http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-Price-communism.html
Цените при социализма.
Цени и заплати при социализма (1988 година)
Официален обменен курс на БНБ 1988 год. – 1 лев = 1,74 щатски долара;
1US$ = 1.75592 Deutsche Mark.
Черен курс (де факто конвертируем курс) 4,50 лева = 1 щатски долар. Черният курс на западните валути възниква през 1970-те, когато комунистическото ръководство отваря така наречените корекоми.
По време на социализма един лев се разменя за малко повече от една рубла. Цените в СССР в рубли вероятно съответстват приблизително на цените в България в левове, за съшия период и биха могли да се използват за сравнение, тъй като правителството на България е особено чувствително и ревниво охранява да не се публикуват документи, относно цените през епохата на социализма в България.
Обменният курс на лева към източно-германската марка е 1 лев = 3 DDR Mark (M).
За сравнение цени при демокрацията 2012 година. Забележка: Посочените цени в България през 2012/2013 год. са приблизителни, тъй като не са фиксирани от държавата, както по времето на комунизма.
При демокрацията цените се увеличават до пределния праг на търпимост, както при Deepthroating. И когато населението излезе на улицата да протестира, аналогично на повръщането при „дълбоко гърло“, тогава цените леко падат, както се случи през март 2013 година.
„Nowadays people know the price of
everything and the value of nothing.“
Oscar Wilde
„На днешно време се знае цената на всичко,
но на нищо не се знае стойността.“
Оскар Уайлд
Цени на млечни продукти:
Цена на 1литър прясно мляко
При социализма: – 30 стотинки. В СССР през 1988 год. – 26 копейки = 25 ст. В ГДР – 0,36 Mark = 12 стотинки.
При демокрацията: – 1,70 лева.
Цена на 500g кисело мляко
При социализма: произведено от краве мляко – 23 ст. Кисело мляко смес от краве и овче – 37 ст.
При демокрацията: Кисело мляко-сурогат – 1 лев.
Сурогатното кисело мляко е с собенно дълъг срок на съхранение. Съхранявано даже и при високи температури, то не вкисва а само се разлага, което доказва липсата на Lactobacillus bulgaricus. Бактериите, за разлика от хората, не е възможно да бъдат излъгани с „хранителни“ заместители.
Цена на 500g немски Joghurt, произведен от желатин, синтетични набухватели и втвърдители, вероятно и от краве мляко – 2,50 лева.
С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., е могло да се купят 840 литра прясно мляко.
С една средна заплата от 670 лева през 2012 год., може да се купят 394 литра прясно мляко.
За 840 литра мляко от времето на соца, при демокрацията е необходима заплата от 1428 лева.
(Някои снимки са от www.detstvoto.net)
Цена на 1kg сирене
При социализма: от краве мляко – 2,30 лева, от овче мляко – 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.
При демокрацията: сирене смес от краве/козе/овче мляко, сухо мляко и синтетични втвърдители, набухватели и аромати – 10 до 14 лева. Сирене-сурогат, произведено по химичен път – 4 лева. Кашкавал Витоша – 16 лв.
Според производители, за 1kg сирене са необходими 6-10 литра мляко. При съотношение на цена от 30 стотинки на млякото при социализма, с приблизителна цена на сирене – 3 лева, при демокрацията при цена на млякото 1,70 лв., сирене произведено от мляко би трябвало да струва 17 лева.
Цена на 1kg синьо сирене Рокфор
При социализма: – 5 лева.
При демокрацията: – 25 лева. Мухалът Penicillium roqueforti, за разлика от хората, не е възможно да бъде излъган с палмово масло и други „хранителни“ заместители, поради което синьото сирене се произвежда само от краве мляко.
Цена на 125g масло
При социализма: от краве мляко – 0,50 лева. По онова време идентична цена и на френско масло „Президент“ и на немско масло „Deutsche Markenbutter“. В ГДР масло – 0,86 DDR Mark = 0,30 лева.
При демокрацията: Масло-сурогат, произведено по химичен път – 1,70 лева, немско масло „Deutsche Markenbutter“ 2 лева.
Цени на тестени и захарни изделия:
Цена на хляб
При социализма: Цена на 750g „Типов хляб“ – 15 стотинки, „Хляб Добруджа“ – 26 ст., „Бял хляб“ – 32 стотинки, Ръжен хляб 250g – 8 стотинки
(ръжен хляб 750g в СССР през 1988 год. – 0,13 рубли = 12 стотинки, пшеничен хляб 27 ст.)
При демокрацията: хляб – 1,50 лева.
Цена на варена царевица
При социализма: кочан варена царевица – 10 ст.
При демокрацията: кочан варена, генно-модифицирана царевица NK603 на Monsanto, предизвикваща тумори – 1,00 лев.
Цена на баничка
При социализма: баничка със сирене – 10 стотинки.
При демокрацията: баничка с извара – 1 лев.
Цена на кифла
При социализма: – Малка кифла с мармалад – 5 стотинки; голяма кифла с мармалад – 10 стотинки. Виенска кифла – 6 ст. Кифла осморка – 8 ст. Козуначена кифла – 8 ст.
При демокрацията: Голяма кифла с мармалад – 1 лев.
Цена на Целувка
При социализма: Продава се на бройка (около 25-30g) – 3 ст. 1kg = 1 – 1,20 лева.
При демокрацията: 1kg – 15 лева.
Цена на ореховка
При социализма: Продава се на бройка (около 35-40g) – 9 ст. 1kg = 2,25 – 2,57 лева.
При демокрацията: 1kg – 12 лева.
Цена на масленка
При социализма: – 4 ст. Продава се на бройка (около 45g).
При демокрацията: – 56 ст. Продава се в разноцветна опаковка 140g за 1,70 лева, с отпечатан на нея на девет езика, списък на състава в kcal (килокалори) и тяхната равностойност в kJ (Джаул).
Цена на поничка
При социализма: – 10 стотинки.
При демокрацията: – 1 лев.
Цена на мекица
При социализма: – 4 стотинки.
При демокрацията: – 40 стотинки.
Цена на вафла
При социализма: – Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла „Морени“ 75g – 15 стотинки.
При демокрацията: – локумена вафла 2012 г. – 40 стотинки, 2013 г. – 45 стотинки. Вафла „Морени“ 49g – 49 стотинки.
Цена на толумба
При социализма: една толумба в захарен сироп – 10 стотинки.
При демокрацията: една толумба в захарен сироп – 90 стотинки.
Цена на сладолед
При социализма: сладолед от краве мляко и сметана – 20 стотинки.
При демокрацията: сладолед-сурогат,
произведен по химичен път (растителна сметана, палмово масло и синтетични аромати), в лъскава опаковка с надписи с латински букви – 2 лева.
Цена на лукче
При социализма: един бонбон „лукче“ (10g) – 1 ст. Пакет лукчета в ГДР – 0,10 M = 3 ст.
При демокрацията: един бонбон „лукче“ – 8,8 ст. (опаковка 90g за 80ст.)
Цена на локум
При социализма: кутия локум – 20 стотинки.
