Размисли по пътя към Европа

Писмо до Георги Марков,

На това писмо не получих отговор, а същевременно в неговата кандидат-президентска кампания въпросът с насилствената смяна на номерата на колите така и не се появи, както и при Петър Берон и Стела Банкова. Междувременно първият тур на изборите бе проведен и на балотаж отидоха Г. Първанов и В. Сидеров. Още в първия ден на новата седмица изпратих материалите на интнернет адреса на предизборния щаб на партия Атака и от там ми съобщиха, че са ги получили и ги четат. И в предизборната кампания на В. Сидеров преди датата на балотажа темата не се появи.

До г-н Георги Марков
кандидат за президент
на Република България
Уважаеми господин Марков,
от началото на 2006 година започна форсираното изпълнение на наредбата за смяна на старите номера на колите, която е уникална за целия Европейски съюз.
До този момент нито една кандидат президентска двойка от опозицията не е изказала своето отношение по този въпрос. В медиите по същество е наложена цензура по въпроса, който засяга около един милион и петстотин хиляди собственици на коли със стари номера. Изпращам Ви няколко материала, от които ще си направите извод за позицията ми по този въпрос. Ако възприемете за верни аргументите които привеждам и поемете отговорност да ги използвате в кампанията си, имате шанс да привлечете милиони гласове в полза на Вашата кандидатура.
Изпращам Ви:

• стенограма от парламентарен контрол и нагли “отговори” на министър Румен Петков на актуален въпрос от депутата Минчо Христов .
• мое писмо до министър Пламен Орешарски с входящ номер в Министерството на финансите по повод на негови отговори на питане на депутатката Мария Капон
• отворено писмо до премиера Сергей Станишев, внесено с входящ номер в Министерски съвет и изпратено в Парламента, Президенството, Върховния административен съд и в редица медии, както и дадено лично на Бойко Борисов.
• статия “Смяната на номерата – корупция и безсрамие, отказана за публикуване в “24 часа”
• статия “Кой пречи на министър Румен Петков в борбата срещу корупцията” – отказана за публикуване в “24 часа,” “Сега” и “Монитор” и публикувана с 2/3 съкращения в опозиционния орган на СДС “Демокрация” /изпращам Ви и публикувания вариант/.

Мога да Ви изпратя още толкова публикувани и непубликувани материали, ако проявите интерес, но и тези са достатъчни за да си оформите становище по проблема.

Димитър Николов Митев
Пловдив, 16.10.2006 г

/На това писмо не получих никакъв отговор от екипа на предаването. Не ми е известно и Съюзът на българските автомобилисти да е реагирал по някакъв начин срещу принудителната смяна на номерата на автомобилите В ЦИТИРАНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕКИПА НА ПРЕДАВАНЕТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ СПОМЕНАВА ЗА ПРЕДСТОЯЩА СЛЕДВАЩА СМЯНА НА ТАБЕЛИТЕ./.

До екипа на “Хора, пътища, автомобили”.

Уважаеми госпожи и господа,

Слушам предаването Ви от години. В последните няколко месеца за съжаление предизвикахте моето възмущение по повод на позицията Ви във връзка със смяната на табелите на колите.

Възмутен съм от това, че Вие практически не допускате в предаването да се изкажат критични становища за същността на тази уникална за Европа подигравка със законите и със стотици хиляди български граждани.

Ако не ме лъже паметта, на 11 март, ден след като парламента реши да “препоръча” на правителството да удължи срока за подмяната на табелите, във Вашето предаване една от говорителките си позволи да каже следното /цитирам по памет/: “Веднага след като стана ясно, че срока за подмяната на табелите се удължава, опашките изчезнаха. Те разбира се отново ще се появят като наближи пак крайния срок” Тонът ироничен.

Той като случайно в същия ден бях минал край пункта на КАТ в Пловдив и бях видял, че отново има километрична опашка, набрах телефона на предаването Ви и попитах защо лъжете. Позволих си да кажа, че предаването Ви е импотентно по въпроса. В отговор не последва извинение за лъжата и иронията, прозвучали по БНР, но ми беше предложено от дамата, с която говорех, /дано не и навредя с това свое писмо/ да ме пуснете на живо да кажа мнението си. Дадох номера на мобилния си телефон, а на въпроса кога може да ми позвъните, отговорих че може да ми звъните по всяко време.

