на изискването за по-голяма справедливост, здраве му кажи. Налице е пряка дискриминация, а не справедливост.
Уважаеми административни съдии,
в израз на добра воля, въпреки че отпадъците в  моя магазин са много по-малко от отпадъците, генерирани в едно средностатистическо домакинство,  заявих че  „    приемам компромисен вариант такса смет да бъде определена пропорционално на данъчната оценка с промилите, които са валидни за жилищни имоти.”
                    Това мое предложение въобще не е коментирано в оспорваното Решение с което се потвърждава Акта за установяване на задължение срещу който бе подадената жалба. В подкрепа на това предложение  посочих и Решение № 113 от 21.06.2011 г.   на Комисията за защита от дискриминация с което бе констатирана пряка дискриминация при определянето на промилите за ТБО за жилищните и нежилищните имоти.
                   В случая с определянето на ТБО за  нежилищния обект е налице пряка дискриминация. Очевидно тази пряка дискриминация е преднамерена след като териториалната дирекция МДТ е игнорирала предложението  за прилагането на промилите за жилищните имоти и за  конкретния нежилищен имот. Разходите за събирането, преработката и обезвреждането на отпадъците от този нежилищен имот не са различни от разходите за същите процедури с отпадъците от жилищните имоти, но промилите за нежилищните имоти са 4,5 пъти по-високи.
 
Уважаеми административни съдии,
като имам предвид гореизложените обстоятелства
                                                                                           МОЛЯ
да отмените като незаконосъобразно и пряко дискриминационно  Решение  № 8 /01.03.2012 г. с което се потвърждава издадения Акт за установяване на задължение по декларация  № 1041/28.12.2011 г. за притежавания от Ивана Димитрова Хоусен нежилищен имот.
 
                       С уважение:………………………………..
                                            /пълномощник/
04.04.-2012 г.
Пловдив
Приложение 2:
При условията на закрито заседание:
При съобразяване съдържанието на жалбата и представеното в съдебно заседание /11.07.2012 г. решение № 113 от 21.06.2011 г. по преписка № 267/2009 г. – Четвърти специализиран заседателен състав /дискриминация на основата на признак „имуществено състояние“/ – КЗД във вр. с нарушаване ЗЗДк. и доводите, изложени устно, се установяват предпоставк за разделяне на оспорването и отделянето му в частта за пряк дискриминационен ефект, в самостоятелно производство след преценка за допустимост на жалбата.
В жалбата е цитирано посоченото решение на КЗД и искането към съда е за отмяна на АУЗД № 1041/28.12.2011 г., потвърден с Решение № 8/01.03.2012г. като незаконосъобразен и „пряко дискриминационен“.
Предпоставките за установяване на пряка дискриминация и установените в чл. 73 от Закона за защита от дискриминация определят самостоятелен режим за защита на засегнатото лице, различен от съдебното оспорване на АУЗД издаден по ЗМДТ. При двата закона подлежат на установяване различни факти и обстоятелства от значение за законосъобразност на административния акт, респективно – за основателност на жалбата.
По съображенията, съдията-докладчик
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:
Отделя за самостоятелно разглеждане в отделно съдебно производство жалбата на Ивана Димитрова Хоусен, представлявана от Димитър Николов Митев – гр. Пловдив, ул……………№… против яАУЗД № 1041/28.12.2011 г., потвърден с Решение №  8/01.03.2012г. на Директор Дирекция „МДТ“-  Община Пловдив в частта за поисканата отмяна на акта като „пряко дискриминационен“.
Определението да се докладва на ЗАМ.Председателя за образуване на ново дело с определяне на докладчик, с прилагане на препис от жалбата, решение № 113 от 21.06.2011 г. по преписка № 267/2009г. – Четвърти специализиран заседателен състав /дискриминация на основата на признак „имуществено състояние“/ – КЗД и протокол от съдебно заседание / 11.07.2012 г.
Съдия:…………………..
/Здр. Диева/
Вярно с оригинала,
печат на АС Пловдив и подпис.
––––
 
Приложение  3:
изх. №………….                                                                                                                                          ДО
13.07.2012 г.                                                                                                                                             ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
АХД № 1391/2012 Г., VІ  с-в                                                                                                             ПЛОВДИВСКИ
/Моля, при отговор, посочвайте                                                                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
горния номер/
Съгласно Определение на съда от 05.07.2012 г. поАХД № 1391/2012г. по описа на Административен съд Пловдив, VІсъстав, приложено изпращаме Ви копие от жалба вх. № 12 СГ 15/04.04.2012г. от Ивана Димитрова Хоусен, представлявана от Димитър Николов Митев – гр. Пловдив, ул…………… №… против АУЗД № 1041/28.12.2011 г., потвърден с Решение № 8/01.03.2012г. на Директор на Дирекция „МДТ“ – Община Пловдив в частта за поисканата отмяна на акта като „пряко дискриминационен“ ведно с препис от протокол от съдебно заседание от 11.07.2012г. по АХД № 1391/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив и Решение № 113/21.06.2011г. по преписка № 267/2009г. – Четвърти специализиран заседателен състав /дискриминация на основата на признак „имуществено състояние“ – КЗД, за образуване на ново административно дело с определяне на докладчик.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Копие от жалба вх. № 12 СГ 15/04.04.2012г. от Ивана Димитрова Хоусен, препис от протокол от съдебно заседание от 11.07.2012г. по АХД № 1391/2012г. по описа нан Административен съд – Пловдив и Решение № 113/21.06.2011 г. по преписка № 267/2009г. – Четвърти специализиран заседателен състав /дискриминация на основата на признак „имуществено състояние“ – КЗД.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/
/Здравка Диева/
СЕКРЕТАР:  /п/
/Г. Георгиева/
 
Приложение 4:
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р   А   З    П    О    Р    Е    Ж   Д   А   Н   Е
№ 1916
гр. Пловдив, 20 юли 2012 год.
В     ИМЕТО           НА           НАРОДА
 
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХVІІ състав, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2308  по описа за  2012  год., 
констатира следното:
Съдът намери жалбата, с която е сезиран за нередовна от формална страна.
Ето защо, Пловдивският административен съд , ХVІІ състав
Р    А   З    П    О    Р    Е    Д    И :
          ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ПОДАДЕНАТА ЖАЛБА.
в 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО ЖАЛБОПОТАДЕЛКАТА СЛЕДВА:
* Да уточни в какво се състои твърдяната дискриминационност на акта и в тази връзка да уточни изрично в какво се състои искането й отправено до съда;
* Да представи доказателства за представителната власт на Димитър Николов Митев към датата на подаване на жалбата или да пътвърди извършените от него процесуални действия в тази връзка;
* Да представи препис от жалбата, ведно с приложенията за ответния административен орган.
УКАЗВА на жалбопотаделя, че при неотстравяване на нередовностите в посочения срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.
 