При демокрацията: кутия локум – 80 стотинки.
Цена на дъвка
При социализма: Восъчна дъвка „Идеал“ (кутия с 6 дражета, българско производство) – 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой – 10 ст.
При демокрацията: –
Цена на шоколад
При социализма: 100g. български шоколад с нарисувана на опаковката крава – 0,70 лева. 100g. вносен шоколад – 1,20 лева. В Западна Европа през 1988 г. 100g. шоколад Milka струва 50 Eurocent.
При социализма: Кутия шоколадови бонбони „Финни Млечни“ – 1,40 лева. Кутия шоколадови бонбони „Черноморец“ – 1 лев.
При демокрацията: Кутия шоколадови бонбони „Черноморец“ – 3,30 лева.
100g. шоколад „Ritter Sport“ – 2,80 лева. В Германия 2013 год. Ritter Sport шоколад струва 0,85€.
Шоколад „Milka“ в Западна Европа струва 1 Евро. Шоколад Milka-менте в България струва 1,70 лева.
Какао се отглежда в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации, в които 5-6 годишни деца работят при робски условия. Съответно цената на шоколад в целия свят, е една.
В Западна Европа белият шоколад винаги е на цената на шоколад с лешници, шоколад със стафиди и пр. Само в държавите, в които се продава шоколад-менте, белият шоколад е по-евтин от останалия.
Цени на безалкохолни напитки:
Цена на боза
При социализма: чаша боза (200ml), произведена със захар – 4 ст., чаша боза (300ml) – 6 ст., чаша боза (500ml) – 8 ст.
При демокрацията: чаша боза (200ml),
произведена с канцерогенни подсладители – 2012 год. – 20 ст., от 2013 год. – 50 ст., чаша боза (500ml) – 80 ст.
Лимонада
При социализма: – газирана напитка с оцветител, захар и аромат на лимон – 330ml/5 стотинки.
При демокрацията: – газирана напитка с оцветител, канцерогенни подсладители и аромат на лимон – 500ml/70 стотинки.
Минерална вода
При социализма: – Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря – 8 стотинки.
При демокрацията: – негазирана, бутилирана „минерална“ вода – 80 стотинки.
При демокрацията се открива неизвестен, през епохата на социализма, минерален извор – Девин. Вкусът на „минералната“ вода от Девин много наподобява вкуса на чешмяната вода. При демокрацията вероятно 50% от бутилираната минерална вода на пазара, е всъщност вода от чешмата.
Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп)
При социализма: – 9 стотинки.
При демокрацията: –
Швепс 330ml (Schweppes ®)
При социализма: – 15 стотинки.
При демокрацията: – 1 лев.
Кока Кола 330ml (Coca Cola)
При социализма: – 15 стотинки.
При демокрацията: – 1 лев.
***
При социализма не винаги има Кока-Кола по магазините. През 1970-те с не голям успех се продават напитките „Алтай“ и „Етър“, с цвят на Coca-Cola и неудачен имитат на вкуса на Кока-Кола. При демокрацията ако не друго, поне „Кока Кола“ има в изобилие. Понякога във веригата McDonald’s се появява Кока-Кола-менте с вкус на „Алтай“.
Швепс при социализма има винаги по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство.
Цени на риба и месо:
Цена на 1kg риба Цаца (Копърка)
При социализма: – 60 стотинки.
При демокрацията: – 3 лева.
Цена на 1kg риба Скумрия
При социализма: – 1,60 лева.
При демокрацията: – 7 лева.
Цена на 1kg риба Сафрид
При социализма: – 1,40 лева.
При демокрацията: – 7 лева.
Цена на 1kg риба Мерлуза
При социализма: – 1,20 лева.
При демокрацията: –
Цена на 1kg свинско с кости (котлет)
При социализма: – 2,60 лева. (Телешко месо в СССР през 1988 год. струва 2 рубли = почти 2 лева)
При демокрацията: – 8 лева.
Цена на 1kg свинско шол
При социализма: – 4,50 лева.
При демокрацията: –
Цена на 1kg свинско бон филе
При социализма: – 7 лева.
При демокрацията: –
Цена на 1kg луканка
При социализма: – 6 лева.
При демокрацията: – 20 лева.
Цена на яйце от кокошка
При социализма: – от 8 ст. до 10 стотинки. В ГДР цена на яйце – 0,40 M = 14 стотинки.
При демокрацията: – 40 стотинки.
Цени на плодове и зеленчуци:
Цена на домати
При социализма: 1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа – 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви – 12 стотинки. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа на глава от населението, по производство и износ на домати.
При демокрацията: 1kg вносни домати със срок на годност 1 месец (третирани с антибиотици и консерванти) – 2 лева.
Цена на маслини
При социализма: Цена на 1kg маслини – 60 стотинки.
При демокрацията: Цена на 1kg маслини – 6 лева.
Цена на лютеница
При социализма: бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки – 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда само в два варианта:
А.) С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки.
Б.) С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус.
При демокрацията: бурканче лютеница, произведена от доматен концентрат, произведен някъде по широкия свят, по линия на outsourcing, червен пипер, сурогатно масло, синтетични набухватели – модифицирана скорбяла и канцерогенни консерванти – 3,30 лева.
При демокрацията лютеницата се произвежда в десетки, ако не и стотици варианти, които се различават най-вече по картинката на етикета. Тези с надпис „едро смляни чушки“, съдържат и чушки, като цената им превишава тази на западно-европейските пазари.
Цена на грозде
При социализма: 1kg българско грозде – 30 ст. До 1986-1987 год. гроздето достига 20 стотинки за килограм.
При демокрацията: 1kg грозде – 3 лева.
Цена на 1kg грозде с консерванти, от предишна реколта, залежало по складовете на Западна Европа (познава се по изсъхналите стъбла) – 1,50 лева.
Цена на диня
При социализма: 1kg диня – 5 стотинки.
При демокрацията: 1kg диня (предимно гръцки или турски) – 50 стотинки.
Цена на банани
При социализма: 1kg банани – 1,20 лева по празници – с чакане на опашки. В останалото време в показен магазин – цена 2 лв. – без чакане на опашки.
В същия период в Западна Европа цената на 1kg банани струва
0,57 щатски долара=2,15 лева по черен (де факто конвертируем) курс на долара.
При демокрацията: 1kg банани в Евросъюза – 2,80 лева. В началото на 1990-те, Евросъюза въвежда високо мито на бананите, с цел поощряване на селскостопанските производители в държавите членки на ЕС. За държавите, които са престанали да произвеждат селскостопанска продукция като България, остава само високото мито за бананите, без поощряването на местните производители, тъй като те вече не съществуват.
Цена на портокали
При социализма: Цена на 1kg портокали – 90 стотинки.
При демокрацията: Цена на 1kg портокали – 2,50 лева.
Цени на био-продукти
Биопродукти съществуват само при демокрацията.
Интересен феномен представляват така наречените „био продукти“:
Млечни и тестени продукти, както и плодове и зеленчуци (често с болести по тях – махна), които се продават на тройна цена, само защото на опаковката стои етикет „БИО ПРОДУКТ“. Все едно негримирана проститутка в публичен дом да струва по-скъпо, само защото сутеньорите ѝ твърдят, че не е заразена с венерически болести.