През цялата седмица чаках, но не бях потърсен от Вашия екип. На 18 отново се обадих на обянените от Вас телефони на предаването и с изненада научих, че никой не ми е предлагал такова нещо и че нямате такава практика. Говорих отново с жена. Какво пък, може и да съм сънувал, въпреки че по това време на денонощието не спя

Много по-голямо е възмущението ми обаче от това, което водещият от мъжки пол /не знам дали бе Димитър Илиев или друг/ , на 8 юли от името на екипа Ви каза, че онези които протестират по опашките пред КАТ не са прави, защото са имали достатъчно време от 2000-та година да си сменят номерата. Мястото им е там, на опашките. /Тон осъдителен, не търпящ възражение/. Жалко е само за тези, които са успели да скътат по някой лев и да си купят нова кола, защото и те са принудени да чакат на опашките, които ще продължат до края на октомври – ноември, месец преди да започне замяната с новите номера със звездите на ЕС. /Цитирам отново по памет/.

Горното становище може да бъде разглеждано от много гледни точки. Мисля си за екипа Ви, че или не разбирате нищо за икономическата, правна и социална същност на процеса на смяната на табелите, или просто сте слуги на частни интереси, които имат достъп до държавното радио. Изпращам Ви /в случай че е вярно първото ми предположение/ три публикувани мои статии и отворено писмо до премиера Сергей Станишев /което никой не желае да публикува или да вземе отношение по него/ с надеждата, че може и да ги прочетете и да започнете малко повече да уважавате гражданите на България, които между другото като данъкплатци осигуряват и Вашите заплати.