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Приложение 5:
Копието от съобщението е много бледо, заради това се налага да препиша средната му част.
„Указваме Ви, да отстраните допуснатите от Вас нередовности в Жалба – оспорване на админ. акт вх. № 14054/13.7.2012 г., подадена пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ПЛОВДИВ, Административно отделение ХVІ състав, по административно дело № 2308/2012г., а именно: ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ  производството по подадената жалба. В 7-дневен срок от получаване на съобщението жалбоподателката следва: *Да уточни в какво се състои твърдяната дискриминационност на акта и в тази връзка да уточни изр:ично в какво се състои искането й отправено до съда; * Да представи доказателства за представителната власт на Димитър Николов Митев към датата на подаване на жалбата или да потвърди извършените от него процесуални действия в тази връзка; * Да представи препис от жалбата ведно с приложенията за ответния административен орган. УКАЗВА на жалбоподателя, че при неодстраняване на нередовностите в посочения срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.“
(Останалият текст от съобщението се чете от сканираното копие)
 
 
 
 
ПРИЛОЖЕНИЕ  6: 
До  Административен съд – Пловдив
Административно отделение  ХVІ – ти състав.
М О Л Б А    У Т О Ч Н Я В А Щ А
от
Ивана Димитрова Хоусен чрез баща и Димитър Николов Митев, пълномощник, във връзка със съобщение от Административен съд Пловдив за оставено без движение администрат. дело 2308/2012 г.,
Уважаеми административни съдии!
Във връзка с разпореждането на съда, обективирано чрез  указание на Административно отделение ХVІ състав от 20.07.2012 г. жалбоподателката да уточни в какво се състои твърдяната дискриминационност на акта уточнявам, че твърдяната дискриминационност се състои в това, че:
1.  Такса битови отпадъци за нежилищния имот, находящ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив е изчислена на базата на много по-високи промили от данъчната оценка на имота в сравнение с промилите от данъчната оценка, използвани за определянето на същата такса за жилищните имоти. Промилите за нежилищния имот за разглеждания период от 2006 до 2012 г. са различни и варират от 9 до 5.5, докато за жилищните имоти  са само 1.2. Собственичката на този нежилищен имот е принудена да плаща многократно по-висока такса смет в сравнение със собствениците на жилищни имоти със същата данъчна оценка, въпреки че услугата е една и съща и разходите за нейното осъществяване в двата случая са едни и същи. Налице е пряка дискриминация според типа собственост. Това е установено и с Решение № 113/21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация по аналолгичен казус.
2. По закон ТБО следва да се определя в съответствие с количеството на  отпадъците. Това изискване е спазено от Община Пловдив  само за  собственици на големи нежилищни имоти като за тях е предвидена възможност да се заплаща такса според броя на заявените контейнери за събиране на отпадъците.  Собствениците на малки нежилищни имоти, с незначително или никакво количество отпадъци  какъвто е имотът на Ивана Д. Хоусен, са подложени на дискриминация, защото за тях ТБО се определя не на база количество смет в съотвествие със ЗМДТ, а на база данъчна оценка на имота. Основание за това общината намира в  абсурдното от математическа и физическа гледна точка оправдание, че при тези имоти количеството смет не може да бъде измерено.
3. Многократно Ивана Д. Хоусен посочва на община Пловдив, че в нейния магазин се получават много по-малко отпадъци отколкото в един жилищен имот. В този смисъл в съответствие със ЗМДТ  и неговото изискване ТБО да се определя според количеството на отпадъците и да бъде справедлива, за обекта таксата би следвало да е по-малка от таксата за жилищните имоти.
4. Дискриминацията при определянето на ТБО за нежилищния имот на Ивана Димитрова Хоусен е продължителна във времето (повече от пет години), преднамерена и съзнателна от страна на община Пловдив. Съответния общински орган изобщо не взема предвид  горецитираното  решение на КЗДискр., както и  чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека, където е записано че е недопустима дискриминация според имущество. Въпреки че КЗПЧ е задължителна за българските държавни и общински органи след като страната ни е ратифицирала тази конвенция, община Пловдив упорито, в течение на години отказва да се съобрази със записаното в нея и подлага на дискриминация Ивана Хоусен, собственичка  на споменатия нежилищен имот, принуждавайки я  да плаща многокртно повече от собствениците на жилищни имоти при еднаква данъчна оценка
Уважаеми административни съдии,
Като се има предвид гореизложеното
М  О  Л  Я
да отмените Акт за установяване на задължения по декларация № 1041/28.12.2011 г., както и Решение № 8/01.03.2012 г. на Директора на дирекция „МДТ” при Община Пловдив като пряко дискриминационни, незаконосъобразни  и несправедливи. Същевременно моля да задължите Община Пловдив да издаде нов Акт за установяване на задължения по декларация № 1041/28.12.20111 г.с който да  определи ТБО за нежилищния  имот – магазин за промишлени стоки на ул. Константин Геров 30 за разглеждания период без дискриминиране на жалбоподателката.
 
Приложения:
1/ Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
2/ Втори екзепляр от Молба уточняваща за                  ответника.
3/ Решение № 113 на КЗДискр. от 21.06.2011 г. с което определянето на ТБО с по-високи промили за нежилищните имоти се определя като пряка форма на дискриминация.
4/ Извадка от Конвенцията за защита правата на човека  – чл. 14.
5/ Препис от основополагащата жалба ведно с приложенията за ответния административен орган.
С уважение:…………………………….
 
Приложение 7:

Приложение 8: 
До Административен съд
Администр. отделение  ХVІІ състав
Гр. Пловдив
Приета на 19.09.2012 г.
М   О   Л   Б   А
от
Димитър Николов Митев, пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен
по Административно дело 2308/2012 г.
Уважаеми административни съдии,
получих  призовка с която ми бе съобщено, че горецитираното дело е насрочено за 09.10.2012. На тази дата съм възпрепятстван да участвам в насроченото заседание, тъй като няма да бъда в България, ще се върна в страната на 17.10.2012 г. Предвид това обстоятелство най-учтиво Ви моля да пренасрочите админ. дело 2308/2012 г. за дата след 17.10.2012 г.
Вярвам че молбата ми ще бъде удовлетворена и предварително Ви благодаря.
 
С уважение:  ………………………………
Пловдив,
18.09.2012 г.
 
 Приложение 9:
                                                                                                           П  Р  О  Т  О  К  О  Л :
                                                                                                     гр. Пловдив, 09.10.2012 г.
          ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета, в състав:
                                                                                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
Секретар: БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА
Прокурор:………………………………………
сложи за разглеждане административно дело № 2308 по описа за 2012 г., докладвано от председателя Татяна Петрова.
            На именното повикване в 11:21 часа, се явиха:
           ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН редовно призована, не се явява, не изпраща представител.
           Докладва се постъпила молба от пълномощника на същата – Димитър Митев, с която заявява, че на днешната датата* е възпрепятстван да участва в насроченото заседание, тъй като няма да бъде в България и ще се върне на 17.10.2012 г.. Поради това, моли делото да се пренасрочи след тази датата*.
          ОТВЕТНИКЪТ: ДИРЕКТОР на  ДИРЕКЦИЯ МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ ПРИ ОБЩИНА ПЛОВДИВ редовно призован, не изпраща представител.
          ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ редовно призована, не изпраща представител.
          С оглед депозираната молба от страна на пълномощника на жалбоподателя, както и с оглед гарантиране правото му на защита, СЪДЪТ намира, че са налице процесуални пречки за даване на ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
                                                                                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:
          НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
          ОТЛАГА и НАСРОЧВА  същото за 29.11.2012 г. от 13:30 часа, за когато страните да се считат уведомени.
          ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
          ЗАСЕДАНИЕТО  се закри в 11:23 часа.
                                                                                                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
                                                                                                                                                                                           СЕКРЕТАР: /п/
В условията на з.з. СЪДЪТ         
                                                                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :
ПОВТОРНО  ЗАДЪЛЖАВА административния орган незабавно да представи по делото пълната административна преписка по издаване на Акт за установяване на задължения за декларация № 1041/28.12.2011 г. и на Решение № 8/01.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което цитирания акт е потвърден (всички цитирани в акта и решението документи – решения на Общинския съвет във връзка с ТБО, заповеди, декларации и т.н.). При повторно неизпълнение на задължението на Директора на „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив ще бъде наложена глоба.
                                                                                                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
* така е записано в оригинала.
** така е записано в оригинала.
 