***
Цените на плодове и зеленчуци при социализма, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200%. При демокрацията се продават целогодишно вносни домати от парници и цената им през всички сезони е почти еднаква – типично за високо-индустриалните държави като Франция и Германия, за които е по-рентабилно да внасят евтино селскостопанска продукция от бившите си колонии, на които да им продават скъпо своите промишлени стоки.
Ценообразуването на хранителните продукти
при социализма и при капитализма.
Ценообразуването на храните при социализма, зависи от разходите за производството им. Например цената на рибните продукти, е значително по-ниска, от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане.
Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, както и цената на типов или ръжен хляб, също е по-ниска, поради по-ниските разходи при производството на тези продукти.
При капитализма цените на типов/ръжен хляб, на обезмаслено мляко, на риба, са относително и абсолютно по-високи, от тези на бял хляб, свинско месо и мляко с висока масленост. Защото тези храни водят до скъсяване продължителността на живота – ефект желан и култивиран от господстващите, по отношение на трудещите се.
Цени на алкохол и цигари:
Цена на 20 цигари с филтър:
При социализма: До средата на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство – 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. Края на 1980-те цените на цигари българско производство почти се удвояват. 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението.
В ГДР 20 цигари с филтър 3,20 M = 1,07 лева.
При демокрацията: кутия с 20 цигари – 5 лева. Цените за цигари при демокрацията се диктуват от Евросъюза. На черния пазар в България се продават цигари без бандерол на цена 3 лв. за кутия с 20 цигари. Нелегалните цигари без бандерол са с особено високо съдържание на токсични компоненти и властите не си дават зор да прекратят забранената от закона търговия.
Цена на коняк „Плиска“ 750g:
При социализма: – 6 лева.
При демокрацията: – 14 лева.
При социализма: Гроздова ракия „Академик Неделчев“ 750g – 4,30 лева. Коняк (бренди) „Слънчев Бряг“ – 3,80 лева.
Цена на бутилка бира:
При социализма: Светло пиво 1/2 литър до 1988 год. – 26 ст. 1989 год. – 32 стотинки. В ГДР Bier Hell, 0,33 l – 0,48 M = 0,16 лева.
При демокрацията: Светло пиво – 1,20 лева.
Цени на облекло и обувки:
Цена на джинси (дънки) италианско производство:
При социализма: – 22 US$ в кореком, на черния пазар – 60-70 лева. Панталони българско производство – 30 лева.
При демокрацията: – 80 лева турско производство.
Цена на мъжка риза:
При социализма: – 7 лева. Цената на детските дрехи при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на дрехи за възрастни.
При демокрацията: – 35 лева. Цената на облекло за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни.
Цена на чифт обувки:
При социализма: – 20 лева. Цената на детските обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на обувки за възрастни.
При демокрацията: – 80 лева. Цената на обувки за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни.
***
По-голямата част от населението през епохата на социализма, обяснява ниските цени на облеклото и обувките за деца, с по-малкото материал, необходим за изработването им.
По-голямата част от населението при демокрацията, обяснява високите цени на облекло и обувки за деца, с по-трудната изработка на малки предмети.
Цените на стоки за деца при неолиберализма пардон при демокрацията са високи, защото демокрацията е основана на социален дарвинизъм.
Цени на книжни изделия:
Цена на книга:
При социализма: – 1 лев.
При демокрацията: – 15 лева.
Цена на тетрадка:
При социализма: – 0,12 лв. В ГДР тетрадка във формат A5 – 0,10 M = 0,03 лв.
При демокрацията: – 1 лв.
Цена на вестник:
При социализма: Вестник „Работническо дело“ (предшественика на вестник „Дума“) – 2 ст.
Вестник „Труд“ – 2 ст.
Вестник „Вечерни Новини“ – 2 ст.
Вестник „Стършел“ – 8 ст.
По изключение, вестници с повече страници (подлистници) стрували повече.
В СССР вестник „Правда“ струва 2 копейки. В ГДР вестник Abendzeitung 0,10 M = 3 ст.
Булевардно списание черно-бяло „БТА-Паралели“ – 50 ст.
Научно/псевдонаучно списание с гланцови, цветни корици и цветни приложения „Космос“ – 30 ст.
Списание за мода, с цветни гланцови страници „Лада“ – 80 ст.
В ГДР сатирично списание „Eulenspiegel“ – 0,40 M = 13 ст.
При демокрацията: Средна цена на вестник – 90 стотинки.
Цени на битова техника:
Цена на батерия:
При социализма: батерия „Никопол“ 4,5 волта – 17 стотинки, батерия AA (R6) 1,5 волта – 13 стотинки.
В ГДР батерия 4,5 волта – 0,85 M = 28 стотинки, батерия Mono (R20) 1,5 волта – 0,47 M = 16 стотинки.
При демокрацията: батерия 4,5 волта – 2,40 лв.
Цена на кран промивен напорен (за тоалетна):
При социализма: – 13 лева, със срок на оксплоатация около 10 години.
При демокрацията: – 58 лева, с гаранция 5 години, производство на „Видима“ в Севлиево. Ако „Американ Стандарт“ не подобрява качеството им, то оптимира срока на експлоатация. 1-2 месеца след изтичане на гаранцията, крановете стават негодни за употреба, както акумулаторите на Apple MacBook.
Цена на огледално-рефлексен фотоапарат:
При социализма: – евтин, японски – 500 лева (В Западна Европа 200 US$). Цена на руски огледално-рефлексен фотоапарат „Зенит „Е“ – 120 лева.
При демокрацията: – 1000 лева.
Цена на автоматична перална машина:
При социализма: – 500 лева.
При демокрацията: – 500 лева.
Цена на хладилник:
При социализма: – 300 лева. В ГДР хладилник „H 130“ струва 1100 M = 367 лева.
При демокрацията: – 300 лева.
Цена на цветен телевизор:
При социализма: – 1000 лева.
При демокрацията: – 1000 лева.
Битовата техника, както и дрехи и обувки произвеждани при социализма, не разполагат с импозантния дизайн, както и планираното износване на стоките на Западното производство.
Цена за транспорт
Цена за градски транспорт
При социализма: билет за градски транспорт – 6 ст.
До 1973 год. (петролната криза) цена за градски транспорт – 4 стотинки. След 1973 цена на билет за трамвай – 4 стотинки, цена на билет за автобус, тролейбус – 6 стотинки. Увеличаване и на цените за междуградски автобуси, при запазване на старите цени за железопътен транспорт. От началото на 1980-те цена за градски автобус, тролейбус или трамвай – 6 ст.
Цена за месечна карта за целия градски транспорт в София, която може да се преотстъпва и на други лица – 5 лева, за три месеца – 13,60 лева. За ученици има намаление на цената за градски транспорт при социализма.
Цена за месечна карта за Берлин/ГДР 5,00 M = 1,66 лева.