Пловдив, 22.07.2006 г. Димитър Н. Митев

0888/704984

Писмо до Генка Маркова

Уважаема госпожо Маркова,
Уважаема госпожо Гешакова,
На пети юли тази година Ви изпратих по и-мейла материал под заглавие “Смяната на номерата – корупция и безсрамие” От разговорите си около тази дата с Вас двете разбрах, че вестник “24 часа” не изпитва желание да публикува написаното, тъй като вече “ставало много да се пише по тази тема” Бях помолен “да не Ви притискам до стената”. Получих и нещо като полуобещание, че може би ще бъде публикувана поне частта за Омбудсмана.
Дълбоко съм убеден, че не Вие сте взели решението да не бъде публикуван изпратеният от мен материал. Поради това въобще не горя от желание да Ви притискам до стената, тъй като няма да бъде коректно.И все пак, тъй като често минавам край КАТ – Пловдив и гледам как нещастниците се пекат на опашките и псуват, си позволявам да се обърна още един път към Вас с молба да публикувате материала. Моля Ви да предадете това мое писмо на началниците си в редакцията, от които зависи публикуването на материала.
Като човек, който редовно следи пресата и телевизията, не мога да се съглася , че много е писано по въпроса за смяната на табелите. Особено недостатъчно е писано за икономическата същонст на тази безпрецедентна от европейска гледна точка кампания. Написаното от мен не се съдържа в нито една публикация. Не рарзбирам защо трябва да не се публикува критика към МВР и неговият министър, след като примерите са действителни и засягат огромен брой хора. Не разбирам и защо трябва нищо да не се публикува нищо по адрес на омбудсмана, след като написаното от мен е голата истина.
С риск да Ви досадя още повече ще опиша накратко с какво се сблъсках, опитвайки се като гражданин и икономист да изразя своя позиция. В началото на февруари се обърнах към г-жа Валерия Велева с молба да публикува моя статия по въпроса в Труд. След като прочете материала, каза, че действитетлно е за нейната рубрика, но и се сторил много дълъг. Четири стандартни машинописни стнраници /120 реда/ се оказват много за обема на Труд. Съгласих се да го съкрати, все пак дано нещо излезе. Материалът престоя на бюрото и /това е неин израз/ повече от три седмици и не излезе. Дадох го в Атака. Там излезе бързо, на 6 март, но чувствително съкратен и видоизменен до положения, обратни на това, което аз бях написал. Отпаднали бяха и пасажите, в които исках да провокирам да се изкажат по въпроса М. Кунева и Пл. Орешарски като инициатори на акцията /според казаното от Румен Петков/. Некадърност в обработката на статията или съзнателно изменение – остава да гадая. След това се свързах с вестник Сега. Там излязоха два мои материала : “Безсмислен тормоз по пътя към Европа” /14 март/ и “Старите номера на колите – тормозът продължава” /31 мерт/ И в двете публикувани статии бяха съкратени пасажите за М. Кунева и Пл. Орешарски. След това по повод на парламентарния вот на недоверие на правителството изпратих до същата редакция нов материал : “Вотът на недоверие не затрудни управляващите. А можеше да ги затрудни” В него отново поставих проблема за табелите, но от различна гледна точка в сравнение с публикуваното до този момент. Беше ми отговорено, че в редакцията са се изпокарали кой да пише за вота и статията ми не излезе. /Странното е, че нито в Сега, нито в 24 часа, нито в Труд не се появи някакъв материал за вота на недоверие/.
По повод на новите моменти в кампанията за подмяната на табелите написах още една статия за вестник “Сега” под заглавие “Корупция и наглост”. И тя не бе публикувана, при това с аргумента, че много е писано по проблема, въпреки че последната статия не съдържаше никакви публикувани текстове. После от една публикация на Огнян Минчев разбрах, че собственика на “Сега” Ал- Райчев е съветник на МВР министъра Р. Петков. Стана ми ясно, че повече по въпроса за табелите публикация няма да мине във вестник “Сега”.
Тогава изпратих на Вас статията, която публикувахте, която не е повторение на изпращаното в “Сега”. Единствено ми стана неприятно от съкратеното изречение за Омбудсмана.
Разбира се на фона на излъчванията на Канал 1 /под ръководството на У. Пръмова/, където за половин година не съм забелязал какъвто и да било критичен материал по повод на смяната на табелите, на БТв, на споменатия вече Труд, Вие, ако мога така да се пошегувам, можете да минете за активни борци против смяната на табелите.
Най-много възмущение у мен обаче предизвиква програма Хоризонт на БНР и особено нейното предаване “Хора, пътища, автомобили”, които не само че не изразиха каквото и да било критично становище за подмяната на табелите, но в цитираното предаване се сблъсках и със следните случаи:
В началото на март, беше петък, парламента реши да препоръча на правителството да удължи срока за подмяната на табелите На следващия ден говорителка в предаването “Хора, пътища, автомобили” съобщи, че веднага, след като се разбра, че срокът се удължава, опашките изчезнаха. “Те разбира се ще се появят отново като наближи новият кранен срок 31 май” иронично отбеляза същата дама. Тъй като два часа преди това бях минал край многокилометровата опашка пред пловдивският клон на КАТ, се обадих по обявеният от предаването телефон и попитах защо лъжат. Извинение не последва.Беше ми предложено обаче ако искам да си кажа мнението, да ме включат на живо и поискаха да им дам телефонния си номер, което с удоволствие направих. Освен това бях запитан кога ще е удобно да ми позвънят, на което им казах, че могат да звънят по всяко време. През цялата следваща седмица очаквах обаждане, но не дочаках такова. Следващата събота отново се свързах по телефона и припомних какво ми бе обещано. Отговорено ми бе, че такова нещо няма, че такава практика те нямат /дори не се смутиха от това, че всеки път пускат на живо слушатели/. Излиза, че съм сънувал като гладната кокошка просо.
Този случай бледнее в сравнение с изказаното в събота, 8 юли пак в същото предаване на БНР. Водещият предаването от името на целия екип изказа приблизително следните мисли /цитирам по памет/.. Тези, които се оплакват от големите опашки пред КАТ не са за съжаление, тъй като те са имали достатъчно .време от 2000-та година досега да си сменят номерата Тяхното място е там, на опашките. Жалко е само, че хора, които са успели да скътат някой лев и да си купят нова кола, са принудени да чакат на същите опашки за да регистрират колите си. Опашките ще продължат да се вият до края на октомври – ноември, месец преди да започне замяната на номерата със символа на европейския съюз – 12-те звезди!!!
От държавното радио се казва, че мястото на виновните е там, на опашките. Виновните са тези, от кояито произтича и на които принадлежи цялата власт в страната съгласно конституцията. Виновни са наистина, но не за смяната на табелите, а за това, че търпят такива управници.
Пропуснах да отбележа, че изпратих до повече от 30 редакции на вестници, телевизии и радиа, както и до Министерски съветн, Президентство, Народно събрание, Върховен административен съд и др. отворено писмо до премиера Сергей Станишев Дадох го на ръка и на Бойко Борисов. От никъде никакъв отзив, никакво публикуване, включително и в 24 часа.. Предполагам че може да го намерите в електронната поща на “24 часа” от 31 май или 1 юни.
Още преди да зная /може би това е само слух/, че бащата на сценариста от Шоуто на Слави Росен Петров е в основата на смяната на табелите, пратих материал с надеждата, че Слави Трифонов ще заеме гражданска позиция по въпроса. Писмото изпратих до Кулеков и до сценаристите тъй като Сл. Трифонов не е посочил и-мейл адрес. Подобни материали пратнх до предаването “Открито” на Валя Ахчиева, до М. Михнева, до “Господари на ефира”. От никъде нищо, никакво желание за предаване или публикация по смяната на табелите.
Остана ми да очаквам вече да бъда глобен за стар номер на колата си и да се подложа на експеримент с жалба до съда за отмяна на глобата. Чашата очевидно ще изпия до край, дано не е много горчива.
В крайна сметка българският гражданин е подложен на дискриминация в сравнение с гражданите от страните-членки на ЕС в няколко направления:

1. за него смяната е задължителна, а в страните от ЕС е по желание и се реализира с подмяната на автомобилния парк. Нова кола – нов тип номер, а за старите – по желание.
2. за българският гражданин смяната е най-малко два пъти по-скъпа, а той е най-малко два пъти по-беден от гражданите в най-бедната страна от ЕС.
3. смяната за българския гражданин е съпроводена с унизителни опашки /или може би чехи, германци, гърци и т.н. трябва да се чувстват дискриминирани, защото не са им осигурени такива опашки?/

По всичко това ако се напише нещо, се оказва че е писано много и че не може да бъде публикувано. Но същевременно се публикуват стряскащи кратички съобщения от КАТ от типа на “Дават 7 дни за смяна на номера”/”24 часа – 4 юли 2006 г –по повод на което написах втория материал за вестника Ви/ ,: “Срокът няма да се удължава” /”Труд – 31.05-2006/, “КАТ спира 400 000 коли от 1 юни” /”Труд – 6 май/, “Амнистия до 21 юни получиха чакащи за нови табели от КАТ “/24 часа – 1 юни 2006 г./, “И през юли КАТ няма да глобява за стари номера” /”Труд”-1 юли 2006/ Аналогично е положението в електронните медии. Не съм си и помислял, че средствата за информация могат да наложат информационно затъмнение и да не публикуват тези съобщения от КАТ. Защо обаче трудно се публикуват критични материали в отговор на тези съобщения или се публикуват в окастрен вид?
Редно ли е например да се пишат десетки публикации в пресата всекидневно за търсенето на синият кандидат-президент /примерът го избрах произволно, може да се посочат още много такива, които са омръзнали на читатели, зрители и слушатели/ и да се отказва публикуването на материал, касаещ стотици хиляди хора и акцентиращ върху безобразията на МВР и мълчанието на омбудсмана. В крайна сметка Вие /упрекът ми се отнася и към много други средства за масова информация/ сте търговско дружество и можете свободно да определяте какво ще публикувате или няма да публикувате. Тоест не вършите нищо незаконно. Не е случайно и това, че комисията за медийна етика предлага защита срещу вреди от неверни публикации, но нищо не споменава за вреди поради отказ да се публикуват материали.
Мълчи Съюзът на българските автомобилисти. Мълчат правозащитните организации. Социолозите изобщо не се занимават с проблема.
Но мълчи сърце. Ще да доограбят и тоз път народа. Лошото е, че няма да е за последно.