 
 
Приложение 10:
                                                                                                        П  Р  О  Т  О  К  О  Л *
                                                                                                     гр. Пловдив, 29.11.2012 г.
          ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  ХVІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванедесета, в състав:                                   
                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ПЕТРОВА
Секретар:  БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА   
Прокурор:……………………………………….
сложи за разглеждане административно дело № 2308 по описа за 2012 г., докладвано от председателя Татяна Петрова.
          На именното повикване в 14:23 часа, се явиха:
          ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: ИВАНА     ДИМИТРОВА  ХОУСЕН редовно уведомена, не се явява, се представлява от баща си Димитър Митев.
          ОТВЕТНИКЪТ: ДИРЕКТОР на ДИРЕКЦИЯ МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ ПРИ ОБЩИНА ПЛОВДИВ редовно уведомен, се представлява от юриск. Ипократова, представя пълномощно.
          Димитър Митев: Да се даде ход на делото.
          юриск.   Ипократова: Да се даде ход на делото.
          СЪДЪТ намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
                                                                                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:
          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТОЯ и го докладва.
          Производството е образувано по жалба на Ивана Димитрова Хоусен, от гр. Пловдив, ул. „Милин камък“ 6, чрез баща й Димитър Николов Митев, упълномощен да я представлява, против Акт за установяване на задължения по декларация № 1041/28.12.2011 г., издаден от Стефан Петров на длъжност гл. инспектор в отдел „Ревизии“ на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 8/01.03.2012 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при община Пловдив, в частта, относно поисканата отмяна на акта като „пряко дискриминационен“.
          Докладва се постъпило писмо вх. № 18859/12.10.2012 г. по описа на съда,я от юриск. Ипократова, пълномощник на ответника, към което са приложени писмени доказателства, представляващи част от административната преписка.
           Димитър Митев: Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата. Да се приемат представените такива от ответника.
           юриск. Ипократова: Оспорвам жалбата. Моля да се приемат представените доказателства. Представям и моля да приемете Заповед № ОА-2825/29.12.2006 г., с която Стефан Петров Петров е определен като орган по приходите.
           Димитър Митев: Не възразявам да се приеме днес представената заповед.
           По доказателствата СЪДЪТ
                                                                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:
             ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
             Димитър Митев: Моля да задължите Община Пловдив да приложи закона в смисъл такъв, елементите на дискриминация да бъдат премахнати и актът за установяване на задълженията и решението, с което се същият се потвърждава, да бъдат отменени като пряко дискриминаеционни.
             юриск. Ипократова: Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна, с което да потвърдите акта за установяване на зад9ължения. Моля да ми се даде възможност за писмени бележки. Моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
             СЪДЪТ намира делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със своя съдебен акт в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДВАНИЕТО се закри в 14:30 часа.
                                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
                                                                                                                                                       СЕКРЕТАР: /п/
* По време на заседанието поисках да бъде прието като доказателство по делото заключението на съдебноикономическата експертиза, съгласно което в процесния обект не се генерира отпадък нито от търговската дейност, нито от битови дейности. Съдията по делото категорично отказа. Предложението ми и отказа не са вписани в протокола.
 Приложение 11:
 
                                                                                                                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
                                                                                                           Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2844

гр.Пловдив,  27 . 12 . 2012 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 
Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на  пети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
 