При демокрацията: – билет за градски транспорт – 1 лев. За студенти има намаление на цената за градски транспорт при демокрацията.
Глоба за нередовен пътник в градския транспорт:
При социализма: 2 лева.
При демокрацията: 20 лева.
При демокрацията градският транспорт е частно предприятие, целящо печалба. Глобяването на нередовен пътник, цели също печалба. И създаване на неяснота в общите условия за транспортни услуги, подвеждащи (написани с малки букви) клаузи, благоприятсват за увеличаване на печалбите. При демокрацията има намаление на цената за градски транспорт за студенти.
***
С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., човек е могъл да се вози 4200 пъти с градския транспорт. С една средна заплата от 670 лева през 2012 год., може да се вози 670 пъти с градския транспорт. За 4200 билета от времето на соца, при демокрацията трябва заплата от 4200 лева.
Цена за самолет:
При социализма: Билет за самолет София-Бургас края на 1980-те струва 22 лева.
При демокрацията: През 2013 год. София-Бургас със самолет струва около 100 лева.
Цена на бензин:
При социализма: 1988 год. един литър бензин струва 40 ст. – внос от СССР по линия на „СИВ“. В СССР през 1988 год. струва 40 копейки (при средна заплата 153 рубли), а в Западна Европа струва 1,35 западно-германски марки (внос от американските концерни в арабските страни) или 3,08 лева по конвертируем обменен курс на лева, по онова време.
В ГДР 1988 год. един литър бензин 92 Oktan (VK 92, „Extra“) струва 1,65 DDR Mark = 55 ст.
През 1969 г. (преди петролните кризи) цената на бензина е:
Нафта за отопление – 3 ст.
А-66 – 6 стотинки,
А-72 – 7 стотинки,
А-76 – 7,5 стотинки,
АИ-93 – 9,5 стотинки,
АИ-98 – 10 стотинки.
От 1950 до 1970 год. в Западна Европа един литър бензин струва средно 0,5 западно германски марки (0,26€). Преведено на днешни цени (с индексиране на инфлацията) 1,28 евро.
Най-ниска (по отношение на стойността на парите) е била цената на бензина през 1990 год. От тогава до ден днешен цената на бензина се повишава годишно с около 3-4 евроцента.
(Източник: Немски и руски уебсайтове в интернет.)
След петролната криза 1979 г., цената на бензина се удвоява – 20 ст. Поради повишаване цените и на всичко останало, в края на декември 1979 г. правителството на Тодор Живков решава да изплаща на всички ученици по 10 лв. месечно „надбавки“.
Агитпропагандата на неолибералите разпространява лъжи, че СССР били продавали евтино петрол на Източна Европа, защото били имали ембарго от Запада. В действителност САЩ и СССР пестят своя петрол, а използват чужд, защото в една бъдеща война, ще бъде победен този, на когото първи му свърши петрола. А ембарго срещу СССР никога не е имало.
При демокрацията: 1l бензин струва 2,70 лв.
За сравнение цена на бензин в Беларус – 1,50 лв., защото на територията на Беларус няма разположени военни бази на НАТО. 1 литър бензин във Венецуела по настоящем струва 0,05 US$, защото Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните залежи.
***
При средна заплата 252 лева/за 40 часа на седмица (1,44 лева на час) през 1988 г. (по онова време На Запад работят по 37,5 часа на седмица), която заплата получават над 90% от населението, могат да се купят 630 литра бензин или с един час работа могат да се купят 3,6 литра бензин. В началото на 1970-те един работник в Siemens е получавал месечна заплата 500 германски марки (бруто) и с една месечна заплата в ГФР е можел да купи 1000 литра бензин.
При средна заплата от 670 лева/за 60 часа на седмица (2,57 лева на час) през 2012 г., могат да се купят 248 литра бензин или с един час работа могат да се купят 0,95 литра бензин. За 630 литра бензин от времето на соца, на днешно време трябва заплата от 1701 лева на месец. На днешно време един работник в Siemens (в Германия), при 40-45 часов работен ден, получава около 1500 евро (бруто) и с една месечна заплата може да купи 937,5 литра бензин. (цена на бензин 2012 в Германия 1,60€)
Цена на лека кола:
При социализма: „Лада 2105“ струва през 1988-1989 год. 8000 лв. Мотоциклет „Ява-638 350“ в СССР струва 1260 рубли през 1988 год, мотопед „Рига-22“ – 265 рубли през 1988 год. (През 1983-1986 „Лада“ струва около 5000 – 6000 лева), по същото време в Европа „Lada“ струва 10000 западно-германски марки. За нова лека кола на цена дотирана от държавата, при социализма се чака години. На пазарна цена (на която СССР продава на западния пазар) кола може да се купи от кореком без чакане.
В ГДР един „Wartburg 353w“ струва 25000 M = 8333 лева, Lada Samara – 35000 M = 11666 лева, „Volvo 244“ – 45000 M = 15000 лева.
Най-евтината лека кола в Западна Европа през 1988 год. е Citroën 2CV – 9000 западно германски марки. Mercedes-Benz S600 през 1990 год. струва – 120 000 DM.
При демокрацията: Цена 2012 год.: Mercedes-Benz S600 – над 160 000 евро (320 000 DM), RENAULT Clio 1.2 16V 75 – 31 000 лв. .
При средна заплата 252 лева през 1988 год., една нова лека кола „Лада“ се е купувала с 32 месечни заплати. При средна заплата 670 лева през 2012 год., една нова лека кола „RENAULT Clio“ се купува с 46 месечни заплати.
Цена на яхта:
При социализма: – Частни яхти при социализма няма.
При демокрацията: – Цените на яхтите, собственост на българските ибрикчии, не се публикуват. Яхтата „Venus“ на Steve Jobs струва 150 милиона евро, за която Steve Jobs е работил два часа (оборот на Apple за последното тримесечие на 2012 – 54,5 милиарда долара).
Но на работниците във Foxconn, които произвеждат продуктите на Apple, им трябват 100.000 години да работят по 60 часа на седмица, за да могат да си купят яхта, като тази на чорбаджията си. Естествено само в случай, че нямат разходи за храна през този период и не им хрумва да се самоубиват, както наскоро стана известно за работниците в Foxconn.
За банковите майстори: Goldman Sachs, Rockefeller, Rothschild & Co, които печатат световната валута, няма публикувани данни. Като че ли те нямат пари за яхта и излизат на разходка със самолетонасача CVN-78 на United States Navy.
Цена на шофьорски курс:
При социализма: – 170 лева през 1980-1982 г., 220 лева през 1986-1988 г. В ГДР курс за управление на мотопед и трактор 5,00 M = 1,66 лева. В ГДР курс за управление на лека кола и камион 60,00 M = 20 лева.
При демокрацията: – 700 до 1000 лева.
Най-малко са поскъпнали шофьорските курсове, защото все някой трябва да облекчава Запада от ръждясалото му желязо.