С уважение, Димитър Н. Митев
Пловдив, 20.07.2006 г

/Тъй като не открих електронен адрес на Слави Трифонов, писмото изпратих на адреса на сценаристите. Не последва никаква реакция в Шоуто на Слави, нито получиха някакъв отговор. По-късно се сблъсках със слух, че в основата на смяната на номерата стои бащата на сценариста Росен Петров – генерал Петър Петров. Не знам дали този слух отговаря на истината, но е възможно това да е причината в това гледано шоу нито веднаж да не стане дума за смяната на номерата на колите, която от 2000 та година до сега, 2008 г. засегна най.малко два милиона души. Същото писмо изпратих и на електронния адрес на Иван Кулеков, но и от него не получих отговор/
Писмо до Слави Трифонов
Уважаеми Г-н Трифонов,
Обръщам се към Вас и Вашите сценаристи с надежда, че Вие бихте могли с Вашата реална тежест и сила в нашето общество да спомогнете за прекратяване на протичащото вече месеци наред агресивно притискане на стотици хиляди граждани на България да сменят номерата на колите си с нови.
По този въпрос публикувах две статии във вестник Сега /14 и 31 март/ под заглавия: “Безсмислен тормоз по пътя към Европа” и “Старите табели – тормозът продължава.” Във вестник Труд при Валерия Велева мой материал по темата престоя през почти целия месец февруари без да бъде публикуван. В предаването “Хора, пътища, автомобили” на програма Хоризонт на БНР на 10 март говорителка иронично заяви, че след удължаването на срока опашките веднага са изчезнали, но със сигурност ще се появят в края на новия срок. Опашките не бяха изчезнали и ги попитах защо лъжат.Извинение за дезинформацията, която бе поднесена не последва. Все пак по тяхно желание им продиктувах телефонния си номер. Попитаха кога е удобно да ми позвънят за да ме пуснат на живо да си кажа мнението по смяната на номерата, но седмица след това друга товорителка ми каза, че такова нещо не е имало и че нямали такава практика.
Във връзка с развитието на проблема за смяната на номерата написах трета статия за вестник Сега Днес научих, че статията няма да излезе, защото вече било писано много. Изпращам Ви я заедно с първите две. Струва ми се, че ще бъде добре ако може господин Кулеков /ако не му е развалена камерата/ да заснеме и през деня и през нощта опашката. В момента в Пловдив се чака около две денонощия, но с наближаването на крайния срок на удължаването /скъпернически отпуснато от правителството/ напрежението ще расте. Е, може да се мине без опашка и през задния вход, но това засега струва не 60, а 100 лева.
Налице е информационно затъмнение по въпроса и почти пълен медиен комфорт за изпълнението на наредбата, която няма аналог в ЕС. Искам да вярвам, че Вашето шоу ще допринесе за прекратяване на гаврата със стотици хиляди хора и пилеенето на десетки милиони лева на фона на бедстващото здравеопазване, образование, пенсионни фондове и какво ли още не. Ще ми се да вярвам, че тази лъжица няма да се окаже голяма за Вашата уста и няма да се стъписате пред мащаба на проблема. Защото в Карнобат вече имаше и смъртен случай. След тридневно чакане на опашка за смяна на номера на москвича си на 6-ги март възрастен човек получава инфакт и умира в момент, когато застава с колата си пред служтеля на КАТ за да му сложат новия номер . А представете си и положението на хората с наводнени къщи и ниви, които пострадали от стихийните бедствия трябва да търсят пари и за смяна на номерата. Дори за тях правителството не иска да отстъпи. И накрая, ако стотици хиляди собственици трябва да се разделят с няколко десетки милиона лева за ненужната за обществото смяна на номерата, защо толкова скърпернически се удължава срока за подмяната на номерата? Като ще грабят от населението, не може ли това да стане без тези страхотни опашки?
Ще Ви бъда благодарен, ако ме уведомите на долупосочения телефон дали ще се занимаете с този актуален проблем или не. /защото по принцип има вероятност и да се загуби сред вероятно огромната Ви поща/
С уважение, Димитър Н. Митев, тел.0888/704984
Пловдив, 10.05.2006 г

/Отговор на това писмо не получих, Не ми е известно да е имало и второ предаване в „Господари на ефира“ по същия въпрос. Не ми е известно да е имало реакция на предаването и по второто отворено писмо до С. Станишев, което им изпратих през м. февруари 2008 г./