С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1391/2012г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.104 ал.7 ДОПК .
И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. ***, обжалва Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011г., потвърден с Решение № 8 от 01.03.2012г. на Директора на дирекция “Местни данъци и такси”. Предвид частични вноски за погасяване на дължимата такса за битови отпадъци, размерът за периода 01.01.2006г.-31.12.2010г. е 529.01 лв., лихвата за периода от 03.05.2006г. до  28.12.2011г. е в размер на 390.90 лв. /общо 919.91 лв./.
Жалбоподателката счита административния акт за незаконосъобразен и противоречащ на чл.7 ал.1, чл.67 ал.1 ЗМДТ. Изтъква, че данъчната оценка на нежилищен имот – магазин за промишлени стоки, като база за определяне на ТБО през 2005г. е била 22 000 лв., а през 2009г. – 50 000 лв., което според оспорващото лице няма връзка с количеството на битовите отпадъци, но не е съобразено от дирекция МДТ – Пловдив. Твърди се за абсурдно приетата от органа невъзможност от установяване на количеството смет и определяне размерът на таксата въз основа на данъчната оценка на обекта. В тази вр. е посочено и нарушение на чл.8 т.3 ЗМДТ – постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Възразява против промилите за определяне на ТБО за нежилищните имоти от тези за жилищните /5,5 към 1,2/ и счита, че таксата следва да бъде определена според количеството отпадъци.
Процесуалния представител на жалбоподателката не оспорва редовно събиране на сметта и изхвърляне на контейнерите, но поддържа, че с дейността в обекта не се генерира отпадък.
По отношение оспорването, основано на пряка дискриминация, жалбата е отделена за самостоятелно разглеждане в отделно производство в частта за поисканата отмяна на акта като “пряко дискриминационен” /л.144, гръб/.
Поискана е отмяна по изложените в жалбата съображения, с констатиране от съда противоречие на общинските актове със закона и присъждане на съдебни разноски, направени по делото.
Ответникът Директор на Дирекция “МДТ” – Община Пловдив чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди законосъобразност на Актът за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по мотивите на потвърдителното решение. С излагане на фактическите основания за издаване на акта се позовава на чл.18 ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив – за нежилищни имоти на предприятия размерът на таксата за битови отпадъци се определя в левове, според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци или не е сключен договор с районните администрации към общините – пропорционално върху данъчната оценка на имота /отчетната стойност/. Изтъкнато е предвиденото в чл.19 ал.1 от Наредбата – определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, при подадена от собствениците на имоти декларация в дирекция “МДТ” до 30 ноември на предходната година, в която декларация съгл. чл.19 ал.2 от Наредбата се посочват видът и броят на съдовете за битови отпадъци, които ще се ползват през годината, съобразно обявената честота на извозване на битовите отпадъци. В тази насока и съобразно чл.19 ал.3 от Наредбата /лицето не е подало декларация в срок, декларирало е по-малка от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове или не е сключил договор, то заплаща годишната такса върху данъчната оценка/ се поддържа, че не са сключени договори за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци за периода 2006г.-2010г., поради което задълженията на Х. за ТБО са определени пропорционално върху данъчната оценка /отчетната стойност/ на имота, съгл. Наредбата. При проверка било установено, че за периода 2006г.-2010г. задълженото лице не е подавало декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване /по см. на чл.19в ал.1 т.2 от Наредбата/. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не е встъпила по делото.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресат на заповедта чрез пълномощник, в предвидения срок, с интерес от оспорването. Съобщение с получаване на решението е удостоверено с дата 28.03.2012г., жалбата подадена чрез общинската администрация на 04.04.2012г.
Индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по административен и съдебен ред, съобразно разпоредбите на чл. 9б и чл. 4 ал. 1-5 ЗМДТ може да е акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107 ал. 3 ДОПК или ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.
Акт по чл.107 ал.3 ДОПК следва да бъде издаден от орган на общинската администрация от съответното звено за местни приходи в общината, изпълняващ функции на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ /дирекция „Местни данъци и такси“ или аналогична структура със съответните функции/, овластен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 9б ЗМДТ и по реда на чл.107 ал. 3 ДОПК. Издаденият по този ред акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, а при потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл. 156 ал. 4 ДОПК.
В глава XIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа : предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107 ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Редът по чл. 105-106 ДОПК не намира приложение при установяване на местни данъци и такси, тъй като тези задължения не се определят чрез самоизчисляване.
Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 /регламентиращ действията след приемането на декларацията при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации/, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
Актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено по чл. 107 ал. 3 ДОПК компетентният горестоящият орган /в ДОПК наречен „решаващ орган”/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване /чл. 156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК; ответник в производството пред съда е решаващият орган – чл.159 ал.2 ДОПК/.
1. С оглед задължението на съда по чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК да следи служебно за валидността и законосъобразността на оспореният пред него индивидуален административен акт /включително и при липса на направено възражение за нищожност/, се разглежда  компетентността на органа, издал АУЗД.
Оспореният акт е издаден от гл.инспектор Ст.Петров в Отдел “Ревизии” на Дирекция “МДТ” при Община Пловдив, определен за длъжностно лице за установяването на такса за битови отпадъци със Заповед № 2825/29.12.2006г. на Кмета на Община Пловдив /л.183/. Заповедта допълва заповед № ОА – 1800/10.08.2006г., с която са определени служители по чл.4 ал.3 от ЗМДТ. Акт по см. на чл.4 ал.4 във вр. с ал.3 ЗМДТ бе представен в допълнение на преписката.
2. Съгласно чл.64 във вр. с чл.11 ЗМДТ таксата се заплаща от собственика на имота. Адресатът на заповедта не оспорва качеството си на задължено лице – имотът е деклариран във вр. с приложен към декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ /№ 8934 от 15.07.2009г./ нот.акт № 190, том 50, рег.№ 14528/27.05.2005г. И.Х. е собственик на недвижим имот, представляващ 1/32 ид.ч. от 294 кв.м. земя, 1/1 ид.ч. от търговски склад с РЗП 21.39 кв.м., 1/1 ид.ч. от търговски обект с РЗП – 26.01.кв.м., с партиден номер 7210034570001, гр.Пловдив, ул.Константин Геров № 30.
3. АУЗД е издаден след проверка за установяване на задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г. по цитираната подадена декларация, на основание чл.107 ал.3 ДОПК, чл.9б във вр. с чл.4 ал.1 ЗМДТ и във вр. с Определения на АС – Пловдив с №№ 4663/30.06.2011г. по адм.д.№ 551/2011г.; 1344/31.05.2011г. по адм.д.№ 882/2011г.; 1530/20.06.2011г. по адм.д.№ 883/2011г.; 1305/27.05.2011г. по адм.д.№ 884/2011г.; 1343/31.05.2011г. по адм.д.№ 885/2011г.
В АУЗД са посочени разпоредбите на чл.19б ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив /Наредбата, л.58 и сл./ във вр. с чл.19б ал.2, по отношение начален момент, от който таксата е дължима. В случая И.Х. е задължено лице за ТБО от м.01.2006г., поради изплатени задължения за ТБО за имота за цялата 2005г. от предишните собственици.
Оспореният акт съдържа данни за данъчната оценка на недвижимите имоти, определена от служител на общинската администрация съгл. чл.20 ЗМДТ, по норми от Приложение № 2 в зависимост от вид на имота, местонахождение, площта на имота, конструкция и овехтяване. Данъчната оценка е посочена за всеки от процесните периоди /отчетните 2006г., 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г./, като общ размер /определен от сбор на задълженията за 1/32 ид.ч. от 294 кв.м. земя; 1/1 ид.ч. от търговски обект с РЗП 26.01.кв.м.; 1/1 ид.ч. от склад /търговски/ с РЗП 21.39 кв.м./ и с конкретна стойност за всеки обект.
С позоваване на чл.62, чл.66, чл.64 ал.1 ЗМДТ във вр. с чл.63 ал.2 ЗМДТ са цитирани издадените от Кмета на Община Пловдив заповеди за определяне границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 ЗМДТ за периода 2006г.-2010г. /Заповед № ОА 2032 от 28.10.2005г. за 2006г.; Заповед № ОА 2255 от 17.10.2006г. за 2007г.; Заповед № ОА-3094 от 24.10.2007г. за 2008г.; Заповед № ОА-3154 от 23.10.2008г. за 2009г.; заповед № 09 ОА – 2791/28.10.2009г. за 2010г. – л. 71-86/. Имотът на И.Х. според АУЗД не е включен в територии в и извън регулация, за които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване.