Цена на комунални услуги:
Цена за отопление на ТЕЦ:
При социализма: До средата на 1970-те, повечето домакинства в България се отопляват с нафта. След първата петролна криза 1973 год., в България продължава да се продава нафта за отопление на същите цени, но се преустановява производството и продажбата на нафтови печки. Средата на 1970-те, една употребявана нафтова печка се продава за 300-350 лева, двойно по-скъпо от нова цена.
Средата на 1970-те, повечето домакинства минават на централно отопление. Сметките за парно са около 20 лева на месец (1988 год.) за тристаен апартамент, при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата се регулира чрез отваряне на прозорците.
При демокрацията: 250 лева на месец с топломер и регулатор, при стайна температура около +22°C.
Цена на електроенергия:
При социализма: 1kWh – 1,5 ст./нощна тарифа, 2,5 ст./дневна тарифа. В ГДР 1kWh – 0,08 DDR Mark = 2,66 ст. При социализма електроцентралите са държавна собственост.
При демокрацията: 1kWh – 14 ст./нощна тарифа, 21 ст./дневна тарифа.
При демокрацията електроцентралите са собственост на чуждестранни „инвеститори“, като например ТЕЦ „Марица изток“, чийто нови чорбаджии са „AES Corporation“ и „Entergy Corporation“. И ако българите държат да не стоят на тъмно, могат да си купят „по-качествен“ американски ток. За това са помислили българските политици през 2002 и 2005 година, когато са заложили бъдещите вземания от населението, чрез сметките им за ток.
Цена на вода:
При социализма: 1m³ – 15 ст. При социализма водата е собственост на държавата.
При демокрацията: 1m³ – 1,80 лева. При демокрацията водата е собственост на чуждестранни „инвеститори“, като френската „Веолия“ (Veolia Water). И ако българите държат да пият вода, могат да си купят френска вода.
При социализма пречиствателните станции са източно производство, въпреки това не се отлага кафява кал по умивалниците и баните, както от „френската“ вода при демокрацията.
На 28 юли 2010, ООН излиза с резолюция, че достъпа до чиста питейна вода, е човешко право за всички хора на планетата:
U.N. Gen. Assembly, General Assembly Adopts Resolution Recognizing Access to Clean Water, Sanitation as Human Right by Recorded Vote of 122 in Favour, None Against, 41 Abstentions; Delegates Also Confirm Nominee to Head Office of Internal Oversight Services, Elect Belarus to UNEP Governing Council, U.N. DOC.GA/10967 (Jul. 28, 2010).
Американската инвестиционна банка Goldman Sachs в нейно специално проучване прогнозира, че вече през 2025 година, една трета от населението на Земята ще бъде лишено от достъп до чиста питейна вода.
Цена за далекосъобщения:
При социализма: през 1989 год. един градски разговор по телефона, независимо от продължителността му струва 0,014 лв. от домашен телефон и – 0,02 лв. от уличен автомат. При средна месечна заплата 274,33 лева, един градски разговор съставлява 0,005% от средната месечна заплата. В ГДР един телефонен разговор от частен абонат – 0,15 M, от уличен автомат – 0,20 M = 0,05 лв./ 0,07 лв.
При социализма телефонните централи са държавна собственост.
При демокрацията: през 2010 год. един градски разговор по телефона струва – 0,132 лв. през първата минута. При средна месечна заплата 550 лева – 0,024% от средната месечна заплата, т.е. пет пъти по-скъп, от колкото през 1989 год., но само в случай, че разговорът продължава една минута. Улични телефонни автомати практически няма. Има GSM Handy, цената на Prepaid Handy – 0,50 лв. на минута.
При демокрацията телефонните централи са собственост на чуждестранни „инвеститори“, като американската Viva Ventures, под патронажа на Advent International Corporation, на които българите трябва да плащат, ако държат да разговарят по телефон.
Пощенски услуги:
При социализма: Цена за писмо за страната – 2 ст.
При демокрацията: Цена за писмо за страната – 65 ст.
Цена за „изгубена“ лична карта:
При социализма: – N/A
При демокрацията: – Изкупна цена за лична карта (парспорт) – 25 лв.
Цена на медицинско обслужване:
При социализма: Безплатно медицинско обслужване. Комунистите изхождат от презумпцията, че всички хора са равни и всички еднакво имат право на медицинска помощ.
Продължителността и естеството на лечението, при социализма, се определят от състоянието на пациента. При демокрацията срока за лечение е ограничен (най-често до пет дни), както в казармата и в затвора времето за хранене е ограничено.
През социализма съществувал дефицит на нископлатени кадри, като санитари в болници, поради липса на безработица. И съществувала практика, да се наемат пациенти в помощ на санитарите, които докато са в болница им плащат болнични, т.е. заплатата от предприятието, където са работили преди да се „разболеят“. А в болницата получават и безплатна, здравословна храна.
При демокрацията: Платено медицинско обслужване. При демокрацията няма дефицит на нископлатени кадри, защото има безработица. Освен това храната, с която хранят пациентите в болниците (залоена баничка или кифла с 200g. сурогатно кисело мляко) е неподходяща, даже за жени, страдащи от Барби синдром, които провеждат диета.
Но и за гладуващите пациенти, демократичната държава се е погрижила. В района на всяка болница са разположени кафенета и ресторанти, които често предлагат храна с изтекъл срок на годност, на сериозни цени. Изхождайки от презумпцията, че болният човек по-малко икономисва от храната си, цените в ресторантите в района на болниците, са с баснословни цени.
Едно от предимствата на пазарната икономика пред плановата икономика, е че ефективно използва всяка възможност от нещастието на хората да извлича печалби.
Зъболечението на практика не се заплаща от здравната осигуровка, защото опадане на зъбите не води до неработоспособност. Напротив, води до създаване на комплекси за малоценност, а хората с комплекси не си мислят за любов, а за работа.
В Западно Европейските държави медицинската застраховка поема разходите само за пломби от живачна амалгама. Не защото материала или изработката ѝ са по-евтини, от колкото за фотополимерни пломби. А защото живака е токсичен, отлага се в организма (в хипофизната жлеза) и съкращава продължителността на живота на хората.
Здравната осигуровка при капитализма не заплаща модерни и безвредни изследвания, като например магнитно-резонансна томография, заплаща рентген. Защото е доказано, че рентгена предизвиква рак, а демократичната държава е хуманна и не цели да удължава живота на тези, които и без това само се мъчат.
Цена на лекарства:
При социализма: Аспирин (Ацетизал) 500mg – 0,15 лв.
При демокрацията: Аспирин (Ацетизал) 500mg – 1,10 лв.
При социализма: Активен въглен 250mg – 0,20 лв.
При демокрацията: Активен въглен 250mg – 2,28 лв.
При социализма: Презерватив – 0,10 лв.
При демокрацията: Презерватив –
(Българска паста за зъби „Pomorin“ в СССР през 1988 струвала 1 рубла и 35 копейки.)
Лекарствата при социализма се смятат стоки от първа необходимост и не целят реализиране на печалба. Само лекарства с недоказано от производителите лечебно действие (плацебо ефект), при социализма се продават срещу западна валута в Кореком-Аптеки или аптеката в правителствена болница.