Писмо до Господарите на ефира

Уважаеми Господари на ефира,
Искрено се зарадвах, когато ми разказаха, че във Вашето предаване сте отделили време и сте обърнали внимание на проблема за смяната на номерата на автомобилите. За съжаление аз не можах да гледам цялото предаване, защото хванах само края му. Разказаха ми, че сте посочили данни за Испания, че сте нарекли мероприятието държавен рекет. За всичко това от сърце Ви поздравявам. Казаха ми и това, че според Вас това е пълнене на бюджета. Това е разпространен възглед, но не е верен.
По този повод публикувах във вестник Сега /броя от 14-ти март т..г./ статия под заглавие “Безсмислен тормоз по пътя към Европа”. В нея привеждам няколко примера , с които илюстрирам погрешността на очакването смяната на номерата да понапълни бюджета с няколко десетки милиона лева. Нещо повече, с основание може да се очаква, че в крайна сметка мероприятието осигурява загуби за бюджета, особено в перспектива. Изпращам Ви копие от тази статия. Тъй като проблемът със смяната на номерата на колите продължаваше да бъде актуален, написах втори материал, който вестнник Сега публикува под заглавие Старите табели – тормозът продължава в броя от 31 март т.г. Изпращам Ви за сведение и тази публикация.
Вместо да отмени тази уникална за Европа наредба, с която ненужно се изземват от населението няколко десетки милиона лева, при това обикновено от най-бедните, правителството скъпернически отпусна още два месеца и напоследък отново засилва агресивния натиск, който тласка уплашеното и за съжаление овчедушно население на километрични многочасови и многодневни опашки. Това ме накара да напиша трета статия, която вестник Сега отказа да публикува под предлог, че вече било писано много по проблема. Дори бегъл поглед върху пресата и предаванията на Канал 1, БТв, БНР, вестник Труд и т.н. показват абсолютната несъстоятелност на този мотив за отхвърляне на последната статия. Изпращам Ви и нея и съм убеден, че Вие лесно ще познаете, защо не е публикувана. Вие с основание нарушавате медийния комфорт на правителството по въпроса за смяната на номерата. Ще бъда щастлив ако помогнете правителството да бъде притиснато най-после да отговори на въпросите, които витаят в обществото и да отмени тази позорна наредба. Това е програмата максимум. А програмата минимум би била ако правителството мисли да продължава този рекет, то поне да бъде приет един разумен срок, който да не кара хората да спят по нощите на опашки пред КАТ и да не ги плашат със спиране на колите от движение или бракуване. Все още над 500 000 коли са със стари номера и поставеният засега краен срок е абсолютно нереален.
Материалите, които Ви изпращам, съвсем не изчерпват всички аспекти на проблема. Ако проявите интерес с удоволствие бих споделил с Вас и други свои становища по същата тема. Готов съм да дойда на среща с Вас и в София, а не Ваш екип да пътува до Пловдив. Проблемът си заслужава.

С уважение, Димитър Н. Митев
Пловдив,

/15.03.06. г. Канал 1 на БНТ, 21,00 часа. Откъс от интервю на С. Станишев с журналисти от избрани медии. В отговор на  зададен плахо, сякаш с чувство на вина, въпрос на П. Цеков от в-к „Сега” за смяната на табелите С. Станишев заяви следното: /коментарите в скоби с наклонен шрифт са мои – Д. Митев/

„Първо искам да върна лентата малко назад. Част от проблема е това, че държавата своевременно, в продължение на години, не си е вършила работата. Не са подменяни номера на коли, които са с регистрация от преди седемдесет и пета година Говоря за черните, нали, добре познати на нас номера. Много от тези коли на практика не се ползват. Те или са качени на трупчета, или стоят във гаражите като спомен и антиквариат. И това обаче оказва много сериозно влияние, като брой коли, които се водят, върху статистиката на моторните превозни средства в България. И това е едно от изискванията на Европейския съюз, да имаме поне 90 % застраховани коли в нашата страна за да бъдем пълноправен член на Европейския съюз. И това е една тема, която беше в тъй наречените червени зони или кутии. И за да се постигне резултат, това беше една необходима мярка, да се изтегли срока, който предварително беше насрочен за края на декември към края на март. За да можем първо да видим реалното състояние. Защото тази разлика между колите, които са реално застраховани, които са застраховани и официално, и тази бройка, която се води, поне половината, според експертите, просто не са в движение. За да постигнем резултатите, които са необходими за страната ни, трябваше да бъде извършена тази мярка.  И сега, и през следващите дни, ще се прави всичко необходимо. Аз и утре ще говоря със министър Петков за да се създаде максимално добра организация, да се хвърлят усилията на човешкия ресурс на КАТ, за да се облекчи тази процедура за хората.  Засега трябва да запазим срока, защото в крайна сметка не е честно и към тези, които са си направили усилията”. .