Не е спорен фактът за местоположение на недвижимия имот – в границите на организирано събиране, извозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на териториите за обществено ползване – в район Южен, Община Пловдив, в границите на Пловдив. В тази насока е прието без оспорване уведомление от и.д. Кмет на Район Южен – Община Пловдив /л.239/ за това, че ул.Константин Геров № 30 попада в регулационните граници на район Южен, в които има организирано сметосъбиране и сметоизвозване  – удостоверени са налични съдове за смет тип “бобър”, разположени в близост около 30 м.; ежедневна кратност на извозване; липсват сключени договори за сметосъбиране и сметоизвозване/.
В АУЗД са посочени Решенията на ОбС-Пловдив, издадени на основание чл.21 ал.1 ЗМСМА във вр. с чл.62-71 ЗМДТ, за всеки от процесните периоди, при съобразяване с разпоредбите на чл.66, чл.67 ал.1 и Приетата Наредба по см. на чл.9 ЗМДТ /за 2006г. – РОС № 8 от 19.01.2006г.; за 2007г. – РОС № 5 от 18.01.2007г.; за 2008г. – РОС № 513 от 18.12.2007г.; за 2009г. – РОС № 8/22.01.2009г.; за 2010г. – РОС № 463 от 17.12.2009г., л.87 – 109/. С РОС е утвърдена и План-сметката за дейностите по чл.66 ЗМДТ поотделно за всяка година. Отбелязва се, че с РОС № 8 от 19.01.2006г. е отменено РОС № 286 от 19.10.2005г. относно изменение размера на промилите на такса битови отпадъци за 2006г. С РОС № 5 от 18.01.2007г. е изменена и допълнена наредбата и утвърдена План-сметка с определяне и администриране на местните такси.
4. Според определенията на АС – Пловдив, РОС-те са обжалвани съдебно от И.Х. в частта на План-сметката, за определяне промилите за облагане с ТБО на територията на Община Пловдив и в частта за определяне такса битови отпадъци за нежилищни имоти в гр.Пловдив /РОС № 8/19.01.2006г. в последнопосочената част е обжалвано и е образувано адм.д.№ 497/2006г., ПОС; за останалите – данни в цитираните определения на АС-Пловдив/. Налице са влезли в сила съдебни актове, респект. влезли в сила решения на ОбС, обжалвани от И.Х. в частта за определяне такса битови отпадъци за нежилищни имоти в гр.Пловдив /л.110 – 120/.
Така, според мотивите на Решение № 5392/2011г., ВАС  : “ Решение № 8 от 22.01.2009г. на Общински съвет Пловдив, с което в т.І на основание чл. 66, ал.1 от ЗМДТ е одобрена План-сметка за приходи и разходи за поддържане на чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването за 2009г., което решение в тази част няма характер на административен акт, а с точка ІІ-ра от решението, взето на основание чл. 63, чл. 66, чл. 67 от ЗМДТ и чл.16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, е определен размер на таксите битови отпадъци за 2009 г.
Решението на общинския съвет по т.І, независимо че изхожда от административен орган, не притежава белезите на административен акт по дефиницията на чл. 21 АПК. Решението на съда е недопустимо в частта, с която е отменено Решение № 8, взето с протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински съвет-Пловдив, включително и в частта по т. I, с която е одобрена план-сметката за приходите и разходите за поддържане на чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването за 2009 г. на територията на община Пловдив :
Съгласно §19 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ /обн. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, за 2009г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009г. Когато в този срок общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година, т.е. само когато „общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци“, възниква задължение за събиране на таксата в абсолютна стойност от предходната година. Безспорен е фактът, че е налице „взето решение“ – Решение № 8/2009 г. на ОбС-Пловдив, което препятства приложението на §19 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ, т.е. към датата на оспорване на това решение е неприложим §19 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ. Правната последица от отмяната на Решение № 8, взето с Протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински съвет-Пловдив ще се изрази в това, че размерът на таксата битови отпадъци в община Пловдив ще се определя съгласно § 5 от Преходни и заключителни разпоредби на НОАМТЦУ на територията на Община Пловдив, който гласи „Размерът на таксата за битови отпадъци по Глава втора, Раздел I за 2008г., е определен съгласно Решение № 513, взето с Протокол № 22 от 18.12.2007г., изменено и потвърдено от решение на ОбС № 1, взето с протокол № 1 от 17.01.2008г.“. При сравнение на размерите на таксата битови отпадъци, въведени с Решение № 8/2009 г. на ОбС-Пловдив и с Решение № 513 от 18.12.2007г., изм. с Решение № 1 от 17.01.2008г. на ОбС-Пловдив, е очевидно, че оспорваното решение създава по-благоприятни условия, като намалява тежестта на задълженията за заплащане на такса за битови отпадъци. “
5. Следователно, по отношение законосъобразност на тези РОС е осъществен съдебен контрол, което изключва произнасяне по поставеното искане в ход по същество /за констатиране противоречие със закона на общински актове с цел – неприлагането им/, като се отбелязва, че конкретни актове на Община Пловдив или на ОбС-Пловдив на практика не са посочени от жалбоподателката чрез законния й представител в съдебното производство. Извън констатацията, това искане не е поставено с жалбата, и не е допустимо в ход по същество да се разширява обхватът на оспорване – с други актове, различни от процесния.
6.  В оспорения АУЗД органът е цитирал чл.18 ал.2 от Наредбата, която разпоредба е относима за нежилищни имоти на предприятия /размерът на ТБО се определя в левове, според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци или не е сключен договор с районните администрации към общините – пропорционално върху данъчната оценка на имота /отчетна стойност/. Тук се отбелязва, че съгл. §1 т.1 ДР ЗМДТ – предприятия са лицата по Закона за счетоводството. Обхватът на тези лица е посочен в чл. 1 ал.2 от с.з. Преписката не съдържа данни жалбоподателката да попада в кръга на предприятията.
Разпоредбата обаче на  чл.18  ал.1 от Наредбата касае определяне размер на таксата за “жилищни, нежилищни и вилни имоти на граждани и жилищни имоти на предприятия” и регламентира два способа – според количеството на отпадъците /чл.18 ал.1 т.1/ и когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци – за трите вида услуга – пропорционално върху данъчната оценка на имота.
Жалбоподателката не е подавала декларация за освобождаване от такса поради неползване на имота и процесуалният й представил поддържа, че имотът се ползва /л.169 гръб/ във вр. с чл.19в ал.1 т.2 от Наредбата. За процесният период е представен Протокол № 991/11.07.2012г., изготвен и подписан от служители при Д “МДТ”-Община Пловдив /л.127/, съдържанието на който потвърждава изявленията на представителя на оспорващото лице – за периода 2006г. – 2010г. лицето И.Х. не е подавало декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване по см. на чл.19в ал.1 т.2 от Наредбата.
7. При тези данни от значение за спора е установяване или липса на декларация по чл.19 ал.1 от Наредбата – когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, собствениците на имоти подават Декларация в два екземпляра в Дирекция МДТ до 30 ноември на предходната година, а за придобитите през годината имоти – декларацията се подава в 2 месечен срок от дата на придобиване. За яснота на деклараторите при осъществяване на правото им, в чл.19 ал.2 от Наредбата е посочено, че в декларацията се посочват видът и броят на съдовете за битови отпадъци, които ще се ползват през годината, съобразно обявената честота на извозване на битовите отпадъци.
Предвид възраженията в тази насока, следва да бъде отбелязано, че е предвиден ред, по който собственикът да съобрази своите нужди, обосновани от конкретната дейност, декларирайки конкретни данни, според които – като критерий, се определя размерът на ТБО.
Когато собственикът не е осъществил гарантираното му от закона право – не е подал декларация в срок, декларирал е по-малък от необходимия брой съдове /подлежащо на установяване обстоятелство/ или не изхвърля отпадъците на определените за целта съдове или не е сключил договор с районните администрации, таксата е предвидено да бъде заплащана годишно върху данъчната оценка /отчетната стойност/.
Жалбоподателката не представи доказателства за подавана през процесния период декларация  по реда на чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредбата. Неопроверганата липса на подадена декларация по чл.19 от Наредбата и липсата на сключен договор с районната администрация, са предпоставки за определяне размерът на дължимата ТБО въз основа на данъчната оценка на имота съобразно промилите за всеки от периодите.
8. За всеки от периодите, за които е установен размер на задължението, в АУЗД са посочени съответните приложими раздели от РОС, за земята и за търговския обект и склада – поотделно.
Съобразявайки сроковете за заплащане на ТБО /чл.28 ал.1 ЗМДТ/, за всеки от процесните периоди е посочен срок за внасяне по вноски и на основание чл.4 ал.1-5 ЗМДТ във вр. с чл.4 ал.2 ЗМДТ е определена лихва за просрочие /от деня на възникване на задължението до деня на плащането му/. Размерът на лихвата е посочен в цялост за периода, а не по години.