За сравнение цена на лекарства в европейски държави с приблизително еднакъв жизнен стандарт, както в България, но не членуващи в Евросъюза:
Аспирин (Ацетизал) 500mg – 0,25 лв; Активен въглен 250mg – 0,40 лв.
В повечето западно-европейски страни, здравната каса поема (част от) разходите за медикаменти, но само в случай че не са на растителна, билкова основа. Не защото синтетичните лекарствени препарати са по-евтини, а защото са по токсични, с по-голямо странично действие.
Изплащане на болничните:
При социализма: Държавата изплаща 100% от трудовото възнаграждение.
При демокрацията: Работодателят плаща 70% от брутното възнаграждение за първите три дни от болничния на служителите си, а останалите дни се покриват от Националния осигурителен институт (НОИ), който дава 80%.
При демокрацията законодателят изхожда от презумпцията, че наемодателя от съжаление ще намали наема на наемателите си, когато се разболеят; електрическия ток би трябвало да стане по-евтин за болните; от здравословно хранене болния човек също няма нужда, защото така или иначе е болен; а допълнителните разходи за лекарства и лечение са дреболии.
Рехабилитация в санаториум и балнеолечение:
При социализма: 20 дни безплатно в специализирана болница за рехабилитация. Повторно или продължително лечение се назначава от лекар, според нуждите на пациентите.
При демокрацията: Здравната каса (НЗОК) поема (част от) разходите за срок до 10 дни. Ако през този срок пациента не се е излекувал и няма пари да продължи лечението, сам си е виновен. Защото при капитализма има всичко, всичко струва пари и ако нямаш пари да си го купиш, сам си си виновен.
При демокрацията съществува разделение на хората на класата на работещите и класата на неработещите – безработни, инвалиди, пенсионери.
За работещите, балнеолечението е по програма на НОИ, срокът на лечение е 10 дни, предоставя им се стая със собствен санитарен възел, максималният брой процедури е 5 и храната е в по-голямо количество и качество.
За самоосигуряващите се, безработните, инвалидите, пенсионерите, балнеолечението е по клинична пътека, срокът на лечение е 7 дни, предоставя им се стая с общ санитарен възел на етажа, който не се заключва, максималният брой процедури е 4 и храната е с редуцирано количество и качество.
„It may seem harsh, but it is probably
in the interest of all that under a free
system those with full earning capacity
should often be rapidly cured of a
temporary and not dangerous disablement
at the expense of some neglect of the
aged and mortally ill.“
Friedrich August von Hayek
– The Constitution of Liberty (1960).
Chicago-London 2011, p. 423
„Може да звучи жестоко, но в интерес,
вероятно на всички, е в едно свободно
общество, работоспособните да бъдат бързо
излекувани от временно и неопасно заболяване,
за сметка на занемаряване на старите
и смъртно болните.“
Фридрих фон Хайек
– един от най-значимите неолиберали.
Цена на вана в градска минерална баня:
При социализма: 0,52 лева за 1 час.
При демокрацията: 10 лева за 1 час.
Цена на недвижимо имущество:
Цена за стая под наем в София:
При социализма: 90 лева на месец.
При демокрацията: 200 лева на месец
(След срива на цените през 2010).
Цена за гарсониера под наем в София:
При социализма: 130 лева на месец.
При демокрацията: 350 лева на месец.
Цена за тристаен апартамент под наем в София:
При социализма: 280 лева на месец. В ГДР за жилище 69m² – 93,10 M = 31 лева на месец. В ГДР никой нямал собствено жилище, всички получавали държавно жилище на нормиран (субсидиран от държавата) наем.
При демокрацията: 600 лева на месец.
Цена за покупка на жилище:
При социализма: До към края на 1960-те покупко-продажба на недвижимо имущество е свободна. През периода 1955 – 1960 г. тристаен, тухлен апартамент, ново строителство в София, в централни райони, се продавал за около 5000 лева.
През периода 1968-1970 год. една гарсониера в София се продава за около 5000 лева. Средна заплата през този период – около 150 лев./месец.
Цена на едностаен апартамент през 1988 год. – 10 000 лева. Цена на тристаен апартамент – 20 000 лева. Алтернатива за сдобиване с жилище без чакане на опашка съществувала и при социализма, но на пазарни цени, без дотации от държавата: Цена на едностаен апартамент – 10 000 US$ (40 000 лева по черен курс, т.е. конвертируем курс на долара).
През време на социализма в България, сам човек или семейство имат право да притежават един апартамент до 120 кв.м. в окръжен град и една вила.
При демокрацията:
Не съществуват ограничения относно брой и размер на притежаваните жилища. Защото при демокрацията освен функцията на жилището да живееш и отглеждаш поколение в него, както функцията на леката кола да те придвижва от точка А до точка Б, при демокрацията жилището има и фунцкия на мъжки вторични полови белези.
Характерно за капитализма е, че по-голямата част от населението живее в жилища с изключително малка площ, не рядко четиричленни семейства в една стая, при примитивни условия, а в същото време шепа хора притежават цели жилищни комплекси, които стоят заключени.
До 2008 средна цена за покупка на гарсониера в София – 45000 лева. След 2008 не са известни продажби на недвижимо имущество, поради финансовата криза.
Цена за образование:
При социализма: При социализма средното образование, както и висшето образованието при социализма е безплатно. Студентите имат възможност да се хранят в студентски стол за 0,50 лв. – цена 1988 година. До началото на 1980-те цената за студентски стол е 0,30 лв., в ученически стол – 0,50 лв. В цената от 50 стотинки се включва супа, основно ястие и десерт.
В ГДР обяд в студентска менза – 0,60 M = 0,20 лв. Хот-дог с кренвирш и горчица в ГДР – 0,85 M = 0,28 лв.
В училищата, в зависимост от доходите на родителите (многодетни семейства), някои ученици получавали безплатни купони за обяд и стипендия.
Голяма част от студентите получавали стипендии в размер на 70%-90% от минималната заплата.
При демокрацията: Платено образование.
Цена за приемане във ВУЗ:
При социализма: Частни уроци при професор от приемната комисия във Висшето Учебно Заведение. За средно способни кандидат-студенти, цена за 45min – от 5 до 10 лв. За некадърни, но платежоспособни кандидат-студенти, цената за частни уроци е съответно по-висока и подготовката по-продължителна. За разкрепостени кандидат-студентки с приятна външност – гратис.
В повечето ВУЗ (с изключение на изкуствата) приемните изпити са анонимни. Съответно съществуват различни способи за заобикалянето им и възтържествуване на корупцията.
При демокрацията: приемане във ВУЗ е безплатно.
Съотношение между кандидат-студенти и свободни места за обучение:
При социализма: 1,4 кандидат-студенти за 1 място в Машинно-Електротехнически Институт,
3 кандидат-студенти за 1 място в Академии по изкуства,
5 кандидат-студенти за 1 място в Икономически Институт.
При демокрацията: Кандидат-студентите са
по-малко, от свободните места за прием на студенти.
Квота на студенти прекъснали обучение поради слаб успех:
При социализма: 50% за Машинно-Електротехнически Институт, 1% за Академии по изкуства, 5% за Икономически Институт, Медицинска Академия.