                                                         х   х   х

 Журналистът от в-к „Сега” П. Цеков не си позволи задаване на допълнителни въпроси или оспорване на твърденията на премиера. Не знам дали въпросът за табелите щеше да бъде зададен на С. Станишев, ако не бях се обадил на В. Стойнев от редакцията на „Сега” с предложение в този дух. Няма как времето да се върне назад и да се провери дали без моето обаждане обществеността щеше да бъде ощастливена с „умните” премиерски разсъждения за уникалната българска пререгистрация.

Сергей Станишев има претенции, че е компетентен премиер. От това интервю обаче се вижда, че:

1/“Компетентният“ Станишев  не е разбрал, че от стотиците милиони лева, изразходвани за смяната на номерата и талоните на автомобилите не следва никакъв полезен ефект нито за икономиката на страната, нито за бюджета, нито за собствениците на автомобилите.   Направените разходи са чиста загуба от народностнопанска гледна точка. Единственият реален икономически ефект е принудителното отнемане от населението на стотици милиони левове и прехвърлянето им в ръцете на фирмите, извършващи пререгистрацията, а най-вероятно и към финансиране на политическите партии. Последното се налага като извод като се има предвид пълната амнезия в която изпаднаха абсолютно всички политически партии за тази срамна акция.

2/“Компетентният“ Станишев въобще не си дава сметка, че с Наредба на МВР се слага краен срок за валидност на регистрацията на автомобилите, а по закон (чл. 141 от ЗДвП) те са с безсрочна регистрация. Същевременно, въпреки, че съгласно Закона за стандартизацията стандартите в Република България се прилагат доброволно, наредбата за въвеждане на новия стандарт бе приложена чрез груба полицейска принуда.  „Компетентният“ Станишев въобще не забелязва, че е налице е грубо показване на законността, при това не от кого да е, а от изпълнителната власт.

3/ „Компетентният“ Станишев не е наясно, че изскването на ЕС за 90 % застраховани коли със застраховка ГО се отнася за движещите се коли, а не въобще за всички регистрирани коли.

4/ „Компетентният“ Станишев не е наясно, че в Закона за движение по пътищата съществува алинея, съгласно която автомобил без сключена застраховка ГО се спира от движение до сключването на такава. Под неговото „компетентно“ ръководство правителството и в частност МВР и КАТ се отказаха от прилагането на тази законова разпоредба за постигане на изискваното от ЕС ниво на застрахованост, а решиха това да става чрез смяната на номерата.

5/ „Компетентният“ Станишев в качеството си на лидер на „социалната“ партия БСП не забеляза, че цената на пререгистрацията в България е три пъти по-висока от цената за регистрация в Германия.

3/ „Компетентният “ Станишев въобще не си дава сметка какви са загубите от милионите работни дни, пропиляни в чакане на опашките пред КАТ, от финансирането с бюджетни средства на смяната на номерата на държавните и общински автомобили, от заплащането на извънреден труд на служителите на КАТ и т.н. и т.н.

Най-важното от тези разсъждения бе феноменалното твърдение, че работа на държавата е да подменя номерата на колите.

Премиерът, съзнателно или не, покрай българската държава критикува всички държави в , светазащото никъде няма подмяна на регистрационните табели на един и същи автомобил като извършваната в България.

тежко и горко на България с премиер, който счита смяната на табелите за необходима мярка за постигане на 90% застраховани коли. Той дори не си е направил труда да забележи, че ЕС иска от България 90 % застраховани коли от тези, които са в движение, а не от регистрираните. ОЩе по-тежко на България ако той знае това и съзнателно заблуждава зрителите. 

 Прави впечатление „изящният” стил с който се изразява премиера. Освен това поразяващ е „задълбоченият” му извод, че за да бъде видяно реалното състояние на нивото на застрахованост на автомобилите трябва да се направи смяна на табелите. За него е задача с повишена трудност да разбере, че колите, които не са в движение и техните собственици остават незасегнати от рекетьорската наредба, защото в нея са предвидени санкции САМО ЗА УПРАВЛЯВАНЕ НА АВТОМОБИЛИ СЪС СТАРИ РЕГИСТРАЦИОННИ ТАБЕЛИ.