Поради направени частични вноски за погасяване на дължимата ТБО от страна на И.Х. /по посочените квитанции, л.26/, главницата от 1 266.57 лв. е с корекция – 529.01 лв. , а лихвата от 390.90 лв. остава непроменена /чл.169 ал.1 ДОПК – последователност на погасяванията/.
9. Заключението по приетата без оспорване СИк.Е потвърждава определеният размер на ТБО за всеки от процесните периоди – главница, и сочи минимална разлика в частта за лихвата. Така за 2006г. – ТБО е в размер на 254.33 лв., който размер е определен с АУЗД и лихва от 132 лв.; за 2007г. – 236.46 лв. и лихва от 101.90 лв.; за 2008г. – ТБО в размер на 201.67 лв. и лихва от 65.15 лв.; за 2009г. – ТБО 300.29 лв. и лихви от 72.56 лв. ; за 2010г. – ТБО 273.82 лв. и лихви от 38.74 лв.  Общо размерът на лихвата според експертизата е 410.35 лв.
Заключението в частта му за определяне размерът на дължимата такса е обосновано с приложимите според конкретните факти норми на ЗМДТ. В частта за лихвите подробно е отразен механизма на формиране за всеки от периодите, съобразно погасителните вноски, направени от ЗЛ, но в тази си част АУЗД не следва да бъде изменен /невлошаване положението на жалбоподателя /.
По отношение отговорите на в.л. по т.1 следва да бъде отбелязано, че данните сочат прякото му наблюдение през конкретен период на посещение на обекта, но не се отчита целогодишната дейност – продажба на промишлени стоки. Така за продажбата на велогуми и велочасти, каучукови изделия, пластмасови и платнени чехли  не е отчетен факта на опаковането им, предвид че не се твърди производствена, а търговска дейност – продажба. Тоест, предвидените в РОС съдове за смет дори да не са пряко съобразени с дейността на магазина /за количеството стоки не са приложени доказателства – сч.документи за наличност, фактури, касови бонове, дневни и месечни финансови отчети от ФУ и др. в тази насока за онагледяване количествата продажби и налични в магазина стоки/, не изключват задължение на собственика да декларира тип съд или съдове, с цел – определяне размера на ТБО според количеството отпадък. Видовете съдове за смет са пряко обвързани с възможност за натоварване битовите отпадъци и транспортирането им със специализирана транспортна техника. В този смисъл, жалбоподателката дължи съобразяване с установеният ред за деклариране и събиране, извозване на битови отпадъци, респективно – начина на определяне дължимият размер на ТБО при неподадена декларация, респ. при несключен договор .
Относно възраженията за липса на битови отпадъци следва да се отчита дефиницията по §1 т.7 ДР ЗМДТ : „Битови отпадъци“ са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
10. Ответникът съобразно доказателствената тежест в съдебното производство представи: заповеди за определяне на районите, в които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на територията на община Пловдив; цитираните решения на общинския съвет за приемане на план-сметките и разходите за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на битовите отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване и определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди; Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Пловдив.
Макар да не е спорно по делото, следва да се отчете обстоятелството на местонахождението на имота в регулационните граници на гр.Пловдив, в която територия е организирано сметопочистване и сметоизвозване, конкретно в определените с посочените заповеди на кмета на Общината граници на район „Южен”.
Жалбоподателката не спори, че за процесния имот общината е предоставяла услуги. В тази вр. ответникът представи : договор за възлагане на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата, зимно поддържане и снегопочистване на територията на Община Пловдив, сключен на 15.10.2007г. до 15.10.2010г. с данни за дейност на изпълнителя чистота ЕООД преди това – чл.2 /с предвидени маршрутни графици и схеми за отделните дейности; заповедна книга за вписване на констатации на длъжностни лица за контрол върху изпълнението; постоянно поддържане естетичен вид на съдовете за смет; ежедневно осигуряване на необходимата техника в изправно състояние; извозване на отпадъците до посочени от общината депа за преработка на твърди битови отпадъци и др./; Договор за проектиране и строителство от 31.01.1994г. на обект – Депо за твърди битови отпадъци в землището на с.Цалапица; Споразумение от 09.02.1998г. за СМР на обект Временно сметища, с.Цалапица; Допълнително споразумение към договори за експлоатация на регионалното депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица; Решение от 16.04.2004г. на МОСВ /л.203/ – неотносимо към процесния период; Решение от 11.04.2005г. на МОСВ за продължен срок на действие на разрешението от 16.04.2004г. до 16.04.2009г. ; Комплексно разрешително на Община Пловдив по Решение № 355-Н0-А0/2008г. на МОСВ за експлоатация на регионално депо за неопасни отпадъци  в землището на с.Цалапица за посочените общини, сред които Пловдив /л.211/; Решение на МОСВ от 2009г. за комплексно разрешително  на Община Пловдив за депото в с.Шишманци с АОС № 1029/2005г.; договор от 18.05.2010г. с ЮЛ за дейностите по стопанисване на депото в с.Шишманци и др.
11. Таксата за битови отпадъци се събира на територията на община Пловдив, съобразно установения регламент в наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги-чл.3 ал.1 б.”а”, глава Втора „Местни такси”, раздел Първи „Такси за битови отпадъци”.
Спорът касае начинът на определяне размера на дължимата ТБО с възражение за приета невъзможност да бъде установено количеството на отпадъка по см. на чл.67 ал.2 във вр. с ал.1 ЗМДТ.
Законът е възложил на органа на местна власт възможност да определи начина на заплащане на такса смет, част от който е и възможността таксата да не бъде заплащана. Последното обстоятелство изисква доказателства за сбъдване на предвидените условия-подаване на декларация до края на предходна година ведно с необходима за целта документация, за да прояви последицата си.
11.1. Обстоятелството на ползване или неползване на имотът не е относимо за освобождаване от заплащане на ТБО /Решение № 2531 от 2012г., ВАС; Решение № 2150/2012г., ВАС/, ако не е обвързано с доказателство за подадена декларация за освобождаване.
Както бе посочено, спор за наличие на предоставяни от общината услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистота на териториите за обществено ползване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения не е заявен от жалбоподателката.
11.2. В случая с основното възражение се поддържа ползване на имота при липса на генерирани битови отпадъци. По смисъла на дефиницията /§1 т.7 ДР ЗМДТ/, цитирана вече, тезата на ЗЛ според действащата наредба покрива единствено хипотеза на подадена декларация за определяне размерът на таксата смет според количеството на битовите отпадъци.
Извън това, оспорващото лице не твърди, че до имота или в близост до него няма поставен контейнер, кофа или друг вид съд / §1 т.9 ДР ЗМДТ – „Съдове за битови отпадъци“ са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране”/. Както бе отбелязано, битовите отпадъци са приравнени на отпадъци от търговски обекти и не е обосновано твърдението за липса на битови отпадъци от домакинска дейност.
По отношение твърдението за това, че община Пловдив не е предвидила тип съд за смет, съответстващ на генерирания отпадък от собствения на жалбоподателката търговски обект – магазин, се отбелязва следното : В чл. 71 т. 1 ЗМДТ е предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината. Разпоредбата има предвид осигуряване на обективна възможност от страна на общината за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, чрез създаването на изискуемата от закона нормативна регламентация за това с приемане на наредба на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ, както и изпълнение на задълженията за издаване на заповед на кмета на общината по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ и приемане на решение на общинския съвет по чл. 66 ал. 1 ЗМДТ, чрез обезпечаване на реалното извършване на сметосъбиране и сметоизвозване и съответното извършване на тази услуга.
Несъмнено е, че поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин /вкл. местоположение/, вид /вместимост на съответния съд/ и количество, което да осигури възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, отделени за определен период от време /в зависимост от честотата на сметоизвозване, определена в заповедта на кмета на общината по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ/ представлява елемент от обезпечаването на сметосъбирането и сметоизвозването. Поставянето на отделен и самостоятелен контейнер или друг вид съд за битови отпадъци за всеки недвижим имот обаче, освен че не е предвидено като изискване в закона, не може да се приеме като безусловен критерий за предоставяне на услугата.
В Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги по чл. 9 ЗМДТ е допустимо да се приеме изискване за поставяне на съд за битови отпадъци в или непосредствено до всеки отделен имот и изпълнението на това изискване може да представлява условие за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, респективно – за дължимост на таксата. В конкретния случай обаче не е предвидено подобно условие в наредбата на общински съвет.