При демокрацията: Всички завършват, ако си плащат таксите и си купуват учебниците, издадени от изпитващите преподаватели, независимо от това дали са посещавали лекции и дали са се явявали на изпити.
За разлика от българските „демократични стандарти“, в Западна Европа и САЩ съществува квота на студенти, прекъснали обучение поради слаб успех. В някои (частни) институти на Запад, студентите, които не успяват да се дипломират са от 30% до 50%.
Но тази квота не важи за чуждестранни студенти, които учат на Запад по програми за подготовка на супервайзери за Цветни Ревлюции.
Цена за спорт:
При социализма: Под лозунга „Масов спорт – здрав народ“ (от латински: „Mens sana in corpore sano“ – Здрав дух в здраво тяло), упражняването на спорт при социализма е безплатно за ученици и студенти, зарегистрирани в спортни отбори и кръжоци, ръководени от треньори на държавна заплата.
Освен това цените за спортни съоръжения и екипировки за индивидуален спорт (ски, колоездене, тенис, кънки и пр.), са дотирани от държавата. По онова време американски туристи в България, си закупуват спортни екипировки, поради особено ниските им цени в България.
При демокрацията: Един час плувен басеин – 6 лева.
Лозунга „Масов спорт – здрав народ“ от времето на социализма, при демокрацията е заменен от „Масова мизерия – здрави корпорации“.
Спортът, както и религията, възпитават воля. Човек със силна воля мисли за революция, а не да се самозапалва.
Цени за развлечения:
Цена на билет за кино:
При социализма: – 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите)
При демокрацията: – 10 лв.
Атракция в Луна-парк:
При социализма: – 0,60 лв.
При демокрацията: –
Цена на билет за театър:
При социализма: 1 лв.
При демокрацията: 8 лв.
Такса за телевизор и радио:
При социализма: 5 лв. на година.
При демокрацията: 0 лв. – при демокрацията сиренето в мишеловките е безплатно.
Заплати при социализма (1988 година):
Средна заплата:
При социализма: 252 лева на месец през 1988 год, 274 лв. през 1989г. В ГДР средна заплата през 1981 година – 778 Mark = 259 лева.
При демокрацията: Средна заплата за 2012 г. според немски източници – 670 лева на месец, по данни на НСИ – 750 лева. А средна заплата за 2013 г., според НСИ, вече надхвърля 1000 лева. Удивително защо през 2013 народа излиза на улицата на протестира!
За сравнение средна заплата 2011 год. в Русия – 721 евро, Украйна – 287 евро, в Чехия заплата на лекар 800 евро бруто, при работно време 80 часа на седмица, в Полша средна заплата 945 евро (Базите на НАТО в Полша са най-близко до Москва, съответно наема им е най-висок).
За разлика от средната заплата при социализма, която получава над 90% от населението, при демокрацията средно-аритметично изчислената заплата, получават по-малко от половината граждани, дори в столицата. Т.е. средната заплата при демокрацията съвсем не означава, че е най-често срещаната заплата.
Според Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, за първото тримесечие на 2013 г. шест милиона българи (85.94% от населението) се издържат с по-малко от 560 лв.
Минимална заплата:
При социализма: 120 лева на месец. Под 10% от населението в България по време на социализма работи за минимална заплата. От всички известни професии, само чистачките без основно образование, работели за минимална заплата. В ГДР през 1981 година, минимална заплата – 400 Mark = 133 лева. През социализма не съществува длъжност охрана или нощен пазач, който да работи за минимална заплата, както при демокрацията.
При демокрацията: минимална заплата 240 лева на месец. 41,0 % от населението в България през 2012 год. работи за минимална заплата, от които 14,59% на пълен работен ден.
Заплати по специалности:
При социализма: „Млад специалист“ независимо от специалността, местоработата или града в който се намира – начална, основна заплата след завършване на висше образование през 1988 – 230 лева на месец, при работно време 40 часа на седмица. За някои професии се предвиждат премиални, например за безавариен труд, в размер на 30-100 лв. на месец.
Началната заплата за млад специалист през 1980 год. е фиксирана – 155 лв., по същото време минимална заплата е била 80 лева. По-ниска от минималната заплата (80 лева) през този период получават виетнамски гастарбайтери. Тогавашните казионни профсъюзи се застъпват за виетнамците и техните заплати се изравняват с тези на българските граждани – 80 лева на месец.
В ГДР млад специалист през 1979 год. започва с 640 Mark = 213 лева на месец и след няколко години трудов стаж достига до 900 Mark = 300 лева на месец.
През 1986 – 1987 „Млад специалист“ вече получава 175 лв. В СССР 165 рубли.
При социализма: Заплата на работник в „Кремиковци“ – 300-500 лева на месец, която включва премиални и добавки за вреден труд, при работно време 40 часа на седмица.
Работник в ГДР 800 M – 1200 M = 260 – 400 лева на месец.
При социализма: Заплата на продавачка в София – 160 лева на месец, при работно време 40 часа на седмица.
При социализма: Заплата на 12-те Апостоли пардон членове на Политбюро на ЦК на БКП след 1981 г. – 6000 лева на месец.
„Този който няма пари, няма и глас, няма и шанс.
Може ли някой, който няма пари, да взима решения?“
Тодор Живков
При демокрацията: Заплата на пазач в провинцията, работа на три смени – 250 лева на месец, при работно време 240 часа на месец (57 часа на седмица).
При демокрацията: Заплата на продавачка в София – 450 лева на месец, при работно време 66 часа на седмица.
При демокрацията: Заплата на актьор/актриса в сапунен-сериал за телевизия – 3000 лева на месец, при работно време под 40 часа на седмица.
При социализма: Заплата на войник (по онова време наборна армия) – 1,50 лева на месец.
При демокрацията: Заплата на американски наемник, или както е прието за благозвучие – кадров боец, по време на войната в Югославия – 3000 US$ на месец.
Средномесечната работна заплата според НСИ:
1948 год. – 10.110 лева, преди обмяната на парите
1952 год. – 539 лева, след първата обмяна на парите (В ГДР 378 Mark)
1962 год. – 85 лева, след втората обмяна на парите (деноминация)
1964 год. – 89,67 лева
1969 год. – 117,17 лева
1973 год. – 139,17 лева
1975 год. – 146,42 лева
1977 год. – 151,42 лева
1981 год. – 191,58 лева (В ГДР средна заплата през 1981 година – 778 Mark = 259 лева.)
1988 год. – 252,08 лева (в СССР 226 рубли, в ГДР 1.322 Mark = 440 лева.)
1989 год. – 274,33 лева
1999 год. – 201 лева
2012 год. – 750 лева
2013 год. Според централната информационна емисия на германската държавна телевизия – „Tagesschau“, средната заплата в България през 2013 година е 400€ (по данни на НСИ към март 2013 г. е 796 лева), средната пенсия – 138€, а 25% от българското население живее с по-малко от официалния екзистенц минимум.