Премиерът очевидно счита, че не е било възможно да се положи усилие от правителството директно за застраховане на автомобилите и затова според него се освен сумата за застраховка ГО гражданите и държавния бюджет трябва да платят и за смяна на табелите. Можем само да гадаем дали думите му са израз на въпиюща некомпетентност или представляват съзнателна манипулация, но и в двата случая е тъжно, че такова лице стои начело на изпълнителната власт в Република България.

След това премиерско обещание за „максимално добра организация” опашките се виеха по 3-4 денонощия месеци наред. Тъй като той повече не реагира по въпроса, може да се приеме, че е считал организацията за добра. На 15 март вечерта премиерът „компетентно” се изказва за запазване на срока, а на 16 март парламентът отхвърли предложението на М. Христов за отмяна на задължителния срок за пререгистрация и препоръча удължаване на срока с два месеца, които също се оказаха недостатъчни. Вместо да се извини на тези, които са изтърпяли причинените от правителството безумни опашки, С. Станишев заяви, че няма да е честно ако и останалите собственици на автомобили не си „направят усилията” да изтърпят същата гавра. А в главата му на рокер-премиер изобщо не се появяви мисълта колко струват на обществото тези опашки. В тази глава очевидно нямаше място и за разсъждения относно коренно различната практика в останалите страни-членки на ЕС. За мен остава загадка той толкова ли не беше в час по темата или толкова здраво му дърпаха конците лицата, които солидно печелеха от пререгистрацията.

Писмо до Валерия Велева, редакция „Общество и анализи“ на в-к Труд, от 06.02.2006 г

Уважаема госпожо Велева,
Предварително моля да бъда извинен, че в известен смисъл Ви натрапвам написаното от мен, но все пак ми се струва, че то не пасва на ресора на г-жа Заркова. Като бивш преподавател по политикономия аз съм склонен да го отнеса към Вашия отдел “Общество и анализи”.
Не претендирам, че съм следил цялото течение на вестник “Труд” от излизането на критикуваната от мен наредба, но все пак ми се струва, че реакцията на най-тиражния вестник в страната е доста “мека” за създаденото положение. Поради това откровено казано малко се страхувам, че написаното от мен няма да се появи отпечатано във Вашия вестник. Дано греша за линията на Вашата редакция по поставените проблеми.

С най-дълбоко уважение: Димитър Н. Митев.
Пловдив, 06.02. 2006 г.
Тел. 0888/704984

Второ писмо до Валерия Велева, редакция „Общество и анализи“ на в-к Труд, от 22.02.2006 г

Уважаема госпожо Велева,
Моля да бъда извинен, че си позволявам да Ви пиша второ писмо, но имам чувство, че това се налага.
Преди няколко години се опитах да предизвикам публикация във вестник Труд по повод на безобразия на прословутия пазар в Димитровград. Обърнах се към моя позната в редакцията на Пловдивски труд да направи проверка и да напише материал за случая, но тя ме насочи към кореспондентката на Труд в Хасково, която отговаряла за района. Три месеца тази кореспондентка от Хасково /името вече не помня, пък и в случая не е важно/ отлагаше среща с мен било поради заетост, било поради болест и т.н.. След тези три месеца неочаквано промени благосклонността си и ми заяви, че вестник Труд няма да се занимава със случая. Предполагам, понеже е разбрала какви интереси са замесени.
Моля да бъда извинен, ако подозрението ми е несправедливо и Ви обижда, защото нямам такива умисли спрямо Вас, но продължителното чакане да излезе изпратеният от мен материал започва да ми напомня димитровградската история. Дано е чиста случайност.
Знам поговорката, че “всяка циганка си хвали черното циганче” и въпреки това си позволявам да считам, че в големия обем на Вашия вестник, като имам предвид колко по-маловажни материали излязоха за тези повече от две седмици, отдавна трябваше да се намери място за публикация по поставените от мен проблеми. Те не са мои, а на стотици хиляди смачкани от бедност и от произвол на управляващите хора. Предполагам, че има и други над Вас, които определят редакционната политика на вестник Труд по този въпрос. Моля да вземете предвид и да ги информирате, че ако до вторник, 28 февруари материалът не излезе в Труд, аз ще го предложа в друг вестник.

С уважение: Димитър Н. Митев
Пловдив, 22 февруари 2006 г.

Публикация в Труд не последва, а отговор от Валерия Велева не получих.