Доколкото наличието на съдове за битови отпадъци /включително осигуряването и поставянето им/ е обективно условие за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, при преценка дали услугата се предоставя от съществено значение е дали на съответното лице /задължено лице за такса битови отпадъци по смисъла на чл. 64 ЗМДТ/ е осигурена обективна възможност да изхвърля отпадъците в такъв съд. Не се твърди и недостатъчна вместимостта на контейнер или друг вид съд. Не се твърди наличието на други обективни пречки за изхвърляне на битовите отпадъци.
11.3. Жалбоподателката не твърди липса на съд за смет, а невъзможност да посочи съответстващ на отпадъка от обекта съд – предвид видовете съдове за смет, отразени в решенията на ОбС.
В тази връзка се добавя, че жалбоподателката е имала възможност да направи оплакване или да сезира съответния орган от общината с искане за поставяне на съд за битови отпадъци, съответен на генерираното от обекта количество, както се твърди във възражението против АУЗД. Отделно искане в тази насока по делото не е представено, но то би могло да бъде от значение при подаване на декларацията от собственика за определяне ТБО по критерий – количеството отпадък . Освен това, в декларацията може да бъде заявен един съд и вид, удачен за характера на отпадъка, но дори съдовете за отпадъци да са ограничени по видове, то от значение за количеството на отпадъка е брой съдове и кратност на извозване.  Жалбоподателката не е осъществила предвидената в наредбата възможност, поради което общинските органи обективно са били длъжни да определят размера на ТБО въз основа на данъчната оценка на имота /чл.67 ал.2 ЗМТД/. Законът не е предвидил друга възможност за установяване количеството отпадък, когато собственикът не е декларирал обстоятелства за собствената си дейност, с която той самия е най-добре запознат. Обективният критерий за определяне размерът на ТБО по посоченият в АУЗД начин е именно – липсата на подадена декларация по см. на чл. чл.19 ал.2 от Наредбата.
Правилото по чл.67 ал.2 във вр. с ал.1 ЗМДТ не противоречи на чл.8 ал.1 т.3 от с.з., тъй като е установен механизъм за определяне размерът на ТБО според количеството отпадък, който не е осъществен от ЗЛ. Размерът на данъчната оценка, както бе посочено, стои извън предмета на спора, както и приетите от ОбС – Пловдив промили.
Подлежи на съобразяване отстоянието от имота до съд за битови отпадъци, както и вместимостта на този съд или съдове с оглед броя и вида на ползвателите на услугата /физически и юридически лица за жилищни или нежилищни имоти, производствени предприятия, търговски обекти и т.н./, като извода дали е осигурена възможност на съответния ползвател да ползва услугата следва да бъде формиран след преценка на конкретните обстоятелства. В тази вр. бе прието посоченото по-горе уведомление от кмета на район Южен и пълномощникът на жалбоподателката не оспори удостоверените в същото обстоятелства за наличие на съд тип “бобър” на около 30 м. от административния адрес на търговския обект, кратност на задълженията и липса на сключен договор.
Данъчната оценка на имота за всеки облагаем период не е оспорена, като оценката не е предмет на производството и подлежи на самостоятелно оспорване пред Кмета на общината.
12.  Жалбоподателката не оспорва дължимост на таксата, вкл. не спори, че услугите са предоставени от общината. Във вр. с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци /като отпадъци се отделят или създават не от имотите, а от ползвателите на имотите/. Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имота не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имотът и не се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, поради което лицата по чл. 64 вр. чл. 11 ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата /съставът се позовава на Решение № 10568 от 18.07.2012г., ВАС, Шесто О./.
Доколкото количеството на отделените битови отпадъци по смисъла на закона – чл. 67 ал. 1 ЗМДТ, е основният критерият, въз основа на който следва да бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци – в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на общински съвет Пловдив е предвидена възможност от подаване на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци /ЗЛ, предприятията – извършваната търговска дейност – ТЗ…/, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината /чл. 19, ал. 2 от наредбата/. За процесните отчетни години / периоди жалбоподателката не е подала такава декларация за имота /не се опроверга факта в съдебното производство/, поради което размерът на таксата е определен въз основа на отчетната стойност на имота – данъчната оценка. Подаването на декларация има действие за напред.
13. Видно от приложените по делото решения на ОбС-Пловдив са били одобрени план-сметките за необходимите разходи за услугите по събирането, извозването, обезвреждането в депа или други съоръжения и за поддържане чистота на териториите за обществено ползване и е определен размера на ТБО за жилищни и нежилищни имоти на граждани и предприятия, във и извън строителните граници на гр.Пловдив.
В случая е установено задължение за ТБО – за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
13.1. Такса за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата от общината. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима по арг от чл.63 ал.1 ЗМДТ, в случай на реално предоставяне на услугата. За преценка дали собствениците дължат такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде установено дали тази услуга се предоставя от общината, като относимо е дали услугата се предоставя в населеното място въобще, а не дали се предоставя спрямо конкретния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за предоставена от общината услуга, в случая-по чл.66 ал.1 т.4 ЗМДТ, за почистване на уличните платна, площадките, алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване. Самостоятелната дължимост произтича от разпоредбата на чл.67 ал.4 във вр. с чл.62 ЗМДТ : Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
Представените от ответника писмени доказателства са приети без възражения и удостоверяват реално предоставяне на тази услуга от страна на Община Пловдив посредством изпълнител /цитираните данни по договора/.
13.2. За услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения: таксата по чл.71 т.3 се дължи когато общината има депо. Съответно текстът предвижда освобождаване от такса ако депо не е изградено и не се поддържа от общината. В случая се установи, че община Пловдив е осигурила ползване на депо – приложените договори, разрешителни за ползване на регионалното депо в с.Цалапица, депото в с.Шишманци, комплексни разрешителни за двете депа, издадени от МОСВ на Община Пловдив. Тези данни обосновават извършване на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. В наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга, като тя също е дължима само ако е предоставена.
Не се твърди и не са представяни доказателства, че конкретната услуга не е реално извършена от Община Пловдив. Фактите от значение за реалност на услугата сочат без съмнение именно реалното й предоставяне от страна на общината.
Поради липса на конкретни възражения, не са прилагани данни в конкретика за изпълнение на договорите. Услугата по чл.71 т.3 ЗМДТ обхваща събиране на битовите отпадъци с транспортирането им до депото – депо е налице, същото е действащо и няма спор за събиране и транспортиране на отпадъците в депото.
13.3. На основание чл.63 ал.2 ЗМДТ границите на районите и видът на услугите по чл.62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината. От приложените по делото Заповеди на Кмета на община Пловдив за всеки от процесните периоди е видно, че на територията на общината е организирано извършване на услугите – поддържане чистота на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозване на  битовите отпадъци.
Няма спор по делото, че имотът на жалбоподателката се намира на територията на общината и трите вида услуги са реално предоставяне.   Видът на отпадъка и необходимия за целта съд за събиране на отпадъка не стоят в предмета на спора.
Такса битови отпадъци е разграничена по отделни периоди и видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбите на чл.67 във вр. с чл.66 ЗМДТ.  Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение /ТБО е публично задължение поради което не е допустимо разширително тълкуване и прилагане на чл.62 ЗМДТ/, което е сторено в случая.
Общо определеният размер на лихвата не е пропуск, който самостоятелно да обоснове незаконосъобразност на АУЗД. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 
Отхвърля жалбата на И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М.,*** против Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011г., потвърден с Решение № 8 от 01.03.2012г. на Директора на дирекция “Местни данъци и такси”, за периода 01.01.2006г.-31.12.2010г., размер на задължението съобразно частични вноски за погасяване на дължимата такса за битови отпадъци – 529.01 лв., лихва в размер на 390.90 лв. /общо 919.91 лв./.
Осъжда И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М.,***, да заплати на Община Пловдив, Дирекция “Местни данъци и такси”, 150 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
 