Пенсии при социализма:
В края на 1960-те минималната пенсия, така наречената „Земеделска пенсия“, на възрастни хора, които никога не са работили държавна работа, е 30 лева. През 1970-те средната пенсия е била 70-80 лева на месец. Тези, които се пенсионират средата на 1980-те, получават пенсия с 5% до 20% по-малка, от последната им заплата.
В ГДР средната пенсия през 1953 година е 94 Mark, 1971 – 210 Mark, 1989 – 555 Mark = 185 лева.
По-голямата част от пенсионерите в България при социализма успявали да спестяват от пенсията си и да подпомагат финансово децата и внуците си.
Още по темата:
Как се живееше при комунизма
Покупателна способност на населението
Жизнен стандарт
Инфлация
© 2006 – 2013 www.aliceswonderland.eu
Всички права запазени
Петър Курумбашев е симпатичен млад човек, бивш продуцент в предаването “Ку-ку”, който е стъпил на тази стълбичка. Е, така се е случило, че вече стъпва на няколко различни политически стълбички, но…какво да се прави – животът е странно нещо.
Ако си в гората и пред теб се изправи вълк, ти какво ще направиш? Ами много просто, ще се престориш и ти на на вълк, за да заблудиш първия – ще започнеш да ръмжиш, дори ще си внушиш, че можеш да ядеш сурово месо, ще ти пораснат нокти и зъби…С една дума, успешно ще се трансформираш, за да избегнеш опасността.
Ако след 8 дни пред теб се изправи Червената шапчица и каже: “Ти си от лошите и аз вече няма да те обичкам!”, ти какво ще направиш, ако се окаже, че мно-о-о-го ти се иска Червената шапчица да те обичка? Много просто, от вълк изведнъж ще се трансформираш в Червен шапчо – един такъв миличък, невинничък, с млекце по устенцата и със розови бузки… Ами да, ще го направиш – това ти е простено. Нарича се инстинкт за самосъхранение, май френд. Ще ти поникнат дори пърхащи миглички над червените бузки…
Нещо такова се случило и с господин-другаря Петър Курумбашев. От PR-съветник на президента Петър Стоянов изведнъж се превърнал в пърхаща мигличка на Българската социалистическа партия. Дори казват, че човекът, който уж предал Петър Стоянов, изнасяйки информацията около прословутата папка, в резултат на която Георги Първанов бе избран за Президент, бил същият този симпатяга, наречен Петър Курумбашев.
Ех, много се разговорих.
Точно така се случило и с господин-другаря Петър Курумбашев. Изтикал или по-точно казано, добрал се до земята на една фабрика за бутилиране на минерална вода в Михалково, която била построена още през 1942 г. и вдигнал Водно-електрическа централа. Направо щял да се гръмне онзи Димитър Дългъчев, който отговарял за фабриката за бутилиране. От съд на съд, от съд на съд. Е, понякога Темида е безсилна, когато истината е на страната на “ку-ку”- ВЕЦ. Няма значение, че фабриката била вдигната цели 65 години преди земята под нея да попадне, по неведоми пътища (това вероятно са пътища, постелени с пликчета), в ръцете на наш Петьо-о-о. Така ТПК “Михалково” останало без земя, нищо че фабриката била окончателно завършена през 1970 г. Голяма работа, че толкова отдавна тук имало фабрика. Като са толкова курназ, да виснат във въздуха, нали така. Той, наш Петьо, не е направил нищо лошо, само купил земята под фабриката. Случайно. А фирмата на Петър Курумбашев се казвала КИД ЕООД. Фабриката с водата спорела съдебно с него за незаконно строителство, за собственост, за разешение за строеж. А Курумбашев им искал чрез съд наем от 40 000 лв, защото съоръженията на фабриката, която била построена през 1942 г. били на негова земя. Районната инспекция по водите също се видяла в чудо, защото за година двете фирми подали общо 10 жалби една срещу друга. Дългъчев твърди, че Курумбашев е взел земята под фабриката по вина на общинските съветници в Девин, които не били видели, че теренът под фабриката за води е държавен, а не общински. Те подписали съгласие за замяна, като харизали на КИД ЕООД терена над михалковската вода в замяна на земи, които Курумбашев притежавал в близкото село Брезе. Той купил там земя за 690 лв. на дка. Със замяната на смешно ниска цена Курумбашев получил възможност да построи водно-електрическа централа.
Ох, изморих се, значи. Като се натъкна на такива случаи, в които общински съветници или общински кметове случайно недоглеждат собствените си територии, направо се изморявам. Защото тези хора все не са видели, все не са догледали, все не са чули… Има такива хора, които нищо в този живот не са чули и не са видели, нали?
Та, ЕС дава пари на Петър Курумбашев за построяването на ВЕЦ. Аз като кажа Водно-електрическа централа и направо ме побиват тръпки. Това ми звучи много каскадно, много електрическо и много водно. Дори ми звучи много парично, направо еврово, доларово, волтово, ватово, киловатово… Просто мощно финансово. Дори на сън не съм си представяла, че някога ще мога да имам ВЕЦ. Ами кой ми е виновен, че сънувам само Червени шапчици и шапчовци. Ето, вижте Петър Курумбашев – оказа се, че той цял живот е сънувал, че си построява една мъничка, както той се изразява, водно-електрическа централка.
Аз, обаче, все си мисля, че една ВЕЦ няма как да бъде направена само с 250 000 евро. Може да не разбирам от финанси, но тази плитка мисъл ме навява на мисълта, че с 250 000 евро мога да си купя само един хубав апартамент, но не и да си построя ВЕЦ. Тогава този ЕС нещо се е минал. По-точно нещо са го минали този Европейски съюз. Или наш Петьо е измъкнал пари от друго място. Не знам. Някой ден може и да разберем.
Обаче как Европейския съюз да даде на всички нас, обикновените хора, по 250 000 евро, това вече не мога да ви кажа. Само знам, че за да получим тези милиони, които получи “Пайнер”, предаванията на Магърдич и още сума ти тв продуценти за разнообразни комерсиални и почти развращаващи тв продукции, които ни облъчват всеки ден по големите телевизии, ни трябват специални хора. Специални хора, които други хора наричат лобисти. Тези последните пък са хора на различни парламентарни партии. Въобще, май диър френд, в България всяка парламентарна партия без изключение си има такива лобисти, които се въртят около депутатите. Те, партиите, се правят, че се карат, но това е само пред камерите. Всъщност, всички са си разпределили европейските фондове на точно такива лобисти, които ги разхвърлят срещу проценти на правилните хора. Така за всяка парламентарно представена партия има парче от европейската баница.
Да поздравим господин-другаря Петър Курумбашев и да му пожелаем по живо и по здраво да си остане в БСП. То сега не е задължително да си ляво идейно настроен, за да си в БСП. Достатъчно е да си плащаш, за да си в която и да е партия. Преди 3-4 години мизата за влизане в българския парламент беше 50 000 лева. Сега сигурно вече е 150 000 лева. Даваш ги – влизаш. Нямаш ги – не влизаш. Това е положението, Минке, както се казва – Пазарна икономика. Свободен политически пазар, иначе казано.