Административен съдия :
 
 
Приложение 12:
                                                                                     РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 647

гр. Пловдив, 28 февруари 2013 год.

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІI отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и тринадесета година  в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 2308 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба подадена от И.Д.Х. чрез Д.Н.М., и двамата с посочен в жалбата адрес ***, срещу Решение № 8 от 10.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено следното:
Във връзка с разпореждане на съда от 20.07.2012 г., с което производството по жалбата е оставено без движение, в регистратурата на Административен съд гр. Пловдив е постъпила молба от жалбоподателката с вх. № 14940/03.08.2012 г., в която изрично е посочено, че искането отправено до съда е за отмяна на Акт за установяване на задължения по декларация № 1041/28.12.2011 г., както и на Решение № 8/01.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, като пряко дискриминационни, незаконосъобразни и неправилни.
От данните по делото се установява, че между същите страни и на същото основание в Административен съд Пловдив е образувано адм.дело № 1391/2012 г. В тази връзка по делото е приложен заверен препис от протокол от с.з. проведено на 11.07.2012 г. и копие от жалбата, въз основа на която е образувано горното дело адм.дело № 1391/2012 г.
При това положение, поради наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Само за пълнота следва да се добави, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/. При констатиране на нарушение на разпоредба на ЗЗД, съдът би следвало да отмени обжалвания акт, като незаконосъобразни – издадени в противоречие с материалноправни разпоредби. /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./.
Това налага определението, с което е даден ход по същество на правния спор, да бъде отменено.
 
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 7 от АПК, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав,
 
 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ  определението от 29.11.2012 год. за даване на ход по същество на административноправния спор.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Х. чрез Д.Н.М., и двамата с посочен в жалбата адрес ***, срещу Решение № 8 от 10.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2308  по описа за 2012 г.на Пловдивския административен съд.
 
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:            
 
Приложение 13:
Чрез Административен съд
Гр. Пловдив
До Върховен административен съд
Гр. София
 
Ч А С Т Н А    Ж А Л Б А
от  Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък 6, като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН 7210034570 с постоянен адрес в България – гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък 6
СРЕШУ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 647 от 28 февруари 2013 г. на Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ –ти състав  по административно дело 2308 по описа за 2012 г. на същия съд.
 
Уважаеми върховни съдии,
С пълномощие от Ивана Димитрова Хоусен подадох жалба вх. № 12 СГ 15/04.04.2012 г. против  АУЗД 1041/28.12.2011 г. и Решение № 8/01.03.2012 г. на Директора на Дирекция „МДТ” –  община Пловдив като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ  и  ПРЯКО ДИСКРИМИНАЦИОННИ.
Съгласно  Определение на съда от 05.07.2012 г. (неподлежщо на обжалване!) по образуваното АХД № 1391/2012 г.  съдията по делото изпраща писмо до зам. председателя  на ПАС за образуване на ново адм. дело в частта за поисканата отмяна на акта като „пряко дискриминационен” и определяне на докладчик. Очевидно  съдия докладчикът е счел, че няма връзка между двата казуса.
В резултат на това искане бе образувано  адм. дело – 2308/2012 г. На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание бе даден ход на делото по същество. Законоустановеният едномесечен срок за произнасяне на решение не бе спазен и едва след три месеца, на 28.02.2013 г. съдът се произнесе с цитираното ОПРЕДЕЛЕНИЕ 647. С него съдът отменя определението си от 29.11.2012 г. за даване на ход по същество на административноправния спор, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата и ПРЕКРАТЯВА  производството по адм. дело № 2308/2012 г. по описа на ПАС по причина изчакване на произнасяне на несвързано с него дело.
Уважаеми върховни съдии,
видно от гореизложеното налице е фактически ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ.  В дело 1391/2012 г. въпросът за пряката дискриминационност на оспорваните актове не е коментиран, а е препратен за образуване на отделно дело . Съдията по нарочно образуваното  дело 2308 отказва да разглежда този аспект на жалбата и НЕОСНОВАТЕЛНО  прекратява производството по него.
Уважаеми върховни съдии,
                         предвид  и на основание гореизложеното моля да отмените оспорваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ  на Пловдивския административен съд  и да се произнесето по същността на спора.
С уважение:……………………………………
Пловдив, 05.03.2013 г.
 
 
Приложение 14:

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в закритозаседание в състав:

при секретар		и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от председателя	ЙОВКА ДРАЖЕВА
по адм. дело № 4432/2013.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Ивана Димитрова Хоусен, чрез пълномощника й Димитър Митев, срещу прекратително определение N 647 от 28.02.2013 год. по адм. дело N 2308/2012 год. по описа на Административен съд- Пловдив. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението, тъй като неправилно съдът оставил жалбата без разглеждане и прекратил първоинстанционното производство, по причина, че се очаква „произнасяне по несвързано с него дело“. Иска отмяна и произнасяне по оплакването му Съдът дължал произнасяне на основание за „пряка дискриминационност на оспорваните актове”, а прекратяването на делото е отказ от правосъдие. Иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото на административния съд за разглеждане по същество.
Ответната страна директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при община Пловдив, не е изразил становище по частната жалба.
Върховният административен съд, VII отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното определение административният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Ивана Хоусен, подадена чрез пълномощника й Димитър Митев, против Акт за установяване на задължение по декларация N 1041 от 28.12.2011 год., потвърден с решение N 8 от 01.03.2012 год. на директора на дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че по отношение на оспорения административен акт е налице друго административно дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание, което предхожда образуваното, предвид на което е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК за недопустимост на жалбата.
Така постановеното определение е правилно.
По делото са приложени копия от жалба, въз основа на която е образувано адм. дело N 1391/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив, както и заверен препис от протокол от проведено на 11.07.2012 год. съдебно заседание по същото дело, от които се установява, че действително пред Административен съд Пловдив, е образувано друго адм. дело N 1391/2012 год., предхождащо настоящото, между същите страни, срещу същия Акт за установяване на задължение по декларация N 1041 от 28.12.2011 год., потвърден с решение N 8 от 01.03.2012 год. на директора на дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив. Няма данни междувременно производството по по-рано образуваното дело да е прекратено, напротив по същото е постановено решение N 2844 от 27.12.2012 год., както се установява от справка в деловодната система през уеб страницата на Административен съд Пловдив.
Наличието на друго дело, със същия предмет, основание и страни, което предхожда настоящето, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването съгласно чл. 159, т. 7 от АПК. Като е констатирал тази недопустимост, съдът е приложил правилно закона и определението му се явява законосъобразно.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът му е отказал правосъдие, тъй като липсва произнасяне за наличието на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация. Законосъобразен, в тази връзка, е изводът на административния съд, че преценката на съда за допуснато нарушение на антидискриминационното законодателство е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон, каквато преценка е извършена в рамките на адм. дело N 1391/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив.
Воден от изложеното, Върховният административен съд, VII отделение, нна основание чл.221,ал.2 вр. с чл. 236 от АПК

ОСТАВЯ В СИЛАопределение N 647 от 28.02.2013 год. по адм. дело N 2308/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.